Сюзън Кери
Парна баня (7)

Седма глава

Неочакваната безмълвна близост, която избликна между тях, течеше по безплътния невидим мост, изтъкан от пламенните им погледи. „Желая те толкова силно! — призна мълчаливо Мел, докато отпиваше от шардонето, а погледът й присветваше над ръба на чашата. — Изгарям от нетърпение да те целуна, да те докосна навсякъде!“

Познаваха се съвсем бегло. Но неоспоримият факт, който тя, въпреки немалкото усилия, не успя да пренебрегне, бе, че никой мъж досега не я бе привличал толкова силно! Дори само присъствието му в стаята нарушаваше емоционалния й баланс. С цялото безразсъдство, на което бе способна, тя копнееше да целуне гърдите му и да погали твърдия му корем.

Напоследък Джо бе започнал да губи вяра в истинската любов. В изражението на Мел той прочете изпепеляващата я страст. Освен ако не бе изпаднал в заблуда, двамата несъмнено бяха раздирани от едно и също неукротимо желание. Той бавно сложи чашата си на пода, остави и нейната и погали пламтящите й гърди.

— Свали си сутиена! — прошепна Джо като в сън.

Тези думи предизвикаха прилив от изгарящи тръпки до най-съкровените места на вибриращото й от напрежение тяло. Очевидно Джо не бе като предишния й приятел Дъг Джеймсън, който първо се стремеше към собственото си удоволствие, а нейните желания оставяше на втори план. Тъкмо обратното — щяха да бъдат партньори в най-дълбокия смисъл на думата и да покорят заедно висините на еротичната наслада. Струваше си да го притежава — дори само до края на аварията!

Като омагьосана в сън, за когото отдавна е загубила надежда да се появи, Мел откопча сутиена си. Гърдите й изпълниха дланите му.

— Господи, колко си красива! — възкликна той, дъхът му леко пресекна, а очите му се премрежиха в предвкусване на чувствената наслада.

Искрите на все по-буйно разгарящия се неукротим копнеж обжарваха тялото й, пробягваха игриво по ходилата й, наелектризираха пулсиращото преддверие на съкровената й женственост, което жадно го зовеше. Никой друг не можеше да замени присъствието му! Само Джо, със стегнатото си загоряло тяло, изкусителната всезнаеща усмивка и нестихващия изблик на мъжественост, бе способен да утоли копнежа й!

Всъщност той може би не й подхождаше — недостатъчно образован, прекалено богат, страстен почитател на нежния пол, от когото не би могла да очаква онази дълбока трайна връзка — част от мечтите й. Но в този миг нищо не би могло да има значение! Откакто се помнеше, чувстваше празнота в себе си, която само той можеше да запълни!

Още един кръг нагоре по спиралата на чувствената забрава — когато тъмнокосата му глава се приведе и устните му трепетно целунаха туптящите й гърди. Езикът му затанцува в шеметен накъсан ритъм и Мел помисли, че сърцето й ще спре — изживяването бе толкова силно, че й се струваше почти непоносимо. А все още бяха в началото… Пръстите й се вкопчиха в гъстите му коси и между стиснатите й зъби едва чуто се прокрадна стон.

— Джо, Джо…

— Кажи, мила.

— Докосвай ме…

— Аз също те желая, скъпа, всяка твоя частица! — Гласът му звучеше сподавено. — Чакай, ще ти помогна, мила!

Гипсът ги затрудни само за миг. Захвърлили бельото и всички задръжки, те лежаха върху огромния матрак. Дванадесет етажа над Харбър Айлънд, под мастиленото небе с мигащи звезди, Джо и Мел свикваха с голите си тела, галени от тежкия, но вече хладен нощен въздух.

Все още влажни от устните на Джо, гърдите й посрещнаха новите ласки на пръстите му, докато целувките обсипваха корема й, и още по-надолу и още по-надолу… Реакцията й бе бурна и внезапна — мощни чувствени вълни я обляха, дишането й се ускори в такт с пулса. От гърлото й се изтръгнаха безпомощни звуци, а ръцете й затърсиха упование в раменете му.

Желанието й бе сякаш неутолимо. С цялото сладострастие, на което бе способна, Мел жадуваше Джо да не спира своя вълшебен танц и неуморно да я тласка към мечтаното избавление… Но същевременно да я изпълни, силно и мощно. Когато се пресегна към него, Джо усети, че трудно се владее.

— Скъпа… нека поизчакаме малко, едва се сдържам — промълви той.

Любовта и нежността на милувките му не й даваха право на избор. Тя отстъпи. Вълните на страст бушуваха, всяка следваща застъпваше предишната, докато най-после Мел потъна в море от екстаз. Повече не бе в състояние да устои — дори и да го искаше — и даде воля на стоновете на наслада, когато възбудата й се засили.

Той притисна тялото й още по-силно, без да забравя, че трябва да я пази.

Силните й мускули участваха в магическия ритуал, така сублимното усещане за пълнота достигаше нови, неочаквани нюанси и я тласкаше към точката на пълна забрава. Джо започна да губи самообладание.

Целият досегашен опит не го бе подготвил за опиянението, което изпита, докато се любеше с жената, която наистина обичаше. Физическото удоволствие бе удивително, неповторимо. Но като се добавеше и пълното духовно сливане, тя ставаше за него безценна, незаменима и единствена. Изгаряше да я притежава цялата, да се слее с всяка нейна клетка!

Достигнаха върховния екстаз секунди един след друг.

Мел потрепери силно и въздъхна, изпитала неземно удоволствие. Пламтяща като жарава, тя даваше воля на неуправляемата могъща енергия, освобождавана във всяка нейна клетка. „Аз съм негова! — тържествуваше тя, като потъваше в тръпките на заливащите я горещи приливи. — И той е мой! Дори само в този миг!“

Уморените им тела бавно се отпуснаха и прегърнати потънаха в унес. Свежият полъх на доскоро слабия и влажен бриз им подейства като дългоочаквана милувка. Гъсти кълбести облаци се бяха скупчили над главите им. Внезапно те настръхнаха — запръска дъждец. Леките и хладни капки ги докосваха като благослов.

— Искаш ли да влезем? — обърна се Джо към нея и затърси лицето й.

Можеше да я премести само кран.

— Ако ти искаш — едва чуто промълви тя.

— Тогава — оставаме! — отпусна се той и я прегърна. — Харесва ми да стоя под дъжда с теб! Като че ли вземаме душ след всичко, което преживяхме.

Нямаше гръмотевици и не след дълго лекият дъждец утихна. Свежа и спокойна в своята голота, Мел се прозя и протегна. Чувстваше се удовлетворена, като същевременно цялото й тяло — до върховете на пръстите — гореше от желание да се люби. „Трябва да съм луда, за да се надявам, че ме обича! — помисли си тя, като се стараеше да разсъждава като улегнал човек и да не си въобразява разни небивалици заради проблесналата помежду им искра. — Шансът да държи на мен е нула! Познавам го толкова отскоро, че дори не може да се говори за някаква връзка!“ Струваше й се, че Джо спи. Приглушеният му шепот в ухото й я сепна.

— Разкажи ми за семейството си — лениво рече той. — Имаш ли братя и сестри? Била ли си омъжена? За какво мечтаеш?

Въпроси, които един мъж задава, ако жената срещу него го интересува дълбоко и искрено. Мел говореше с леко треперлив глас, защото съзнаваше, че гледната й точка е променена — единствено дете на професор по физика и неуспяла концертираща пианистка, която се бе разделила с мечтата си за кариера, за да отгледа дете.

— Бях единствената надежда на мама — обясни тя. — Твърдо вярваше, че след като не е успяла с кариерата си, аз непременно ще завоювам света. И изобщо не забелязваше, че нямам и капка музикален талант!

— Разбирам, че не си музикант! — усмихна й се Джо, като нежно поглади ръката й — леко като с перце.

— Едва ли бих могла! Завърших английска филология и когато не продавам недвижими имоти, преподавам литература в прогимназията.

— Ами баща ти? Какви планове имаше за теб?

Мел сви рамене. Никога не бе успяла да угоди на вдъхващия страхопочитание господин Тейлър, въпреки че — Бог й бе свидетел — бе опитвала. Нито пък придоби изключителната му самоувереност.

— Да се омъжа! — бе спонтанният й отговор. — Разбира се, ако намеря някого не по-малко блестящ и образован от него!

В следващия миг й се искаше да си прехапе езика. Думите й можеха да прозвучат като плесник в лицето, предвид незавършеното му образование!

Джо обаче не ги изтълкува по този начин.

— Образованието е важно — съгласи се той. — Когато напуснах гимназия, за да поема бизнеса на дядо, мислех, че ще се върна след година. Но никога не го сторих. Може да се каже, че съм взел диплома от училището по удари под пояса!

Мел се улови, че се вслушва не в думите, а в недоизказаното.

— Значи това прекъсване те е измъчвало! — обобщи тя.

— Е, така беше! — хвърли й той кос поглед. — Да не съм глупак! Мислех, че ще завърша колеж. Кариера на архитект! Но при онези обстоятелства направих това, което се очакваше от мен. Да управлявам „Ричи & Кербоун“ и да строя елегантни жилища, които се вписват в околната среда, се оказа превъзходен заместител.

— С други думи… Ти си доволен от живота си.

— В повечето аспекти — да. — Не сподели мечтата си да създаде семейство, в което да има много любов и топлина — както в това, в което бе израснал. Нито, че почти бе загубил надежда да я осъществи. Откак Мел се появи в живота му, усещането, че е изпуснал някакъв много важен влак, като че ли се бе притъпило. — Въпреки всичко — добави той, когато тя не продума, — ако някой ден имам деца, ще се опитам да ги убедя, че не е добре да изпадат зад борда като баща си. Всъщност — при условие, че нямат много сериозна причина!

Запознанството с Джо отвори очите на Мел — бе възпитана в дух на академичен снобизъм. Сърце не й даваше да слуша горчивите му думи.

— Ти си последният човек, за когото може да се каже, че е изпаднал зад борда! — възкликна тя, като погали с длан стегнатия му корем. — Въпреки че нямаш диплома, всеки знае, че си умен. Хората се възхищават на успеха и уменията ти в бизнеса!

Радостният пламък, лумнал в сърцето му, се разгоря с нова сила. Тя го харесваше — не само като любовник, но и като мъж, справил се с неочакваните клопки на съдбата, преодолял формалните бариери, за да остави своя отпечатък в живота. Доста насърчително… Тъй като и той откликваше на обаянието й.

Джо не формулира чувствата си в думи. Вместо това, за да бъде играта честна, разказа за сестрите и майка си, която в последно време живеела с един вдовец. Топлината, с която говореше за женската половина на семейството си, не остана скрита за Мел. Но когато изказа предположението, че майка му би трябвало да се гордее много с него, усети лека неловкост.

— Да, така е — потвърди той след миг. — Поработих доста — и за мен, и за другите. Единственото, което й тежи, е, че още не съм се оженил и не съм я зарадвал с внуци, предполагам!

Дали не бе намек, че е заклет ерген, влюбен в своята независимост? И че Мел трябва да потърси другаде стабилен любовник или съпруг?

Но преди Мел да се сети как да извърши проучване по заобиколен път, без директно да поставя въпроса, се разнесе силна гръмотевица. От изток, откъм Мексиканския залив, бе доплувал нов куп облаци с причудливи форми.

— Имам чувството, че този път наистина ще ни намокри! — огледа небето Джо и се намръщи. — Май ще трябва да потърсим подслон!

Дали Джо би имал желание да остане с нея след идването на тока, за Мел вече не бе от значение. Въпреки че щеше неимоверно да й липсва — всеки божи ден! — ако вземеха решение да не се виждат повече.

— Не искам — прошепна тя, като обкръжи лицето му с ръце. Първите едри капки затупкаха и намокриха косите им. — Не ме интересува нищо! Искам да остана тук, на балкона… И отново да те любя!