Сюзън Кери
Парна баня (6)

Шеста глава

— Какво ще правя? — изпъшка Мел, като се протегна за патериците. — Никой не знае кога ще се оправи всичко това! Не мога да стоя тук!

— Кой казва, че не можеш? — учуди се Джо. — Асансьорът все още не работи. А ти не си в състояние да слезеш по стълбите!

— Може би ще се справя!

— За да не спорим, ще се съглася с теб! Е, и после? Пътищата са задръстени от автомобили. Колко време мислиш, че ще продължи пътешествието ти до вкъщи?

Той бе прав, разбира се — и за стълбите, и за трафика. В първия случай имаше вероятност да утежни допълнително състоянието си. А нима можеше да разчита, че ще намери такси? И то само за четиридесетте долара, които имаше у себе си? Такситата в Хилсбъроу бяха скъпи, да не говорим за такава екстрена ситуация!

Все пак налагаше се да рискува. Да прекара нощта в апартамента на Джо Кербоун бе немислимо! За бога, та този човек я преследваше по съдебен път! Освен това вече бе толкова горещо и задушно, че направо й се искаше да се съблече. А Джо не бе подходящ за публика.

Мел несъзнателно изтри ситните капчици пот, избили по горната й устна.

— Струва ми се, че трябва да опитам да се изтърколя до долу. Е, не в буквалния смисъл, разбира се! — премига тя заради неподходящо избрания израз.

Америка бе страната на свободата! Обзет от подозрения, че нощният пазач сигурно е пуснал асансьора с резервния генератор и го използва за първоначалните си обиколки, Джо остана със скръстени ръце. Е, може и да е закъснял заради задръстването. Надеждата крепи човека!

За щастие стълбището бе естествено осветявано от дневната светлина, а лампите се включваха автоматично в седем часа.

Джо придружи Мел до площадката на дванадесетия етаж. Като я наблюдаваше как предпазливо смъква патериците, а после и краката си на по-долното стъпало, той се почувства като родител, оставил току-що прохождащото си дете да си играе с опасността. Нима не бе един долен подлец, който допълнително й усложнява живота?

— Хей, защо не размислиш отново? — настоя Джо.

Струйки пот се стичаха под мишниците и по гърба й, но тя тръсна глава и премести патериците на долното стъпало. Като че ли слизаше в пропаст на кокили!

— Не е толкова тежко! — излъга го тя. — Ще се справя! — Беше изминала три-четвърти от пътя до долната площадка, когато ненадейно се подхлъзна. — Ох! — изпищя Мел, като инстинктивно прихвана болния си крак, за да го предпази от нови травми. Патериците се изплъзнаха от ръцете й и тя измина останалия път като подскачаше на задните си части, без никакво участие на волята.

— Добре ли си? — задъхано прошепна Джо, озовал се до нея.

— Физически — долу-горе — едва чуто промълви тя. Защото иначе се чувстваше като пълен идиот!

— Връщаш се обратно горе!

Бе по-скоро заповед, а не въпрос, и Мел не се възпротиви. Джо прибра патериците и я преметна през рамо като чувал с цимент или зърно. Мел едва измина обратния път. Когато най-после бе грижливо положена на канапето, и от двамата се лееше пот. Смущението бе обагрило бузите й в яркорозово.

— Моля те, направи го заради мен… Остани! — изпъшка Джо, като отметна назад вълнистата си черна коса, мокра след току-що приключилия експеримент.

Мел направо го изкарваше от търпение — факт, който не му попречи да се възхити на решимостта й. Само ако можеха да възстановят нежната и същевременно взривоопасна връзка, оплела ги като в невидим воал по време на техния танц…

— Искаш да кажеш тук, в апартамента ти ли? — прехапа устни Мел. — Или по-определено — на канапето?

— И двете, по дяволите!

Избухнаха в смях. Надвисналото напрежение се поразсея.

— Странно! — промълви Мел след малко, като изопваше крака си. — Мога да се закълна, че чух асансьора, точно като затваряше вратата!

Джо мобилизира цялото си хладнокръвие, за да не се издаде. Той също го бе чул и знаеше, че Мел не си въобразява.

— Невъзможно! — отвърна той категорично. — Все още няма ток. Може би е халюцинация — когато желаеш нещо силно!

В апартамента беше като в пещ. „Или като в парна баня — помисли си Мел. — Липсват ни само дебели хавлии — за по-голяма достоверност!“

Тя взе едно списание от масичката и започна да си вее, а Джо отиде в кухнята за напитки. Чашата, която й подаде, бе удивително ледена и преди да отпие, тя я допря до бузите, челото и шията си.

Джо повтори жеста й, като тайничко съжаляваше за изключения бушон при тези непоносими температури. Но усещаше, че необичайният природен каприз, с който трябваше да се борят заедно като затворници в апартамента му, е неповторима възможност да преодолеят преградите, издигнати между тях от съдбата.

— Искам… да ти кажа, че съжалявам за притесненията, които ти създадох — да ме носиш като парче месо по стълбите! — започна Мел, като се чудеше какво ли се крие зад омагьосващите му кафяви очи. — Но след като водиш дело…

— Нека оставим настрана този въпрос!

— Много бих искала да можем!

— Играеш ли покер?

Що за въпрос! Мел усети риска и се опита да прецени шансовете си. Може би Джо бе добър играч, но не й се вярваше да я надминава по майсторство! Последната година в колежа бе първа в необявеното състезание и допълваше скромната си стипендия чрез ежеседмични победи на масата за карти.

— Не съм играла от векове — отвърна тя невинно и отново притисна хладната чаша до бузата си. — От колежа. Защо питаш?

— Помислих си, че за да мине по-бързо времето, можем да направим няколко игри и същевременно да приспим онзи съдебен проблем. Ако спечелиш, отказвам се от делото. Виж колко е просто!

Мел имаше усещането, че Джо иска нея да сложи в леглото! Вероятно заради физическата близост, помисли си тя. И наличието на възможност. Съпреживяването на общата участ. Но интересно, внезапният му сексуален интерес не я обиждаше, а тъкмо напротив — караше я да се чувства поласкана, доволна, като след направен специален комплимент!

Със своя буреносен ергенски живот и ятото пърхащи приятелки, Джо Кербоун не бе от мъжете, на които едно умно момиче би отдало сърцето си. Някои неща обаче не можеха да му се отрекат! Красив и представителен. Учудващо бързо предразполагаше околните. Интелигентен. Сега, когато всички задръжки на ежедневието бяха запокитени нейде в небитието, Мел можеше да си представи как двамата се любят.

— А ако загубя? — попита тя. Не го мислеше искрено. Твърдо вярваше, че изходът от играта ще бъде запазването на честта й неопетнена.

— Всяко нещо — с времето си — повдигна рамене Джо. — Какво ще кажеш да заложим по толкова пари, колкото имаш ти в момента? Чийто запас се изчерпи по-бързо — губи. Гарантирам, че ако останеш без пари за такси, ще ти дам назаем да си отидеш… ако се наложи!

Устните му се извиха в ъгълчетата и Мел се усмихна. Малко флирт не можеше да навреди. Въпреки убийствените температури и щипещата жега, от която чувстваше, че всеки миг може да избухне, тя усети как в жилите й се просмуква някакво неясно оживление.

Без да спира да си вее, тя невинно наблюдаваше Джо, който след като разбърка тестето карти, раздаде по пет и на двамата. Едва когато тестето се озова отново на масичката и Джо направи малка пауза, за да прокара закачливо пръст по деликатната кожа на лявото й стъпало, Мел осъзна какво чувствено запълване на времето можеше да бъде покера. Малки лазещи тръпки смутиха покоя на най-интимните й части.

— Прекрасен крак — подметна Джо сякаш между другото. После я погледна в очите, събра бавно картите си и ги заразглежда. — Когато играта ни отегчи, ще взема малко лак назаем от секретарката и ще ти разкрася ноктите на краката.

Мисълта за Джо, който й прави педикюр, така я шашардиса, че тя направи по-голям залог от обикновено и загуби. „Пет долара отидоха напразно, а можех да опитам с един!“ Стана й неприятно. „Вместо да си преценя хладнокръвно шансовете, аз си го представях как държи босите ми крака в ръце и как всеки намазан нокът е последван от целувка все по-нагоре по прасеца…“

Играта бе за двама. Мел извади кърпичка от чантата си и избърса челото и шията си. След което разкопча най-горното копче от деколтето на роклята и попи потта между гърдите си. Изпод спуснатите клепки не й убягна прекаленото внимание, с което Джо следеше ръката й. Факт, който безспорно й достави удоволствие.

— Разиграването е мое — огледа картите си Мел. — Е, в такъв случай да опитаме една малка „Плюнка в океана“!

Комбинацията не бе позната на Джо и Мел спечели играта, както и следващите две. На гърба на плика, където отразяваха резултатите, вече бяха записани тринадесет долара в нейна полза. „Още двадесет и седем и съдебният иск остава в историята. Е, все едно да измъкнеш биберона на бебето!“

Ахилесовата й пета при игра на карти бе предоверяването. Внезапно, като по чудо, Джо взе отново да печели. Когато й идваха скапани карти, неговите бяха от най-печелившите. Щом й се паднеше нещо по-прилично — обикновено когато самата тя бе на ръка — неговите бяха още по-добри! Банкрутът приближаваше с бързи стъпки.

— Не ми се вярва, че ще използваш измама, за да спечелиш! — намръщи се Мел, когато се оказа само с два долара.

— Съмнявам се! — усмихна се Джо и заобиколи прекия отговор.

В следния миг тя осъзна, че маневри от този сорт изобщо не му се налагаха. Достатъчно бе да избере залог от два долара.

— Поразява ме необяснимата неяснота относно проблема с по-нататъшните ми загуби! — заяви тя. — На ръба на пълното изплащане съм, а ти все още нищо не си казал! Мисля, че имам право на опит за реванш!

Джо обмисли молбата й с присвити очи.

— Права си! — съгласи се най-после той. — Какво ще кажеш за следното: ако загубиш, да не се противопоставяш на нашия съвместен уикенд, въпреки съдебния иск?

Не й бе удобно да спори.

— Звучи справедливо! — съгласи се тя. — При условие, че си съгласен да започнем отначало. Единственият проблем е какво да използвам за гаранция? Едно писмено обещание ще свърши ли работа?

— Да! — разтърси енергично глава Джо. — Вече достатъчно книжа се натрупаха между нас!

— Тогава какво?

Джо като че ли потъна в размисъл. Странно, но Мел имаше усещането, че каквото и да бъде предложението му, то бе предварително обмислено още в самото начало. След миг, като отвори уста, предчувствието й се затвърди.

— Тук става прекалено горещо и задушно, за да можем да говорим разумно! — каза Джо и се протегна. Като че ли отмяташе ежедневните грижи от раменете си. — А ние седим като двойка пуритани и пъшкаме в строгите си дрехи! Тъй като е нормално шансът да се обърне и аз вероятно ще почна да губя, какво ще кажеш за един тур „събличащ се покер“?

Предложението му бе обидно. Съвсем неволно в съзнанието й избликна образът на Джо — така, както майка го е родила. С широките си рамене, стройни бедра и плосък корем той несъмнено би бил впечатляваща гледка! За съжаление, ако играта продължеше със същите темпове, не Джо, а тя самата щеше да демонстрира бельото си!

Температурите обаче неумолимо се покачваха и Мел стигна до извода, че светът няма да пропадне, ако Джо я види по сутиен и бикини. Повторната възможност да се отърве от делото не бе за изпускане!

— Окей! — кимна тя. — Навита съм! Какъв ще бъде залогът?

Бръчиците около устните му закачливо заиграха.

— Имам цяла кутия с жетони за покер! — Той стана да ги вземе. — Почти всеки петък събирам приятели да поиграем!

Мел вдигна картите си със смесени чувства. По дяволите, та майсторството му бе не по-малко от нейното! А в сегашната ситуация не би се учудила, ако я и послъгваше! В следния миг поиска две карти. Като по чудо й бяха дошли три аса!

Може би наистина бе време да й потръгне! Когато изтегли четворка кари, идеално пасваща си с четворката купи, Мел едвам се сдържа да не извика от радост. Качи мизата. Джо се хвана. С жалките си два чифта срещу нейния фул, той съвсем доброволно си съблече ризата.

Предположенията й за тялото му се оправдаха. Беше великолепно. Под гладката, силно загоряла кожа потрепваха прекрасно оформени мускули — резултат от редовни тренировки, въпреки претовареното му ежедневие. Внезапно цялата й женска същност запламтя в дланите — как неимоверно й се прииска да го докосне! Не без усилия тя отклони вниманието си към черния триъгълник тъмни косми на гърдите, чийто остър връх преминаваше в тънка колеблива нишка точно над колана на джинсите. Очите й несъзнателно продължиха надолу.

В следния миг се овладя — тъкмо навреме! „О, не, няма да ми приложиш отново този номер! Колкото и да си секси, аз си имам стратегия!“ Но когато спечели още две поредни игри, подозренията й относно честността му бяха изтласкани от тревожни догадки за мига, в който Джо щеше да остане по шорти.

Доколкото го познаваше — а струваше й се, че вече има сериозен напредък — той сигурно щеше да настоява да изиграят и последната игра, дори ако впоследствие се наложи да се раздели и с бельото. Междувременно бе събул чорапите си — един по един, за да отложи поражението.

Вероятно следващия път ще остане без часовник! Но сметките й се оказаха криви — Мел не бе дооценила уменията му на картоиграч, нито котешката му способност да не пада по гръб. При поредното раздаване, въпреки че Мел бе на ръка, Джо свали кент флош роял — шансът бе едно на седемдесет и две хиляди! И тъй като самата тя разбърка и раздаде картите, за измама изобщо не можеше да се говори.

— Твой ред е — усмихна се широко Джо.

С вдървени пръсти тя свали една от обиците си. Слава богу, че в последния момент бе решила да се накичи с бижута! Ненадейното й хрумване се оказа животоспасяващо!

— Временен неуспех — измърмори тя. — Напълно нормално!

— Къде ти е скромността? Говориш, като че ли играта ти е в кърпа вързана! Всъщност, тази самотна обица те прави доста асиметрична. Да видим дали не можеш да се отървеш и от нея!

За огромно нейно съжаление намеренията му се осъществиха твърде бързо. Последваха огърлицата и часовника — нейния, а не неговия! Ех, защо облеклото й се състоеше от един-единствен елемент? Когато завоюва две поредни победи, сърцето й леко се отпусна. Но все още й бе неловко, да не говорим за конфузното смущение, породено от небрежната му стойка, удобно седнал срещу нея по памучни шорти!

Вместо часовника, той се бе освободил от колана и финия си летен панталон — вероятно за да се разхлади — но и без съмнение, за да я подразни! Мел не можеше да отрече, че хрумването му имаше успех. Краката му бяха дълги — с добре оформени прасци и стройни, мускулести бедра. Нямаше вид на смутен, тъкмо обратното — забавляваше се! Несъмнено, защото не му бе за пръв път! Кой знае пред колко възторжени женски погледи се бе събличал! Сигурно не се бе налагало да прибягва до хазарт, за да му отвърнат със същото!

 

 

Въпреки липсата на каквато и да било логика и доказателства, Мел бе убедена, че Джо направлява по някакъв начин целия сценарий. Или пък уменията им бяха невероятно балансирани! От самото начало на втория рунд победите и загубите се редуваха учудващо закономерно, едва забележимо в неин ущърб. Но в последните игри Мел отбеляза блестящи победи! Джо се мъдреше по шорти и часовник, а тя бе готова да се закълне, че от тук нататък късметът отново ще й изневери!

Картите потвърдиха предчувствието й почти незабавно. Неговият фул разби надеждите й.

— Време е да махнеш тази рокля! — възтържествува той.

Въпреки че цялата гореше, Мел усети как бузите й запламтяха. „Къде ми е куражът — сега, когато най-много ми трябва?“

— Не може ли само да смъкна горната половина? — примоли се тя. — Ризата и панталоните ти бяха два отделни елемента!

— Съжалявам! Не сме се разбрали така!

— Е, добре…

Мел се измъкна от лятната рокля — малко несръчно заради гипса. След което положи всички усилия да се убеди, че сутиенът без презрамки и бикините не я излагат на по-голям риск от жълтия изрязан бански, който възнамеряваше да облече през злополучния уикенд. Но някак не се получаваше! Бельото — заради самото си предназначение — бе много по-интимно!

Несмутен от очевидната й срамежливост, Джо я разглеждаше с дълбок интерес. Тя бе възхитителна! Не пищна, но закръглена и много женствена! Кожата й бе с цвят на мляко, гладка като коприна. Докато я галеше с поглед, устните му се открехнаха. „Искам да я докосна! Да я вкуся! Да я любя устремно като падаща лавина, а след това да я милвам цяла нощ!“

Преди това им предстоеше уреждането на въпроса със съдебния иск. Междувременно трябваше да престане с фантазиите за удоволствията, които можеха да изживеят заедно, ако не искаше тялото му да възвести издайнически целия възторг! Инстинктът му подсказваше, че Мел не е като другите. Не искаше да провали всичко с нетърпението си.

— Сигурно знаеш, че в това облекло изглеждаш много апетитно! — подхвърли Джо. — Та като стана въпрос за апетит, нека довършим играта и да потърсим свещи! Слънцето най-после се скрива и ще намерим сили да сготвим на балкона. Имам газов грил и няколко чудесни котлети в хладилника!

Комплиментът й се понрави, също както и непринудения начин, по който смени темата. Беше по-голям джентълмен, отколкото си мислеше. Достигнали критичната точка, Мел твърдо реши да не губи повече. Сигурно щеше да го придума да не се съблича докрай, особено ако настои! Но късметът й изневери.

— Какво ще бъде наред — сутиенът или долната част? — осведоми се Джо.

На челото й избиха ситни капчици пот. Тъй като не можеше да го погледне в очите, бе принудена да се вторачи в гърдите му. Всеки милиметър от бляскавите му мускули й се надсмиваше. Той можеше да се разхожда гол до кръста, но тя…

— Не… може да говориш сериозно… — прошепна тя.

— Обещанието си е обещание! — сбърчи вежда Джо.

— Няма ли да се съгласиш на някаква компенсация?

Вече бе намислил идеалния отговор.

— Може би една целувка ще свърши работа! — подхвърли той.

По жилите й се разля успокоителна хладина. Все пак по-добре, отколкото да се признае за победена или да покаже гърдите си!

— Става! — наведе се Мел напред и леко докосна с устни неговите.

Джо тръсна глава неудовлетворено, като че ли се бяха опитали да му върнат заем с нискокачествена стока.

— Това ли наричаш целувка? — възмути се той. Дръпна ръка от раменете й и се премести до нея. — Да опитаме отново! За да бъде една целувка истинска, в ушите ми трябва да зазвънят камбани!

Искаше да я амбицира и да получи всичко, на което е способна. „Чудесно! Значи искаш камбани? — закани се тя. — Ще ги чуваш цели седмици!“

— Затвори си очите и вдигни глава! — нареди тя.

Въпреки че бе изключително нежна, в целувката й не се долавяха и най-слабите отсенки на колебание. Топли и търсещи, кадифените й устни дариха с ласки неговите — като че ли вкусваше някакъв изключителен, неудържимо примамлив десерт.

Желанието му се разпали като буен огън. От пасивен участник, затворил очи и оставил се напълно в ръцете на дамата, Джо се превърна в страстен агресор.

— Не толкова бързо! — отрони се от устните й. — Забравяш кой ръководи операцията!

Бръчиците, които Мел толкова харесваше, разцъфнаха от двете страни на устата му.

— Извинявай… не се овладях — призна той. — Моля те, продължавай!

— Добре! Още половин целувка!

Ръцете й обгърнаха лицето му и тя отново го прикова с устни. Мел мигновено осъзна, че ако целта бе да запази контрол над ситуацията, то бумерангът се връщаше върху нея. Ерогенните зони на дланите и ходилата й запулсираха. Нима бе възможно? Страстта я заливаше на вълни — все по-мощни и необуздани, докато най-после кратерът на вулкана забушува в слабините й.

Не разбра как се бе озова в скута на Джо. Само знаеше, че е там и че усещането е много приятно. Ръцете му, свободно бродещи по пламтящата кожа, й доставяха неописуемо удоволствие и разпалваха желанието до краен предел.

Бе отишла твърде далеч, за да протестира, когато Джо за втори път загуби самообладание и пръстите му ловко се плъзнаха под бикините й и погалиха бедрата й.

За нейна голяма изненада Джо бе този, който сложи край.

„Няма смисъл да я подтиквам към неща, за които още не е готова! — реши той. — Това е най-сигурният начин да я загубя!“

— Да допуснем, че си спечелила следващите две игри! — предложи й с пресипнал глас, който я опияняваше, докато пръстът му рисуваше контура на полуотворените й устни. — Ще бъда принуден да сваля часовника и шортите… или да ти върна целувката. Два пъти. Ако ти загубиш, също ще избираш между събличането и двете целувки. Защо не прескочим картите и не преминем към по-приятната част?

Устните й още пазеха едва доловимия отпечатък на неговите.

— Искаш да кажеш… да се съблечем? — промълви почти безгласно тя.

— Като начало — да започнем с двете целувки!

Мисълта за „по-приятната част“ наелектризираше тялото й на места, които Джо изобщо не бе докосвал. Трепереща, тя поднесе устните си.

„Господи — мислеше Джо, изумен от неочаквано бързото й съгласие, — дали осъзнава колко е прекрасна! И колко е секси в това оскъдно облекло, което не оставя почти нищо на въображението!“

Дори ефирният неуловим блясък на капчиците пот, искрящи като бисери по нежната й кожа, го навеждаха на мисли за любов. Всъщност цялата обстановка на принудително, съвместно затворничество в тази тежка, задушлива лятна вечер даваше простор за еротичните фантазии — нищо, че сам бе автор на тяхната „собствена“ електрическа авария!

За Мел всички разумни мисли се разтвориха в кипящата вселена от чисти емоции, където единствен властник бе докосването. Цялата й съградена крепост от резерви и задръжки рухна, когато Джо раздели целувката на хиляди миниатюрни порции и започна да ги раздава на чувствените й устни. Като че ли я изяждаше… Неповторимо усещане. „Вземи ме! — крещеше безмълвно всяка нейна клетка, като жадно поемаше живителната манна. — Не ме интересува дали се познаваме, или не! Нито че водиш дело срещу мен…“ Джо веднага почувства промяната.

— Какво не е на ред? — прошепна той.

— Делото. Току-що си спомних!

— А, мила! — Нова целувка се приземи в ъгълчето на устните й. — Нима сериозно мислиш, че ще се държа с теб така, ако възнамерявам да те завлека в съда?! Не съм такъв човек!

— Тогава…

— Цялата тази тъпотия е чиста грешка! Когато се опитвах да ти се обадя след болницата, а ти упорито ме избягваше, признавам, че доста се разтревожих. От една страна се безпокоях за здравето ти. Но също така се надявах да ми дадеш още една възможност да се опознаем! Откак те видях в „Ричи & Кербоун“, исках да те поканя да излезем… въпреки че имам принцип да не се сближавам с подчинените си. Съдбата, подтикнала Джанет да купи този уикенд за теб, ми подготви най-приятната изненада през последните месеци!

Значи не е било само заради създадената от обстоятелствата близост! Мел се почувства като че ли някой й поднася света на сребърен поднос.

— Признавам, че съм силно поласкана! — отвърна тя с треперлив глас, докато ръцете й отмалели си почиваха върху пухкавата обвивка на гърдите му — място, очевидно отредено само за тях. Нима, съвсем доскоро, бе мислила, че това е възможно? — Но не виждам какво общо има това със…

— Със съдебния иск ли?

— Да.

— Когато се прибрах, видях, че не си оставила никакви съобщения на телефонния секретар. Нито си се обаждала в офиса. Тогава, преди да успея да ти телефонирам отново, един млад адвокат от юридическата фирма, която представлява компанията, ми предложи да предявя иск срещу теб — наравно със собствениците на лодката — за нанесени на яхтата щети. Не се съгласих. Но си помислих, че ще е добре да получиш един разбуждащ сигнал. Затова му казах да постъпи както намери за добре. Очаквах да ти напише някое заплашително писмо, а не да те вика в съда!

Също както и предния път, целувката на Джо я възпламени. „Ами сега — чудеше се Мел. — Като че ли започвам да се пристрастявам!“

— Значи си го направил, за да ти се обадя! — заяви бавно тя, когато й се отдаде възможност да говори.

— Схвана!

— Значи никога не си имал намерение да ме даваш под съд?

— Аха! Отношението ми към теб е продиктувано от любов, а не от враждебност!

В гърдите й се зараждаха аналогични чувства — започваше да му вярва. Въпреки че все още Джо бе неизвестна галактика — еднопосочен билет към емоционална катастрофа, ако крайната му цел се окажеше лекомислен флирт или една бурна нощ.

Не можеше да забрави въртележката от момичета, за която между колежките й се носеха неясни, но упорити слухове. Или неоспоримият факт, че бе преуспяващ, красив млад мъж и можеше да притежава всяка, която пожелае. „По-добре да не скачам от скалата с главата надолу, без да съм сигурна, че долу има спасителна мрежа! Нуждая се от глътка въздух!“

Джо инстинктивно усещаше съкровените й желания.

— Какво ще кажеш да спрем дотук и да продължим по-късно? — попита той. — Може би вече е достатъчно прохладно да сготвим вечеря на терасата? Нали ти казах, че имам газов грил? А също и няколко хубави пържоли в хладилника! Тъй като не съм отварял вратата, сигурно са в ред!

— Звучи страхотно! — кимна Мел.

Гипсът й пречеше и тя се смъкна малко тромаво от скута му, като се опитваше да прикрие разочарованието си. Едно беше да пренебрегне бариерите помежду им по негово настояване и съвсем друго — ако сама го желаеше! Омагьосана, възбудена, доста напреднала по опасната, мамеща пътека на фаталната любов, тя се сепна от върховния протест на женската си същност.

Мел знаеше, че засега тази жалба ще отмине нечута. Неудовлетвореността засилваше още повече вълнението й, избликващо дори от самото му присъствие в стаята.

Преди да запали грила Джо реши отново да включи радиото. Част от станциите бяха преустановили излъчването в ефир. Останалите изпълняваха музикални „аварийни желания“, накъсани от кратки съобщения за безпрецедентното бедствие, засегнало целия Югоизток. От централните коментатори до местните дисководещи — всички драпаха за информация, свързана със слънчевите изригвания и ефекта им върху нормалния ритъм на човешкия живот.

Хванаха част от телефонно интервю с астроном от Палм Харбър.

— Най-общо казано, слънчевите изригвания са резултат от значителни електромагнитни аномалии по повърхността на Слънцето — обясни спокойно кроткият посредник между небесните и земни проблеми. — Когато са засегнати най-хладните му области — т.нар. „слънчеви петна“ — дори относително слаби изригвания могат да нарушат късовълновата радиовръзка. По-мощните водят до прекъсване на силнотокови далекопроводни или телефонни линии чрез образуване на високоволтови дъги и получаване на късо съединение. В някои случаи е възможно да пострадат и генераторите.

„Може би асансьорът все още не работи? — помисли си Джо. — Кой знае?“ Така съвестта му щеше да остане чиста!

— Колко дълго може да продължи всичко това? — питаше диджеят.

Радиослушателите почти чуха шума от повдигнатите рамене на астронома.

— Теоретично — разнесе се гласът му, — с дни. Между другото, освен аварии по захранването, слънчевите изригвания могат да предизвикат истински гигантски небесни фойерверки. Тъй като за нашите южни ширини това е един от редките шансове, искам да предложа на звездните запалянковци да се опитат да открият Северното сияние.

Нещо напълно невъзможно от прозореца с южно изложение! Обаче…

— Можем да надзърнем от залата за конференции — предложи Джо. — Няма нужда да се мъчиш с патериците — позволи ми само да те отнеса на ръце! После заедно ще приготвим вечерята!

Да бъде пренесена през офиса на Джо — по бикини и сутиен — й се стори невероятно възбуждащо. И въпреки че все още бе прекалено светло, за да станат свидетели на изключителното небесно представление, усилията им не се оказаха напразни. Когато поеха обратния път, Джо се спря, издърпа едно от чекмеджетата на секретарското бюро и измъкна шишенце лак за нокти.

— За обещания педикюр! — усмихна се той.

Възкачена обратно на патериците и направлявана от светлината на жалката останка от свещ, която Джо бе запалил, Мел се насочи към хладилника за пържолите, докато той разпалваше грила на балкона. Вероятно заради малките размери на кухнята въздухът й се стори още по-задушлив от въздуха в хола. Когато дръпна вратата на хладилника, приятна студена вълна облъхна пламтящата й кожа.

За съжаление не можеше да се възползва от това блаженство. Горещият влажен въздух щеше да нахлуе и бързо да развали продуктите. С помощта на свещта Мел извади една салата и домат — приятна добавка за предстоящото угощение. Не бе изминала и половината път до шкафа в съседство с мивката, където бе мярнала нож и дъска, когато пламъкът на свещта се полюшна и угасна.

В първия миг тъмнината й се стори непрогледна, тя заопипва свещника като търсеше клечките кибрит и в миг плика с пържолите се изплъзна от ръцете й.

— Джо! — извика тя, като с всички усилия се мъчеше да задържи зеленчуците. — Можеш ли да дойдеш?

Когато не получи отговор, Мел се запъти към вратата или по-точно към мястото, където мислеше, че се намира. Но не уцели. В този миг Джо нахълта в кухнята.

— Внимавай! — предупреди я той с напрегнат глас. — Не искам да паднеш и пострадаш отново!

В следния миг кракът му настъпи плика с пържолите. Той се подхлъзна, загуби равновесие и политна. Тя, естествено, не удържа неочакваната атака и двамата се озоваха на земята — Мел върху Джо.

— Добре ли си? — осведоми се той, като колебливо проверяваше целостта й от хоризонталното си положение и тайничко ликуваше под сладостния натиск на гръдта й. Тялото й от кръста надолу бе грижливо наместено така, че да поуспокои напиращите страсти на Джо.

Мел от своя страна правеше собствена „проверка“, без ни най-малко да се притеснява, че за пореден път се е проявила като несръчна глупачка.

— Мисля, че да — прошепна тя. — Ами ти?

— Аз, очевидно, съм отворил обятия за теб! — След като изчака няколко мига, за да се увери, че думите му са правилно изтълкувани, той отново я целуна. Този път никой не повдигна спор за инициативата. Вместо това, завладени от новоизбликналата мощ на потиснатите им неотдавна милувки, те се притиснаха един към друг, страстно и откровено.

Там, на пода в кухнята на Джо, Мел осъзна, че никога не бе изживявала подобно върховно блаженство. Никога не я бе раздирал такъв неутолим копнеж. От устните, от гърдите й, от невероятно чувствените нервни окончания, които се събуждаха под ласките на ръцете му, рукваха неудържими поточета кипяща енергия, обливаха тялото й, като го изгаряха и необяснимо как се насочваха към онова интимно място, където мъжкото му присъствие бе най-силно желано.

„Искам го! — мълвеше цялата й същност. — Искам го… Нищо не би ме задоволило, освен възможността да му дам всичко!“ Тя не можа да възпре отронилото се от устните й стенание, когато тялото му се притисна още по-силно в нейното.

Когато устните му ненадейно се отлепиха от нейните, тя се почувства отхвърлена и напълно загубила ориентация.

— Какво има? — В гласа й трептеше тревога.

— Нищо.

— Тогава…

— Скоро ще си принадлежим…

— Да! — прошепна тя и жадно зарови лице във врата му.

Джо изпита огромно облекчение — значи, точно както се бе надявал, и двамата искаха едно и също!

— Да се любим на пода в кухнята може и да е екзотично — каза той след миг, — но не искам да започваме така! Какво ще кажеш да заменим пържолите с бутилка вино и да отидем на балкона? Можем да се изтегнем на матрака. Слънцето почти се е скрило, а над водата се носи хладен бриз.

Той я канеше да излязат на терасата и да правят секс! Тъй като бързите любовни авантюри не бяха по вкуса й, Мел бе направо слисана от категоричния си отговор.

— Не мога да измисля нещо, което би ми харесало повече! — призна тя, а копнежът изсмукваше от тялото й всяка съпротива.

Матракът, който Джо донесе, зае почти цялата площ на балкона. Мел предпазливо се отпусна и прибра патериците си до парапета. През това време Джо се върна за възглавници и вино.

Нито една от съседните сгради не бе достатъчно висока, за да ги наблюдават. Междувременно температурата бе поспаднала, въпреки че все още се задържаше около тридесет градуса. Лекият бриз меко галеше сгорещените им тела. Без светлината, създадена от човека, нощта би била непрогледно мрачна, сякаш изтъкана от черно кадифе.

Джо се намести до нея и наля вино — леко шардоне — което бе запазило необходимата хладина, за да бъде приятно.

— За нас! — вдигна чаша той, а тъмните му очи я погалиха, нежни като милувка. — И за неведомата мъдрост на съдбата, която ни дари с тази авария! Да съумеем да я използваме!

Мел сякаш сънуваше, онемяла от бушуващите емоции. От мига, в който прие предложението му, сексуалното излъчване на Джо като че ли се засили десетократно. Неуловимото като въздишка докосване на твърдото му коляно я караше да тръпне в безумно очакване.