Томас Харис
Ханибал (1)

Глава 1

Бих помислил, че такъв ден ще започне с трепет…

Мустангът на Кларис Старлинг избумтя нагоре по входната рампа на Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия на Масачузетс Авеню — главна квартира, взета под наем от преподобния Мун за по-икономично.

Ударната група чакаше в три превозни средства — най-отпред очукан микробус без обозначения, зад него двата черни фургона на командосите от специалния отряд, включени на ниски обороти в големия подземен гараж.

Старлинг измъкна тежката чанта с оборудването от колата си и изтича до първия микробус — бял, мръсен, с надписи РЕСТОРАНТ ЗА РАЦИ „МАРСЕЛ“ от двете страни.

Четирима мъже я наблюдаваха през отворените задни врати, докато приближаваше. Беше слабичка във възшироката униформа и се движеше бързо въпреки тежката чанта. Косата й блестеше на призрачната светлина на флуоресцентните лампи.

— Жени. Винаги закъсняват — отбеляза един полицай от вашингтонската полиция.

За операцията отговаряше специален агент Джон Бригъм от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия.

— Не е закъсняла — възрази той. — Извиках я, когато получихме сигнала. Сигурно идва чак от Куонтико^[1]… Ей, Старлинг, подай ми чантата.

Тя вдигна бързо ръка за поздрав.

— Здрасти, Джон.

Бригъм даде знак на навъсения цивилен шофьор и микробусът потегли навън в приятния есенен следобед още преди да затворят задните врати. Кларис Старлинг — ветеран в подобни операции — се мушна под окуляра на перископа и седна в задната част на микробуса, максимално близо до седемдесеткилограмовия блок сух лед, който служеше за климатична инсталация, когато се налагаше да дебнат, без да включват двигателя.

Вътрешността на стария микробус бе пропита с миризма на страх и пот — като в лудница, — която не може да се премахне по никакъв начин. Отвън му бяха слагали какви ли не емблеми. Сегашните мръсни избелели надписи бяха направени едва преди половин час. Дупките от куршуми, запълнени с кит, бяха доста по-стари.

Задните стъкла бяха затъмнени и през тях се гледаше само отвътре навън. Старлинг виждаше двата черни фургона на командосите. Надяваше се да не се наложи да прекарат часове, затворени в микробуса.

Щом се обърнеше към прозорците, мъжете започваха да я оглеждат. Специален агент на ФБР Кларис Старлинг на трийсет и две изглеждаше добре за възрастта си, дори в каки униформа.

Бригъм взе бележника си от предната седалка.

— Защо все теб изпращат на лов за говна? — попита той усмихнат.

— Защото не пропускаш да ме изискаш — отвърна тя.

— За тая работа наистина си ми нужна. Само че напоследък доста често те изпращат да гониш избягали от ареста. Имам чувството, че някой в гнездото на лешоядите не те обича. Ела да работиш при мен. Да ти представя моите момчета — агенти Маркес Бърк и Джон Хеър, а това е полицай Болтън от вашингтонската полиция.

Ударният екип, съставен от хора на Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, Администрацията за борба срещу наркотиците, командосите от специалния отряд и ФБР, беше най-добрият възможен продукт при съществуващите бюджетни ограничения във време, когато дори академията на ФБР беше затворена поради липса на средства.

Бърк и Хеър приличаха на агенти на ФБР. Полицаят от вашингтонската полиция Болтън имаше вид на съдебен пристав. Беше на около четирийсет и пет, дебел и подпухнал.

Кметът на Вашингтон след собствената си присъда за наркотици се напъваше да демонстрира безкомпромисно отношение към проблема и настояваше полицията да получава част от лаврите за всеки по-голям удар срещу наркодилърите в града. С това се обясняваше и присъствието на Болтън.

— Тайфата на Дръмго ще „готви“ тази вечер — обясни Бригъм.

— Ивелда Дръмго. Знаех си — отвърна Старлинг без ентусиазъм.

Бригъм кимна.

— Организирала е фабрика за „лед“ край рибния пазар Фелициана до реката. Нашият човек съобщи, че довечера ще обработва партида кристали. Освен това има резервация за Кайманските острови по-късно тази вечер. Повече не можем да чакаме.

Кристалният метамфетамин или „лед“, както го наричат на улицата, осигурява краткотрайно, но силно наркотично въздействие, а пристрастяването е убийствено.

— Дрогата е работа на Администрацията, но Ивелда ни е нужна заради обвинения в пренасяне на оръжия през границата на щата. В заповедта се споменават три автомата берета и няколко карабини. Освен това тя знае къде има още. Искам да се заемеш с нея, Старлинг. Вече си имала работа с госпожата. Момчетата ще ти бъдат подкрепление.

— За нас остана лесната работа — каза доволно Болтън.

— Мисля, че е по-добре да им разкажеш за Ивелда, Старлинг — обади се Бригъм.

Кларис Старлинг изчака, защото микробусът пресичаше железопътни релси и се раздрънча ужасно.

— Ивелда ще окаже съпротива — започна тя след това. — Няма вид на такава, някога е била манекен, но ще се бие с вас. Тя е вдовица на Дион Дръмго. Арестувала съм я два пъти по закона за борба с организираната престъпност, един път заедно с Дион. Последния път имаше деветмилиметров пистолет с три пълнителя, флакон нервнопаралитичен газ в чантата си и сгъваем нож в сутиена. Сега нямам представа с какво разполага. При втория арест я помолих учтиво да се предаде и тя се подчини. После в килията уби друга арестантка с дръжка от лъжица. Казваше се Марша Валънтайн. Така че не се знае… Трудно е да отгатнеш какво е намислила. Съдът тогава й призна самозащита. Първото обвинение отпадна, обжалва второто и се измъкна. Отпаднаха и няколко обвинения за незаконно оръжие, защото имала малки деца. А и мъжът й наскоро беше убит от бандата на Сплиф в престрелка на Плезънт Авеню. Както и да е. Ще я подканя да се предаде и се надявам да ме послуша… ще й устроим истинско представление. Но… слушайте ме внимателно… за да сложа белезниците на Ивелда Дръмго, ще ми трябва истинска помощ. Не толкова да ми пазите гърба, колкото да я притиснем както трябва. Господа, не мислете, че ще се наслаждавате на женски бой в кал между Ивелда и мен.

Някога Старлинг би благоговяла пред тези мъже. Сега на тях не им допадаха приказките й, а тя бе видяла твърде много, за да й пука.

— Ивелда Дръмго е свързана чрез Дион с клана Крип — отбеляза Бригъм. — Нашият човек твърди, че я пазят техни главорези. Крип държат дистрибуцията по цялото крайбрежие. Всъщност пазят я преди всичко от Сплиф. Нямам представа как ще реагират биячите на Крип, когато разберат, че сме ние. Общо взето, се стремят да не преминават границата.

— Също така трябва да знаете — продължи Старлинг, — че Ивелда е серопозитивна. Заразил я е Дион, от игла. Разбра го в ареста и превъртя. Същия ден уби Марша Валънтайн, после се нахвърли върху надзирателите. Ако не е въоръжена и реши да се бие, пазете се от телесните й течности, защото всичко може да се очаква от нея. Ако опитате да я хванете, ще плюе и ще хапе, ще ви залива с урина и фекалии, ако трябва, така че задължително носете маски и ръкавици. При качването й в полицейска кола внимавайте да няма игла в косата си, или нещо такова, и обездвижете краката й.

Физиономиите на Бърк и Хеър започнаха да се удължават. Полицай Болтън доби нещастен вид. Кимна с двойната си брадичка към оръжието на Старлинг — доста употребяван колт 45-и калибър с увита върху дръжката цветна лепенка, увиснал в кобура зад дясното й бедро.

— През цялото ли време го носиш зареден? — попита той.

— Зареден и готов — отговори Старлинг.

— Опасно е — отбеляза Болтън.

— Ела на стрелбището и ще ти обясня за какво става дума.

— Болтън — намеси се Бригъм, — тя беше шампион по стрелба с пистолет на службите три години поред, а аз й бях треньор. Не се безпокой за оръжието й. Как те нарекоха тогава онези каубои от екипа за спасяване на заложници, когато им натри носовете, Старлинг? Ани Оукли^[2]?

— Отровата Оукли — отвърна тя и се извърна към прозореца.

Почувства се самотна и уязвима в този вонящ на пърчовина, пълен с мъже микробус. Мъжки дезодоранти, пот и кожа. Обзе я страх и вкусът му беше като метална монета под езика. Картина във въображението: баща й, който миришеше на тютюн и тръпчив сапун, бели в кухнята портокал с джобното си ножче с отчупен връх и й подава парченца. Задните светлини на колата му изчезват в тъмнината, когато тръгва на патрулната обиколка, която го уби. Дрехите му в шкафа. Ризата му за народни танци. Тъжни костюми за карнавал, увиснали на закачалките, като играчки на тавана.

Бригъм се обърна напред, после погледна часовника си.

— Ето какво е разположението — заговори той. Извади груба скица, надраскана набързо с дебел маркер, и неясен чертеж, получен по факса от Департамента по строителството. — Сградата на рибния пазар е на една линия с магазините и складовете покрай реката. Пряката, Парсъл Стрийт, опира в Ривърсайд Авеню на това площадче пред рибния пазар. Сградата на самия пазар стига до водата и по цялото й протежение отзад има кей, ето тук. Лабораторията на Ивелда е ето тук, на партерния етаж. Входът е отпред, до сенника на пазара. Докато приготвя стоката, ще я охраняват поне в радиус от три пресечки наоколо. Вече се е случвало да я предупредят навреме, за да изсипе дрогата в клозета. Така. Момчетата от третия фургон ще приближат с рибарска лодка откъм реката и ще влязат откъм кея точно в три часа. С този микробус ще можем да се приближим, без да ни забележат. Трябва да застанем пред вратата откъм улицата две минути преди началото. Ако Ивелда излезе откъм улицата, ще я пипнем. Ако остане вътре, ще нахълтаме отпред веднага след като онези ударят от другата страна. Момчетата от втория фургон, седем души, ще са подкрепление. Влизат в играта точно в три, освен ако не им дадем знак да действат по-рано.

— Как ще се оправим с вратата? — попита Старлинг.

— Ако е спокойно, ще я разбием с тарана — отговори Бърк. — Ако чуем стрелба, с „Ейвън“. — Той потупа пушката до себе си.

Старлинг бе виждала как става — „Ейвън“ беше осем сантиметров ловен патрон със слаб заряд и оловен куршум, с който се разбиваха ключалки, без да пострадат хората вътре.

— Къде са децата на Ивелда?

— Информаторът ни каза, че ги е завела в детската градина — отговори Бригъм. — Той е близък с нея. Доколкото можеш да си близък при безопасен секс.

Радиостанцията на Бригъм изчурулика в слушалките му и той се наведе към задните стъкла, за да огледа небето, доколкото се виждаше.

— Може да следи трафика — каза в микрофона и подвикна на шофьора: — От втората кола преди минута са видели новинарски хеликоптер. Ти видя ли го?

— Не.

— Дано да следи трафика.

Сухият лед, колкото и много да е, не може да охлади вътрешността на метален микробус в жарък ден, така че шест души да се чувстват комфортно, особено когато са с бронирани жилетки. Когато Болтън вдигна нагоре лактите си, ясно пролича, че пръскането с дезодорант не е като да вземеш душ.

Кларис Старлинг беше зашила подложки на раменете на униформата си, за да поемат тежестта на жилетката й марка „Кевлар“, дай боже непробиваема за куршумите. Беше с керамични плочки и на гърба, които тежаха допълнително, но трагичният опит бе доказал необходимостта им. Не беше никак безопасно да водиш екип за силово проникване, състоящ се от хора с различна степен на подготовка — изплашените неопитни новаци можеха да ти надупчат гърба като нищо.

На две мили от реката третият фургон се отдели и се насочи към брега, където чакаше рибарската лодка, а вторият дискретно изостана.

Кварталът явно западаше. Поне една трета от постройките бяха със заковани врати и прозорци, край бордюрите се виждаха изтърбушени автомобили на трупчета. Пред барчетата и магазините се мотаеха младежи. На тротоара деца си играеха около подпален матрак.

Ако Ивелда имаше охрана, то тя идеално се сливаше с пейзажа — по паркингите и пред магазините за алкохолни напитки беше пълно с мъже, които седяха и разговаряха в колите си.

Форд импала със свален гюрук, в който седяха четирима чернокожи младежи, се вмъкна в рехавото автомобилно движение зад микробуса и продължи бавно по улицата. Шофьорът рязко форсира двигателя, за да впечатли момичетата на тротоара. От бумтежа на касетофона им ламарините на микробуса завибрираха.

Старлинг огледа младежите внимателно през задните стъкла й реши, че не са опасни — бойните машини на шайката на Крип почти винаги бяха нормални по размери автомобили, достатъчно стари, за да не бият на очи, с трима или четирима души и свалени до долу задни стъкла. Баскетболен отбор в буик може да ти се стори опасен, ако не знаеш за какво става дума.

Докато чакаха на светофара, Бригъм свали капачето от окуляра на перископа и тупна Болтън по коляното.

— Огледай се и ми кажи дали не виждаш някоя местна знаменитост.

Горната част на перископа беше скрита под капака на вентилационния отвор. Затова с него се виждаше само странично.

Болтън завъртя прибора почти в пълен кръг, после се отдръпна от окуляра и разтри очи.

— Когато работи моторът, това нещо вибрира и не се вижда почти нищо — отбеляза той.

Бригъм провери по радиото какво става с екипа в лодката.

— Четиристотин метра надолу по течението — каза той на хората си. — Приближават.

Една пряка преди Парсъл Стрийт хванаха червен светофар и гледаха рибния пазар цяла вечност, както им се стори. Шофьорът се обърна назад и процеди през зъби:

— Май днес няма много желаещи да си купят риба. Ето, тръгваме.

Светна зелено и в 2,57, точно три минути преди уречения час, микробусът спря на удобно място край бордюра пред рибния пазар Фелициана. Шофьорът дръпна ръчната спирачка и отзад се чу щракането на механизма. Бригъм кимна на Старлинг и посочи перископа.

— Хвърли едно око.

Тя огледа тротоара. Под навесите, засенчващи тротоара, се виждаха маси и плотове, блестеше риба, полузаровена в лед, подредена на пасажи, раци размахваха щипки в просторни, открити в горната част резервоари, а омари се катереха един връз друг в съседен резервоар. Един хитър търговец беше закрил очите на по-големите си риби с влажни парцалчета, за да ги запази свежи до вечерта, когато щяха да наизлязат родените по Карибските острови мнителни домакини, за да душат и оглеждат.

Над масата за чистене на риба отвън се бе образувала цветна дъга — едър латиноамериканец режеше на парчета голяма акула с ловки движения на силните си ръце и я обливаше със силна струя. Кървавата вода се стичаше в канала и Старлинг чуваше шумоленето й под микробуса.

Шофьорът слезе, отиде до продавача на риба и го попита нещо. Онзи погледна часовника си, сви рамене и посочи едно ресторантче наблизо. Шофьорът се помота из пазара, запали цигара и бавно се запъти натам.

Огромен касетофон някъде наблизо бумтеше „Макарена“ и Старлинг знаеше, че никога вече няма да е в състояние да понася тази песен.

Вратата, която ги интересуваше, беше вдясно — двойна, метална, с метална каса и едно циментено стъпало.

Канеше се вече да свали око от перископа, когато вратата се отвори. Излезе едър бял мъж с хавайска риза и сандали. На гърдите му висеше голяма чанта. Едната му ръка беше скрита под нея. След него се появи слаб, жилав негър, преметнал през ръката си шлифер.

— Внимание! — предупреди Старлинг.

Зад мъжете се показа Ивелда Дръмго — хубавото й лице и изящната, дълга като на Нефертити шия се виждаха над раменете им.

— Ивелда излиза с двама мъже. Приличат на въоръжени — добави Старлинг.

Не успя да се отдръпне от перископа достатъчно бързо, за да направи място на Бригъм да мине, без да се блъсне в нея. Сложи си шлема.

— Първи отряд до всички — заговори Бригъм по радиото. — Сваляме картите. Сваляме картите. Излезе от тази страна, тръгваме. Трябва да ги притиснем до земята колкото може по-безшумно — добави той и изщрака със затвора на автомата си. — Лодката ще бъде тук след трийсет секунди. Да действаме.

Първа изскочи Старлинг. Ивелда се обърна рязко към нея и плитките й се завъртяха във въздуха. Мъжете изскочиха от микробуса, развикаха се:

— На земята, бързо, лягайте!

Ивелда излезе иззад двамата. На гърдите й, в носач с презрамки, висеше бебе.

— Чакайте, чакайте — каза тя на мъжете до себе си. — Не искам неприятности. Чакайте.

Тръгна напред с царствена походка, вдигнала бебето напред, докъдето позволяваха ремъците на носача. Одеялцето висеше надолу.

Остави й място да маневрира. Старлинг веднага прибра оръжието си и протегна ръце напред.

— Ивелда, не прави глупости. Ела при мен.

Зад гърба си чу рев на голям, осемцилиндров двигател, свирене на спирачки. Трябва да е подкреплението. Ивелда не й обърна внимание, тръгна към Бригъм, изпод одеялцето на бебето затрещя автомат и го разкъса. Бригъм се свлече на земята и прозрачният предпазител на шлема пред лицето му почервеня от кръв.

Едрият бял мъж пусна чантата. Бърк видя, че насочва автомат, и изстреля по него безопасния куршум за разбиване на ключалки. Онзи пусна един откос, който надупчи Бърк в слабините, под защитната жилетка, после се обърна към Старлинг. Тя извади светкавично пистолета си и проби две дупки в шарената му риза, преди онзи да осъзнае какво става.

Зад гърба си чу изстрели. Жилавият негър хвърли шлифера и се втурна назад, към сградата. В този момент нещо блъсна Старлинг отзад, като огромен юмрук, и спря дъха й. Обърна се и видя голям кадилак, явно колата на Крип, спрял по средата на улицата. Двама се бяха показали през прозорците от другата страна и стреляха над покрива на колата, през задния прозорец — още един. Куршумите плющяха наоколо, дим и огън от три дула.

Старлинг се метна на земята между две паркирали коли и видя Бърк, който потръпваше конвулсивно. Бригъм не мърдаше, около шлема му се бе образувала локва кръв. Хеър и Болтън стреляха някъде от отсрещната страна на улицата и куршумите им трошаха стъклата около нея. Експлодира спукана гума. Онези от кадилака се обърнаха към Хеър и Болтън и ги принудиха да се покрият. Старлинг, стъпила с единия крак в пълния с вода улей край бордюра, се надигна, за да види какво става.

Двама стрелци продължаваха да стърчат над покрива, шофьорът беше насочил пистолет със свободната си ръка. Четвъртият беше отворил задната врата и дърпаше Ивелда и бебето към колата. Голямата чанта беше у нея. Двигателят на колата изръмжа, шофьорът даде газ и колата потегли. Старлинг се надигна и го застреля в главата, отстрани. После стреля два пъти в единия от двамата стрелци и той падна назад. Извади празния пълнител и зареди нов, без да сваля поглед от кадилака.

Машината забърса редицата паркирани коли и спря със стържене на метал. Старлинг тръгна нататък. Вторият стрелец все още стърчеше над покрива с обезумели очи и се опиташе да си поеме въздух, защото гърдите му бяха притиснати между покрива на кадилака и една паркирана кола. Пистолетът му се плъзна по покрива и падна. През задния прозорец се показаха празни длани, после излезе мъж със синя кърпа на главата, вдигна ръце и хукна да бяга, Старлинг не му обърна внимание. Някъде отдясно изтрещя откос, онзи залитна напред и падна. Опита се да се изтърколи под една кола. Отгоре зачатка витло на хеликоптер. Някой крещеше пред рибния пазар:

— Долу! Не се надигай!

Хората се бяха свили под сергиите, водата от масата за чистене пръскаше във въздуха.

Старлинг продължи към кадилака. Нещо на задната седалка се раздвижи. Автомобилът се разклати. Бебето вътре пищеше. Изтрещяха още изстрели, задното стъкло се разби на парчета и падна. Старлинг вдигна ръка и извика:

— Спрете! Не стреляйте! Пазете вратата. Зад мен. Пазете металната врата!

— Ивелда! — Движение на задната седалка, бебето продължаваше да пищи. — Ивелда, покажи ръцете си през прозореца.

Ивелда Дръмго започна да се измъква. Бебето пищеше. „Макарена“ продължаваше да гърми от високоговорителите. Ивелда най-после се измъкна от колата и тръгна към нея — с леко приведена глава, притиснала бебето към гърдите си.

Бърк продължаваше да трепери конвулсивно помежду им, но сега по-слабо — беше загубил много кръв. Някой изтича до него, приклекна и притисна раната с ръка. Старлинг беше насочила пистолета си към земята, пред краката на Ивелда.

— Ивелда, покажи ми ръцете се! Хайде, моля те, покажи ми ръцете си.

Издутина под одеялото. Ивелда с плитките и тъмните египетски очи вдигна глава и я погледна.

— Я, това си била ти, Старлинг.

— Ивелда, недей. Помисли за бебето.

— Дай да разменим телесни течности, кучко!

Одеялото трепна, въздухът изтрещя. Старлинг вдигна пистолета и простреля Ивелда Дръмго малко над горната устна. Черепът й отзад се пръсна.

След малко се опомни — седеше на пътното платно, усещаше остра болка отстрани, на главата, не можеше да диша. Ивелда се беше свлякла напред, на колене, а кръвта й обливаше бебето. Писъците му бяха приглушени от тялото й. Старлинг припълзя напред и откопча ремъците на носача му. После бръкна в сутиена на Ивелда, извади сгъваемия нож и, без да го погледне, сряза носача, за да извади бебето. Беше обляно в кръв, хлъзгаво, беше й трудно да го задържи в ръце.

Вдигна глава и се огледа объркано. Видя водата над масата за чистене на риба и хукна натам с окървавеното дете. Избута ножовете и рибешката карантия на земята, сложи бебето на белия плот — тъмно бебе на белия фон, сред остатъците от риба, до главата на акулата, и започна да го мие от серопозитивна кръв. Собствената й кръв също капеше върху масата, смесваше се с кръвта на Ивелда и се стичаше в канала в един поток, солен като морето.

Водата пръскаше, фалшивата цветна дъга се появи отново като Божието обещание, знаме над делото на Неговия сляп гняв. Момченцето нямаше рани от куршуми. „Макарена“ продължаваше да бумти по високоговорителите, засвятка светкавица на фотоапарат, отново и отново, докато не се появи Бърк и не издърпа фотографа настрана.