Гейл Линк
Прегръдката на вълка (14)

Тринадесета глава

Сибил седеше привела рамене напред, загледана в пламъците на огъня и се опитваше да се пребори с потискащото униние, което я завладяваше като пъплещ облак. Арман бе отхвърлил предложението й. Очите й се наляха със сълзи — горчиви и парещи. Стичаха се по лицето й, а тя машинално ги бършеше. Печалният, скръбен вой на вятъра и плискането на дъжда сякаш откликваха на настроението й.

Какво й предлагаше бъдещето, щом веднъж се освободи от този затвор на отчаянието? Какъв ли живот я чакаше? Тя търсеше отговора, но откриваше само въпроси.

Внезапно чу, че резето на масивната врата се плъзга назад. Сепна се, изправи се, дъхът й спря в гърлото. Дали Арман бе променил решението си?

Надеждата, очакването изчезнаха моментално и се смениха със сковаващ страх. Пред нея стоеше не Арман, а Ролф. Лу, който досега бе в краката й, се изправи и се подчини на командата на своя господар.

Ролф безшумно затвори след себе си и те останаха сами. Облегна се на вратата и присви зелените си очи. Погледът му поглъщаше силуета на Сибил, който се очертаваше на фона на огъня — роклята й от лен и дантели с цвят на слонова кост смело разкриваше прелестните й форми, осветени от пламъците зад нея. Тя сякаш дори не съзнаваше как изглежда и какво издава всяко нейно движение. Силното повдигане и спускане на гръдния й кош при всяка глътка въздух привлече вниманието му към пищната извивка на гърдите. Косата й блестеше като златна, превърнала се в огнен ореол от светлина.

Ролф знаеше, че тя се мъчи да отгатне намеренията му. Някак си усещаше, че е така. Ресниците й се спуснаха и скриха очите й от него.

— Сибил — името й, изречено с дрезгав шепот, прекоси стаята и достигна до нея.

Клепките й се вдигнаха, нейният взор се сля с неговия. Очакваше да види гняв в глъбините на студените му зелени очи, но не откри нищо подобно и това я обърка. Какво да прави? Нямаше накъде да бяга. А и какво ли би постигнала, ако наистина се втурне навън. Той просто ще я догони и ще я довлече обратно. Нямаше никакъв смисъл.

Потърси очите му отново, този път успокоена и доволна — не, това не бе точната дума — по-скоро бе примирена с неизбежността на своето положение.

— Сибил. Отдай, ми се. Пречупи волята си — промълви той, като пристъпваше към нея внимателно, предпазливо. После бавно се завъртя около нея. Преценяваше. Тя усети нежната милувка на дланта му, която се плъзна по меките вълни на косата й от главата до леката извивка на задницата й, докато накрая я обхвана в шепа под медните къдрици. Сибил неволно потрепери. След малко почувства едва доловимия допир на пръстите му по плата върху краката си. Плавното движение на ръката му от талията до коляното накара възбуждащото пулсиране на тялото й да започне да тупти още по-неравномерно.

Стисна зъби. Трябва да си наложи да не мисли за всичко това, защото само ако се съсредоточи върху нещо друго, щеше да успее да запази свободата. Да обладае тялото й бе едно, но съвсем друго — да обладае духа й. Напразно се мъчеше да насочи вниманието си към най-обикновени въпроси — тазгодишната реколта, каква ще бъде цената на вълната, какви ремонти трябва да се извършат в имението й. Сестрите й — какво ли правеха те? Клер. Одри. „Съсредоточи се!“ — настойчиво си повтаряше тя наум. Не трябваше да мисли за пръстите, които развързваха копринените връзки на роклята и откриваха плътта под нея. Движенията спряха. Очите й, затворени до този миг, потрепнаха и се отвориха. Той пак беше зад нея, поставил силните си ръце на раменете й, и мълвеше в ухото й думи на галски — неясен шепот, принадлежащ на нощта, на мрака, който ги обгръщаше, докато огънят гаснеше.

Косата й бе отметната на една страна, шията и раменете й се оголиха. Чу как той пое дълбоко дъх, а от гърдите й се изтръгна тиха въздишка — топлите му устни докосваха кожата й. Роклята й се смъкна още по-надолу и за миг я впримчи в меката си прегръдка, преди той да я съблече докрай. Ръцете му обхванаха кръста й в своето удивително пътуване от раменете към гръбнака й. Нежни целувки погалиха плещите й, прокараха пътека надолу по гърба и завършиха с интимна милувка накрая, когато той коленичи и долепи устни до двете полукълба. С протегната ръка Ролф прекара показалец от коляното до петата и внимателно обиколи глезена й.

Когато се изправи, робата му бе вече на пода върху нощницата й. Те стояха разсъблечени, допрени един до друг. Топлината на едрото му тяло проникваше в нея. Тъмните косми на гърдите му търкаха рамото й, здравите мускули на бедрата му и нарастващото доказателство за неговата страст изгаряха плътта й. Широките му длани плъзнаха покрай корема й нагоре и обгърнаха нежните й гърди. Ритъмът на палците върху зърната й я накара да прехапе устни, за да сподави сладостния стон, който се надигаше в нея.

— Предай се, Сибил, отстъпи — шепнеше той увещания до ухото й, като лекичко го хапеше, а после очертаваше с език.

Равномерното му дишане се променяше. Тя усещаше разширяването на гръдния му кош, чуваше дълбокото издишване, долавяше леко стържещия му звук.

— Отдай ми се — изръмжа той страстно.

Когато Ролф се осмели да я докосне отново, дишането на Сибил се учести — лявата му ръка се спускаше под гръдта й надолу по меката кожа на корема, накрая стигна златистокафявите къдри между бедрата и нежно започна да ги гали.

Краката й се подкосиха, докато неговата длан се плъзна отгоре, но все още не се опита да проникне. После той хвана дясната й ръка в своята, обърна се, полека заотстъпва назад и я поведе към издигнатото легло.

— Ела — прошепна той. — Сега.

Сибил го последва. Беше като замаяна. Изгубила контрол над себе си, тя се мушна в леглото. Затвори очи и зачака следващия му ход.

Той остана прав край леглото. Погледът му обхождаше тялото й и я възбуждаше още повече.

Тя наблюдаваше бавните чувствени движения на ръцете му, докато отмятат косите от лицето му и после нарочно се връщат обратно върху раменете и гърдите му чак до бедрата.

След това той легна до нея, сплете пръсти с нейните и целуна китката й. После продължи своя набег нагоре към вътрешната страна на лакътя, езикът му се стрелна навън и я поглади с няколко бързи движения. Устата му бе до нейната — увещаваше я, убеждаваше я да се отдаде на чувствата, които той събуждаше. Целувката му стана по-дълбока, по-силна, по-страстна. Той вдигна глава, но тя стисна в шепа гъстата, дълга до раменете грива и придърпа устните му обратно към своите, защото, макар да съзнаваше колко опасно бе това, тя изпита потребност от допира с него, от завладяващата му сила.

Сибил усети, че я облива топлина, макар че огънят гаснеше и в стаята ставаше по-студено. Какво правеше той с нея? Тя не трябваше да позволи да се случи това, но какво й ставаше? Струваше й се, че устните и ръцете на Ролф са навсякъде по тялото й, че напълно отнемат въздуха й. Чувствата превземаха разума й. Тя се поддаваше на всяко ново усещане, сякаш бе напълно изгубила контрол. Изкачваше хълмове, спускаше се в долини. Отпусна глава на възглавницата и се остави усещанията да я заливат като вълни, които се разбиват в скалист бряг. И когато вече мислеше, че не ще издържи повече, изригна нов взрив от светлина — тялото на Ролф проникна в нейното, избухна и унищожи цялата й енергия.

Мракът скри тържествуващата усмивка на Ролф. Екстазът е омайващо питие — щом веднъж го опиташ, вечно жадуваш за него. Тази вечер тя беше негова изцяло. Завладяването й бе напълно завършено.

Но все пак нещо го човъркаше — какво от това, че си я покорил? Ролф пренебрегна острото бодване на блуждаещите мисли и се съсредоточи върху нежното й тяло, като плъзгаше ръка по деликатната извивка на гръбнака и прекарваше пръсти по изящното бедро.

Усети как тя се сепна и се отдръпна при неговия допир.

Сибил потрепери от отвращение. О, мили боже, мислеше тя, как можах да се предам така на един мъж и особено на този? Сякаш някой я бе омагьосал и бе станала сляпа за всичко, в което вярваше, че е правилно. Той я бе накарал да го последва там, където преди с презрение би отказала да отиде. Изкусните му ръце и устни изтъкаваха магия с невероятна красота върху чувствителната й кожа, а гласът му проникваше в съзнанието й и я прелъстяваше с непреодолимото си обаяние.

И все пак не можеше да отрече, че бе изпитала удоволствието, за което Етен й бе говорила. Сякаш умираше за миг и после отново се раждаше, толкова силно бе чувството. Той притежаваше власт над нея и от мисълта за това в устата й горчеше.

Надяваше се, че е заспал и помръдва просто несъзнателно. Затова реши, че ще може да се измъкне от леглото — мястото, което пазеше спомена за нейния срам, първия път — наложен против волята й, а при втория — сама се бе предала на магията на този чародеец и бе забравила, че той е нейният тъмничар, пазача на свободата й. Не си бе представяла дори, че ще извърши всичко това спокойно, а ето че сега го бе направила, пронизвана от нажеженото острие на страстта, от което кръвта й кипваше. Дали и баща й не бе открил същия буен плам, толкова жарък, че да жигосва душата?

Тази мисъл я потресе и изплаши. Баща й бе мъж в разцвета на силите си, вдовец и водеше улегнал живот, също както и Сибил. Това неприсъщо отстъпление пред безразсъдството на плътските желания беше само моментно и тя щеше да го изтрие от паметта си, от живота си. Хю Фицджералд бе твърде разумен, твърде опитен човек, кален в битки войник, за да се остави една погрешна стъпка да го понесе към царството на забраненото. А тя бе дъщеря на баща си и водеше друга борба. Тя трябва да запази твърда воля, иначе ще се погуби завинаги.

Сибил излезе от леглото. Ролф се преструваше, че спи, но внимателно я съзерцаваше, докато прекосява стаята с грациозна походка. Беше взела една малка кожа от леглото, и я бе увила около себе си, за да прикрие голотата, доколкото бе възможно.

— Къде отиваш, Сибил? — попита той, като се понадигна, облегна се на резбованата табла на кревата и отметна назад от лицето си влажните кичури коса.

Тя се сепна и спря. Извърна глава.

— До тоалетната.

Той скръсти яките си ръце зад главата и тя още по-ясно долови играта на мускулите по гръдния му кош. Очите й видимо се разшириха, когато забеляза червените резки, кръстосващи тялото му. Следи от нокти — от нейните нокти. Яркочервено доказателство за необузданата й загуба на контрол. По леката усмивчица на лицето му отгатна, че той съзнава неудобството, което тя изпитваше. Съзнаваше го и се радваше. Сибил изпъна гръб. Тя не е кротко мишле, създадено единствено за удоволствие на тази котка. Бе опитала стръвта, но виждаше капана. Вече ще бъде много внимателна.

— Донеси ми чаша вино — нареди спокойно той, но забеляза явното й презрение. Разбра, че й се иска да запрати думите обратно в лицето му, заедно с някоя унищожителна забележка. Но щеше ли да посмее? Сините й очи отразяваха бушуващата в душата й битка. Почти усещаше натиска, който тя се мъчеше да упражни върху устните си, за да останат затворени. Лекото разширяване на ноздрите издаваше гнева й. Ръцете й се свиха в юмруци. — Сега — каза той.

Тя отиде до малката маса, където бяха поставени чаша и шише. Как щеше да налее и да задържи кожата около тялото си? Това беше невъзможно. И той много добре го знаеше. „Невежо животно — беснееше тя наум. — Как смее да се наслаждава на моето неудобство и смущение?“

Като продължаваше да стиска кожата с една ръка, с другата успя да налее виното. Чашата беше от сребро, обкована със ситни скъпоценни камъни. Беше изработена специално за любовници — широка и дълбока, за да пият двама от нея. Напълни я почти до ръба и стрелна с поглед мъжа в леглото.

Обърна се и тръгна към него.

Ролф протегна ръка, вперил взор в очите й и не забеляза едва доловимото движение, с което Сибил преобърна чашата и плисна съдържанието й по голите му гърди и по чаршафите.

— Виното ви господарю — тя пусна чашата на пода и се врътна на пета.

Но Ролф реагира веднага — сграбчи я за косата и я дръпна така, че тя падна върху него и започна да се бори, но напразно.

— Оближи го! — изрева той.

Сибил се ококори ужасена.

— Какво?

Зелените очи на Ролф святкаха.

— Нали чу, госпожице! Подчинявай се!

Като видя, че тя не помръдва, той натисна главата й към гърдите си. Меките черни косми погъделичкаха носа й. Долови смесения мирис на мъж и вино. Пръстите му я притиснаха още малко. Не толкова, че да я заболи, но достатъчно, за да усети натиска им.

— Хайде — простена той.

Езикът на Сибил се плъзна между устните й и улови мъничките струйки вино и смесения вкус на грозде и сол. Усети ускореното биене на сърцето му, докато обикаляше около плоското мъжко зърно на гърдите му и го бръсваше лекичко с език. То веднага се превърна в твърда пъпка. „Дали всички мъже реагират така?“ — зачуди се тя, но веднага отхвърли тази мисъл като нещо непристойно.

Повдигна бавно глава и забеляза израза на лицето му. Ръката му вече не я държеше в плен. Очите му бяха потъмнели, почти невидими през процепите под надвисналите мигли.

— Стига — промърмори той дрезгаво.

Тя престана, отдръпна се от него и се изправи, а кожата падна. Когато се накани да я вдигне отново, пръстите му стиснаха китката й.

— Недей!

Сибил разбра, че той се опитва да се овладее, защото нейния допир заплашваше самообладанието му.

Тя предизвикателно напусна леглото, без да се възползва от нещо, с което да се прикрие, и без да поглежда назад, тръгна право към вратата на гардеробната. Няколко минути по-късно Сибил се върна в спалнята. Предполагаше, че той е там и я чака, готов да я накара отново да играе ролята на негова любовница. Огледа стаята. Беше си отишъл. Останала бе само чашата, която все още се въргаляше на пода, и чаршафите — разбъркани и обагрени в червено от виното, сякаш върху леглото току-що бе приключила истинска вакханалия.

На вратата рязко се почука и влезе Сайобан. Като видя втрещеното изражение върху пребледнялото лице на Сибил, тя се наведе и й подаде захвърлената върху пода нощница. Бъркотията по леглото не убягна от опитното й око, носът й разпозна разнасящия се аромат на любов и вино. Тя отвори кепенците. Бурята бе спряла и отвън нахлу свежият щипещ въздух, примесен с дъх на сол от океана.

— Господарят ме помоли да ви поканя при него, когато приключите със закуската, госпожице — рече тихо Сайобан, докато оправяше стаята и сваляше мръсните чаршафи от леглото.

Тогава влязоха три прислужнички: едната носеше закуската, а другите две — кофи с гореща вода.

— Защо ме вика? — попита Сибил и захапа сочния ароматен пай с месо.

— Не зная, господарке. Той само ми заръча да ви предам, че желае да отидете при него тази сутрин.

Сибил поклати глава объркана и изпи на големи глътки халбата бира. Сега пък какво ли искаше?