Кони Мейсън
Последният женкар (1)

Пролог

Лукас виконт Уестмор правеше онова, което умееше най-добре — любеше се с красива жена. Разбираше по изражението на лицето й, че й доставя удоволствие. Затворила очи, извила шия, тя плътно беше обвила крака около кръста на Люк, докато той се забиваше между пухкавите й бели бедра. Членът му беше готов да експлодира, но тъй като винаги искаше да достави наслада на дамата, той стискаше зъби и се сдържаше, докато тя не изпищя и не затрепери в ръцете му.

Издавайки ниско ръмжене някъде дълбоко в гърлото си, Люк отприщи невижданата си страст върху жената, която се гърчеше под него. Слабините му се разтърсваха в силни тласъци, докато той се забиваше дълбоко в горещата ножница на любовницата си, отново и отново, докато не почувства как соковете му се надигат, горещи и неукротими.

Колкото и да потъваше Люк в сексуалните си изпълнения, никога не забравяше кодекса, по който живееха той и женкарите като него. Жената, на чието благоволение се радваше, беше дама и беше немислимо да я остави с незаконно дете. Нямаше да легне с нея, ако беше невинна. Но нямаше нищо невинно у лейди Сибил Роксбъри. Тя се беше заела да го съблазни с опитността на куртизанка и той не се беше противопоставил.

Кулминацията му идваше бързо. Както беше свикнал с всичките си любовници, той понечи да се дръпне, за да излее семето си на завивките.

Но лейди Сибил Роксбъри имаше други идеи. Стискайки здраво с крака бясно движещия се в нея Люк, тя обви ръце около врата му, притискайки се към него с отчаяно упорство.

— Пусни ме! — извика той. Не можеше да спре кулминацията си. Тя вече се приближаваше към финала. — За бога, Сибил, остави ме да изляза!

Но лейди Сибил или не чуваше, или не я беше грижа, защото се притисна плътно към него като увиваща се лоза и тялото й се изви нагоре, за да приеме семето му. Люк изруга, губейки битката. Самообладанието му се пръсна и той се изля в притисналата го ножница на Сибил.

Когато всичко свърши, той се дръпна и се вгледа в невинните й сини очи.

— Да не си полудяла?

Ръцете и краката й се отделиха от него. Той се търкулна настрани и скочи на крака.

— Какво си мислеше?

Лейди Сибил се надигна с удовлетворено изражение на красивото си лице.

— Че ще обявиш предстоящия ни брак утре, разбира се. — За какво, по дяволите, ми спориш?

Прокарвайки дългите си пръсти през тъмнокестенявата си коса, Люк изглеждаше вбесен. Буря проблясваше в сините му очи, добре тренираните му мускули се напрягаха.

— Може да си ми дал дете — каза Сибил, отказвайки да срещне погледа му.

— И по чия вина ще бъде това? — нападна я Люк. — Не съм стигнал дотук в живота, без да знам точно какво правя.

Очите му се присвиха.

— Няма да ме хванеш в брачния капан, милейди.

Изражението на Сибил стана безумно и тя започна да кърши ръце.

— Ами ако съм прихванала? Родителите ми са възрастни. Това може да ги убие. Баща ми вероятно ще ме изгони. Ще бъда съсипана. Никога повече няма да мога да се покажа в обществото.

— Трябваше да помислиш за това, преди да ме примамиш в леглото си. Трябва ли да ти напомням, милейди, че не беше девствена? Знаех го, преди да се съглася да се срещнем с тебе. Девиците не канят мъже на срещи в недотам почтени ханове. — Той я изгледа преценяващо. — Защо не ме остави да се дръпна?

Сибил се изчерви и отвърна очи.

— Увлякох се.

Люк вдигна вежди.

— Наистина.

— Защо ме гледаш така? Не ми ли вярваш?

Лукас Уестмор не беше глупак. Можеше да събере две и две, при това доста добре. Макар че познаваше лейди Сибил от няколко години, тя не му беше обръщала особено внимание в миналото и той на свой ред не беше твърде привлечен от нея, макар че красотата й беше ефектна.

Тогава изведнъж тя го забеляза и започна да се държи като жена, която няма търпение да го вкара в леглото си. Понеже не беше от мъжете, които биха изпускали шанса, Люк се беше съгласил да се срещнат в един хан в покрайнините на Лондон. В мига, в който я облада, той осъзна, че тя е дори още по-опитна, отколкото бе предполагал.

Онова, което беше започнало като интересна прелюдия, се беше превърнало в диво страстно съвкупление. Той беше взел Сибил два пъти, изливайки семето си на завивките първия път, но втория път тя го плени в себе си.

— Защо аз, Сибил? — запита той. — Има мъже, далеч по-богати от мене, които можете да примамиш да се оженят за тебе. Защо така отчаяно си търсиш съпруг? Имаш прилична зестра и добро родословие. Всяко от тези неща или двете заедно могат да ти осигурят съпруг.

Сибил прехапа устни и отвърна поглед.

— По дяволите, Сибил! Никой от нас не знае дали съвкуплението ни не е създало дете, защо да бързаме към олтара?

Внезапно му просветна. Как можеше да е толкова глупав? Сибил имаше причина да бърза, добре, но нямаше да си измива ръцете с него.

— Чие дете носиш, милейди? — запита той грубо. — В кой месец си?

Сибил му отправи стреснат поглед и Люк разбра, че е налучкал истината.

— Аз не знам за какво говориш.

Той намери дрехите си и ги навлече ядосано.

— Защо ли не ти вярвам? Признай си, Сибил — търсиш баща за детето си. Защо аз? Не съм най-добрият баща на света, пък и не ставам за съпруг. Защо просто не се омъжиш за онзи, който… — Млъкна, отгатвайки отговора на своя въпрос. — Аха, та той е женен.

Нахаканата фасада на Сибил се пропука и тя избухна в сълзи.

— Съжалявам, Уестмор, но трябваше да си ти.

— Имаш ли нещо против да ми обясниш?

— Знаех, че мъж с твоята репутация няма да остане верен. Нито пък имаше вероятност да те е грижа, ако съпругата ти изневерява.

— С други думи — изрече Люк полека, внимателно, — след като представиш копелето си като мое, щеше да продължиш аферата с женения си любовник.

Лейди Сибил кимна.

— Признай си го, Уестмор — ти си непоправим женкар. Стига съпругата ти да е дискретна, нямаше да те е грижа какво прави. Беше идеален за моите цели.

Красивото лице на Люк се вкамени.

— Не съм наивник, милейди. Нито пък искам да давам името си на копелето ти. Кой е бащата?

Сибил поклати глава.

— Не мога да кажа. Никога няма да разглася името му. — Тя избухна в сълзи. — Какво да правя? Срамът ще убие майка ми.

Люк можеше да е всякакъв, но не и безсърдечен. Но нямаше да се ожени за Сибил. Само глупак би бил толкова почтен. Нямаше място за съпруга в живота му. Твърде добре си живееше като ерген.

Сексът беше толкова необходим за него, колкото и дишането, а хазартът и пиенето бяха начин на живот, който той нямаше намерение да изоставя. Животът на ръба на опасността беше възбуждащ. Люк беше отявлен женкар и гордо поддържаше репутацията си, макар че приятелите му по призвание Батхърст и Бракстън все пак паднаха в капана.

Вгледа се в свитите рамене на Сибил, разтърсвани от хлипане, решен да направи всичко, което може, освен да се ожени за нея. Търсейки решение, проклинаше мъжа, отговорен за попадането й в това непоносимо положение. Ако знаеше името му щеше да го извика на дуел. Тогава изневиделица дойде решението.

— Изтрий си очите, скъпа. Има изход. Ще ти намеря съпруг.

Тя се изсмя.

— Кой ще ме вземе? Ти беше последната ми надежда.

— Ще намеря някого. Дай ми две седмици да открия перспективен жених. Има много благородници с празни джобове или непървородни синове, които си търсят жени с прилична зестра. Не би трябвало да е особено трудно — ще ти намеря съпруг.

Уредил всичко в ума си, Люк довърши обличането. Когато предложи да помогне на Сибил да се облече, тя отказа и го отпрати с махване на ръка.

— Няма нужда, Уестмор, ще се справя и сама. Каретата ми ще дойде да ме вземе скоро. Няма нужда да ме изпращаш до дома ми, имам да свърша още нещо, преди да изляза оттук.

— Ще получиш скоро вести от мен — обеща Люк, като слагаше шапката си и вземаше бастуна си. Изгледа я строго. — Междувременно се постарай да не правиш нищо прибързано.

Тя кимна мрачно.

— Благодаря ти, Уестмор. Много си мил.

Той се засмя.

— Мил едва ли е думата, която бих употребил, за да се опиша. — Изражението му стана твърдо. — Сигурна ли си, че няма да ми кажеш името на мъжа, който те е докарал до това положение?

Тя поклати отрицателно глава.

— Каква полза? Той не може да се ожени за мене. Аз… аз го обичам — прошепна тя.

Люк стисна юмруци. Той обаче с удоволствие би му размазал физиономията. Господ знае, че беше любил и зарязвал безброй жени, но никоя не беше насадил с дете. Не беше и женен като любовника на Сибил.

— Много добре — каза той, нямайки търпение да си тръгне.

— Ще ти се обадя много скоро.

— Уестмор — изрече Сибил, когато той посегна към дръжката на вратата. — Извинявай, че се опитах да те вържа. Бях…

— Довери ми се — каза Люк. — Ще ти намеря перспективен жених за две седмици.

Слезе по стълбите, спирайки на най-долното сгънало, и огледа препълнения салон. Не позна никого и беше сигурен, че никой няма да познае нито него, нито плътно забулената лейди Сибил, когато тя се появи. Излезе навън, вече размисляйки над възможни кандидатури за съпруг на дамата.

След два дни, както всички в Лондон, Люк прочете в клюкарската колонка на „Лондон Таймс“: „Снощи тялото на лейди Сибил Роксбъри е било извадено от Темза. Според достоверни източници гореспоменатата дама е била забелязана в компанията на непочтения женкар виконт Лукас Уестмор в една странноприемница, ден, преди тялото й да бъде открито. От полицията обаче не са намерили никакви доказателства, които да свържат името на виконта със смъртта на нещастната дама“.