Кони Мейсън
Последният женкар (17)

16

Блис прочете бележката два пъти, но нищо не разбра.

— Коя е Сибил? Какво ти е казала?

Люк въздъхна.

— Нищо не ми е казала.

— Очевидно някой мисли, че е. Къде е тя сега?

— Мъртва. Хвърли се в Темза.

Блис си пое остро дъх.

— Защо?

— Седни, Блис. Историята е дълга и грозна. Когато свърша, ще разбереш какъв човек съм.

— Плашиш ме, Люк. Какво си направил? Не си я бутнал в реката, нали?

Люк отвърна поглед.

— Все едно че съм. Бях последният човек, който с видял Сибил жива. Ние… бяхме си уредили среща в един хан в околностите на Лондон.

— О!

— Казах ти, не е красива история.

— Продължавай.

— Готвех се да си тръгна, когато тя каза, че трябва да се оженя за нея. Не беше девица, Блис. Знаех го, преди да се съглася да се срещнем. Не ми е навик да съсипвам девици.

— Отказал си да се ожениш за нея — отгатна Блис.

— Иска ми се само това да беше, Сибил накрая призна, че носи дете от любовника си. От женения си любовник. Помоли ме да се оженя за нея и аз отказах. Но й казах да почака, ще й намеря съпруг до две седмици. Познавах неколцина души, непървородни синове, които с радост биха се оженили за Сибил заради щедрата й зестра, независимо от детето.

— Защо те е избрала за съпруг?

— Предполагам, заради скандалната ми репутация. Предполагала, че бракът няма да сложи край на упадъчния ми начин на живот и че нямало да възразявам, ако тя продължи да се вижда с женения си любовник. Но грешеше, като мислеше, че ще приема детето на друг мъж.

Последва продължително мълчание. Люк заговори пръв.

— Когато Сибил беше намерена да плува в реката, ме връхлетя вина. Все едно аз я бях блъснал във водата. Ако се бях съгласил да се оженя за нея, щеше да бъде жива.

— Обещал си да й намериш съпруг.

— Въпреки това, ако бях осъзнал колко е отчаяна, щях да направя нещата по друг начин.

— Щеше ли да се ожениш за нея?

— Господи, не знам. Може би щях, за да спася живота й. Безсмислената й смърт не е нещо, което да мога да пренебрегна. — Той затвори очи и преглътна мъчително. — Трябваше да се оженя за нея.

— Тази вина те докара в Сейнт Айвс — заподозря Блис — Трябва ли да предположа, че си се отказал от секса, защото вината ти го е изисквала?

Усмивка повдигна ъгълчето на устата на Люк.

— И двамата знаем как свърши всичко това.

Блис погледна бележката.

— Това е абсурдно. Заплашват живота ти заради информация, с която дори не разполагаш. Няма ли нищо, което да можеш да направиш, за да разрешиш това?

— Дори да знаех кой е баща на детето на Сибил, почти нищо не можех да направя. Родителите й бяха съсипани от смъртта й. Предположиха, че е злополука. Повторното повдигане на въпроса само ще ги измъчи.

— В същото време животът ти още е в опасност. — Тя тупна с крак. — Така просто няма да стане, Люк! Ако не направиш нещо, аз ще направя.

Веселост оцвети думите му.

— И какво възнамеряваш да направиш?

— Да мина в нелегалност, ако трябва. Да те следвам навсякъде, за да съм сигурна, че никой няма да те нападне. Има много неща, които бих могла да направя. Не забравяй, дълго време съм действала извън закона.

— Как да забравя, като все ми го напомняш? — изрече сухо Люк. — Не бива да се месиш, разбра ли?

— Но, Люк…

— Стига толкова, Блис. Ще го направя по моему. — Той стана. — Съсредоточи се върху бала. Фийби си дава много труд заради нас и искам всичко да мине безпроблемно. Всички значими хора ще бъдат там.

— Какво ще правиш?

— Имам нещо предвид, но ми трябват Бракстън и Батхърст, за да проработи. За щастие, Батхърст тъкмо се върна в града. Ще им пратя бележки да се срещнем тук в два часа.

— Може ли да присъствам?

— В никакъв случай! Защо не идеш при Фийби следобед? Всъщност, настоявам. Ще кажа на Бракстън да осведоми Фийби за посещението ти. До бала има три дни и съм сигурен, че имате много неща да обсъждате. Уилям ще те придружи.

И той излезе, преди Блис да успее да възрази.

 

 

Люк се разхождаше из кабинета, очаквайки Бракстън и Батхърст да пристигнат. Беше мислил много над плана си и смяташе, че макар и да има недостатъци, ще подейства, освен ако Блис не се намеси. Нейната намеса можеше да опропасти всичко. За да попречи на любопитството й, той я беше пратил с Уилям пет минути преди да пристигнат другите двама бивши женкари. Единственото, което го безпокоеше, беше безпрекословното съгласие на Блис. Не й беше присъщо да се предава толкова лесно.

Бракстън и Батхърст пристигнаха заедно точно в два часа.

— За какво е всичкото това! — запита Рам. — Пак ли те нападнаха?

— Бракстън ми обясни проблема ти по пътя насам — каза Гейбриъл лорд Батхърст. — С какво можем да ти помогнем?

Люк подаде ръка на Гейбриъл.

— Радвам се да те видя, Батхърст. Ще останеш ли в града за сезона?

— Да. Пристигнахме вчера, така че ще можем да присъстваме на бала, който Фийби дава във ваша чест. Оливия няма търпение да се запознае със съпругата ти. Поздравления. — Хитра усмивка подръпна ъгълчетата на устата му.

— Приемам, че целомъдрието не ти е понесло. Трябва да призная, старче, че си последният човек, когото очаквах да видя в брачни окови.

— Не е съюз по любов — измърмори Люк.

Рам и Гейбриъл размениха развеселени погледи.

— За женкар никога не е… в началото — проточи Рам.

— Шегата настрана, господа, имам да разисквам с вас нещо извънредно сериозно.

— Така и предположихме — каза Гейбриъл.

Люк подаде заплашителната бележка на Рам.

— Това дойде тази сутрин.

Рам я прегледа и я даде на Гейбриъл. Веждите на Гейбриъл се вдигнаха.

— Сега знаем защо са те нападнали. Бащата на детето на лейди Сибил ще бъде съсипан, ако се разбере, че е отговорен за смъртта й. Имаш ли някаква представа кой е?

— Не. Това прави цялата работа толкова глупава. Сибил отказа да ми каже името на мъжа. Всичко, което знам, е, че е женен.

Рам поглади брадичката си.

— Очевидно, имаш план да го накараш да излезе от укритието си. Не искаш ли да споделиш?

— Всяко нещо с времето си. Колко голям бал е замислила Фийби за събота вечер, Бракстън?

— Поканила е всички. Ще бъде ужасна навалица, но тя иска да го направи както трябва за теб и Блис.

— Хубаво — каза Люк. — В такъв случай можем да допуснем, че преследвачът ми ще дойде.

— Загубих нишката — каза Гейбриъл.

— Просто е — обясни Люк. — Ти и Бракстън ще пуснете слухове.

— Какви слухове?

— Ще споменете, напълно случайно, разбира се, че знам нещичко за смъртта на лейди Сибил, което може да унищожи член на доброто общество.

— Проклятие, толкова ли ти харесва да живееш опасно? — възкликна Рам. — Нарочно се излагаш на опасност. Ако твоят човек бъде на бала, лесно ще може да те намери.

— На това се надявам — отговори Люк. — Ще се направя на лесна мишена. Подновяването на клюките и спекулациите около смъртта на Сибил ще го накарат отчаяно да поиска да ми запуши устата… завинаги.

Гейбриъл поклати отрицателно глава.

— Прекалено опасно е. Двамата с Бракстън ще се опитаме да те защитим, но не можем да гарантираме, че виновникът няма да се изплъзне от очите ни в навалицата.

— На това се надявам — каза Люк. — Не искам някой от вас да ме следва и да го изплашите. Искам конфронтация лице в лице. Искам да погледна копелето в очите и да му кажа какво мисля за него. Възнамерявам да се разхождам сам, да бъда неустоима мишена. Не се тревожете, ще бъда въоръжен. Вашата работа е да задействате мелницата за клюки преди бала, аз ще се погрижа за останалото.

— Това не ми харесва — измърмори Рам. — Интересно ли ти е да се излагаш на опасност?

— Не особено, но нямам никакъв друг избор. Искам това да се уреди веднъж завинаги, преди Блис да бъде въвлечена.

— Това го разбирам — каза Гейбриъл. — Сигурен ли си, че искаш да минеш през всичкото това?

— Напълно. Ще изпълните ли вашата част?

— Да, но това не ми харесва — изръмжа Рам.

— И на мен — присъедини се Гейбриъл. — С Бракстън ще направим всичко възможно да защитим теб и съпругата ти. И двамата с Оливия много искаме да се запознаем с нея. Всеки, който би могъл да накара последния женкар да коленичи, е записан със златни букви в бележника ми. Време беше да се присъединиш към онези от нас, които вече славно паднаха.

— Казах ви, това не е…

— Знаем, знаем — засмя се Батхърст, — не е съюз по любов. Мисля, че протестираш прекалено силно.

 

 

Блис беше клекнала пред кабинета, долепила ухо до вратата. Уилям беше повярвал, когато му каза, че си е забравила чантичката и трябва да се върне в къщата, и търпеливо я чакаше в каретата да се върне, докато тя подслушваше Люк и приятелите му. Не беше чула всичко, но беше уловила достатъчно от плана им, за да разбере какво възнамерява Люк.

Когато започнаха да говорят за други неща, Блис се отдалечи на пръсти. След като се извини на Уилям, влезе в каретата и те потеглиха.

По време на късия път тя мислеше над чутото. Идеята на Люк да подмами нападателя си да излезе на открито беше опасна и безразсъдна. Макар да знаеше, че не може да го разубеди, имаше нещо, което можеше да направи. Нямаше да го изпуска от поглед през цялата вечер на бала. Щеше да се държи плътно до него, сякаш са сиамски близнаци.

И щеше да бъде въоръжена. При следващата си разходка възнамеряваше да си купи пистолет, достатъчно малък, за да се помести в чантичката й.

 

 

Люк се усмихваше, докато се разхождаше из „Уайтс“ тази вечер. Бракстън и Батхърст бяха свършили отлична работа, за да повдигнат отново темата за смъртта на лейди Сибил. Клюките вече бяха стигнали и до него. Лордовете Томасън и Дарлингън първи го осведомиха за носещите се слухове.

— Не знам кой раздуха прашасалите новини, старче — каза Томасън. — Сибил е мъртва от месеци. Но пък — добави замислено — имаше въпроси около смъртта й. Беше доста мистериозна, ако си спомняш.

— Бих го приел като комплимент, ако ми се довериш каза Дарлингън. — Какво точно знаеш, Уестмор?

Тъй като Томасън беше младоженец, Люк нямаше основание да го подозира. Дарлингън, от друга страна, беше непознат.

— Не съм чул клюката, така че нямам представа за какво говорите.

Уелингъм се присъедини към тях тъкмо навреме, за да чуе коментара на Люк.

— Хайде, Уестмор, всички знаят, че смъртта на лейди Сибил те засегна много. Тя е причината да се откажеш от секса и да напуснеш града. Знаем какви тайни криеш.

Понеже Уелингъм беше щастливо женен. Люк се съмняваше да е бил забъркан със Сибил, но никой не беше извън подозрение. Не отговори на въпросите и учтиво се извини. Излезе от „Уайтс“ повече от доволен от начина, по който приятелите му бяха възобновили интереса към смъртта на Сибил.

В „Будълс“ беше обграден от жадни търсачи на клюки. Направи се, че не знае нищо, и пусна клюката, но нарочно остави всички нетърпеливи да научат нещо повече от парченцата информация, които им беше подхвърлил. Оттам отиде в игралната зала „Крокърс“ и така, докато не реши да се върне у дома в ранните утринни часове.

Не се случи нищо лошо, докато се прибираше у дома, но беше готов да се защитава, ако стане нужда. Отведе Барон в конюшнята зад къщата, разседла го и го изтърка. После влезе в къщата и се изкачи по стъпалата към стаята си. Спря пред вратата на Блис, но се принуди да отмине. Тя вероятно спеше дълбоко в този ранен час.

Една-единствена свещ гореше в стаята му. Той не си даде труда да запали друга, докато се събличаше, миеше и лягаше гол в леглото. Въздъхвайки уморено, се обърна настрана в любимата си поза… и замръзна. Топло женско тяло се прилепи до него.

— Какво… Блис? Какво правиш в леглото ми?

— Исках да поговорим, когато се върнеш, но не бях сигурна, че ще дойдеш в стаята ми.

— Късно е, любов моя.

— Имаш време за приятелите си, и аз искам толкова, колкото отделяш на тях.

— Посред нощ ли?

— Всъщност, вече е почти сутрин. Знам, че замисляте нещо с Бракстън и Батхърст, и искам да ми кажеш какво е.

Блис се надяваше Люк да потвърди това, което беше дочула. Беше разочарована, когато той каза:

— Това не е твоя грижа. Казах ти, че ще се справя сам.

Блис изсумтя раздразнено и се дръпна.

— Къде отиваш?

— Тъй като си уморен, се връщам в леглото си.

Той я дръпна през кръста.

— Вече не съм уморен. Всъщност, се чувствам доста ободрен. Не сме се любили вече два дни.

— По чия вина? Ти беше толкова зает напоследък.

Люк близна нежната мека част на ухото й.

— Липсваше ми. Знам, че не съм се задържал у дома много време в последните дни, но не съм ти изневерявал. Това искаше, нали?

— А, да, шестте месеца, които ми обеща — каза Блис. — Колко мило, че си го спомни.

— Мълчи и ме остави да те любя.

Блис знаеше, че щом Люк започне да се люби с нея, няма да получи никакви отговори от него. Тя беше неговата съпруга и това според нея означаваше, че той би трябвало да споделя плановете си с нея. Но Блис знаеше, че Люк не познава такъв род отношения. Всъщност, като че ли единственото, което искаше той от нея, беше секс. Макар може би да беше вярно за него, не беше точно така за нея. Тя го обичаше. За съжаление, той не споделяше чувствата й.

Въпреки нежеланието му да се изповяда пред нея, тя беше решена да спаси живота му. Мислите й се пръснаха, когато Люк съблече нощницата й и започна да я целува — гърлото, ъгълчетата на устата, устните. Тя не можеше да намери воля да поддържа гнева си. Вместо това се стопи в ръцете му, доброволно жертвайки се на олтара на страстта му. Но това не беше истинско жертвоприношение. Люк можеше да не я обича, но тя го обичаше достатъчно и за двама им.

Той я целуваше до припадък, обхващайки гърдите й, като ги масажираше, докато езикът му се плъзваше ритмично в устата й. Неговият вкус, докосването му, ароматът му я изпълваха с копнеж. Тя изстена в устата му и се изви срещу него, изпълнена с пулсираща настоятелност, жадувайки да слее тялото си с неговото. Но Люк не бързаше, продължавайки да разпалва страстта й с ласки до ритъма на треската.

Нажежена до бяло горещина опари вътрешностите й, когато устата на Люк слезе над нея, оставяйки огнена следа, докато той облизваше и целуваше тялото й, слизайки все по-надолу. Когато устата му намери нежните гънки между бедрата й, езикът му се вмъкна във влажната й сърцевина.

Първият път, когато се беше любил с нея, Люк я беше опарил с печата на желанието си и тя беше негова оттогава, духом и тялом. Тя изстена, когато той хвана ханша й, задържайки я неподвижно на място въпреки дивото й мятане.

Люк усети реакцията й, почувства конвулсивното движение на ханша й срещу устата си и животински глад се надигна между двама им. Не можеше да чака повече. Почти изчерпал самообладанието си, той се дръпна назад и се заби дълбоко, а еротичната наслада от усещането как тя се стяга около него беше прекалено силна, за да я понесе.

Тръпнейки под силата на тласъците му, Блис се люлееше напред-назад срещу него, дърпайки го силно в себе си, искайки да го почувства целия. Мъчителното налягане се усилваше, усещане върху усещане се натрупваха и пулсираха из тялото й. Мятайки диво глава, тя притискаше хълбоците си срещу неговите, шепнейки името му, докато трескавата жажда я караше да се разпада. Кулминацията й дойде рязко и силно.

Тя изкрещя името му и заби нокти в гладката плът на раменете му, докато животинското удоволствие се разливаше на вълни из нея.

Стегнал здраво мускули, с издути жили на врата, с напрегнати сухожилия, той се заби в нея за последен път и замря. Дрезгав вик се изтръгна от него и оргазмът му експлодира като бурен поток.

Тя се вкопчи в него в последвалото отпускане и любовта й към този възбуждащ мъж я накара да каже неща, за които знаеше, че по-късно ще съжалява.

— Обичам те, Люк.

Той се вцепени.

— Какво каза?

Тя си пожела да можеше да върне думите си назад.

— Нищо. Нищо не съм казала.

Той се надигна на лакти и се взря в нея.

— Каза, че ме обичаш. Истина ли е? Наистина ли ме обичаш?

Тя поклати отрицателно глава, отказвайки да отговори.

— Недей.

— Недей?

— Недей да ме обичаш. Не съм достоен. Една млада жена е мъртва заради мене. Заклех се да остана целомъдрен една година, а не издържах и три месеца. Репутацията ми е опетнена. — Пое си дъх няколко пъти. — Дори не съм сигурен дали ще мога да ти остана верен през целите шест месеца, които искаш. Миналото ми е плачевно, любов моя.

— Има ли друга?

— Не! Просто… греховете ми са легендарни. Не съм сигурен, че ще мога да те направя щастлива.

— Не мога да престана да те обичам, Люк, каквото и да казваш. Виж Батхърст и Бракстън. Някой от двамата изневерявал ли е, откакто са се оженили?

— Не, доколкото ми е известно, но и двамата са отчаяно влюбени в съпругите си.

— Там е проблемът — изрече огорчено Блис. — Ти не ме обичаш. Знам го, Люк, но няма да се откажа от тебе. Бях достатъчно важна за тебе, за да се оженим, и това трябва да има някакво значение.

— Наистина би трябвало — отвърна Люк озадачено. — След като приключа тази работа около Сибил, можем да се разровим в нещата. През това време не влагай прекалено много доверие в мене. Не съм сигурен, че мога да бъда достоен за стандартите ти. Точно сега обаче не искам никоя друга, освен теб и обичам да се любя с тебе.

— Но не ме обичаш.

Гласът му потрепери от необяснимо чувство.

— Как, по дяволите, да разбера? Никога не съм искал, нито съм търсил любов. Не съм сигурен, че съм способен на любов.

Блис почувства нещо да се разбива в нея. Сърцето й? Въпреки това нямаше да се откаже от Люк. Той не беше неспасяем, просто мислеше, че е такъв. Тя имаше вяра в него. Той трябваше да потърси в сърцето си и да намери отговори.

— Прости ми, Люк, не исках да те разстройвам. Знам, че точно сега имаш много за какво да мислиш. Прав си, ще поговорим за това друг път. — Тя се сгуши в него. — Заспивай, но не очаквай да напусна леглото ти. Тук ми харесва.

— Никога не съм молил жена да напусне леглото ми. — Той я целуна и долепи тялото си до нейното. — Лека нощ, любов моя.

 

 

Следващите дни минаха бързо. Блис беше много нервна в деня на бала. Макар, да знаеше, че дебютът й в обществото е важен за Люк, все още се чувстваше като натрапничка. Но най-вече се безпокоеше за Люк.

Точно както беше планирала, един ден се беше измъкнала само с Бърди и беше купила малък сребърен пистолет. Той можеше да стреля само веднъж, но точно това й беше необходимо. Мерникът й беше точен. Брейди я беше научил да стреля, преди да се захванат с контрабандата.

Седнала пред огледалото, Блис наблюдаваше как Бърди подрежда косата й в сложна прическа на темето. Когато Бърди свърши, отстъпи една крачка, за да огледа работата си.

— Изглеждате прелестно, милейди. Негово благородие ще се гордее с вас. Ще облечете ли роклята?

Макар че Блис изобщо не бързаше да се представи през обществото, знаеше, че не може да отлага неизбежното. Освен това, Фийби беше работила упорито, за да осигури успеха на бала.

Копринената бална рокля в цвят шампанско прилягаше съвършено на фигурата на Блис. Корсажът, инкрустиран с перли, беше ниско изрязан, оголвайки горната част на гърдите й, а разкроената пола, украсена с метри кремава дантела, извираше от прилепналата линия на талията. Атлазени пантофки в цвят шампанско със закопчалки, украсени със скъпоценни камъни, и копринени чорапи, вързани над коленете с панделки, допълваха пленителния тоалет.

Блис се чувстваше като принцеса. Бърди потвърди безмълвната й оценка.

— Изглеждате като кралска особа, милейди.

— Наистина — обади се Люк от вратата.

Той влезе в стаята. Бърди излезе, затваряйки вратата след себе си.

Блис не можеше да не се загледа смаяна в Люк. Беше възхитителен в тъмносиния изрязан жакет и панталони, брокатена жилетка в цвят шампанско, бяла риза, отрупана с украса от дантели, и черни обувки с катарами, украсени със скъпоценни камъни. Каквото и да облечеше, си оставаше внушителна фигура.

Люк я заобиколи полека, спирайки пред нея, и наклони глава.

— Изглеждаш великолепно, но на роклята й липсва нещо.

Лицето на Блис помръкна.

— Мисля, че е съвършена.

— Липсва й блясък.

Тя нямаше представа за какво говори той.

Когато Люк извади една кадифена торбичка от джоба си, тя още не разбираше какво възнамерява да прави той. Но когато изсипа съдържанието й в облечената си в ръкавица длан, Блис изгуби способността да диша.

— Това диаманти ли са? — хлъцна тя.

— Бяха на майка ми. Тъй като не смятах да се женя, бях ги забравил. Когато споменах, че ще изляза да ти купя бижута, Партридж ми напомни, че диамантите на майка ми още стоят в сейфа. Ще ги носиш ли?

Блис изпусна дъха, който беше задържала досега.

— Оставих у дома няколко бижута с полускъпоценни камъни, които ми бяха подарък от баща ми, но никога не съм имала диаманти. Великолепни са. Сигурен ли си, че искаш да ги нося?

— Майка ми ги беше предназначила за съпругата ми и тъй като ти си моята виконтеса, те са твои. — Подаде й клипсовете и свали ръкавиците си. — Обърни се. Ще закопчая колието, докато ти си слагаш обиците.

Блис послушно се обърна. Усети хладината на диамантите да обгръща шията й и наистина се почувства като принцеса. След като бижутата бяха вече на врата и ушите й, Люк я обърна към огледалото.

— Какво мислиш?

Колието се състоеше от няколко реда малки диаманти, прикрепени към голям диамантен пандантив. Два големи диаманта висяха от ушите й. Те като че ли промениха вида на балната рокля, правейки я още по-елегантна.

— Има и още нещо — каза Люк.

Застана зад нея, докато тя се гледаше в огледалото. Тя вдигна очи към него.

— Какво друго може да има?

— Това — каза той, вдигайки една диадема, която допълваше другите бижута. — Не мърдай.

Тя остана неподвижна, докато Люк внимателно нагласяваше диадемата на блестящите й къдрици. После се дръпна назад да й се възхити.

— Тези бижута допълват вида ти. Беше великолепна и преди, но сега си несравнима.

— Не знам какво да кажа — изрече Блис, занемяла за първи път в живота си.

Сините му очи блестяха така ярко, както диамантите, които й беше подарил.

— Можеш да изразиш благодарността си по-късно, след като се върнем у дома. — Намери новата й кадифена наметка и я загърна около раменете. — Готова ли си да тръгваме?

Блис сложи дългите до лактите ръкавици и взе чантичката си. Успокояващата тежина на пистолета, скрит вътре, облекчаваше мислите й за тази вечер. Искаше да бъде готова, ако някой се опита да застраши живота на Люк.

— Готова съм.

Той я поведе надолу по стъпалата. Уилям му подаде шапката и бастуна и двамата тръгнаха да излизат. Тъй като Бракстън живееше наблизо, Люк предложи да отидат пеша, за да избягнат блъсканицата при каретите. За щастие, времето беше хубаво и Блис лесно се съгласи.

Стигнаха до дома на Бракстън без инцидент. Бяха дошли рано, което им даде няколко минути, за да побъбрят с домакините, преди да се присъединят към тях на входа, за да посрещат гостите.

— Нервна ли си? — обърна се Фийби към Блис, когато Люк се отдалечи, за да поговори насаме с Рам.

— Много. Ами ако обществото прецени, че не съм достойна? Аз съм само дъщеря на ескуайър и всички го знаят.

Фийби стисна ръката й.

— Баща ми не беше благородник, но бях приета. Просто се дръж естествено и всички ще те харесат.

Блис искрено се надяваше Фийби да е права. Тогава пристигнаха лорд и лейди Батхърст и Блис се запозна с маркиза и съпругата му Оливия. Сега разбра защо тримата женкари са били любимците на Лондон, преда да се оженят. Всеки от тях беше извънредно красив, всеки имаше силно присъствие, излъчваше чувственост и притежаваше тяло, на което мъже и завиждаха и за което жените се състезаваха. Въпреки привлекателността на приятелите на Люк, помисли Блис, нейният съпруг затъмняваше другите двама.

Оливия беше извънредно красива, с пламтяща червена коса и зелени очи. На Блис й беше трудно да повярва, че е била разбойничка. Оливия й стисна ръката и обеща скоро да я посети, намеквайки, че двете имат много общо.

Гостите започнаха да пристигнат и Блис трябваше да се съсредоточи върху поздравяващите я хора, които се редяха на опашка пред нея. Тя стоеше до Люк, докато членове на висшето общество, чиито имена беше малко вероятно да запомни, й се представяха подред. Тя се усмихваше, докато не започна да й се струва, че лицето й ще се напука, и измърморваше учтиви думи на всеки представен й човек.

Тогава Люк я представи на граф Мейхю.

— Къде е прелестната ви съпруга, Мейхю? — запита Люк.

Лорд Мейхю беше почти на годините на Люк и доста красив, ако човек харесваше мустаци и остри черти. Блис не харесваше.

— Барбара е в провинцията, очаква раждането на моя наследник — отвърна Мейхю.

— Какво правите тук? — избъбри Блис. — Не трябва ли да бъдете при съпругата си?

Мейхю обърна любопитния си поглед към Блис.

— Значи вие сте съпругата на Уестмор. Трябва да кажа, че не сте каквото очаквах.

Очите му се спуснаха към плоския й корем.

Блис не хареса Мейхю и съжали съпругата му. Тогава той се отстрани и други заеха мястото му. Уелингъм и неговата съпруга, Дарлингтън със своята дама и лорд Томасън, който беше дошъл без съпругата си. Лейди Патриша, вдовстващата маркиза Батхърст, пристигна последна.

— Значи вие сте момичето, което докара Уестмор там, където трябва — изкудкудяка старата дама. — Никога не съм мислила, че това ще стане. На Уестмор му трябва опитомяване и гарантирам, че знаете точно как да се справяте с него. Поздравления, скъпа.

Блис се изчерви и измърмори нещо в отговор. Тогава лейди Патриша отмина. Сигурно всички бяха пристигнали, защото никой не остана на опашката. Блис въздъхна с облекчение, когато Фийби изрече:

— Да седнем ли за малко, Блис? Рам може да се погрижи за гостите, докато краката ни отпочинат.

Блис се съгласи веднага, Фийби я поведе пред тълпата към една малка ниша зад огромна папрат. Диванът беше свободен и Блис се настани на него с въздишка на облекчение.

— Точно от това имам нужда, преди да се изправя отново пред всичките тези хора — каза Блис.

— Не е толкова зле, както си мислеше, че ще бъде, нали?

— Дотук добре — въздъхна Блис. — Къде ли отиде Люк?

— Той е с Рам. Защо? Имаш ли нужда от него?

— Аз… Страх ме е да го изпускам от очи, да не би нещо да му се случи — призна тя. — Дочух нещо, което не биваше да чувам. Люк планира да примами врага си да излезе на открито тази вечер. Получи заплашителна бележка и иска да приключи с това веднъж завинаги. — Тя се наведе към ухото на Фийби. — Не бива да го знам, затова не споменавай нищо на съпруга си или на лорд Батхърст.

— Честна дума — каза Фийби. — Какво мога да направя, за да помогна?

— Помогни ми да държа Люк под око. Ако изчезне дори за миг, ми кажи.

— Сигурна съм, че Рам и Батхърст са осведомени за плановете на Люк. Те ще го пазят.

— Въпреки това ще се чувствам по-добре, ако не го изпускам от поглед.

Фийби стана.

— Да се връщаме при гостите, оркестърът се приготвя.

Люк правеше така, че да го видят всички, ходеше от група на група, докато чакаше Блис да се присъедини към него. След като я изведеше за първия танц, смяташе да я остави в способните ръце на Фийби и да потърси уединено кътче, надявайки се да насърчи врага си да го последва.

— Ето те и теб — каза той, когато Блис дойде при него.

— Да се поразходим ли, докато оркестърът започне?

— Щом искаш — изрече тя, поставяйки ръка над лакътя на неговата.

Не стигнаха далече, защото постоянно ги спираха приятели и познати на Люк, нямащи търпение да поговорят с него и със съпругата му. Когато се натъкнаха на лейди Броудмор и съпруга й, Блис се насили да се усмихне.

— Поздравления, Уестмор — изрече с дълбок глас лорд Броудмор.

Приятен, красив мъж с тънки черти, но усмивката му изглеждаше неискрена като поздравленията му. Блис се запита дали знае, че съпругата му е била любовница на Люк.

— Диамантите ви наистина са великолепни, лейди Уестмор — измърка Лилиан. — Сигурно струват цяло състояние.

Отправи към Люк горещ поглед, преди съпругът й да я поведе по-нататък.

Музиката започна и Люк изведе Блис за първия танц. Когато танцът свърши, тя беше обградена от мъже, които искаха да танцуват с нея, и не виждаше начин да отказва, макар и любезно.

Когато обърна глава, за да види къде е Люк, той беше изчезнал.