Линда Хауърд
Свръхнатоварване (6)

Шеста глава

Елизабет опита да се отскубне, ала Куинлън я спря без особено усилие. Тя обаче продължи да го блъска с всичка сила.

— Пусни ме!

— Няма! Престани да се съпротивляваш и ми отговори!

Но тя не можеше да направи нито едното, нито другото и изпадна в паника. Не искаше да говори за брака си с Ерик Ландърс. Боеше се да съживи този ад в паметта си. Ала със своя дяволски упорит нрав Куинлън нямаше да се откаже, докато не получеше отговор. Знаеше, че е решил да изкопчи всяка подробност от нея.

Изведнъж, водена от инстинкт за самосъхранение, тя се отпусна в обятията му. Мускулите й потръпнаха от облекчение, освободени от неприятната задача да му се противопоставят. Когато бедрата им се допряха и тя почувства възбудата му, дъхът й секна и усети напрежение в слабините си.

Куинлън забеляза промяната, изписана на лицето й. Само преди секунди младата жена се съпротивляваше, а сега вече потръпваше от желание. Когато се притисна към него, тялото й беше напрегнато. За миг той се ядоса, че не може да й устои. Явно губеше сражението — беше я желал толкова силно, така дълго! Разговорът ще трябва да почака. За момента победата бе нейна. Мислеше само за това, че най-после тя отново е с него, а всяко нейно движение издаваше копнеж. Не знаеше каква е причината за тази промяна, но в момента не го беше грижа. Тя отново се бе вкопчила в него, както онзи единствен път, когато се любиха… Оттогава бе прекарал много безсънни нощи, през които жадуваше за Елизабет, объркан и сърдит заради внезапното й охладняване.

А сега отново тръпнеше в прегръдките му и един първичен инстинкт я караше да се притиска към него. После краката й леко се разтвориха, за да го приютят.

Той зарови пръсти в косата й.

— Това ли искаш? — попита Куинлън с дрезгав глас. Всичко се случваше толкова внезапно, че трябваше да се увери дали не е сън. Не се беше чувствал така от ученическите си години, когато желанието го заливаше като порой и заплашваше да го удави… Господи, вече не се интересуваше какво е причинило промяната в поведението й. Искаше само да я люби! И тогава чу:

— Да.

Той я повдигна и я положи върху пода.

— Канапето — прошепна тя замаяно, ала в този миг го усети върху себе си с цялата му тежест и забрави всичко.

Първоначалното й намерение беше да го разсейва, но желанието се оказа слабото й място и надделя. Бе прекарала безброй безсънни нощи, през които лежеше обляна в сълзи и копнееше за него толкова силно, че се плашеше от себе си. Затова отхвърли всички разумни доводи, които я възпираха. Щеше да понесе последствията по-късно, а сега искаше Том Куинлън!

Той не се владееше и се държеше едва ли не грубо. Вдигна полата й и свали бикините. Елизабет разтвори с готовност бедрата си, за да го поеме. Тя извика при мощно му проникване и се изви, за да го приеме по-дълбоко. Накъсани звуци излизаха от гърдите му, после повдигна краката й по-високо. Последваха силни и бързи тласъци.

Тя обожаваше това! Отдаде се на усещането. Изхлипа, когато почти веднага у нея запулсира удовлетворението, изумителното физическо удовлетворение, което само този мъж можеше да й даде. А й се струваше, че никога вече няма да го изживее. Как бе жадувала за този божествен екстаз!

Заслепен от дива страст, той я прикова към пода неподвижна. Елизабет смътно осъзна, че твърдата повърхност убива раменете й. Инстинктивно го беше обгърнала с ръце и крака. Дрезгавите му викове се превърнаха в ритмични, а накрая — в бързо и накъсано дишане. Беше се отпуснал върху нея с цялата си тежест.

Тишината в огромното фоайе се нарушаваше само от учестеното им дишане. Ритъмът на сърцето му отекваше в гърдите й, а разгорещените им тела изгаряха. В следващия миг тя си даде сметка, че не бяха взели никакви предпазни мерки.

Изплаши се, ала за кратко — намираше се в такъв период от месечния си цикъл, че беше малко вероятно да забременее. И веднага след успокоението я обхвана чувство на загуба, празнота и тъга.

— Елизабет?

Тя лежеше със затворени очи. Все още не искаше да се изправи лице в лице с действителността, която щеше да ги раздели. Том се надигна на лакти и без да отваря очи, тя усети проницателния син поглед върху лицето си.

Разбра намеренията му и за миг се опита да го задържи, но той стана. Когато тялото му бавно се отдели от нейното, тя притаи дъх. Най-после отвори очи. На лицето му бе изписано лениво изражение на удовлетворение. Очите му обаче я гледаха хищнически — заловената жертва още не бе победена!

Както винаги я безпокоеше неговата проницателност. Той се изправи, а после с лекота вдигна и нея.

— Махни тези дрехи и облечи ризата ми. Тук става топло, а с нея ще се чувстваш по-удобно.

Без да възрази, тя взе фенерчето и отиде в дамската тоалетна. Коленете й леко трепереха, а слабините пулсираха след бурното обладаване. Не я беше наранил, но й се струваше, че е все още в нея.

Тя се взря в огледалото. Светлината на фенерчето придаваше на образа й призрачен вид. Косата падаше свободно върху раменете и тя я отметна назад, после закри лицето си с ръце.

Как ще излезе оттук? Господи, как можа да постъпи толкова глупаво? Беше останала насаме с него за по-малко от час и допусна да я люби, и то на пода! Не можеше да го упреква, вината бе нейна — тя се вкопчи в него. Вероятно защото се страхуваше да не започне отново с въпросите си…

Чувстваше се засрамена, но и щастлива. Засрамена, защото използва секса като начин да се измъкне. А може би се срамуваше, че го използва като извинение, за да получи онова, за което жадуваше. Изпитваше към него толкова силно физическо влечение, че всичко й се струваше естествено и инстинктите й я тласкаха към него.

Тялото й още тръпнеше от удоволствието. Сега, когато той не я докосваше, старите тревоги започнаха отново да нахлуват в съзнанието й. Отначало смяташе, че е взела най-простото решение, но сега съзнаваше, че не е така — нито Куинлън, нито чувствата й бяха обикновени.

Съблече дрехите си и се избърса с навлажнена кърпа. Хладината я освежи само за миг, защото в помещението бе ужасно задушно. Нямаше избор, трябваше да излезе и да се изправи лице в лице с Том Куинлън.

За една жена е много неприятно, когато няма къде да се усамоти. Елизабет още не можеше да намери място, където да се чувства защитена от Том, защото собствените й спомени бяха срещу нея.

Точно когато обу бикините си, вратата се отвори и силуетът на Куинлън изпълни рамката й. Огромното му тяло затуляше светлината, но не можа да спре хладния въздух откъм фоайето. Полъхът погали тялото й и зърната на гърдите се втвърдиха. А може би това беше типично за жена, когато любимият мъж е наблизо…

Той, разбира се, забеляза реакцията на тялото й. Погледът му се замъгли от желание и силно собственическо чувство. Възхити се на красивите й гърди. Но явно усетил объркаността й, не се приближи.

— Криеш се, а?

— Просто се забавих — призна тя.

Не направи опит да прикрие тялото си — би било глупаво. Сякаш не я бе виждал гола и не се бяха любили! Освен това той беше свалил панталона си и носеше само тъмни спортни гащета. Бос, с коса разрошена и мокра от водата, той беше махнал всички белези на цивилизацията от себе си. Тръпка премина по гръбнака й — още един отклик на неговата сурова мъжественост. Тя сведе очи, за да скрие изражението им.

Куинлън й помогна да облече ризата, после я закопча, сякаш тя бе дете.

— Не може да останеш тук, дяволски горещо е.

— Знам. Тъкмо излизах.

Той я поведе към вратата, преметнал ръка през раменете й. Дали това беше израз на загриженост, или Том просто действаше по онзи примитивен инстинкт да пази женската да не избяга? По всяка вероятност ставаше дума и за двете, въздъхна тя.

Доста се бе забавила вътре. През това време той бе подредил възглавниците на пода като двойно легло и бе напълнил чашите със студена вода. Но ако си въобразяваше, че тя покорно ще се изтегне върху възглавниците, грешеше! Елизабет седна в един стол, взе чашата и отпи. Беше удоволствие да утоли жаждата си с вода. В света на възрастните всички пиеха кафе, чай или вино.

— Гладна ли си?

— Не. — Как можеше да е гладна? Нервите й така бяха опънати, че едва ли щеше да потърси храна, преди да излезе оттук.

— Аз обаче съм гладен — рече той и започна да се храни. — Разкажи ми за брака си.

— Няма нищо интересно, а и не те засяга.

— Това е спорно твърдение. Добре, нека направим така. Аз ще ти разкажа за моя брак, ако ти — за своя. И без измъкване! А аз обещавам да отговоря на всичките ти въпроси.

— Бил си женен?! — гледаше го смаяна тя.

— Разбира се. Та аз съм на трийсет и седем, по дяволите! Да не мислиш, че съм живял във вакуум?

— Какво нахалство! — пламна тя. — Нахвърляш се върху мен за това, че не съм ти казала за брака си, а чак сега споменаваш за своя!

— Сега ми хрумна — призна той и се потри чело.

— Е, добре! Ето още нещо за неандерталския ти ум: времето за откровения отдавна мина. Вече не сме обвързани, така че няма смисъл да споделяме преживяванията си.

— Не се заблуждавай! — каза той и отхапа от кифличката си. — Това, което се случи преди малко, ме кара да се чувствам доста обвързан.

— Това беше само кратък секс и аз имах нужда от него.

— Много добре знам колко продължи! — Погледна я сърдито и тя разбра, че думите й не му допадат. — Шест месеца не си излизала с никого.

Тя се вбеси.

— Да не би да си ме следил?

Да, разбира се, но нямаше намерение да й казва.

— Чики се тревожеше, че изобщо не водиш светски живот.

Елизабет въздъхна недоволно, ала преглътна, защото неведнъж бе чувала Чики да приказва така. Трябваше да поговори със секретарката си за дискретността.

— Бях много заета — отвърна тя, без да се интересува дали Куинлън й вярва. Нарочно се товареше с работа, за да има по-малко време да мисли за него.

— Знам. С доста глупости се занимаваше.

— Затова хората ще имат основание да си поръчват алармени инсталации при теб. Аз се занимавам с глупости, които ти защитаваш.

— Защитавам хората — уточни той.

— Аха. Затова поставяш алармени системи предимно в квартали, където е пълно с хулигани и хората са в опасност.

— Едва ли ще се разберем по този въпрос.

— Ти започна.

— Сбърках. Да се върнем към първоначалната тема за нашите неуспешни бракове. Хайде, питай каквото искаш.

Идеалният отговор би бил да заяви, че това не я интересува. Но нямаше да е вярно. Нещо повече, страхотно ревнуваше от тази непозната, досега неподозирана бивша съпруга, носила неговото име, споделяла леглото му. Елизабет не отрони дума, ала не отмести поглед от Том.

— Добре — въздъхна той. — Ще ти опиша накратко отегчителните факти. Казваше се Ейми. Запознахме се в колежа. Когато завършихме, ни се стори, че сме достатъчно възрастни и се оженихме. Аз обаче бях много ангажиран с работата си и Ейми хареса един свой колега. След шестмесечен брачен живот двамата с нея разбрахме, че сме сбъркали. Още година се мъчихме да спасим брака си, но не успяхме. Разводът дойде като облекчение и за двама ни. Край на историята.

— Не знам дори в кой колеж си учил.

Той отново въздъхна и това я подразни.

— Завърших Калифорнийския технически университет.

— Аха. — Това обясняваше познанията му по електроника.

— Нямам деца — добави той.

— Така и предположих. Нямаше да ти простя, ако го бе скрил.

— Това значи ли, че ти имаш деца?

— Не.

— Господи, колко много ми липсваше, Елизабет! Ти не си от тези, които могат да се преструват. Ако си кисела, не правиш никакви усилия да го криеш и да изглеждаш ласкава и безгрижна, нали?

— Не съм нито ласкава, нито безгрижна.

— И слава богу! Е, твой ред е. Разкрий ми дълбоките тайни на твоя брак…