Кони Мейсън
Последният женкар (2)

1

Лондон, 1820

Лондон беше смаян от обета на Лукас виконт Уестмор да се откаже от секса. Говореше се, че вината за смъртта на лейди Сибил го е довела до това стряскащо решение.

Онова, което висшето общество не знаеше, бе, че той загърбваше изкушенията на декадентския Лондон заради пустошта на корнуолския бряг, където възнамеряваше да живее практически в пълна изолация. Сега всичко, което трябваше да направи, беше да убеди приятелите си Батхърст и Бракстън, че решението му е окончателно и необратимо.

Люк се взираше през прозореца, отпивайки от брендито си и потънал в мрачни мисли, докато двамата му приятели и поправили се бивши женкари влизаха в кабинета му.

— За какво, по дяволите, е всичкото това, Уестмор? — запита Батхърст с подчертана досада. — Твоят човек каза, че е важно.

— Било въпрос на живот и смърт — измърмори Бракстън.

— Имах делова среща днес следобед и я отмених, щом получих съобщението ти.

Люк отпи голяма глътка бренди, преди да изложи плановете си пред своите приятели.

— Напускам Лондон.

— Това ли е всичко? — изпръхтя Батхърст.

— За една година — отвърна Люк.

— Една година! — ахна Бракстън. — Заминаването ти има ли нещо общо със смъртта на лейди Сибил?

— Точно заради това заминавам.

— Проклятие, Уестмор, не си я бутнал ти в Темза, нали? — избухна Батхърст.

— Не ставай смешен. Разбира се, че не съм. Но все пак се смятам отговорен за смъртта й. За наказание се отказвам за една година от секса и напускам Лондон.

— Ти си полудял! — изруга Бракстън. — Премисли ли добре? Не ти е присъщо да оставяш клюкарите да се захващат с тебе.

Батхърст, винаги практичен, запита:

— Очевидно нещо се е случило между теб и лейди Сибил преди ненавременната й смърт. Искаш ли да ни разкажеш?

Люк се заразхожда пред двамата си приятели.

— Не е приятна история — каза той след дълга пауза.

— Никога не е — проточи Батхърст. — Просто започни от началото. Винаги съм подозирал, че криеш нещо, когато клюката те свърза със смъртта на лейди Сибил.

— Прав си, както обикновено — призна Люк. — Лейди Сибил много искаше да ме вкара в леглото си, а по правило аз никога не отказвам на жена. — Бракстън понечи да се обади, но Люк го изпревари. — Знам какво си мислиш, Бракстън, но грешиш. Лейди Сибил не беше девствена. Нямаше да се съглася да се срещна с нея в „Трън и паламида“ ако мислех друго.

— Откъде разбра? — запита Батхърст.

— Колко твои познати невинни млади дами от висшето общество ще определят среща на мъж в недотам почтен хан?

— Прав си — призна Батхърст. — Продължавай.

— Сибил беше вече в хана, когато отидох, и ме чакаше изтегнала се гола на леглото. Трябва да кажа, че си доставях неизмеримо удоволствие, докато… е, с две думи казано, не се отдръпнах навреме.

— И тя поиска да се ожените — предположи Бракстън.

— По дяволите, Уестмор, не си неопитно момче — изпъшка Батхърст.

— Повярвайте ми, опитах се. Когато се помъчих да се дръпна, тя ме стисна здраво с ръце и крака и ме задържа на място. Бях започнал, не можах да се удържа.

— И ти отказа да се ожениш за нея, и тя се гмурна в Темза — каза Батхърст след доста дълъг размисъл. — Странно. Защо не е изчакала да види дали белята е станала?

— И аз това се питах — отвърна Люк.

След дълга пауза обясни:

— Скоро осъзнах какво е положението. Тя беше бременна и отчаяно си търсеше съпруг. Избрала мен заради репутацията ми. Мислела си, че ще започна да й изневерявам скоро след като се оженим и нямало да възразявам, ако и тя продължи да се среща с женения си любовник.

— По дяволите! — извика Бракстън. — Имала си е работа с женен мъж?

— Така е — каза сухо Люк. — Отказах да се оженя за нея, но я съжалих и й предложих да й намеря съпруг. Потеклото й е безупречно, има добра зестра, затова помислих, че ще намеря някого, който да приеме копелето й. Казах й го и предложих след две седмици да й доведа някой, който да се ожени за нея.

— Великодушно от твоя страна — каза Батхърст.

Люк изпръхтя презрително.

— Очевидно не съм бил достатъчно великодушен, щом дамата посегна на живота си.

— Защо се обвиняваш? — запита Бракстън.

— Ако се бях оженил за Сибил, сега щеше да е жива.

— Опитала се е да те хване в капан.

— Знам, но сега това няма значение, нали? Тя е мъртва.

— Значи се наказваш заради смъртта й като се лишаваш от секс и изоставяш лондонския си живот — констатира Батхърст. — Вината е на онзи негодник, които й е направил дете. Знаеш ли кой е?

— Тя отказа да ми съобщи името му.

— Не можем ли да те убедим да не заминаваш? — залита Бракстън.

— Нямате никакъв шанс. Моят агент вече ми е наел къщичка близо до селцето Сейнт Айвс.

— Говориш сериозно, нали? — каза Батхърст. — По дяволите, Уестмор, познаваме те по-добре, отколкото ти сам се познаваш. — Той поглади брадичката си. — Предсказвам, че само след два месеца ще имаш жена под себе си. Не знам някога да си оставал без секс и два дни, камо ли пък цяла година.

Люк изправи рамене.

— Една жена умря заради мене. Заминавам в края на седмицата, независимо какво казвате вие двамата. Смятам да ходя на лов и да чета, за да имам с какво да се занимавам.

— Не забравяй студените бани — засмя се Бракстън. — Подозирам, че ще вземаш много такива.

Люк не обърна внимание на добродушната шега.

— Очаквам да изляза от това изгнание като по-добър човек.

— Какво смяташ да правиш с ненаситния си нагон през цялото това време? — подразни го Батхърст.

— Сейнт Айвс е малко село, отдалечено от останалата част на Англия. Сериозно се съмнявам, че решението ми ще бъде подложено на изпитание от някоя доячка с конска физиономия.

Батхърст се подсмихна.

— Моето предположение е, че която и да било средно привлекателна провинциална девойка ще те изкуши.

Люк поклати глава.

— Нищо, което кажете, няма да ме разубеди не разбирате ли? Една жена умря заради мене. Носенето на власеница няма да е достатъчно. Трябва да се накажа така, че да страдам.

— Твърдоглав си — каза Бракстън, ставайки от мястото си. — Ще се обаждаш ли?

Люк кимна и се изправи.

— Едно предупреждение — добави Бракстън. — Говорих онзи ден с Графтън от вътрешното министерство. Случайно спомена увеличаването на контрабандата в този район. Внимавай, приятелю.

Люк се ухили, живите му сини очи блеснаха за първи път след трагедията.

— Контрабанда — колко интересно. Да хвърлям по едно око на бандитите, може би точно това ми трябва, за да отвличам ума си от секса.

— Пази се от неприятности, Уестмор — посъветва го Бракстън. — Дръж си очите и ушите отворени и ни пращай вести, ако научиш нещо важно, но нека хората на краля да си вършат работата.

— Послушай Бракстън — каза Батхърст. — Той никога не ти с давал лоши съвети. А сега, приятелю, ще те оставим да си стягаш багажа. Обаждай се.

Останал насаме с мислите си, Люк се опита да си представи изолацията, която трябваше да понесе през следващите седмици и месеци. Би ли могъл да остане целомъдрен цяла година? Тогава си представи лейди Сибил, каквато беше на интимната им среща. Млада, жизнена, красива. Не биваше да умира. Да се самонакаже за смъртта й беше единственият начин да продължи да се понася.

Една година целомъдрие беше малка цена за самоуважението му.