Томас Харис
Ханибал (15)

Глава 15

Образованието на Мейсън беше странно, но идеално отговаряше на живота, който баща му бе предвидил за него и за задачата, с която се бе заел сега.

Като малък посещаваше пансион, на който баща му отпускаше щедри дарения и който си затваряше очите за честите отсъствия на Мейсън. Понякога в продължение на седмици старият Върджър се занимаваше със същинското образование на сина си — водеше го със себе си по оборите и кланиците, които бяха истинският стълб на състоянието му.

Молсън Върджър беше пионер в много области на говедовъдството и производството на месо, особено в областта на икономиите. Ранните му експерименти с евтина храна си остават ненадминати. Той добавяше към менюто на прасетата свинска четина, млени птичи пера и тор до степен, която навремето бе смятана за дързост. През четирийсетте го бяха смятали за безразсъден фантазьор, защото вместо вода даваше на свинете да пият помия от канавките, сгъстена от ферментирали животински нечистотии — за да наддадат по-бързо на килограми. Смеховете престанаха, когато потекоха печалбите и след това конкуренцията се надпреварваше да му подражава.

Но водещите му позиции в бранша не се изчерпваха с това. Бореше се храбро и със собствени средства срещу Закона за хуманни кланици единствено от гледна точка на икономиите, и съумя да запази дамгосването на говедата по главите, макар че това му бе струвало скъпо и прескъпо. Водеше Мейсън със себе си да наблюдава мащабните експерименти с оборите, докато изследваше колко дълго животните могат да стоят без храна и вода преди клането без сериозна загуба на тегло.

Тъкмо финансираните от него генетични изследвания най-накрая успяха да постигнат двойното омускуляване на белгийската порода свине, но без загубите в сланина, които измъчваха белгийците. Молсън Върджър купуваше животни за разплод от всички краища на света и финансираше немалко програми за селекциониране на животни в чужбина.

Кланиците обаче са преди всичко работа с хора и никой не разбираше това по-добре от Молсън Върджър. Бе успял да стресне профсъюзите, когато опитаха да отхапят част от печалбата му с искания за по-високи заплати и мерки за безопасност. В тази насока връзките му с организираната престъпност, които продължаваха повече от трийсет години, му послужиха отлично.

Мейсън по онова време много приличаше на баща си — тъмни лъщящи вежди над светлосините касапски очи, перчем, който се спускаше косо над челото, от ляво на дясно. Много често Молсън Върджър улавяше с обич главата на сина си в длани, просто за да я почувства, сякаш искаше да се увери в бащинството си — по същия начин беше в състояние да опипа главата на една свиня и по костната структура да определи генетичния й произход.

Мейсън усвояваше добре и дори след като нараняванията му го приковаха към леглото, беше в състояние да взема разумни решения за бизнеса. Идея на Върджър син бе да убеди правителството на Щатите и Обединените нации да изколят всички свине от местната порода на остров Хаити под предлог, че са застрашени от африкански свински грип. След това успя да продаде на властите големите бели американски свине, с които да се замени местната порода. Тези свине в условията на острова измряха почти веднага и трябваше да бъдат заменяни отново и отново с животни от запасите на Върджър, докато хаитяните не започнаха да развъждат издръжливите дребни коренояди от Доминиканската република.

Сега, след цял живот учене и трупане на опит, Мейсън се чувстваше като Страдивариус, който пристъпва към работната си маса, докато готвеше машините на своята мъст.

А каква златна мина от информация и ресурси имаше в останалия му без лице череп! Проснат в леглото си, композиращ наум като глухия Бетховен, Мейсън си спомняше как ходеше с баща си по изложенията на свине, как оглеждаха конкуренцията, как баща му винаги беше готов да извади малкия сребърен нож от джоба на жилетката си и да го забие в гърба на някое животно, за да провери дебелината на слоя сланина, как после се отдалечаваше от гневния писък, твърде достолепен, за да му поискат сметка, отбелязал с палец мястото, до което е потънал ножът.

Ако имаше устни, Мейсън щеше да се усмихне при спомена как баща му заби ножа си в едно расово прасе, което смяташе, че всички хора са му приятели, и как детето, което се оказа собственик на прасето, се разплака. Бащата на детето се втурна побеснял, но горилите на Молсън го изхвърлиха извън шатрата. Да, беше преживял и хубави, смешни неща.

По изложенията Мейсън бе виждал екзотични свине от всички краища на света. За новата си цел събра на едно място всичко, което някога бе виждал.

Започна селекционерската си програма непосредствено след просветлението по Коледа и я организира в Сардиния край италианския бряг. Избра мястото, защото беше усамотено и същевременно близо до Европа.

Мейсън вярваше — и с право, — че първата спирка на доктор Лектър след бягството му от Щатите е била Южна Америка. Беше обаче убеден, че човек с вкуса на доктор Лектър би се установил в Европа и затова години наред беше изпращал съгледвачи да следят кой посещава музикалния фестивал в Залцбург и много друга културни събития.

Ето какво изпрати Мейсън на свинегледачите в Сардиния, за да подготвят декорите за смъртта на доктор Лектър:

Гигантската горска свиня Hylochoerus meinertzhageni с шест цицки и трийсет и осем хромозоми, лакомо животно, всеядно като човека. В планините се срещат екземпляри с дължина два метра и тегло повече от двеста и седемдесет килограма. Тази огромна горска свиня беше основната нота на приготовленията му.

Класическият европейски глиган S. scrofa scrofa с трийсет и шест хромозоми в най-чистата му разновидност, без брадавици, само четина и остри глиги, едро, бързо и свирепо животно, което може да убие пепелянка с копитата си и да я излапа както се ядат спагети. Когато е възбудено, разгонено или защитава малките си, напада всичко, изпречило се пред очите му. Женските имат дванайсет цицки и са грижовни майки. В S. scrofa scrofa Мейсън съзря темата на своята музика, а в зурлата — достойно пъклено видение за последните мигове на доктор Лектър.

Свинете от остров Осабоу закупи заради агресивността им, а черната китайска свиня заради високите й нива естроген.

Фалшив тон прозвуча, когато взе породата „бабируса“ от Източна Индонезия, известна с дългите си глиги. Размножаваше се бавно, имаше само две цицки и при тегло от сто килограма струваше прекалено скъпо за размерите си. Но не бе загубено ценно време, тъй като имаше и други породи.

Мейсън нямаше голям избор. Почти всички породи имаха подходящи за целта зъби, общо четирийсет и четири — три чифта остри резци, един чифт удължени кучешки зъби, четири чифта предкътници и три чифта кътници, горни и долни, които можеха да строшат всичко.

Всяка свиня би изяла мъртвец, но за да изяде жив човек, трябва да премине през съответното обучение. Сардинците на Мейсън можеха да се справят със задачата.

Сега, след седем години усилия и множество поколения, резултатите бяха… забележителни.