Метаданни
Данни
- Серия
- Ханибал Лектър (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hannibal, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Владимир Германов, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 48гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2010 г.)
Издание:
Томас Харис. Ханибал
Американска, първо издание
Превод: Владимир Германов
Редактор: Жечка Георгиева
Предпечатна подготовка „Алкор“ Владислав Кирилов
ИК „Колибри“, 1999 г.
ISBN: 954-529-136-2
История
- —Добавяне
Глава 3
Със сивкавата зора дойдоха вестниците и ранните сутрешни новини по телевизионните канали.
Когато чу, че Старлинг се е събудила, Мап отиде при нея с чиния кроасани и двете седнаха да гледат телевизия.
Си Ен Ен и другите мрежи бяха купили кадрите със запазени авторски права, заснети от хеликоптера на местната телевизионна станция. Бяха удивителни, показващи събитията от птичи поглед. Старлинг се вгледа в екрана. Трябваше да види още веднъж, че Ивелда е стреляла първа. Обърна се към Мап и видя гняв по кафявото й лице.
След това скочи на крака и изтича в банята, за да повърне.
— Трудно ми е да гледам — каза Старлинг, когато се върна с треперещи крака, пребледняла.
Както обикновено, Мап заговори направо по същество.
— Въпросът ти е какво мисля, след като знам, че си убила тази чернокожа жена с дете на ръце. Тя е стреляла първа. Аз искам ти да си жива. Само че, Старлинг, задай си въпроса кой всъщност е виновен. Що за задник изправи теб и Ивелда една срещу друг, на онова мръсно място, да разрешавате проблем с наркотици, като се стреляте с проклетите оръжия? Умно ли е това? Дано размислиш дали би искала да продължаваш да си маша в ръцете им. — Мап наля малко чай, за да подчертае казаното. — Искаш ли да остана с теб? Ще си взема почивен ден.
— Благодаря, но няма нужда. Обади ми се по-късно.
„Нашънъл Татлър“, най-облагодетелстваното издание от бума на таблоидите през деветдесетте, излезе с извънреден материал, който беше удивителен дори за собствените му стандарти. Някой го подхвърли пред вратата на къщата към десет сутринта. Старлинг отиде, за да види какво е паднало, и го видя. Очакваше най-лошото и го получи.
АНГЕЛЪТ НА СМЪРТТА, КЛАРИС СТАРЛИНГ, МАШИНАТА ЗА СМЪРТ — крещеше заглавието от седемдесет и два пункта. На трите снимки на първа страница се виждаше как Кларис Старлинг, с униформа, стреля с пистолет по време на състезание, Ивелда Дръмго, наведена над бебето си на улицата, с леко наклонена глава като на Мадона, с пръснат череп, и пак Кларис Старлинг, оставила бебето върху плот за чистене на риба, сред рибешка карантия, до отрязаната глава на акула.
Под снимките пишеше: Специален агент на ФБР Кларис Старлинг, застреляла серийния убиец Джейм Гъм, добавя най-малко още пет чертички върху цевта на пистолета си. Майка с бебе на ръце и двама полицаи сред убитите при провален полицейски обиск по сигнал за наркотици.
В материала се разказваше за кариерата на Ивелда и Дион Дръмго в света на наркотиците и за появата на бандата на Крип в раздирания от гангстерски войни пейзаж на Вашингтон. Споменаваше се военната служба на Джон Бригъм, изреждаха се и отличията му.
На Старлинг беше посветена цяла колона под снимка, на която беше с рокля с голямо деколте, усмихната, в някакъв ресторант.
Кларис Старлинг, специален агент на ФБР, получи своите петнайсет минути слава, когато застреля серийния убиец Джейм Гъм, по прякор Бъфало Бил, в сутерена на дома му преди седем години. Сега може би я очакват вътрешно разследване и граждански искове заради смъртта на една майка от Вашингтон, обвинена в нелегално производство на амфетамини (основният материал е на 1 стр.).
„Това може да се окаже край на кариерата й — заяви източник от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, сестрината агенция на ФБР. — Не знаем точно как е станало, но Джон Бригъм днес трябваше да е жив. Това е последното, от което ФБР се нуждае след Руби Ридж“ — допълни източникът, който пожела да остане анонимен.
Пъстрата кариера на Кларис Старлинг започва скоро след пристигането й в академията на ФБР като курсистка. След като завършва с отличие психология и криминалистика в университета на щата Вирджиния, й е поверена задачата да разговаря с д-р Ханибал Лектър, опасен психопат, наречен от нашия вестник „Ханибал Канибала“, и успява да измъкне от него важна информация, довела до разкриването на Джейм Гъм и спасяването на Катрин Мартин, негова заложничка и дъщеря на бивш сенатор от Тенеси.
Агент Кларис Старлинг освен това три години поред е шампион по стрелба с боен пистолет на състезанията между службите, след което се оттегля от тази дейност. За зла ирония офицер Бригъм, загинал при престрелката край нея, е бил инструктор по стрелба в Куонтико по времето, когато Старлинг се е обучавала там, и е бил неин треньор в състезанията.
Говорител на ФБР заяви, че агент Старлинг ще бъде освободена от задълженията си и няма да получава заплата, докато не приключи вътрешното разследване на ФБР. По-късно тази седмица се очаква да бъде разпитана от Службата за професионална отговорност — ужасяващата вътрешна инквизиция на Бюрото.
Роднини на покойната Ивелда Дръмго заявиха, че ще търсят материално и морално обезщетение от правителството на САЩ и лично от Старлинг, като заведат дела за неправомерно предизвикана смърт.
Тримесечният син на Дръмго, който се вижда на потресаващите снимки, в ръцете на майка си, не е ранен при престрелката.
Адвокат Телфърд Хигинс, защитавал фамилията Дръмго в множество криминални разследвания, твърди, че пистолетът на агент Старлинг, модифициран колт 45-и калибър, не е одобрен и не е на въоръжение в специалните служби във Вашингтон. „Това е смъртоносно и опасно оръжие, което не е пригодно за употреба от служителите на закона — заяви Хигинс. — Самият факт, че е използван, вече представлява опасно застрашаване на човешки живот“ — добави известният адвокат.
Хората от „Татлър“ бяха успели да купят дори телефонния й номер от един от информаторите й и не спряха да звънят, докато тя не остави слушалката да виси на жицата. В работата си се обади по служебния мобифон.
Ухото и отеклата буза не я боляха много, ако не ги пипаше. Нямаше пулсиране. Държаха я две хапчета обезболяващо. Нямаше нужда от по-силните лекарства, който й бе предписал лекарят. Задряма, облегната на таблата на леглото, а „Вашингтон Поуст“ се свлече на пода. По ръцете й имаше остатъци от барут, по бузите й личаха засъхнали сълзи.