Джанел Тейлър
Бъди моя завинаги (24)

Двадесет и четвърта глава

Когато Рейчъл дойде в съзнание, ръцете й бяха завързани с колан зад гърба, а брадата й гореше от болезнения удар, който не бе забелязала навреме, за да се опита да го избегне. Вдигна глава и видя злия си втори баща, застанал до единствената врата, която беше заключена. Беше я затворил в една изоставена барака, използвана за склад в имението й, значи не я беше отвел далече. Това би могло да й бъде от полза, в случай че разберяха, че я няма и тръгнеха да я търсят. Постройката беше просторна, по пода й се въргаляха стари инструменти и изпочупени щайги. Покривът й беше хлътнал и на места имаше дупки, през които се процеждаше светлина, но далеч не беше рухнала. Похитителят й се наслаждаваше на пъкленото си дело, а тя лежеше безпомощна в собственото си имение. Не знаеше колко време е била в безсъзнание, но се съмняваше, че е продължило дълго, защото той все още не бе загубил търпение и не се опитваше да я свести. Беше много уплашена, но се стараеше да не го показва.

— Ти луд ли си? — попита с нападателен тон тя. — Не знаеш ли какви неприятности ще ти докара това? Точно сега в къщи са Даниел Слейд и един от специалните агенти на Съединените Щати? След малко ще тръгнат да ме търсят и ти ще бъдеш арестуван за отвличане и опит за изнасилване. Ърл Старджър, незабавно ме развържи и ме остави да се прибера!

Без да се смути ни най-малко от гнева и предупрежденията й, той отвърна през смях:

— Видях те като се промъкваше, моето момиче. Видях и тях, когато откриха парите, които всички вие търсихте. Като не се върнеш от разходката си и като не те намерят около къщата, те просто ще ги вземат и ще си заминат. Това е единственото, което интересува агента. Колкото до морския капитан, той ще реши, че умишленото го избягваш и също ще си тръгне.

Тя го изгледа.

— Откъде знаеш за парите?

Той отново се изсмя и рече:

— Знам всичко за теб, моето момиче, Лулу Ма ме държи в течение от години.

Младата жена беше сразена.

— Лулу Ма?

— Точно така, тя работи за мен.

Това обясняваше защо той винаги беше информиран за всяко нейно действие и състояние!

— Какво й плати, за да ме шпионира и да ме предава?

Ърл се облегна на вратата и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Не много. Тя го прави, защото те обича и иска да те защити.

— Как е възможно това, щом работи за теб? — прекъсна го Рейчъл.

— След смъртта на Нюман — започна да й обяснява той, — платих на един човек, за да се представи за лекар. Убедихме я, че си луда и че не носиш отговорност за действията си. Казахме й, че ако те наблюдава непрекъснато и ни информира за състоянието и действията ти, няма да съобщим на полицията. Предупредихме я колко опасно за теб самата и за другите около теб би било, ако сподели с теб, че знае истината, затова тя мълча през цялото това време. Изиграхме толкова добре ролите си, че тя наистина повярва, че в теб живее зла вещица, която може да излезе и да нападне всеки, разбрал за нейното съществуване. Казахме й дори, че твоята зла половина може да убие и теб самата, за да се защити. Лулу Ма вярва в Бога и в Дявола, мисли, че Сатаната и неговите помощници могат да вършат всякакви злини на хората. Тя си изплака очите от жал за миличката си господарка с болен мозък и се съгласи да направи всичко, само и само да те спаси и предпази от лапите на Дявола. Дори вярва, че умишлено си махнала бебето на Нюман, тъй като той се е държал много зле с теб по време на брака ви. Разбира се, тя също го мрази. Парите, които ти даде, за да не гладувате, бяха всъщност от мен. Не можех обаче да дам повече, иначе ти щеше да се усъмниш откъде ги е взела. Тя мисли, че те обичам като собствена дъщеря и ти желая само доброто. Винаги съм действал така, че всичко, което е можела да подочуе от разговорите помежду ни да бъде в моя полза.

Значи икономката й наистина я шпионираше, по-дълго, отколкото предполагаше и поради съвсем различна причина. Старата мома вярваше, че върши добро. Горката измамена Лулу Ма, мислеше Рейчъл.

— Значи ти я измами и се възползва от услугите й.

— Точно така. Тя е една глупава, наивна и суеверна жена. Направи грешка, че й вярваше и й се доверяваше. Когато разбра, че си била или заспала, или припаднала, когато са умрели всички тези мъже, не ми беше никак трудно да я убедя, че си била обзета от зла магия и не си спомняш нищо от случилото се.

— Казвала ти е… всичко за мен?

— Всичко. А аз след това трябваше да предавам думите й на… „лекаря“. Естествено, така знаех всяка твоя стъпка. Разказах й за пристъпите, които си имала вкъщи, и колко разтревожена и притеснена е била майка ти. Лулу Ма мисли, че съм мил, великодушен и добросърдечен човек, за когото ти разпространяваш лъжи. А през онази нощ в хотела аз почти успях да убедя и теб самата в лудостта ти.

Рейчъл си спомни как неведнъж се бе измъчвала от съмнение, че може би наистина страда от някаква болест и че беше виновна за престъпленията. Колко по-лесно би било тогава да бъде заблудена една проста женица като Лулу Ма, и то от един „лекар“.

— Ти си една отровна змия — процеди с омраза младата жена. — Ненавиждам те. През целия си живот не си направил нито едно благородно или добро дело.

Ърл се изправи, сложи ръце на хълбоците си и се разкрачи.

— Стига, Рейчъл. Би трябвало да се радваш, че те отървах от тези досадни мъже, вместо да го правиш ти самата.

Стомахът й се сви на топка от ужас и прониза цялото й тяло.

— Отървал си ме… от тях? Искаш да кажеш, че… че си ги убил?

— Разбира се. Не се прави на толкова изненадана, сигурно си имала известни подозрения.

— Но мама ми каза, че си си бил вкъщи, когато умря Филип. Да не би…

— Майка ти знае само това, което й кажа. Беше толкова упоена от лекарствата си, за да си дава сметка или да си спомня кога съм заминавал и кога съм се връщал. Когато й кажа на коя дата е станало нещо, тя ми вярва. Лекарството, което й бях взел от лекаря, този път истински, така я замайваше, че тя дори нямаше представа кога съм в къщи и кога излизам. Майка ти не знае, че ме е нямало у дома, когато са ти се случвали инцидентите, които те измъчваха.

Рейчъл се хвана за отговора му, за да се опита да измъкне колкото е възможно повече подробности от него, докато беше в настроение да се хвали.

— Ти ли ми изпращаше онези писма? Ти ли ме преследваше и заплашваше?

— Да, и това беше много умно от моя страна.

— Наричаш умно убийството на четирима мъже, извършено най-хладнокръвно? Как можеш?

Ърл се приближи и клекна до нея.

— Момчето на Уилям не ми създаде никакви проблеми — призна той. — Беше болно, имаше температура. Ти пък дремеше в съседната стая. Знаех, че не след дълго щеше да започне да те преследва и да се опитва да спечели благоволението ти. Не можех да допусна това да се случи с моята Рейчъл. Не се притесних, когато се омъжи за стария Уили — всички знаеха, че вече не може да оправи нито една жена. Предполагах, че с времето ще те налегнат щения, и аз щях да бъда наблизо, за да ги удовлетворя. Не си ли спомняш колко бях разкаян? Правех всичко възможно, за да се помирим.

— Обаче не успя да ме заблудиш, всичките ти преструвчици ми бяха ясни.

Тя се опита да седне, но Ърл я бутна назад.

— Знам. Затова трябваше да наредя нещата така, че да няма накъде да мърдаш. С Уилям също се справих лесно. Тъй като спяхте в отделни стаи, аз влязох незабелязано при него и го накарах да изпие отровата. Знаех, че ще прилича на сърдечна криза, пък и той беше толкова уплашен, че може и наистина да е получил удар. Сега, мислех си аз, ти ще бъдеш богата и свободна, и ще се върнеш при мен. Ти обаче продължи да ме презираш и да не ми обръщаш внимание, затова помогнах на Камелия да разпали пламъците на клюките по твой адрес. Надявах се, че когато те те измъчат достатъчно, ще се върнеш в къщи. Ти обаче отново ме изигра — омъжи се за оня Крейг Нюман. Трябваше да те оставя да поживееш по длъжко с него, за да вкара малко здрав разум в главата ти. На мен обаче ми беше неприятно някой друг да върши моята работа или да се гаври с моята собственост.

Рейчъл слушаше ужасена изповедта на втория си баща. Нямаше представа как да се измъкне от тази ситуация, но нямаше да се остави да я изнасили без жестока борба. А ако успееше да се измъкне, кой би повярвал на тази безумна история? Трябваше да го накара да говори колкото е възможно по-дълго в случай, че Дан и Питър бяха дошли наблизо, за да я търсят.

В това време Ърл разказваше със студено и жестоко изражение на лицето.

— Дойдох да те видя през онази сутрин. Нюман беше пиян и едва го изтърпях. Нареди ми никога повече да не стъпвам в дома му. Тогава видях, че ти припадна, докато работеше в градината. Това ми даде възможност да се отърва от това копеле. Замъкнах го нагоре по стълбите и го бутнах от горната площадка. За по-сигурно повторих още един път операцията. Предполагах, че ще изглежда като нещастен случай. Дори ида не станеше така, те нямаше как да докажат, че ти си го извършила. Знаех, че скоро отново ще бъдеш свободна и дори още по-богата. Бих убил и Пол, когато ти отне всичко, но това би могло да има опасни последствия за нас.

— Можеше! — каза саркастично Рейчъл. — То беше опасно за мен, чудовище! Имам късмет, че не ме затвориха в затвор или обесиха. Как уби Филип?

— Промъкнах се в къщата, както бях направил с Уилям, и го отрових. Беше толкова пиян, че не ме забеляза. Сложих отровата в шишетата с уиски и го държах буден, докато не изсмука всичко. Дадох му количество, достатъчно да убие двама. Върнах се вкъщи, направих нужното, за да разбере Катрин, че съм си у дома и коя дата сме, и зачаках да чуя за новия ти проблем. Когато обаче не се случи нищо, отидох да видя какво става. Лулу Ма ми разказа как сте погребали тайно Филип и че дори си унищожила бутилките от уиски и си заминала. Спомни си как те беше умолявала да не се омъжваш за Филип, по нареждане на „лекаря“ и на мен самия. Мислеше, че си го отровила, но не искаше да те арестуват. Ти спаси и двама ни от неприятности като скри тялото за известно време, така че всички доказателства да изгният. Постъпи много хитро, моето момиче.

Разказът му я отврати.

— Не съм го направила, за да те прикрия. Аз…

— О, знам защо го направи — заради сделката с оръжието и липсващите пари. Бас държа, че хубаво те уплаших, когато стрелях по теб в неделята след смъртта на Филип и като ти изпращах онези писма. Умно постъпих, че използвах твоя почерк, нали? Упражнявах се с години, гледайки ръкописите, крито беше оставила вкъщи, след като избяга. Имах предчувствие, че тази способност ще ми потрябва някой ден. Когато оставих шишенцето с отровата в хотелската ти стая в Огаста, твоят приятел за малко щеше да ме завари. Скрих се под леглото, когато той влезе с пиколото да остави цветята. Видях глупавата картичка, която написа. Направо загубих самообладание, моето момиче, когато започнахте да се опипвате с морския капитан. Затова и пуснах писъмцето в полицията, за да ти създам малко проблеми. Разбира се, това беше грешка от моя страна, но тогава още не знаех за другите ти проблеми и че Слейд е бил с теб само по работа. Но ти прекарваше прекалено много време с него и започвахте да ставате твърде близки. Не съм направил нито един пропуск, моето момиче, дори си взех обратно анонимното писмо, изпратено в полицията. А в бутилките от уиски, които изгори и зарови, нямаше отрова. Хареса ли ти паячето, което пуснах в умивалника ти?

— Можеше да ме ухапе, преди да съм го забелязала.

— И щеше да си го заслужиш, защото се любеше с оня моряк. Видях снимките ви — познавам щастливите физиономии от пръв поглед. С удоволствие ги накъсах на парченца и после ги изгорих. Той никога повече няма да те притежава.

Рейчъл разбра, че времето й изтичаше, тъй като Ърл се изпълваше с все по-силна омраза. Нямаше за какво повече да се хвали пред нея. Поне беше открила две важни неща: че тя не е виновна за нито едно от убийствата и че Дан е отговорен само за една от бележките, които беше получила и която беше написал скоро след запознанството им, преди да я опознае по-добре и да я обикне. Затова именно не я беше притеснявал повече.

— Трябваше да се досетя каква е истината, когато нищо не се случи по време на отсъствието ти. Мислех, че е така, защото хората на Дан ме пазеха. Освен това, мама ми каза, че си си бил вкъщи във всеки от дните, когато получавах заплашителните писма. Защо замина и ме остави на спокойствие?

— Мислех, че ти е необходимо малко спокойствие. Заплахите на другите мъже скоро щяха да те убедят, че се нуждаеш от помощта ми.

— Затова ли предупреди полицията за нашето бягство?

— Ти ме предизвика, моето момиче. Това стана по твоя вина, но ти се измъкна.

— Ти се опита да ме нападнеш! — обвини го тя. — Опита се да ме убедиш, че съм луда, че съм убийца. Този път обаче ще бъдеш разобличен и наказан.

— Морският капитан е един предател, той няма да те защити. Онова интересно писмо от съдружника ти пристигна, докато те нямаше. Прочетох го, когато дойдох да видя Лулу Ма. Казах й да го скрие, докато дойде време да ти го покажем. Предупредих я, че е възможно, след като го видиш, да убиеш капитана, за да си отмъстиш. Тази сутрин се промъкнах в къщата и й казах да ти го даде, за да видя как ще реагираш. Ако се ядосаш много и станеш опасна, щях да изпратя да повикат „лекаря“, така й обясних.

— Какво възнамеряваш да правиш с мен?

Ърл прокара пръсти по пламналата й буза.

— Първо мисля да ти доставя огромно удоволствие, след това да ти причиня страдание, както ти си ме карала да страдам много пъти, и накрая — да те убия. После незабелязано ще изнеса тялото ти, ще го заровя тайно и ще забравя, че си съществувала. Никой никога няма да ме заподозре. Ще помислят, че си избягала, след като си научила истината за любовника си, за това, как те е предал. Дори е забавно, че и ти ще свършиш като Филип — в таен гроб. След като уредя нещата, възнамерявам да се разведа с Катрин и да се оженя за богатата и страстна госпожица Джоунс.

Рейчъл изтръпна.

— Тя също ли участва в пъклените ти планове?

Ърл я дръпна за косата.

— Не говори глупости. Пред никого няма да издам тайната си. От години с нея сме просто приятели, но след съвместното ни пътуване с кораба до Бостън, тя започна да ме харесва повече. Това беше чисто съвпадение, но от завръщането ние сме любовници, така че ти не си ми нужна вече. Но аз не мога да те оставя да се измъкнеш ненаказана след всичко, което ми причини. Трябва да те накажа. Веднъж задоволил желанието си да те имам и след като умреш, няма дори да се сетя повече за теб.

Рейчъл се опита да хитрува.

— Камелия те мами, Ърл. Двама от мъжете, на които беше хвърлила око, предпочетоха мен, затова тя иска да те отмъкне от майка ми, за да си отмъсти.

Бараката прокънтя от дивия смях на Ърл.

— Това не е вярно, моето момиче. След като свърша с теб, ще разбереш защо ми е вярна до гроб. Всъщност, може и да не разбереш, защото с теб няма да бъда така мил и великодушен, какъвто бях с нея. Сега чакай да махнем тези дрехи и да се заемем с работата. Трябва да се погрижа за алибито си…

Силен удар разцепи вратата и Дан извика:

— Само я докосни, и си мъртъв, Старджър!

Ърл инстинктивно успя да се предпази от летящите във всички посоки парчета дърво. След това захвърли ножчето с ювелирна изработка и извади пистолета си.

— Само че първо ще убия вещицата! — извика той, вбесен от безсилие.

Куршум от пистолета на Питър Гарет го улучи в рамото. Подивелият мъж отстъпи, няколко крачки, но въпреки това вдигна оръжието си и го насочи към Рейчъл. Вторият куршум превърна сърцето на Старджър в мишена и се заби смъртоносно в него.

Дан си проправи път през неразборията, вдигна завързаната Рейчъл и я изнесе навън — на слънце и въздух. Питър ги последва, за да се увери, че младата жена е добре, тъй като Ърл Старджър вече нямаше нужда от помощ.

Докато Дан развързваше колана, за да освободи ръцете й, той я попита дали е ранена.

— Никак не ни се искаше да чакаме толкова дълго, любов моя — обясни той, — но Питър искаше да чуе пълната му изповед, за да приключи с този въпрос веднъж завинаги. Не знаехме, че има пистолет.

Тя трепереше, беше все още замаяна.

— Как ме открихте?

— Бърк видял като те нападнал и отвлякъл нанякъде. Бързо ви открихме. Слава Богу, Питър е пъргав и опитен следотърсач. Промъкнахме се отвън точно когато Старджър започна да изповядва престъпленията си. Питър ми каза да изчакаме първо да си признае всичко и чак тогава да се намесим. Това те освобождава от всякакви подозрения, любима.

— Знаех, че е зъл и подъл — въздъхна Рейчъл, — но никога не съм подозирала истинската му същност. Сигурно е поболял мама, само за да може да я тъпче с лекарства, които да я държат почти упоена и да си осигурява алиби. Всичко свърши, наистина свърши — тайнствената сделка, подозрителната смърт на толкова хора, тъмното ми минало.

— Сега вече можеш да започнеш всичко от начало, Рейчъл.

— Звучи по-лесно, отколкото е всъщност, Питър. Благодаря ти за помощта.

— Преди да отплувам, ще предам рапорта си на шерифа. Искам да бъда сигурен не само, че това ще сложи край на твоите дела, но и че те ще бъдат унищожени. Освен това искам да бъда сигурен, че вестниците ще разпространят цялата тази история. Местните жители няма повече да клюкарстват по твой адрес. Много от тях ти дължат извинение.

— Мога да мина и без последното. Единственото, което искам, е всички да разберат, че не съм виновна. Искам името и репутацията ми да бъдат неопетнени.

— Ще се погрижа за това, Рейчъл, имаш думата ми.

— А брат ми? Можеш да научиш как е той и да ми съобщиш?

— Да, и то в най-скоро време. Сигурен съм, че е добре. Той е добър агент.

— Питър — обади се нетърпеливо Дан, — би ли пренесъл тялото на Старджър в къщата? Двамата с Рейчъл трябва да поговорим сериозно. Имам да й кажа нещо важно, едно дълго отлагано признание.

Питър Гарет знаеше какво точно има предвид Дан.

— Отивам в града, за да уредя въпроса там. Ще отложа заминаването си за утре, така че довечера ще се върна в „Мос Хейвън“.

Двамата мъже натовариха тялото на Ърл върху един кон и агентът потегли. Когато изчезнаха от погледа им, притесненият морски капитан се обърна към младата жена.

— Не зная как да започна, Рейчъл.

Тя погледна любимия си и каза:

— Прав си, трябва да поговорим сериозно, Даниел Слейд… Маккандлис, Мак! Не си ли съгласен?

Очите на Дан се разшириха от учудване и смущение.

— Ти знаеш?

След като тя кимна, той попита:

— Как разбра? Кога?

Рейчъл разказа за писмото от Хари, а след това и за другото си откритие.

— Ти си ме мамил от самото начало. Защо, Дан?

— Съжалявам, Рейчъл, занапред ще бъда напълно откровен е теб — обеща той.

След като завърши разказа си, добави:

— Можеш да ми повярваш и да ми простиш, и тогава бихме живели чудесно двамата заедно. Можеш да не повярваш на думите ми и да ме отблъснеш, и тогава и двамата ще бъдем нещастни. Обичам те, Рейчъл, с цялото си сърце. Да върви по дяволите твоята „сделка“. Дори и да не можеш да имаш деца, обичам те и искам да се оженя за теб. И не за да докажа, че си убийца. И двамата знаем, че не е така. Отдавна ти вярвам. Все отлагах да ти кажа истината, защото винаги се случваше нещо, което да ми попречи да го сторя — или някаква опасност, или ти започваше да се съмняваш в мен, или пък аз започвах да се страхувам, че ще ми обърнеш гръб точно тогава, когато имаш най-много нужда от мен. Моментът винаги ми се струваше неподходящ, за да споделя тайната си с теб. Ако ти е нужно време, за да размислиш, аз ще почакам. Само не взимай прибързани решения, продиктувани от гнева и обидата ти. Какво друго трябва да ти обясня?

— Как разбра къде са били скрити парите? Видях ви, когато ги намерихте и чух всичко, което каза.

И тя повтори думите му.

— Тази сутрин намерих сред книжата на компанията една разписка, от която разбрах, че Филип е поръчвал материали за поправката на стъпалата на главния вход на „Мос Хейвън“. Когато с теб претърсвахме къщата и аз ти споменах, че това му беше любимото скривалище, ти отговори, че скоро никой нищо не е работил там. Но аз открих сметката, откъдето ставаше ясно, че все пак стъпалата са били поправяни. Фактът, че ти не знаеше за това, събуди подозренията ми. Все пак не бях съвсем сигурен дали съм прав, докато двамата с Питър не проверихме.

— Филип трябва да го е направил, докато съм била на гости у някой от арендаторите или на пазар в града — изказа предположенията си на глас Рейчъл, — защото даже не съм подозирала за такъв ремонт.

— Вярвам, че не си знаела. Питър също мисли така.

— През всичкото това време, всеки път, когато съм се изкачвала или слизала по стъпалата, парите са били точно под краката ми. Ако бяхме погледнали там през онази нощ, щяхме да си спестим толкова много неприятности.

— Трябва да сме благодарни, че бяха така добре скрити, любов моя — отбеляза Дан. — Ако тогава ги бяхме открили и използвали, нямаше да разберем истината за всичко останало. Вярно, беше трудно и страшно, но в крайна сметка нещата се уредиха по възможно най-добрия начин.

— Мисля, че си прав — съгласи се тя. — Но защо ли Филип е изпратил да те търсят? Нали мислеше, че си мъртъв?

— И да, и не. Известно време действително е мислел така, но после решил, че може и да се лъже. Наел детектив да ме издирва — ето къде е отишла част от спестяванията му. Човекът открил съществуването на някакъв капитан Даниел Слейд и съобщил на Филип за това. Брат ми се надявал и се молел това да съм аз, затова изпратил писмо до адвоката на семейството в Чарлстон. Когато отидох там, той ми го предаде.

И Дан й припомни за обърканото писмо, за което й бе казал преди. Обясни й, че се бе върнал у дома, за да се сдобри най-после с баща си и брат си. Каза й и за сандъка с личните вещи на Филип, които бе прибрал на кораба и които тя можеше да разгледа, когато пожелае. Разкри й как и защо се бе получило недоразумението с неговата „смърт“.

— Фирмата за амуниции и корабната компания не са вървели добре, но затова пък всичко в оръжейната компания се е развивало по мед и масло. Хари обаче се постарал да убеди Филип в обратното, за да спечели за сметка на Филип. Когато отидохме да го видим първия път, Хари не е знаел за смъртта на брат ми, затова беше толкова ядосан от факта, че съдружникът му, освен че задържа парите, беше тръгнал да върши някаква друга работа. Първите заплахи са били предназначени за теб и за Филип. След вестта за неговата смърт, Хари вече е бил сигурен, че парите са в теб, затова заплахите му станаха по-сериозни.

Дан спря за момент, след което продължи:

— На Филип са му били нужни много пари, за да ме открие и освен това наистина е загубил големи суми на хазартни игри. При парите е оставил и писмо за мен. В него пише, че има големи финансови затруднения и че се е съгласил да приеме сделката с оръжието, само за да може да стъпи отново на крака. Заклел се пред себе си да се откаже от залаганията, но дължал пари за няколко облога. Използвал двеста хиляди долара от парите на кубинците, надявайки се да спечели, но загубил и тях. След като разбрал, че в сделката е замесено и правителството на Съединените Щати, изпаднал в паника. Нямал никаква възможност да върне парите, които проиграл. Опасявал се, че ако даде остатъка от сумата на Хари, този кучи син можело да го убие и да задържи парите, като каже на кубинците, че Филип уж е загубил всичко при залагане. Надявал се, че ще получа другото му писмо и ще дойда да ти помогна, в случай че някой се опита да ти създаде неприятности. Той ти е вярвал и те е обичал, Рейчъл. Ако е бил в пълно съзнание сутринта, преди да умре, щял е да ти каже къде е скрил парите.

— Сигурна съм в това. Беше добър и мил човек. Съжалявам, че сам си създаде такива проблеми. Ако ги беше споделил с мен, може би щях да му помогна.

— Може би това донякъде е и моя грешка. Ако знаеше, че съм жив, може би нямаше да се самонаказва така, за да заглуши болката и чувството си за вина.

— Не можеш да обвиняваш себе си за грешките и слабостите на Филип.

— Точно както не можеш и ти да обвиняваш себе си за всичко, което извърши Старджър, за да се добере до теб.

— Ако не беше болната му страст към мен, всички те щяха още да са живи.

— Не е твоя вината, че си възбуждала похотта му, Рейчъл. Той беше луд и зъл човек.

— Но аз непрекъснато му създавах пречки, които е трябвало да преодолява.

— Ти обаче не си и подозирала това.

— Така е, но…

Той притисна устните й с пръст, за да й попречи да се самообвинява за нещо, което не е зависело от нея.

— Без „но“, Рейчъл. По същия начин, по който Филип е избрал погрешната посока, е постъпил и Ърл Старджър. Съжалявам, че не ти казах истината по-рано. Но имаше случаи, когато и ти се страхуваше да ми кажеш истината — напомни й той. — Ние станахме толкова близки през последните месеци, любов моя, и няма да позволим сега това да застане помежду ни.

— Как вървят нещата в корабната компания?

Това не бяха думите, които Дан желаеше и се надяваше да чуе, но реши да не настоява.

— Чудесно — отговори той. — След няколко дни всичко ще бъде уредено и разделено. Мисля, че Милтън Болдуин е всъщност почтен и честен човек. Просто е бил въвлечен в тази нечестна игра и се е надявал, че така ще реши своите проблеми. Филип е бил източник на неприятности както за него, така и за компанията със своите вечни залагания и лошото си настроение. Когато си се появила ти — с твоето тъмно и съмнително минало и настояще, в качеството си на новия му съдружник, нещата се влошили още повече. Хари му предложил начин да се измъкне от проблемите си и той се вкопчил в тази възможност, без да се замисли. Най-късно до края на тази седмица корабната компания Маккандлис ще бъде твоя. Спомняш ли си достатъчно за бизнеса от времето, когато си работила при Филип, за да я управляваш?

— Ти каза на Милтън, че фирмата се връща в Чарлстон.

— Тогава мислех, че ще се омъжиш за мен и ще се преместим да живеем там.

— Мислиш ли, че някой тук би се съгласил да сключва сделки с мен, Черната Вдовица?

— Защо не? Скоро всички ще знаят истината.

— Дори и да повярват на написаното във вестника, ще се чувстват прекалено неудобно, за да искат да работят с мен. Направи така, както обеща на Милтън — премести семейната фирма в Чарлстон.

Думите й го разтревожиха, но в тона й не звучаха горчивина или обвинение.

— Не искам да ти отнемам компанията, любов моя. Не искам да ти отнема нищо от това, което ти е оставил Филип. Той те обичаше, ти си неговата вдовица и наследница.

— Това е така, само защото той мислеше, че си мъртъв. Щеше да остави компанията на теб, ако знаеше със сигурност, че си жив. Мисля, че ти трябва да я вземеш.

— Защо, Рейчъл?

— Защото ще ти е нужна, за да издържаш жена си и, да се надяваме, семейството си.

Дан потръпна цял в очакване.

— Това означава ли…

— Че те обичам и искам да се омъжа за теб ли? Да! — отговори тя с усмивка.

— Наистина ли ме разбираш и ми прощаваш?

— Да, капитан Маккандлис, ако предложението ти е все още в сила.

Дан я приюти в обятията си и я притисна силно.

— В сила е, любима.

Очите им се срещнаха и те се целунаха, прогонвайки завинаги мъката и съмнението. Любовта им беше прекалено силна и означаваше прекалено много и за двамата, за да си позволят някаква грешка, която да я унищожи. Устните им се сляха.

— Трябва да прекратим това, сър. Питър скоро ще дойде да ни търси.

— Само ако се съгласиш да се оженим тази седмица.

— Какво ще кажеш за петък следобед? — предложи тя.

— Защо толкова дълго? — попита той с шеговито тъжен вид.

— Първо трябва да уредим някои неща — компанията, да кажем на майка ми за Ърл, да поговорим с Лулу Ма и да организираме венчавката. Не ме интересува какво ще кажат или мислят хората, искам този път — последния, всичко да бъде както трябва.

— Истинска сватба, така ли?

— Да, този път, за последен път, завинаги.

 

 

Два дни по-късно Ричард Флеминг пристигна в „Мос Хейвън“. Рамото му беше превързано и все още не движеше ръката си, но се чувстваше отлично. Разговаря в продължение на часове с Рейчъл, Дан и Питър за общото им премеждие. Братът на младата жена се почувства истински щастлив и облекчен, когато разбра, че Питър е изпратил оръжието още миналата седмица и че то трябваше да пристигне в Куба днес. След оздравяването си Ричард трябваше да се върне при бунтовниците, но не за дълго. Той направи и една голяма изненада на Рейчъл и майка им — беше открил сестрата близначка.

— Вече изпратих телеграма на Розмари и й казах да пристигне тук в четвъртък. Оказва се, че и аз съм пристигнал точно навреме, предвид предстоящото събитие.

— Дан каза ли ти другата добра новина? — обърна се Питър към Рейчъл.

— За това, че мога да задържа парите за оръжието ли?

Тъй като агентът кимна утвърдително, тя продължи:

— Да, и това е наистина чудесно. Ще ги използвам, за да уредя дълговете на фирмите в Атина и Огаста. Ще върна на Дан парите, които вложи в тази сделка, а всичко останало ще дам на Моли Сю Ледърс. Съпругата на Хари ще получи парите от продажбата на оръжейната компания и освен това има и други средства за издръжката си, пък и семейството на Хари няма право да получи неговата част след всичко, което е сторил. Моли Сю загуби всичко, освен застраховката на Джордж, така че заслужава неговата част от печалбата. Джордж беше добър човек и честен съдружник и изпълни задълженията си. Тъй като съпругът ми е заложил и загубил своята част, не е редно аз да взема остатъка от сумата след изплащането на дълговете.

— Ти използва парите от застраховката си за изпълнението на договора и загуби частта си от печалбата, следователно, загубила си солидна сума. Филип беше мой брат, затова няма нужда да ми плащаш. Хората, загубили работата и доходите си в компанията за амуниции, се нуждаят от останалата сума повече, отколкото аз.

Рейчъл се усмихна на любимия си.

— Това е много щедра и великодушна постъпка, Дан. Моли Сю ще се погрижи за това вместо нас. Получих телеграма от купувача в Атина — продажбата на компанията и на склада в града, ще стане още тази седмица, веднага след като изплатим дълговете й, които съвсем не са толкова големи, както ни убеждаваше Хари. Ще получа неголяма печалба от продажбата на собствеността на фирмата, намираща се извън града. Питър, има ли някакви проблеми във връзка с незаконното използване на патентите за производство на оръжие?

— Фалшивите лицензи са унищожени, а оръжието е извън страната. Ще добавим и това в обвинението. Веднъж осъден, Хари май ще прекара остатъка от живота си в затвора.

Специалната вечеря беше приготвена и сервирана от щастливата Лулу Ма Морис, чиято душа се бе освободила от огромен товар. Икономката, която също щеше да замине в Чарлстон, за да се грижи за новия дом на младото семейство, си тананикаше, докато работеше.

Бръчките й се бяха поизгладили, също както и настроението й. Сега, когато не носеше вече онова ужасно бреме на раменете си, тя беше наистина нова жена, и то такава, на която можеше да се вярва. Срамуваше се, че се бе оставила Ърл Старджър да я измами така, но всички я разбираха и й прощаваха. Никога вече нямаше да се съмнява или да бъде непочтена към своята господарка, която обичаше като свое собствено дете.

 

 

В четвъртък Катрин Флеминг Старджър пристигна за сватбата на най-малката си дъщеря. Беше се разкаяла за грешките си, оказа се, че дори на нея й беше трудно да скърби за злия лъжец, за когото се беше омъжила. Щеше да й бъде нужно време, за да сложи в ред собствените си чувства и живота си, но тя знаеше, че в крайна сметка ще успее. Също като Лулу Ма, все още красивата блондинка беше щастлива, че никой не я обвиняваше за миналите й грешки.

Същия следобед Розмари Флеминг Симс и съпругът й пристигнаха в плантацията от малката си ферма в Мейкън. Розмари разказа на сестра си и на майка си как се бе запознала със своя съпруг и къде точно в централна Джорджия се намираше домът им. Семейството имаше две деца, и двете момчета, които бяха останали при сестрата на мъжа й. Тя обеща да ги доведе някой път, за да се запознаят с баба си, леля си, вуйчо си и чичо си. Обясни, че досега не им се беше обаждала, защото не е искала неприятният Ърл Старджър да знае къде се намира и къде би могъл да я намери.

Срещата на Рейчъл със семейството й беше много вълнуваща, за първи път от войната насам се почувстваха наистина щастливи. В продължение на часове си разказваха един на друг какво им се беше случило през тези години.

По-късно, когато останаха сами, Розмари сподели с Рейчъл.

— Не можех да пиша или да посетя мама, защото исках Ърл да изчезне завинаги от живота ми. Опипваше ме при всеки удобен случай и знаех, че ще стане още по-лошо, ако не бях напуснала дома ни. Страхувах се да кажа на мама, опасявах се, че ако се опита да ме защити, той ще започне да се отнася зле с нея и дори да я бие. Видяхме се случайно веднъж и той ме заплаши, че и двете ще пострадате, ако се опитам да се видя или свържа с вас. Разбрах, че ти също си се омъжила и вече не живееш при тях, но не знаех как да те открия. Той беше много лош и опасен човек, Рейчъл. Мисля, че именно той уби Рандъл, но няма да го кажа на мама, защото това ще й причини страшна болка.

— Права си, Розмари, не трябва да споменаваме за това пред нея. И аз го подозирах, а сега вече знаем, че той е способен да извърши убийство. Слава Богу, отървахме се от него. А ти толкова много ми липсваше. Щастлива съм, че сме заедно.

— Аз също, сестричке. Утре ще бъде незабравим ден за всички нас.

 

 

Същата тази вечер семейство Флеминг и Дан с радост прочетоха написаната в местния вестник история, чийто автор беше не друг, а самият Харолд Сеймур, за невероятните събития, преживяни от Рейчъл, набедена като Черната Вдовица. Най-после беше дошъл краят на тези подозрения и несъстоятелни обвинения. Освен това забелязаха няколко реда, които съобщаваха, че госпожица Камелия Джоунс се е преселила някъде на север. Това беше друга тайна, която Рейчъл също нямаше намерение да сподели с майка си, за да й спести излишна мъка — връзката на Ърл с червенокосата сплетница и намерението му да изостави Катрин и да се ожени за Камелия.

Рейчъл знаеше, че шерифът е изпратил един брой от вестника и до Пол, за да знае кой е убил брат му. Радваше се, че най-после той ще научи истината и че, може би, ще се почувства виновен за лошото си отношение към нея.

 

 

В петък, на двадесет и пети юни, в пет часа, приятели и роднини се събраха в църквата извън града, за да присъстват на бракосъчетанието на Рейчъл Флеминг Барлоу Нюман Маккандлис и Даниел Слейд Маккандлис, неин бивш девер. Корабът на Дан не бе отплавал за Африка, така че Люк Конър беше неговият кум, а целият екипаж присъстваше на церемонията.

Питър Гарет също не беше заминал, за да не пропусне щастливото събитие. Моли Сю Ледърс беше пристигнала от Огаста специално за сватбата. Милтън Болдуин и съпругата му също присъстваха. Бърк Уелс и жена му не биха пропуснали щастливия миг за нищо на света, а Катрин и Лулу Ма Морис плачеха от щастие. Присъстваха също адвокатът Франк Хенли и съпругата му, бижутерът Адам Мейгс и съпругата му, репортерът Харолд Сеймур, който не беше поканен, но искаше да напише края на историята, и повечето от арендаторите на Рейчъл.

Усмихнатата двойка застана пред пастора, който беше готов да започне церемонията. Розмари, нейната кума, и най-добрият приятел на младоженеца, застанаха от двете им страни. Ричард вече бе заел място до майка си, след като бе отвел сияещата булка при младоженеца.

— Рейчъл и Дан, приятели и роднини — започна пасторът, — днес се събрахме тук, за да съединим тази двойка в свещен съюз пред погледа на Господ и на тези свидетели.

И той прочете няколко от свещените текстове, посветени на брака и на задълженията на съпрузите един към друг, след което ги помоли да дадат обета си.

Булката, в чудесна бледосиня рокля, започна с мелодичния си глас:

— Аз, Рейчъл, взимам теб, Дан, за законен съпруг, и ще те обичам и уважавам, в здраве и болест, в добри и трудни времена, в богатство и бедност, докато смъртта ни раздели.

Младоженецът, който не отстъпваше по хубост на булката в тъмносиния си костюм, отвърна:

— Аз, Дан, взимам теб, Рейчъл, за законна съпруга, и ще те обичам и ще бъда мил с теб, ще те храня и пазя, в здраве и болест, в добри и трудни времена, в богатство или бедност, докато смъртта ни раздели.

Божият служител каза няколко думи, след което Дан постави златна халка на пръста на Рейчъл и рече:

— Венчавам те с този пръстен.

Усмихна се и добави:

— Завинаги.

Рейчъл погледна пълните му с обожание сини очи и повтори:

— Завинаги.

Пасторът съедини ръцете им със своите и каза:

— С властта, дадена ми от Бога и държавата, ви провъзгласявам за мъж и жена. Това, което Бог е съединил, човек не може да раздели. Благославям брака ви и ви желая много радост. Можете да целунете съпругата си, капитан Маккандлис.

Младоженците застанаха с лице един към друг. За миг размениха съучастнически погледи и усмивки, след което се целунаха и всеки прошепна в ухото на другия „Обичам те“.

След това пасторът обяви, че в двора има празненство, на което гостите могат да поздравят щастливата двойка.

Някои от присъстващите наистина нямаха търпение да сторят това. Розмари се хвърли на врата на сестра си, а Люк Конър запрегръща братски Дан. Ричард, Катрин, Лулу Ма и Бърк ги последваха.

Младоженците излязоха в двора, ограден от сенчести дъбове, покрити с испански мъх, където бяха подредени дървени столове и маси. Различните ястия и сладкиши бяха приготвени от Катрин, Розмари и Лулу Ма. Шампанското беше подарък от Милтън Болдуин.

Всички, и най-вече младоженците, прекараха чудесно, бъбрейки с приятели, похапвайки от вкусните блюда и пиейки шампанско.

 

 

Тъй като къщата беше пълна с приятели, а корабът с моряци, Рейчъл и Дан потърсиха усамотение в хотела в края на града. Малко след пристигането си те вече бяха съблечени и легнали в леглото. Всеки оплиташе другия в златна мрежа от възторг и очарование.

— Обичам те, Рейчъл Маккандлис — прошепна той и я целуна.

— Обичам те, Даниел Маккандлис — отвърна тя, преди да направи същото.

Рейчъл впи поглед в очите на любимия си. Трябваха й почти три години, за да го открие и спечели. Най-после тъмният облак, надвиснал над главата й, се бе разнесъл, оставяйки след себе си прекрасна слънчева светлина. Беше се омъжила за четвъртия си и последен съпруг, единствения мъж, когото някога беше обичала и желала. Обвиненията и клюките за Черната Вдовица оставаха в миналото. Дан я бе помолил „Бъди моя завинаги!“ и тя беше изпълнила желанието му. Сега обаче нямаше да мислят за щастливото си бъдеще, а щяха да обърнат цялото си внимание към настоящето и един към друг.