Кони Мейсън
Последният женкар (21)

20

Люк почти не гледаше към Брейди, когато хвана ръката на Блис и я дръпна към пътеката и към безопасността. Как можа да му го причини? Може вече да не беше Сянката, но все още се занимаваше с контрабанда. Нуждата да предупреди приятелите си не беше никакво оправдание за това, което беше направила. Какво, по дяволите, да прави с нея?

Какво би правил и без нея?

Тази неприятна мисъл затвърди решимостта му да я спаси от собствената й глупост.

Внезапно нощта експлодира около тях.

— Те са тук — ахна Блис. — Мислех, че ще имаме повече време.

— Къде можем да се скрием? — запита Люк.

— Никъде… освен може би…

— Къде, Блис? Времето лети.

И наистина летеше. Бирниците стреляха по тъмните фигури на брега откъм върха на скалата. Нямаше да мине много време, преди да се втурнат надолу по пътечката към брега.

— Има един нос, който навлиза във водата, малко по-далеч е оттук, издадени скали и големи камъни. Можем да се скрием между скалите, докато стане безопасно да се върнем у дома.

— Води — изръмжа Люк, докато бирниците атакуваха брега.

Блис вдигна полите си и се затича по пясъка. Тъй като краката на Люк бяха по-дълги, той я хвана за ръката и я повлече след себе си.

След няколко минути забеляза носа. Камъните и скалите се извисяваха като тъмни стражи срещу черното небе. Чуваше как Блис диша тежко, усещате как краката й отказват и се уплаши, че тя няма да може да тича наравно с него. Спря, вдигна я на ръце и я понесе нататък.

— Люк, пусни ме. Много съм тежка, за да ме носиш.

Той не отговори, предпочитайки да си пази силите за това, което им предстоеше. Спря, когато стигна носа, вдигайки поглед, за да проучи скалистата издатина.

— Има ли бряг отвъд носа?

— Не, скалите стигат до самата вода.

— Тогава ще трябва да се скрием между камъните — реши Люк. — Ще тръгна пръв. Не тръгвай, докато не ти дам знак. Внимавай, камъните са хлъзгави, не искам да паднеш.

— Почакай — каза Блис. — Някой идва.

Люк спря и хвърли поглед назад.

— Бирниците — прошепна тя.

Той я бутна зад себе си, готов да я защитава с цената на живота си, но не беше необходимо. Глас, който разпознаха, ги повика тихо:

— Блис! Уестмор! Вие ли сте?

— Брейди — прошепна Блис. — Сигурно и той е имал същата идея като нас.

— Били е с мен — извика Брейди. — Какви са плановете ви?

— Трябва да се скрием, преди бирниците да са ни намерили — каза Люк, когато Брейди и Били ги настигнаха задъхани.

— Качвали ли сте се по онези камъни? — запита Брейди.

— Не, а ти? — запита Блис.

— Аз съм се качвал — намеси се Били. — Няколко пъти. Има много места, където можем да се скрием. Аз ще ви водя. Блис може да ме следва, после Уестмор. Брейди, ти върви последен. Внимавайте, тъмно е като в рог.

Били се закатери по влажните, обрасли с лишеи скали. Блис тръгна по стъпките му, леко възпрепятствана от полата си. Беше се изкачила на малко разстояние, когато погледна надолу, очаквайки да види Люк зад себе си. За нейно учудване той още стоеше на мокрия пясък. Понечи да го повика, но преглътна думите си, когато видя един мъж да тича по брега към тях. Страх я обзе, когато видя Люк и Брейди да се прилепят до един камък в очакване мъжът да се приближи. Приятел ли беше, или враг? Блис залепна за камъка, пожелавайки си да можеше да се стопи в него. Сега виждаше по-ясно преследвача и разбра, че е войник.

Той спря при носа и вдигна очи към нея. За негово нещастие се забави малко повече. Брейди излезе от сенките и го удари с един камък. Мъжът тупна долу и остана неподвижен. Когато Брейди щеше отново да го удари. Люк го спря.

— Не искаш да те обвинят и в убийство, освен в контрабанда, нали?

Брейди пусна камъка и мъжете започнаха да се изкачват.

— Идвам, Блис — каза Люк. — Върви. Били е най-вътре и те чака да ти помогне.

Изкачването беше бавно, но неособено тежко. Два пъти Блис усети камъни да се изплъзват изпод краката й, но ръката на Люк винаги я подхващаше. Накрая тя стигна най-горе. Били я хвана за ръцете и я издърпа при себе си. Люк я последва, след него и Брейди.

— Сега какво? — запита Брейди. — Щом войникът се свести с боляща глава, ще докара приятелите си да ни търсят.

— Трябва да се качим по скалите, преди да се е свестил — каза Люк. — Много опасно е да чакаме. После ти и Били се оправяте сами. Блис е моя отговорност, ще я опазя.

— Знам пътя — каза Били. — Няма пътека, затова може да е трудно за Блис.

— Била съм тук и преди — каза тя. — Седяла съм на носа и сме ловили риба с баща ми, когато бях малка. Върви, Били, следвам те.

Изкачването беше по-трудно, отколкото тя предполагаше, особено в пола. Когато буди пръст се отрониха изпод краката й и тя се плъзна надолу, Люк я задържа, докато тя успя да се приготви да продължи нагоре.

— Няма да те оставя да паднеш — каза той.

Точно когато й се стри, че няма да може да направи още една стъпка, ръцете на Били се пресегнаха към нея и я издърпаха над ръба на скалата. Тя седна на земята, дишайки тежко, докато Люк и Брейди се изкатериха след нея.

— Добре ли си? — запита я Люк.

В гласа му имаше още гняв, който я накара да потрепери.

— Добре съм.

— Хубаво. — Той я накара да се изправи. — Да се махаме оттук.

— На брега е тихо — каза Били.

— Бирниците сигурно конфискуват брендито, което изоставихте. Това би трябвало да ги държи заети известно време. Трябва да се разделим. Късмет в прибирането у дома.

— Не трябва ли и ние да тръгваме? — запита Блис.

— Конят ми е вързан на скрито място. Ще изчакаме луната да се скрие зад облак, после ще изтичаме към дърветата.

Гласът му беше лишен от чувство, студен, рязък, като че ли тя беше чужд човек, а не собствената му съпруга.

— Сега — изсъска той.

Хващайки я за ръката, я дръпна след себе си и пое на зигзаг през откритото пространство накъм дърветата.

Доведе я право при коня си. Барон изцвили тихо, когато го позна. Без да каже и дума, Люк я настани на седлото и се качи зад нея. Отбягвайки пътеката, те поеха по заобиколен път към селото.

За да се влоши още повече положението, небесата се отвориха и започна да вали студен, проливен дъжд. И двамата бяха измокрени до кости, когато стигнаха селото. Блис се гушеше до Люк, за да попие колкото топлина успее да открадне от тялото му.

Селото изглеждаше тихо и спокойно, когато Люк насочи коня си към конюшнята.

— Надявам се всички да са се прибрали благополучно — каза Блис, когато Люк я свали от седлото.

Той не отговори, а поведе коня към задната ясла, изтърка го и му даде овес. После се промъкна към вратата и провери дали е безопасно да излязат.

— Да вървим — каза той. Хвана я за лакътя и я поведе през дъжда към къщата й. — Задната врата заключена ли е?

— Сигурно, но ключът е над горния праг.

Промъкнаха се към задния вход. Люк намери ключа, двамата влязоха и той заключи вратата зад себе си.

Блис ахна изненадана, когато Джени излезе от стаята си, изплашеното й лице беше осветено от свещта, която държеше. Светлината заслепи Блис и тя премига.

— Слава на бога, че сте в безопасност — каза разтреперана Джени. — Изкарахте ми акъла.

— Опасно беше, но се отървахме благополучно — каза Люк.

— Но не гарантирам за останалите.

— Приличате на удавени плъхове. Вървете да си лягате — нареди Джени. — Ще намерите прясна вода в стаята си. Знам, че сте яздили през по-голямата част от деня и нощта, за да стигнете дотук, милорд, затова сигурно умирате за сън. Спете колкото искате, никой няма да ви безпокои.

Блис беше объркана. Люк почти не беше говорил с нея. Беше студен и дистанциран като непознат, не искаше да остава насаме с него. Не познаваше този Люк и не искаше да го познава. Беше го виждала разсърден и преди, но никога толкова дистанциран и недосегаем.

— Благодаря, Джени. Ще поговорим утре. Ела, Блис.

Блис се заизкачва по стъпалата, усещайки здравата хватка на Люк над лакътя си. Приближи се към стаята си с вдървени крака и спря пред вратата. Люк я отвори, бутна я вътре и затвори вратата зад себе си. Паника я обзе, когато чу ключа да се обръща в ключалката.

— Влизай в леглото — нареди той строго.

— Люк…

— Чу ме. Махай тези мокри дрехи, преди да си се простудила смъртоносно.

— Има ли значение? — измърмори тя под нос.

Люк или не я чу, или се престори, че не я е чул, докато стъкваше огъня.

Блис започна да съблича, но не за да угоди на Люк, а защото треперете в мокрите си дрехи. Отиде гола към умивалника, сипа топла вода в легена и изми ръцете, лицето и тялото си. Люк не се обърна, макар че сигурно знаеше какво прави тя. Още стоеше пред камината, когато тя взе нощницата си от едно чекмедже, навлече я през главата си и я спусна надолу. Тогава, треперейки от студ — или от страх? — се пъхна под завивките.

— Люк…

— Нищо не казвай, Блис, не мога да го понеса точно сега.

Ръцете му бяха стиснати в юмруци, гърбът скован.

Отдели се от мястото си пред камината и отиде с вдървени крака към умивалника. Изля водата, която тя беше използвала, през прозореца и напълни легена с прясна вода. После се съблече и започна да се мие.

— Люк — опита се тя отново.

Устните му се изпънаха в права черта през лицето, думите му бяха отсечени.

— Не сега.

— Трябва да поговорим.

Горчив смях беше единственият му отговор.

Въздъхвайки, тя млъкна, докато го наблюдаваше с присвити очи. Огънят осветяваше стегнатите му мускули и възлестите сухожилия, придавайки им силен златист оттенък. Беше красиво мъжествен и великолепно надарен.

Накрая той хвърли настрана кърпата и се приближи към леглото. Блис преглътна мъчително. Хладното му поведение и презрителният блясък в очите му не предвещаваха нищо добро за нея. Атмосферата беше изпълнена с напрежение, когато той се взря в нея. Тя срещна погледа му, без да трепне. Никога не беше се огъвала пред лицето на опасността и не възнамеряваше да започва сега.

Когато Люк вдигна ръка, тя се надигна на колене, готова да се защити.

— Да не си посмял да ме удариш, Лукас Уестмор!

Думите й оказаха желания ефект. Люк като че ли се сгромоляса вътрешно. Лицето му доби пепеляв оттенък и той се разтрепери.

— Мислеше, че ще те ударя ли? Господи, Блис, как може да помислиш, че съм способен да постъпя като страхливец? Никога през живота си не съм удрял жена.

Отпусна се на ръба на леглото и зарови лице в дланите си. Блис се дръпна, за да му направи място. Отчаян звук, който можеше да е изхлипване, се откъсна от гърлото му. Тя предпазливо докосна мократа му глава.

— Люк, какво има? Кажи ми.

Когато той най-накрая се обърна към нея, бузите му бяха мокри, очите блестяха от влага.

— Проклета да си! Как можа да ми го причиниш? Не знаеш ли, че не бих могъл да живея без тебе?

Той не можеше да престане да трепери. Отначало, когато Джени му беше казала къде да търси Блис, студен гняв беше изместил всички емоции у него, с изключение на страха. Не можеше да си спомни да е бил някога толкова ядосан през целия си живот. Адреналин, подхранван от всеизяждащ ужас, беше управлявал действията му от момента, когато беше научил, че Блис е отишла сама в Сейнт Айвс.

Когато тя докосна рамото му, той отмести ръката й. Не можеше да понесе да го докосват точно сега. Беше твърде раним. Някаква лудост го беше овладяла и трябваше да се стегне, преди да се изправи лице в лице с Блис. Лека-полека гневът и ужасът се оттекоха от него. Той вдигна глава и погледът му се сблъска с този на Блис.

— Съжалявам — прошепна тя. — Прости ми.

Извинението й го изненада.

— Кажи ми, че не си част от днешното фиаско. Кажи ми, че не си Сянката.

— Не съм Сянката. Отказах се от този живот, когато се омъжих за тебе. Брейди е Сянката.

— Значи причината да отидеш в заливчето беше…

— … да предупредя приятелите си. Мислех, че Джени ти е обяснила.

— Джени би казала каквото и да било, само и само да ти спаси кожата.

— Моля те, повярвай ми. Ако бирниците не бяха дошли, щях да си остана в леглото по време на доставката. Трябва да разбереш, че не можех да оставя приятелите си да бъдат арестувани и затворени. Чувствах се длъжна да ги предупредя.

Лицето на Люк се смъкна, когато я привлече в обятията си и прошепна:

— Обичам те.

После устата му завладя нейната. Зацелува я с отчаяна жажда, пръстите му стискаха раменете й, сякаш го беше страх, че тя ще изчезне.

Когато Блис разбра, че Люк все още я обича въпреки гнева си, почувства, че някаква голяма тежест се смъква от гърба й. Обви ръце около врата му и отвърна на целувката му с цялата любов на сърцето си.

— Люби ме, Люк.

Беше толкова отдавна, тя копнееше за утехата на тялото му. Имаше нужда отново да бъде близо до него.

— Имаш ли представа как жадувах да замина от Плимут и да се върна в Лондон при съпругата си? — запита той. — Планирах да вечеряме спокойно в стаята си и да те любя безкрайно.

— Искам го сега, Люк. Нека тази вечер да бъде твоето завръщане у дома. Аз съм в безопасност, ти си в безопасност, а любовта ни е силна, както винаги.

С потъмнели от желание очи той измъкна нощницата над главата й и я хвърли настрана. После я притисна към мекия дюшек, целувайки я отново и отново, дъхът им се смесваше, езиците им се срещаха в дързък чувствен двубой.

Обхвана гърдите й и започна еротично да ги масажира. Целуваше я, докосваше я, показваше й колко силно я желае, как всичко, което иска на този свят, е да я има под себе си. Нейният вкус, ароматът й, докосването й запълваха сетивата му, възбуждаха страстта му.

— Искам те в мен, Люк.

Той се плъзна между бедрата й, членът му беше набъбнал, натежал от жажда, но не влезе в нея. Със страст, достатъчно гореща, за да я обгори, започна да облизва и да целува тялото й, слизайки надолу, като засмукваше зърната й и облизваше нежната долна повърхност на гърдите й. Но въпреки че кръвта пулсираше тежко из цялото му тяло, въпреки толкова силната си жажда по нея, че се страхуваше за здравия си разум, той си проправи път през ярките къдрици на нейното хълмче и плени с уста чувствителното й женско връхче, облизвайки го с грапавата възглавничка на езика си.

Блис потръпваше под него, надигайки ханша си, за да приближи женствеността си по-плътно до устата му. Той я изтезаваше нежно и безпощадно, безжалостно, докато тя не изкрещя и не се разпадна.

Пулсиращата неотложност да зарови неудържимата си страст в горещата й ножница беше толкова голяма, че вече не беше възможно да се въздържа. Плъзвайки се нагоре, той се заби дълбоко в нея. Беше твърд като желязо, тя се надигаше нагоре, той се плъзгаше все по-надълбоко. Галеше копринената й шия с целувки, вкусвайки влажността на кожата й, докато чакаше страстта й да се разпали. Тя дишаше тежко, той стенеше. Вътрешните й мускули се стегнаха и той едва не се изгуби в нея тогава. Но искаше да я доведе до кулминация още един път, преди да намери собственото си удоволствие.

Блис се извиваше нагоре, обгърнала кръста му с крака, посрещайки тласъците му, и страстта й ескалираше. Той се забиваше в нея още по-силно, по-дълбоко, по-бързо. Тя изведнъж се вцепени и изпусна рязка въздишка, извивайки се силно срещу него, докато я обливаха вълни от наслада. Кулминацията й отключи неговата и той се разпиля в нея мигове по-късно, сгромолясвайки се безпаметно над ръба.

Дъхът му полека започна да се успокоява. За първи път в живота си на зрял мъж вече не го беше грижа да поддържа репутацията си на женкар. Любовта на Блис беше прочистила ума му. Животът в разврат беше свършил в деня, когато я беше срещнал. Не можеше да си спомни по-съвършен момент от този и се страхуваше да помръдне, за да не наруши магията.

Съзнавайки, че е твърде тежък за нея, той се премести на своята част на леглото. Блис се обърна заедно с него и зарови лице във врата му, сгушила глава под брадичката му. Той я задържа здраво, докато треперенето й не спря. Задоволен и заситен, той се наслаждаваше на топлината на дъха й и на сладкия аромат на секс, който изпълваше въздуха наоколо им.

Блис въздъхна и вдигна поглед към него. Виждаше ясно лицето му под светлината на зазоряването, която огряваше стаята.

— Заспивай, любов моя. Изтощени сме и двамата.

Блис поклати глава.

— Искам да поговорим.

— Мислех, че вече сме си казали всичко.

— Може би ти си, но аз не съм.

Челото му се набръчка, когато се надигна и опря глава на таблата на леглото. Блис се надигна на лакти, той я привлече в прегръдките си.

— Много добре, за какво искаш да говорим?

— За гнева ти. Освен че ме изплаши, помислих, че ще ме удариш.

— Никога не бих те ударил, любов моя. Никога не съм вдигал ръка срещу жена в гнева си и не възнамерявам да започвам сега.

— Но ти наистина вдигна ръка — настоя Блис.

Люк изглеждаше объркан.

— Така ли? Не си спомням да съм го направил. Никога досега не съм бил толкова уплашен и точно това почувствах, когато те видях на брега снощи. Моля те, повярвай ми, когато ти казвам, че никога не бих направил нещо, с което да те нараня. Но — добави той строго — очаквам да сдържаш поведението си и да се държиш с достойнство през оставащите години от брака ни.

— А ти ще се държиш ли подобаващо, Люк? Опитомих ли женкаря в теб?

— Със сигурност опитоми дивото животно в мен — засмя се той. — Как да искам друга жена, когато имам най-доброто?

— Ах, Люк, много си очарователен, за да ти е от полза, но ти вярвам. — Тя му се усмихна широко. — Имам нещо да ти казвам.

— Какво?

— Вече не искам онези шест месеца вярност, които ми обеща.

Веждите му вдишаха нагоре.

— Защо? Умори ли се вече от мен?

— Люк, как можеш да питаш такова нещо? Шест месеца просто не вършат работа. Искам те завинаги.

— Завинаги е дълго време за непоправим женкар да остане верен на една жена. Искаш ли по-разумните сто години?

Блис поглади брадичката си.

— Хм-м. Много добре, съгласна съм.

— Сега може ли да спя? Не съм спал повече от два часа на ден вече цяла седмица.

— Още нещо — каза Блис.

Люк изстена.

— Обещах ти сърцето си, душата си и сто години от живота си. Какво още искаш?

— Нищо. Бременна съм.

Клепачите му започнаха да се затварят.

— М-м-м, това е хубаво, любов моя.

— Доволен ли си?

Тишина.

— Люк, моля те, кажи ми, че си щастлив.

— Разбира се, че съм щастлив — изрече той с дълга, изтощена въздишка. — Лека нощ.

Обърна се и моментално заспа.

Разочарована от хладната му реакция на щастливите събития, Блис по-скоро искаше да го удари. Вместо това тупна по възглавницата си и го последва в сладкия унес.

 

 

Люк се събуди с гризяща празнота в стомаха. Отвори с мъка едното око, после другото, изненадан да види, че дневната светлина гасне. Бяха ли проспали двамата с Блис целия ден?

Изведнъж се надигна с изражение, което беше нещо средно между шок и възторг.

— Господи, ще ставам баща!

Погледна към Блис и я намери да го гледа втренчено, зелените й очи искряха от веселост.

— Добре дошъл в света на действителността. Дълго време ти отне.

— Предполагам, че съм чул каквото ми каза, но съм бил прекалено изтощен, за да реагирам. Живеех на адреналин напоследък, след като заминах от Лондон, минавах с малко храна и с още по-малко сън. Не знам откъде намерих сили да се любя с теб снощи.

— И го направи много хубаво — закачи го тя.

— Наистина ли ще ставам баща?

— Доктор Ландри потвърди подозренията ми. Радваш ли се толкова, колкото и аз?

— Удивително, но наистина се радвам — изрече замислено Люк. — Никога не съм искал съзнателно да ставам баща, но пък и никога не съм срещал жена, която да ме интересува достатъчно, за да искам деца от нея, докато не срещнах теб. Децата всъщност са прекрасна идея. Радвам се, че си помислила за това.

— Неизбежно беше, независимо дали го искаме, като се има предвид колко често се любим.

— Блис, аз… — Думите му замряха внезапно и лицето му доби странен зелен оттенък. — Божичко! Носила си детето ми, докато си била снощи в заливчето! Да не си полудяла? Не те ли е грижа за детето, което носиш?

Той скочи от леглото и започна да навлича панталоните си.

— Къде отиваш?

— Да убия Брейди Бристъл.

Тя стана от леглото и се изправи пред него.

— Люк, моля те, успокой се. Какво ще постигнеш?

— Ще се почувствам много по-добре. Не мога да повярвам, че си се държала толкова безразсъдно, когато си знаела, че носиш детето ми.

Навлече ризата над главата си.

— Не очаквах неприятности, Люк, просто възнамерявах да предупредя приятелите си и да се върна у дома. Съжалявам. — Тя докосна корема си. — Детето ни означава всичко за мен. — Внезапно лицето й позеленя като очите, както изглеждаше Люк допреди малко. Едната й ръка се вдигна към устата, докато другата сграбчи стомаха и. — Ще…

Люк реагира спонтанно и бързо. Донесе нощното гърне, настани Блис на ръба на леглото и я държа, докато тя изпразваше нищожното съдържание на стомаха си. Когато тя нямаше какво повече да повърне, той бутна нощното гърне настрана и се строполи на леглото.

— Добре ли си, скъпа? — запита той обезпокоен.

— Случва се за първи път — каза Блис, потръпвайки. — Може ли малко вода?

Люк сипа вода в една чаша и й я подаде. Тя изплакна устата си и я избърза с кърпата, която той й донесе. Тогава той седна до нея, прегърна я и я задържа, докато тя не престана да трепери.

— Мисля, че сега бих могла да хапна нещо — каза тя ободрена. — Прегладняла съм.

Поразен, Люк поклати глава.

— С това ли ще трябва да се справям по време на цялата ти бременност?

— Знам, че неразположението ще трае само няколко седмици, но сигурно ще те подлудявам по всякакъв начин, докато бебето се роди. Бъдещите майки могат да станат взискателни, капризни и абсолютно неразумни. — Тя се взря в очите му. — Можеш ли да изтърпиш това, Люк?

— Да, мога, ако и ти можеш да изтърпиш покровителствената ми природа, когато става дума за теб. — Изгледа я строго. — Няма да има повече рисковани приключения по време на брака ни. Ако ти харесва в провинцията, можем да прекарваме известно време в имението ми в Кент. Щом наследникът ми е на път и с вероятността да имаме още деца в бъдеще, къщата в Лондон няма да ни е достатъчна. Хубава беше като за ерген, но сега, когато имам семейство, трябва да купя по-подходящ дом, достатъчно голям и за баща ти и за Джени, ако решат да се присъединят към нас.

— Още ли си ми ядосан?

— Много, но вече не искам да убивам, когато и да било. Не сме същите, каквито бяхме вчера.

— Разбира се, че сме. Нищо не се е променило.

— Всичко се е променило. Ти вече не си контрабандистка, а бременна жена, а и аз се промених от женкар в прилежен съпруг и бъдещ баща. Сестра ми ще бъде смаяна да ме види установен, когато се върне от чужбина.

— Няма ли да се отегчиш от живота си? — подразни го Блис.

Той се засмя, прегърна я и я целуна звучно.

— Животът ми никога няма да бъде отегчителен, щом ти си в него. — Целуна я пак. — Ще кажем ли на баща ти и на Джени нашите добри новини?

Облякоха се бързо и излязоха от светилището на спалнята си. Възхитителни миризми ги посрещнаха, когато слязоха по стълбището. Стомахът на Люк изръмжа.

— Надявам се, че не сме закъснели за вечеря.

— Точно навреме идвате — каза Джени откъм най-долното стъпало. — Били ми каза, че е чул да се раздвижвате. Знаех, че ще бъдете гладни, когато се събудите, затова прекарах целия ден да приготвям любимите ви блюда.

— Радвам се, че Били се с върнал у дома благополучно — каза Блис с очевидно облекчение. — Ами другите?

— Всички се върнаха живи и здрави. Били каза, че всички, с които е говорил, вече не искали да имат нищо общо с контрабандата. Мисля, че жените и семействата им доста са настоявали.

— Радвам се — каза Люк. — Сериозно мисля да осигуря на селяните доходна работа. С приятелите ми купихме няколко кораба, с които ще търгуваме с Америка. Всеки мъж, който желае, може да намери работа на корабите ни.

Блис стисна ръката му.

— Това е великодушно от твоя страна, Люк. Сигурна съм, че селяните ще оценят предложението ти.

— Вечерята чака — обяви Джени. — Ескуайърът се чувства достатъчно добре, за да се присъедини към вас. Очаква ви в трапезарията.

Блис плесна с ръце.

— Чудесно! Ще дойдеш ли и ти, Джени? Ти си ми като майка и искаме да присъстваш, когато кажем на татко добрите ни новини.

Джени се изчерви от удоволствие.

— Ще дойда, щом яденето бъде на масата.

— Татко! — възкликна Блис, когато двамата с Люк влязоха в трапезарията. — Толкова се радвам да те видя на крака. Сигурно се чувстваш по-добре.

— Както можеше и да се очаква — сви рамене Оуен. — Хубаво е да ви видя, Уестмор. Време беше да дойдете. Изглежда, нашата Блис се е забъркала в неприятности.

— Разбрал си? — ахна Блис.

— Да, дъще, и това не ми харесва.

— Мога да ви уверя, сър, че това няма да се повтори — изрече твърдо Люк.

Джени влезе в стаята и се настани на един празен стол срещу Блис.

— Тук съм. Какви са добрите новини, които искаше да ни кажеш?

Оуен се оживи моментално.

— Добри новини ли? Не ни дръж в напрежение, дъще.

— Може би първо да хапнем и да оставим новините за после — обади се Люк.

Коремът му беше залепнал за гръбнака.

— О, не, недейте — избъбри Оуен. — Първо новините, яденето после.

Люк погледна към Блис и кимна. Тя се прокашля и каза:

— Очаквам дете след седем месеца. Доктор Ландри го потвърди.

Лицето на Оуен грейна.

— Чудесно! Поздравления. Сега имам за какво да живея. Освен това — добави, обръщайки лукав поглед към Люк — Уестмор е намерил съвършен начин да те държи далече от неприятностите.

— Така е, нали? — каза Люк, готов да се пръсне от гордост. — Колко умно от моя страна.

Блис го ритна под масата.

— Това не е всичко, татко. Люк ще купи по-голяма къща, да може да приюти теб и Джени, както и растящото ни семейство.

— Нямам желание да живея в Лондон, Блис, но ще идвам на гости от време на време, ако доктор Ландри позволява. Все още съм тукашният ескуайър и хората ми зависят от мене. Изоставих ги, когато бях много болен, но Били ми каза, че селяните вече не се интересуват от контрабандата, а това е хубава новина.

Той взе вилицата си и започна да се храни.

— Съжалявам, че няма да дойдеш при нас — каза Блис с очевидно разочарование. Погледна към Джени. — Иска ми се да можеше да бъдеш при мен, но време на принудителното ми заточение у дома, Джени. Ще ми бъде по-добре, ако ми помага някой, когото познавам.

Оуен остави вилицата си.

— Джени може да замине при теб в Лондон, ако иска. Всъщност, настоявам. Сигурен съм, че вдовицата Пиджън ще бъде щастлива да заеме мястото й като моя икономка. Парите ще й дойдат добре сега, след като Били се е отказал от контрабандата.

Блис плесна с ръце.

— Великолепно! Ще дойдеш ли, Джени? Моля те! Наистина имам нужда от тебе.

Джени като че ли се разкъсваше. Остава безмълвна дълго време, докато Люк не каза:

— Моля те, кажи „да“, Джени. Искам съпругата ми да бъде щастлива, а очевидно, ако ти бъдеш при нея, това ще й хареса.

— Ако Блис ме иска, разбира се, че ще дойда. Знам, че Телма и Били ще се грижат добре за баща ти, докато ме няма.

Вечерята продължи с още приятни разговори. След това Оуен се оттегли в стаята си, Джени изчезна в кухнята, а Люк и Блис се качиха в спалнята си.

— Чувстваш ли се по-добре? — запита той.

— Да, много по-добре. Храната направи чудеса за мене.

— И за мене, бях прегладнял. — Той отвори ръце и тя се хвърли към него. — Уморена ли си?

— Ни най-малко. Спала съм цял ден. Какво си намислил?

— Искам да се любя с тебе. Кажи ми, че ме искаш. Очите й блеснаха дяволито.

— Само ако първо ми обещаеш нещо.

— Каквото и да е.

— Не се променяй прекалено много. Харесва ми да имам опитен женкар в леглото си.

Присвивайки развеселено очи, той я отнесе към леглото и доказа, че в някои отношения женкарите никога не се променят.