Томас Харис
Ханибал (31)

Глава 31

Слънчева сутрин, пасище, дълбоко в планината Ганергенту, централна Сардиния.

Шестима мъже — четирима сардинци и двама римляни — работят под просторен навес, построен от отсечени в околността дървета. Дълбоката тишина на планината сякаш усилва слабите звуци, които мъжете издават.

Под навеса, окачено на греди, виси голямо огледало с позлатена рамка в стил рококо. Окачено е над солидна ясла за животни с две врати, едната от които води към пасището. Другата е разделена на две по средата, така че горната и долната част могат да се отварят и затварят поотделно. Мястото под тази врата е залято с бетон, но останалата част от яслата е покрита с чиста слама като ешафод за екзекуции.

Огледалото, чиято рамка е украсена с херувими, може да се накланя напред, така че да се вижда подът на яслата — като огледало в школа по готварство, което показва на учениците печката отгоре.

Режисьорът Оресте Пини и сардинецът на Мейсън — професионален похитител на име Карло, не си допаднаха още от самото начало.

Карло Деограчиас беше едър, червендалест, с алпийска шапка с глиганска четина върху лентата. Имаше навика да гризе хрущялите на два еленови зъба, които носеше в джоба на жилетката си.

Карло беше водещ специалист в древната сардинска специалност — отвличанията, както и професионален отмъстител.

Ако трябва да ви отвлекат срещу откуп, ще ви кажат богатите италианци, най-добре е да попаднете в ръцете на сардинци. Те поне са професионалисти и няма да ви убият по грешка или ако се паникьосат по някаква причина. Ако роднините ви платят, имате шанс да ви върнат ненаранен, неизнасилен и неосакатен. Ако не платят, роднините ви могат да ви очакват по пощата на парчета.

Карло не беше във възторг от сложните приготовления на Мейсън. Имаше опит в тези неща и дори бе хвърлял човек на свинете преди двайсет години — бивш нацист и мним граф, блудствал с децата от едно село в Тоскана, без да подбира момчета или момичета. Карло бе нает да свърши работата и бе отвлякъл перверзника от градината му, след което бе нахранил с него пет големи домашни прасета в една ферма под Поджо але Корти. Макар че не бе давал на животните храна цели три дни, нацистът се дърпаше, умоляваше и потеше толкова силно, с крака в яслата, че прасетата не смееха да започнат от гърчещите се пръсти на краката му, и Карло, с чувство за вина, че се налага да наруши сключеното споразумение, натъпка нациста с любимата салата на прасетата и преряза гърлото му, за да им угоди.

Иначе беше весел и енергичен човек, но присъствието на режисьора го дразнеше — Карло беше взел огледалото от един публичен дом в Калиари, негова собственост, по нареждане на Мейсън Върджър, по искане на този производител на порнография Оресте Пини.

Огледалото беше любимо помагало на Оресте, който бе използвал огледала в порнографските си филми и в единственото криминале, което някога бе правил в Мавритания. Вдъхновен от предупреждението, отпечатано върху огледалото за обратно виждане на колата му, бе решил да използва изкривени отражения, за да могат някои обекти да изглеждат по-големи, отколкото са в действителност.

Трябваше да използва две камери с много добър звук, както бе наредил Мейсън, и трябваше да се справи от първия път. Освен останалото Мейсън искаше едър план на лицето, непрекъснат кадър от началото до края.

На Карло му се струваше, че Оресте се разтакава безкрайно.

— Можеш да си останеш там и да ми каканижеш като жена — каза му Карло — или да гледаш тренировката и да ме питаш, ако нещо не разбираш.

— Искам да заснема тренировката.

— Добре. Приготви гадориите си и да започваме.

Оресте се зае с камерите, а Карло и трима мълчаливи сардинци се подготвиха за своята част.

Оресте, който много обичаше парите, винаги се изумяваше от нещата, които могат да се направят с тях.

На дълга дървена маса в единия край на навеса Матео, брат на Карло, отвори пакет стари дрехи. От тях избра чифт панталони и риза, а другите двама сардинци, братята Пиеро и Томазо Фалчоне, докараха под навеса носилка от линейка, на колела, които се въртяха трудно в тревата. Беше очукана и изпоцапана.

Матео беше подготвил няколко кофи мляно месо, няколко мъртви неоскубани пилета и гнили плодове, които вече привличаха мухи, както и кофи с говеждо шкембе и карантия.

След това Матео сложи чифт износени памучни панталони върху носилката и започна да ги пълни с месо, жълъди, пилета, месо и плодове. Взе чифт памучни ръкавици и също ги напълни с кайма и жълъди, като старателно натъпка пръстите. След това ги сложи на носилката, под крачолите на панталоните. Избра подходяща риза за ансамбъла, постла я в носилката, напълни я с шкембе и карантия, като дооформи контурите с хляб, след което я закопча и мушна долния й край в панталоните. Друг чифт ръкавици зае мястото до ръкавите. Пъпешът, който трябваше да служи за глава, беше мушнат в мрежа за коса, под която сложи кайма на мястото на лицето и две варени яйца за очи. Резултатът, когато приключи, приличаше на разплут манекен, но все пак не изглеждаше толкова зле, колкото някои самоубийци, хвърлили се от висок етаж, когато ги откарват на носилка. Като довършителен елемент Матео напръска ръцете и каймата върху пъпеша с много скъп афтършейв.

Карло кимна към кльощавия асистент на Оресте, който се бе подпрял на оградата и измерваше доколко навътре стига мачтата с микрофона.

— Кажи на гаджето си, че ако падне вътре, няма да скоча да го вадя.

Най-накрая всичко беше готово. Пиеро и Томазо сгънаха краката на носилката, така че да остане в най-ниското си положение, и я изтикаха до вратата на яслата.

Карло донесе от къщата магнетофон и отделен усилвател. Притежаваше голям брой ролки със записи, някои от които бе правил сам, докато режеше ушите на отвлечените, за да ги изпрати на близките им по пощата. Докато животните се хранеха, винаги им пускаше записите. Когато истинската жертва започнеше да пищи, нямаше да има нужда от тях.

Към колоните под навеса бяха прикрепени две очукани тонколони. Слънцето приятно огряваше поляната, която се спускаше полегато към гората. В тишината на деня се чуваше жуженето на бръмбар под тавана на навеса.

— Готови ли сте? — попита Карло.

Оресте включи едната фиксирана камера сам.

— Giramo! — извика той на оператора си.

— Pronti! — отговори той.

— Motore! — Камерите работеха.

— Partito! — Магнетофонът записваше.

— Azione!^[1] — Оресте ръгна Карло с лакът.

Сардинецът натисна бутона на своя магнетофон и се разнесоха злокобни писъци, хълцания, молби. Операторът трепна, но се овладя. Кошмарни писъци, но подходяща увертюра за муцуните, които се появиха от гората, привлечени от този сигнал, че вечерята ги очаква.