Джанел Тейлър
Бъди моя завинаги (20)

Двадесета глава

Когато Дан се пъхна в леглото с Рейчъл, той изгаряше от желание да я прегръща и целува. И двамата си даваха сметка какво ги очаква през следващите няколко седмици и особено през идните два дни. Дори имаше опасност смъртта да сграбчи в обятията си единия от тях, а може би и двамата. Тази нощ те щяха да се любят така, сякаш това беше последната нощ в живота им. Тази вечер, носени на крилата на страстта, те щяха да се озоват в рая. Едва след това щяха да се тревожат за опасностите, които ги дебнеха.

Дан лежеше, обхванал здраво Рейчъл в обятията си и я милваше. Чувстваха се в безопасност в хотелската стая. Една лампа осветяваше леко телата им. Дан я милваше с поглед, пълен с любов. Искаше да скъта в паметта си тази прекрасна гледка, за да го подкрепя в дните на раздяла, които ги очакваха, тъй като той нямаше да й позволи да тръгне за опасната среща с бунтовниците на кубинския остров. Беше възможно той самият да загуби живота си, затова не можеше да изложи на риск живота и на младата жена. Въпреки това, трябваше да направи всичко, което зависеше от него, за да я отърве от тази заплаха. Поглъщаше жадно с поглед лицето и тялото й.

Рейчъл усещаше странното редуване на напрежение и отпускане у Дан. Погледът му й въздействаше силно, едва издържаше блясъка му, ласкаеше я. Горещи тръпки пробягваха по цялото й тяло. Чувстваше как я заливат едновременно възбуда и наслада.

Дан се надвеси над нея така, че голите им гърди се допряха. Устните му леко пробягваха по нейните, които го очакваха. Пръстите му настойчиво милваха лицето й, като че ли искаха да запаметят всяка негова черта. Обсипа с безброй целувки страните й, после шията. Устните му се спряха върху кафявите връхчета на гърдите й, за да им вдъхнат живот с росата на любовта и възбуждащото трепкане на езика.

Рейчъл простена, той беше възпламенил цялото й същество. Тя обичаше и се наслаждаваше на начина, по който ръцете му изучаваха и покоряваха тялото й. Когато ръката му се спусна към корема й, тя замря в очакване да продължи пътя си към най-съкровеното местенце от тялото й. Във възбудата си младата жена отново впи устни в неговите. Искаше й се да го усеща плътно до себе си, в себе си, да се слее напълно с него. Ръцете й неуморно ласкаеха тялото му, опивайки се от загорялата и обветрена кожа. Тя затвори очи, за да даде възможност на останалите си сетива да възприемат всичко това, което се наричаше Дан, да се насладят на този съвместен полет към блаженството.

Дан усещаше болка в слабините си, толкова силно беше желанието му да се слее с нея, но успяваше да се владее. Зарови лице в шията й, опивайки се от аромата на косите й. Пръстите му галеха кожата й, наслаждаваха се на нейната мекота и гъвкавост. Чувстваше се така, като че бе пресушил една след друга десет бутилки силно уиски, така замайващо му действаше тя.

Рейчъл прокарваше пръсти през черните коси на Дан, очарована от усещанията си при този допир. След това спусна ръце надолу, по мускулестите му гърди и тънкия му кръст. Дръзко проправяше пътя си все по-надолу и по-надолу, по стегнатия корем, по стройните бедра и слабините му. Обхвана с длан твърдия му член, който моментално отвърна на докосването й. Устните им се сляха, а езиците им се сплетоха в пламенно отдаване.

Устните на Дан се върнаха отново към розово-кафявите зърна на гърдите й и започнаха сладостното мъчение, което щеше да засили жаждата й за неговите ласки. Искаше му се тя никога да не забрави тази нощ. Силно притискаше гърдите й и нежно дразнеше връхчетата им. Плуваше сред вълни от удивителни усещания. Беше спокоен, а тялото му напрегнато като въже. Беше господар на действията си, а в същото време в него избухваше истинска буря от пориви и чувства. Хвана стегната й хълбоци и притисна към тялото си цветеца на нейната женственост.

Рейчъл беше омагьосана от Дан. Въпреки силната с възбуда той се съобразяваше и се грижеше за нейните желания и наслада. Искаше й се да му каже да я обладае, за да утоли глада си, но все пак остави той сам да определи подходящия момент. Връхчетата на гърдите й се бяха втвърдили в отговор на сладостните му милувки. Тя потръпваше цялата, докато пръстите му се движеха навсякъде по тялото й — докато най-накрая се спираха върху копринения кафяв триъгълник. Желанието и нетърпението й нарастваха. Скоро главата й започна да се мята върху възглавницата, в отговор на усещанията, предизвикани от погалването на пръстите му, проникнали в нея.

Полудяла от страст, Рейчъл вкопчи ръце в гърба на любимия си. Той беше отнел разсъдъка й я бе довел до състояние на пълно умопомрачение. Пръстите й се заровиха в черните косъмчета в основата на неговата мъжественост. Целувките му слизаха надолу към корема й, после той целият се смъкна надолу, за да не може тя да го докосва и започна да целува бедрата й. Когато обаче обсипа с целувки и пулсиращото възелче, до което само той бе успял да достигне, тя се вцепени объркана. Вдигна глава и го погледна, почти парализирана от непосилната наслада, която изпитваше.

Дан й се усмихна окуражително, за да я накара да се отпусне. Силните му нежни ръце галеха копринената вътрешна извивка на бедрата й, като всеки път леко докосваха пламналото от възбуда местенце. Единият му пръст с любовна милувка притискаше малкото възвишение, докато другият навлизаше в нейното скрито пристанище. Влажността и горещината на нейния рай му показаха, че тя е готова и нетърпелива да го приеме и да се наслади на всяко удоволствие, което той пожелаеше да й достави.

Рейчъл си спомни, че до неотдавна за нея всичко това беше нещо грозно и мъчително, което тя просто трябваше да изтърпи и което доставяше удоволствие единствено на мъжа. Но сега, с любимия мъж, всичко беше истински красиво, вълшебно, покоряващо и вдъхновяващо. И този любим за нея беше Даниел Слейд, единственият мъж, успял да направи от нея жена, готова да се отдаде до краен предел. Той предизвикваше копнежа й за допира му, желанието да нахрани изгладнялото си тяло до пълно засищане и не след дълго отново да бъде гладна и ненаситна. Устните, езикът и ръцете му й доставяха удоволствие, за чието съществуване тя не беше подозирала. Напрежението й нарастваше. Искаше да се отпусне, но не можеше. Инстинктивно усещаше, че това, което щеше да последва, ще бъде прекрасно.

Дан усети, че тя е готова да се отдаде изцяло. Премести се отгоре й, покри устните й със своите и проникна в нея. Тя се задвижи заедно с него. Устните му жадно пиеха нектара от устните й, от втвърдените зърна на гърдите й. Тя стенеше и се притискаше към него. Езикът й възбуждащо се стрелкаше в устата му. И те, в пълна хармония, се устремиха към върховната наслада. И той положи максимални усилия, за да я изкачи до този връх. Когато малко по-късно я заля блаженството, тя се вкопчи в рамото му и се притисна силно към него.

Дан сякаш беше зареден с безкрайна енергия. Загубил напълно самоконтрол, той се заизкачва нагоре, за да бъде заедно с нея към върха на страстта. Върховният миг го остави бездиханен и разтърси цялото му тяло.

След пламенното любене двамата се чувстваха изтощени, но доволни. Сърцата им бяха пълни с покой и любов. Душите им се устремиха една към друга и се сляха, както телата им. След малко отпуснаха здравата си прегръдка, за да останат да лежат успокоени един до друг.

Рейчъл погледна Дан. Въпреки че беше майстор в любовта, той беше толкова нежен и всеотдаен! Избърса капчиците пот от лицето му и се усмихна срещу блестящите му сини очи. Пълният й с обожание поглед се спря за момент на белите му зъби, открити в усмивка. Пръстите й погалиха мъжественото му лице, а после се заровиха в овлажнялата абаносовочерна коса. Погледите им се срещнаха.

И в нейните очи с цвят на уиски Дан видя любов, доверие и задоволеност. Почувства се горд и щастлив. Той се премести малко, за да я целуне и прегърне.

— Ти си моя, Рейчъл, тази нощ и завинаги — прошепна той в ухото й.

Рейчъл потръпна и се засмя тихо от приятната възбуда, причинена от допира на устните му до шията и ухото й.

— Ти си най-прекрасният, единственият мъж на тази земя, Даниел Слейд. Дори всяка нощ да правим това няма да ми омръзне.

— Добре, защото съм ненаситен и сериозен любовник.

— Всеки път, когато ме притежаваш, изпитвам невероятна наслада. Толкова си великодушен и внимателен. Някой ден, когато ме научиш как да го правя, аз също ще те възбуждам и ще те удовлетворявам така добре.

— Това означава ли, че си съгласна да живеем заедно?

— Освен когато си в морето, бих искала да бъдеш до мен ден и нощ. И аз съм станала ненаситна и взискателна. Ще се превърна в най-добрата любовница, която би могъл някога да си намериш и да обучиш.

И тя зачака неговия отговор.

Дан реши засега да не настоява повече. Беше сигурен, че тя го обича и желае. Когато всичко дойдеше на мястото си, тя щеше да се омъжи за него, защото той нямаше да допусне да му каже „не“.

— Това е предложение и обещание, на което не може да се устои, любов моя.

Рейчъл се досети каква е причината на моментното му колебание и се усмихна.

— Да, така е.

— Неприятно ми е, че трябва да се измъкна от топлото и приятно легло, любима, но ще бъде по-лесно да те заведа до дома ти незабелязано сега, отколкото сутринта.

— Имаш право. И на мен ми е неприятно, че трябва да си тръгвам, но така е по-безопасно за нас. Ей сега ще се облека.

Когато се приготви, младата жена заяви:

— Радвам се, че ядохме тук, вместо в някой ресторант.

— Постъпих коварно, нали, като вмъкнах тук и теб, и храната?

— Наистина да, хитрецо. Само помисли… след два дни ще плаваме към тропическите морета. Иска ми се… Ще се видим ли утре?

— Не, и двамата имаме достатъчно работа. Ще се, видим в сряда, когато дойдеш в града. Ще прекараш нощта тук и ще се качиш на кораба ми малко преди да вдигнем котва в четвъртък сутринта. Не искам да си наблизо утре и в сряда, когато ще товарим провизиите и оръжието, в случай че имаме неприятности с митницата. Ако документът не е в ред или е незаконен, по-добре да стоиш по-надалеч, за да не си навлечеш нови беди. За мен няма опасност, защото съм получил разрешителното от Филип и Хари, следователно имам извинение, че не съм знаел, че е фалшиво.

Рейчъл се решеше и наблюдаваше отражението му в огледалото, докато той на свой ред се обличаше.

— Нали ще ми съобщиш, ако нещо не е наред?

— Да, но няма защо да се тревожиш. Мисля, че всичко ще мине добре. Погрижи се да изпратиш по няколко думи на Милтън и Хари в сряда вечерта, още по-добре — остави на някой да им ги изпрати в четвъртък, след като отплаваме. Не искам да имаме неприятности заради това.

След като ще замина сам, няма да е нужно да им съобщаваш нищо!

Рейчъл не му припомни, че нямаше право да напуска града, но въпреки това не мислеше да отиде в полицейския участък, за да иска позволение от шериф Андерсън. Искаше да бъде с Дан, да е сигурна, че няма да го обвинят и накажат за липсващото оръжие и да научи повече за живота му. Така щеше да разбере дали би могъл да се откаже от изпълненото с приключения съществуване или тя самата трябваше да се научи да живее по този начин.

 

 

Докато приготвяше багажа си, Рейчъл разговаряше с икономката си.

— Трябва да предприема това пътуване, за да приключа тази важна сделка, тегнеща на врата ми, Лулу Ма. Ако всичко свърши добре, ще получа много пари и неприятностите ни ще приключат. Ако полицията все още не е приключила разследването във връзка със смъртта на Филип, когато се върна, ще имам достатъчно пари да наема адвокат, който да настоява за приключването на случая. Искам най-после всичко да се уреди, така че да заживеем отново нормално. Вероятно ще отсъствам около две седмици. Ако следователите ме потърсят пак кажи им, че е трябвало да се погрижа за бизнеса си и ще им се обадя веднага, щом се върна.

— Но те ти казаха да не напускаш града, мис Рейчъл. Ще си навлечеш неприятности.

— Възможно е, но трябва да рискувам. Уреждането на тази сделка е отговорът на всички проблеми. Освен това, с отсъствието си ще разваля плановете на този, който си прави тези лоши шеги с мен и ще бъда в безопасност. В момента нямам друг избор. Трябва да си нащрек, за да не пострадаш ти, докато ме няма.

— Много ще се тревожа, докато не се върнете. Къде отивате?

— Не мога да ти кажа, това се пази в тайна по нареждане на клиента. Сделката е голяма и много важна. Не можем да рискуваме някой да изкопчи насила истината от теб или от някой друг.

— Няма да кажа на никого.

— Не нарочно, разбира се. Моля те да ме разбереш, след това ще ти обясня всичко.

— Капитан Слейд ли ще те пази?

— Да, и Люк Конър. Няма да бъда сама с Дан, така че не се тревожи.

— Не мога да не се тревожа, докато не се върнеш отново вкъщи. Защо не може да отиде господин Клементс?

— Сделката беше на Филип и има доста проблеми във връзка с нея. Трябва да ги разреша, за да я спася. Хари отказва. Все още ми е ядосан, че го измамих след смъртта на Филип. Оръжейната фирма е обявена за продан, но от нея няма да получим много — само колкото да платим дълговете. Така че ми остава само плантацията. Възнамерявам да започна да обработвам останалата земя колкото е възможно по-скоро и да отглеждам най-вероятно памук. Това и процентите от арендаторите ще осигуряват доходите ни. Ще разчитам на двама ви с Бърк да ми помагате. Вероятно ще трябва да намеря още работници. За всичко това трябват пари. Но ние ще се справим. Ще превърнем „Мос Хейвън“ в истинска плантация. Няма ли да…

Младата жена спря да подрежда дрехите си и се заслуша.

— Някой чука на вратата. Иди да видиш дали не носят съобщението, което очаквам.

Когато се върна, Лулу Ма й подаде лист хартия. Рейчъл разбра, че беше дошло време да приведат в действие смелия си план.

— Трябва да изляза за малко. Няма да се бавя.

— Аз пък трябва да видя как е мисис Уилис. Ще отида, докато ви няма. След като и двете се приберем, ще ви помогна да стегнете багажа си.

— Чудесно, Лулу Ма. Бърк и момчетата работят навън, така че ще пазят къщата.

Рейчъл изчака възрастната жена да тръгне първа с файтона, след което пришпори коня си в обратна посока. Беше изненадана и може би малко разтревожена от това колко леко беше приела Лулу Ма новината за предстоящото й пътуване. Може би се дължеше на факта, че предвидливо бе споделила с нея плановете си за близкото бъдеще. Това можеше да се окаже вярно, защото тя мислеше да поизчака, преди да се омъжи за Даниел Слейд. Не би било честно спрямо Филип, нито добре за репутацията й, и без това опетнена, да се задоми отново, преди да е изтекъл приличен срок от смъртта му. Нямаше значение какво ще бъде окончателното й решение, по-важното в момента беше, че временно щеше да се отърве от любопитството на икономката си.

 

 

Рейчъл пристигна на уговореното място и слезе от коня. Карлос се усмихна като видя, че е дошла сама. Тя не даде вид, че забелязва свадливия Хоакин и насочи цялото си внимание върху грубия водач на двамата бунтовници.

— Вече не се страхувате от мен, Ракел, идвате сама. Това е bueno^[1].

— Такива са и новините ми, мистър Торес. Днес и утре корабът ще бъде натоварен с вашата стока и с нужните за пътуването провизии. Дан иска да се качите на „Мери Уинд“ утре следобед в пет часа. Ще отплавам призори на следващата сутрин. За да се избегнат възможни неприятности в последната минута, корабът ще се придвижи до края на канала и ще пусне котва там, докато дойде време да потегли. Съгласен ли сте?

— Имате всички оръжия, амуниции и експлозиви, така ли?

— Всичко е готово, за да бъде предадено на клиента. Дан беше пуснал хората си на брега по време на дългия им престой, но сега вече целият екипаж е на борда, готов да отплава.

Карлос се усмихна и я похвали:

— Знаех си, че няма да ме подведете.

— Нямате представа колко трудно и с какво напрежение беше свързано всичко това за мен. Ако сме уточнили всичко засега, по-добре да се връщам вкъщи и да приготвя багажа си за пътуването.

Карлос не скри изненадата си.

— И вие идвате с нас?

— Да. Искам да съм сигурна, че стоката, за която съм платила, ще попадне, при когото трябва. Ако нещо се провали отново, не бих могла да направя още веднъж това. Сделката е дело на труда и парите ми и аз имам намерение да я пазя, докато пристигне в ръцете на вашия водач. Ако липсващите пари някой ден излязат наяве, те трябва да бъдат мои. Ясно ли е това?

— Si, Ракел. Справихте се добре. Надявам се да намерите dinero.

— Аз също, защото останах без никакви пари. Всеки цент, до който успях да се добера, отиде за изпълнението на тази сделка, за която всички ме държахте отговорна. Осъществих я единствено, за да запазя живота си. Нямате представа как се изкушавах да пратя всички ви по дяволите. Но знаех, че ще причините зло на роднините и приятелите ми.

— С това вече е свършено. Край на заплахите или опасностите. Ние сме amigos.

— Надявам се да е така. Ако испанците ни нападнат по пътя, Дан няма да им позволи да се качат на борда или да конфискуват кораба му. Можете ли да гарантирате безопасността ни в Куба? След като предадем поръчката, ще бъдем ли свободни да си тръгнем? Обещавате ли, че няма да ни измамите и предадете?

— Нито един от кубинските бунтовници няма да ви стори зло, Ракел. Имате честната ми дума.

— И тази на предводителя ли също?

— Si, и тази на mi lider^[2]. Щом като сделката е изпълнена, ще се разделим като amigos.

— Още един въпрос, мистър Торес. Можете ли да се закълнете, че нямате нищо общо със заплахите и нападенията върху нас?

— Не сме сторили зло на никого във вашата страна, Ракел.

— Добре, защото в противен случай не можех да ви оставя да си отидете, след като сте убили тези хора.

— Вярвате ли на думата ми? — попита Карлос очевидно изненадан.

— Да. Не ми допада заплашителното ви държане, но ви вярвам.

— Само една безстрашна и умна жена може да се осмели да заплашва враговете си.

— Но първо трябва да ги разобличи. Ще направя това, когато се върна. Ще се видим призори в четвъртък. Докато дойде време за отплаването, ще бъда в хотела. Не забравяйте, утре в пет трябва да бъдете на борда на „Мери Уинд“. И, Карлос…

Той се усмихна, когато и тя го назова с малкото му име.

— Si, Ракел?

— Не позволявайте нещо да се случи с вас и с намусения ви amigo. Не знам нито мястото на срещата, нито името на вашия lider. След всичко, което преживях, не бих искала да бъда обвинена и убита заради вашата смърт и закъснението на кораба.

— Ще бъдем страшно предпазливи до madona. Adios, Ракел.

— Adios, amigo Карлос — отвърна тя, твърдо решила да се сприятели с него, преди да трябва да отговаря за липсващите пушки пред шефа му. Тъй като знаеше всичко, което беше направила, за да спаси тази сделка, той може би щеше да се застъпи за нея.

 

 

В сряда следобед Бърк Уелс я закара пред хотела и след това предаде багажа й на кораба. Двама от моряците го пренесоха до каютата на капитана, тъй като той не беше на борда, за да им каже какво да правят с него.

Рейчъл беше приготвила писмата си до Милтън Болдуин и до полицията. В тях обясняваше, че заминава по жизненоважна работа и че ще им се обади веднага след завръщането си след две седмици. Беше написала и телеграма до Хари, за да му съобщи същото и освен това да го помоли да бъде готов да изпрати остатъка от поръчката. Всичко това беше предала на Бърк, за да ги изпрати на следващия ден след заминаването й.

Люк Конър я навести, за да й каже, че в митницата всичко е минало гладко.

— Наистина ми олекна — отвърна младата жена, — защото и досега не съм убедена, че това разрешително е истинско. Няма значение, ние го използвахме, без да сме сторили нищо нередно, а те го приеха.

— Дан ще се отбие по-късно, за да вечеряте заедно и да си поговорите. Екипажът е в пълен състав, провизиите и стоката са натоварени, корабът е готов да отплава със сутрешния отлив. Ще ми липсва… Савана. Престоят ми тук беше истинско удоволствие. Беше ми много интересно да се запозная с теб и да те проучвам — пошегува се той, за да замаже гафа, който за малко не направи, и да разкрие намерението на Дан да я остави тук заради нейната безопасност.

— На кораба ще имаме достатъчно време да си поговорим и да поиграем шах. Нямам търпение да опитам от морския живот на Дан и да се запозная с приятелите му.

— Бъди спокойна, няма да имаш проблеми и бързо ще свикнеш.

— Благодаря ти, Люк, имах нужда да го чуя.

Някой почука на вратата и Рейчъл се втурна да отвори, нямаща търпение да види любимия си, който идваше също по-рано. Пред нея обаче застана вторият й баща. Тя се вторачи смаяно в него, чудейки се как е разбрал къде се намира.

— Какво искате, Ърл? — попита тя, като полагаше усилия да бъде учтива.

Той влезе вътре и заприглажда с пръсти острата си коса.

— Видях те като влизаше, но тогава бях зает и не можах да ти се обадя. Защо си тук? Да не би отново да имаш неприятности вкъщи?

— Тук съм само за тази нощ — отвърна с досада Рейчъл. — Времето не е подходящо да разговаряме. Чакам гост за вечеря.

— Капитан Даниел Слейд ли?

Той се намръщи, когато видя от изражението на лицето й, че е прав.

— Откъде знам ли? — попита вместо нея той. — Клюката вече се разпространява, Рейчъл. Как можеш да постъпваш толкова глупаво? Прекалено рано е да бъдеш отново ухажвана. Нима не те интересува, че можеш да предизвикаш нов скандал? Боже мой, момичето ми, над теб все още тегне подозрението, че си убила Филип и Джордж Ледърс! Не си ли даваш сметка как полицията би могла да изтълкува новата ти любовна история?

Рейчъл затвори вратата, за да не ги чуе някой от посетителите на хотела.

— Какво лошо има в това да си имам приятел?

— Приятел? Той не ти е само приятел и никой няма да ти повярва, момичето ми.

— Това изобщо не е ваша или тяхна работа. Моля ви напуснете!

Ърл се облегна на вратата. После изви ръце зад гърба си и я заключи.

— Още не сме свършили.

Рейчъл чу шума от превъртането на ключа и го погледна.

— Не започвайте отново — предупреди го с леден тон тя. — Излезте или ще викам.

Вторият й баща се усмихна ехидно.

— За да предизвикаш поредния скандал и клюка ли? Твоят предан и разтревожен втори баща идва да ти предложи закрилата си, да те утеши и да ти помогне, а ти го нападаш. Кой ще ти повярва?

— Само се приближи и ще те убия. Или Дан ще стори това. Той ще пристигне всеки момент.

— Аз пък не мисля така. Той вече отплава с вечерния отлив.

— Заминал ли? — прошепна тя си спомни разговора с Люк, когато той почти се бе издал.

— Точно така. Тук сме само ние двамата. Няма слуги. Няма оръжие. Нито право на избор. Сигурен съм, че този прост моряк те е имал много пъти, така че сега е мой ред. Дължиш ми това, моето момиче. Ти ме дразниш и предизвикваш от години. Унижи ме, когато избяга с онзи стар мъж. Майка ти няма твоя огън и дух, дала е всичко на теб. Бъди моя само този път, Рейчъл, и ще те оставя на мира завинаги. Ще ти дам парите и помощта, от които се нуждаеш.

— Ти си луд! Няма да ти се дам, дори ако от това зависи животът ми!

— Наистина зависи. Ти си останала без пукнат грош и никой мъж не би рискувал да се ожени за теб. Скоро ще загубиш и малкото, което ти е останало и ще се озовеш на улицата. Нито искам, нито те моля да ми ставаш любовница. Искам да бъда с теб само веднъж, за да разбера каква е магията, която кара мъжете да полудяват дотолкова, че да рискуват живота си, като се женят за една Черна Вдовица. Дори не се налага да ми отговаряш.

— Боже мой, ти си побъркан! Махай се!

Ърл измъкна от джоба си малък красив нож с ювелирна изработка.

— Това съкровище може да навреди на фаталната ти красота, моето момиче, или да сложи край на злокобното ти съществуване. Ако умреш, животът на бъдещите ти жертви ще бъде спасен.

Рейчъл наистина се изплаши.

— Не можеш да ме убиеш и после да избягаш.

— Това красиво мъниче е женско оръжие. Или си се опитала да ме наръгаш и сама си се намушкала с него, или си се самоубила в момент на лудост. Всички мислят, че или си луда, или си страшно зла, за да причиниш смъртта на невинни хора. Никога не бих рискувал живота си, женейки се за такава кръвожадна хищница като теб. Хайде, сваляй дрехите и лягай на леглото. Мисля да те даря с малко бащина любов и да те понатупам за злите ти обноски. Хайде, веднага!

— Не! Не съм убила никой от тях не съм луда. Няма да легна с теб.

— Нямаш избор. Опитай се да извикаш и този нож ще сложи край на престъпния ти садистичен живот. Ти си виновна, моето момиче, независимо дали си даваш сметка за това или не. Защо мислиш двамата с майка ти бяхме толкова притеснени и се страхувахме през всичките тези години? Защо мислиш тя не смееше да те извика да се върнеш вкъщи? Защото и двамата сме били свидетели на ненормалното ни поведение, когато изпаднеш в онова несъзнателно състояние. Радвай се, че досега не сме съобщили на представителите на закона за лудостта ти. Мислехме, че това ще престане, когато срещнеш мъжа, който ти е нужен и се влюбиш в него. Но жаждата ти за пари и желанието ти да причиняваш мъка на мъжете явно никога няма да те оставят на мира. Покажи благодарността си към мен, че все още не са те обесили.

— Лъжеш, долна и коварна змия такава!

— Такъв ли съм наистина? Помисли си, Рейчъл. Спомни си колко пъти си виждала само крайния резултат от действията си, без да си спомняш, че ти самата си ги извършила. Била ли си някога будна или в съзнание, когато е умрял някой от съпрузите ти? Болна си, но нито го осъзнаваш, нито искаш да го признаеш. Точно както отказваш да признаеш, че ме дразнеше и измъчваше, че ме окуражаваше да те ухажвам и да легна с теб. Щом обаче нещата станеха прекалено горещи помежду ни, ти идваше на себе си, паникьосваше се и ме обвиняваше, че се опитвам да те изнасиля. Не разбираш ли, моето момиче? Не можеше да понесеш, че съм заел мястото на баща ти и затова се опитваше на всяка цена да ме разделиш с майка си. Малкото добро, останало в теб обаче, винаги те спираше в последния момент. Ти обвиняваш всички мъже за войната, убила баща ти и брат ти и съсипала живота ви, затова избираш един от тях, за да го накажеш. Това ще продължи, докато не приемеш истината такава, каквато е и не потърсиш помощ.

— Ако съм наистина болна, защо се опитваш да ме прелъстиш?

— Защото ти ми го дължиш заради всички тези години на мъчителни игрички. След като приключим тук, ще те върна в „Уайт Клауд“. Ще те изпратя при най-добрия лекар, който намеря и ще платя за лечението ти.

— Никога вече няма да те докосна. Имаш честната ми дума. Ако не вярваш на това, което ти казах, питай Катрин. Тя знае, че си виновна. Тази мъка я разяжда от години и най-накрая я поболя. Състоянието й се подобри само защото й обещах да те изпратя да се лекуваш, с или без твоето съгласие. Затова и стана от болничното си легло и дойде да те види, за да се убеди, че все още може да ти помогне.

— Мама никога не би повярвала на подобни абсурдни лъжи по мой адрес. Ако разбере какво всъщност се опитваш да ми направиш, би те убила със собствените си ръце.

— Кажи й го, след като свършим. Пет пари не давам — тя няма да повярва на думите на лудата си и зла дъщеря. Стига приказки. Събличай се и лягай.

Рейчъл беше зашеметена от обвиненията и намеренията на Ърл. Не можеше да извика за помощ — той щеше или да я убие, или да я обезобрази, или да предизвика грозен скандал и нови неприятности, които щяха да осуетят заминаването й… Наистина ли Дан беше вдигнал котва? Как иначе Ърл би бил толкова спокоен, че няма да ги прекъснат?

— Хайде да свършваме с това, момичето ми. Вече е готов за теб — рече той, разтърквайки подутината в панталоните си. — Готов е за теб вече от години.

— Ти ми изпращаше, онези бележки, нали? Проследи ме до Огаста и ги оставяше в стаята ми и в дома ми. Накарал си някой да имитира почерка ми, така че да не мога да ги покажа на никого. Ти сложи отровния паяк в мивката и шишенцето с отрова в хотелската ми стая.

— Не, Рейчъл. Сигурно си го сторила ти, за да убедиш самата себе си, че си невинна. Накарай полицията или някой частен детектив, да ме следят. Само така ще се убедиш, че съм невинен. Дявол да го вземе, готов съм дори да платя за детектив, за да докажа чия е вината! Омръзна ми да ме наричаш с какви ли не имена и да ме обвиняваш в разврат. Омръзна ми да се отнасяш с мен като с луд или глупак. Единствената причина да не кажеш на майка си за моите така наречени аванси е, че дълбоко в себе си знаеш, че съм невинен и че така ще разкриеш какво зло създание си.

— Никога няма да ме убедиш, че съм луда, така че не се и опитвай.

— Не е нужно да те убеждавам. И двамата знаем много добре, че си.

— Не аз стрелях по себе си, нито пък написах тези бележки и се заплашвах.

— Ако не си била ти, тогава поразпитай за твоя моряк, като се върне. Може би това е бил начинът, който е използвал, за да се докопа до теб. Нали, моето момиче, разбираш какво искам да кажа? Да те уплаши, така че да потърсиш защита при него, след което пък е толкова поразен от красотата ти, че те прелъстява. А ти си му толкова благодарна, че го оставяш да прави с теб това, което му харесва.

— Това е мръсна и долна лъжа, Ърл Старджър!

— Рейчъл, Рейчъл — въздъхна той. — Как можеш да бъдеш толкова заслепена и лекомислена?

— Махай се!

— Само след като получа това, за което съм дошъл това, към което се стремя от години, това, което ти сама ми предложи, моето момиче. След което отиваш да се лекуваш при някой лекар на север. Ако не се заема с лекуването ти, ще трябва да те предам на полицията. Не мога да те оставя да убиеш още един човек, ако продължаваме да си мълчим, ще бъдем толкова виновни, колкото и ти.

— Как ти се струва това баща ми да спи с мен? — присмя се младата жена.

— Не съм ти баща, така че това няма да е кръвосмешение.

— Но ще бъде прелюбодеяние — ти си женен за майка ми.

— Ти ме преследваш, моето момиче, не аз. Всички знаят, че имаш дарбата на вещица. Кой може да ме обвини, че за момент съм станал жертва на злите ти магии?

— Не съм нито зла, нито проклета, нито виновна за нещо. Някой друг ги е убил.

— Кой, Рейчъл? Само отвратителната вещица, която живее в теб.

— Престани. Няма да слушам повече отвратителните ти приказки.

— Бъди благодарна, че спасявам капитан Слейд от смъртоносните ти мрежи. Той ти харесва, нали? Точно така, както ти харесваха Уилям, Крейг и Филип. Свършено е с него, ако го уловиш в примката си. Остави го да избяга и ще ти помогна.

— Какво ще кажеш за теб самия, Ърл? Защо не съм убила и теб? Аз те ненавиждам.

— Защото злото създание в теб знае, че съм разбрал за нейното съществуване. Знае, че ще те изоблича, ако се опиташ да ме убиеш. Знае кой започна играта помежду ни и ме желае. Остави я свободна и бъди моя. Влез в несъзнателното си състояние и Рейчъл няма да си спомня това, което ще се случи помежду ни. Тя се опитва да те убеди, че не си болна, за да не потърсиш помощта на лекар, който ще я изгони от тялото ти.

Ърл започна да се приближава, играейки си с ножа с ювелирната дръжка. Рейчъл заотстъпва, докато стигна до стената. От дясната й страна имаше масичка с тежка ваза отгоре. Тя изчака Ърл да се приближи съвсем. Когато ръката му стисна гърдите й, младата жена сграбчи вазата, вдигна я и удари насилника си с всички сили по главата.

Вазата се счупи, а Ърл залитна назад. Беше хванал с ръка окървавената си глава. Разтърси я, за да дойде на себе си. Впери поглед в широко отворените й очи и видя омразата, изписана върху лицето й.

— Дявол да те вземе, малка вещице, ще съжаляваш за това. Ще разкажа всичко, което зная за теб.

Тъй като вторият й баща започна отново да се приближава с кървясал поглед, тя го ритна с ботите си за езда в слабините. Ърл се свлече агонизиращ на пода. Рейчъл го хвана за краката и го затътри към вратата. Извлече го в коридора и го остави да лежи там, облекчена, че наоколо нямаше никакви хора. Затвори и заключи вратата след себе си и се облегна на нея, докато дойде на себе си.

Ърл се изправи с усилие. Не искаше никой да го завари в това положение. Реши да отиде в тоалетната в другия край на коридора и да постои там, докато възвърне силите си. Кипеше от омраза и желание за отмъщение. Извратената похотливост, която го влечеше към Рейчъл се бе превърнала в силно желание да я види сломена и наказана за делата си. Закле се в себе си, че няма да й позволи да се измъкне след това, което беше сторила.

Рейчъл трепна и замръзна на място, когато някой почука на вратата, на която се бе облегнала. Опасяваше се да не би това отново да е Ърл, който се опитва да влезе.

— Рейчъл, там ли си?

Тя отвори вратата, дръпна вътре смаяния Дан, заключи и се хвърли в обятията му. Дишаше тежко и сърцето й биеше силно. Притискаше се към него, за да получи сила и утеха.

— Какво се е случило, любов моя? — попита разтревожен той.

Опита се да я отдръпне малко, за да може да види лицето й, но тя се вкопчи още по-здраво в него. Дан изчака малко, но тя така и не отпускаше прегръдката си.

— Рейчъл, какво има? Какво се е случило?

Младият мъж забеляза счупената ваза.

— Ърл… — най-сетне успя да произнесе тя.

— Бил е тук?

Тя кимна, без да го погледне.

— Какво ти стори? Ако ти е причинил зло, ще хвана тоя кучи син и ще го убия.

Рейчъл беше уплашена и объркана, ако имаше дори частица истина в това, което й беше казал Ърл, как би могла да го сподели с Дан? Как би могла да посее подобно съмнение в главата му? Не трябваше да го прави, преди да се върне в Савана и да отиде при майка си, да я разпита.

— Имахме ужасен скандал. Не искам да говоря за това тази вечер. Той ме плаши. Толкова се радвам, че утре ще бъде далеч от тук. Мога ли да прекарам нощта теб на кораба?

Люк вече му бе разказал как за малко не е изтървал истината пред нея. Дан се питаше дали тя не се бе досетила за намерението му да не я вземе със себе си, дали това не беше някаква хитрост, за да го накара да се откаже. Камелия Джоунс го беше задържала известно време на долния етаж, но той така и не бе видял втория й баща да идва или да си тръгва.

— Това няма да е разумно, любов моя, някой може да те види. Трябва да изчакаме ранните утринни часове, за да можеш да се промъкнеш на кораба.

— Тогава остани с мен тук през цялата нощ. Ще тръгнем заедно, когато това е безопасно.

— Сигурна ли си, че се налага да предприемеш това пътуване? Кубинските бунтовници ще се почувстват измамени и може да станат опасни, когато им предадем стоката и разберат, че пушките са с четири хиляди по-малко. Ако пък корабът ми бъде спрян и претърсен, може да си навлечем неприятности заради пренасянето на оръжие.

— Не ме интересува. Единственото, което искам, е да бъда с теб, да се измъкна от тук. Знам, че представителите на закона ще започнат да ме преследват заради смъртта на Филип и Джордж, след като заминеш. Когато се върнеш, може вече да бъда обесена или да лежа в затвора.

— Те нямат никакви доказателства срещу теб, любов моя. Освен това ти казаха да не напускаш града до приключване на следствията.

— Ще измислят нещо или те, или злодеят, който ме преследва.

— Просто си разстроена и мислите ти са объркани. Когато се върна, ще се омъжиш за мен. След няколко години, когато съм все още жив и здрав, клюките ще престанат.

— Това не е смешно.

— И аз мисля така. Това просто е поредното предложение. Ако не искаш да живееш в Савана, можеш да дойдеш с мен на кораба след решаването на проблема. Мога да ти обещая истински приключенски живот.

— Защо трябва да се жениш за мен? Казах ти, че ще бъда твоя любовница. Жених се три пъти и тримата ми съпрузи умряха при подозрителни обстоятелства. Или аз нося лош късмет, или имам смъртен враг. Не искам и ти да бъдеш убит.

— Нямам нищо против да рискувам живота си заради твоята безопасност, Рейчъл.

— Ако ме обичаш и ме желаеш, вземи ме със себе си тази нощ.

Отвън Ърл подслушваше разговори им. Информацията, която почерпи от него, щеше да му послужи да си отмъсти. Тъй като повече нищо не се чуваше, те сигурно се целуваха или се бяха запътили към леглото. Той се спусна като бесен да предупреди полицията.

Люк видя Ърл Старджър, който подслушваше на вратата и след това се втурна нанякъде. Тръгна след него и не след дълго дочу, че си мърмори, че „този път щеше да хване злата кучка“, от което разбра накъде се бе запътил. Люк се спусна обратно към хотела, за да предупреди Дан за надвисналата опасност.

— Те сигурно ще изпратят хора да пазят на кея, за да са сигурни, че няма да им се измъкнем, докато другите дойдат тук да ни арестуват. Всичко е готово да отплаваме. Дявол да го вземе!

— Нека Люк да избърза, да се качи на кораба и да го закара до остров Осъбоу. Ние двамата можем да отидем в „Мос Хейвън“, да се спуснем с лодка надолу по реката и да се срещнем с тях там. Ще кажем на момчето на рецепцията, че отиваме да вечеряме, но ще го помолим да задържи при себе си важното съобщение, което очакваме, докато се върнем. Това ще ги обърка. Ако разпитат на пристанището, всички ще им кажат, че не са ни видели да се качваме на кораба.

— Тя е права, Дан. Трябва да се измитаме от тук, и то колкото е възможно по-бързо. На полицаите ще им трябва време, за да изслушат Старджър и после — за да съберат достатъчно хора, за да тръгнат да те търсят. Дори ако всичко е законно и е в ред, ще им трябва време, за да се оправят в тази заплетена история. Не забравяй, че на борда имаме оръжие и двама кубински бунтовници, които не трябва да бъдат намерени.

Дан знаеше, че не може вече да остави Рейчъл сама в Савана при надвисналата опасност.

— Да тръгваме.

 

 

Лодката, в която седяха Дан и Рейчъл плаваше надолу по течението на реката, осветявана от тъжната пълна луна. Придвижваха се бързо през по-голямата част от пътя си. Реката беше широка, само на някои места се стесняваше. На няколко пъти трябваше да намалят скоростта и да наведат глави, за да се предпазят от надвисналите почти до водата клони. Водите на реката си проправяха път сред непроходими гори и тресавища.

От двете страни бяха надвиснали обвити в мъх кипариси и дъбове с изровени от пороите възлести корени. Рейчъл не смееше да мисли за опасностите, които се криеха във водата и на сушата.

— Толкова е призрачно нощем — прошепна тя и потръпна.

За да я разсее, Дан й разказа за срещата си с Камелия, която беше флиртувала с него и го бе предупредила да се пази от хищната й съперница.

— Няма да се изненадам, ако Ърл я е накарал да те задържи, докато се карахме. И двамата ме мразят и освен това са приятели.

— Тя ме желае, а пък той желае теб. Вярно ли е?

— Да, но и двамата няма да постигнат целта си. Вярно ли е?

— Абсолютно вярно, любов моя.

— Олекна ми, когато успяхме да се измъкнем, без да ни забележат и спрат. Представителите на закона сигурно все още очакват да се върнем от вечеря. Радвам се, че Бърк и Лулу Ма не ни видяха, когато взехме лодката. Щеше да ми бъде неприятно, ако отново се наложеше да лъжат заради мен. Вече сме на двадесет, а може би и повече, мили от града, така че трябва да сме в безопасност.

Дан забеляза нервността й от начина, по който говореше.

— Идеята ти беше много умна, Рейчъл. Щастлив съм, че се сети за това въпреки състоянието, в което се намираше. Старджър наистина е успял добре да те разстрои този път.

Младата жена за момент настръхна.

— Да, успя. Ще ти разкажа за това някой друг път. Не искам дори да си спомням за него, камо ли да разказвам.

Поне Дан знаеше, че му е казала истината и дори се упрекваше, че отново, макар и за кратко, се бе усъмнил в нея. Той обаче не мислеше, че са вън от опасност. Ако властите бяха повярвали на твърденията на Ърл, че са виновни, те щяха да изпратят хора по дирите им в момента, в който разберяха, че са избягали. Молеше се да успеят да се качат на кораба, преди да е станало късно. Молеше се също така това, което вършеха, да не е незаконно, в противен случай и двамата щяха да…

Когато стигнаха до мястото, където реката се вливаше в Атлантическия океан, те спряха на остров Осъбоу, където, според уговорката, трябваше да чакат Люк и „Мери Уинд“. Слязоха от лодката и седнаха на пясъка, осветявани от луната.

— Надявам се Люк вече да е прекарал кораба през канала и сега да приближават насам. Добре поне, че вечерният отлив е на наша страна. Корабът трябва да се движи бавно, защото ще пътува много близо до брега и освен това трябва да изминат двадесетина мили повече от нас. Ще изпратят хора да ни вземат с лодка. А тази ще оставим тук. Опитай се да се отпуснеш и да поспиш, докато аз следя пристигането им. Сложи главата си в скута ми.

Рейчъл постъпи така, както беше й предложил. Беше изтощена от многото работа и произшествията през последните няколко дни и от пътуването по реката. Наоколо цареше тишина и спокойствие, обстановката беше романтична. Въздухът беше топъл, ухаещ на морска сол. Откъм водата полъхваше лек, нежен ветрец. Океанът лакомо се нахвърляше върху брега, издавайки монотонни приспивни звуци. Малко по-нататък се блъскаха вълни и по гребените им се образуваха бели гриви. Лицето на Дан беше окъпано в лунна светлина. Беше вперил поглед в морската шир, а тя го наблюдаваше и се убеждаваше за силното въздействие и притегателна сила, които имаше морето над любимия й. Дали би могъл да се откаже от него заради нещо или някого? Веднъж да се измъкнеха от неприятностите и опасностите, дали тя би могла да живее без Дан?

— Страхуваш ли се от това, което ни предстои?

— И да, и не — отвърна честно тя.

Дали щеше да бъде в безопасност с нея? Господ да им е на помощ и на двамата, ако Ърл Старджър не беше я излъгал…

Младият капитан си играеше с една тъмнокестенява къдрица и в главата му се въртяха тревожни мисли. Чудеше се какво ли оръжие беше използвал Ърл Старджър, за да я застави да мълчи. Помежду им трябва да се бе случило нещо ужасно и той искаше да разбере точно какво беше то.

Мислех, че помежду ни вече няма да има тайни, дори и най-страшните, любов моя. Какво криеш сега от мен? Ти си моя, Рейчъл, и аз няма да допусна нещо или някой да застане между нас. Ако трябва да убия този кучи син, за да те спася, Бог ми е свидетел, ще го направя.