Кони Мейсън
Последният женкар (12)

11

Пътуването до Плимут отне повече време, отколкото Блис беше очаквала. Никога преди не беше излизала толкова далече от Сейнт Айвс. Скилингтън заповяда да спрат в една селска странноприемница точно преди да се стъмни. Уреди стая за Блис, докато тя вечеряше в общото помещение. Докато тя се хранеше, той се разхождаше неспокойно напред-назад, сякаш чакаше нещо или някого, Блис разбра какво го е тревожело, когато един от хората, които беше изпратил да търсят Мили, се върна да докладва, че не са я намерили и че другарите му искат да знаят дали да се откажат от търсенето.

Скилингтън побесня. Блис не можа да чуе какво казва на подчинения си, но мъжът излезе веднага.

Рано на следващата сутрин групичката продължи към Плимут. Стигнаха града преди пладне. Без да губи време, Скилингтън веднага закара Блис при магистрата. Един чиновник веднага отиде да доведе съдията Халидей. Докато го чакаха, Скилингтън каза на Блис да седне на една пейка. Не беше седяла там и пет минути, когато Люк влезе в съдебната зала и седна до нея.

Надеждите й се съживиха. Той беше избрал най-добрия момент. Скилингтън обаче съвсем не изглеждаше доволен.

— Какво правите тук, Уестмор? — изсъска той.

— Дойдох да подкрепя годеницата си — заяви Люк.

Стисна ръката на Блис, тя се притисна силно към него. Щом той беше тук, за да я подкрепи, тя чувстваше, че ще издържи всичко.

Магистратът влезе в залата, седна на бюрото си и покани Скилингтън да се приближи заедно с арестантката си. Скилингтън хвана Блис за лакътя и я накара да се изправи.

— Изложете случая си, капитане — заповяда съдията, оглеждайки фигурата и лицето на Блис почти шокиран.

Скилингтън бутна Блис напред.

— Госпожица Хартли е ръководител на група контрабандисти, действащи край селището Сейнт Айвс, сър. Известна е като Сянката и преговаря пряко с френски контрабандиста, лишавайки правителството от много необходими годишни доходи.

Неверие прозвуча в гласа на Халидей:

— Това са сериозни обвинения, капитане. Имате доказателство, разбира се.

— Имаме информаторка, която знае от първа ръка за операцията — каза Скилингтън, — но тя ни се изплъзна от ръцете. Моите хора я търсят в момента.

— Освен неуловимата информаторка с какво друго разполагате? Изглежда ми странно някакви груби контрабандисти да позволят жена да им стане водач.

— Н-ние разполагахме с дрехите, които носеше госпожица Хартли, когато я арестувахме — обясни Скилингтън. — Беше облечена в мъжки панталони и риза, каквито носят контрабандистите.

Люк скочи на крака.

— Годеницата ми никога не би облякла такива странни дрехи, съдия Халидей. Няма доказателство, че го е правила.

— Той лъже — възрази Скилингтън. — Госпожица Хартли е неуловимата Сянка, уверявам ви.

— Но не разполагате с доказателство, което да подкрепя теорията ви — възрази на свой ред Халидей. — Висшият съд ще иска неоспорими доказателства, каквито нямате. Попаднахте ли на следи от контрабанда в селото? Някой, освен липсващата информаторка давал ли ви е сведения? Къде са дрехите, които се предполага, че е носела госпожица Хартли? Трудно ми е да повярвам, че жената, застанала пред мене, е заплаха за обществото.

— Признавам, че звучи пресилено, но нямаше да арестувам госпожица Хартли, ако не вярвах, че е виновна. Уличаващите дрехи изчезнаха, както и свидетелката ни. Признавам, че доказателствата ни са несигурни, но съм убеден във вината на госпожица Хартли. Предлагам да бъде изследвана за рани. Един от моите хора настоява, че е ранил Сянката.

— Мога ли да говоря в защита на госпожица Хартли? — запита Люк, приближавайки се към съдията.

— Много добре, милорд, изкажете се — отвърна магистратът.

— Потресен съм. Да се преглежда физически госпожица Хартли е повече от отвратително. Няма да го допусна. Възнамерявам да сключа незабавно граждански брак с госпожица Хартли и да я отведа в Лондон. Позволих си да купя вчера специален лиценз. Щом се оженим, госпожица Хартли няма да представлява никаква опасност за държавата — не че някога е представлявала. Недоумявам защо капитан Скилингтън иска да наказва една невинна жена.

— Склонен съм да се съглася с вас, милорд. Не виждам основание за оглед на госпожица Хартли. — Халидей се обърна към Блис. — Какво ще кажете в своя защита, госпожице?

— Сър, аз не представлявам заплаха за краля или за страната. Капитан Скилингтън няма доказателство за моята вина или че хората от Сейнт Айвс са замесени в контрабанда. Сянката е плод на неговото въображение.

— Не е вярно — възрази Скилингтън. — Хората ми прекъснаха контрабандна акция недалече от Сейнт Айвс.

— Има много селца по брега, които са замесени в контрабанда — каза Блис. — Капитанът трябва да търси другаде хората, отговорни за това.

Люк сподави една усмивка. Блис несъмнено беше спечелила благоразположението на магистрата. Но рискът беше твърде голям и Люк нямаше търпение да отведе Блис.

— Съдия Халидей… — започна Скилингтън.

— Чух достатъчно, капитане. Не виждам основание да задържа госпожица Хартли или да я пратя пред висшия съд. На госпожица Хартли беше нанесено сериозно оскърбление. Свободна е да си върви.

Макар че Скилингтън кипеше отвътре, не можеше да промени решението на Халидей. Хвърли злобен поглед към Люк и изхвръкна от съдебната зала.

Блис още не можеше да повярва.

— Наистина ли съм свободна?

— Наистина, млада госпожице — каза Халидей. — Колкото до сватбата… ще бъда щастлив да ви помогна.

Блис си пое дъх изумена. Не беше готова да се омъжи за Люк. Единствената причина, поради която той беше обявил годежа им и купуването на специален лиценз, беше, за да я предпази от ударите на закона. Тя знаеше, че в действителност той не иска да се обременява със съпруга. Женкарите не се женеха, използваха чара си и опита си, за да примамват жените и да спят с тях. После нещастните жертви биваха изхвърлени при появата на ново хубаво личице. Тя не искаше да се омъжва за човек, чиито очи не преставаха да играят.

— Може би трябва да почакаме, Люк — прошепна тя така, че да я чуе само той. — Не искаме да се впускаме прибързано в подобно нещо. Когато се омъжвам, бих искала татко да ме отведе до олтара и всичките ми приятели да отпразнуват моя сватбен ден.

— Съдия Халидей, може ли да поговоря насаме с годеницата си? — запита Люк.

— Разбира се. Можете да ползвате чакалнята. Първата врата вляво. Но ви моля да не се бавите, ако искате да се ожените днес. Времето ми е ограничено.

— Няма да се бавим — отговори Люк.

Хвана Блис за ръка, влезе заедно с нея в чакалнята и затвори вратата.

— Току-що ти спасих вратлето, Блис. Най-малкото, което можеш да направиш, е да покажеш поне капка здрав разум. Ако се омъжиш за мене, това ще те защити. Наистина ли смяташ, че Скилингтън е готов да се откаже от тази работа?

— Искам да се прибера у дома, Люк. Не искам да се омъжвам за теб и да живея в Лондон. Не знам нищо за висшето общество или какво следва да правя като съпруга на виконт. Всичко, което знам, е…

— … контрабандата — довърши Люк. — Тази фаза от живота ти приключи. Сейнт Айвс вече не е безопасно пристанище за тебе. Не можеш да се върнеш.

Блис го погледна ужасена.

— Никога ли?

— Не съм казвал такова нещо. Просто казвам, че не можеш да се върнеш у дома си сега.

— Ами татко? Той заслужава обяснение от мене. Не мога да отида в Лондон без него.

— Вече говорих с баща ти. Предложих му да го взема заедно с Джени в Лондон, но той отказа. Заяви, че няма да изостави селяните, когато най-много се нуждаят от него. Знае всичко — добави Люк многозначително. — Не скрих нищо от него. Единствената му молба беше да се оженя веднага за тебе. Страхува се, че може да има неочаквани последици от нашата… близост.

Блис почувства топлина да се разлива по шията й.

— Но аз винаги съм искала да заведа татко в Лондон.

— Баща ти като че ли оздравява сам. Изглеждаше доста добре, когато го видях. Каза, че не е тежко болен. Имаш ли други страхове, с които трябва да се справим, преди магистратът да ни ожени?

— Надявам се на любов и вярност. Мисълта, че съпругът ми ще преследва всяка хубава жена, ми е непоносима. Можеш ли да ми дадеш тази гаранция?

— Не мога да ти обещая любов — каза направо Люк. — Имам малък опит във верността. Мога да обещая, че ще се грижа за твоята безопасност и ще действам дискретно, ако реша да потърся друга жена. В този момент мога искрено да кажа, че ти си единствената, която искам. Няма да те лъжа, Блис. Животът ми не беше образцов. Имал съм много и разнообразни връзки. Проигравал съм стотици лири на хазарт, вкусил съм всеки грях, познат на един мъж.

— О, господи, по-лошо е, отколкото си го представях.

— Има и още, но не искам да се задълбочавам в този момент — каза Люк, мислейки за смъртта на лейди Сибил. — Но ти се кълна, Блис: Никога нищо няма да ти липсва. Ще ти дам деца, ако ги искаш, и ще се опитам да бъда сносен баща. Никога няма да те пренебрегвам по никакъв начин и в никаква форма.

— Ами ако се влюбиш в друга жена?

— Малко вероятно е — засмя се Люк. — Ти не си ми безразлична и винаги ще бъде така.

— Но не ме обичаш.

— Не знам. Ти обичаш ли ме?

— Н-не знам. — Тя се взря напрегнато в него. — Но бих могла да те обикна.

— Тогава ще се разбираме добре. Не знам много за любовта, но съм склонен да се науча ако и ти искаш. Да кажем ли на магистрата, че сме готови?

— Целуни ме. Люк.

— Какво?

— Имам нужда от гаранция, че не правя най-голямата грешка в живота си.

Очите му блеснаха, когато погали извивката на бузата й с върха на пръста си. После докосна брадичката й и я накара да вдигне глава. Наведе се и впи устни в нейните. Той дръзко раздели устните й с език, плъзна го вътре и погали меката вътрешна повърхност на бузата й в изгарящо, властно изследване. Огънят премина от единия в другия, страст и сладост ги изпълниха.

Целувката беше всичко, което тя беше очаквала, всичко, от което бе имала нужда. Със зашеметена глава, олюляваща се, тя обви ръце около врата му, отчаяно търсейки да запази равновесие. Усети горещината, възбудата му, мигновената му готовност. Но беше ли достатъчна страстта, за да имат сполучлив брак?

Устата му пленяваше нейната с греховна изкусност, докато ръцете му бродеха жадно по пищните й извивки. Възбудата растеше, но преди да експлодира, Люк се отдръпна. Изглеждаше толкова замаян, колкото и тя.

— Сигурна ли си? — запита той с приглушен глас. — Искам те, любов моя. Тази маниакална нужда от теб може да трае вечно. Това е повече, отколкото съм предлагал на която и да било друга жена.

Колкото и да искаше нещо повече, Блис реши да се задоволи с това, което имаха, и да гради върху него. Любовта не разцъфваше за една нощ. Трябваше да бъде внимателно подхранвана. Беше ли тя на висотата на тази задача? Искаше ли да отдаде всичко на една връзка, което Люк по навик нямаше да уважава?

Той казваше, че тя не му е безразлична. Сериозни ли бяха думите му?

— Блис, магистратът няма да чака вечно.

Протегна ръка към нея и с учудване видя, че тя трепери. Сигурно беше полудял. Това бе единственото обяснение на факта, че нарушаваше собствените си правила и се женеше за Блис.

Поне не я бе излъгал. Тя знаеше какво мисли за брака. Не го харесваше особено, но бе готов да опита, щом тя искаше брак. Е, добре това не беше малко, беше дори повече, отколкото имаха повечето бракове в днешно време. Затаи дъх, очаквайки Блис да сложи ръка в неговата. Поради някаква причина, за него беше извънредно важно тя да дойде при него, тя да го приеме такъв, какъвто е.

Шумно въздъхна, когато ръцете им се докоснаха. Пръстите му стиснаха нейните и ги поднесоха към устата му.

— Да вървим, моя прекрасна невесто. Ще помолим магистрата да ни окаже честта.

Халидей се усмихна, когато двамата се върнаха под ръка.

— Разбрахте ли се, милорд? Ще започваме ли?

Колкото и да си мечтаете за красива рокля и за тържество със семейството и приятелите си, кратката церемония й се видя също толкова обвързваща, колкото и една разкошна сватба. Тя знаеше, че Люк има няколко добри приятели, и се запита какво ли ще си помислят, когато той им каже за брака си с една провинциална госпожица без зестра и особени преимущества. Как би могла да се мери с жените от висшето общество, които Люк познаваше?

— Блис.

Тя вдигна очи към него.

— Сега трябва да кажеш „да“.

— О, извинете. Да.

Останалата церемония мина като в мъгла. Едва когато Люк вдигна лицето й и я целуна, тя си спомни къде се намира и защо. Сбогуваха се с магистрата и излязоха навън под слънчевата светлина. Блис премига, сякаш излизаше от някакъв сън.

— Вече сме женени.

— Наистина.

— Къде ще отидем сега?

— Когато пристигнах наех стая в един хан. Можеш да се изкъпеш, изобщо всичко, каквото поискаш. Ще пренощуваме, а утре ще тръгнем, за Лондон. Наех карета, за да бъде пътуването по-удобно.

— Иска ми се да имах чисти дрехи, за да се преоблека — изпече замислено Блис.

— Твоите желания са заповед за мене. Казах на Джени да ти приготви една торба, преди да замина от Сейнт Айвс. Очаква те в хана.

— Наистина си удивителен, лорд Уестмор.

— Казвали са ми го — изрече той с усмивка.

— Как успя да го направиш?

— Кое досега?

— Всичко. Мили, дрехите, които ме чакаха в клозета, съдействието на магистрата… всичко.

Люк вдигна рамене.

— Не беше трудно. Малко планиране, а после нещата си дойдоха на местата. Не можех да освободя Мили без помощта на приятелите ти, а ханджията много ми помогна. Даде ми резервния ключ за стаята на Мили. Дори и викарият си изигра ролята.

— Благодаря ти — прошепна Блис. — Съжалявам, че трябваше да направиш тези неща, за да ме спасиш от собствената ми глупост. Трябваше да те послушам. Упорството ми уби мелничаря и изложи приятелите ми на опасност. Не исках да стане така.

— Поне за това сме на едно мнение. А, ето го хана. Сигурен съм, че ще ти е удобно в него.

Люк нареди да им приготвят вана, а по-късно да донесат и хубав обяд. Тогава придружи Блис до стаята им.

— Не е кой знае какво като за меден месец — каза той. — Но по нататък ще помислим и за по-екстравагантно прекарване.

Отвори вратата и я въведе в стаята.

— Много е приятно — огледа Блис.

Люк се усмихна, като забеляза накъде е насочен погледът на Блис.

— Гарантирам, че леглото с извънредно удобно.

Блис отвори уста да каже нещо, но едно почукване на вратата я спря. Люк отвори и пусна вътре няколко прислужници, които носеха голяма месингова вана и кофи с вода.

— Да помогна ли на милейди да се изкъпе? — запита стеснително една камериерка.

— Не е необходимо — каза Люк. — Аз ще послужа като камериерка на булката си.

Камериерката направи реверанс, изкиска се и побърза да излезе.

— Банята ви очаква, милейди — каза Люк.

— Това ми звучи странно — изрече замислено Блис. — Никога не съм предполагала, че ще чуя някой да ме нарича така.

— Свиквай. Сега това е твоята титла. Ела, дай да ти помогна да се съблечеш.

— Наистина, Люк, няма нужда.

— Има огромна нужда — измърмори той.

Мъчително бавно пъхна пръст под първото копче на корсажа й и го откопча. После едно по едно и останалите. Възбуда пробяга през нея, когато пръстите на Люк докоснаха чувствителната й кожа. Корсажът й се плъзна надолу по ръцете й. Той погали бузата й, докосването му беше нежно, като крилца на пеперуда. Тя потръпна и се взря в Люк. Пръстите му се отклониха към гърлото й, погалиха уязвимата му извивка, после се спуснаха под ризата й, за да обгърнат гърдата й.

— Господи, колко те искам. — Ръцете му се дръпнаха. Блис беше изненадана да ги види как треперят. — Но първо банята, а после… — остави изречението недовършено, а Блис — в очакване.

Съблече я с бързината и опитността си на надарен женкар. Когато я остави напълно гола, жадният му поглед започна да й се наслаждава. Тя усещаше как кожата й като че ли се разтапя. Нямаше къде да се скрие, затова просто остана на мястото си и го остави да я гледа до насита. Тогава той я грабна и я положи във ваната.

Когато започна да се съблича, очите на Блис се разшириха.

— Какво правиш?

Той влезе във ваната.

— Идвам при тебе.

Тя се дръпна назад, когато той отпусна едрото си тяло в отеснялата вана. Водата плисна навън, но това като че ли не го притесни, той взе кърпата и сапуна и започна нежно да обтрива раменете и гърдите й. После изми и изплакна косата, след което се съсредоточи върху интимните части на тялото й. Руменина се разля по кожата й, когато ръката му се спусна под водата.

Тя ахна, когато умелият пръст на Люк навлезе в нея. Последва го втори. Тя почувства как мускулите й се стягат около него, усети го да навлиза навътре, после да се отдръпва, отново и отново, докато проникването му не я докара до вик на наслада. Когато беше готова да експлодира, пръстите му се оттеглиха, той обгърна ханша й с една ръка, а другата — гърба й. Тя извика изненадано и се притисна към него, когато той я спусна на скута си, положи я така, че да го възседне, и плъзна твърдия си член в тялото й.

Държейки я за ханша, той се заби дълбоко. Плътта й се стегна около него, поглъщайки го докрай.

Тя издаде задавен гърлен стон — не на протест, а на наслада. Задъхана, опря глава о неговата, подтиквайки го с тихи, нежни звуци и трескави целувки.

С топлата вода, плискаща се наоколо им и с гъвкавото тяло на Блис, обгърнало го като гореща ножница, Люк забрави всичко на света. Тласъците му мощно я пронизваха, докато стоновете й не се сляха в протяжен вопъл, завършвайки в заглушен писък, когато тя се стегна около него и се разтърси в силни конвулсии.

Люк остана неподвижен, притискайки я до себе си, усещайки как тръпките на утробата й го притеглят навътре. Нейните спазми като че ли го всмукваха, това, че не се изливаше вътре, го убиваше, но той искаше да й даде удоволствие докрай, искаше да стигнат до предела, отвъд който идваше забравата и пълната лекота.

Блис се отдръпна, вглеждайки се в него със замъглени очи.

— Няма ли да…?

— Още не. Не се тревожи. Ще дойде и моят ред.

Стана от ваната, вдигна и нея. Уви я в мека кърпа, изсуши я, а после сам се изтри. Още беше твърд като камък, когато я отнесе в леглото и я последва. Обсипа с целувки лицето й, после облиза една капка вода от върха на гърдата й. Вдигна глава. Сладостта на устните й го привличаше, както медът привлича пчелата. Устата му се отвори над нейната, плени я властно, езикът му започна да навлиза и да се отдръпва, имитирайки сексуален акт. Той искаше да я възбуди полека, да вкуси всеки нюанс на реакцията й.

Устните му нерешително се отделиха от нейните, спускайки се по деликатната извивка на брадичката й, по пищните хълмчета на гърдите й. Обгръщайки едната й гърда, той обсипа с целувки розовото й зърно, облизвайки и подръпвайки, докато стегнатата пъпка не щръкна под езика му. Другата гърда и зърното й получиха същото внимание, преди Люк да се плъзне надолу, за да изследва ямката на пъпа й, описвайки около него кръгове с език, като от време на време облизваше вътрешността.

— Харесва ли ти? — запита той, когато един задавен звук се изтръгна от гърлото й.

— Подлудяваш ме.

— Добре. Сега знаеш как се чувствам още от първия ден, когато те видях.

Главата му се спусна по-надолу, горещият му дъх пареше кожата й, ръката му се ровеше в обърканите къдрици между краката й. Тогава той я разтвори и се вгледа в нея. Без да обръща внимание на смаяното й ахване, разтвори копринените листенца на женствеността й и я целуна там.

Блис се изви нагоре, ръцете й се вплетоха в косата му.

— Люк, моля те…

Той вдигна глава.

— О, да, моя Блис, със сигурност винаги ще правя всичко, за което ме молиш. Не се съмнявай в това.

Езикът му облиза мъничката й женствена розова пъпка, той я засмука дълбоко в устата си. Тялото й се разтрепери.

— Стой мирно, любов моя. Позволи ми да ти доставя удоволствие.

— Люк…

Изцяло потънал в острия аромат на нейната възбуда Люк не обърна внимание на молбата й, облъхвайки горещия си дъх влажната й пещера. Чу я да изстенва и да изкрещява, но искаше повече, много повече от нея. Езикът му раздели къдриците и намери розовите устни на насладата, скрити там. Устата му се впи в нея, езикът му се заби дълбоко в разтапящата се сърцевина. С върха на езика си той подразни вътрешността й, а после навлезе безпощадно още по-дълбоко.

— Люк! Стига! Измъчваш ме.

Разтреперана, тя се пресегна и се опита да го отдели от себе си. Усети смеха му като горещ облак върху парещата си кожа. Устните му минаха над набъбналата й пъпка за последен път, преди тялото му да се плъзне нагоре и да се настани между краката й. Блестящите му очи я държаха в плен, докато той се забиваше в нея. Притисна ханша си към нейния, докато навлизаше неотклонно, дразнейки и търкайки чувствителните й гънки.

Зашеметяващо удоволствие се натрупваше в нея, набирайки скорост, отнасяйки я все по-високо и по-високо. Тя замря на ръба, изчаквайки бездиханна да дойде успокоението, копнеейки за него, после изведнъж се срина. Силни спазми заизвираха от сърцевината й, сетивата й преляха, когато неизразима наслада избухна в нея. Не можеше да овладее треперенето си. Всяка мисъл и думи изчезнаха от главата й.

— Това е, любов моя — прошепна Люк на ухото й, продължавайки да навлиза и да се отдръпва от тръпнещото й тяло.

— Не е ли твой ред сега? — запита тя между две дълбоки глътки въздух.

— Господи, да.

Стисна здраво ханша й, притисна го към себе си и навлезе в нея с дълбоки и силни тласъци.

— Толкова си гореща и стегната — прошепна срещу устните й. — Толкова сладка…

Блис наблюдаваше лицето му, докато той се приближаваше към удовлетворението си. Дъхът започна да не му стига. Очите му бяха затворени, главата отметната назад, изражението му — толкова напрегнато, че заприличваше на животинско. Овладяна от странно чувство на нежност, тя обви ръце около гърба му, галейки извивката на кръста му, цепнатината на седалището му, заслушана в звука на тежкото му дишане.

Внезапно той се заби докрай в нея и се разтрепери силно, отприщвайки страстта си с гърлен вик. Тя пое тежестта му и го задържа плътно до себе си, когато се отпусна върху нея. Накрая той въздъхна и се търкулна настрана. Щом отвори очи, тя видя проблясък на нещо, което никога досега не беше виждала.

Той се усмихна.

— Нараних ли те? Не исках да бъда толкова необуздан.

Тя отвърна на усмивката му.

— Не си ме наранил. Трябва да ме е срам, но не чувствам нищо такова. Това прави ли ме разпусната? Учили са ме, че жената следва да лежи мирно и да остави мъжа да прави каквото иска.

— Повечето мъже мечтаят за съпруга, отзивчива като тебе. Харесвам те точно каквато си.

— Мечтал ли си да си намериш отзивчива съпруга?

Мълчание.

— Люк?

Той въздъхна.

— Няма да те лъжа. Не съм мечтал изобщо за съпруга, отзивчива или не. Бях напълно доволен от ергенското си положение.

— Ами наследник? Всички мъже искат наследник.

— Имам по-млад полубрат, който вече е създал наследник за графството.

— Така ли? Никога не си говорил за семейството си.

— Баща ми и мащехата ми живеят в Шотландия, нейната родина. Природеният ми брат се ожени за шотландка и живеят близо до Единбург. Имам сестра, която обожавам. Мери Ан и съпругът й, граф Белчър, сега са извън страната, но ги очаквам скоро да се върнат. Татко не харесва начина ми на живот и ме лиши от наследство, макар и не публично. Но ми отряза финансирането.

— От какво живееш тогава? Изглежда, имаш средства.

— Наследих пари от майка си и ги вложих разумно. Не съм толкова богат като Батхърст или Бракстън, но се справям много добре и без татковите пари.

— Кога за последно си се виждал съм семейството си?

Люк вдигна рамене.

— Скоро след като се върнах от Арабския полуостров и започнах да водя живота, които татко не харесва.

— Значи си наследник на графство — изрече замислено Блис. — Не трябваше да се жениш за мене. Не съм готова да стана съпруга на граф. Достатъчно зле е, че съм виконтеса.

— Ще се справиш — каза Люк. — Организира група контрабандисти, и то доста добре. Освен това, татко все пак може да ме обезнаследи в полза на Травис.

— Това няма никакво значение за мене. — Тя се сгуши на гърдите му. — Надявам се, не възнамеряваш да спим отделно, след като стигнем в Лондон. Бих искала да те чувствам до себе си в леглото.

Изръмжавайки, Люк посегна към нея, но каквото и да беше имал предвид, не успя да го направи. Чу се тихо почукване.

— Яденето ни — изрече той с разочарована въздишка. — Влез — извика, карайки Блис да се гмурне под завивките.

— Как можа? — изсъска тя, ощипвайки го по едно чувствително място.

Смях заклокочи в гърлото му.

— Оставете подноса на масата — нареди той.

Блис чу слугите да се суетят и да тропат с чиниите. После чу как вратата се затваря.

— Сега можеш да излезеш, страхливке. Женени сме, нали знаеш.

Блис надникна изпод чаршафа. Люк го грабна от пръстите й и го дръпна настрана.

— Ще хапнем ли? Гладен съм като вълк.

Тя също беше гладна, но мисълта да седне на масата без нищичко на гърба си я смущаваше.

— Нека да се облека най-напред.

— Не — каза той с дяволит блясък в очите. — Голотата е естествено състояние. Искам да те гледам, докато ям… цялата, както господ те е създал.

Блис ахна.

— Ти си грешник, лорд Уестмор.

— Така са ми казвали. — Той стана от леглото и протегна ръка. — Ще се присъединиш ли към мене? Ястията миришат възхитително.

Блис нерешително пъхна ръка в неговата и го остави да я настани на малката маса, която се огъваше под разнообразните изкусителни ястия.

Започнаха със супа от стриди, продължиха с калкан в сос от омари, пай с яребица и трюфели, телешко пълнено с орехи, захаросани моркови и ябълков пудинг. Вместо бира Люк беше поръчал хубаво червено вино.

Отначало Блис искаше да се прикрие с ръце, но реши, че е прекалено късно за скромности и се съсредоточи върху прекрасната храна. Люк обаче като че ли не можеше да откъсне очи от нея. Няколко пъти по време на яденето тя усещаше оценяващия му поглед. Изглеждаше така, сякаш би искал да изяде нея, а не яденето. Тя се опита да се съсредоточи върху храната, но тъй като голото му тяло беше изложено пред нея в цялото си великолепие, й ставаше все по-трудно да не позволява на очите си да се отклоняват.

— Как е могъл готвачът да приготви всичкото това за толкова кратко време? — запита тя, когато напрежението помежду им нарасна.

— Поръчах сватбена трапеза още рано тази сутрин, преди да пристигнеш.

— Откъде си знаел, че ще ме освободят?

Люк се усмихна самодоволно.

— Ако не бяха те освободили, много щях да се изненадам. Говорих с Халидей, преди да пристигнеш. Казах му, че не е възможно да си виновна във всичко, в което те обвинява Скилингтън, и обясних защо.

Блис преглътна мъчително.

— Какво му каза?

— Че си била в леглото ми цялата нощ.

Лицето й почервеня.

— Какво ли си е помислил за мене?

— Кой се интересува? Ние сме женени. Направих те честна жена и те спасих от палача.

— Колко умно от твоя страна — изсмя се тя.

Веждите му се вдигнаха.

— Не беше просто късмет, че Мили изчезна точно когато трябваше. Или, че ти можа да се отървеш от уличаващите дрехи така, че да няма как да бъдат прибрани. Слава богу, че съдията не послуша Скилингтън и не те прегледаха за рани.

Той се протегна и прокара пръст по зарастващата й рана.

— Конците трябва да се извадят. Ще се погрижа лично. Нахрани ли се?

— Не си спомням някога да съм яла толкова много. Всичко, което искам да правя сега, е да спя.

— Седи мирно, докато извадя ножиците от несесера. Ще махна конците за секунда.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?

— Напълно. На полуострова невинаги имахме доктор в сраженията и се налагаше да се справяме сами.

Люк се зарови в несесера си, извади шишенце уиски, отвинти капачката и изля няколко капки на ножиците.

— Защо го направи?

— Човек научава много неща на бойното поле. Открихме, че дезинфекцирането на инструменти преди всяка употреба помага да се предотврати евентуална инфекция. — Той хвана ръката й над лакътя. — Сега стой мирно, няма да боли толкова, колкото когато те шиха.

С голямо умение и по-нежно, отколкото Блис можеше да си представи, Люк извади конците и навлажни раната с уиски.

— Зараства добре — каза той. — Боли ли те?

— Малко.

Тя погледна с копнеж към леглото. Да седи гола толкова време вече ставаше непоносимо неудобно. Искаше да се прикрие.

Погледът й се отклони надолу и очите й се разшириха, когато забеляза, че сексът на Люк вече не е в покой. Втвърдяваше се и се удължаваше пред очите й.

— Съгласен съм — прошепна той, сякаш прочел мислите й. — Леглото изглежда примамливо. А както ме гледаш, се втвърдявам. Искам пак да те любя.

Вдигна я и я притисна към себе си. В мига, когато телата им се докоснаха, изтощението й се изпари. Той я грабна на ръце и я отнесе на леглото, и започна да й демонстрира защо си бе спечелил славата на най-търсения любовник в Англия.