Нора Робъртс
Свещеният камък (11)

Десета глава

— Изненадваш ме.

Сибил наклони глава и дълго се взира в него, докато вървяха през къщата.

— Мразя да съм предсказуема. От какво си изненадан този път?

— Мислех, особено след като развалиха настроението ми, че ще кажеш „не, благодаря“.

— Щеше да е наивно и пораженческо. Обичам секса. Сигурна съм, че с теб ще ми хареса. — Тя нехайно сви рамене и се усмихна. — Защо да не получа нещо, което обичам?

— Не ми хрумва причина.

— На мен също.

На горната площадка Сибил го притисна с гръб към стената и впи устни в неговите. И задрямалата тръпка на възбуда в него се пробуди и го завладя.

Тя леко захапа долната му устна и я погали с дъха си, когато заговори:

— Нека и двамата си дадем нещо, което ни харесва. — Отдръпна се назад и посочи към една от спалните. — Тази е твоята, нали?

После хвърли поглед назад към него, който го накара да затаи дъх, и премина през вратата.

Ще бъде дяволски интересно, помисли си Гейдж и се оттласна от стената.

Сибил стоеше наведена над леглото и приглаждаше смачканите му чаршафи, когато Гейдж влезе след нея.

— Нямах намерение да го използвам отново до довечера.

Тя извърна глава към него с дяволит блясък в очите.

— Хубаво е, когато плановете се променят, а? Аз винаги застилам. Обичам всичко да бъде… гладко, когато си лягам вечер. Или… — За последен път потупа по чаршафа. — Когато и да е.

— Аз нямам нищо против няколко гънки.

Пристъпи към нея, обхвана ханша й и я накара да се повдигне на пръсти.

— Добре, защото няма да бъдат само няколко, когато приключим, и тогава няма да оправя леглото ти.

После плавно обви ръце около врата му и срещна устните му в дълга, бавна и изгаряща целувка.

С едно плавно движение ръцете му се придвижиха нагоре под блузата й, по тялото й отстрани, с възбуждащо плъзгане на палци до гърдите й. Продължи, докато издърпа блузата над вдигнатите й ръце.

— Добър ход — отбеляза тя, когато блузата падна.

— Владея още такива.

— Аз също. — Сибил се усмихна, разкопча дънките му и отвори ципа само сантиметър. Гледаше го в очите, докато ноктите й се плъзгаха по корема му, по гърдите му. — Добър тонус за картоиграч — добави тя, отстранявайки ризата му.

Невероятна е, помисли си той.

— Благодаря.

И двамата владееха стъпките на танца, Гейдж знаеше това. Бяха упражнявали вариациите му, промените на ритъма. Но в този танц, първия им заедно, възнамеряваше да води той.

Отново сля устни с нейните и закачливо преплетоха езици, докато Гейдж откачаше теленото копче на панталона й. После я повдигна във въздуха във внезапна, нехайна демонстрация на сила, от която дъхът й спря, а памучната материя се свлече по краката й. Моя си, помисли си той и я спусна надолу, докато устните им отново се срещнаха. Когато тя простена и топлият й дъх докосна устните му, когато ръцете й се вкопчиха по-здраво в раменете му, изведнъж я пусна така неочаквано, че Сибил се озова повалена върху леглото.

Падна по гръб и косите й се разпуснаха. Матова кожа и ефирна черна дантела.

— Не си развил тези мускули с разбъркване на карти.

— Успях да те изненадам. — Той се наведе и опря ръце от двете страни на главата й. — Бързо или бавно?

— Нека опитаме по малко и от двете.

Свивайки ръце, тя го притегли към себе си. Целувката започна невинно, като вълни от бял сатен, а после, при първото жадно всмукване пламна неудържимо. Ръцете й се спуснаха надолу по гърба му, промъкнаха се под разхлабените дънки и докоснаха мускулестата плът. Сибил обви крака около него като светкавица и се надигна, жадувайки за допир, център в център, с ярост, която рязко разтърси самообладанието му.

Невероятна е, помисли си отново той и ненаситно обсипа шията й с целувки.

Устните му бяха фантастични, удивителни. Тя отметна глава назад и го остави да вкусва от нея колкото желае. Кожата й настръхна при допира им и кръвта й запулсира. Стройното му и стегнато тяло, с открояващи се мускули, притискаше нейното и разпалваше чувствеността й в множество точки, които изпращаха импулси на наслада.

Страст. Жажда. Трескаво изучаване.

Сибил смъкна дънките надолу по краката му, претърколи се и го възседна. В отговор, той се надигна и долепи устни до нейните, разкопчавайки сутиена й.

Целувката бе бърза и жадна, а ръцете му се плъзгаха бавно, с мъчително търпение, от което в корема й пламнаха малки пожари. Когато устните му се спуснаха, за да вкусят от онова, което ръцете му бяха събудили, тя се наведе назад, предлагайки още.

Носеше се по вълните, пламенна и пъргава. Съвършените й форми, изваяното й тяло със златист загар, бе екзотичен пир за сетивата му. Приемаше, вкопчваше се в своята наслада, потапяше се в нея. Нищо не можеше да го възбуди повече от страстния й полет нагоре.

Нима я бе желал толкова силно? Нима този копнеж беше живял в него през цялото време, очаквайки да изригне, да пробие стената на предпазливост и контрол? Сега се надигаше в него, задушаваше здравия разум и единственото му желание бе да усеща трепетите й, да вижда как се извива, да чува стоновете й. Притискайки я с тежестта си, използва ръцете си, за да накара тази страст да бликне като бърз, горещ порой.

Тя се издигна до върха, потръпна под него и затоплената й кожа заблестя на слънчевата светлина. Зад тези тъмни цигански очи, взрени в неговите, се криеше цял загадъчен свят.

— Докрай — промълви тя и плъзна ръката си надолу. — Искам всичко от теб.

Притисна го между краката си и го прие в себе си.

Искра разпали кръвта й. Остави се в плена на този пожар и издаде вик, когато я завладя, простенвайки при новото пробуждане на жаждата. Отвърна, когато той побутна краката й нагоре, за да проникне по-дълбоко, ноктите й се впиха в плътта му като шпори. Дори когато блаженството, заслепяващо и безкрайно, я остави без дъх, тя се втурна напред със следващия мощен тласък.

Изригна под него и го увлече със себе си в огъня.

Отпуснаха се по гръб, един до друг в леглото. Той се чувстваше като след полет от скала, лудо премятане във въздуха и приземяване в гореща река. Едва бе намерил сили и разсъдък да я освободи от тежестта си, за да опитат и двамата да си поемат дъх.

Не беше просто секс, помисли си Гейдж. Сексът можеше да е всичко — от спокойно отпускане до изтощителна игра. А това бе откровение, в почти библейски измерения.

— Е, добре — промълви той. — Изненадите нямат край.

— Мисля, че видях богинята майка. — Сибил издаде нещо средно между въздишка и стон. — Беше доволна.

Гейдж се засмя и затвори очи.

— Ти си като жива женска версия на Гъмби^[1]. Без зеления цвят.

Сибил замълча за миг.

— Май последното беше комплимент. Благодаря.

— Моля.

— И двамата сме особено щедри на тях, така че… — Изведнъж сграбчи ръката му. — Гейдж!

Той отвори очи. По стените се стичаха дълги кървави порои и се разливаха по пода.

— Ако това е истинско, Кал здравата ще се ядоса. Кръвта не се чисти лесно.

— Ставащото тук не се е харесало на демона. — Сибил въздъхна, обърна се към Гейдж и го побутна, искайки да стане. Със застинали очи и бледо лице, заговори спокойно: — Зяпачите са отвратителни същества. Но нека дадем на този нещо, на което да се радва. Кажи ми, вярно ли е онова, което чувам от съквартирантките си?

— Какво е то?

— Че необикновените ви изцелителни способности включват и бързо възстановяване след секс.

Той се усмихна.

— Готова ли си за демонстрация?

— По-важното е дали ти си готов. — Тя преметна крак върху него и отново го възседна. Отметна глава назад, а дъхът й затрепери. — Утеха е да зная, че приятелките ми са честни. О, господи! Почакай.

Ръцете й сграбчиха неговите, когато чувствеността й бе на път да изригне.

— Няма нужда да бързаш.

— Дръж се — предупреди го тя. — Ще бъде лудо препускане.

По-късно, въпреки че по стените и пода нямаше признаци на демоничен гняв, отново се сляха под душа. С влажни коси и сънени очи, Сибил се облече.

— Е, това се казва интересен ден. Сега трябва да се залавям за работа, но преди това ще мина да взема Кю от боулинг центъра.

— Какво ще кажеш да се повозя с теб?

— Защо?

— Имаш нужда от помощник, а и се надявам да получа обяд като част от сделката.

— Може да се уреди.

Когато мина покрай него, за да излезе от стаята, хвана ръката й.

— Сибил, не съм приключил с теб.

— Сладур. — Тя многозначително го потупа по бузата. — Наистина сте неуморни.

После продължи по коридора и Гейдж поклати глава. Беше си го изпросил. Когато я настигна, бе извадила червило от бездънната си чанта и с безпогрешна точност го слагаше на устните си.

— Как се справяш без огледало?

— Странно, устните ми остават на едно и също място ден след ден, година след година. Ще вземеш ли лаптопа си?

— Да. — Досега не бе предполагал, че слагането на червило може да е толкова секси. — Ако работата с теб и блондинката започне да ме изнервя, ще се усамотя някъде.

— Отиди да го донесеш тогава. Влакът потегля.

Преди Гейдж да се върне, тя извади руж и сложи малко на бузите си. За секунди успя да подчертае очите си с помощта на миниатюрно огледало и молив. Докато вървяха към вратата, пръсна нещо от сребриста тубичка колкото палец на шията си. Уханието на есенна гора сякаш го сграбчи за гърлото.

Хвана я, завъртя я и потърка устни в нейните.

— Можем да допропилеем деня.

Изпита задоволство, когато усети как сърцето й трепна до неговото.

— Примамливо предложение. Много изкушаващо, но не бива. Ще трябва да се обадя на Куин и да й обясня, че няма да я взема, защото съм решила да прекарам деня гола в леглото с теб и защото това ми се струва по-интригуващо, отколкото да намерим начин да унищожим демона, който желае смъртта на всички ни. Не че няма да прояви разбиране, но все пак…

После отвори вратата и излезе на площадката.

Момчето бе приклекнало върху покрива на колата като ухилено грозно джудже. Когато зъбите му проблеснаха, Гейдж бутна Сибил назад.

— Върни се в къщата.

— За нищо на света.

Със замах, момчето повдигна ръце и рязко ги спусна като луд диригент. Падна мрак, надигна се вятър.

— Отново е просто перчене — извика Сибил. — Като по-рано горе.

— Този път е нещо повече. — Гейдж усещаше режещия вятър. Дали да се приберат вътре в знак на поражение, или да останат тук и да срещнат предизвикателството? Ако беше сам, не би се двоумил. — Моята кола е по-бърза.

— Добре.

Тръгнаха напред през вятъра, който ги тласкаше обратно. Гейдж не изпускаше момчето от очи, докато то се въртеше в луд танц над градината и извивката на пътя. Полетяха клечки, пръст и камъчета. Той се опита да я прикрие с тялото си и да я защити от най-страшното. Момчето скочи.

— Чукай кучката, докато можеш. — Думите прозвучаха още по-грозно, изречени с тънък детски глас. — Скоро ще видиш как ще я накарам да крещи от наслада и страст. Искаш ли малко още сега, кучко?

С вик на ужас, Сибил се преви надве и притисна ръце между бедрата си. Гейдж направи избор светкавично, остави я да се свлече на колене и извади ножа си. Със зловещ смях, момчето отскочи далеч и се завъртя във весело салто. Гейдж сграбчи ръката на Сибил и я изправи крака. Изражението на ужас и безпомощност го прободоха като собствения му нож.

— Влез в колата. Влез в проклетата кола.

Блъсна я вътре, борейки се с яростта, докато създанието в образ на дете цинично се поклащаше. Яростта напираше в Гейдж, крещеше в него да се втурне натам да го съсече. Но Сибил се сви на кълбо вътре и затрепери.

Гейдж седна зад волана, едва успявайки да се пребори с вятъра и да затвори вратата. Безмилостно бутна Сибил назад и закопча предпазния й колан. От ужас и болка, лицето й бе бледо като изсечено от мрамор.

— Дръж се. Само се дръж.

— То е в мен — задъхано промълви тя, когато тялото й подскочи. — В мен е.

Пришпорвайки двигателя, Гейдж включи на задна и рязко завъртя волана. Колата се завъртя под напора на вятъра, докато преминаваше по моста към шосето. От небето валеше кръв, барабанеше по предното стъкло, съскаше като киселина по покрива. Главата на момчето се показа пред тях, с очи като на змия. То прокара език по кръвта и Сибил простена.

Създанието се засмя, когато Гейдж включи чистачките на максимална скорост и пусна струята. Смееше се, сякаш това бе забавна шега. После изведнъж изпищя, смях или изненада при опасното вдигане на сто и двадесет. Стъклото избухна в пламъци.

Гейдж намали скоростта, за да не рискува да се блъсне, и прогони всички други мисли от съзнанието си, освен че ръцете му трябва да държат здраво волана. Мракът бавно се оттегли, пламъците секнаха.

Когато слънцето отново засия и повя нежен пролетен бриз, Гейдж спря в отбивка край шосето. Приведена на два ката, Сибил се взираше пред себе си, а раменете й потръпваха при всяко вдишване.

— Сибил…

Тя се отдръпна.

— Моля те, недей. Не ме докосвай.

— Добре.

Нямаше какво да каже, помисли си Гейдж, нямаше какво да стори, освен да я откара у дома. Бе изнасилена пред очите му, а той не можеше да каже или да стори нищо.

Когато стигнаха до къщата, не й помогна да влезе. Бе казала да не я докосва и Гейдж само отвори и затвори вратата.

— Качи се горе, полегни или… Ще се обадя на Куин.

— Да, обади се на Куин.

Но тя не се качи горе. Вместо това тръгна навътре към кухнята. Когато Гейдж влезе при нея след минута, Сибил държеше чаша бренди в треперещите си ръце.

— Куин идва. Не зная от какво имаш нужда, Сибил.

— И аз не зная, но това — тя повдигна чашата — е добро начало.

— Не мога да те оставя сама, не мога да го направя. Но ако искаш да полежиш, ще стоя пред вратата на спалнята ти. — Тя поклати глава и сякаш всичко около нея затрепери. — По дяволите, разкрещи се, плачи, хвърли нещо, удари ме.

Сибил отново поклати глава и допи брендито си.

— Не беше реално, физическо. Но го усещах много реално физически и по всякакъв друг начин. Няма да крещя. Ако започна, не мога да престана. Искам Куин, това е. Искам Куин.

Входната врата се отвори с трясък и Гейдж си помисли, че навярно Куин е тичала през целия път. Все още бе задъхана, когато влезе в кухнята.

— Сиб!

Сибил издаде звук, среден между ридание и стон, който разкъса Гейдж отвътре. Дори когато се озова в прегръдката на Куин и тя я поведе към стълбите.

— Хайде, скъпа, да се качим горе. Ще те заведа горе.

Куин хвърли тъжен поглед назад към Гейдж, преди да се отдалечат. Гейдж взе чашата и я счупи в мивката. Не можеше да промени нищо, помисли си той, докато се взираше в стъклата. Както не можеше да събере обратно тези парчета. Нищо не можеше да помогне.

Кал влезе и го завари до мивката, загледан навън в слънчевия следобед.

— Какво стана? Когато се обади на Куин, тя каза да позвъня на Лейла и да дойдем тук, после побягна навън. Сибил пострадала ли е?

— Бог знае. — Гърлото му пареше, осъзна Гейдж. Сякаш бе погълнал огън. — То я изнасили. Проклетото копеле, не можах да го спра.

Кал се приближи и сложи ръка на рамото му.

— Кажи ми какво се случи.

Гейдж започна хладно, почти цинично, от кръвта по стените. Не спря и не поздрави Фокс, когато той влезе, но взе бирата, която Фокс отвори и сложи пред него.

— На около два километра от къщата ти всичко спря. Изведнъж изчезна. Но не и за Сибил. Не зная дали подобно нещо може да изчезне някога.

— Ти си я спасил — изтъкна Кал. — Докарал си я у дома.

— Дайте ми медал и ме наречете герой.

— Зная как се чувстваш. — Фокс спокойно срещна мрачния поглед на Гейдж. — Случило се е и с Лейла, така че зная как се чувстваш. Лейла е горе. Ще й помогне. И Сибил ще го преодолее, защото и трите са устроени така. Всички ще го преживеем, защото това е единственото, което можем да сторим. Ще го преживеем, защото трябва да накараме копелето да си плати. Това ще направим, мамка му!

Фокс протегна ръка. След миг Гейдж я хвана и Кал сложи своята най-отгоре.

— Ще накараме копелето да си плати — повтори Гейдж. — Това ще направим. Кълна се.

— Кълнем се — присъединиха се Кал и Фокс.

Кал се изправи с въздишка.

— Ще направя чай. Едно от нещата, които тя обича.

— Сложи малко уиски вътре — предложи Фокс.

Приготвиха го заедно и след кратък спор сложиха чаша уиски на таблата. Гейдж я отнесе горе, но се поколеба пред затворената врата. Преди да почука, Лейла я отвори и леко подскочи.

— Кал приготви чай — започна той.

— Чудесно. Тъкмо се канех да сляза точно за това. Уиски ли има тук?

— Да. Идея на Фокс.

— Добре. — Лейла взе таблата и уморено погледна Гейдж. — Тя ще се оправи. Благодаря, че донесе това.

Затвори вратата под носа му и го остави да се взира в нея.

В банята, която бе обща за две спални, Сибил лежеше във ваната. Дълго бе ридала и се чувстваше изтощена. Странно, изтощението помагаше. Не толкова, колкото присъствието на приятелките й, помисли си тя, но все пак.

Както и горещата вода и ароматната пяна, която Лейла бе сипала в нея. Куин стана от малката табуретка до ваната, когато Лейла влезе с таблата.

— Много си бърза, като супермен.

— Гейдж го донесе. Кал го е приготвил, сигурно ще ти хареса. Тук има и уиски, скъпа. Искаш ли малко в чая?

— О, да. Благодаря. Господи! — Сибил се надигна, стисна парещите си клепачи и въздъхна през напиращия порой от сълзи. — Не, не трябва да плача.

— А може би трябва. — Лейла разбърка уискито в чая. — Аз преживявам подобни моменти от време на време. Нима нищо лошо. Имаме право.

Сибил кимна и прие чая.

— Не беше болка, но, боже мой, нищо не може да бъде по-мъчително. Усещах го в себе си, усещах грубите тласъци, а не можех да го спра. Беше момчето. Защо това ми се струва още по-ужасно? Накара ме да виждам момчето, докато…

Замълча и отпи глътка от леко тръпчивия чай.

— Жестоко мъчение. Физическо и психическо, с цел да ни сломи. — Куин погали косите й. — Няма да успее.

Сибил се облече и намери известна утеха в разкрасяването. „Нищо няма да ме сломи, зарече се тя, няма да изглеждам като жертва.“ Когато излезе от спалнята си, чу приглушени гласове от кабинета. „Все още не“, помисли си Сибил. Не бе готова за това. Безшумно премина покрай вратата и слезе по стълбите. Би изпила цял океан от чай.

Вече в кухнята, отнесе чайника до мивката и видя Гейдж отвън, сам. Първата й реакция бе да се оттегли в някой тъмен ъгъл и да се скрие. Този импулс едновременно я озадачи и засрами. Решително стори точно обратното — излезе при него.

Той се обърна и прикова поглед в нея. В очите му се четеше ярост и отчаяние.

— Каквото и да кажа, няма да прозвучи уместно. Сигурно искаш да си тръгна, но не можах да го сторя, преди да се уверя, че… Какво? — каза той с раздразнение. — Нямам представа какво трябва да направя.

Сибил се замисли за миг.

— Не си далеч от истината. Част от мен се надяваше да си тръгнал, за да не се налага да говоря за това сега.

— Не си длъжна.

— Това обаче не ми харесва — продължи тя. — Нека го изясним. То ме нападна, изживях най-страшния кошмар за една жена. Неописуем страх. Накара ме да се почувствам безсилна пред него, безпомощна. Този ужас е довел Хестър Дийл до лудост.

— Трябваше да се заема с него.

— И да ме оставиш? Нима можеше да го сториш, когато бях напълно беззащитна, обезумяла от ужас? Не успях да го спра, нямам вина. Ти ме отведе и това го спря. Защити ме, когато не можех да се защитя сама. Благодаря ти.

— Не търся…

— Зная — прекъсна го Сибил. — Ако търсеше, навярно нямаше да съм ти толкова благодарна. Гейдж, ако някой от двама ни се чувства виновен за случилото се, това ще е малка победа за него. Нека не му доставяме удоволствие.

— Добре.

Но неизбежно чувството за вина щеше да го мъчи известно време, осъзна тя. Нормално за един мъж. Нормално за този мъж. Навярно би могла да стори нещо за успокоение и на двамата.

— Ще се усложни ли откровената ни зряла връзка, ако силно ме прегърнеш за минута?

Гейдж обви ръце около нея, предпазливо, сякаш докосваше крехък и скъпоценен кристал. Но когато тя въздъхна и отпусна глава на рамото му, не се сдържа и я притисна по-силно.

— За бога, Сибил! Господи!

— Когато го победим — заговори тя с ясен глас, — ако се яви в образ на създание от мъжки пол, лично ще го кастрирам.

Гейдж отново я притисна и целуна косите й. Сложни, помисли си той, бе твърде слаба дума за чувствата, които бушуваха в него. Но точно сега нехаеше.

 

 

За да престанат всички да се суетят около нея, Сибил се присъедини към работата. Малкият кабинет на втория етаж бе твърде тесен за шестима, но трябваше да признае, че тук се чувства сигурна.

— Гейдж откри нещо, което може да се окаже нов модел, свързан с местата — започна тя, — и да допълни този, за който вече разговаряхме. Можем да ги разделим на горещи точки и безопасни зони. Боулинг центърът, въпреки че е бил място на първия известен инцидент и на следващи прояви на насилие, никога не е понесъл значителни щети. Никакви пожари и вандализъм. Нали така?

Кал кимна.

— Нищо сериозно. Няколко сбивания, но повечето неприятности са ставали извън центъра.

— Тази къща — продължи Сибил. — Случките, откакто се нанесохме, и може би няколко през предишни Седем, но никой не е загинал тук, не е имало пожар. Старата библиотека. — Замълча и погледна Фокс. — Зная, че си загубил важен за теб човек, но преди смъртта на Карли там не е имало голям инцидент. А дори тогава самата сграда не е понесла никакви щети. Оказва се, че още няколко места, сред които и домовете на родителите на Фокс и Кал, са безопасни зони. Фокс, сградата, в която са апартаментът и кантората ти, е още една такава. Може да се промъкне там, но не физически. Създава само илюзии, но нищо, случило се на тези места, не е било реално. И важното е, че никое от тях не е било нападнато от обсебени същества през Седемте.

— Въпросът е защо и как да използваме това. — Фокс огледа картата. — Старата библиотека е била домът на Ан Хокинс, а фермата на семейството ми — мястото, където е родила синовете си. Може би е останала достатъчно от нейната енергия и тя е някаква защита.

— Ето това е. — Куин сложи ръце на кръста си. — Значи ще се поровим, за да открием какво обединява безопасните зони или дори онези места, на които е имало по-малко прояви на насилие.

— Боулинг центърът се намира там, където сестрата на Ан Хокинс и съпругът й са построили дом. — Кал изду бузи. — Ще проверя в архивите и книгите на баба ми, но до колкото си спомням, първо е имало къща, по-късно превърната в пазар. Мястото е претърпяло много метаморфози през годините, докато дядо ми е открил първия „Боул-а-Рама“. Но земята винаги е била на рода Хокинс.

— Според мен това трябва да бъде подходът ни — отбеляза Лейла. — Но да не забравяме, че старата библиотека е била… осквернена през последните Седем. Може да се случи с всяко от другите места този път.

— През последните Седем в библиотеката нямаше никой Хокинс. — Гейдж продължи да разглежда картата, изследвайки модела. — Еси вече се беше пенсионирала, нали.

— Да. Все още ходеше почти всеки ден, но… вече не беше нейното място. — Кал се приближи и се вгледа по-внимателно. — Бяха започнали строежа на новата библиотека и бяха одобрили плановете за превръщане на старата в общински център. Сградата вече принадлежеше на града. Фактически, така беше от години, но все пак…

— Емоционално, дълбоко — кимна Сибил, — все още е била на Еси. Откога тази къща е собственост на семейството ти, Кал?

— Не зная. Ще проверя.

— Аз купих сградата от баща ти — напомни му Фокс. — Да, това е отговорът на въпроса „защо“. Но как да го използваме?

— Това са убежища — каза Лейла.

— Затвори — поправи я Гейдж. — Въпросът е как да натъпчем две хиляди обсебени в една боулинг зала, една ферма и една адвокатска кантора.

— Не можем. Не говоря за глупавите юридически подробности — добави Кал.

— Хей, ако някой ще говори за юридически глупости, това трябва да съм аз. — Фокс отпи голяма глътка от бирата си. — Не отричам, че погазването на нечии граждански права ще е голям проблем през Седемте, но и от логична гледна точка е неосъществимо.

— Колко души ще успеем да убедим да живеят в палатков лагер във фермата ви, преди да бъдат обсебени. — Сибил срещна погледа на Фокс, когато той се обърни към нея. — Да, осъзнавам какъв огромен риск е, но ако няколкостотин души склонят да отидат там преди Седемте и да останат, докато всичко отмине или докато убием копелето, може би другите ще се съгласят да напуснат града за този период или да се укрият в зоните, които ще обявим за защитени, доколкото можем да наречем някое място защитено.

— Някои и без това ще заминат — изтъкна Кал. — А по-голямата част не помнят нищо, не осъзнават опасността, преди да стане твърде късно.

— Този път е различно — добави Куин. — То се появява, перчи се. И за двете страни ще бъде въпрос на живот и смърт. Дори ако само десет процента от жителите на града го напуснат или се укрият, ще има полза, нали?

— Всяка стъпка в положителна насока е ценна — съгласи се Сибил.

— Но няма да го убие.

Тя се обърна към Гейдж.

— Не, но то използва различни тактики да ни накара да проявим слабост. Ще отвърнем с тактика, която ще разкрие неговите слабости. — Сибил посочи към дъските с бележките за картите „Таро“. — Имаме и предимство. Ясната представа кои сме и на какво сме способни е положителна крачка. Имаме и оръжие — камъка. Знаем повече, повече сме и много по-добре подготвени, отколкото сте били вие тримата преди.

— Щом ще придумваме всеки желаещ да напусне града, Фокс трябва да поговори с родителите си. Ако отхвърлите тази идея — продължи Кал, — аз не възразявам.

— Да, иска ми се да я отхвърля, но робувам на старите предразсъдъци за свободна воля и песните за собствен избор, с които съм израснал. Те сами ще решат дали да създадат бежански лагер. Ще го направят, защото така са устроени. По дяволите!

— Аз също ще поговоря със своите. — Кал въздъхна. — Първо, повечето хора в града имат доверие на баща ми, думата му тежи. Второ, ще решим дали да превърнем външния двор и центъра в помощни лагери, или да отидат към фермата на Фокс да помагат на семейството. И ще трябва да положим доста къртовски труд, за да открием как да използваме камъка. Няма никаква полза да притежаваш оръжие, ако не знаеш как да си служиш с него.

— Разгадахме миналото — изтъкна Куин, — справяме се и с настоящето.

— Трябва отново да надникнем в бъдещето — кимна Сибил. — Започнахме, но…

— Няма да е тази вечер — хладно и решително отсече Гейдж. — Безсмислено е да се напрягаме точно сега — продължи той, преди Сибил да възрази. — Безсмислено е, когато си на ръба на силите си. По-добре да потърсим онази положителна енергия, за която всички говорите. Мисля, че тази вечер запасите ни от нея са оскъдни.

— Прав си. Изразяваш се грубо, в което няма нищо чудно, но точно. Ще прекарам останалата част от вечерта в проучване. Ще потърся още нещо за камъка, защото Кал също е прав.