Томас Харис
Ханибал (4)

Глава 4

Ти можеш да заобичаш Бюрото, но Бюрото няма да те заобича.

МАКСИМА ОТ СЪВЕТИТЕ ЗА РАЗДЯЛА НА ФБР

Спортният салон на ФБР в сградата Дж. Едгар Хувър беше почти празен в този ранен час. Двама мъже на средна възраст бягаха бавно по пистата на закрито. В единия край подрънкваше гладиаторът, няколко души играеха баскетбол и залата кънтеше от тропането на топката им.

Гласовете на двамата бягащи не се чуваха надалеч. Джак Крофорд беше дошъл да поспортува с директора на ФБР Тънбъри по негово настояване. Бяха изминали две мили и започваха да се задъхват.

— Блейлок от Бюрото по алкохола и тютюна ще трябва да се гърчи заради Уейко. Няма да е точно сега, но с него е свършено и той го знае — каза директорът. — Спокойно може вече да уведоми преподобния Мун, че напуска сградата.

Фактът, че Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия наема служебните си помещения от преподобния Мун, беше източник на безкрайни шегички във ФБР.

— И Фаридей ще го изритат заради Руби Ридж — продължи директорът.

— Не съм убеден — възрази Крофорд. Беше служил с Фаридей в Ню Йорк през седемдесетте, когато мафията беше обсадила оперативния отдел на ФБР на Трето авеню и 69-а улица. — Фаридей е свестен човек. Не той е измислил правилата за престрелки.

— Уведомих го вчера сутринта.

— Ще си отиде тихомълком?

— Да кажем, че ще запази привилегиите си. В опасни времена живеем, Джак.

И двамата бягаха с вдигнати нагоре глави. Леко ускориха темпото. С ъгълчето на окото си Крофорд забеляза, че директорът преценява физическата му форма.

— На колко стана, Джак? На петдесет и шест?

— Да.

— Още една година и подлежиш на задължително пенсиониране. Доста хора напускат на четирийсет и шест или петдесет, когато все още могат да си намерят някаква работа. Ти никога не си искал това. След смъртта на Бела искаше да работиш, за да забравиш, нали?

Крофорд не отговори в продължение на половин обиколка и директорът разбра, че е казал нещо нередно.

— Не го казвам с лека ръка, Джак. Онзи ден Дорийн спомена колко много…

— Все още имаме да довършваме някои неща в Куонтико. Искаме да оправим информационната система по Интернет, така че всяко ченге да може да я ползва. Виждал си го, отразено е в бюджета.

— Някога искал ли си да бъдеш директор, Джак?

— Не си падам по този вид работа.

— Така е, Джак. Ти не разбираш от политика. От теб не би станал директор. От теб не би станал Айзенхауер. — Махна му да спре, после застана до него, задъхан. — От теб би излязъл един Патън^[1] обаче. Можеш да преведеш хората през ада и да ги накараш да те обичат. Това е дарба, която аз не притежавам. Аз умея само да принуждавам. — Тънбъри се огледа бързо, взе хавлиената си кърпа от пейката и я метна на раменете си като съдийска тога. Очите му блестяха.

Някой хора се нуждаят от гняв, за да бъдат твърди, помисли си Крофорд, докато гледаше как се движат устните на събеседника му.

— По въпроса за смъртта на госпожа Дръмго и нейната лаборатория за наркотици… Държала бебето си в ръце… Комисията иска жертвоприношение. Иска кръв, жива плът. Също и медиите. Администрацията за борба срещу наркотиците трябва да им хвърли малко месо. Агенцията по алкохола и тютюна също. В нашия случай обаче може би ще се задоволят само с пилешко. Крендлър смята, че ще се успокоят, ако им дадем Кларис Старлинг, и ще ни оставят на мира. Съгласен съм с него. Администрацията и Бюрото ще го отнесат заради калпавото планиране на операцията. Старлинг обаче е натиснала спусъка.

— Стреляла е по убиец на ченгета. Онази жена е стреляла първа.

— Важни са снимките, Джак. Не разбираш ли? Хората не са видели как Ивелда Дръмго стреля по Джон Бригъм. Не са видели и как стреля по Старлинг. Това е без значение за тях. Двеста милиона души, половината от които гласоподаватели, видяха как Ивелда Дръмго е закрила бебето си с тяло, за да го предпази, а черепът й е пръснат. Не е нужно да ми го казваш, Джак… Знам, че Кларис беше твое протеже. Само че има много голяма уста и започна с фалстарт отношенията си с някои хора…

— Крендлър е нищожество.

— Изслушай ме и не казвай нищо, докато не свърша. И без това кариерата на Старлинг не беше кой знае какво. Ще получи административно уволнение, без усложнения, и нещата ще изглеждат така, сякаш е закъснявала за работа. С това ще успее да се устрои някъде. Джак, ти свърши много работа за ФБР, особено поведенческите изследвания. Доста хора смятат, че ако защитаваш интересите си малко по-добре, ще станеш много повече от шеф на секция. Заслужаваш го. Аз ще съм първият, който ще го спомене където трябва, Джак. Ще се пенсионираш като заместник-директор. Имаш думата ми.

— Тоест да стоя настрана от това, така ли?

— Джак, ако нещата се развиват нормално, ако в кралството има мир, ще стане точно това. Погледни ме.

— Да, господин Тънбъри?

— Не те моля. Това е пряка заповед. Стой настрана. Няма да е трудно. Понякога просто трябва да извърнеш глава. И аз съм го правил. Слушай… Знам, че е трудно. Знам как се чувстваш, повярвай ми.

— Как се чувствам ли? Чувствам се като човек, който има нужда от душ — каза Крофорд.