Томас Харис
Ханибал (22)

Глава 22

Преди разсъмване Паци вече разполагаше със снимките на доктор Фел от разрешителното му за работа, както и с негативите от разрешителното му за престой в страната от архивите на полицията. Освен това разполагаше и с чудесните полицейски портрети, репродуцирани на плаката на Мейсън Върджър. Формата на главата съвпадаше, но ако доктор Фел беше доктор Ханибал Лектър, явно носът и скулите му са били обработвани — вероятно колагенови инжекции.

Ушите изглеждаха обещаващо. Подобно на Алфонс Бертион сто години по-рано, Паци се зае да ги изучава с увеличително стъкло. Изглеждаха същите.

На остарелия компютър на Квестурата той набра кода за достъп до програмата за задържане на опасни престъпници VICAP на ФБР и извика на екрана обемистия архив за доктор Лектър. Изруга бавния модем и се взря в нечетливия текст, докато буквите започнаха да подскачат пред очите му. Знаеше повечето факти по случая, но видя две неща, от които дъхът му секна. Едното ново, другото старо. В последната актуализация на файла се споменаваше рентгенова снимка и се посочваше, че доктор Лектър вероятно е оперирал ръката си. Другото беше сканираният ръкописен доклад на полицай от Тенеси, който твърдеше, че докато убивал охраната в Мемфис, доктор Лектър пускал на касетофон запис на вариациите „Голдберг“.

Плакатът, разпространен от богат американец на име Мейсън Върджър, жертва на Лектър, подканяше всички, които разполагат с информация, да се обадят на написания телефон на ФБР. Следваше стандартното предупреждение, че доктор Лектър може да е въоръжен и много опасен. Имаше и частен телефонен номер — точно под абзаца за огромната награда.

 

 

Самолетният билет от Флоренция до Париж е безумно скъп и Паци трябваше да го плати от собствения си джоб. Не можеше да разчита, че френската полиция ще му даде нужните сведения по телефона, без да задава въпроси, а не знаеше как иначе би могъл да си ги набави. Обади се на частния номер от плаката от автомат на Американ Експрес край Операта. Допускаше, че разговорът ще бъде подслушван. Паци говореше английски достатъчно добре, но си даваше сметка, че акцентът му ще издаде италианския му произход.

Гласът беше мъжки, американски, много спокоен.

— По какъв повод се обаждате?

— Може би разполагам с информация за Ханибал Лектър.

— Да, благодаря, че позвънихте. Знаете ли къде е той сега?

— Мисля, че да. Наградата все още ли е актуална?

— Да, актуална е. Какви доказателства можете да представите, че това е той? Моля да ме разберете правилно. Обаждат ни се много мошеници.

— Мога да ви кажа, че си е направил пластична операция на лицето и на лявата ръка. Все още може да свири вариациите „Голдберг“. Има бразилски документи.

Пауза. След това:

— Защо не се обадихте в полицията? Задължен съм да ви подканя да го сторите.

— Наградата остава ли в сила при всички обстоятелства?

— Наградата се дава за информация, която ще доведе до арестуването и осъждането му.

— Наградата ще бъде ли изплатена при… особени обстоятелства?

— Какво имате предвид? Награда за главата на доктор Лектър? Дали може да я получи човек, който в по принцип не би имал право на възнаграждение?

— Да.

— Стремим се към една и съща цел, така че изчакайте на телефона, докато направя предложението. Предлагането на награда за нечия смърт е в разрез със законите на Съединените щати и международното право. Моля, изчакайте, господине. Мога ли да попитам дали се обаждате от Европа?

— Да. Ще ви кажа само толкова.

— Добре. Изслушайте ме. Предлагам да се свържете с адвокат и да обсъдите въпроса за законността на този вид награди. Не предприемайте никакви незаконни действия по отношение на доктор Лектър. Мога ли да ви препоръчам адвокат? В Женева има един, който е много добър специалист по тези въпроси. Да ви дам ли безплатния му номер? Настоятелно ви препоръчвам да му се обадите и да бъдете искрен с него.

Паци купи карта за телефон и проведе втория си разговор от един универсален магазин. Отне му по-малко от пет минути.

Мейсън щеше да плати един милион щатски долара за главата и ръцете на доктор Лектър. Щеше да плати същата сума за информация, която доведе до арест. Беше готов да плати три милиона долара за доктора, ако го получи жив, без никакви въпроси, гарантирана дискретност. Условията включваха възможност за отпускане на авансова сума от сто хиляди долара. За да я получи, Паци трябваше да осигури годен за идентифициране отпечатък от пръст на доктор Лектър върху някакъв предмет. Тогава можеше да види, когато му е удобно, и остатъка от парите в швейцарски сейф.

Преди да излезе от магазина и да потегли към летището, Паци купи за жена си пеньоар от прасковено копринено моаре.