Михаел Енде
Момо (11) (или Странната история за времекрадците и за детето, което върна на хората откраднатото време)

Единадесета глава
Когато лошите направят от лошото най-доброто…

Сред пепелносивата светлина на безкрайни коридори и коридорчета се стрелкаха агентите на времеспестовната каса и възбудено си шепнеха последната новина: всички господа от президиума са се събрали на извънредно заседание!

Това можеше да означава единствено, че е налице най-голяма опасност, заключиха едни. Други обаче казаха, че означава само нови, неподозирани възможности за времепечеленето.

В голямата заседателна зала провеждаха съвещание сивите господа от президиума, седнали един до друг на една едва ли не безкрайна заседателна маса. Всеки от тях държеше до себе си своята оловносива чанта и пушеше непрестанно своята малка сива пура. Само кръглите бомбета бяха свалили от главите си и можеше да се види, че те всички са с лъскави плешивини.

Настроението у всички — доколкото при такива господа изобщо може да се говори за нещо като настроение — беше потиснато.

В края на дългата маса се изправи председателствуващият. Шептенето секна и две безкрайни редици от сиви лица се обърнаха към него.

— Господа — започна той, — положението ни е сериозно. Виждам се принуден незабавно да ви известя за горчивите, но реални факти.

При преследване на момиченцето Момо ние включихме почти всички агенти, които имахме на разположение. Преследването трая шест часа, тридесет минути и осем секунди. Всички участвували агенти трябваше неизбежно да занемарят собствената си цел на съществуване, а именно — набавянето на време. Към тази загуба се прибавя и времето, изразходвано по време на търсенето от нашите агенти. От тези два дефицита се получава загуба на време, която според точни изчисления е равна на тримилиардаседемстотинтридесетиосеммилионадвестапетдесетидеветхилядистоичетиринадесет секунди. Господа, изгубеното време е повече от цял един човешки живот! Излишно е да обяснявам тепърва какво означава това за нас.

Той направи пауза и с широк жест посоки към една огромна стоманена врата в стената, с многобройни ключалки и секретни брави, която се намираше в предната част на залата.

— Нашите времехранилища, господа — извика той, повишавайки глас, — не са неизчерпаеми. Поне преследването да беше сполучило! Но става дума изцяло за напразно загубено време! Момиченцето Момо ни избяга. Господа, подобно нещо втори път просто не бива да се случва. Аз най-решително ще се противопоставя за в бъдеще на всяко такова начинание — с толкова големи размери и толкова скъпо. Трябва да пестим, господа, а не да разхищаваме! Тъй че ви моля всички бъдещи планове да се съобразяват с това. Повече нямам какво да кажа, благодаря.

Той седна и изпусна големи вълма дим. По редовете премина оживено шептене.

Ето че се изправи втори господин в другия край на дългата маса и всички лица се обърнаха към него.

— Господа — започна той, — благото на нашата времеспестовна каса ни е еднакво скъпо. Но ми се струва напълно излишно да се обезпокояваме от този случай и да го превръщаме в катастрофа. Най-малкото този случай е такъв. Всички знаем, че времехранилищата ни крият в себе си такива огромни запаси, че дори една много по-голяма загуба от преживяната не би могла сериозно да ни заплаши. Какво е за нас вече един човешки живот? Наистина просто дреболия!

Въпреки туй напълно съм съгласен с нашия уважаван председател, че подобно нещо не бива да се повтаря. Но случай като този с момиченцето Момо наистина е неповторим. Досега не ни се е случвало подобно нещо и е съвсем невероятно да се случи още един път.

В края на краищата господин председателят с право ни укори, че момиченцето Момо ни се е изплъзнало. Но нима ние искахме нещо друго, освен да обезвредим това дете? Ето че напълно постигнахме желанието си! Момиченцето е изчезнало, избягало е извън границите на времето. Ние се освободихме от него. Мисля, че можем да бъдем доволни от този резултат.

Говорещият седна, самодоволно усмихнат. От няколко страни се чу леко ръкопляскане.

Но ето че в средата на дългата маса се изправи трети господин.

— Ще бъда кратък — обясни той със свито лице. — Смятам успокояващите думи, които току-що чухме, за безотговорни. Това дете не е обикновено дете. Ние всички знаем, че то разполага с възможности, които могат да бъдат изключително опасни за нас и нашето дело. А обстоятелството, че целият досегашен случай е уникален, все още не е доказателство, че няма да се повтори. Бдителността е задължителна! И не бива да се успокояваме, преди това дете действително да е в наша власт. Само така ще бъдем сигурни, че то никога вече няма да ни попречи. Както е могло да напусне обсега на времето, така може и всеки миг да се върне. И то ще се върне!

Той седна. Другите господа от президиума снишиха чинно глави.

— Господа — взе думата един четвърти господин, който седеше точно срещу говорилия трети, — моля за извинение, но съм длъжен да го кажа съвсем ясно: ние постоянно заобикаляме истината. Трябва да погледнем фактите в очите и да видим, че в този случай се е намесила някаква чужда сила. Аз точно изчислих всички възможности. Вероятността едно човешко същество живо и със собствени сили да напусне обсега на времето е равна точно на едно към четиридесет и два милиона. С други думи е практически изключена.

Сред редиците на президиума премина развълнуван шепот.

— Всичко говори в полза на това — продължи говорещият, след като шепотът стихна, — че на момиченцето е било помогнато да се изплъзне от ръцете ни. Вие всички знаете кого имам предвид. Става дума за онзи тъй наречен майстор Хора.

При произнасянето на това име повечето от сивите господа трепнаха като ударени, други скочиха на крака и размахвайки бурно ръце, взеха да се надвикват един друг.

— Моля, господа — извика четвъртият с широко разтворени ръце, — настоятелно ви моля да се овладеете. Знам много добре, както и вие самите, че споменаването на това име, е, хайде, нека се изразим така, не е съвсем уместно. На мене самия ми струва усилия. Но нека да бъдем на ясно, трябва да бъдем на ясно! Когато онзи — Въпросния — е помогнал на момиченцето Момо, той е имал своите основания. А тези основания са ясни като на длан — те са насочени срещу нас. Накратко, господа, трябва да очакваме, че онзи — Въпросния — не само ще изпрати обратно детето, но и на всичкото отгоре ще го въоръжи срещу нас. Тогава то ще се превърне за нас в смъртна опасност. Следователно ние не само трябва да сме готови да пожертваме времето на един човешки живот още веднъж или многократно повече време — не, господа, ние трябва, ако се наложи, да вложим всичко, повтарям — всичко! Понеже в случая всяко пестене ще ни излезе дяволски скъпо. Мисля, че разбирате какво имам предвид.

Вълнението сред сивите господа се усили, всички говореха един през друг. Един пети господин скочи от своя стол и яростно заръкомаха:

— Тишина, тишина! — извика той. — Преждеговорившият се ограничи за съжаление само със загатването на възможните катастрофални последици. Но навярно той самият не знае как да постъпим! Казва, че трябва да сме готови на всякаква жертва — е добре! Трябва да сме решени на всичко — добре! Не трябва да подхождаме пестеливо към нашите припаси — добре! Но всичко това са само празни приказки! Той би трябвало да ни каже какво в действителност бихме могли да направим. Никой от нас не знае с какво онзи, Въпросния, може да въоръжи момиченцето Момо срещу нас! Ще бъдем изправени срещу една напълно неизвестна опасност. Ето, това е проблемът, който трябва да разрешим!

Шумът в залата се усили до врява. Всички крещяха. Някои удряха с юмруци по масата, други, обхванати от паника, бяха закрили лица с ръцете си.

Един шести господин с мъка успя да вземе думата.

— Но, господа — успокояващо каза той, въдворявайки тишина, — но, господа, искам да ви помоля да запазите хладнокръвие. Това сега е най-важното. Нека спокойно предположим, че момиченцето Момо, независимо как въоръжено, се върне от онзи, Въпросния. В такъв случай не е необходимо непременно нашето лично участие в борбата. Ние не сме особено добре пригодени за подобна среща, както вече нагледно ни показа тъжната участ на нашия междувременно стопил се агент № БЛВ/553/ц/. Но това изобщо не е и необходимо! Имаме достатъчно помагачи сред хората! Ако успеем да ги включим по незабележим и умел начин, господа, бихме могли, без да се появяваме, да премахнем от света момиченцето Момо и свързаната с него опасност. Подобен подход ще ни спести време, ще е безопасен и без съмнение действен.

Облекчение премина през множеството от президиума. Предложението се хареса на всички. И навярно веднага щеше да бъде прието, ако от горния край на масата не бе поискал думата седми господин.

— Господа — започна той, — ние продължаваме да размишляваме над въпроса как да се освободим от момиченцето Момо. Нека си признаем, че към това ни тласка единствено страхът. Но страхът е лош съветник, господа. И на мен всъщност ми се струва, че оставяме да ни се изплъзне един голям, да, един уникален случай. Една поговорка казва: с този, когото не можеш да победиш, трябва да се сприятелиш. Тъй че защо да не опитаме да привлечем Момо на наша страна?

— Чуйте, чуйте! — извикаха няколко гласа. — Обяснете ни го по-точно!

— Всичко е ясно като на длан — продължи говорещият. — Това дете наистина е намерило пътя към Въпросния, пътя, който ние от самото начало напразно търсим! Детето навярно по всяко време отново ще може да се оправи и да ни покаже този път! Тогава ние ще влезем в преговори с Въпросния. Сигурен съм, че бързо ще се справим с него. И дори в началото да не стигнем до никакъв резултат, ние няма да имаме нужда постоянно и с усилия да си набавяме часове, минути и секунди, не, ние наведнъж ще подчиним цялото време на всички хора! А който притежава времето на хората, той има неограничена власт! Господа, помислете си, че постигнем целта си! И затова би могло да ни помогне момиченцето Момо, което всички вие искате да отстраните!

В залата бе настъпила мъртвешка тишина.

— Но вие знаете — извика някой, — че не можем да излъжем момиченцето Момо! Спомнете си агента № БЛВ/553/ц! Всекиго от нас ще сполети същата съдба!

— Та кой говори за лъжи? — отвърна говорещият. — Ние открито ще споделим с нея нашия план.

— Но тогава — извика друг, като махаше с ръце — тя никога няма да се съгласи! Това е съвсем немислимо!

— Не бих бил толкова сигурен в това, скъпи мои — намеси се сега девети господин в споровете. — Ние просто ще трябва само да й предложим нещо, което да я изкуши. Например си мисля да й обещаем толкова време, колкото тя поиска…

— Обещание — извика другият, — което ние естествено няма да спазим.

— Естествено, че ще спазим — отговори деветият и ледено се усмихна, — защото, ако не бъдем искрени с нея, тя ще усети.

— Не, не — извика председателят и удари с пестник по масата, — такова нещо не мога да понеса! Ако ние действително й дадем толкова време, колкото тя иска, това би ни струвало цяло състояние!

— Едва ли толкова много — успокои го говорещият. — Колко може да употреби едно-единствено дете! Естествено, ще бъде една постоянна малка загуба, но помислете си какво ще получим в замяна! Времето на всички хора! Малкото, което Момо би могла да употреби, го внасям като разходи по сметката за разноски. Помислете за огромните предимства, господа!

Говорещият седна и всички се замислиха над предимствата.

— Въпреки това — каза най-накрая шестият, — това не е възможно.

— Как така?

— По простата причина, че момиченцето Момо за съжаление и така и така вече си има толкова време, колкото си иска. Безсмислено е да я подкупваме с нещо, което тя притежава в изобилие.

— Тогава първо ще трябва да й го отнемем — отвърна деветият.

— Ах, скъпи мои — каза председателят уморено, — ние се въртим в кръг. Та ние не можем да се доберем до детето. Това е въпросът.

Въздишка на разочарование премина по дългата редица на президиума.

— Искам да направя едно предложение — обади се десети господин, — разрешавате ли ми?

— Имате думата — каза председателят. Господинът направи малък поклон към председателя и продължи:

— Момиченцето е зависимо от своите приятели. Обича да подарява времето си на другите. Но нека размислим какво би станало с нея, ако вече не съществува никой, с когото тя да дели своето време? Тъй като момиченцето няма драговолно да подкрепи плановете ни, нека ние просто се обърнем към нейните приятели.

Той извади от чантата си заповед и я разтвори:

— Става дума преди всичко за Бепо Уличния метач и за някакъв си Гиги Екскурзовода. Тук имам и един по-дълъг списък на деца, които редовно я търсят. Вие виждате, господа, задачата не е сложна! Само ще отдалечим от нея всички тези лица и тя повече няма да може да се свързва с тях. Тогава бедната малка Момо ще бъде напълно самотна. И какво значение ще има за нея многото време, което ще притежава? Ще й бъде само бреме, да, дори проклятие! Рано или късно няма да може да го понесе. И тогава, господа, ние ще се появим и ще поставим нашите условия. Аз залагам хиляда години срещу една десета от секундата, че тя, само и само да възвърне приятелите си, ще ни поведе по познатия за нея път.

Сивите господа, които вече унило гледаха надолу, вдигнаха глави. Триумфираща усмивка, тънка като бръснач, се появи върху устните им. Те изръкопляскаха и шумът прокънтя по безкрайните коридори и коридорчета като ехо от каменна лавина.