Джанел Тейлър
Бъди моя завинаги (23)

Двадесет и трета глава

— Това е лъжа! — възнегодува Рейчъл. — Не сме убивали никого.

— Ако искате да ви помогна да се измъкнете от тази каша, и двамата трябва да бъдете напълно откровени с мен. Разкажете ми всичко от самото начало. Коя сте и какво правите тук. Всичко — подчерта той.

Рейчъл погледна нерешително към Дан, но той я окуражи:

— Направи както те съветва, любов моя. Нямаме друг избор.

— Но това може да опетни паметта на Филип — оспори думите му тя.

— Не можем да се тревожим за това сега. Филип е бил в пълно съзнание, когато се е забъркал в тази работа. Трябва да оборим подозренията, надвиснали над главите ни.

— Той е прав, мисис Маккандлис. Обвиненията са сериозни. За да се спасите, трябва да бъдете откровена с мен.

— Не сме убили нито Джордж Ледърс, нито съпруга ми. И не е възможно да има каквото и да е доказателство, уличаващо ни в убийство. Ако все пак има, то е изфабрикувано или подправено.

— А какво ще кажете за пренасянето на оръжие? — попита Питър. — Защо всъщност сте тук?

— Имахме разрешително от митницата да изнесем оръжието.

— Знам — отговори спокойно Питър. — Но до Хаити, а не до Куба, където има въстание.

— Откъде знаете, че не сме оставили товара си в Хаити, преди да спрем тук да видим брат ми? — противопостави се младата жена. — Не е далеч от тук.

Питър беше впечатлен от смелостта и бързата й мисъл.

— Карлос Торес и Хоакин Чавоус са ви довели право тук, за да предадете оръжието и амунициите на Рамон Ортега, знаем го със сигурност. Това, което не разбирам е, защо твърдите, че сте сестра на Ричард Флеминг.

— Защото съм му сестра! Преди да се омъжа бях Рейчъл Флеминг.

— Не, била сте Рейчъл Нюман, поне така ми казаха.

— Двамата с Ричард сме родени в „Уайт Клауд“, семейната памучна плантация в Джорджия — започна да обяснява младата вдовица. — Той избяга от къщи през шестдесет и девета година заради нашия втори баща, един жесток авантюрист. Баща ни и най-големият ни брат бяха убити по време на войната. Аз самата избягах през седемдесет и втора, когато се омъжих за Уилям Барлоу. След неговата смърт се омъжих за Крейг Нюман, а когато и той умря, станах госпожа Филип Маккандлис през миналия август. Не бях виждала, нито съм получавала някакви вести от Ричард през тези шест години. Когато разбрах, че е в Куба, дойдох да го видя. Това престъпление ли е?

— Как се казва майка ви? — допита Питър.

— Катрин Флеминг Старджър.

— Имате ли други братя и сестри?

— Розмари е близначката на Ричард, но и тя избяга една година след него. Имаме и двама починали братя — Рандъл и Роберт. Единият от тях загина във войната, а другият се удави, след като майка ни се омъжи за Ърл Старджър.

Доброжелателно настроеният агент кимаше утвърдително при всеки факт, споменат от Рейчъл. Най-накрая тя го попита откъде знае толкова много неща за нея и семейството й.

— Работя по този случай от януари, така че съм запознат с всичко във връзка с него — беше отговорът му.

Дан попита изумен:

— Щом сте знаел, защо не го спряхте?

— Защото сделката с оръжие беше моя идея.

Питър видя смаяните лица на двамата си събеседници.

— Официално Америка пази неутралитет, така че трябваше да намерим начин да доставим оръжието на бунтовниците, без открито да намесваме Съединените Щати. Аз съм този, който откри Филип Маккандлис и даде информация за него на Ричард. Той пък, от своя страна, я предаде на Рамон Ортега като своя идея. Тъй като беше родом от Джорджия, напълно логично беше да познава някои хора, живеещи и работещи там.

Забеляза, че изненадата им растеше.

— Каква е причината брат ми и въстаниците да ви повярват?

— Двамата с Ричард сме приятели и партньори. Ричард Флеминг е специален агент на американското правителство. Такъв е вече от години. Той обаче не можеше да ви признае това и да рискува да бъде разкрит. Неговото присъствие в Куба е крайно необходимо. Тя е наш голям доставчик на захар и други стоки и суровини, така че трябва да защитаваме интересите си. Освен това вярваме в справедливостта на тяхната борба за независимост.

— Искате да кажете, че брат ми е таен агент на Съединените щати?

Питър потвърди с усмивка:

— Да. Точно затова трябваше да бъда абсолютно сигурен, че сте негова сестра, преди да ви разкрия каквото и да било, за него.

Рейчъл остана поразена от чутото.

— Как? Кога?

— След като напуснал дома си, Ричард прекарал известно време в Атина, Огаста и Савана. Решил да отиде да работи на някой кораб и да обикаля света в търсене на приключения. По време на едно от пътуванията му корабът пуснал котва в Чарлстон. Оттам се качил на друг кораб, който превозвал захар. Този вид търговия и Куба му харесали. Той останал да работи в Куба. Така научил испански. Бяхме на същото пристанище една нощ, когато ме нападнаха няколко разбойника. Ричард спаси живота ми. Поговорихме си и станахме приятели. Убедих го да стане мой колега, агент. Заедно сме изпълнявали много мисии. Не се тревожете за него — той е умен и опитен. Когато нещата в Куба се усложниха, той бе определен да отиде там, тъй като знаеше езика и познаваше страната. Замина преди петнадесет месеца, за да защитава американските интереси. Причини доста неприятности на испанските войници, за да спечели уважението и доверието на бунтовниците. Присъедини се към групата на Рамон Ортега и стана негов близък приятел. Най-голямата им нужда е от оръжие и амуниции. Аз намерих Маккандлис, разбрах се с него, че ще изпълни сделката и му дадох парите. Той изпрати Торес и Чавоус, защото, ако дойдеше той самият, имаше опасност да бъде разпознат или свързан със сделката. Когато обаче започнаха да възникват проблеми, и Ричард разбра за тях, той ме предупреди да се заема със случая.

— Значи сумата от един милион долара е била платена от вас, от американското правителство?

— Една част от правителството, друга — от частни лица, които имат определени интереси в Куба, и от кубинските земевладелци, които искат свобода. След като изпратих събраната от мен информация на Ричард, той изпрати Торес и Чавоус да сключат сделката през януари и да предадат аванса. През февруари съпругът ви изпрати съобщение на Ричард, че иска и остатъка от сумата, в противен случай се отказва от сделката. Ричард изпрати същите двама мъже да му занесат останалите пари на двадесет и трети март, като предварително ме предупреди за възникналите недоразумения. Срещнах се с Маккандлис. Когато двамата кубинци отишли на тринадесети май, за да придружават кораба със стоката до местоназначението им, било им казано, че отново има някакви проблеми. Телеграфирали на връзката си в Чарлстон, който от своя страна изпратил съобщение на Ричард по някакъв кораб, превозващ захар. Междувременно Торес и Чавоус поели инициативата в свои ръце и се заели с проучване на съдружниците и семействата им, за да могат да използват получената информация като заплаха. На двадесет и втори март изпратили още едно съобщение. Ричард го получил на двадесет и седми и отново ме предупреди. На втори юни научих, че Маккандлис е мъртъв, че платените пари изчезнали и че неговата вдовица и съдружниците му се опитват да се откажат от изпълнението на сделката. Пристигнах в Савана на трети, точно след вашето отплаване. Представителите на местната власт бяха поискали помощ от правителството, защото сте избягала от страната, нарушавайки заповедите им. Вторият ви баща ги уведомил, че пренасяте оръжие за Куба, а шерифът ми каза, че ви подозират в извършването на две убийства, станали неотдавна, а също така и за няколко отпреди това. С удоволствие ми разказа цялата ви история. Естествено, не можех да му кажа, че също съм замесен в сделката с оръжието, затова се втурнах насам, за да поема нещата в свои ръце.

Дан поиска някои разяснения.

— Вие ли открихте Филип?

— Точно така. Когато той започна да нервничи през февруари, аз се срещнах с него, обясних му положението и го убедих да не се отказва от сделката, за да помогне на страната си. Точно тогава той научи, че нашата връзка е Ричард Флеминг, но не ми каза, че съпругата му е сестра на Ричард. От направените проучвания ви знаех като Рейчъл Нюман. Съмнявам се, че Торес и Чавоус въобще са знаели американското име на брат ви или пък са споменали имената на вдовицата или майка й в съобщенията си. Тъй като знаех мястото на срещата, дойдох направо тук. Вече бяхте слезли на брега. Единственото, което можех да направя, беше да чакам и да се моля всичко да мине добре.

Рейчъл го обвини ядосана:

— Ако Ричард наистина ви е приятел и съдружник, защо тогава не го спасихте?

— Обясних ви, че не можем да се намесваме открито. Двамата с Ричард знаехме какъв риск поемаме, като се съгласихме с изпълнението на задачата. Той не би искал да проваля мисията му. Освен това не можахме да се свържем с него. Не знаехме къде е новият им лагер. Точно сега джунглата гъмжи от испанци. Най-добрият начин да помогнем на Ричард е да го доставим на грижите на приятелите му там.

— Какво ще кажете за разрешителното от митницата? — попита Дан.

— Аз бях този, който го осигури.

Рейчъл си даде сметка, че фактът, че правителството на Съединените Щати е в основата на тази работа и че парите от аванса бяха загубени при залагания, би оправдала паниката на Филип. Това обясняваше и защо бе поискал остатъка от сумата — с надеждата, че така ще спаси себе си и сделката. Сега разбираше и мрачното му настроение малко преди смъртта му.

— Как са били привлечени Харисън Клементс и Джордж Ледърс? Срещал ли сте се и с тях?

— Само с Маккандлис. Той трябваше да се оправя с фугите.

Питър Гарет ги запозна с останалите факти и с предположенията си за всяко събитие и човек и те съвпадаха с тези на Рейчъл и Дан.

— Разкажете ми всичко, което вие знаете и което сте направили — помоли ги той.

Двамата изпълниха молбата му, след което Рейчъл заключи:

— Филип сигурно е бил бесен, когато Хари се е срещнал с Ричард зад гърба му. Сигурна съм, че Хари е виновен за заплахите, които получихме и Филип, и аз. Освен това липсващите пари може би са в него.

— Имам идея как бихме могли да го разберем със сигурност — рече Питър, след което им обясни замисъла си.

— Идеята ви наистина е умна — похвали го Дан, след като чу целия план. — Какво ще стане с нас и с останалото оръжие? Обещахме на Ричард да му го изпратим до няколко седмици. Ако не удържим думата си, въстаниците ще започнат да го подозират или ще изпратят Торес и Чавоус да ни отмъстят.

— Аз ще се погрижа за това, така че спокойно забравете за сделката. Трябва да защитим и вас, и авторитета на Ричард. Когато привърша с Харисън Клементс, надявам се да съм събрал достатъчно доказателства, за да го видя обесен за убийство и други престъпления.

— Вероятно бихте могъл да добавите към тях и това — намеси се Рейчъл и сподели съмненията си във връзка с патентите на произвежданото от Харисън оръжие.

— Ако е изфабрикувал заплашителните бележки, които получих, могъл е да фалшифицира и лицензите, а може би и споразумението за заема на Милтън Болдуин, за да ме лиши и от корабната компания.

Дан обясни за какво става дума, докато младата жена пиеше вода, за да намокри пресъхналото си от дългия разказ гърло.

— Скоро ще разберем цялата истина. Не се тревожете, ще сваля от вас обвинението за пренасяне на оръжие още щом пуснем котва. Не знам обаче какво бих могъл да сторя във връзка с другите обвинения, освен ако Клементс не ни даде някои сведения за тях.

— Вярвате ли ни?

Питър се усмихна, преди да отговори:

— Да, Рейчъл, вярвам ви. Справихте се много добре в трудната обстановка.

После се обърна към Дан.

— А вие, капитане, как се намесихте във всичко това? — попита той.

Дан нямаше друг избор, освен да му разкаже първоначалната си версия, което и стори. Щеше да каже истината на Питър Гарет по-късно и да го помоли да я запази в тайна, докато не настъпи по-подходящ момент за разкриването й пред Рейчъл. Искаше да изчака още малко, докато се уредят всички проблеми и чак тогава да сподели с нея голямата си тайна. Не искаше да рискува с думи или действия, с които да отблъсне или нарани любимата си в такъв деликатен момент, още повече, че тя беше много разтревожена за брат си. Беше изненадан и радостен от неочаквано настъпилия обрат в събитията. Беше му олекнало, че не са извършили нищо незаконно. Вярно, първоначалните мотиви на Филип все още не бяха известни, както и това къде са парите…

По време на разказа си Дан остана с убеждението, че Питър явно все още не е научил всички подробности, свързани със семейството на Филип, тъй като — по всичко личеше — името Даниел Слейд не му беше познато. В противен случай агентът би проявил интерес към съвпадението на имената.

Когато в неделя, тринадесети юни, двата кораба пуснаха котва на Големия Бахамски остров, за да попълнят запасите си с прясна вода, Рейчъл, Дан и Питър вече многократно бяха обсъждали близките си планове.

Питър нареди на другия кораб да се върне в своето пристанище. Той самият възнамеряваше да остане на борда на „Мери Уинд“ с още двама от своите агенти, които щяха да му помогнат да залови Харисън Клементс след няколко дни.

В красивата лагуна на острова Рейчъл и Дан останаха насаме за първи път, откакто бяха пуснали котва в Куба. Тя използваше каютата на Люк, докато тримата мъже спяха в по-голямото жилище на Дан. Най-после бяха отново само двамата. Местността беше покрита с гъста тропическа растителност. Беше влажно и задушно. Лекият ветрец от време на време вдъхваше живот на изрязаните като дантела листа на папратите и палмите. В мигове на затишие въздухът веднага се насищаше с упойващи аромати. Непознати цветя изпълваха с красота романтичната обстановка. Кристалносинята вода на лагуната ги привличаше неудържимо. Събудените им сетива се опиваха от величието на природата, а любовта им един към друг беше замайваща.

Докато се прегръщаха и целуваха, тя прошепна, без да се отделя от устните му:

— От толкова време дори не сме се докосвали. Липсваше ми.

— Щом Питър се е заел с тази работа, скоро ще преодолеем всички спънки. Възможно е той да успее да те измъкне и от другите неприятности.

— Не знам как би могло да стане това, Дан, те висят като проклятие отдавна над главата ми. Ако действително някой друг е виновен за всички тях, как би могъл Питър да открие това и да докаже, че съм невинна?

Той погали нежно лицето и.

— След като свърши с Хари, ще му дадем всички бележки и документи — отвърна Дан. — Сигурно има опитни колеги, които биха разрешили загадката, която те съдържат.

Младата жена не искаше да се залъгва с напразни надежди.

— Това би било чудесно. Искам да се освободя от всички тези подозрения и да изчистя името си от тях.

Младият мъж я погледна право в очите.

— Когато това стане, ще се омъжиш ли за мен?

— Още не съм доказала себе си — напомни му тя.

— Какво чакаш?

— Добре, погрижи се за това веднага — пошегува се тя.

Дан протегна ръце към нея.

— Прави с мен каквото искаш — въздъхна сладостно тя.

— Кой мъж би устоял на такова предложение?

Устните им се сляха. Дан обгърна с ръце тялото й и я привлече към себе си. Смрачаваше, така че нямаха много време. И на двамата им се струваше, че са минали години, откакто не са се любили. Желанието им един за друг беше голямо, не им се искаше да бързат, но късният час ги принуждаваше да го правят.

Отделиха се един от друг, за да се съблекат. Бяха силно и страстно влюбени, за да изпитват свян. Дан се наведе, за да целуне връхчетата на гърдите й, след което продължи да я целува нагоре към шията, към ухото и най-накрая лакомо впи устни в нейните. Двамата се целуваха и галеха, взаимно се възбуждаха. Езиците им танцуваха страстен, чувствен танц. Двамата влюбени се опиваха и омайваха един от друг.

Едната му длан притискаше и галеше в кръг гърдата на младата жена, за да я възпламени още повече. Огнените му целувки и изгарящите ласки запалваха тръпнещата й плът. Морският капитан погали голото й рамо, после извивката на шията й и задържа за миг ръката си върху силно пулсиращата вена. Пръстите му усетиха бързия и напрегнат пулс и той разбра колко силна беше възбудата й. Искаше, преди да съединят телата си, да я издигне до най-високите върхове на насладата.

Рейчъл го бе прегърнала и ръцете й галеха гърба му. Опиваше се от твърдите му мускули, от еластичната му кожа. Тялото й тръпнеше и изгаряше от докосванията му. Страст и нетърпение я изгаряха. Колко дни беше копняла за близостта му.

Тялото на Дан също гореше от желание, което сякаш щеше да го взриви. Всяко място, което докосваше с устни или с ръце, отговаряше на ласките му. Искаше да събуди за живот и любов всяка нейна частица. Трогваше го начина, по който тя изцяло се оставяше във властта му, силната й любов и доверието й. Близостта й го влудяваше. Кожата й беше мека като коприна и гъвкава като сатен. Всичко в нея го призоваваше да я докосва и да й се възхищава. Допира на ръцете й по тялото му предизвикваше невероятни усещания. Когато устните им отново се срещнаха, тя прокара пръсти в косата му, за да го задържи така по-дълго. Той я обичаше и искаше да бъде негова завинаги.

Рейчъл усещаше, че окончателно е попаднала в плен на мъжа, който бе покорил чувствата, ума и волята й. Той беше толкова мил, всеотдаен и любящ. С душа и тяло младата жена искаше той да бъде неин изцяло, сега и завинаги. И с прошепнати думи, с неотдавна придобитите си умения, тя му го казваше.

Дан прокара пръсти по плоския й корем, стремейки се към кафявата горичка и пълното с живот възвишение, които жадуваха и очакваха неговото внимание и любовна ласка. И той копнееше за топлината и влагата на жената. Не след дълго тя вече се извиваше в страстно освобождение, както и той.

Да изследва с пръстите си всяка частица от тялото му правеше Рейчъл истински щастлива. Когато малко по-късна ръцете й се спуснаха още по-надолу, желанието на младия мъж се възпламени. Тя погали стройните му хълбоци, после обхвана с длани неговата мъжественост. Погали го нежно, попивайки топлината му. Така обаче тя сякаш му вдъхна още по-голяма топлина й сила. Изпита силна радост, когато цялото му тяло потръпна и той изстена от удоволствие.

Неспособни да се сдържат повече, влюбените сляха телата си. Дан се опитваше да се движи внимателно, без да бърза, но Рейчъл с настойчиви движения ускоряваше темпото. Двамата плуваха върху вълните на любовното опиянение, наслаждавайки се, както от гмуркането в техните дълбини, така и от издигането върху гребените им.

Рейчъл усети напрежението на любимия — той искаше да задържи този миг достатъчно дълго, за да изпита първо тя любовната наслада. Тя се извиваше, за да посрещне всеки негов тласък. Не след дълго достигна върха на екстаза и миг по-късно я последва и той.

Устните им бяха слети в този миг. Целуваха се и се милваха, докато не изчерпиха всички усещания от върховния миг. След това се изкъпаха в лагуната и се върнаха на кораба.

 

 

Във вторник следобед пуснаха котва в Савана. Рейчъл и Дан останаха на борда на „Мери Уинд“, а Питър Гарет отиде да се срещне с шериф Андерсън. Двамата влюбени очакваха тревожно завръщането на агента.

Когато се качи отново на кораба, Питър с усмивка им съобщи, че са освободени от обвинението за незаконно пренасяне на оръжие — беше убедил шерифа, че Ърл Старджър не е разбрал правилно това, което е дочул.

— Следователят не беше доволен, че си напуснала града, Рейчъл — каза Питър на щастливите влюбени — и направи доста голям въпрос от това. Поисках да видя доказателствата срещу теб, но такива просто нямаше. Напомних им, че нямат право да те арестуват или да ограничават свободата ти, без да има сериозно доказателство, на което да се позоват. Следователят каза, че възнамерява да открият гроба на Филип Маккандлис и да направят аутопсия на тялото, но лекарят им обяснил, че е минало доста време от смъртта му, за да могат да определят със сигурност от какво точно е настъпила. Дадох им да разберат, че правителството на Съединените Щати би се заинтересувало от подобен съдебен случай, който не се приключва просто ей така, без да има доказано обвинение срещу гражданин, който се преследва, без основателни причини. След като си поговорихме така, те разбраха, че голите подозрения и клюките не се считат за меродавни в законовата система.

— Искаш да кажеш, че свалят обвиненията си срещу мен?

— Ти никога не си била обвинена, само са те подозирали и са провеждали разследване. Щом досега не са открили никакви неопровержими факти, те трябва да приключат този случай.

— Това е наистина чудесно, Питър. Но в такъв случай, ако и планът ти с Хари не успее и не се докаже, че той е виновникът, никога няма да успеем да разберем кой е убиецът на Филип и Джордж.

— Има начин, по който всяко престъпление може да бъде разкрито — отговори агентът.

Рейчъл се радваше за себе си и за Дан, но от друга страна не можеше да допусне убиецът да остане ненаказан.

— Надявам се, че е така. Какво ще правим сега?

— Сутринта рано тръгвам за Атина. Ще ви се обадя веднага, щом се върна. Надявайте се да ви донеса добри новини.

— С цялата си душа — отвърнаха едновременно Рейчъл и Дан и се усмихнаха.

След като Питър се отправи към хотела, двамата влюбени се върнаха в каютата…

 

 

Питър и двамата му помощници потеглиха с влака във вторник сутринта. Дан отиде да вземе от пощата отчета, който наетият от него да проучи Милтън Болдуин детектив му бе оставил. Докладът им даде ценна и интересна информация, така че те се запътиха към кантората на Милтън, за да изяснят този въпрос.

Милтън веднага ги попита какво търсят тук.

— Полицията ви търси — съобщи той, забелязвайки странния начин, по който го гледаха. — Писаха и във вестника преди около две седмици. Ставаше въпрос за незаконно пренасяне на оръжие.

— Подозренията срещу мен отпаднаха, Милтън, всичките — каза Рейчъл. — Аз съм свободна. Вестникът ще трябва да ми се извини.

Съдружникът й сякаш се изненада и разочарова.

— Закарахте ли стоката?

— Да.

— Тогава значи ми носите парите. Затова ли сте тук?

— Не, трябва да обсъдим нещо друго — имаме доказателство, че споразумението е Филип е фалшиво.

Изражението на Милтън се промени.

— Какви ги говорите?

— Филип не е подписвал това споразумение за взимане на пари на заем, подписът му е прекопиран. А датата на разплащането е написана от теб, а не от него. Експертът ще свидетелства срещу теб в съда. Нарушил си закона, Милтън.

— Ти си полудяла, Рейчъл. Не съм нарушавал закона.

— Това обаче не е мнението на специалния агент на Съединените Щати. Двамата с Дан проведохме продължителен разговор. Загазил си здравата, според него. Не те лъжа, Милтън, ще те призова пред съда във връзка с това споразумение. И ще спечеля делото.

Мъжът срещу нея изпадна в паника.

— Почакайте малко, и двамата! Този заем е действителен. Признавам, че Филип не е подписвал документа, но така или иначе той ми дължи тези пари.

— Защо не ни обясниш всичко, преди да се наложи да тръгнем към полицейския участък? — предложи Дан. — Освен ако не предпочиташ там да разкажеш историята си.

— Добре! — извика Милтън. — Филип беше взел заема от Хари, но аз го откупих от него. Беше взел в заем тези шестдесет хиляди долара, за да върне някакъв дълг от залаганията си. Като гаранция даде частта си от фирмата за производство на оръжие. След неговата смърт ме посети Хари и ми предложи да откупи заема, за да мога да принудя Рейчъл да напусне корабната компания. Мислеше, че ако тя се нуждае отчаяно от пари, за да изплати дълга, така че да не загуби част от наследството си, тя ще трябва или да изпълни сделката, от която всички се нуждаехме, или щеше да се издаде, че притежава липсващите пари, като ми плати с част от тях. След номерата, които ни беше погодила, никой от нас не й вярваше. Хари даде на някакъв човек да изготви подправен документ, в който вместо неговото име и компания бяха написани моето име и фирма и да подправи подписа на Филип, а аз попълних такава дата, при която знаех, че би могла и да успееш да ми върнеш сумата. Когато ти показа, че не ми вярваш, аз се стреснах и реших да не те притеснявам много, за да не те принудя да се загледаш много внимателно в документа.

— Това е измама и фалшификация, престъпления, които се наказват от закона — подчерта Дан.

— Има ли значение на кой от съдружниците си е дължал парите и коя от компаниите си е заложил? — опита се да го обори силно уплашеният Милтън. — Заемът е действителен и плащането му е просрочено. Нито той, нито тя можеха да го платят.

— Това не променя факта, че вие двамата сте се опитали да я измамите и ограбите. Ще подадем оплакване и ти ще отидеш в затвора. Освен ако…

— Освен ако какво? — попита Милтън. Морският капитан вече бе обсъдил с Рейчъл какво да предложи.

— Освен ако се съгласиш да анулираме съдружието и да разделим компанията на същите части, както е била преди обединението. Само така можеш да избегнеш делото.

— Това не е справедливо! Ще загубя шестдесет хиляди долара!

— Но няма да отидеш в затвора. А разделението на фирмата ще направим само за да не загубиш всичките си пари, нещо, което Рейчъл не е длъжна да прави, предвид начина, по който се опита да я измамиш. Договаряме ли се? А, да, корабна компания Маккандлис ще се върне пак в Чарлстон, ако това може да повлияе на решението ти.

— Кога ще уредим подробностите? — попита Милтън, за който нямаше избор.

— Ще ги уговорим през следващите няколко дни, тук, двамата с теб. Рейчъл е съгласна аз да се заема с въпроса вместо нея, тъй като съм запознат с работата на корабните фирми. След седмица всичко ще бъде уредено.

Милтън помисли няколко минути, след което каза:

— Ще постъпим както казвате.

Рейчъл искаше тази неприятна среща да приключи колкото е възможно по-бързо, затова се намеси с любезен тон:

— Благодаря ти, Милтън. Предпочитам да уредим въпроса бързо и без шум. Не искам да създавам трудности и неприятности на семейството ти, само защото ти си допуснал глупава грешка. През изминалите години разбрах колко неверни и унизителни могат да бъдат клюките. Не мислиш ли, че така ще бъде най-добре за репутацията и бизнеса на всеки от нас?

Милтън я погледна учуден и благодарен.

— Извинявай, Рейчъл. Нещата вървяха толкова зле, бях алчен и отчаян. Отначало планът на Хари ми се стори добър. Когато си дадох сметка, че това е лудост, вече се бях хванал на хорото и той нямаше да ме остави на мира. Освен това бях ядосан на Филип, че ни докара тези неприятности. Ако беше се занимавал с работата си и бе стоял по-далеч от хазарта, това нямаше да се случи с нас. Исках да се спася и мислех, че за това трябва да изгоня прословутата Черна Вдовица от компанията си. Знам, че не можете да разберете как съм могъл да постъпя толкова безразсъдно, но тогава натискът върху мен беше много силен и не разсъждавах трезво. Радвам се, че най-после успяхме да се изясним. Никога не съм искал да ти сторя зло. Съжалявам.

— Аз също, Милтън. Съжалявам, че всичко това се случи. Скоро ще се разделим и тогава и двамата ще се освободим и ще забравим миналото си. Желая ти късмет с новата компания.

— Много мило и великодушно от твоя страна, Рейчъл. Благодаря ти.

— Тръгвам си към къщи, Дан, докато вие двамата приключите работата си.

Морският капитан я изпрати до вратата и каза:

— Ще дойда да те видя след няколко дни. Почини си и приготви багажа си за преместването. Гледай да не идваш в града, докато всичко не се уреди, освен ако нещо спешно не го налага.

— Ще те чакам.

И Рейчъл си тръгна с двама от хората на Дан, които трябваше да я пазят по пътя и в плантацията до пристигането на Дан и Питър.

След като Рейчъл обясни как стоят нещата на Лулу Ма Морис и Бърк Уелс, вълнението на всички, предизвикано от завръщането и в „Мос Хейвън“, започна да се уталожва.

— Върнах си половината от корабната компания на Филип, така че скоро ще получим пари от нея. Капитан Слейд ще уреди въпроса от мое име. Не е ли чудесно това? Разследванията са приключени, край на въпросите и проверките. У дома съм! — прошепна тя, обхождайки с поглед приятната обстановка.

— Това са хубави новини, мис Рейчъл. Казах ви да не губите вяра — рече Бърк.

— Ще ви помогна да разопаковате багажа си. Обзалагам се, че сте страшно изморена — беше предложението на Лулу Ма.

— И да, и не. Все още съм развълнувана, за да реша. А, да не забравя — разследват Хари във връзка с убийството на Филип и Джордж. Ако се окаже, че той е въпросният злодей и има доказателства за това, най-после кошмарът ни ще свърши.

 

 

В събота вечерта Питър Гарет пристигна в плантацията. Рейчъл остана разочарована, че Дан не беше дошъл с агента, тъй като не го беше виждала от няколко дни, нито пък имаше някаква вест от него. Той се бе пошегувал, че няма да й се обажда известно време, за да може да се убеди колко много го обича и колко ще й липсва, но тя не беше приела думите му сериозно. Но тъй като бе обещала да си стои в къщи, щеше да удържи думата си.

— Виждал ли си Дан? — попита след размяната на любезности тя.

— Не, мислех, че и двамата ще бъдете тук.

— Къде е той?

Рейчъл му обясни как се бяха развили събитията с корабната фирма и какво правеше Дан в града.

— Какво научи от Хари?

— Чакай само да чуеш. С хората ми се престорихме, че работим за Рамон и че сме дошли да го убием, защото е отказал да предаде оръжието и е откраднал парите ни. Вързахме го и го заплашвахме дотогава, докато той сам не се убеди, че наистина това ще бъде краят на жалкия му живот. Не работя често с такива методи, Рейчъл, но в случая знаех, че е виновен и че трябваше да го заставя да си признае.

— Разбирам — отвърна младата жена, но не беше съвсем сигурна в думите си.

— Хари се опита да се представи за невинна и напълно неосведомена пионка, въвлечена в твоите игри! Ако не го бяхме притиснали достатъчно твърдо, той нямаше да проговори. Казах му, че сме пленили двама ви с Дан в Куба и че сме изкопчили истината от вас. Най-накрая, преди разсъмване, той си каза всичко, което знаеше. Призна, че парите, не са в него и че се е опитал да те изплаши, за да му ги дадеш — претърсил е стаята ти и е накарал да те следят по време на първото ти посещение в Атина, платил на някакъв човек да те заплаши с нож и да претърсят дома ти. Стрелял е по теб, но само веднъж и е организирал хвърлянето на камъни и написването на обиди по къщата ти. Изпратил е заплашителната бележка във връзка със сделката, но не и странните любовни писма. Добре беше, че знаех предварително от теб за тези неща, така че можех да го разпитам за всяко едно от тях.

Питър си пое дъх и продължи:

— Той дори призна, че е взривил компанията за амуниции, но настояваше, че не е знаел, че Джордж и работникът са били вътре. Знае, че ни е ясно, че ни лъже за тази част от историята и в най-скоро време ще го накарам да го признае. Оставил съм да го пазят в хотела в града. Корабът ми ще пристигне в понеделник и аз ще го взема със себе си, за да го разпитам допълнително. Убедих го да ми каже как е успял да се наложи над Филип. Преправил счетоводните книги така, че нещата да изглеждат толкова зле, че Филип да няма друг избор, освен да му продаде частта си от компанията. Именно отчаяната нужда на Филип от пари и плачевното състояние на финансите му дали възможност на Хари да го уговори да не се отказва от сделката. Замерил е доста заинтересован купувач на компанията за производство на оръжие, но след като отиде в затвора, само ти и съпругата му ще имате право на печалбата.

В момента това не беше главната й грижа.

— Разбра ли нещо за смъртта на Филип?

— Така и не успяхме да накараме Хари да признае, че е убил съдружника си, или че е взел парите. Тъй като беше доста изплашен, аз съм склонен да му вярвам. Очевидно съпругът ти е скрил парите от всички. Той или наистина е умрял от холера, или е бил убит от някой друг.

— А какво ще правим с пушките за Ричард и кубинците?

— Хари ги беше приготвил, така че сега те вече са на път. Нямаше друг избор, освен да ни ги даде. След като си изпя всичко, аз му казах кои сме всъщност и той едва не припадна. Колкото за лицензите, те са в мен, Хари призна, че са фалшиви. Ще ти бъде приятно да научиш, че Филип не е знаел нищо за това престъпление.

На Рейчъл й олекна, като чу това.

— От всичко, което казваш излиза, че Филип не е сторил нищо незаконно, свързано със сделката за оръжието. Единствената му грешка е била, че е допуснал така да задлъжнее заради хазарта, че отчаяно да му трябват пари.

— И на мен ми се струва така. Скрил е парите, за да ги запази, но това не е престъпление. Положението се променя, само ако е използвал част от тях, за да залага, и то сума, по-голяма от неговия дял. Докато, или ако не ги намерим, няма да разберем каква е истината.

— Почти ми се иска никога да не ги намеря, но имаме нужда от тях, за да платим сметките и заплатите на хората, работили по изпълнението на поръчката, както и за изплащането на заемите от банката. Тъй като документацията на Джордж е изгоряла, не знам към кого е имала дългове компанията в Огаста. Разбира се, ще се опитам да върна парите на тези, които имат неоспорими доказателства. След като прегледам счетоводните книги в Атина, ще изплатя всички дългове от парите, получени от продажбата, преди двете с мисис Клементс да изхарчим остатъка. Не е справедливо да страдат честни хора затова, че Джордж е бил убит, а Хари — арестуван. Ще те предупредя, ако изчезналите пари се открият.

— Ти си добра жена, Рейчъл Маккандлис. Да предам ли нещо на Дан? Ще му разкажа всичко, което съм открил, когато отида в града.

Младата жена помисли за момент и отговори:

— Предай му много поздрави и че ми липсва, но няма да преча на усилената му работа.

 

 

Следобед на следващия ден Рейчъл отиде при моряците на Дан в лагера им и занесе сладки и лимонада, за да ги почерпи. Когато се приближи, те тъкмо довършваха поредната игра на карти. По време на разговора, младата вдовица каза:

— Сигурна съм, че нямате търпение по-скоро да отплавате нанякъде. Интересно място ли е Турция?

— Турция ли, госпожо? Не знам, никога не съм бил там.

Това изненада Рейчъл.

— Трябва да съм се заблудила. Мислех, че преди да пристигнете тук, сте били там.

— Не, госпожо, дойдохме от Шотландия. Докарахме вълна.

Младата жена предположи, че Дан пази в тайна сделката с оръжието дори от екипажа си. Или пък, ако хората му знаеха за нея, беше им забранил да не споменават пред никого за това. Ако го пазеше в тайна, чудеше се тя, как ли бе обяснил на екипажа си причината за идването им тук?

— Какво е накарало Дан да дойде в Савана?

— Не зная, госпожо. След като спряхме в Чарлстон през март, капитан Слейд побърза да дойде тук, за да се срещне с някакъв важен човек. Той не говори за личните си работи.

— Накъде ще се отправите сега?

— Мистър Конър каза, че ще отплаваме във вторник, в посока Африка.

Думите му отново изненадаха и възбудиха любопитството на Рейчъл. Докато разговаряха, тя забеляза лист хартия върху колената на единия моряк.

— Какво е това?

— Помощникът ми — засмя се той. — Не мога да запомня победителя в покера от едната игра до следващата. Мистър Конър ми даде този лист, за да пиша на него, когато играя.

— Може ли да го видя?

— Разбира се, госпожо.

И той й подаде избелялата страница.

Рейчъл не се интересуваше ни най-малко от победите в поредните игри, записани от моряка. Това, което искаше да види, беше почеркът от обратната страна на листа, който й се стори познат.

— Ако ми разрешиш да го взема, ще ти направя копие с резултатите.

— Не искам да ви притеснявам, госпожо.

— Няма да ме притесни. Това е моята благодарност, че ме пазиш така умело. Вземете си от сладките. Скоро ще върна листа.

Младата жена се качи в стаята си и измъкна отнякъде един лист хартия. Постави двата листа върху леглото си и ги заразглежда. Почеркът от току-що донесения лист беше същият като този от второто любовно писмо, което бе получила! Не беше възможно да го е писал Люк, защото тогава той беше в Савана. Дан беше с нея, значи той трябва да беше… Но защо е трябвало да й изпраща това предизвикателно послание и никога след това да не спомене за него?

Тя се заразхожда напред-назад из стаята. Не са пътували до Турция… Не знаят за сделки с оръжие… Защо тогава беше поръчал амуниции и пушки на Джордж и Хари? За да скрие причината за посещението си при Филип? И отново, защо? Може би е станал свидетел на тайното погребение и е заподозрял, че тя го е убила. Или може би той също е агент като Питър, чиято задача е да не изпуска съпруга й от погледа си, и след неговата смърт Дан е трябвало да се сближи с нея… Какъвто и да бе отговорът, мислите й бяха прекалено объркани, за да се среща с Дан днес. По-добре беше да изчака той да дойде при нея и да й обясни. Несъмнено това щеше да стане скоро.

В понеделник сутринта Лулу Ма подаде на Рейчъл едно писмо. Печатът върху него носеше същата дата, на която младата жена беше отплавала за Куба.

— Писмото е отваряно и след това отново е запечатано — отбеляза Рейчъл.

— Човекът, който го донесе, не каза нищо за това.

— Може би Хари е забравил да напише нещо и затова го е отворил. Странно. Благодаря ти, Лулу Ма — рече тя и освободи икономката.

След като остана сама, Рейчъл разкъса плика и прочете зашеметяващото послание. Ужасена го прочете още веднъж.

„Рейчъл, накарах приятели от Чарлстон да проучат самоличността на Даниел Слейд. Той излъга и двама ни, но ти ще бъдеш тази, която ще пострада. Истинското му име, или по-точно — пълното му име е Даниел Слейд Маккандлис, известен в миналото между приятели и роднини като Мак. Истинско чудо е, но той е изчезналият брат на Филип. Не е нужно да споделям с теб какви са моите предположения за плановете му във връзка с теб, нали така, красиви ми паяко, който погълна брат му? Опитва се да те привлече в мрежите си така, както ти направи с брат му, и тогава ще се обърне с лице към теб и ще те убие, преди да успееш ти да сториш това и с него. В какъв хубав капан се хвана този път, моя очарователна и глупава Рейчъл. Най-доброто, което можеш да сториш, е да избягаш от него, докато това все още е възможно. А, да, представителите на властта ме посетиха отново днес и казаха, че имат нови улики срещу теб, така че скоро ще дойдат да те арестуват. На твое място щях да взема скритите пари и да се скрия някъде.“

Вестта за представителите на закона изобщо не я разтревожи, защото очевидно ставаше въпрос за същите обвинения, които Питър бе отрекъл като невалидни. Дан — брат на Филип? Хари не би казал нещо невярно, щом тя можеше да го провери и да открие измамата. Тя си спомни разговора им в Атина за „Мак“. Наистина ли е говорил за себе си? Може би Филип е знаел, че Дан е жив и го е призовал да му помогне, нещо подобно беше казал на смъртното си ложе. Но дали наистина Дан й беше подготвил капан? Може би Питър беше убедил Дан, така както беше сторил и с Филип, първо да довършат сделката с оръжието и чак тогава да се заеме със собствените си проблеми и планове за отмъщение. Ако Хари не беше отговорен за другите заплахи, тогава това трябва да е бил някой, който е имал и причина, и възможност да го направи. Обясненията му в любов и тези предложения за женитба… Какъв по-добър начин да разкриеш една „Черна Вдовица“ от това да се ожениш за нея и след това да я разобличиш точно в мига, в който се опитва да те убие?

Жестоката съдба стовари върху нея поредния си опит да я нарани и унищожи. Единственият мъж, когото наистина обичаше и желаеше, я мразеше и искаше да бъде наказана за деяния, които не беше сторила. Ако беше убеден, че е невинна и наистина се бе влюбил в нея, досега щеше да й признае истината. Вместо да бъдат заедно, той стоеше в града, опитвайки се да спаси корабната компания на семейството си, вероятно възнамерявайки след това да й я отнеме. Дали наистина бе стигнал до там, че да се ожени за нея, само и само да я разобличи? Ако мислеше, че се е отървала за другите убийства и има опасност да стане същото и с убийството на Филип, сигурно би могъл.

Тя му се беше отдала с цялата си душа и му бе разказала всичко за себе си. Беше го обикнала и му бе повярвала. Но не би трябвало да отслабва бдителността си, щом това е Даниел Слейд Маккандлис. Лулу Ма не му вярваше и я бе предупредила да внимава, но тя не я послуша. Той се бе заел да изясни загадката, само за да отхвърли подозренията от брат си и да помогне на страната си. Трябва ли да се опита да изясни отношенията между тях, или да му покаже презрението си като го остави без дума? Можеше ли да му разреши да разбере до каква степен я беше измамил и каква болка и бе причинил? Както в случая с Крейг и Пол, Дан щеше да намери начин да я лиши от наследството, оставено от брат му.

Филип би те намразил за това, което се опитваш да ми причиниш, помисли с горчивина тя.

Изнервена, объркана и измъчена, Рейчъл излезе от дома си, за да се поразходи. Трябваше да размисли върху това, което току-що беше научила и да вземе решение как да постъпи.

 

 

Междувременно Дан откри нещо неочаквано, което го въодушеви. Докато преглеждаше разни книжа и сметки в кантората в Савана, попадна на някаква разписка. В нея ставаше дума за едно от любимите скривалища на Филип, което обаче Рейчъл бе отрекла като невъзможно. Очевидно не знаеше нищо за купените за ремонта материали, иначе щеше да му каже.

Питър Гарет пристигна малко след като Дан беше намерил разписката с ценната информация и той сподели с него догадката си.

— Ако предположенията ми се окажат верни, тогава смятай, че сме открили изчезналите пари. Имаш ли време да дойдеш с мен, преди да отплавате?

— Без никакво съмнение — отвърна усмихнат Питър.

 

 

Като наближи къщата, Рейчъл чу гласовете на Дан и Питър. Тя се прилепи до ъгъла и надникна по посока на главния вход. Долното стъпало беше разместено. След това, което бе научила, реши, че е по-добре да слуша и да гледа, без да се показва.

— Ето ги липсващите пари, Питър, точно както ти казах — възкликна Дан, измъквайки голяма торба от скривалището.

Той я отвори, след което и двамата мъже огледаха съдържанието и си размениха тържествуващи усмивки.

Рейчъл беше смаяна. Знаел ли е Дан през цялото време къде са били скрити парите?

— Ето едно писмо от Филип за теб — каза Питър. — И една ваша снимка отпреди две години.

Значи така, беснееше Рейчъл, това е истина — Даниел Слейд Маккандлис…

— Ще го прочета по-късно, сигурно е лично. Тук имам да свърша само още едно нещо — да отида на гроба на брат си, след което ще потърся Рейчъл. Ти чу клюките, които се носят за нея — че била причиняваща смърт хищница. След като я уловя в мрежата, която изплетох, ще покажа на всички каква е истината за нея.

— Какво мислиш да правиш с нея?

— Това, за което ти казах още на кораба.

Питър разбра какво имаше предвид Дан, защото младият мъж вече му бе разказал за любовта си, за намерението си да се ожени и за надеждата си да докаже, че Рейчъл е невинна за всички случили й се нещастия.

— Искаш ли да дойдеш с мен до гроба на Филип, преди да си тръгнеш?

— Да — отвърна Питър. — Бих могъл да ти дам няколко съвета за това, как да откриеш виновника за убийството на брат ти и на другите й съпрузи.

Младата жена изчака, докато се отдалечиха от къщата. След това се промъкна до конюшнята и оседла един кон. Изведе го през задната врата и го поведе към пасбището. Там се метна на гърба му и се понесе в галоп. Трябваше й време да дойде на себе си, преди да застане срещу Дан, за да се обяснят.

Страшният злодей обаче, който я дебнеше от години, неотстъпно я преследваше, без да я изпуска от поглед. Той извика след нея и когато тя опъна юздата, за да поговори с него, той я удари грубо с юмрук в лицето, и младата жена изгуби съзнание. С горещи от омраза и жажда за отмъщение очи той насочи коня към една отдалечена барака в имението й, поддържайки безжизненото й тяло върху седлото. Замъкна я вътре, заключи след себе си вратата и впи поглед в нея. Най-после Рейчъл беше в ръцете му и този път той щеше да бъде безпощаден.