Кони Мейсън
Последният женкар (11)

10

Мили се сгърчи пред Люк.

— Вие не разбирате, милорд. Прекарала съм целия си живот в Сейнт Айвс. Бих направила всичко, за да се измъкна оттук.

Люк я прониза с твърд поглед.

— Дори да наклеветиш жена, която си познавала през целия си живот?

Мили се вкамени.

— Кой каза, че съм я наклеветила? Капитан Скилингтън ми предложи пари, за да посоча Сянката, и това направих. Винаги съм искала да отида в Лондон и сега имам парите. Исках да видя повече от света, не само Сейнт Айвс.

— Как можа да го направиш, Мили? — изръмжа Брейди. — Ти си една от нас. Кога Блис стана твой враг?

— Достатъчно! — изсъска Скилингтън. — Мили Партин е надеждна свидетелка и няма да позволя да я тормозите. Тя ще дойде с нас в Плимут, а после и в Лондон, където ще повтори историята си пред висшия съд.

Очите на Люк се присвиха.

— Мили е единственият ви свидетел.

— Така е, но имаме госпожица Партин и възнамеряваме да я задържим.

— Веднага ли тръгвате за Плимут? — запита Люк.

Скилингтън погледна през прозореца.

— Не. Скоро ще се стъмни. Двете жени ще бъдат задържани в хана до разсъмване.

— Бих искал да поговоря насаме с годеницата си, преди да я отведете.

— Вече видях, че сте имали достатъчно време да бъдете насаме. Отведете я, сержант.

Сержантът избута Блис от къщичката толкова бързо, че Люк не можа да направи нищо друго, освен да изрече няколко успокоителни думи.

— Не се тревожи, любов моя, ще намеря начин да те измъкна.

После войниците я отведоха, а заедно с нея и Мили.

Люк остана да стои на предното стълбище, чувствайки се изоставен и безпомощен. Беше същото усещане за празнота, което бе изпитал, когато намериха лейди Сибил да се носи по реката. Само че този път жертвата беше Блис, жена, към която наистина изпитваше силни чувства. Не можеше да позволи тя да отиде в затвора. Знаеше, че контрабандистите ги бесят. Никой съдия нямаше да бъде по-мек с Блис заради това, че е жена.

Беше ли виновен за отчаяното положение на Блис, запита се Люк. Не беше ли бедата наказание, задето бе нарушил обета си за целомъдрие? Стисна здраво юмруци. Не! Нямаше да допусне да й се случи нещо. Щеше да намери начин да й помогне. Трябваше да мисли. Но как да се съсредоточи, когато мозъкът му се бе вцепенил?

Заразхожда се нагоре-надолу, формулирайки, а после отхвърляйки идея след идея. Едно нещо не търпеше отлагане и това беше разговорът с ескуайър Хартли. Той сигурно много се безпокоеше за дъщеря си.

— Лорд Уестмор.

Люк се извърна и с изненадан видя, че Брейди не е тръгнал заедно с другите.

— Мислех, че си си отишъл.

— Не. Каквото и да планирате, искам да помогна. Сега разбирам, че нямам шанс с Блис, но ние с нея сме приятели от детинство и не искам да й се случи нещо лошо.

— Малко късно си се сетил — изръмжа Люк. — Ти и приятелите ти контрабандисти трябваше да й забраните да слиза до брега по време на доставките.

— Знам, но Блис е упорита.

— Много добре ми е известно — измърмори Люк.

— Какво ще направите и как мога да ви помогна? Няма мъж, жена или дете в селото, които да не се съгласят помогнат. Само ми кажете какво да сторим.

— Още не знам, Бристъл. Ще те потърся, когато имам план. Къде да те намеря?

— Най-вероятно у дома. Живея през три къщи от викария.

Люк кимна рязко.

— Много добре, очаквай скоро вести от мен. Междувременно ще говоря с ескуайър Хартли.

Тръгнаха заедно и се разделиха при къщата на ескуайъра. Люк се изкачи по стъпалата и почука на вратата. Тя се отвори веднага — беше самият ескуайър. Той хвана ръката на Люк и го дръпна вътре с изненадваща сила за болен мъж.

— Какво е станало с дъщеря ми?

Лицето на Хартли беше станало тъмночервено. Люк се уплаши, че той може да получи удар, и се опита да го успокои.

— Да влезем в хола, където можем да поговорим. — Забеляза Джени да се навърта наблизо. — Джени, моля, донеси на ескуайъра нещо да се успокои. Чай или каквото му въздейства отпускащо.

— Не се опитвайте да ме залъгвате, Уестмор. Искам да чуя какво става с Блис, и то веднага.

Люк отведе Оуен в приемната и го настани на един стол.

— Моля ви, седнете. Блис е много добре за момента. Капитан Скилингтън я отведе в хана за през нощта.

— Какви са тези глупости за контрабанда? Казват, че Блис е Сянката, мозъкът зад организацията. Как е възможно?

Люк въздъхна. Вече нямаше как да крие истината от ескуайъра. Той имаше право да знае всичко, което беше станало по време на болестта му.

— Истина е, сър. Блис е организирала селяните и се е нарекла Сянката, за да скрие коя е.

Оуен поклати глава.

— Как е могло да стане това под носа ми?

— Бяхте болен, сър. Селяните искали да направят живота си по-добър и се съгласили с плана на Блис, а тя го виждала като благоприятна възможност да спечели пари, за да ви заведе при специалист в Лондон.

— Хъм! Бях й казал, че ще си оздравея сам, и наистина оздравях. Не напълно, така е, но скоро ще си възстановя силите. Подобрявам се с всеки ден.

Джени се върна с чая. Наля в две чаши, пръсна малко прашец в едната и я подаде на Оуен.

— Само валериан — каза тя на Люк. — Успокоява нервите на ескуайъра.

Оуен нарочно остави чашата.

— Нервите ми нямат нужда от успокояване, Джени. Това, от което имам нужда, е сигурност, че дъщеря ми няма да пострада. — Нетрепващият му поглед срещна този на Люк. — Кажете ми, милорд, какво точно се случи между вас и Блис в къщата ви. Чух… смущаващи неща. Вярно ли е?

Люк знаеше, че този въпрос неизбежно ще му бъде зададен, но още не беше готов за него. Какво да каже на бащата на момичето, чието невинност беше отнел? Че просто се е забавлявал с Блис? Не беше така. Че поддържа репутацията си? Може би. Люк съзнаваше склонността си да взема това, което иска. Знаеше и че приятелите, и враговете му гледат на него като на фустогонец и непоправим женкар, и че имаха право.

За него бракът беше нещо, засягащо другите мъже, но не и него. Много харесваше ергенското си положение, не се тревожеше за наследник и досега беше успявал да избегне попския капан.

— Уестмор — изрече Оуен, прекъсвайки мислите му. — Нямате ли какво да кажете? Знам, че са ви заварили с Блис в… компрометиращо положение. Викарият ми съобщи вестта. И добре, че научих от него, а не от други.

Люк въздъхна. Беше още по-трудно, отколкото си го представяше. Как, по дяволите, новината за случилото се, се е разпространила толкова бързо?

— Поемам пълната отговорност за действията си. Блис не е виновна по никакъв начин. Имам доста по-голям опит от нея.

— Какво ще направите по този въпрос?

— Не ви ли казаха, че публично обявих годежа си с нея?

— Как ще й помогне това, ако отиде на съд и бъде осъдена за контрабанда?

— Ще направя всичко, за да не се стигне до това.

Хартли очевидно не му повярва.

— И как точно мислите да го постигнете?

Люк изрече думи, които не беше произнасял никога в живота си.

— Имам ли позволението ви да се оженя за Блис?

— Не виждам никаква друга възможност за вас или за нея предвид обстоятелствата — изрече Оуен. — Но е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Дъщеря ми е арестувана, или забравихте това?

— Не съм забравил нищо, но обещавам, че до съд няма да се стигне. — Обърна се към Джени. — Джени, моля те, приготви една торба за Блис. Само най-необходимото, една-две смени дрехи и лични вещи, каквито прецениш, че са необходими. Ще я взема със себе си. — Замълча. — Има и още нещо, което можеш да направиш, за да помогнеш на Блис. Ще ми е нужна помощта на ханджията и на съпругата му.

— Само кажете — отвърна Джени. — Бих направила всичко, за да помогна на Блис, както и всеки мъж, жена и дете, които я познават.

Люк се наведе към нея и изложи подробностите на плана, който беше съставил, и участието на Джени в него.

— Можете да разчитате на мен — каза тя, усмихвайки се широко.

И се обърна, за да излезе.

— Това би било само прахосване на пари — отговори Оуен. — Тя се тревожи ненужно. Признавам, че бях доста болен известно време, но сега съм достатъчно добре, за да поема командването тук. Ако беше се доверила на здравия ми организъм, нищо подобно нямаше да се случи. Макар да не сме богати, не сме и разорени и никога няма да бъдем. Живеем прилично и имаме всичко, което ни е необходимо. Наистина, иска ми се жителите на Сейнт Айвс да имат по-доходоносна работа. Но ще оцелеем.

— Приготви малко багаж за себе си и ескуайъра — извика Люк след нея. — Ще отведа всички ви в Лондон. Това иска Блис.

— В никакъв случай! — протестира Хартли. — Вижте какво стана, докато бях болен. Няма да оставя хората си сами за втори път. Ще остана в Сейнт Айвс, за да има кой да ръководи селото. — Поклати глава. — Контрабанда. Кой да помисли? Ако знаех какво става наоколо ми, това никога нямаше да се случи. Още повече пък в собственото ми семейство.

— Сигурен ли сте, че ще можете? — запита Люк. — Блис винаги е искала да ви отведе в Лондон, за да ви прегледа специалист.

— Поверявам я на вас. Пазете я да не й се случи нещо лошо и бързо се оженете за нея. Знам, че сте по-високопоставен, но от нея ще стане прекрасна виконтеса.

— Наистина — потвърди Люк, вече усещайки, че е влязъл в капана, нещо, което се беше заклел да избягва.

Но мисълта за Блис, смачкана под тежката ръка на английския закон, беше още по-непоносима. Твърде късно беше да спаси лейди Сибил и той още страдаше от вина заради смъртта й, нямаше да стои безучастно да гледа как животът на друга жена бива покосен.

— Ще приготвя торбата на Блис — каза Джени и излезе.

— Скоро ще получите вести от мен — каза Люк. — Не пряко, а чрез пратеник. Знам, че искате да чуете, че Блис е в безопасност. Няма да я предам, сър. Тя не ми е безразлична.

— Надявам се, че е така — измърмори Оуен. — Тя беше невинна, докато не ви срещна. Очаквам да постъпите както трябва с нея, защото може да има последици от вашата недискретност.

Една идея започна да се оформя в ума на Люк. Дали ще изработи — това зависеше от викария, от Брейди Бристъл и от късмета. Когато Джени се върна с торбата на Блис, Люк се сбогува, отиде бързо до конюшнята и нареди да оседлаят два коня, неговия и още един, и да ги приготвят докато се върне.

После отиде при викария. След един доста мъчителен разговор духовникът се съгласи с молбата му, макар и с някои опасения. Люк излезе веднага, намери лесно къщата на Брейди Бристъл и почука на вратата.

— Уестмор! — извика Брейди. — Измислихте ли нещо? Влезте бързо и ми разкажете.

Люк го последва в къщата.

— Да. Прибирам се, за да си приготвя малко багаж. Чакай ме до хана веднага щом се стъмни и ще ти обясня останалото.

— Ще бъда там. Мога да повикам и други, и цялото село, ако искате.

Люк се засмя.

— Пет-шест души стигат.

Побърза към дома си и приготви една торба с чифт дрехи и малко лични вещи. Можеше да прати да му донесат станалото, не бе донесъл толкова много багаж, във всеки случай. След това извади няколко златни гвинеи от кесията си и ги сложи в джоба на жакета. Върна се в конюшнята и върза торбата заедно с тази на Блис за седлото на Барон. После поведе двата коня през сгъстяващия се мрак към тясната уличка зад хана.

Проучи задната страна на хана и очите му светнаха, когато видя стълба, водеща към втория етаж. Намери един камък, затисна с него юздите на конете към земята, после заобиколи откъм предната страна на хана. Чу изсвирване и видя Бристъл и шестима мускулести рибари да се крият в сенките под надвисналата стряха.

— Вече се изплашихме, че няма да дойдете — измърмори Бристъл. — Какво трябва да направим? Ще измъкнете Блис изпод носа на бирниците ли?

— Няма да измъквам Блис отникъде.

— Какво? Нали казахте, че ще й помогнете! Що за човек сте вие?

— Замълчете и ме изслушайте. — Тогава Люк обясни какво ще стане, ако последват точно плана му. — Дайте ми петнадесет минути, преди да действате. Някои от вас може да бъдат ранени, ако искате, още има време да се откажете.

— Струва си, ако ще помогнем на Блис — каза Фред Денди.

Другите се съгласиха единодушно. Люк кимна и влезе в хана. Един разговор на четири очи с ханджията му даде информацията, която търсеше, и един ключ, който бързо прибра в джоба си. Кръчмарят не беше приятел на бирниците. После Люк смело влезе в хана, потърси с очи Скилингтън и на висок глас поиска да му бъде позволено да поговори с годеницата си.

Капитанът вдигна поглед от пая с месо, който ядеше, и се намръщи.

— Ставате досаден, милорд. Нямате властта да предявявате изисквания. Аз само изпълнявам кралския закон срещу контрабандата.

Люк запротестира енергично. Тогава Брейди и приятелите му нахлуха в помещението, размахвайки колове и цепеници.

Скилингтън изпусна вилицата си и скочи на крака.

— Какво означава това?

— Искаме да освободите Блис Хартли — извика Брейди.

Хората на Скилингтън, които си почиваха, скочиха, за да защитят капитана си. Започна ожесточен бой, точно както беше планирал Люк. Самият той стоеше настрана, докато не видя, че войникът, застанал горе на стълбището, да се втурва към общото помещение, за да помогне на другарите си. Люк се промъкна по стълбите, прислонен до стената, докато се увери, че не го забелязват. Тогава хукна нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж.

Намери стаята, която търсеше, пъхна ключа в ключалката и го превъртя. Добре смазаните панти се задвижиха, без да изскърцат, и Люк влезе в стаята. Мили седеше пред малка масичка и вечеряше. Като че ли не забеляза влизането му, докато той не я повика по име.

Страх се изписа на лицето й, когато го видя да се обляга на вратата.

— Как влязохте тук? Какво искате?

— Колко ти плати Скилингтън, за да предадеш Блис?

Мили преглътна мъчително.

— Моля ви, не ме наказвайте. Направих голяма грешка! Съжалявам, наистина съжалявам.

— Няма да ти сторя нищо, ще ти помогна да изпълниш желанието си.

Тя затаи лъх.

— Какво желание?

— Отговори на въпроса ми, Мили. Колко ти предложи Скилингтън, за да предадеш Блис?

— Три златни гвинеи. Това са повече пари, отколкото някога съм виждала.

— Ще ти дам десет златни гвинеи и кон. Напусни веднага селото и иди в Лондон. — Даде й гвинеите заедно с един сгънат лист хартия. — Щом стигнеш там, потърси маркиз Батхърст и му дай тази бележка. Той ще ти помогне да си намериш работа, каквато ти харесва.

Мили гледаше златото с ококорени очи.

— Ще направите това за мен въпреки… всичко? Защо?

— Без твоите свидетелски показания остава само моята дума срещу тази на Скилингтън. Той не може да докаже, че Блис е Сянката. Но трябва да побързаме. Брейди и приятелите му отклоняват вниманието, за да можеш да избягаш.

— Ами Блис?

— Аз ще се погрижа за нея. Ще направиш ли каквото ти казвам?

Мили погледна към бляскавото злато в ръката си, после към Люк.

— Да, милорд.

Той я побутна към вратата.

— Да се махаме оттук. Ще излезем по задната стълба. Знаеш ли къде е?

— Познавам хана.

Люк отвори вратата, видя, че коридорът е празен, и махна на Мили. Тя се промъкна покрай него и изтича към задната врата. Люк внимателно затвори и заключи вратата и я последва. Звуците от боя в общото помещение се носеха надалече в тъмната нощ.

— Конете са ей там — каза Люк. Вдигна я на седлото. — Сега трябва да се справяш сама, Мили. Препускай бързо и не спирай. Предлагам ти да продадеш коня на следващата пощенска станция и да вземеш дилижанса до Лондон.

— Благодаря, лорд Уестмор. Надявам се Блис да ми прости.

— Само гледай да изпревариш бирниците и всичко ще ти бъде простено. Сега върви и не забравяй да потърсиш лорд Батхърст. С него сме стари приятели, той ще ти помогне.

Люк изчака да види как Мили изчезва по пътя, преди да отведе Барон към предния вход на хана. Влезе вътре, като се стараеше да не го забележат, и се настани в общото помещение, където още царуваше хаос. Приятелите на Блис изглеждаха понатупани, но същото важеше и за бирниците.

Тогава свещеникът се появи като по даден знак.

— Спрете! — викна той. — Незабавно прекратете това безумие!

Селяните незабавно престанаха да крещят и заотстъпваха към вратата.

— Благодаря, отче — каза Скилингтън. — Още една минута и щях да заповядат на хората си да стрелят. За какво, по дяволите, беше всичкото това?

— Госпожица Хартли е една от нас — обясни викарият Браунлий. — Подозирам, че хората изливат гнева си от арестуването й. Ако бях склонен към юмручна разправа, и аз щях да се присъединя към тях.

— Точно така — намеси се Люк и излезе до свещеника — Благодаря за помощта, отче. Това сбиване можеше да има сериозни последици, ако не бяхте дошли.

Скилингтън си оправи куртката и се понапери.

— Е, вече всичко свърши.

Люк заговори, след като се увери, че войнствено настроените селяни и викарият са си отишли.

— Още не е свършило, капитане. Щом не позволявате да говоря с годеницата си, искам да разпитам свидетелката. Имам това право.

— Ще я разпитате пред съдията в Плимут — отвърна Скилингтън. — Щом изслуша показанията й сигурен съм, че ще отсъди госпожица Хартли да бъде отведена в Лондон, за да се яви пред висш съд.

— Откъде да знам, че госпожица Хартли няма да бъде измъчвана, докато съм във ваша власт?

Скилингтън се изправи в цял ръст.

— Аз съм джентълмен, милорд. Госпожица Хартли ще бъде в пълна безопасност под моя надзор.

Макар че Люк отчаяно искаше да окуражи Блис, помисли, че е най-добре да не настоява. Освобождаването й зависеше от бягството на Мили. Беше много важно изчезването на Мили да бъде открито едва на сутринта.

— Много добре, капитане. Ще се видим в Плимут.

Люк излезе веднага. Планираше да бъде в Плимут много преди Скилингтън да пристигне с Блис.

 

 

Когато Блис чу суматохата в общото помещение, надеждите й възкръснаха. Какво ставаше там? Люк беше ли изнамерил план да я спаси? Надяваше се да не е така. Би било лудост той да предизвиква Скилингтън и хората му. Шумът се засили. Прилепила ухо до вратата, тя чу звуци от свиреп бой, но нищо повече. После дочу стъпки, бързащи по коридора, и сърцето й почти спря. Люк ли беше това? Стъпките отминаха и тя се отпусна край вратата, изоставяйки всяка надежда за бягство.

Отиде до прозореца и се загледа навън. Животът й зависеше от показанията на Мили. Взря се в стената, разделяща стаите им. Мили също беше затворничка като нея. Часовоят не смееше да я изпусне от поглед, иначе можеше пак да изчезне.

Блис отиде към разделящата ги стена и опря глава на нея, питайки се дали Мили изпитва угризения на съвестта. Какво бе направила, та да спечели неприязънта на тази жена.

Шумът от гласове в стаята на Мили я накара да вдигне глава. С кого говореше тя? Блис притисна ухо до стената, но не можа да чуе нищо заради продължаващия долу бой.

Ако Скилингтън беше зает да усмирява бурята долу, тогава кой беше с Мили в стаята й?

Боят спря така изведнъж, както беше започнал. Блис зачака някой да й каже какво става, но никой не дойде. Тя се върна към общата стена и долепи ухо до нея. Гласовете бяха замлъкнали. Всичко беше тихо. Прекалено тихо.

Блис остана нащрек, готова за това, което щеше да последва. Нищо обаче не се случи. След дълго чакане тя легна напълно облечена на леглото и в крайна сметка заспа.

 

 

Лъчи слънчева светлина огряха очите на Блис. Но не светлината, а шумът в коридора я беше събудил. Какво ставаше? Тя стана и плисна малко студена вода на лицето си. Щом се събуди напълно, застана с лице към вратата, очаквайки съдбата си.

След миг вратата се отвори. Скилингтън застана на прага със зачервено от ярост лице.

— Къде е тя?

Блис беше наистина озадачена.

— За кого говорите?

— Недейте да се преструвате, госпожице Хартли. Тя при вас ли е?

— Пак ви питам, за кого говорите?

— За моята свидетелка. Няма я в стаята й. Вратата беше заключена, но нея я няма. Сериозно се съмнявам да е изхвръкнала през прозореца.

— И мислите, че аз имам нещо общо с това?

Той я изгледа дълго и изпитателно.

— Не знам какво да мисля. Как е излязла от заключена стая? Това е вторият етаж, няма дърво, по което да е слязла. Падането на земята би я наранило сериозно.

Първата мисъл на Блис беше, че Люк е уредил бягството на Мили. Втората й мисъл беше, че ако Люк е освободил другата жена, защо не е освободил и нея?

— Трябва да е имала съучастник — каза Скилингтън. Поглади брадичката си. — Това, което ме обърква, е защо ще освобождават госпожица Партин, а не вас. Освен ако… — Той се намръщи. — Разбира се, как не се сетих? Без показанията й нямаме с какво да подкрепим обвиненията си.

Ах, осъзна Блис. Ако тя беше избягала, законът щеше да я преследва, но без Мили, която да свидетелства срещу нея, тя имаше шанс да избегне съдебното преследване. Колко умно от страна на Люк, защото тя не се съмняваше, че той по някакъв начин е направил невъзможното. Беше освободил Мили под носа на Скилингтън и подчинените му, и вероятно беше й дал пари и кон.

— Тогава трябва да ме освободите — настоя тя. — Нямате доказателства за противозаконни действия от моя страна. Защо дъщеря на ескуайър ще прибягва до контрабанда?

— Кажете това на магистрата, когато стигнем в Плимут, госпожице Хартли. Той ще реши дали трябва да бъдете отведена в Лондон на съд. Тръгваме веднага след като закусите.

Блис погледна към ризата и панталоните, с които беше облечена.

— Бих искала да се преоблека, преди да тръгна.

— Дрехите ви ще бъдат използвани като доказателство срещу вас. Ще ги носите до Плимут. Елате, можете да се храните, докато приготвят конете.

Тя наметна черното си наметало и последва Скилингтън в общото помещение на първия стаж. Беше изненадана да види само четирима мъже, седнали на дългата маса. Тя седна в противоположния край на помещението.

— Къде са останалите ви хора?

— Пратих ги след свидетелката — изсъска Скилингтън. — Не се съмнявайте, госпожице, ще я върнем много скоро.

Блис искрено се надяваше да не стане така.

Пег, съпругата на ханджията, й донесе чиния с храна. Блис започна да яде. Когато Пег се върна с чаша бира, се наведе ниско над ухото й и прошепна: „Клозета“.

Блис не беше сигурна какво иска да каже Пег, но вярваше на жената, която познаваше, откакто се беше родила.

След като довърши обилната закуска, която Пег беше приготвила за нея, тя поиска да отиде до клозета.

Скилингтън не можеше да откаже на молбата й да отиде до клозета, но прати заедно с нея един страж. В мига, когато Блис влезе в малката барачка, разбра думите на Пег. На една кука висяха рокля и наметало, от собствения й гардероб. И какво по-добро място да се отърве от уличаващите дрехи, които носеше?

Съзнаваше, че времето й е ограничено, тя се преоблече бързо, пусна дрехите и черното наметало, които носеше дотогава, в дупката и ги загледа как изчезваха. Когато отвори вратата и излезе навън, на свежия, уханен въздух, стражът зяпна.

— На Скилингтън това няма да му хареса — измърмори той, докато я отвеждаше вътре.

Когато Блис влезе в общото помещение, Скилингтън изригна проклятие.

— Откъде, за бога, намерихте роклята и наметалото?

Стиснала здраво устни, тя замълча упорито. Скилингтън изглеждаше много ядосан.

— Цялото село заговорничи срещу мене. Какво направихте с дрехите, които носехте?

Блис го изгледа отсъстващо.

— Хобарт! — изрева Скилингтън. — Проверете клозета. Искам изхвърлените дрехи на госпожица Хартли.

Хобарт излезе. Бърна се след малко с празни ръце. На Блис й се дощя да се засмее на отвратеното изражение на лицето му, но потисна импулса.

— Дрехите… са изхвърлени, капитане. Повярвайте ми, казвам ви, че не бих ги искал, дори да ги намерим.

Скилингтън изгледа Блис с убийствен поглед.

— Госпожице, вие ми се противопоставяте на всяка крачка. Магистратът ще бъде осведомен за безсрамната ви постъпка. Изрично казах, че искам дрехите, които носехте, като улика.

— Така ли? Не си спомням.

Удряйки ръкавиците в дланта си, Скилингтън като че ли искаше да я удуши. За негова чест обаче се обърна и се отдалечи.

— Изведете жената — заповяда той. — Време е да тръгваме.

 

 

В най-тъмната част от нощта Люк спря, за да си почине и да напои коня си в един поток. Два часа по-късно продължи пътуването си, стараейки се да стигне в Плимут преди Скилингтън. Беше станало следобед, когато видя черковната камбанария на Плимут. Беше идвал в града няколко пъти в миналото и се отправи към един хан, за който знаеше, че е чист и приличен.

Скочи от седлото пред „Кралска корона“. Един момък изтича да поеме коня му. Люк му хвърли една монета.

— Барон доста се е уморил — каза той. — Дай му една крина овес и го разтрий добре.

Момъкът подръпна перчема си и отведе коня. Люк влезе в хана и веднага привлече вниманието на любезния ханджия.

— Лорд Уестмор, добре дошъл! Какво ви води в нашия край?

— Моята стая, ако е свободна. И вана. Пътувах почти цяла нощ.

— И нещо за ядене, обзалагам се — каза Питър. — Ще поръчам Джоан да приготви нещо специално за вас. Трябва да стане готово, докато приключите с банята. Позволете да взема дисагите ви.

Люк последва Питър в една голяма стая с камина и широко легло. Леглото изглеждаше толкова удобно, че на Люк му се прииска да се стовари на него и да заспи, но имаше да свърши по-важни неща преди това.

Ваната му пристигна след малко. Макар да му се искаше, не се заседя в нея. Изми се бързо, обръсна се и облече чисти дрехи. Когато храната пристигна, вече беше готов за вкусното телешко печено и пълнения петел.

Излезе от „Кралска корона“ освежен и нетърпелив да се срещне с магистрата. Очакваше Скилингтън да пристигне по някое време на другия ден, което му оставяше достатъчно часове, за да пледира пред съдията в полза на Блис.

Тъй като магистратът беше привършил с изслушванията за деня, Люк получи аудиенция. Представи се, а съдия Халидей го покани да седне и да изложи случая.

— Тъй като и двамата сме заети хора — започна Люк, — ще говоря направо. Капитан Скилингтън арестува годеницата ми и я води във вашия съд. Тя е обвинена в организирана контрабанда.

— Годеницата ви? — ахна Халидей. — Една жена?

— Точно така — изтъкна Люк. — Това е абсурдно. Годеницата ми е дъщерята на ескуайър Хартли и е невинна по предявените обвинения. Скилингтън няма доказателства, че е виновна. Защо, питам аз, й е на една жена да се занимава с контрабанда?

— Наистина — каза Халидей, поглаждайки брадичката си. — Познавам капитан Скилингтън. Той е добросъвестен и отдаден на работата си. Може би има доказателство, за което вие не знаете — замълча, поклащайки глава. — Жена! Много неправдоподобно, но не е невъзможно.

— Малко вероятно е годеницата ми да бъде на две места едновременно. Госпожица Хартли беше с мен в нощта, когато се предполага, че е била заета с контрабандата.

— През цялата нощ ли?

Люк неохотно го погледна в очите и изрече:

— Да. Знам, че информацията може да съсипе репутацията на госпожица Хартли, но може да спаси живота й. Ние, празнувахме годежа си, ако ме разбирате.

Халидей се вгледа в лицето на Люк.

— Скилингтън трябва да има валидно доказателство, иначе нямаше да арестува годеницата ви.

— Получил е лъжлива информация от ревнива жена — каза Люк. — Една кръчмарка, която отхвърлих, когато пристигнах в Сейнт Айвс, казала на Скилингтън, че госпожица Хартли е организирала контрабандистите. Когато жената разбра, че предпочитам госпожица Хартли, реши да си отмъсти. Вярвам, че Скилингтън използва лъжлива информация, за да арестува невинна жена.

— Той несъмнено има и други доказателства.

— Не, доколкото ми е известно. Госпожица Хартли не е била намерена в близост до мястото на контрабандата или близо до брега.

— Ще изслушам внимателно свидетелката на капитан Скилингтън, ще прегледам и другите доказателства, които може да има, и ще преценя, като взема предвид и това, което ми казахте. Трудно ми е да повярвам, че годеницата на един благородник ще организира контрабанда. Законът обаче ме задължава да изслушам свидетелството на капитана.

— Това е всичко, за което ви моля — каза Люк и стана. — Приятен ден, сър. Ще се върна, когато Скилингтън пристигне с годеницата ми.