Томас Харис
Ханибал (18)

Глава 18

Тока беше заподозрян-мечта. Като младеж, излежал девет години за убийството на мъж, когото заварил да прегръща годеницата му в някаква алея за влюбени. Освен това бе съден за сексуален тормоз над собствените си дъщери и други битови престъпления и бе излежал присъда за изнасилване.

Хората на Квестурата почти разрушиха къщата му, докато опитваха да открият някакви веществени доказателства. Накрая самият Паци намери гилза, докато претърсваше двора, и тя се превърна в едно от малкото физически доказателства, представени от прокуратурата.

Процесът се превърна в сензация. Състоя се в строго охранявана сграда, наречена „Бункера“, където през седемдесетте бяха съдили терористи, взривили флорентинската редакция на вестник „Ла национе“. Съдебните заседатели с церемониални ленти през гърдите, петима мъже и пет жени, осъдиха Тока почти без никакви улики само въз основа на предишните му прояви. Повечето хора смятаха, че е невинен, но мнозина твърдяха, че при всички случаи е перверзник и мястото му е в затвора. На шейсет и пет годишна възраст получи присъда от четирийсет години в затвора „Волтера“.

Следващите месеци бяха златни. Представител на фамилията Паци не се бе радвал на такова внимание във Флоренция от петстотин години, когато Пацо де Паци се бе завърнал от Първия кръстоносен поход и бе донесъл кремъци от Божи гроб.

Риналдо Паци и красивата му жена стояха до епископа в катедралата, когато при традиционния великденски ритуал същите тези кремъци бяха използвани, за да се запали реактивният двигател на модела на гълъб, който излиташе от църквата по специално опъната жица и пръскаше фойерверки за радост на тълпите.

Вестниците публикуваха всяка негова дума, когато благодари на служителите на Квестурата за упорития труд. Започнаха да търсят синьора Паци за модни съвети и тя изглеждаше прекрасно с дрехите, които я караха да носи модните дизайнери. Канеха ги по задушни приеми в домовете на влиятелните флорентинци. Веднъж Дори вечеряха в замъка на някакъв граф, сред рицарски доспехи.

Започнаха да споменават името му като възможен кандидат за политическа служба, хвалеха го достатъчно гръмогласно, за да се чуе въпреки пословичния шум на италианския парламент, инструктираха го да поведе съвместната борба с американското ФБР срещу мафията.

Тази инструкция, както и стипендията да учи и участва в семинари по криминология в университета в Джорджтаун, го отведоха във Вашингтон. Главният инспектор прекара много време в Куонтико в „Поведенчески науки“ и започна да мечтае да основе нещо подобно и в Рим.

И тогава, две години по-късно, дойде катастрофата. При по-спокойна атмосфера Апелативният съд, който сега не изпитваше никакъв обществен натиск, се съгласи да ревизира присъдата на Тока. Паци бе извикан у дома, за да присъства на разследването. Някогашните колеги, които бе оставил в Квестурата, точеха ножове за главата му.

Апелативният съд отмени присъдата на Тока и смъмри Паци. Съдиите казаха, че според тях самият той бил подхвърлил уликите.

Бившите му почитатели по високите места бягаха от него като от лоша миризма. Паци продължаваше да е важна фигура в Квестурата, но беше бита карта и всички го знаеха. Италианските власти са мудни, но брадвата много скоро щеше да се стовари.