Томас Харис
Ханибал (13)

Глава 13

Благодарение на загрижеността на един луд и манията на друг Старлинг сега имаше това, което винаги бе желала — кабинет на сутеренния етаж в „Поведенчески науки“. Не беше приятно да получиш кабинет по този начин.

Старлинг никога не беше се надявала да попадне в елитния отдел веднага след завършването на академията на ФБР, но бе вярвала, че ще успее да си завоюва място там. Беше наясно, че преди това ще трябва да прекара няколко години на оперативна работа.

Беше добра в професията си, но не и в кабинетната политика и й бяха необходими години, за да осъзнае, че никога няма да се добере до заветното място в „Поведенчески науки“ въпреки желанието на шефа на отдела Джак Крофорд.

Една от основните причини си оставаше невидима за нея, докато — подобно на астроном, който открива черна дупка — не откри въздействието на Заместник-генералния инспектор Пол Крендлър върху телата около него. Все още не й бе простил, задето бе открила серийния убиец Джейм Гъм преди него и не бе понесъл вниманието на медиите към нея.

Веднъж й се бе обадил и дома през една дъждовна зимна вечер. Тя вдигна слушалката по хавлия, с пухени чехли на краката и увита в кърпа коса. Помнеше датата, защото беше първата седмица от операция „Пустинна буря“. По онова време беше в техническия отдел и тъкмо се бе върнала от Ню Йорк, където бе поставила „бръмбар“ за подслушване в лимузината на иракския посланик към ООН. Новото радио беше досущ като старото, само че предаваше разговорите на хората в колата към сателит на Департамента по отбраната, който летеше някъде горе. Беше доста рискована операция в частен сервиз и нервите й все още бяха изопнати.

За някакъв смахнат миг си помисли, че Крендлър се обажда, за да я поздрави, че се е справила добре. Помнеше тракането на дъжда по прозореца и гласа на Крендлър в слушалката, леко завален на фона на шумотевицата в някакъв бар.

Покани я да излязат. Каза й, че може да мине да я вземе след половин час. Беше женен.

— Не, господин Крендлър — каза тя и натисна бутона за запис на телефонния секретар. Машината изписука според изискването на закона и връзката прекъсна.

Сега, години по-късно в кабинета, който толкова бе желала да си спечели, Старлинг надраска името си върху парче хартия и го залепи със скоч на вратата. Не беше смешно. Скъса го и го хвърли в кошчето.

В поставката за входяща кореспонденция имаше един плик. Беше въпросник от книгата на рекордите „Гинес“, която се готвеше да я впише като жената полицай, убила повече престъпници от всички останали жени с нейната професия в историята на Съединените щати. Издателят обясняваше, че използва думата „престъпници“ преднамерено, защото всички покойници имали множество присъди за криминални престъпления, а трима имали заповеди за арест. Въпросникът отиде в кошчето при името й.

Вече втори час чаткаше клавишите на компютъра и издухваше от лицето си кичурите коса, когато Крофорд почука на вратата и надзърна в кабинета й.

— Старлинг, обади се Браян от лабораторията. Рентгеновата снимка на Мейсън и тази, която ти е дал Барни, съвпадат. Това е ръката на Лектър. Ще дигитализират изображенията и ще ги сравнят съвсем прецизно, но според него и сега няма никакво съмнение. Ще вкараме всичко това в секретното компютърно досие на Лектър.

— А Мейсън Върджър?

— Ще му кажем истината — отговори Крофорд. — И двамата сме наясно, че той не би споделил нищо с нас, освен ако не се нуждае от съдействие. Ако обаче опитаме да хванем следата му в Бразилия, тя ще се изпари.

— Ти ми каза да не я закачам и аз го направих.

— Тогава какво работеше?

— Снимката на Мейсън е дошла с DHL. От фирмата взеха баркода и информацията от етикета и определиха мястото, откъдето е пусната пратката. Хотел „Ибара“ в Рио. — Старлинг вдигна ръка, за да не я прекъсне. — Всичко това са източници в Ню Йорк. В Бразилия не са задавани никакви въпроси. Мейсън осъществява телефонните си връзки, или поне голяма част от тях, през централата на букмейкърски пункт в Лас Вегас. Можеш да си представиш колко разговори минават оттам.

— Не смея да попитам как научи всичко това.

— Съвсем законно — отвърна Старлинг. — Е, почти… Не съм поставяла подслушвател в дома му. Просто знам кодовете за достъп до телефонната му сметка, това е. Всички агенти от техническия отдел ги имат. Ако човек с неговото влияние реши да пречи на правосъдието, колко време ще трябва да се молим за прокурорска заповед? И какво можеш да му направиш дори ако го осъдят? Въпреки това използва централа на тотализатор.

— Разбирам — кимна Крофорд. — Комисията по хазарта на Невада би могла или да подслушва телефона му, или да притисне тотализатора да ни каже това, което искаме да знаем, а то е с кого разговаря.

Старлинг кимна.

— Оставих Мейсън на мира точно както ми каза.

— Разбрах вече — каза Крофорд. — Можеш да предадеш на Мейсън, че очакваме помощ чрез Интерпол и посолството. Обясни му, че трябва да изпратим там хора, за да започнем подготовка за екстрадиране. Лектър вероятно е извършил престъпления и в Южна Америка, така че е по-добре да го приберем, преди полицията в Рио да започне да рови досиета, в които пише canibalismo. Ако изобщо е в Южна Америка. Старлинг, гади ли ти се, когато разговаряш с Мейсън?

— Налага се да вляза в режим. Ти ми показа как става това, когато работехме по удавницата в Западна Вирджиния. Фредерика Бимел… Да, от Мейсън наистина ми се гади. Напоследък ми се гади от много неща, Джак.

Сама се изненада от себе си, та чак млъкна. Никога досега не се бе обръщала към шефа на секцията на малко име и това я стресна. Вгледа се в лицето му, което бе пословично трудно за разгадаване.

Той кимна и се усмихна тъжно.

— И на мен, Старлинг. Искаш ли таблетки за стомах, преди да говориш с него?

Мейсън Върджър не си направи труда да разговаря с нея. Някакъв секретар й благодари за съобщението и предаде, че Мейсън ще я потърси по-късно. Не го направи. За Мейсън Върджър, който беше няколко позиции по-нагоре от нея в списъка за получаване на информация, съвпадането на рентгеновите снимки не беше новина.