Гейл Линк
Прегръдката на вълка (1)

Ирландия 1476

— Сайобан! — гласът прогърмя в малката стая. — Чуваш ли?

— Да, tiarna^[1].

— Тогава прави каквото ти казвам.

— Няма ли да си помислиш още веднъж? — попита старата жена с надеждата, че той ще размисли.

На светлината от огнището мускулите на лицето на мъжа изглеждаха още по-изопнати. То сякаш бе издялано от същата груба скала както стените на замъка — лице на човек, който не познава компромиса. Няколко от кучетата, които до този момент лежаха в краката му, скочиха заедно с него в очакване на заповедите на своя господар.

Той протегна ръка и погали зад ушите най-голямото — едрият звяр отвърна с доволно ръмжене.

— Само това ми е в главата. Трябва да го направя.

— Няма никакво „трябва“ — позволи си да го смъмри тя кротко, но с увереност, която идваше от дългия й житейски опит.

Мъжът извърна глава и й хвърли предупредителен поглед, който я накара да млъкне.

Тя знаеше, че Вълка вече е взел решение и нищо не може да го промени, изготвил бе свой план на действие и щеше да го следва докрай.

Сайобан кимна одобрително.

— Ще се погрижа за всички необходими приготовления, господарю.

Той поклати тъмната си глава, загледан в огъня. Сега, когато бе направил своя избор, оставаше само да осъществи всичко. Тази вечер щеше да отиде с хората си в замъка Деран и да открадне най-голямата дъщеря на Хю Фицджералд.