Кони Мейсън
Последният женкар (18)

17

След като се увери, че нито Бракстън, нито Батхърст го наблюдават, Люк се измъкна през вратата на верандата в сравнителната прохлада на късната лятна нощ. Беше сам. Очевидно, всички танцуваха. Запали пура и зачака. Тъкмо щеше да се откаже, когато Уелингъм се появи, изтривайки потта от челото си.

Забеляза Люк и се приближи. Люк замря, подготвяйки се за конфронтация. Хвърли пурата си и ръката му се насочи към джоба на жакета, където лежеше пистолетът му.

— Каква навалица — изрече Уелингъм. — Ако не беше съпругата ми, нямаше да дойда. — Засмя се. — Тя трябваше да се запознае с жената, която най-накрая опитоми и последния женкар. Съпругата ти е невероятна, Уестмор. Виждам какво те е привлякло.

— Благодаря — отвърна Люк.

Не чу нищо заплашително в думите на Уелингъм и се отпусна.

— Е, ще се връщам при съпругата си, иначе тя ще дойде да ме търси.

Изведнъж Блис дохвърча откъм френския прозорец. Дивият поглед в очите й подсказваше на Люк, че тя знае какво е намислил. Спря до него.

— Добре ли си? — запита тя тихо.

Уелингъм я приветства с многозначителна усмивка.

— Съпругата ти има нужда от твоята компания, Уестмор. Ако беше моята съпруга, веднага щях да й дам точно каквото иска.

И се отдалечи.

— Този ли беше? — запита Блис.

— Не знам за какво говориш.

— Не се прави, че не разбираш, Люк. Знам, че ти и приятелите ти планирате тази вечер да извадите на бял свят тайния любовник на лейди Сибил.

Веждите на Люк се вдигнаха.

— Откъде знаеш?

Тя вдигна рамене.

— Събрах две и две и се досетих.

Люк не й повярва, но не настоя. Все още предстоеше да търси любовника на Сибил. Единственото, което беше научил досега, беше, че Уелингъм не е неговият човек.

Хвана Блис за лакътя и я поведе към вратата.

— Ще се връщаме ли в залата?

— Ще изчезнеш ли пак?

— Вероятно.

— Люк, това е лудост.

— Както и нападенията срещу мене, и заплашителните писма. Не се меси, Блис, знам какво правя. А, идва Бракстън. Мисля, че иска да танцува с тебе.

— Не искам да танцувам.

— Но ще танцуваш.

Бракстън се поклони и покани Блис на танц. Тя стрелна Люк с гневен поглед, преди да положи ръка на ръката на Рам. Люк му се усмихна благодарно и веднага се мушна в тълпата.

Лорд Томасън го застигна.

— Уестмор, може ли да поговорим насаме?

Люк вдигна вежди. Томасън беше най-малко вероятният заподозрян.

— Разбира се, ела в библиотеката.

— Няма да ти отнемам много време — каза Томасън.

Той се потеше обилно, карайки Люк да се запита дали има нещо, което да го притеснява.

Влязоха в библиотеката. След като се увери, че там няма никой, който да ги обезпокои, Люк затвори вратата.

— Какво мога да направя за тебе, Томасън?

Томасън се прокашля и прокара пръст под яката на ризата си, все едно го задушаваше.

— Това е доста лично.

— Така и заподозрях. Продължавай, цял съм слух.

— Става дума за една дама, която познаваш много добре, или си познавал, ако схващаш какво искам да кажа — намекна Томасън.

Люк започна да вярва, че Томасън е неговият човек, докато той не каза:

— Искам да стана любовник на лейди Лилиан Броудмор.

Ченето на Люк едва не се удари в пода.

— На Лилиан? Сериозно ли говориш? Тя е мъжемелачка. Сигурен ли си, че ще се справиш с нея?

Томасън изфуча.

— Разбира се, че мога. Нямаше да ти се доверя, ако не бях сигурен в себе си. Искам да знам какво е необходимо, за да й се харесам. Тя ме покани в дома си на среща, след като съпругът й замине по работа следващата седмица. Дала му е наследник, затова той не се бърка в работите й. Можеш ли да ми подскажеш нещо? Тоест, ако вече не се интересуваш от нея.

— Мислех, че си щастлив с булката си.

— Има ли щастливо женен мъж? — изсумтя Томасън. — Бърнис е изборът на майка ми и баща ми, не мой, въпреки че доста добре се разбираме. Но това ме изнервя. Лилиан е една от най-търсените жени в Лондон. Не знам защо ме е избрала.

— Ако търсиш съвет, Томасън, не мога да ти кажа много, освен че не си готов да се справяш с жена като Лилиан.

— Аз съм на друго мнение — натърти Томасън.

Люк въздъхна.

— Както искаш. Не е трудно да доставиш удоволствие на Лилиан, стига да си склонен да харчиш за нея. Тя обича бижута — колкото по-безвкусни, толкова по-добре. Изобретателна любовница е и не се притеснява да си казва какво харесва.

— Благодаря, Уестмор, оценявам честността ти. Сигурен ли си, че не настъпвам интересите ти? Ако Лилиан е твоя територия…

— Ни най-малко, старче. Не се интересувам от нея, нито от която и да било друга жена.

— Това е всичко, което исках да узная.

Томасън стисна ръката на Люк и излезе.

Липсата на интерес към която и да било жена, освен Блис накара Люк да се замисли. Какво не му беше наред? Мисълта да спи с някоя от предишните си любовници му се струваше отблъскваща. По дяволите! Почувства възел да се стяга около врата му.

Досега планът му да примами любовника на Сибил не беше дал съществени резултати. Дали заплашителното писмо и нападенията срещу него не бяха дошли от човек, когото не познава? Беше възможно, но малко вероятно, защото той познаваше всички важни хора. И би заложил и последните си пари, че любовникът на Сибил е благородник.

Разочарован, но не и готов да приеме поражението, Люк реши да избере друго място, за да примами жертвата си. Решението да напусне библиотеката беше забавено, когато вратата се отвори и лорд Мейхю влезе вътре. Първата мисъл на Люк беше, че врагът му най-накрая е пристигнал.

— Томасън ми каза, че мога да те намеря тук — изрече Мейхю. — Имаш ли една минута?

Люк се изправи пред него.

— Какво има, Мейхю? Сигурен съм, че съпругата ми ме търси усилено.

— Знам, че не сме първи приятели — започна Мейхю, — и искам да се извиня за грубите си забележки.

— Ти? Да се извиниш ли? Прости ми, че изглеждам изумен.

— Щом се запознах със съпругата ти, разбрах, че забележките ми за нея са били неуместни. Тя в никакъв случай не е това, което очаквах. Тя е изящна и невероятно обаятелна. Наистина, аз ревнувах. Виждах колко си омаян от нея и си пожелах да беше така и в моя брак. Ще приемеш ли извинението ми?

Люк не можеше да повярва на ушите си. Омаян? Той? Боже господи, толкова ли е очевидно?

— Никога не сме били много близки приятели — продължаваше Мейхю, — но винаги сме си говорили приятелски. Бих искал това да продължи.

Люк кимна.

— Много добре, извинението е прието. Ако ме извиниш, бих искал да намеря съпругата си. Дължа й още един танц.

Чувствата на Люк бяха объркани. Беше убеден, че Мейхю е неговият човек. Всички указания сочеха към него. Беше се оженил за пари, действаше потайно и не изглеждаше много привързан към съпругата си. Сега Люк беше пак на изходната точка.

Блис трябва да го беше забелязала в мига, когато той влезе в балната зала, защото се приближи към него и запита:

— Къде беше?

— Не се тревожи, Блис, Както виждаш, съм добре. Ще танцуваме ли? Свирят пак валс.

— Научи ли нещо? — запита Блис, докато се въртяха сред танцуващите.

— Три неща — каза сухо Люк. — Тайният любовник на Сибил не е нито Уелингъм, нито Томасън, нито Мейхю.

— Това действително стеснява полето. Вероятно е някой, когото най-малко очакваш. — Тя се намръщи. — От тримата бих предположила да е лорд Мейхю. Доста противен тип.

Люк реши да запази извинението на Мейхю за себе си, докато остане насаме с Блис.

— Не съм се отказал. Наистина смятам, че мъжът, когото търся, е тук тази вечер.

Когато танцът свърши, Люк предаде Блис на лорд Кранбъри, пълен джентълмен в напреднала възраст, който чакаше за обещания му танц с Блис.

Натъкна се на Бракстън, докато обмисляше следващия си ход.

— Някакъв успех? — запита Рам.

— Успях да елиминирам тримата първи заподозрени, и то преди среднощното хапване — измърмори Люк. — Какво, по дяволите, ще правя сега?

— Иска ми се да имах отговора — каза Рам. — Май Фийби ме вика. Ще поговорим по-късно.

Люк излезе отново на верандата, но този път не остана дълго там. Вместо това слезе по стъпалата към градината и тръгна по пътечката за беседката. Ако някой го наблюдаваше, можеше да очаква скоро да му дойде посетител.

Люк стоя в беседката не повече от десет минути, когато видя някой да идва по пътечката. Напрегна се, нервните му окончания тръпнеха в очакване. След няколко мига щеше да научи най-накрая идентичността на мъжа, който беше накара Сибил да се самоубие.

— Уестмор, ти ли си?

Люк се взря в мрака. Не бе възможно. Може ли да е той?

— Броудмор, ти ли си?

— Някой друг ли очакваше? Дама, може би? Сигурно не съпругата ми. Мисля, че Томасън сега ангажира времето й.

— Аз съм верен на съпругата си и това е повече от онова, което може да се каже за тебе.

— Ами! Аз съм толкова верен на Лилиан, колкото и тя на мене.

— Какво правиш тук навън? — запита Люк.

— Дишам чист въздух. Освежително, нали? Никога не съм виждал такава изключителна нощ.

Люк погледна към звездите. Нямаше основание да подозира Броудмор и се изненада, когато мъжът се приближи изотзад към него и притисна нещо твърдо и студено към гърба му. Пистолет? Той понечи да се обърне.

— Не се обръщай — предупреди го Броудмор.

— Значи ти си бил. Не съм и подозирал.

— Не се прави на света вода ненапита. Знаеше, че съм аз, през цялото време си го знаел. Какво точно ти каза Сибил?

— Че носи дете от любовника си… от женения си любовник. Знаеше ли, че ме помоли да се оженя за нея?

Броудмор се засмя.

— Защо не се ожени? Щеше да ти бъде изключителна съпруга. Глупаво вярваше, че щом се омъжи, можем да продължим да се срещаме, както преди да забременее с моето копеле. Но като научих, че е бременна, не исках повече да имам нищо общо с нея.

— Ти си подлец — нападна го Люк.

Понечи да се обърне, за да застани лице в лице с Броудмор.

— Не се обръщай. Стой на място.

— Смъртта на Сибил не означава ли нищо за тебе? Тя носеше детето ти, за бога.

Броудмор вдигна рамене.

— Точно затова трябваше да се отърва от нея. Пречеше ми. Но не съм я насърчавал да действа импулсивно. Тя взе нещата в свои ръце, когато не успя да те примами пред олтара.

— Обещах да й намеря съпруг, но тя явно не ми е повярвала — каза Люк.

— Чух, че си се отказал от секса, защото си се смятал отговорен за смъртта й. Нямах представа, че имаш толкова изтънчени скрупули. Кой да помисли? В действителност — каза той с развеселен глас — аз те предложих като потенциален съпруг за Сибил.

Темпераментът на Люк достигна точката на кипене.

— Копеле! Сибил не ми се довери. Нямах представа, че ти си бил любовникът й. Единственото, което направиха нападенията срещу мене, беше да ме накарат да намеря мъжа, отговорен за смъртта на Сибил.

Броудмор изглеждаше потресен.

— Искаш да кажеш, че наистина не си знаел?

— Точно това казах — изстреля Люк през зъби.

— Какво ще правиш сега, като узна?

— Ще те съсипя, разбира се. Не е нищо ново мъжът да има любовници, но да съблазниш благородна девица, да й направи дете и да я изоставиш е подло. Заслужаваш да бъдеш изключен от обществото.

Пистолетът на Броудмор се притисна още по-силно към гърба на Люк, Люк осъзна, че не биваше да предизвиква мъжа, но не можеше да се сдържи. Броудмор трябваше да си плати за смъртта на Сибил.

— Не ти съчувствам — проточи Люк, — нито пък ще ти съчувстват останалите равни на нас.

— Мъртвите не говорят — изсъска Броудмор.

— Ще ме убиеш ли? — изрече подигравателно Люк, печелейки време. — Другите ти усилия се провалиха и подозирам, че и това ще се провали.

— Този път не разчитам на други. Хитър си като лисица, Уестмор, но времето ти настъпи. Достатъчно далече сме от къщата, така че изстрелът ще бъде заглушен от музиката и шума вътре в залата. Приготви се да умреш, Уестмор.

Ръката Люк се придвижи полека към джоба му. И двамата мъже бяха с гръб към вратата, така че не видяха една призрачна фигура да се вмъква в беседката.

Внезапно Люк почувства промяна в атмосферата. Чу Броудмор да си поема стреснато дъх и тогава пистолетът, опрян в гърба му, се махна. Той се обърна и кръвта му се вледени, когато видя Блис. Оръжието, което тя държеше в ръка, беше насочено към Броудмор.

— Пуснете оръжието, милорд. Никого няма да убивате тази вечер. Добре ли си, Люк?

— Блис! По дяволите, какво си мислиш, че правиш?

— Преча да бъдеш убит. Дръпнете се, лорд Броудмор, Знам как да използвам оръжие и ще ви застрелям, ако не направите каквото ви казвам.

— Кучка! — изфуча Броудмор. — Откога се криеш зад женски поли, Уестмор?

Люк грабна пистолета от ръката му, после точно толкова бързо прибра и оръжието на Блис.

— Вече нямаш нужда от това, любов моя. Положението се промени. Върни се вътре.

— Никъде не отивам — намуси се Блис.

Тя би могла да каже, че Люк е бесен, въпреки факта, че му беше спасила живота. Мъжете бяха такива, не искаха да се доверят на жените за нищо.

— Оженил си се за жива главня, Уестмор — изръмжа Броудмор. — Не ти завиждам.

— Какво ще правиш? Ако ме обвиниш в опит за убийство, знаеш, че няма да издържи. Няма доказателство, което да ме свърже с нападенията над тебе.

— Аз видях и чух всичко — изрече предизвикателно Блис.

— Вие сте жена — изрече пренебрежително Броудмор. — Нищо не можете да направите по законен ред.

— Може би — отвърна Люк, — но мога да те съсипя. Щом дам храна на клюкарите, ще те изгонят опозорен от Лондон.

Напереността на Броудмор започна да изчезва.

— Знам, че ти и Лилиан бяхте любовници в миналото. И тя ще бъде съсипана заедно с мене.

— Трябваше да помислиш за това, преди да опропастиш Сибил. Жената те обичаше, за бога. Ти обаче не се интересуваше от нея. Видял си я, пожелал си я, взел си невинността й. После си решил да я напуснеш.

— Сигурно не мислиш, че бих признал копелето й? Щом разбрах, че е бременна, не исках да имам вече нищо общо с нея.

— Боклук! — изсъска Блис. — Люк ще те съсипе.

— Имам син — изхленчи Броудмор. — Ще го осъдите ли заради греховете на баща му?

— Не знаех — прошепна Блис. — На колко години е?

— Не знаех — прошепна Блис. — На колко години е?

— Четиринадесет. Пърси се роди през първата година от брака ни с Лилиан. Ние двамата наистина не се харесваме особено и живеем отделно след раждането му.

Блис погледна Люк, опитвайки се да установи безмълвна връзка. Дали разбра какво се опитваше да му каже?

— Трябваше да помислиш за това, преди да съблазниш Сибил — натърти Люк. — Преди синът ти да излезе от училище, обществото вече ще се е заело с други скандали.

— Люк — започна Блис, — може би трябва…

— Искаш да забравя за това? — запита той невярващо. — Мислиш, че трябва да го пусна да си иде? Та той едва не ми отне живота.

— Има син, Люк. Животът на момчето ще бъде разрушен наред с живота на баща му.

Люк я гледа втренчено дълго време, толкова дълго, че тя се преви под товара на внимателния му поглед. След тежка тишина той изрече:

— Много добре, но няма да оставя Броудмор да се измъкне толкова леко.

Обърна се към Броудмор.

— Съпругата ми иска да пощадя репутацията ти заради сина ти. Ако не беше тя, щях да направя всичко, за да съсипя теб и семейството ти. Но не си мисли, че ще се изплъзнеш невредим. Ако реша да не те съсипя, имам условия. Първо, ако чуя, че си съблазнил друга невинна девица, всички ще научат, че си отговорен за смъртта на Сибил. Второ, вярвам, че един доста дълъг престой в провинцията ще бъде много желателен. И трето, още едно нападение над мен или над съпругата ми и ще се откажа от всичко, което току-що казах. Ясен ли съм?

— Напълно — изсъска Броудмор. — Не ми оставяш голям избор. Заминавам утре.

— Още нещо — каза Люк. — Вземи Лилиан със себе си. Тя влияе лошо на приятеля ми Томасън. Престой в провинцията ще й се отрази много добре.

Броудмор кимна сковано и излезе от беседката.

— Благодаря, Люк — прошепна Блис. — Знам, че заслужава нещо много по-лошо, от това, което получи, но има дете и не искам то да бъде осъдено заради греховете на баща му.

Изражението на Люк не предвещаваше нищо добро за Блис. И тя разбра интуитивно, че не е защото беше пледирала в полза на Броудмор.

— Какво има? Какво съм направила?

— Откъде взе пистолета? — запита той през зъби.

— А, това ли — каза тя бодро. — Купих го. Човек никога знае кога ще му дотрябва.

— Жената би трябвало да остави съпруга си да я защитава — отвърна рязко Люк. — Какво те прихвана да ме последваш тук? Знаеше много добре, че съм заложил капан.

— Едва не се хвана в собствения си капан — напомни му тя. — И няма защо да ми благодариш — добави сладко, загатвайки за факта, че му е спасила живота.

— Можеше да те убият! — избухна Люк. — Броудмор говореше сериозно, не се преструваше.

— Нито пък аз — изсумтя Блис.

— Можех да се справя сам с него. Държах нещата в ръце.

Изящните й вежди се вдигнаха.

— Така ли? Не ми се стори точно така.

— Оставих го да си повярва. Имам пистолет в джоба и щях да го разсея, за да взема неговия. Не искам никога повече да се излагаш на такава опасност. Мисля, че го казах съвсем ясно, когато те измъкнах от онова фиаско с контрабандата.

— Люк, обичам те. Ще направя каквото мисля за необходимо, за да спася живота ти.

— Блис… аз…

Каквото и да беше искал да каже, думите му бяха прекъснати, когато един глас го повика от тъмното:

— Уестмор, там ли си? Не виждам Блис. С теб ли е?

— Тук е. И двамата сме добре.

Бракстън нахлу в беседката, следван плътно от Батхърст.

— Надявам се да не сме прекъснали нещо — проточи Батхърст. — Търсихме ви навсякъде.

— Люк разбра кой е бил зад нападенията срещу него — избъбри Блис.

— Мейхю ли беше? — запита Рам. — Не го харесвам.

— Ще се изненадаш. Беше Броудмор.

— И него никога не съм го харесвал.

— Не се изненадвам, макар че не него подозирах — изрече замислено Гейбриъл. — Какво стана тук?

— Броудмор извади оръжие срещу Люк и щеше да го убие — обясни Блис. — Ако не бях последвала Броудмор, Люк щеше да бъде мъртъв.

— Блис, преувеличаваш — смъмри я Люк. — Владеех нещата. — Отправи й странен поглед. — Какво те накара да последваш Броудмор?

— Видях те да излизаш през вратата на верандата и наблюдавах да видя дали някой ще те последва. Когато видях Броудмор да излиза, го последвах, макар че не можах да тръгна веднага, защото танцувах с лорд Синклер.

— Кажи какво стана — настоя Рам.

Люк разказа накратко за спора си с Броудмор. Завърши разказа, отравяйки мрачен поглед към Блис.

— Никога не съм подозирал, че сладката ми малка съпруга ще носи пистолет в чантичката си.

— Смела жена — усмихна се Гейбриъл. — Нещо такова би направила моята Ливи. Шегата настрана, как ще съсипем Броудмор?

Люк въздъхна.

— Никак. Блис ме помоли да огранича действията му, вместо да разрушавам репутацията му. Щом чу, че той има син, не можа да понесе мисълта, че синът ще страда заедно с бащата. Държа заплахата над главата му и ако продължи да развращава невинни млади благороднички, ще го накарам да съжалява много. Другото съображение беше заради възрастните родители на Сибил — продължи Люк. — Ако научат, че тя се е самоубила, защото не е искала да ги посрами с бременността си, това би ги убило.

— По-мек си, отколкото аз щях да бъда — каза Гейбриъл. — Но щом можеш да го унищожиш, когато поискаш, предполагам, че той сам ще се ограничава. Може да сме били най-лошите женкари, но винаги сме стояли настрана от невинните девици. — Прокашля се. — Това, което исках да кажа, е, че макар да не бяхме ангели, се оженихме за единствените девици, които сме съблазнили. Това и фактът, че не сме били женени, ни отличава от хищници като Броудмор.

— Точно така — съгласи се Рам. — Ще се връщаме ли на бала? Почетните гости липсват вече от доста време.

Люк съпроводи Блис в къщата. Ако отсъствието им беше забелязано, никой не го спомена, Фийби и Оливия научиха за случилото се от съпрузите си, за да знаят защо семейство Броудмор са си тръгнали така внезапно.

Блис беше прегладняла, когато Люк я придружи до бюфета. Разрешаването на мистерията около нападателя на Люк беше подобрило настроението й и тя най-накрая успя да се позабавлява, макар да не можеше да каже същото за Люк.

В него все още имаше тих гняв, който търсеше да намери отдушник, и тя подозираше, че голяма част от този гняв е насочен към нея.

 

 

Блис танцува толкова много до края на вечерта, че започна да не си усеща краката, и се запозна с много хора, с които се надяваше да поддържа приятелство и в бъдеще. Вярваше, че приемането й в обществото се дължи колкото на вдовстващата маркиза Батхърст, толкова и на семейство Бракстън, които я бяха лансирали, и на семейство Батхърст, които ги бяха подкрепили. Вдовстващата маркиза ясно беше дала да се разбере, че е поставила на Блис печата на своето одобрение.

Люк не я беше канил да танцуват отново тази вечер. Не беше и помръднал от мястото си до една колона близо до танцуващите. Тя чувстваше очите му да я следят, докато минаваше от партньор на партньор, но когато се опитваше да привлече вниманието му, той нарочно отвръщаше поглед.

Люк беше наистина сърдит. Не го интересуваше с колко хора танцува Блис, ядосваше го нейното пренебрежение към собствената й безопасност. Не искаше да й се кара пред приятелите си, затова не размишляваше по въпроса, но беше твърдо решен да не изоставя тази тема.

— Зле си се накиснал, приятелю — каза Батхърст, присъединявайки се към Люк.

— За, какво, по дяволите, говориш?

— Само помисли. Не си откъснал очи от Блис цялата вечер, старче. Обичаш я. Признаците са ми добре известни. И аз живях с тях, преди да разпозная болестта и в крайна сметка да я приема.

— Ти си луд — проточи Люк. — Нашият съюз не е по любов.

Веждите на Батхърст се вдигнаха.

— Разправяй ги на баба ми. Блис обича ли те?

Последва дълго мълчание, преди Люк да заговори.

— Каза, че ме обича, но…

Точно тогава Блис погледна към него. Нямаше как да бъде сбъркано посланието в усмивката, която му отправи. Батхърст се засмя тихо и тупна Люк по гърба.

— Горкият измъчен глупак. Нямаш шанс. Кажи й какво чувстваш, преди да си се пръснал. Е, мисля да намеря Ливи и да се прибираме.

Люк помисли, че прибирането у дома е добра идея. Мислите на Блис трябва да бяха вървели в същата посока, защото тя се приближи към него, преди да започне следващият танц, и каза, че е готова да си тръгват. Намериха семейство Бракстън, изразиха благодарността си за лансирането на Блис в обществото и се сбогуваха.

Тръгнаха си, когато ивици оранжева и пурпурна зора осветяваха небето, и се запътиха към дома си в мълчание — Люк все още беше ядосан, а Блис не му обръщаше внимание.

Не точно ядът срещу Блис караше Люк да мълчи. Мълчанието му имаше толкова общо с многозначителния разговор с Батхърст, колкото и с яда. Беше ли влюбен в Блис? Как би могъл да бъде сигурен? Ако признаеше, че я обича, това щеше ли да промени необратимо живота му?

Стигнаха до дома си. Люк отвори вратата и Блис влезе вътре. Без да каже и една дума, тя се заизкачва по стъпалата към спалнята си. Люк я последва, влезе в стаята й и затвори вратата зад себе си.

— Късно е, Люк — каза тя, прозявайки се. — Беше прекрасна вечер. Мисля, че твоите приятели ме приеха.

Люк пристъпи към нея.

— Все ми е едно колко е късно, Блис. Трябва да обсъдим намесата ти тази вечер. Имаш ли представа какво означава послушна съпруга?

Тя вдигна рамене.

— Не.

Ръцете му се свиха в юмруци.

— Не разбираш ли какво означава опасност? Изобщо от нищо ли не те е страх?

— От много малко неща. А трябва ли?

— Трябва да се страхуваш от мен точно сега… много да се страхуваш, Блис! Ами ако те бях загубил? Броудмор можеше да се обърне и да те застреля в миг.

Тя го зяпна.

— Нямаше ли да ти бъде безразлично? Звучиш така, сякаш ако ме загубиш, това ще означава много за тебе.

Той я хвана за раменете, изненадан да види, че ръцете му треперят.

— Глупаче такова. Обичам те. — Думите му го шокираха, но сега не можеше да спре. — Щях да умра, ако те бях загубил.

Блис ахна.

— Ти ме обичаш? Мислех… тоест… никога досега не си го казвал.

— Едва когато се втурна презглава в опасността, осъзнах колко много означаваш за мене. Съжалявам, Блис, аз съм един егоистичен негодник. Никога не ми беше хрумвало, че една жена може да ме задоволява до края на дните ми.

Той полека започна да я съблича.

— Да не би да ми казваш, че възнамеряваш да останеш завинаги верен, че ще бъда единствената жена в живота ти? — запита Блис.

— Искаш много от мене, любов моя.

— Ако не можеш да ми обещаеш, че ще е завинаги, значи не ме обичаш наистина.

Люк се засмя, настроението му значително се беше подобрило. Прекрасната му съпруга искаше неговата душа и той беше готов да й я поднесе на сребърен поднос. Животът без Блис изглеждаше като ужасно скучна перспектива. Всъщност, той не знаеше как беше живял досега без нея.

Беше я съблякъл и я беше взел на ръце.

— Бих ти обещал дори повече от вечността, ако можех, но ще трябва да се примириш с вечността. Наистина те обичам, Блис. Сега можем ли да се любим?

— О, да, моля те.

Люк смъкна дрехите си, вдигна Блис и се стовари на леглото, притисна я в прегръдките си. Умората беше забравена, когато започна да я възбужда с уста, език и ръце. Докара я до кулминация, но не й я позволи да стигне до самия край, а започна отново. Когато накрая навлезе в горещия й център, тя веднага стигна до кулминация. Но Люк не беше приключил с нея. Нарочно сдържаше страстта си, докато полека я възбуждаше отново. Този път, когато нейната кулминация дойде, той експлодира заедно с нея. Накрая двамата заспаха.

 

 

Блис никога не се беше чувствала толкова щастлива. Всичко вървеше прекрасно. Тя обичаше Люк и Люк я обичаше. Нищо не би могло да ги нарани сега.

Може би една седмица след бала Партридж ги събуди с новини, които те нито очакваха, нито желаеха.

— Простете, че ви будя, милорд, милейди — обади се той зад вратата, — но дойде един… господин и иска да ви види. Казах му да дойде по-късно, но той каза, че е наложително да ви види. Каза, че е стар приятел на лейди Уестмор.

— Кой предполагаш, че може да бъде? — запита Люк, докато обуваше панталоните си.

— Нямам представа. — Блис отвори вратата. Партридж й представи измъчена физиономия. — Господинът каза ли как се казва? — запита тя.

— Да, милейди. Каза, че се казва Фред Денди и че вие и негово благородие със сигурност ще искате да се срещнете с него. Той е много… колоритен, ако мога така да се изразя, и много настоятелен.

— Поканете го в стаята за закуска и му предложете нещо за ядене — каза Люк. — Ние идваме веднага щом се облечем.

Партридж се оттегли, Люк затвори вратата след него.

— Какво според теб може да иска Фред Денди?

— Скоро ще разберем, нали? Трябва да е важно, за да дойде тук. — Блис въздъхна. — Като че ли вървим от криза към криза. Мислиш ли, че ще можем да продължим живота си спокойно? Бих искала да имам деца, ако и ти искаш.

— Никога не съм мислил, че ще се чуя да го казвам, но искам деца от тебе. — Той й се ухили широко. — Може би вече носиш детето ми. Не съм вземал предпазни мерки.

Ръцете на Блис отлетяха към корема й.

— Нямам нищо против. Просто се надявам, че каквото и да е довело Фред Денди тук, няма да пречи на живота ни.

— Нищо няма да попречи на любовта ни, колкото и да се нарушава животът ни — увери и Люк. Протегна ръка. — Да отидем да разберем какво са ни приготвили Фред Денди и съдбата?

Блис положи малката си ръка в голямата длан на Люк и двамата заслизаха по стъпалата.