Сюзън Кери
Парна баня (5)

Пета глава

В луксозния апартамент до офиса, Джо събу мокасините, съблече сакото и вратовръзката и навъсено си направи едно мартини. Каква каша! Тръшна се на черното кожено канапе, без дори да пусне стереото. Благодарение на изключително хитрите си хлапашки стойки шансовете му да убеди Мел Тейлър, че е порядъчен представител на мъжкия пол, бяха сведени до нула!

Странно, но бе сигурен, че щяха да си паснат!

Той уморено изпъна крака на една ниска масичка за кафе и затвори очи. Утре ще се обади на Кевин Фрейзиър и ще му нареди да оттегли иска, като при това напише извинително писмо на Мел. Заедно с него ще изпрати и чек за две хиляди и петстотин долара. Е, така плановете му за Мел не се уреждаха, но той бе длъжен да го направи.

Като човек, влюбен в морския бриз и свежия въздух, Джо веднага забеляза задуха в стаята. Очевидно чистачката бе изключила вентилаторите на тавана. Като че ли климатикът също не работеше. Тъкмо се надигна да огледа обстановката, когато до ушите му достигна приглушения шум от настойчиви удари по стъклената врата на офиса.

Възможно ли бе да е…

След секунда за свое най-голямо удоволствие установи, че е Мел. Изглеждаше смутена, объркана и малко засегната.

— Виж, не исках да те притеснявам, особено след разговора ни преди малко — избърбори тя, преди Джо да успее да си отвори устата. — Но токът спря и асансьорът не работи. Ще мога ли да ползвам банята? И да поседна на някой стол в офиса, докато…

Кой смееше да каже, че единственият син на Майк и Роуз Кербоун не можеше да мисли на крак? Или дори, ако се налагаше, и с главата надолу? Електрическата авария му даде нови шансове да покори Мел! Нямаше ни най-малко намерение да пропусне случая! Въпреки това се налагаше да вземе мерки за аварийната захранваща система в сградата.

Той отстъпи настрана, като държеше вратата отворена с любезна и — този път надяваше се! — предразполагаща усмивка.

— Поканата ми продължава да е в сила. Разбира се, без никакви ангажименти! Банята за гости в апартамента е на твое разположение. Фотьойлите в хола са много по-удобни от тези в офиса. Освен това в хладилника имам безалкохолни, бира и други напитки. Ще се радвам да те почерпя!

Мел се колебаеше. Всъщност, не бе удобно да спори. Не бе тактично да остане сама в офиса му, нито пък можеше да го задължи да й прави компания там, докато дойде тока.

— Окей — отстъпи тя. Би било много по-добре, ако не бе толкова красив, не излъчваше тази силна сексуална чувственост и не представляваше ищеца в заведено срещу нея дело. — Благодаря ти! Много си мил!

Офисът на Джо, въпреки че бе комфортно обзаведен, не я бе впечатлил. Обичайна служебна територия. Но когато влезе през междинната врата в хола на апартамента му, Мел онемя.

Не бе сигурна какво точно очакваше. Може би някаква скъпа, но посредствена смесица от стилове и цветове. Въпреки парите и скъпите елегантни дрехи той нямаше никакъв артистичен ценз. Необяснимо защо, но Мел бе приела, че изисканият вкус и усетът за изтънчена подредба са му напълно чужди. „Ти си по-голям сноб дори от родителите си!“, призна тя с укорително поклащане на главата, докато разглеждаше меките сиви тонове на стенната драперия, паркета от тиково дърво и преливащите цветове на ориенталските килими. Не по-малко я впечатлиха скулптурите и графиките на известни модернисти.

— Апартаментът ти е прекрасен! — промълви тя и го погледна, без да успее да прикрие противоречивите емоции, изписани на лицето й. — Ползвал ли си помощта на декоратор?

— Той стои срещу теб.

— Мисля, че си е свършил работата фантастично!

— Благодаря! — Усмивката му леко се отпусна. Едно на нула за него! — Близостта до офиса понякога е досадна. Но ми спестява всекидневните пътешествия. Банята е в дъното на коридора — втората врата вляво.

Ключът в банята щракна. Сигурен, че е съвсем сам, Джо с бързи стъпки се отправи към сушилнята, където бяха бушоните. Независимо от продължителността на аварията, всеки миг захранването в сградата можеше да бъде възстановено, благодарение на газовия генератор, инсталиран преди около година. И тогава Мел щеше да си тръгне — освен ако пропусне да забележи, че токът е дошъл.

Заради страха от асансьори на сестра си Клодин, Джо поставяше такива генератори във всяка сграда с повече от три етажа. При аварии те обикновено се включваха автоматично, но този генератор имаше някаква повреда и се пускаше ръчно. Дежурният по поддръжката пристигаше в шест часа и веднага щеше да се занимае с аварията.

Без да обръща внимание на съвестта си, Джо изключи централния бушон. Е, сега той определяше продължителността на повредата, нали!

Когато Мел излезе от банята и надникна в блестящата кухня от тиково дърво, неръждаема стомана и сини плочки, той най-невинно ровеше във фризера за кубчета лед.

— Какво да бъде? — разклати Джо масивните кристални чаши и ледът иззвънтя. — Сода, кола, натурален лимонов или гроздов сок? Или може би едно мартини? Носи ми се славата на експерт в тази област!

— Кола, с удоволствие! — И като се подпря на патериците, продължи: — Кухнята ти също е възхитителна, не може да се отрече! Бих се чувствала ужасно удобно в нея, при това без нито една промяна…

В следващия миг се изчерви — чак до корените на русите къдрици. „Ах, какъв съм идиот! — прехапа устни тя. — Прозвуча като че ли му се натрапвам!“

Джо се престори, че не забелязва нищо, за да не я притесни.

— Хайде, ела! — Той понесе питиетата към хола заедно с няколко сладки. — Да се настаним удобно!

Беше цяло щастие да се отпусне и пийне нещо студено и газирано. Седнаха на две канапета, разположени под прав ъгъл и Мел повдигна оттеклия си пулсиращ крак на една възглавница върху масичката. Погледът й се спря върху най-близката книга — за живота и творчеството на италианските оперни композитори.

— И ти ли харесваш операта? — учудено попита, след което си прехапа езика.

— Разбира се! Израснах с нея. Моят старец си тананикаше Пучини, докато се бръснеше.

Толкова вежлив, при все това толкова земен! Обикновен мъж, но същевременно — един на милиони! Замислена, Мел не продължи темата за музикалните му вкусове и между тях се възцари кратко мълчание, наситено от обземащия я жив интерес към невероятното му обаяние.

„Трябва да обсъдим съдебния иск на спокойствие — мислеше тя. — Ако не му бях държала този назидателен тон и не бях готова да се засегна от всяка негова дума, може би щях да го убедя да го оттегли.“ Но тя не повдигна веднага въпроса. Някакъв крехък, неочакван, невидим като паяжина мост, нямащ нищо общо с целта на посещението й, се бе прехвърлил между душите им при тези необикновени обстоятелства и Мел не искаше да го разрушава.

Колко лесно би било да си помечтае за Джо Кербоун! Ситните бръчици около устните му, които закачливо се вдълбаваха щом се усмихнеше, притегляха погледа й като магнит. Не можеше да се насити и на живия хумор, струящ от топлите му кафяви очи. Имаше нещо очарователно и обезоръжаващо във вида му — той седеше до нея по чорапи, с небрежно разкопчана риза и лице, огряно от игривите пламъци на следобедното слънце.

Жалко, че му се носеше славата на сваляч — с нова приятелка всеки месец! Мел определено не принадлежеше към изтънчената, бляскава порода жени, по които си падаше. Преди да се заплесне по него, би било добре да си припомни, че докато работеше в търговския отдел, той изобщо не й бе обръщал внимание! Ето, това е истината! Никога не би и помислил за среща, ако Джанет не бе платила онази огромна сума! Ако сега проявява някакъв интерес, то е само поради създадената близост.

Междувременно въздухът в стаята ставаше все по-тежък. Не след дълго, ако токът не дойдеше, щеше да бъде като в сауна. Плъзгащата се врата, която водеше към балкона и заемаше цяла стена, бе огряна от жаркото юлско слънце.

— Дали да не отворим вратата? Може би ще усетим някакъв полъх? — предложи тя.

— Не съм убеден, че идеята ти е много добра — поклати глава Джо. — В такъв ден на паважа могат да се пържат яйца! И последната молекула студен въздух отдавна е погълната в тази пещ. Най-добре е да дръпнем завесите.

Смрачаваше се едва към осем и половина. Но плътните завеси потопиха стаята в полумрак. Мел се надяваше, че няма да се стигне до необходимостта от свещи.

— Но ако все пак…

— Токът спря в 5.23! — намръщи се тя. — Миг преди това си погледнах часовника. Вече минава шест. И няма ни най-малък признак, че ще го пуснат! И в най-тежките случаи на верижни аварии, както преди няколко години при онези необичайни студове по Коледа, повредите бяха отстранявани след около двадесетина минути. Може би ще съобщят нещо по новините. Имаш ли радио с батерии?

Последното нещо, за което Джо си мечтаеше, бе радиоговорител, който да информира Мел, че аварията е била отстранена. А защо при него не беше? Е, ако се случи най-лошото, ще каже, че бушонът се е самоизключил!

— Всъщност, да, в спалнята — забави за миг отговора Джо. — Отивам да го взема.

Донесе един огромен преносим радиоприемник и го постави на масичката за кафе. После го включи, вдигна антената и улови станцията. Мел не се възпротиви, когато седна да слуша до нея, въпреки че коленете им за втори път почти се докосваха. Бяха като две малки деца пред телевизора.

Станцията, на която Джо слушаше новини, предаваше благодарение на собствено захранване. И въпреки че попаднаха по средата на извънредна емисия, те веднага разбраха, че аварията продължава и е с необичаен обхват — не само Тампа и района на залива, а засягаше цяла Флорида от Маями до Пенхендъл. Пристигаха оплаквания от Атланта, Чарлстън и дори от Бахамските острови.

В града ослепелите светофари объркали трафика в часа пик и изнервили шофьорите. Резултатът — серия от катастрофи и няколко юмручни схватки на важни кръстовища. Властите молеха водачите да заобикалят големите населени места по околовръстните магистрали.

— Нищо не разбирам! — възкликна Мел. — След като аварията се простира от Маями до Северна Джорджия и от Мобил до крайбрежието на Каролина, какво става с частните електрически компании? Трябва да са поне няколко дузини! По-скоро прилича на саботаж! Но кой би могъл да организира акция с такъв мащаб?

— Да чуем какво казват! — Джо сложи пръст на устните й.

Според говорителя, представителите на Гражданската защита съветваха хора с дихателни проблеми, които са на електрическо обслужване с кислород, да проверят резервите си и ако са на изчерпване, да се отправят към най-близката болница. Очакваната най-ниска температура през нощта бе около тридесет градуса. Хора, които не понасяха топлината, трябваше да последват същия съвет или да се обаждат за помощ на посочения номер.

Гласът на говорителя утихна за миг, разнесе се шумолене на хартия пред микрофона и някакво неясно шушукане. Последва:

— Дами и господа, една добра и една лоша новина. Добрата новина е, че това, което преживявате не е катастрофалното начало на вражеско нападение. Нито саботаж от какъвто и да е вид, въпреки че сигурно плановете ви за вечерта са провалени. Току-що получихме съобщение от Националната служба за сигурност във Вашингтон. Според данни на метеоролози и астрономи от няколкото големи обсерватории в страната, безпрецедентната авария, която парализира живота на целия Югоизток се дължи на слънчеви изригвания — най-мощните регистрирани досега.

Джо и Мел се спогледаха удивени. Възможно ли бе такова рядко природно явление? И заради него да са затворени в апартамента му?

— Лошата новина — продължи говорителят с едва прикрита възбуда, като че ли приближаваше към кулминацията на някаква шега, — е, че никой не може да се ангажира с продължителността на всичко това! Прогнозите варират от няколко часа… до няколко дни!