Гейл Линк
Прегръдката на вълка (26)

Двадесет и пета глава

Дувеса мислено се поздрави и се усмихна. Според нея нямаше никакво съмнение, че е бременна. Хю отново щеше да стане баща.

Питаше се дали това дете ще я сближи пак с него. Изминалите седмици още повече бяха задълбочили пропастта между тях. Пред околните се правеха на съпруг и съпруга, влюбени един в друг, но въпреки това не общуваха помежду си така както преди. Твърде много сенки помрачаваха отношенията им. Безкрайно й липсваше това общуване — липсваше й топлината на ръцете му, обвити около нея, докато спи, липсваха й разговорите за неговите мечти. Но най-много й липсваше неговия смях, неговото остроумие, шеговитите му забележки.

Нежната й ръка се зарея към неговата половина на леглото. Те все още спяха в една стая, в едно и също широко легло, но въпреки това дори не се докосваха. Тя се плъзна към вдлъбнатината, оставена от неговото тяло, и се намести там, сякаш по този начин можеше да попие частица от Хю.

Дувеса зарови лице в чаршафа върху голямата възглавница, където бе лежала главата на Хю. Долови неговата миризма и това още повече изостри чувството й за самота. „О, Хю, любов моя, не мота да понеса това отчуждение! Сърцето ми се къса, като те гледам така далечен и затворен в себе си“ — мислеше си тя, обзета от меланхолия.

Седна в леглото и дръпна възглавницата върху коленете си. Не само Хю се беше отдръпнал от нея в този дом, Клер все още я отбягваше, тъй като не знаеше какво да очаква от нея. Одри нямаше подобни резерви — бе приела Дувеса радушно и двете се бяха сближили почти веднага. Дувеса искаше да се получи така и с Клер не само заради Хю, но и заради себе си и детето, което щеше да е със същата кръв като близначките. Но как да спечели сърцето на момичето? Какво трябваше да каже, за да накара Клер да разбере колко е силна обичта й към Хю? Толкова силна, че да се реши да рискува всичко най-скъпо за нея. Можеше ли да накара Клер да разбере, че тя иска да й бъде приятелка и че не прави всичко това само заради Хю?

Дувеса дочу гласове през двойния прозорец, оставен отворен, за да влиза лекият ветрец. Скочи от леглото и надзърна навън. Видя съпруга си и заварената си дъщеря, които се връщаха от лов. Хю подаде своя сокол на един от гледачите, пожела довиждане на Клер и се приготви да излезе пак.

Точно тогава той вдигна поглед нагоре и зърна лицето на жена си на прозореца. Дългата й коса беше разпусната и обгръщаше крехките й рамене като наметка от черна коприна. Той кимна рязко за поздрав, дръпна силно юздите и обърна коня си.

Дувеса избърса една отронена сълза. Забеляза учудения поглед, който Клер хвърли към нея, и реши, че днес непременно трябва да се изправи лице в лице с тази неприязън на Клер. Не можеше да издържа повече.

Облече се набързо, отиде в стаята на близначките и зачака. Предполагаше, че Клер ще пожелае да се преоблече след лова. Знаеше, че Одри е заета с молитвите си и ще бъде в малкия параклис зад господарската къща. А съпругът й очевидно имаше да урежда други въпроси, щом като бе излязъл повторно. Това беше нейният шанс.

Клер свали ръкавиците, които я предпазваха от ноктите на птицата. Прекрачи прага на стаята си и видя мащехата си, седнала там, скръстила ръце и я чакаше. Вдъхна дълбоко глътка въздух. Зачуди се какво ли иска ирландката от нея. После пусна ръкавиците върху леглото, наля си малко вода да се поосвежи и си взе една ябълка. Правеше й впечатление, че откакто бяха пристигнали, в стаите им винаги имаше кани със студена вода, пресни плодове, орехи и лешници и овесени питки, каквито се приготвят в Шотландия, оставени върху сребърни подноси, за да могат да си похапват, ако им се прииска, докато четат, бродират или си почиват. А от пазара в селото се донасяха и други най-разнообразни неща за техните килери.

Клер отхапа шумно от ябълката, вперила тъмните си очи в Дувеса.

И двете усещаха враждебността, която трептеше в стаята, и двете искаха да я разсеят. Клер знаеше, че за да вземе баща й Дувеса за своя съпруга, трябва да я е обичал много, защото той нямаше никакви материални облаги от един такъв съюз. В своята страна би могъл да си намери и по-богати жени, да си избере съпруга с още по-благороден произход и повече влияние, дори и някоя от Франция или от другаде. Той бе човек, който обикновено не се поддаваше на капризи. Положението му в обществото налагаше голяма отговорност. И въпреки това, заради тази жена той бе жертвал всичко, което Клер преди смяташе, че е невъзможно. Но загубата на сестра й заради плановете за отмъщение на друг човек я преследваше непрекъснато и не й позволяваше да приеме така лесно жената на своя баща. Одри я прие без никакви колебания. Клер също би искала да не изпитва такова негодувание срещу нея. Защото дори по време на ездата с баща й тази сутрин бе усетила напрежение. Не говориха нито за неговата женитба, нито за по-голямата й сестра. Между двамата се бе създала дистанция, която не съществуваше преди. И всичко беше заради нейното отношение към Дувеса. Но как да разруши издигнатата от самата нея стена, без да пожертва собствените си чувства?

Дувеса бе завладяна от безпокойство, без да съзнава, че и двете са еднакво притеснени.

— Клер, трябва да поговоря с теб, ако нямаш нищо против — каза тя с тих, напевен глас.

— Добре — отвърна Клер и седна до Дувеса на дългата дървена скамейка пред празната камина.

По това време на деня нямаше нужда от огън, тъй като навън бе доста приятно — топло и ясно.

— Клер, ще имам дете — заяви Дувеса направо, като мяташе, че споменаването на този факт може да спомогне да се промени отношението на Клер.

Отначало Клер се развълнува. Колко ли доволен бе баща й! Нов живот в рода Фицджералд! Мълчаливо се помоли да бъде момче, да носи името Деран. Колеблива усмивка пробяга по устните й.

— Кога трябва да се роди?

В отговор Дувеса се усмихна с нескрита гордост.

— В началото на следващата година.

— Сигурно Деран е много доволен.

— Още не съм казала на баща ти.

Клер повдигна русите си вежди.

— Тогава защо го казваш на мен?

— Искам да бъдем по-близки, да бъдем част от едно и също семейство — каза съвсем откровено Дувеса, изправи се и продължи: — През последните години мое семейство бяха единствено синовете на вуйчо ми. Когато си ходехме на гости, посещенията винаги бяха много кратки. Ролф стана граф още съвсем млад, почти момче, и бе принуден да порасне твърде рано. Той си има много грижи и работа. Нямах щастието да раста заедно със собствен брат или сестра — Дувеса замълча за момент с надеждата, че онова, което щеше да сподели, ще накара Клер да осъзнае какъв късмет има, като се радва на любовта поне на един родител и на сестри. — Бракът на майка ми и баща ми е бил нагласен — свързване на семейства, съчетаване на интереси. Между тях не е имало никаква любов. Баща ми вече е бил влюбен в друга — съпругата на един от неговите васали. Майка ми знаеше и се бе примирила с това. Баща ми загина по време на езда, а на следната година майка ми бе повалена от треска.

Дувеса си спомни красивото, тъжно лице на майка си, която знаеше, че можеше да има единствено името и закрилата на своя съпруг, но не и любовта му.

Клер изпита съчувствие към малкото момиченце Дувеса, което съдбата бе лишила и от майка, и от баща и бе останало без никакви близки роднини. А тя наистина имаше късмет, защото загубата на нейната собствена майка бе компенсирана от любовта на по-голямата й сестра и на Деран.

— Не можеше ли да отидеш да живееш при твоя братовчед Килрун?

— Вероятно бих могла да постъпя така, тъй като Килрун е глава на нашия клан, но все пак бях вътрешно уверена, че трябва да остана в своя дом.

Дувеса поспря и се замисли как точно да построи следващото си изречение. Много добре си спомняше първата среща с Хю. Свенлива и необщителна, тя се бе поколебала дали да приеме поканата, която изискваше нейното присъствие на церемонията по встъпването в длъжност на новия кралски шериф. Но след като размисли, реши, че това е нейно задължение, и изпрати съобщение, че ще отиде.

— Бях на петнадесет, когато се запознах с баща ти, Клер. Той беше човек, който вдъхваше страх, но и уважение.

— Да, той винаги е бил такъв — отзова се Клер на чувствата на Дувеса.

Дувеса не пожела да спомене, че историите, които бе чувала за свирепия и войнствен граф на Деран, я бяха накарали да го смята за безмилостен човек, който би злоупотребил с властта си, човек безчувствен и неумолим, с твърде високо самомнение.

— Сигурно мислиш, че съм се влюбила в него заради богатството му? Или заради храбростта му като войн? — огромните светлокафяви очи на Дувеса искряха оживени от спомена. — Привлече ме усмивката му — призна просто тя.

— Усмивката му? — примижа учудено Клер.

— Да. Може би съвсем обикновено нещо, но това е истината.

Онази вечер преди толкова време тя седеше до него. Изненада се от откритието, че той не е такъв, какъвто го бе виждала във въображението си. След като ги представиха един на друг, Дувеса постепенно започна да се отпуска и докато траеше вечерята, установи, че се е заслушала в думите му. Тя наблюдаваше лицето му, заинтригувана от оценките му за хора и събития. Той изглеждаше сериозен и въпреки това Дувеса бе успяла да долови чувството му за хумор, което го превръщаше от символ в човек. Строгият лик се променяше, на негово място бе започнала да открива красивите, почти момчешки черти, които убягваха на повечето хора.

— Хю има много сложен характер. Той е човек на силните страсти. Способен е да съсредоточава енергията си върху предстоящите задачи. Освен това е уважаван и смел, но въпреки това, бих казала, малцина са имали възможността да го видят такъв, какъвто е всъщност. Онази вечер той разкри пред мен частица от своята същност, а в усмивката му аз видях най-безценното богатство, защото, за разлика от другите мъже, Хю се усмихва и с очите си — лицето на Дувеса сияеше от любов. Дори Клер забеляза това. — От онази нощ нататък той не излизаше от мислите ми. Всеки път, когато го видех, го исках все повече и повече. Пред мен той се смееше по-често и показваше своя характер по открито, отколкото пред другите. Смятам, че и аз съм му отвръщала със същото. Не беше нужно да се преструва пред мен. А у него прозрях истинската сила — силата на човек, който не се страхува да бъде благороден и мил.

Клер слушаше в захлас списанието на портрета на баща си, което Дувеса правеше.

— Каза ли му какво изпитваш към него?

Дувеса въздъхна.

— Отначало не. Твърде много бяха пречките пред нашето приятелство. Не успях обаче да устоя на всичко, което той ми предлагаше, пък и, струва ми се, той също — на онова, което му предлагах аз. В началото си казвах, че всъщност ми трябва мъж, който да заеме мястото на баща ми. Но това не беше истина и аз използвах тази лъжа от страх, че Хю ще разбере колко много значи той за мен.

— Но ти искаше ли той да бъде твой баща?

— Никога — въздъхна Дувеса. — Още от първия миг пожелах Хю така, както една жена може да пожелае мъж. Другите възприемаха Хю като граф, войник, боец. Не разбираха, че е толкова чаровен, колкото и самият английски крал.

Единствено Дувеса бе открила слабото място на Хю. Неговата уязвимост се бе разкрила, когато бе заговорил за децата си, за любовта и гордостта му от тях. Това я бе трогнало и засилило чувствата й към него.

— Кога прие тази любов? — попита Клер.

— Още първата вечер, когато го видях, макар че не му признах до миналата година, когато желанието ми да бъда с него стана непреодолимо, а любовта ми — още по-силна. Кратките мигове, прекарани заедно, вече не ми бяха достатъчни.

Дувеса не каза нищо за първата целувка на Хю. Този спомен й бе толкова скъп, че не можеше да го сподели с никого, дори и с дъщеря му. Тогава той се бе усмихнал точно преди да долепи устни до нейните и така плени сърцето й завинаги. Когато с онзи пресипнал от вълнение глас бе прошепнал, че иска устните й, тя му даде много повече, защото той всъщност притежаваше живота й, любовта й до последния й час. Хю се бе оттеглил тъкмо когато тя бе готова да се предаде. И тогава проумя урока, който като дете бе чела на латински от книгата на Рут: „Където отидеш ти, аз ще те последвам…“

— Можеш ли да разбереш какво значи Хю за мен? — Дувеса протегна ръка, сякаш искаше да докосне Клер, но после я отдръпна. — Той често говореше за децата си и любовта си към тях. И когато ходех на гости в замъка Деран, се убеждавах, че тази любов е взаимна. Копнеех да съм част от тази близост, от това родство… Няма ли да смекчиш чувствата си към мен, Клер, заради баща ти… особено сега?

Дувеса отново протегна ръка приятелски, но този път я задържа.

Клер долови нескритите чувства на Дувеса и осъзна, че и тя бе впримчена в тази игра толкова, колкото и всички други. Ясните светлокафяви очи излъчваха любов към баща й и Клер не можеше да отрече истината, че тази жена и нейният баща бяха венчани и че сега тяхното семейство имаше още един член. И макар да разбираше, че Хю Фицджералд и съпругата му имаха известни разногласия, едва ли някой можеше да не забележи, че баща й сякаш поглъщаше с поглед ирландката, дори и когато изобщо не я докосваше. Това наистина бе изпитание за всички и нейната близначка много мъдро бе преценила, че Дувеса бе жената за техния баща. И трябваше ли тя да ги вини, задето са избрали щастието? Любовта в брака не беше нещо обичайно. Нима тя самата не съзнаваше, че ще бъде дадена на мъж, който по всяка вероятност ще е съвсем непознат? Трябваше да е благодарна, че нейният любим баща бе открил в лицето на Дувеса жената, жадуваща да го ощастливи, тази, която го ценеше така високо. И тогава Клер прозря, че самата тя бе дарена с огромен извор на щастие, от който можеше да черпи, за разлика от Дувеса, която е била лишена от сигурност и не е била обградена с любовта на сестри и баща. Погледна Дувеса. Очите й бяха широко отворени и искрени. Реши да им се довери.

— Ще изпълня волята ти, belle-mere — прошепна Клер и прегърна Дувеса.

— Благодаря ти, дъще моя.

— Ще кажеш ли на татко?

— Да, довечера ще му съобщя новината, която се надявам, че ще зарадва сърцето му.

— Тогава ще се постарая ние с Одри да се оттеглим по-рано тази вечер, за да можете да споделите чудесната новина насаме.

Дувеса долепи устните си до бузата на момичето.

— Ще ти бъда много благодарна.

— Считай, че всичко е уредено — увери я Клер. После, макар да съзнаваше, че не бива, не можа да се сдържи и попита: — Какво ще кажеш за по-малкия брат? Той беше с Вълка, когато отвлякоха сестра ми.

Дувеса внимателно се взря в лицето на Клер, преди да отговори:

— Брандъф има по-мек характер от Ролф. По рождение в него има нещо поетично — Дувеса я наблюдаваше с проницателен поглед. — Защо се интересуваш от него?

— Просто ей така, без причина, наистина — измънка Клер, започна да се разхожда из стаята и уж си намери работа, като поизпъна вече оправеното легло, на което спяха с Одри.

Хитра усмивка пробяга по устните на Дувеса.

— Той ще наследи имоти в Уелс.

— В Уелс? — извика учудено Клер, но изведнъж съжали, че в гласа й бе прозвучал искрен интерес.

— Да, лейди Бриана, майката на Ролф и Бран, беше принцеса на тази страна. Тя много добре знаеше, че Ролф ще стане граф на Килрун, и затова искаше по-малкият й син да получи част от нейните земи, за да има и той свой собствен пристан, ако реши да се отдели.

— Значи ще бъде господар на собствени земи?

— Да, ако изобщо може да се твърди, че някой някога е бил господар на имоти в Уелс. И двамата синове са принцове там, макар че Ролф никога не е възнамерявал да получи каквато и да е част от тамошните си земи. Всичко беше за Бран. Време е той да реши, дали иска да напусне Ирландия.

Клер се помъчи да заговори с безразличен тон, но не можа да заблуди Дувеса.

— Къде в Уелс?

— Мисля, че някъде на север.

— На север? Спомням си, че баща ми има имение на границата с Уелс.

— Той има много имения или поне така са ми казвали.

— Да — потвърди Клер. — Деран има и още едно в Йорк, дадено му от Глочестър за извършени услуги.

— Изглежда, предпочита тази къща.

— Тя се намира в земите, които са били наше притежание още от времето, преди Завоевателя да стъпи на тези брегове.

— Наистина ли?

— Да — били са собственост на един наш гасконски прадядо, който се оженил за жена от Нормандия.

Дувеса не разбираше какво толкова изненадващо има в това и отбеляза:

— Говориш за това, сякаш е някакво необичайно събитие.

— Да, така е — усмихна се Клер. — Тя е била дама от двора на Матилда. Много харесвана и уважавана заради красотата си, но останала неомъжена до по-късна възраст. Имала е доста буен нрав и я смятали за кавгаджийка. Да не говорим за слуховете, които се носели, че всъщност не била наистина мома. Лорд Айдън се оженил за нея, за да докаже благоразположението си към своя крал, защото, за разлика от повечето саксонци, той подкрепял дук Уилям, а не Харолд. Той дори приел нейното име. Затова сега фамилията ни е Фицджералд, вместо някакво саксонско име, каквото е било неговото — Клер сви рамене. — То се е изгубило във времето.

— Колко интересно? — каза Дувеса.

— И аз винаги съм мислила така — сподели Клер задоволството на Дувеса. — Във всеки случай двамата са били щастливи и са имали десет деца.

— Е, значи твоят прадядо е намерил ключ за укротяване на опърничавата.

— Баща ми се е родил именно тук. Навремето на това място е имало огромен замък. По-късно било заповядано да бъде разрушен от войските на бившата кралица, съпругата на узурпатора Хенри VI.

Дувеса се закле да научи всичко каквото може за потеклото на своя съпруг, за да може да разказва на детето си — по-точно на сина си, поправи се тя — за смесения му произход и историята на техните родове.

— По-нататък ще ми разкажеш ли повече неща за семейството си?

Клер почувства радостна тръпка, като видя, че Дувеса проявява такъв интерес към нейните предци. Самата тя винаги бе намирала техния живот много вълнуващ и бе прекарвала с часове, превеждайки документи, особено за саксонците и за нормандката, която нейният прадядо бе взел за жена.

— За мен ще бъде удоволствие, скъпа господарке и майко.

— Добре. Тогава трябва да ми позволиш да ти разкажа историята на моя род и на Ирландия.

Дувеса бе убедена, че по такъв начин ще изкове една здрава връзка, която да я сближи с Клер. Трябваше да гради този мост върху съвсем несигурни брегове, но съчетано с любовта им към Хю, той сигурно щеше да стане много стабилен.