Томас Харис
Ханибал (38)

Глава 38

Дяволските доспехи с рогатия си шлем са чудесен образец на италианското въоръжение от петнайсети век, които висят от 1501 година, окачени високо в селската църква „Санта Репарата“, южно от Флоренция. В добавка към рогата, които са от дива коза, остропръстите дълги ръкавици са забодени там, където би трябвало да са краката, за да напомнят копитата на дявола.

Според местната легенда младият мъж, който някога носил доспехите, минал покрай църквата и споменал напразно името на Светата Дева, а след това не успял да свали доспехите, докато не се помолил на Девата за прошка. Подарил доспехите на църквата в знак на благодарност. Присъствието им е внушително, а през 1942 година, когато артилерийски снаряд избухнал в църквата, доказали и здравината си.

Доспехите, чиято външна повърхност е покрита с подобен на филц прашен слой, гледат към малкото светилище долу, в което сега се отслужва литургия. Димът на тамяна се издига нагоре, минава през празното забрало.

Присъстват само трима души — две възрастни жени, облечени в черно, и доктор Ханибал Лектър.

Всички те вземат причастие, макар че доктор Лектър докосва чашата с устните си някак неохотно. Свещеникът ги благославя и се оттегля. Жените си тръгват. Доктор Лектър продължава молитвата си, докато остава сам.

От нишата на органа може да се протегне над парапета между рогата и да повдигне забралото на шлема на Дяволските доспехи. Вътре, окачен на корда с рибарска кукичка за ръба на лицевата броня, виси малък пакет в ризницата, където би трябвало да е сърцето. Доктор Лектър го изважда внимателно.

В пакета има бразилски паспорт, най-добро бразилско производство, документи за самоличност, пари, чекова книжка, ключове. Слага пакета под мишница, под връхната си дреха.

Доктор Лектър рядко изпитва съжаление, но сега съжалява, че напуска Италия. В Палацо Капони имаше неща, които би искал да открие и прочете. Би желал да свири на клавесина и може би да композира. Би могъл да приготви нещо за ядене на вдовицата Паци, когато тя преодолее скръбта си.