Джанел Тейлър
Бъди моя завинаги (5)

Пета глава

Вечерята беше вкусна и премина в любезни разговори между четиримата. Джордж им разказваше за Огаста. Това бе интересно за Рейчъл и Дан.

Когато Моли Сю стана да раздигне чашите от последното кафе, Рейчъл попита:

— Как се озова Филип в оръжейния бизнес с вас? След като е живял в Чарлстон, а вие тук, как се запознахте? Никога не ми е идвало на ум да го питам и чак днес следобед си дадох сметка, че не зная нищо по този въпрос.

— Запозна ни Харисън Клементс през януари седемдесет и трета — отвърна домакинът спокойно и любезно. — И двамата с Хари търсехме инвеститор за нашето производство. Изборът на Филип беше добър, особено при предстоящото му преместване в Савана следващия месец. По този начин той щеше да осигурява транспортирането на стоката. А по този начин се пестяха средства и на мен, и на Хари, защото ни обслужваше по специална занижена тарифа.

— А Филип как се е запознал с Хари? — попита Рейчъл, без да показва своето любопитство и интерес.

— Не знам. Познавам Хари още от края на войната, но не сме близки приятели. Многократно сме сключвали съвместни договори. Филип се присъедини към моята компания и към тази на Хари през февруари седемдесет и трета и това се оказа успешен ход и за трима ни.

Рейчъл наблюдаваше внимателно Джордж, преди да каже:

— Трябва да питам за това Хари, когато отидем в Атина другата седмица. Дан иска да направи поръчка и при него.

— Добре е, когато печалбите отиват в семейния бизнес — каза Джордж.

Рейчъл прецени, че щом Джордж не изглежда притеснен, той не подозира, че тя преследва някаква цел с посещението си при Хари. Зарадва се, че е така, защото харесваше Джордж и Моли Сю. Може би, разсъждаваше тя на ум, Джордж доставя снаряженията и не знае, че прави това незаконно. Искрено се надяваше, че е така.

— Вече е късно и трябва да тръгваме — каза тя. — Вечерята и вашата компания бяха превъзходни.

— Да, наистина — съгласи се Дан. Той действително чудесно се забавляваше. Тази ловка жена го водеше по опасен път, въпреки упоритото му намерение да й се противопостави и да не я оставя тя да го води. Проявяваше слабост и това заплашваше неговата мисия. Не биваше да си позволява даже за един-единствен миг да забравя коя е и какво бе сторила. Не разбираше обаче защо толкова трудно му се удава да помни това. Може би това създание притежаваше някаква тайнствена сила, с която го примамваше. Трябваше да закали своята непоколебимост и да охлади чувствата и страстите си, за да бъде сигурен, че тя ще бъде негова жертва, а не той нейна.

— Ще докарам каретата пред къщата и ще ви отведа до хотела. Тролеят вече не върви, а е твърде късно да наемете файтон или пък да се приберете пеша в тъмнината. Този район не е опасен, но по-добре е човек да не рискува.

Докато Джордж приготвяше каретата, Моли Сю заяви:

— Джордж има чудесен план за вас през седмицата — и тя им разказа къде възнамерява да ги заведе. — Надявам се, че сте доволни, че е запълнил времето ви, докато сте тук. Толкова му е приятно да направи това за вас.

— Звучи прекрасно. Надявам се, че ще ни придружавате, ако имате възможност.

— Разбира се. И за мен това ще бъде нещо като почивка, без да напускам града. Радвам се, че ни гостувате, Рейчъл, и че доведохте със себе си вашия симпатичен братовчед.

— С Джордж сте много мили и гостоприемни. Благодаря ви.

— Никога не съм ял нещо по-вкусно от това, което вие поднесохте, мисис Ледърс — направи й комплимент Дан. — Надявам се един ден, когато и аз имам съпруга, тя да готви поне наполовина толкова добре, колкото вас.

Моли Сю се изчерви от гордост.

— Вие сте истински джентълмен от Юга. Още не сте срещнал достатъчно жени. Почакайте още малко, капитан Слейд. Някоя щастливка ще благодари на Бога, че е намерила такъв добър мъж като вас.

— Колко мила и любезна сте — отвърна Дан с широка усмивка.

Пожелаха си лека нощ и Рейчъл и Дан тръгнаха.

 

 

— Нали беше забавно? — попита Рейчъл пред вратата на стаята си.

Той се облегна на рамката и отговори:

— Да, беше забавно. Бих могъл да свикна с живота на брега, ако винаги е така интересно, както днес.

— Защо не се разведете със съпругата си и не напуснете морето? — пошегува се тя.

— Зависи от това, дали ще намеря нещо по-добро, с което да я заменя.

Рейчъл изучаваше Дан с поглед.

— Не сте търсил достатъчно упорито. Сигурна съм, че много жени ще подскочат от радост, ако им предложат да станат мисис Даниел Слейд. Обзалагам се, че на всички пристанища по света жените горят от желание да бъдат с вас.

Дан задържа погледа си върху нея.

— Проблемът не е в това, че жените изгарят от желание да бъдат с мен. Аз трябва да срещна жената, с която да изгарям от желание да бъда.

— Само това ли има значение?

— Само това. Винаги, когато срещна такава жена, оказва се, че тя вече не е свободна. Не мисля, че е разумно и почтено да открадна любимата на някой друг мъж. Колко жалко, че вие не сте свободна, Рейчъл. Двамата си подхождаме и се справяме добре заедно. Не се срещат често такива двойки.

Рейчъл не успя да задържи топлата вълна, която се разля по тялото й и изби в руменина по страните й.

— Благодаря ви за комплимента, Дан. Но вие не ме познавате толкова добре. Може и да съм чудовище, което се представя за благовъзпитана дама.

Дан се разсмя, но всъщност реакцията й го заинтригува.

— Срещал съм много жени по света, Рейчъл, и мога да разпозная истинската дама от пръв поглед. Вие просто се много скромна, за да се съгласите с мен.

Тя погледна мускулестия мъж, който, се подпираше на рамката на вратата, кръстосал ръце пред широките си гърди. Ако не хранеше съмнение в искреността му, едва ли щеше да устои на привличането му.

— Опитвам се да бъда дама, Дан — пошегува се тя. — Но понякога не е толкова лесно.

Дан избухна в смях и изправи стройното си тяло. О, небеса! Тя е толкова опасна и съблазнителна! Укроти страстите си и мисли трезво, момче. За теб тя е само цел. Тя не е обикновена жена, с която да пофлиртуваш или да покориш.

— Както понякога не е толкова лесно да бъдеш и джентълмен.

Рейчъл долови вълнение в ясните му сини очи. Усети дрезгавия му глас като нежна целувка по тялото си. Близостта му събуди неудържимо желание в нея.

— Вече е късно — не успя да скрие, че с усилие се пребори с нежеланието да се разделят. — По-добре вече да си пожелаем лека нощ. Ще се видим в осем на закуска преди първата ни обиколка из града.

— Лека нощ. Благодаря, че приехте компанията на един самотен стар морски вълк във вашия прекрасен свят.

Рейчъл се смути и разчувства при последните му думи.

— Не ви личи да сте самотен мъж.

— Само се преструвам на безгрижен ерген.

— И това ще се промени някой ден. Не започвайте връзка, докато не се уверите, че жената, на която сте решил да се посветите, е най-подходящата — посъветва го със сериозен глас тя.

— Как може човек да разбере дали изборът му е най-добрият?

Тя сведе поглед. Усмивката изчезна от лицето й и каза:

— Не зная отговора на този въпрос, Дан, но знам, че ако човек сгреши, това може да му причини болка и да му струва скъпо. Преди да направите своя избор, уверете се, че не грешите.

— Звучи така, сякаш го знаете от собствен опит. Вярно ли е?

Рейчъл се усмихна насила, срещна въпросителния му поглед и каза:

— Имах предвид майка си. Тя направи ужасен избор с втория си съпруг. След като татко почина и ни сполетяха неприятностите, тя започна да се страхува и се чувстваше самотна. За това се омъжи набързо и необмислено за един ужасен човек. Това беше трагедия както за нея, така и за цялото семейство. Причини ни много болка и сега всички плащаме за нейната грешка.

Дан не се усъмни, че е искрена. Част от думите й обаче бяха резултат от личния й опит. Но кои точно? Рейчъл се упрекна, че се разкрива пред него.

— Достатъчно се занимавахме със спомените си тази вечер, Дан. Това не помага, а пречи на раната да заздравее. Ще…

Дан пое студените й ръце в своите топли длани. С раздразнение отбеляза, че сърцето му лудо бие и че няма желание да се разделя с нея.

— Разбирам ви. Самият аз имах трудно детство. Миналото не може да се промени. Трябва поне да не допускаме да ни причинява още болка.

Тя направи грешка, че погледна в сините му очи, защото пламъците в тях сякаш я погълнаха.

— Какъв начин сте открил вие, Дан?

— Още не съм, но не се отказвам да го търся — призна той.

— Може тази година и двамата да имаме късмет и да го намерим.

— Надявам се, Рейчъл, за наше добро да успеем. Никога не е късно да опита човек.

Не е ли късно вече за мен да се защитя срещу несправедливото обвинение? — запита се Рейчъл. — Късно ли е да срещна човек като него, който…

— Лека нощ, Дан. Благодаря ви.

Дан пусна ръцете й и отстъпи няколко крачки назад.

— Спокойна нощ, Рейчъл Маккандлис. Очаквам да ви видя сутринта.

Рейчъл влезе в стаята си. Отиде до леглото и седна на ръба му. Само че наистина ли искаше да ме види утре сутринта, помисли тя и сълзите рукнаха от очите й. Плачеше за всички, които бе обичала и загубила. За злощастните превратности в живота си, за това, което би могло да бъде сега, за Филип. И за това, което никога не можеше да има с Даниел Слейд — първият мъж, който се докосна до „дълбините на душата й“, както беше казала Лулу Ма, и първият, който разпали страстта в нея. Знаеше, че не бива да го желае. Дори да беше искрен, той бе обвързан със своя кораб и с морето. Дори сега да го привличаше, когато разкриеше тъмното й минало и всички лъжи, които му наговори, той щеше да я намрази. С изключение на вярната Лулу Ма, която винаги беше до нея, тя отново остана сама. Само че този път клюките щяха да бъдат още по-злобни и разследването — още по-унизително. Тъгуваше за родителите, братята и сестрите си, които беше загубила безвъзвратно. Надяваше се, че Филип не я бе измамил така, както Крейг и Нюман. Дълбоко в душата си жадуваше за капитан Даниел Слейд.

Дан застана до междинната врата към нейната стая и се заслуша. Мъжът на регистратурата му беше казал за вратата между двете стаи, която беше закрита с подвижни шкафове. Отмести шкафа в стаята си, за да чуе, ако каже нещо важно, както бе направила онази нощ в дома си. Засега не се чуваше нищо. Беше доволен, че смазаните наскоро панти не скърцаха. Не знаеше как да тълкува това, че тя не овладя чувствата си. Вълнуваше се от живия спомен за допира с нея. Помисли, че една зла и жестока жена би трябвало да бъде по-студена и способна да се владее…

Дан чу как леглото изскърца, когато тя стана да се съблече. Много внимателно върна шкафа на мястото му. Истината продължаваше да му се изплъзва, да му се присмива и да го измъчва.

 

 

Рейчъл остана доволна от това, което видя в огледалото. Чувстваше се по-добре, след като снощи се наплака и така освободи потисканите емоции и се радваше, че спокойният сън я бе възстановил и очите й не бяха зачервени и подпухнали. Беше пъхнала бележка под вратата на Дан, в която променяше часа на закуската от осем на девет, за да останат по-малко време насаме преди срещата им с Джордж в десет и половина. Реши да бъде много внимателна в отношенията си с Дан, докато не се решат всички проблеми. Да ги ограничи в рамките на приятелството и благовъзпитаното поведение. Това, върху което трябваше да се съсредоточи, бе да постигне целта на пътуването. Не трябваше да флиртува повече с Дан, нито да му позволява да я ухажва, както се получи снощи пред вратата на стаята й. Беше опасно, съвсем скоро…

Срещнаха се във фоайето. Дан стана от фотьойла, където седеше с вестник в едната и чеша кафе в другата ръка. Усмихна се и каза:

— Направо сте неприлично красива, Рейчъл! Готова ли сте за закуска?

— Умирам от глад — каза тя и весело се разсмя.

Дан й подаде ръка и я поведе към ресторанта. Жълтата рокля подчертаваше красотата на кадифената й кожа и тъмнокестенявите коси. Изглеждаше спокойна и ведра, което го изненада след всичко, което бе чул снощи. Беше непредсказуема и загадъчна като тайната, която ги бе събрала тук.

— Предстои ни тежък ден. Добре, че сте си починала хубаво.

— Чувствам се много по-добре от вчера. Повече никакви тъжни разговори като тези, които водихме снощи. Трябва да се забавляваме докато работим.

— Приемам забележката, мисис Маккандлис, и съм напълно съгласен с вас. Съвсем не е забавно да се ровиш в мрачното минало. Трябва да вземем предпазни мерки това да не се повтаря.

— Добре — каза тя, докато се настаняваха на една маса до прозореца. Погледна навън и продължи: — Днес е прекрасен ден, нали? Небето е без едно облаче.

Дан зарея поглед към хоризонта.

— Прилича ми на попътен вятър — каза той.

— Ето че и нашият екскурзовод се задава с каретата си — каза Рейчъл.

Настаниха се в каретата при Джордж. Рейчъл седна отпред и разтвори жълтия слънчобран над главата си. Дан зае мястото зад нея. Потеглиха на запад по „Броуд Стрийт“ към първата набелязана забележителност на града, която се намираше на няколко мили от хотела. Джордж сочеше сградите, покрай които минаваха и им разказваше каквото знаеше за тях. Спря каретата и каза:

— Ето една съществена част от нашето наследство — барутните фабрики на Конфедерацията. По време на войната тук се намираше една от най-големите фабрики за барут в Юга и всъщност — една от най-големите в света — говореше и посочваше различните постройки, а Рейчъл и Дан наблюдаваха огромния комплекс от сгради, чиято архитектура напомняше и на двамата за нормандска крепост.

— Шерман не изравни със земята Огаста — продължи Джордж. — Каналът и фабриките ни помогнаха да се съвземем бързо след войната. Предполагам, че Шерман е решил, че не е необходимо да разруши града, след като бе разцепил Конфедерацията на две и така бе прекъснал връзката ни с продоволствения център. Повечето от работниците ни са работили в тези заводи през войната. За това са толкова опитни.

— Това е факт, който ме успокоява — намеси се Рейчъл. — След като ми обяснихте колко лесно взривим е барутът, наистина се притесних какво би станало, ако избухне пожар.

— Не бива да се тревожите. В Огаста има петнадесет пожарни команди, подземна канализация и водни помпи из целия град. Хайде да продължим. Има още много за разглеждане.

Когато се обърна към Джордж, за да разменят тези думи, Рейчъл мярна с ъгълчето на окото си Дан. Едва потисна желанието си да се обърне и да го погледне. Слава Богу, че не седяха един до друг. Така почти успяваше да си наложи да не мисли за него и за това до каква степен той представлява опасност за нея — и във физически и емоционален смисъл.

При кантона на бариерата за дървения път „Самървил Роуд“ Джордж спря каретата и плати таксата. Минаха вдясно и навлязоха в хълмиста местност, покрита със зеленина. Теренът затрудняваше бързия ход на конете и каретата.

— Много от къщите тук са строени в края на седемнадесети и началото на осемнадесети век от богати граждани, които са бягали от летните жеги, разливането на реката и комарите в града — обясни им Джордж. — Някои от къщите са на плантатори от района, други — на богаташи от Севера, които прекарват зимата тук. Ако се обърнете назад, ще видите величествената панорама на нашия любим град.

Рейчъл и Дан, без да стават, спонтанно се извиха назад. Въпреки разстоянието от три мили, Огаста се виждаше в цялото си великолепие, разположена ниско в равнината. Дан се обърна преди Рейчъл. Погледите им се срещнаха и застинаха впити един в друг. Миг след това тя наруши това единение, като се обърна много бързо напред.

Джордж спря каретата пред един широк път вляво и каза:

— Това е арсеналът на Огаста. По-голямата част от него беше затворен по време на войната. Може да се каже, че за нас войната приключи на трети май шестдесет и пета, когато арсеналът капитулира — Джордж изпитваше истинско удоволствие да им разказва подробно за града.

После подкара конете по същия път към една сграда със сходна на барутните заводи на Конфедерацията архитектура. По плаца още имаше следи от отминалите паради. От двете страни бяха засадени дървета и тук-таме се виждаха пирамиди от оръдейни топове.

— В Юга имаше четири основни арсенала, три от тях бяха в Джорджия. От нас бяха материалите, енергията, железниците, реката и океана. Така че нашият щат беше жизненоважен за Конфедерацията. Дори когато янките блокираха бреговата линия, нашите кораби продължиха да пристигат и напускат Савана. За това тя беше толкова важна за Шерман. След като разруши железопътния ни център в Атланта и завзе пристанището ни в Савана, той пречупи гръбнака на нацията. Не знам защо не посегна на някои жизненоважни центрове — Огаста с нейните барутни заводи и арсенала, Атина с производството на оръжия. Така и не научихме какво е имал предвид, но съм доволен, че е станало така.

— Мисля, че съм чувала от Хари, че по някое време тук тайно са произвеждали оръжие.

— Точно така. Първо са произвеждали „Лийч и Ригдън“, след това — „Ригдън — Ансли“. А ето и изненадата ви за днес — обяви Джордж е весел смях.

Рейчъл погледна напред по алеята, от двете страни, на която имаше струпани топове и купчини гюлета. Видя една огромна красива вила. Нямаше време да разпитва домакина за това как Хари се е озовал в оръжейния бизнес, дали е родом от Атина и дали е произвеждал оръжие по време на войната.

— Вила „Белеву“ — домът на Октавия Уолтън Левърт. Дядо й е един от мъжете, подписали Декларацията за независимост. Той и Лимън Ход са погребани под обелиска в центъра на града. Тя живее тук с леля си — мисис Анна Робинсън. Предстои ни обяд с тези изискани дами. Убеден съм, че ще ви харесат. Часът е един, така че сме тук съвсем навреме — прибра в джоба си часовника и накратко им разказа коя е Октавия.

Нервите на Рейчъл се опънаха така, както би се опънал два номера по-малък корсет, облечен на някоя дебелана. За какво, притесняваше се тя, мога да разговарям с една толкова интелигента, обиколила света, образована и изискана дама? Рейчъл се опасяваше, че прочута жена като Оливия Левърт сигурно ще я намери скучна и простовата. Ако знаеше предварително за този важен обяд, поне щеше да обмисли по-внимателно облеклото си. Изтръпна, когато каретата спря пред вилата.

Дан забеляза вълнението й. Усмихна й се и прошепна:

— Не се притеснявайте. Те ще бъдат очаровани от вас, както всеки, който ви види. Просто останете вярна на своята същност, Рейчъл.

Лесно ти е да го кажеш, каза си тя наум шеговито, очарователен развратнико! Ще се влюбят в теб от пръв поглед, както това става с всяка жена.

 

 

Няколко часа по-късно Дан помогна на развеселената Рейчъл да се настани в каретата. Размениха на тръгване няколко шеги и гостите потеглиха. Двете жени махаха с ръка за сбогом. Рейчъл и Дан отвръщаха на поздрава по същия начин.

— Прекарахме чудесно, Джордж. Не мисля, че някога съм се чувствала по-добре. Те са чудесни, изключителни дами. Благодаря ви, че ни доведохте и ни запознахте с тях. Октавия е прекрасна — толкова възпитана и така изискана.

— Пазят живи традициите на стария Юг, нали?

— Да, Джордж. Наистина е така — съгласи се Дан.

— Беше ви забавно да побъбрите за разни чуждоземни места и личности, нали? — Рейчъл леко се изви назад и попита Дан.

Той се отпусна на седалката и подпря ръце от двете страни на каретата. Сините му очи се плъзнаха бавно по спокойното й лице и чак тогава отговори.

— Беше весело й отморяващо. Достави ми истинско удоволствие да прочета стихотворението, което Едгар Алан По й е посветил. Беше доста по-достъпно от обичайния му стил.

— Обичате ли да четете? — попита Рейчъл.

— Морските капитани имат предостатъчно време за четене по време на рейс. Жул Верн, Марк Твен и Томас Харди са любимите ми писатели.

— О, приключенски истории. Подходящо четиво за човек с диво сърце и неспокоен дух — пошегува се тя и се зарадва на веселия му смях.

— Ще се изненадате, ако прочетете колко неща човек може да научи за живота от техните книги.

— Чела съм доста от произведенията им. Аз също обичам да чета. Може някой ден да стана писателка и да опиша собствените си приключения в някой роман — след като направи тази глупава грешка, Рейчъл направо поиска да откъсне приказливия си език.

Дан забеляза, че тя се притесни от необмислените думи и ловко я измъкна от затруднението.

— Сигурен съм, че ще спечелите цяло състояние с него. Почакайте само да завършим екскурзията и ще можете да прибавите още интересни епизоди, например като днешния, във вашия роман.

— Видях снимката на доктор Левърт върху пианото. Каква приятна външност. Сигурно ужасно й липсва.

Дан се засмя на бързината, с която тази хитруша сменяше темата за своето минало.

— Трябва да намерим фотографско ателие и да си направим снимки за спомен от пътуването.

— Зная едно добро в центъра — намеси се Джордж. Дан подскочи, защото за миг бе забравил, че са с Джордж, пред когото се бяха представили за братовчеди. Слава Богу, той въобще не подозираше, че не ги свързва роднинска връзка.

— Кажете името на фотографа и ще го посетим в петък следобед. Можем да се снимаме с вечерни тоалети, за да поразим идните поколения с нашия външен вид.

Рейчъл избухна в смях и рече:

— Голям шегаджия сте, братовчеде Дан.

— Говоря сериозно. Ще бъде забавно и ще ни остане хубав спомен.

— Той е прав, Рейчъл. Снимките трябва да запазват приятните мигове.

— Щом и двамата настоявате, нямам нищо против.

— Да, аз настоявам — каза Дан.

— В петък се снимахме — отсече тя и се обърна напред, защото чувствената му усмивка можеше да разколебае решителността й да не се влюбва в него.

Приятната разходка продължи по пътя обратно към хотела, където те се разделиха с Джордж.

— Или Джордж е наистина мил и сърдечен — разсъждаваше Рейчъл на вечеря, — или е по-умен, отколкото предполагам, и нарочно ни занимава със странични неща, за да ни държи настрана от завода. Какво е мнението ви за него?

— Ако е непочтен и подъл, това със сигурност не личи от поведението му. Аз харесвам Джордж. Смятам, че е мил и щедър. Мисля, че причината за странното му поведение в завода, когато говорихте с него, е нежеланието му да обсъжда делови въпроси със съпругата на партньора си или въобще с жена. Освен че смени бързо темата, за да си спести неудобните въпроси, той прави впечатление на открит и честен човек.

— Това е добре, защото съвпада с моето мнение за нето. Няма да ми е приятно да подозирам Джордж.

Дан добре знаеше в какво не й се иска да подозира Джордж.

— Прекарваме чудесно времето си и вие събирате полезна информация за Филип.

— Да. Оценявам и вашата компания и помощ. Благодаря ви, че дойдохте с мен и се държите като истински джентълмен.

Дан схвана многозначителния намек в думите й.

— И аз ви благодаря, Рейчъл. Удоволствието е изцяло мое. Свързахте ли се вече с Филип?

Рейчъл постави вилицата на масата и попита:

— Моля?

— Изпратихте ли телеграма на Филип да го уведомите как вървят нещата? — обясни подробно въпроса си, за да види как ще реагира.

— Не. Още у дома ви казах, че нямам връзка с него. Той знае къде съм и с какво се занимавам. Ако се интересува как вървят нещата, сам ще ме потърси. Мисля, че е наясно, че не бих могла да събера необходимите сведения за толкова кратко време.

Дан преглътна залъка си.

— Права сте. Може би ще ви телеграфира до Атина. След това ще можем да го уведомим, че съм пристигнал и ви придружавам. Така няма да се притеснява, че пътувате сама.

Рейчъл положи усилия да се овладее.

— Сигурна съм, че ще се зарадва, че най-добрият му приятел е до мен и ме закриля в негово отсъствие. Ако получа телеграма, ще ви уведомя веднага, за да отговорим заедно.

До масата им приближи един камериер и съобщи, че на рецепцията има съобщение за Дан. Той стана и каза:

— Докато донесат десерта, ще проверя какво има.

Рейчъл го проследи с поглед, докато се отдалечаваше, силно заинтригувана, защото нито беше обичайно, нито пък в реда на нещата да прекъснат вечерята си, освен ако нямаше нещо наистина спешно.

Когато след десетина минути Дан се върна, тя забеляза, че е задъхан, като че ли е вършил тежка физическа работа.

— Някакъв проблем ли има? — попита тя.

— Не. По-късно ще ви кажа — обеща той с лукава усмивка.

Приключиха вечерята и той я изпрати до стаята й. Рейчъл отключи и се обърна да му пожелае лека нощ. Видя, че се смее.

— Какво смешно има, Дан?

— Вашата изненада — промърмори той с дрезгав глас и посочи към вазата с цветя в стаята. — Казахте, че това е любимият ви сезон. Реших, че ако внеса в стаята ви частица от пролетта, това ще ви освежи, и зарадва.

Изглеждаше смутена, когато го попита:

— Как ги внесохте вътре?

— Пристигнаха докато вечеряхме. Камериерът се качи с мен и отключи вратата, за да ги поставим, където им е мястото. Нали нямате нищо против?

— Разбира се, че не. Много е любезно от ваша страна. Благодаря ви. Лека нощ.

— Лека нощ, Рейчъл. Ще се видим сутринта — помисли, че тя бърза да се оттегли, защото се е притеснила от това, което е видял върху леглото й.

Рейчъл отиде до масата и зарея поглед в красивия пъстър букет. Не можа да определи дали жестът му е продиктуван от приятелски или по-нежни чувства. Картичката в цветята не й даде отговор на този въпрос. „Рейчъл, тези цветя не могат да се сравнят с вашата красота, но се надявам, че ще ви харесат. Дан.“

Взе един нарцис от букета, помириса го и вдъхна с удоволствие силния аромат. Отиде до леглото си и внимателно остави цветето върху възглавницата, за да усеща уханието му през цялата нощ. Често правеше така с гардениите през лятото.

Погледът й се закова на оставените върху леглото сгъната бележка и малка ампула с бял прах. Изтръпна от напрежение, остави нарциса и взе двата предмета. Прилоша й. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите. Прочете бележката, написана върху бланка от хотела. Сърцето й заби още по-лудо и ръцете й се разтрепериха от ужас и страх.

Прочете отново: „Искам те и ще те имам, каквото и да ми струва това. Разведи се с него, избягай или му дай това. Не ме интересува кои от трите начина ще избереш. Само се освободи и този път бъди моя, иначе ще съжаляваш. Имам нужда от теб и трябва да бъдеш моя.“

Рейчъл гледаше недоумяващо ампулата с отрова в ръцете си. Трябваше да се освободи от нея по най-бързия начин. Преди някой да е видял, че е в нея. Този, който беше написал бележката, не знаеше, че Филип е мъртъв, но нямаше съмнение, че я преследва и я заплашва. Ако някой видеше бележката, щеше да помисли, че сама я е написала, защото почеркът беше напълно като нейния. Не знаеше дали написаното беше коварна истина или жестока шега. Кой, недоумяваше тя, би могъл да извърши тази подлост, и как е успял?

Този път Дан нямаше алиби. Но той не би могъл да имитира почерка й, след като нямаше нито откъде да гледа, нито достатъчно време да се подготви за това. Краткото съобщение, което беше пуснала под вратата му сутринта, не бе достатъчно, за да му свърши работа. Нямаше сериозно основание да се съмнява в него и да го подозира.

По възможно най-безшумния начин напусна стаята си и слезе на първия етаж. Намери камериера, който повика и придружи Дан по време на вечерята. Разпита го дали някой друг не е влизал в стаята й. Той отговори, че не знае някой друг да е влизал, и че никой няма право да влиза в стаята на гост на хотела без разрешение от дежурния на рецепцията. Рейчъл разпита и дежурния и се оказа, че в стаята й е влизал само един-единствен човек и това е бил Даниел Слейд, за да остави цветята.

— Забелязахте ли нещо върху леглото ми? — попита тя камериера.

— Да, някаква бележка и малко шишенце с лекарство. Преместих ги на възглавницата. Но не съм чел бележката и нищо не съм пипал в стаята ви, госпожо. Попитайте капитан Слейд. Той беше с мен.

— Той прочете ли бележката и видя ли… лекарството?

— Видя ги, докато ги премествах, но не ги е пипал.

— Има ли някакъв проблем, мисис Маккандлис? — попита дежурният.

Тя се усмихна и излъга.

— Не. Просто бележката беше лична и когато видях, че е преместена, исках да се уверя, че никой не я е чел.

— Кълна се, че не сме, госпожо. Внасянето на цветята не отне повече от минута.

— Благодаря ви и не се безпокойте повече за това.

Камериерът си тръгна и тя се обърна учтиво към мъжа на рецепцията:

— В стаята си имам важни лични документи, господине, затова ви моля да не се влиза в мое отсъствие по никакви причини. Нека в бъдеще оставят съобщенията и подаръците за мен при вас, а вие ми се обаждайте, за да си ги получа.

— Да, госпожо. Ще изпълня молбата ви — отвърна любезно той.

— Благодаря ви. Лека нощ.

Когато тя се върна в стаята си, горещо се помоли и Дан да е взел ампулата за лекарство. Надяваше се да не си спомни, че е виждал шишенцето в стаята й, когато съвсем скоро ще плъзнат ужасните слухове за нея. Знаеше какво щеше да си помисли, ако се досетеше какво е видял.

 

 

Рейчъл отново взе същата предпазна мярка, както със закуската, за която бе отделила толкова време, колкото й бе необходимо, за да се нахрани. Предната вечер й беше доста мъчително насаме с Дан в уютния ресторант. Не искаше всяка закуска, обяд и вечеря да се превръщат в ангажимент, а тя да премерва всяка своя дума, за да изкопчи нещо от Дан, и да внимава да не се отпусне, да се поддаде на очарованието му и да допусне грешка.

Опита се да забрави притесненията и страховете си от последните заплахи. Трябваше да запази мисълта си трезва, за да внимава в разговорите с Джордж и Дан. Припомни си, че инцидентите в Савана започнаха преди пристигането на Даниел Слейд, така че бе възможно той да не стои зад тях. Помисли си, че не трябва да обвинява него за неприятностите, които я преследваха навсякъде. И все пак, не биваше да намалява бдителността си по отношение на пленителния морски капитан и всичко около себе си.

Джордж мина да ги вземе в девет и половина. Разведе ги и ги запозна подробно със забележителностите на града. Когато стигнаха брега, той спря каретата и слязоха на кея. Пристанището беше шумно и оживено. Работници товареха и разтоварваха стока на параходи и шлепове. Къщи, кантори, заводи и огромни складове бяха наредени плътно един до друг по протежение на цялата „Бей Стрийт“. Два закрити железопътни моста пресичаха реката само една улица по-нагоре. Наблизо имаше друг мост за пешеходци и превозни средства.

Рейчъл забеляза искриците, които припламнаха в тъмносините очи на капитан Даниел Слейд, когато погледна бързите води на широката река. Изглежда близостта с водата го изпълваше с енергия и въодушевление. Тя наостри уши да чуе какво ще отговори Дан на въпроса, който Джордж му зададе.

— Изкушавал ли сте се да зарежете морето, Дан?

Капитанът не откъсна разнежения си поглед от бързите води.

— Не още, Джордж. Още не съм срещнал причината, заради която си струва да зарежа морето и кораба.

— Разбирам това усещане. Тази река е властна и непредвидима. Докато обилните дъждове не препълнят коритото й и тя залее града, ни върши добра работа.

— Наводнява града?

— Точно така, Рейчъл. Това се случва един-два пъти в годината. Но големите наводнения на Огаста, които се помнят, са четири. Когато реката прелее, обявяваме мобилизация. Градът е разположен близо до водата и брегът е нисък. Когато нивото се качи, каналите бързо се пълнят и водата прелива в жилищата и по улиците. Там, където живеем с Моли Сю, е високо и сме защитени от наводненията.

— А има ли опасност за завода? — попита Рейчъл. — Намира се близо до канала. Не може ли придошлата река да разруши завода? Казахте, че барутът и химикалите трябва да бъдат съвършено сухи. Ако има наводнение, вие с Филип може да претърпите големи финансови загуби.

— Досега не сме имали проблеми. Хайде да продължим разходката — предложи Джордж.

На следващото спиране не слязоха от каретата. Джордж им обясни:

— Това е „Котън Роу“ — едно от най-важните места на Огаста. Нашата живителна сила. Все още печелим добре от тютюн, но памукът е истинският господар. Цар Памук — това е историята и трагедията за Юга — пророни той, преди да продължи. — Само Мемфис е преди нас в търговията с памук, а в износа за северните и чуждите пазари отстъпваме само на Савана. Търгуваме с целия свят. Никъде не може да се види такава суматоха и оживление, каквито настъпват тук в разгара на сезона през септември.

Джордж се загледа замечтано към реката и замълча. След малко поклати посивялата си глава и рече: — Ако вече сте гладни, знам едно малко ресторантче недалеч от тук. Кухнята е чудесна и го поддържат чисто като в частен дом.

— Приемам предложението ви, Джордж. Като приключим с обяда, бих искал да дойда с вас до кантората ви, за да уредим моя договор и да не мисля повече за това.

— Нямам нищо против — съгласи се Джордж с усмивка.

 

 

В „Завод за огнестрелни материали — Огаста“ Рейчъл и Дан попаднаха на неочаквани неща и следи, които водеха към разбулването на мистериозната загадка.

— Как проследявате различните поръчки, Джордж? — Може ли да ми покажете регистрите, за да разбера как става това? Искам да науча всичко за работата на Филип, за да разговарям като специалист с него по тези въпроси. Сигурна съм, че ще се изненада приятно като види колко много съм научила.

Джордж изглеждаше притеснен от неочакваната й молба.

— Искам да ви помогна, Рейчъл, но това не може да стане сега. Регистрите не са тук. Те са у главния счетоводител, а той е извън града тази седмица. Подготвя финансов доклад кои разходи можем да съкратим и как да увеличим печалбите. Отчетите със сигурност ще са готови, когато Филип се върне. Не се съмнявам, че той с радост ще ви покаже всичко, което искате да научите.

Рейчъл усети, че Джордж я лъже, но едва ли го правеше, за да скрие нещо във връзка с опасната загадка. По-скоро не желаеше да й покаже документацията, без да е получил съгласието на съпруга й, че може да се запознае с личните му доходи.

— Не се притеснявайте, Джордж — каза тя, за да успокои притеснения мъж.

Дан се намеси, за да намали възникналото напрежение и да помогне на Джордж да преодолее смущението си, предизвикано от молбата на Рейчъл.

— Пресметнах и установих, че са ми необходими хиляда и осемстотин сандъка. Плащам предварително в брой, за да не бера грижа как да ви предам после парите — Дан знаеше, че няма да е кой знае колко трудно да продаде такова количество патрони по време на бъдещите си пътувания. Така че не рискуваше нищо с тази поръчка, чиято цел бе да затвърди версията си пред Рейчъл.

Кафявите очи на Джордж се разшириха от учудване, след което бързо надраска сметката.

— Това прави един милион и осемстотин хиляди патрона! Това са… тридесет хиляди и шест долара! Не си представях, че имате предвид такава голяма поръчка. Ако знаех, щяхме да я обсъдим и да я приема по-рано. Имате ли нещо против да ви попитам, за какво са ви необходими толкова патрони?

— Разбира се, че не. В Средиземноморието имаме малка военна база. В края на лятото се очакват конфликти между Турция и провинциите. Бях на брега, когато стана дума, че имат намерение да се запасят с оръжие и патрони. Предложих да ми възложат поръчката и я получих. Когато Рейчъл прие да я придружа, реших да съчетая приятното с полезното. Искам да изпълня поръчката в компаниите на Филип. Ще организирам така работата си, за да изчакам на брега, докато всичко е готово. Кога можете да доставите сандъците в Савана?

Рейчъл побърза да използва открилата се възможност да получи информация.

— Да не би да сте възпрепятстван да изпълните поръчката срочно, Джордж? Знам, че работите по онзи голям договор, за който Филип ми спомена, преди да замине.

— Работата по поръчката беше започнала, когато Филип съобщи, че се отказва от нея. Но миналия петък Хари се отби тук и каза, че Филип е взел друго решение и иска да се захванем за работа по най-бързия начин. Хората правят всичко възможно, за да спазим уговорения срок. Поръчката ще бъде изпълнена и доставена в Савана на 14 май, както е по договор.

Това й напомни за бълнуванията на Филип, докато беше в безсъзнание. 14-ти май беше след шест седмици.

— Забравих за кого каза Филип, че е поръчката?

— Не знам. В договора е записано само името на Филип. Той прие поръчката, той ще я предаде и ще получи парите.

— И Хари ли не знае кой е клиентът?

— Не. Филип движи сделката с оръжията по същия начин.

Рейчъл се въздържа да каже, че това звучи абсурдно и нелепо.

— Става въпрос за голяма и важна сделка. Колко сандъка са поръчани?

— Тридесет хиляди.

Този път очите на Рейчъл се разшириха от изненада.

— Това прави…

— Тридесет милиона патрони — Джордж й спести пресмятането. — Продаваме един сандък за 16 долара и 67 цента, така че общата стойност на договора е петстотин хиляди долара. При големи поръчки като тази правим отстъпка. Иначе цената на един сандък е 18 долара. И на вас ще направим същата отстъпка, защото и вашата поръчка е голяма.

Дан не успя да благодари, защото Рейчъл бързо попита:

— Ще получите петстотин хиляди долара, когато изпълните поръчката? Като се прибави и делът от поръчката при Хари, сумата става огромна. Как сте се уговорили да стане плащането? Ако нещо попречи при получаването на поръчката, ще имате огромни загуби.

Сивокосият мъж кимна в знак на съгласие.

— Търговското салдо трябва да се плати лично на Филип, когато достави стоката с негов кораб. Увери ни, че не може да се случи нещо непредвидено. Надявам се, че е прав. Взел съм заем, за да работя по тази толкова голяма поръчка. Права сте, че ако сделката се провали, ние ще фалираме. Едва ли бихме намерили клиент да купи такова голямо количество патрони.

— Какво означава търговско салдо, Джордж?

— Филип вече е взел в аванс половината от дължимата на двете компании сума. Другата половина ще получи след доставката на стоката.

Рейчъл бързо пресметна, че сега, след като Филип е мъртъв, Джордж и Хари щяха да получат огромна сума пари. Можеха да кажат, че не е имало такава сделка, или че се е провалила, и да задържат и поделят парите помежду си. Но ако Джордж казваше истината, че не знае кой е купувачът, как тогава тя можеше да разбере кой е той? Освен ако Хари не лъжеше, че не знае. Какво щеше да стане, ако Хари вече бе получил своя аванс, например миналата седмица, когато се срещна с Филип, но повален от болестта, съпругът й е пропуснал да й каже за това. И още по-лошо — какво щеше да стане, ако се е случило нещо с парите, докато са били на съхранение във Филип? Който й да беше собственикът на тези пари, той щеше да потърси или тях, или стоката си. Джордж и Хари едва ли биха платили вместо Филип, ако не са получили никакви пари. Това означаваше, че тя ще трябва да отговаря за… най-малко един милион долара!

— Казвате, че трябва да предадете готовата продукция на Филип в Савана на 14-ти май?

— Точно така. След това той веднага трябва да дойде тук и да уредим сметките. Беше обещал досега да изпрати половината пари, които да вложа в производството. Това имах предвид, когато говорихме онзи ден. След като е заминал и няма да се върне до това време, ще се наложи да взема още пари на заем, за да продължим работата.

— Моята поръчка и плащането в брой няма ли да бъде достатъчно, Джордж?

— Донякъде ще помогне, Дан, но материалите и трудът струват скъпо. Вие какъв калибър искате?

Дан даде размерите на пушките, които възнамеряваше да поръча в Атина.

— За нарезно оръжие или за гладка цев? Можем да ги изработим и по двата начина.

— Тези с гладка цев създават по-малко проблеми на бойното поле.

— Имам от този размер известно количество на склад. Мога да подготвя останалите и да ги изпратя на същата дата, когато ще транспортирам с влака и патроните по договора на Филип. Това задоволява ли ви?

— Срокът е идеален, Джордж — каза Дан и благодари.

 

 

В коридора, преди да се разделят, за да се преоблекат за театъра и вечерята с Джордж и Моли Сю Ледърс, Дан каза на Рейчъл:

— Много е голям договорът, който Филип е сключил. Изглежда, че той осигурява повече поръчки и печалби на компаниите, отколкото партньорите му. Може би печалбите му щяха да бъдат по-добри, ако работеше сам.

Рейчъл си припомни измислицата, която беше представила на Дан и реши да я отстоява, за да не събуди подозрения в него в този важен момент. Затова категорично заяви, че не разбира нищо от това, което става.

— Просто не е логично, Дан. Ако компаниите имат такива големи печалби и Филип знае това, защо е взел решение да ги продава? Защо се притеснява, че партньорите му осъществяват тайни сделки, след като самият той е сключил две такива? Наистина не разбирам нищо от това.

Дан усети, че тя се опитва да го подведе.

— Трябва да поискате той да ви обясни, когато се обади или когато и двамата се приберете у дома. Сделката е за количество, достатъчно за една армия. Ако един войник гърми всеки ден по петдесет патрона, такова количество патрони може да поддържа стрелбата на десет хиляди войника месеци наред. Филип наистина е имал късмет с тази сделка. Тя е много по-изгодна от моята. Но ми се струва, че такава голяма поръчка няма да мине лесно митницата. Как ли е решил този проблем? За моето оръжие съм си осигурил разрешително — излъга, защото знаеше, че за него наистина не е проблем да вземе разрешително от един приятел, преди да тръгне от Савана. — Изглежда доста странно, че е заминал, след като е уговорил и с двамата си партньори да им изплати определени суми, след като очакваше и мен, и моята поръчка. Това никак не е в стила на този Филип Маккандлис, когото аз познавам. На него винаги може да се разчита. Интересно какво ще каже Хари за всичко това, когато отидем в Атина.

Рейчъл не бе помислила, че стоката трябва да мине през митницата и след като Дан спомена за това, тя веднага го използва, за да подкрепи версията си.

— Наистина ще бъде интересно да се срещнем с Хари. Възможно е истинската цел на пътуването на Филип да е била уреждането на някакъв проблем с митницата, но не е искал да притеснява партньорите си. Може би ме е изпратил тук само за да разсея страховете им, докато той отсъства. Мисля, че съм малко объркана и изнервена. Искам да ви се извиня, но ще се оттегля, преди да кажа нещо, за което може после да съжалявам. Ще чакам да ме вземете от стаята ми в шест и половина.

Обърна се, за да влезе в стаята си, но се спря и го погледна още веднъж право в лицето.

— Дан, ако носите със себе си толкова много пари, моля ви, бъдете внимателен. Не допускайте някой да ви чуе, когато говорите за това. Може да ви оберат.

Дан бе споменал за парите с надеждата, че щом говореха за нея, че подбира само богати жертви, като научеше за състоянието му, щеше да започне да го преследва и така той да научи това, което търсеше. И все пак, тя сякаш искрено се тревожеше за неговата безопасност. Беше странно…

— Не се тревожете, Рейчъл. От малък се грижа за себе си.

— И аз от малка се грижа за себе си, но понякога така се случва, че човек не може да се оправи сам. Просто ви моля да бъдете по-внимателен.

— Обещавам. Ще се грижа, и за вашата безопасност. А сега се пригответе да се забавляваме добре и да забравим всичките си проблеми — помоли я той. Протегна ръце към нея, привлече я в прегръдката си и я целуна.

— Ще бъда точна и в отлична форма, капитане — козирува тя шеговито и затвори вратата.

Беше попаднала на следи и се плашеше от тях. След като не можеше да разчита на закрилата на Филип и отвсякъде я грозяха опасности, изкушението да съблазни Даниел Слейд стана неудържимо. Не знаеше дали да се съпротивлява или да се предаде. Сигурно тази вечер щеше да намери отговора… Първо трябваше да се изкъпе и да смени тоалета си.

 

 

Дан предположи, че Рейчъл не му показа бележката — хитра уловка, която сама бе написала до себе си, защото се е досетила, че той ще разпознае почерка й. Освен това съдържанието не бе обмислено добре и разкриваше миналото на Черната Вдовица, а тя явно се надяваше, че той не знае за него.

Почти винаги забелязваше допуснатите грешки, преди да понесе последствията от тях! Може да е написала бележката, за да го накара да ревнува и да го подтикне да я ухажва по-настоятелно. Може би възнамерява да я използва по-късно, за да докаже, че над Филип е тегнела заплаха и тя няма вина в убийството му.

Дан се опита да си представи как ще реагира, когато след малко получи истинска бележка. Беше достатъчно съобразителен и накара Люк Конър да я напише вместо него още преди да отпътуват от Савана. Нарочно бе сложил писъмце в цветята, за да й даде възможност да сравни двата почерка и да се успокои, че не трябва да се съмнява в него. Искаше тя да се притеснява и да се страхува, за да направи грешки или да потърси закрилата и приятелството му. Пъхна бележката под вратата на банята, докато тя се къпеше и бързо се прибра в стаята си, без някой да го забележи.

Рейчъл чу шума и погледна в натам. Очите й се разшириха от ужас, когато видя как листът се плъзва под вратата. За миг замръзна на място, след това изскочи от ваната. Загърна се в хавлията и примряла от страх стигна до вратата. Отключи и я отвори. Погледна в коридора. Нямаше никой. Отново затвори вратата. Вдигна от пода и внимателно разгъна втората бележка, която получаваше. Не беше написана върху бланка на хотела и не имитираше нейния почерк.

„Изплети омайна паяжина за мен, ненагледна любов моя. Заплени ме в магическите си нишки. С радост ще рискувам живота си, за да прекарам само една нощ в нежните ти обятия. Или ще те имам, или ще умра. Ще ти дам пари, колкото искаш, всички бижута, които пожелаеш, ще бъдат твои, ако станеш моя любовница или моя съпруга. Аз съм богат, красив и опитен любовник, който ще ти достави удоволствия, които не си познавала досега. Никога няма да те нараня, нито ще позволя някой друг да ти причини болка. Ще те заведа навсякъде, където искаш да отидеш, далеч от страданията, които си преживяла. Ще те направя щастлива. Ако отговорът ти е положителен, утре сложи алени цветя в косите си. Ако не, аз ще продължа да жадувам за теб отдалеч, докато не промениш мнението си и не решиш, че имаш нужда от мен.“

Рейчъл изтръпна. Думите бяха написани, за да изразят нечия любов, но звучаха заплашително. Дали двете бележки бяха писани от един и същи човек? Ако е така, какво искаше той от нея? Страхуваше се да мисли за това. Беше скъсала първата бележка и заедно с отровата я изхвърли в тоалетната. Тази обаче щеше да запази и да се опита да открие по почерка нейния автор. Този почерк виждаше за първи път. И бележката не беше толкова заплашителна, колкото първата…

Рейчъл се изкъпа и се прибра в стаята си. Сравни почерка с този от картичката на Дан. Както и очакваше, разликата беше огромна. И въпреки това тя не трябваше да му показва бележката и така да разкрие пред него опасното положение, в което се намира. Това щеше да разголи миналото й в един много деликатен момент. Но поне доказваше, че заплахите не идват от Даниел Слейд, нали?

Нямаше време за повече размисли. Трябваше да се приготви за вечерята и театъра с Ледърсови и с Дан. Но на следващия ден щеше да направи всичко възможно, за да разобличи подлеца, който я преследваше.