Томас Харис
Ханибал (37)

Глава 37

Турбовитловият самолет, оборудван като линейка, се издигна над червените покриви и се насочи на югозапад към Сардиния, над наклонената кула на Пиза, която надникна над крилото при един рязък завой, какъвто пилотът не би направил, ако на борда имаше жив пациент. На носилката, предназначена за доктор Ханибал Лектър, лежеше изстиващото тяло на Матео Деограчиас. По-големият му брат Карло седеше до трупа с вкоравени от кръв дрехи.

Карло Деограчиас накара санитаря, да сложи на ушите си слушалки и да пусне музика, после извади мобилния си телефон и позвъни в Лас Вегас, откъдето сляпото декодиращо устройство препрати гласа му към брега на Мериленд…

 

 

За Мейсън Върджър нощта и денят са почти без разлика. Случи се така, че спеше. Дори светлината на аквариума беше угасена. Главата му беше извита на една страна на възглавницата, единственото му око беше вечно отворено като очите на голямата змиорка, която също спеше. Чуваше се единствено равномерното съскане и пухтене на респиратора и мекото бълбукане на опреснителя на водата в аквариума.

Над тези постоянни звуци се издигна друг — мек и нетърпелив. Жуженето на най-тайния телефон на Мейсън. Бялата му ръка се придвижи напред с помощта на пръстите като рак и натисна бутона. Говорителят беше под възглавницата, микрофонът близо до останките от лицето му.

Мейсън най-напред чу шума на самолетните двигатели, после сантименталната мелодия „Gli Innamorati“.

— Слушам. Говори.

— Тук е кървава баня.

— Разказвай.

— Брат ми Матео е мъртъв. Ръката ми е върху трупа му. Паци също е мъртъв. Доктор Фел ги уби и се измъкна.

Мейсън не отговори веднага.

— Дължиш ми двеста хиляди долара за Матео — каза Карло. — За семейството му.

Сардинците винаги настояват за компенсации в случай на смърт.

— Разбирам.

— Около Паци ще се разсмърди.

— Най-добре е да се пусне дума, че Паци не е бил чист. Чист ли беше?

— Не знам, като изключим това. Ами ако го свържат с теб?

— Ще имам грижата.

— Аз трябва да се погрижа за себе си каза Карло. — Работата е дебела. Става дума за главен инспектор от Квестурата, не мога да замажа положението с пари.

— Ти не си направил нищо, нали?

— Не сме направили нищо, но ако Квестурата свърже името ми с тази работа… Мадона миа! Ще ме следят до гроб. Никой няма да иска да получава пари от мен, няма да мога и да пръдна на улицата. Ами Оресте? Той знаеше ли кого щеше да заснеме?

— Не мисля.

— Квестурата ще разбере кой е доктор Фел най-късно утре или вдругиден. Оресте ще събере две и две и ще получи четири, щом види новината, просто от съвпадението във времето.

— Оресте е добре платен. Той е безопасен за нас.

— За теб може би. Тук обаче го чака дело за порнография, другия месец в Рим. Сега вече има какво да предлага за размяна. В случай че не си наясно, трябва да вземеш мерки. Оресте нужен ли ти е?

— Ще поговоря с него — отвърна Мейсън внимателно с гласа си на радиоговорител. — Карло? Оставаш ли в играта? Сега и ти искаш да откриеш доктор Фел, нали? Трябва да го намериш заради Матео.

— Да, но за твоя сметка.

— Тогава продължавай да поддържаш фермата. Намери качествени ваксини срещу свински грип и холера за свинете. Намери клетки за транспортиране. Имаш ли валиден паспорт?

— Да.

— Имам предвид истински, не някой боклук от Трастевере.

— Имам.

— Ще ти се обадя.

Когато прекъсна връзката в бучащия самолет, Карло неволно натисна бутона за автоматично набиране. Телефонът на Матео иззвъня силно в мъртвата му длан, която го стискаше в трупен спазъм. За миг на Карло му се стори, че брат му ще вдигне апарата до ухото си. След това си даде сметка, че Матео не може да отговори, и изключи апарата си. Лицето му се сгърчи и санитарят извърна очи, за да не го гледа.