Джанел Тейлър
Бъди моя завинаги (19)

Деветнадесета глава

Рейчъл спря, за да изчака конника, който препускаше към нея от „Мос Хейвън“. След като Дан спря, тя веднага забеляза колко е разтревожен.

— Моля те, кажи ми, че не си получила съобщение да отидеш да се срещнеш сама с тайнствения клиент — едва не я умоляваше той.

— Не, ходих да се видя с Милтън. Къде беше досега? Закъсня.

— Отплавахме по-късно от предвиденото и пътувахме по-бавно заради внезапно разразилата се буря. Веднага след като хвърлихме котва в Савана, наех кон и дойдох да те видя. Не знаеш ли колко е опасно да се движиш сама? Защо не взе Бърк със себе си? За Бога, Рейчъл, някакъв злосторник неведнъж, е влизал в дома ти и е обикалял наоколо, така че няма никакво съмнение — не е безопасно да оставаш сама.

— Всички искат да доведа докрай изпълнението на сделката, значи дотогава съм в безопасност. Заплахите са само, за да ме изплашат, а не да ме наранят. Надявах се, че вече си в града и бихме могли да си поговорим насаме. Ела да се скрием някъде, преди някой да се е приближил.

Докато водеха конете си към прикритието на гъстата гора, Дан попита:

— Мислиш, че не те заплашва опасност дори от страна на автора на любовните бележки? И двамата не вярваме, че става дума за един и същи човек. Със сигурност той не е нормален и е опасен. Недей да постъпваш друг път така, или ще те заключа в каютата си, за да те предпазя. Разбра ли?

Рейчъл се усмихна от удоволствие, погали с поглед напрегнатото му лице и рече:

— Справих се чудесно сама, така че престани да се тревожиш напразно.

— Само това съм правил, откакто отплувахме миналата седмица. Постъпих много глупаво, че не оставих един-двама от хората си, за да те пазят. Следващия път обаче ще го направя.

Рейчъл с усмивка изказа благодарността си.

— Номерът ти с Милтън успя, — рече тя. — Ядоса се, но каза, че ще изчака да получа парите от сделката. Обаче настоява името Маккандлис да не се появява на фирмената табела.

И тя разказа целия им разговор и причината Милтън да се съглася.

— Засега това е добре, но не и занапред. След като обвиненията отпаднат от теб и всички научат каква е истината, това вече няма да е нужно.

Дан беше сигурен, че детективът, който бе наел, скоро ще разобличи Болдуин. Ако се окажеше, че споразумението за въпросния заем е фалшиво, може би чрез него щяха да намерят този, който бе изфабрикувал и другите бележки, така че това щеше да реши едновременно два от проблемите им.

— Случило ли се е друго, докато ме нямаше? Лу Ма ми каза, че днес не си имала никакви посетители следователно клиентът все още няма намерение да те безпокои за поръчката си.

Рейчъл реши да остави жестоката новина за накрая. Разказа му, че някой отново беше хвърлял камъни в къщата, че снимките им бяха откраднати, докато двете с икономката са били на църква и на тяхно място е оставено писмо, и за посещението на майка си. Тя побърза да му разкаже за всичко, което бе научила, за да му даде възможност да я упрекне отново, че е излязла сама дори след новите инциденти.

— Не знам защо Ърл не й беше казал за смъртта на Филип, може би е решил да остави аз да й съобщя неприятната вест, вместо да го направи той. Той нямаше представа, че мама ще идва, но затова пък ме покани да я посетя, докато той отсъства. Мама е много по-добре. Каза ми, че Ърл не е излизал от къщата през дните, през които получих заплашителните бележки. Очевидно говореше истината, така че той е извън подозрение.

— Почти ми се иска да не е така, за да можем да решим поне част от проблемите си.

— И аз се почувствах по същия начин — призна Рейчъл. — Изпратих телеграма на Джордж, за да му благодаря — получихме амунициите тази сутрин. Милтън е поставил охрана пред склада ни. Съобщих на Джордж, че се опитвам да променя някои от предварителните условия с клиента. Трябва да бъда сигурна, че помагайки ми, той няма да понесе финансови загуби.

— Ще натоварим амунициите и оръжието на кораба ми, за по-голяма сигурност. Не можем да си позволи нещо да се случи с вече произведената част от поръчката.

— Идеята ти е великолепна. Благодаря. Телеграфирах и на Хари, но не очаквам от него нито помощ, нито разбиране. Казах му да ми изпрати разрешителното писмо от митницата, с надеждата да получа още някаква информация от него и го помолих най-настоятелно да изпрати поне част от пушките, за да успокоим временно клиента.

— Вече изпратих на Хари парите, които получих за пътуването си до Ню Орлиънс, за да купя още сто пушки. Прибавени към това, което вече съм поръчал, общият им брой ще стане почти три хиляди. Ако намерим начин да ги докараме до пет хиляди, ще изпълним половината от договора, за който Филип е получил пари. Ако сделката е законна, бихме могли да изпълним и втората половина от нея и да получим някаква печалба.

— Страхувам се, че не бихме могли, Дан. Филип е получил всичките един милион долара и клиентът ни изпрати свои хора, за да придружат стоката. Вчера ме посетиха двама кубинци. Дадоха ми седмица отсрочка. Освен това не е честно ти да купуваш оръжие, за да ни измъкнеш от тази каша. Хари и Джордж също са толкова замесени, колкото и аз. Не мога да те оставя да влагаш средства в нещо, което няма да ти донесе печалба. Ако двете компании не могат да върнат парите или да доставят стоката, тогава ще трябва да понесем последствията. Хари на драго сърце би те оставил да изхарчиш и последния си цент, за да го спасиш от опасността, но аз не мога да постъпя така. Съмнявам се, че клиентът би се съгласил да получи пет хиляди или дори по-малко пушки, когато е платил за десет хиляди. Не разбираш ли, че тези един милион долара правят всякакви допълнителни договаряния невъзможни? Ние не можем да се справим дори със загубата на петстотинте хиляди!

Докато Дан я наблюдаваше мълчаливо, младата жена му разказа в подробности за ужасната среща.

— Казаха, че не са отправяли заплахи нито към Филип, нито към мен. Колкото и опасни да изглеждаха, аз им повярвах. Бас държа, че зад всички заплахи стои Хари, иска сделката да се осъществи докрай на всяка цена. Мисли, че ако ме изплаши достатъчно, ще „намеря“ парите и ще им ги дам.

— Боже мой, Рейчъл, можело е да те убият! Не трябваше да те оставям сама. В неделя трябва да отплувам отново, но двама от хората ми ще останат в „Мос Хейвън“, за да те пазят, а Люк ще се заеме с някои разследвания. Поръчката, която съм получил, е по-голяма от предишната и парите ни трябват, за да купим още оръжие. Не спори с мен, не правя това, за да помогна на компаниите или на съдружниците ти. Единствената грижа си ти, твоята безопасност и твоя живот. Спречкването с бунтовници е нещо опасно. Стоката от три поръчки е достатъчно основание, за да можем да се спазарим с тях, а освен това имаме и амунициите от Джордж. Ако ти, Хари и Джордж се откажете от печалбата, бихме могли да съберем достатъчно, за да…

Младият мъж спря да говори за момент и се намръщи.

— Не, не и за плащане от един милион. Ако ставаше дума само за аванса и можехме да осигурим половината от поръчката, тази неприятност щеше да бъде уредена другата седмица.

Рейчъл запази мълчание, докато Дан потъна в мисли, за да огледа от всички страни новото развитие на нещата. Той беше толкова умен, че непременно щеше да измисли нещо.

— Все още се налага да отскоча до Чарлстон, любов моя. Искам да видя дали не бих могъл да намеря човека, който евентуално съхранява парите на Филип и още не е разбрал за смъртта му. Ще потърся у стар семеен адвокат и при приятелите му.

— Това е добра идея. Виж също така, дали някой знае къде са личните му вещи. Може там да намери нужната ни информация.

— Ще проверя всичко, за което се сетя. Ще се върна след няколко дни, с или без буря! Този път обаче ти ще стоиш заключена вътре в къщата с пистолет под ръка. Обещаваш ли?

Младият мъж я придърпа в обятията си и я целуна. Очакваше с нетърпение деня, когато тя щеше да стане госпожа Даниел Слейд Маккандлис.

— Прекалено рано ли е да ти направя ново предложение, Рейчъл?

Тя беше наистина изненадана, но запази самообладание.

— Да. Точно сега не мога и да помисля за нов брак. Дори да не бях затрупана от всички тези проблеми, аз съм вдовица по-малко от два месеца. Представяш ли си как ще реагират хората, ако се омъжа отново толкова скоро?

— Какво ни интересува какво ще кажат или ще си помислят? — възкликна Дан.

— Не би трябвало, а ако бях виновна, нямаше и да се интересувам. Аз обаче съм невинна и това ме засяга. Освен това помисли, как биха приели новата любовна връзка и прибързано сключения нов брак представителите на закона.

— Права си, въобще не се сетих за това. Забравих, че следствието все още не е приключило. Имаш ли някакви новини във връзка с това?

— Никакви. Не знам дали това е добро или лошо.

— Това е добър признак, любима. Щяха да се обадят, ако бяха научили нещо ново. Просто не искат да ти кажат толкова скоро, че отново си оправдана.

Дан силно я прегърна и погали копринените й коси.

— Знам, че ти е трудно, любов моя, но не губи кураж, бъди все така силна.

— Ще бъда, защото имам теб. Благодаря ти за всичко, Дан. Правиш толкова много, за да ми помагаш и да ме пазиш.

Младият мъж се засмя.

— Защото съм егоист. Мисля единствено за себе си. Аз те обичам и те желая. И начинът да те имам, е първо да те измъкна от тази каша. Дори това да ми струва скъпо, какво от това? Винаги мога да спечеля още пари, но не бих могъл да намеря друга Рейчъл Маккандлис, ако допусна нещо да ти се случи.

Щастливата жена сгуши лице на гърдите му, вслушвайки се в силните удари на сърцето му.

— Ти си най-прекрасният мъж, който някога е съществувал.

Дан хвана брадичката й и я повдигна. Погледите им се срещнаха, а след това — и устните им. Рейчъл наистина се нуждаеше и от неговата утеха, и от неговото докосване. Скоро двамата се почувстваха силно възбудени и изгарящи от желание да задоволят глада си един за друг.

Младата жена се опита да възвърне самообладанието си. Неохотно се отдели от устните му.

— Съжалявам, Дан, но не бих могла да се любя тук. На два пъти вече стреляха по мен недалеч от това място. Някой може да ни дебне и в този миг. Не мога да се отпусна и…

Дан я прегърна силно и прошепна:

— Разбирам, любов моя. Ще те изпратя до дома после се връщам в града. Искам да се опитам да открия тези кубинци. Може би ще успея да науча от тях повече, отколкото ти си успяла. Утре ще натоваря кораба си и ще вдигнем котва в неделя призори. Ще дойда да те видя веднага, щом се върна. Не забравяй — двама от хората ми ще бъдат наблизо, за да те пазят.

 

 

В събота Рейчъл получи отговор на телеграмата, която беше изпратила на Хари. Съобщаваше, че двете поръчки на Дан ще пристигнат в точно определения срок, но отново отказваше да изпрати оръжие, за което не му е платено, без да се интересува от заплахите, отправен към нея. Ядосаната жена се питаше дали съдружникът й щеше да постъпи по същия начин, ако заплахите бяха по негов адрес. Ако той и занапред упорстваше в отказа си, враждебно настроените бунтовници можеха наистина да изпълнят заканата си!

 

 

В четвъртък Рейчъл вече се чувстваше много притеснена. От петък насам всичко беше спокойно, може би дори прекалено спокойно, мислеше си с тревога тя. След всичко случило се напоследък, това беше наистина необходим, но доста подозрителен покой. Това, че не се случиха нови инциденти, може би се дължеше на двамата мъже, които Дан бе оставил да я пазят и които се намираха някъде в гората, край дома й.

Късно следобед единият от тях дойде да й каже, че капитанът му я чакал на същото място, където била последната им среща. Младата жена оседла коня си и препусна към закътаното място в гората. Този път взе мерки, за да е сигурна, че никой, не я следи. Плъзна се от гърба на животното в разтворените обятия на Дан.

— Господи, колко ми липсваше — прошепна тя.

— И ти на мен.

Те се целуваха, прегръщаха и милваха, докато вече едва си поемаха дъх от възбуда. Преди да споделят новините, трябваше да утолят страстта си. И скоро, останали без дрехи, те се отпуснаха върху покритата с листа земя.

 

 

Докато закопчаваше ризата си, Дан разказваше:

— Днес изпратих на Хари трета поръчка за сто и петдесет пушки. Странно, любов моя, но Люк не е открил нищо за тези бунтовници. Двамата кубинци са се появили като градоносни облаци в слънчев ден. А после като че ли са се разтопили във въздуха. Или са се скрили някъде. Люк не могъл да открие дори кораба, с който са пристигнали. Ти си единствената, която ги е видяла.

— Все пак, те не са плод на фантазията ми. Просто се крият, изчаквайки утрешната ни среща. Какво научи в Чарлстон?

— Страхувам се, че нищо. Ако връзката на Филип е била от Чарлстон, аз не успях да я открия. Докато бях там, не открих нищо, което е принадлежало на съпруга ти.

— Толкова се надявах и се молих да се върнеш с тези пари. Къде ли са, Дан? Човек не може да скрие един милион долара къде да е.

— Не знам, любов моя. Не се притеснявай и не губи смелост.

— Не ми харесва, че печелиш пари само за да…

Младият мъж сложи пръст на устните й, за да я накара да замълчи.

— Не искам да чувам повече приказки за това. Освен това се нуждаем от стръв за капана си. Може да не се наложи да им давам стоката. В такъв случай бих могъл да ги продам, където и да е по света и да си върна вложените средства.

— Запази няколко пушки за доказателство. В случай, че Хари… Това е то, Дан! Ще се опитам да шантажирам този мръсник. Ако не ми даде това оръжие, ще го излъжа, че е откраднал и използва незаконно патенти за производство на оръжия. Той няма да има избор, ще се наложи да ни съдейства.

— Не го заплашвай, когато си сама, Рейчъл. Отчаяните хора са…

— Знам, опасни. Но най-сетне трябва да се справя с тази змия. Трябваше да се сетя по-рано за това. Ще му телеграфирам утре, преди срещата ни с кубинците. Това ще ни осигури още една отсрочка — времето, нужно на Хари да изпрати пушките или поне част от тях.

Тя го прегърна и го целуна в радостта си.

— Най-после една магия за късмет. Това си ти, Даниел Слейд.

 

 

Рейчъл и Дан се явиха на мястото на срещата, което им бе посочено чрез съобщение и се намираше на мили от плантацията. Слязоха от конете и се насочих към двамата мъже, които внимателно ги наблюдаваха.

— Дошла сте с охрана, сеньора Ракел, но това не необходимо — отбеляза Карлос. — Какви новини носите? Кога ще отплаваме?

— Случиха се…

— Не, сеньор, само тя да говори — с тези думи кубинецът прекъсна Дан.

Синеокият американец се опита да спори, но Рейчъл го възпря с леко стискане на ръката и с усмивка.

— Аз ще се оправя с всичко. Това е капитанът на кораба „Мери Уинд“ — Даниел Слейд. Той именно ще транспортира стоката до местоназначението, когато всичко бъде готово. Очакваме да получим част от поръчката в понеделник и остатъка — една седмица по-късно. Около първи юни всичко ще бъде приключено!

Карлос се намръщи.

— Това не отговаря на уговорката, сеньора Ракел.

— Имали се устен договор с Филип, господин Торес. Той е мъртъв, а парите, които сте му дали, са изчезнали. Така че аз правя всичко според силите си, за да изпълня неговата част от сделката. Или трябва да изчакате, докато успея да се справя, или да предприемете това, което вие смятате за правилно. Ако ме убиете или ми причините допълнителни неприятности, няма да получите нито вашите armas^[1], нито вашите dinero. Comprende? — попита делово тя.

Карлос се намръщи още повече. Освен това трябваше да успокои раздразнението на Хоакин, преди да може да отговори:

— Вие сте тази, която не разбира, сеньора Ракел. Намирате се в такова положение, че не можете да си позволите да ни заплашвате или да ни предадете. Не се и опитвайте да го сторите.

— Нямам такова намерение. Просто ви дадох добър съвет, в интерес на всички нас.

— Слушайте, тя прави всичко, което е по силите й, за да изпълни задължението си. Плаща за всичко от собствения си джоб, а аз се съгласих да превозя оръжието ви безплатно в памет на стария си приятел. Проблемът не е в нея, а в съдружниците й. Те са тези, които се опъват. Впрочем, и тях не можете да ги обвинявате — не им е платено.

— Откъде да знаем дали това, което казвате, е истина, капитане? Нямаме нито парите си, нито стоката. Няма да си тръгнем, преди да получим едното или другото.

— Тогава ми дайте още десет дена — помоли Рейчъл. — Какво ще загубите? Опитах се да събера парите, нужни да покрия разходите, но съм почти разорена. И трите компании на Филип са пред фалит, така че за тях не мога да получа нищо. Банката отказва да ми даде заем. За да продам къщата си също ми трябва време. Можете ли да ми предложите нещо друго?

— Както ви казах и преди, сеньора Ракел, това не е наш проблем.

— Не би трябвало да е и мой! Затова ми дайте отсрочката, от която се нуждая.

— Ще помислим за това и ще се свържем с вас веднага щом стане възможно. Не ни подвеждайте или и вие, и други хора ще sufrire^[2]. Не се и опитвайте, капитане — обърна се той към Дан, докато пръстите му си играеха с дулото на пистолета. — Хоакин е бърз и точен. Нуждаем се от вашия кораб и умения, така че не го принуждавайте да ви убие. Освен това, ние сме в непрекъсната comunicasion^[3] с нашия предводител, така че ако не се обадим дълго време, ще дойдат други, които да ни заместят. Те ще дойдат, за да ви убият, а не да разговарят, както правим ние. С нашето убийство няма да премахнете заплахата над живота й — само ще стане peor.

— Престанете да я тормозите и отново да я плашите — предупреди с леден тон Дан.

— А, ето какво било situasion^[4] — рече Карлос с разбираща усмивка, без да откъсва очите си от двамата. — Ако искате да я спасите за себе си, капитан, постъпете така, както ви казахме. Ще ви се обадим скоро. Adios, amigos.

Рейчъл и Дан наблюдаваха отдалечаването на двамата rebeldes cubanos^[5].

— Дявол да го вземе! Трябваше да оставя един от хората си да шпионира, така че сега да може да ги проследи, преди отново да са изчезнали. Трябва да намерим начин да се измъкнем от тази безизходица, любов моя. Те ще изпълнят заплахата си без ни най-малко угризение или колебание.

— Зная, Дан, и затова ми е толкова неприятно, че намесвам и теб. Може би телеграмата, която изпратих на Хари, ще подейства в наша полза. Поне ще ни даде достатъчно оръжие, за да можем да се пазарим. Иска ми се да видя физиономията му, когато прочете телеграмата ми.

 

 

Съботата мина, без да пристигне очаквания отговор от Харисън Клементс. Това обърка Рейчъл. Не можеше да повярва, че заплахата й няма да разтревожи толкова силно съдружника й, че да не изпълни това, което тя искаше от него, не — молеше. Тя реши, че той трябва да е или в Атланта, зает с новия си бизнес и следователно не беше получил провокиращата телеграма, или пътуваше насам, за да се срещне лично с нея.

 

 

В неделя следобед Рейчъл и Дан се разхождаха пред къщата, когато пристигнаха двама мъже, същите, които бяха разпитвали младата вдовица по повод смъртта на Филип. Рейчъл се стегна от страх, че идват пак по този повод и че неизвестният злодей, който не й даваше мира, най-после бе открил начин да хвърли вината върху нея.

Въпреки това се опита да изглежда спокойна.

— Какво мога да направя за вас, господа?

Офицерът се вгледа в Рейчъл.

— Шериф Андерсон ни помоли да дойдем, за да ви зададем няколко въпроса, с което да услужим на шерифа от Огаста и да му спестим едно пътуване до Савана. Имате ли нещо против да говорите с нас, госпожо?

— Разбира се, че не, но съм смутена. Какво иска да узнае от мен шерифът на Огаста?

— Кой и защо е убил Джордж Ледърс?

Младата жена пребледня и потрепери. Ледени иглички пронизаха цялото й тяло. Сърцето й запрепуска и тя усети, че всеки момент може да изгуби съзнание.

— Джордж… е мъртъв? Как? Кога?

— Вчера. Някой взривил компанията, която двамата притежавате. Той самият и един работник са мъртви. Един от хората му е казал, че неотдавна сте задавали подозрителни въпроси за пушки и експлозиви. Защо, госпожо?

Рейчъл изпадна в паника.

— Мислите, че имам нещо общо със смъртта му?

— Просто ни отговорете на въпроса, ако обичате.

Искаше й се да откаже.

— Това са напълно нормални въпроси, като се има предвид с какъв бизнес се занимава компанията, господине. Той ни развеждаше двамата с капитан Слейд из фабриката и спомена за опасностите. Просто го попитах дали е взел мерки за сигурност и дали има застраховка, за да покрие евентуални загуби. Аз съм нов съдружник и се опитах да навляза в работата, така че не разбирам защо моите въпроси са се сторили странни на някого.

— Ако досега никога не е имало… подобни инциденти, но взривът е станал непосредствено след вашето посещение и проява на любопитство, което наистина изглежда странно, госпожо.

— Не съм била там от миналия месец, почти три седмици. Знаете кога отидох — исках вашето разрешение нали си спомняте?

— Да спомням си нашия разговор. От колко време познавате господин Ледърс?

Не се впускай в подробности и не му давай повече сведения от тези, които той иска от теб, Рейчъл. Бъди искрена, но отговаряй кратко и внимавай!

— Откакто се омъжих за Филип.

— Колко пъти сте го виждала?

— Три пъти. С Филип миналата Коледа и още два пъти след неговата смърт.

— Харесвахте ли го?

— Беше истински, джентълмен и добър съдружник.

— Знаете ли дали е имал врагове, които биха желали смъртта му?

— Как бих могла да знам? Живеем в различни градове и се виждаме рядко. Единственото, което ни свързва, е бизнесът. Както вече ви казах, виждала съм го само три пъти. Кой би могъл да желае смъртта на толкова добродушен, мил и приятен човек? Не мога да си представя, че е имал врагове. Сигурен ли сте, че това е злополука? Джордж беше казал, че само един удар или искра са достатъчни да възпламенят барута за пушките.

— Не е злополука, госпожо. Динамитът и барутът са използвани умишлено. Доколкото си спомням, вие имахте някакви неприятности с двамата си съдружници, подозирахте, че ви мамят и именно заради това се втурнахте да се срещнете с тях, преди дори да съобщите за… неочакваната смърт на съпруга си.

Рейчъл добре помнеше хитростта, която бе използвала тогава.

— Както ви казах тогава, по време на първото ми посещение нито един от съдружниците ми не позволи да прегледам счетоводните книги, без разрешението на Филип. При следващата ми визита обаче, когато вече бяха научили за смъртта му, и двамата ми дадоха възможност да направя справка с всички книжа, които пожелах. Не открих нищо съмнително, а и съдружниците ми приеха мотивите, принудили ме да ги излъжа по време на предишната ни среща. Не знам защо Филип не им е вярвал, според мен съмненията му са били безпочвени.

— Къде бяхте през последните два дни?

— В петък ходих в телеграфната служба в града — чиновникът, който работи там, може да го потвърди. Вчера си бях в къщи и имам няколко свидетели за това.

— Цял ден си е била в къщи — потвърди Дан, който до този момент мълчеше и слушаше, така че присъствието му да не се набива много в очи.

— Миналия път бяхте неин свидетел. Често ли идвате тук?

— През по-голямата част от последните две седмици пътувах до Чарлстон и Ню Орлиънс. Върнах се във вторник. Видях се с Рейчъл в петък, а от миналата неделя двама от хората ми са непрекъснато около дома й. За да проверите верността на думите ми относно моите пътувания, можете да се обърнете към пристанищните власти, а за Рейчъл можете да попитате моряците ми.

— А те защо са тук?

— Защото някой се опитва да я сплаши, правейки си жестоки шеги. На два пъти вече са хвърляли камъни по дома й, от къщата липсват някои неща, стреляли са по нея и някой е писал с боя обидни думи по вратата и стените на къщата.

— Защо не ни казахте за тези инциденти, госпожо?

— Какъв смисъл би имало? Дори и да ми бяхте повярвали, не бихте могли да ми помогнете. Никога не сме успели да видим злосторника или злосторниците.

— Може би това са само извратени шегички. Те ще престанат, когато нещата се поуталожат.

— Те вече престанаха, откакто Дан беше толкова любезен да остави хората си да ме пазят… Кого другиго подозирате за убийството на Джордж?

— Никого. Никой не е видял нищо. Всичко е напълно разбито. Страхувам се, че загубихте тази част от наследството си. Освен това то не е застраховано.

— Какво?

— Не е застраховано, госпожо. Не го ли знаехте?

— Джордж ми каза, че застраховката е скъпа, но не спомена, че няма такава.

— Значи сте очаквали да ви бъде платено?

— Как бих могла, щом до преди малко не знаех за случилото се? А Моли Сю, съпругата на Джордж? Как е тя?

— Не знам, но шерифът на Огаста каза, че господин Ледърс е имал застраховка живот, така че тя няма да е толкова засегната, колкото сте вие.

— Това е по-маловажно от факта, че Джордж е мъртъв. Мога ли да отида да я видя?

— Шериф Андерсън не иска засега да напускате града. Иска първо да направи справка за някои други, предизвикващи любопитство неща.

Рейчъл се опитваше да не показва безпокойството си.

— Какви неща?

— Това е работа на полицията, госпожо.

— Ще ми съобщите ли, когато мога да пътувам?

— Да, госпожо. Вие май прекарвате доста време заедно, така ли е?

— Противозаконно ли е човек да се среща с приятелите и деловите си партньори? — попита Дан.

— А, да, спомням си. Вие очаквате да получите поръчката си. Май няма да дочакате тази от Огаста. Много лошо. Кога трябва да пристигне поръчката ви от Атина?

— Утре, ако всичко върви според уговорката.

— И тогава ли ще отплавате? Или ще останете, за да се опитате да си набавите това, което не можахте да получите?

— Поръчката от Атина пристигна в петък, точно както беше по договор, в случай че искате да проверите и това.

— Това наистина е било удобно за вас.

Отговорът на Дан беше рязък и студен.

— Да, така е.

— До скоро виждане, госпожо.

— Надявам се да не се виждаме повече, освен, за да ми кажете, че сте намерили убиеца на Джордж и че разследването във връзка със смъртта на съпруга ми е приключило.

— Убийството на господин Ледърс не е наш случай, госпожо. Но ако се сетите за нещо, което би могло да бъде от полза, обадете ми се.

На Дан и на Рейчъл им направи впечатление, че офицерът не спомена нищо за нейния случай, преди да си тръгне. Колегата му пък не бе проронил нито дума.

— Мислиш ли, че са го направили кубинците? — попита в трепет тя.

— Те знаят, че амунициите им са в Савана, на сигурно място, така че биха могли да направят нещо, за да ви уплашат с Хари. Но трябва да са луди, за да посегнат на живота, на който и да е от вас.

— Дали да разкажа за тях и за цялата объркана ситуация в полицията?

— Не, поне не още, може би те нямат нищо общо с това. Дори да е тяхно дело, нямаме никакви улики, с които да им помогнем да хванат убиеца. Така само ще си навлечем големи неприятности. Обещавам ти, че ако бунтовниците са виновни за това, те ще си получат заслуженото.

— Горката Моли Сю. Утре ще й изпратя съболезнованията си с телеграма. Не мога да й кажа защо нямам възможност да отида на погребението на съдружника си, така че — освен ако от полицията не й кажат, че ме подозират — тя ще се почувства наранена и объркана.

— Не вярвам, а освен това, ако й кажат, тя никога не би повярвала, че ти си виновна.

— Защо хората около мен продължават да умират? Наистина нося лош късмет.

— Успокой се, любов моя, това не е по твоя вина.

— Сега, след смъртта на Джордж дали отговорността за всички дългове на фирмата ще падне върху мен?

— Не мисля. Утре ще попитаме адвоката ти.

— Само това ми липсва, нови ядове и дългове! По дяволите, Рейчъл! — упрекна се тя. — Какво става с теб. Джордж е мъртъв, сърцето на Моли Сю е разбито, а ти се тревожиш за себе си!

— Това беше неочакван удар, любов моя, така че е нормално човек да се обърка.

— Наистина ли, Дан? Понякога си мисля, че съм… Ела да пийнем нещо по-силно, за да прогоним напрежението.

 

 

В понеделник Дан дойде да каже на Рейчъл, че двете му поръчки от Атина са пристигнали — две хиляди деветстотин и шестдесет пушки. Беше ги натоварил на „Мери Уинд“ за по-голяма сигурност и поставил денонощна охрана. Докато разговаряха, пощаджията донесе телеграма. Харисън Клементс, вбесен, приканваше Рейчъл да отиде в кантората му и сама да провери лицензите, които беше откупил и които даваха право на компанията им да използва патентите за направата на оръжията. Предлагаше да й продаде своята част от компанията и се кълнеше, че не може да продължава работа с такава „непочтена жена, на която не може да се разчита“. Съобщаваше й, че е изпратил разрешителното от митницата, но да не очаква нито сега, нито по-късно пушки, които той трябва да заплати от джоба си.

Никога повече не ме заплашвай! — завършваше посланието си той.

Рейчъл погледна Дан и каза:

— Надявам се, че местните власти не са прочели тази телеграма, не искам даже да помисля колко би ми навредила тя, ако нещо се случи с Хари или колко невинен и непричастен ще изглежда, ако тази сделка се окаже незаконна. Той може да има лицензите, но как да разбера дали са действителни? Мисля да направя с него същото, което направих с Милтън.

— Бъди по-внимателна с него, любима. Той е опасен и непредсказуем. А колкото до нас — налага се известно време да се виждаме по-рядко, не трябва да допуснем представителите на закона или враговете ни да разберат истината за нас. Ще се видим в петък вечерта, освен ако междувременно не се случи нещо друго и не изпратиш да ме повикат. Хората ми ще продължават да бдят над теб.

 

 

В четвъртък пристигна специален пратеник на Хари, който донесе исканите от нея документи. Беше пътувал без прекъсване и почивка, затова единственото му желание беше по-скоро да изпълни задълженията си и да отиде в някой от местните хотели, за да си отспи.

Рейчъл внимателно огледа митническото разрешително и заключи, че е автентично. После огледа лицензите за право на ползване на съответните патенти за производство на оръжие. Приносителят имаше поръчение да й ги остави да ги прегледа и после да ги върне на Хари. Те също й се видяха в ред и напълно законни. Подправянето на почерци и изработването на фалшиви документи може да бяха лесна работа за една тренирана ръка, но не можеше да се каже същото и за печатите. Като че ли наистина нямаше нищо незаконно в производството на оръжие. Вероятно се беше объркала. Ако парите можеха да бъдат намерени и сделката приключена, Рейчъл щеше да получи голяма печалба, от която имаше страшна нужда, и то без никакви рискове. Но това „ако“ беше като че ли непреодолимо.

Пратеникът прибра документите, които му подаде младата жена и потегли към града.

Тогава тя отвори писмото, което той й бе оставил. Това, което прочете, много я разтревожи — в компанията беше избухнал пожар и един работник беше загинал. Материалните загуби бяха минимални и нямаше опасност да разклатят или дори да забавят производството. Хари беше поставил въоръжени часови. Освен това знаеше за убийството на Джордж. Молеше я да намери парите на кубинците, за да могат да изпълнят договора, преди да убият и тях двамата! Накрая потвърждаваше, че третата поръчка на Дан ще пристигне в понеделник заедно с още тридесет пушки лично от него.

По-късно този ден, за нейна изненада, я посети Ърл Старджър, току-що завърнал се от Бостън. Той й подаде с усмивка едно от украшенията, които беше продала на Адам Мейгс, и което после беше откупил от Камелия Джоунс.

— Тя пътуваше с приятели на кораба, отиваха на почивка. Злорадстваше, че е трябвало да продадеш много от бижутата си, за да има от какво да живееш. Това ме ядоса, Рейчъл, тъй че я уговорих да ми продаде едно тях. Казах, че е за съпругата ми, но искам ти да го приемеш в знак за помирението ни.

И той пъхна брошката и един плик в ръката й, пред тя да успее да я дръпне.

— Това са само хиляда долара, но те ще ти помогнат, докато разрешиш проблемите си.

Рейчъл поклати глава и се опита да му върне подаръците.

— Не искам нищо от теб. Мога да се справя и сама.

Ърл категорично отказа да си вземе обратно парите и диамантената игла.

— Считай ги като подарък от майка ти за коледите, когато не се виждахме. Не бъди излишно горда и не се инати, Рейчъл. Много по-малко срамно, е да приеме пари от семейството си, отколкото да бъдеш разорена и да се изложиш на подигравките на съгражданите си. Ако настояваш, мисли за парите като заем и ми ги върни, когато можеш. Недей допуска още един скандал, който да затрудни още повече живота ти.

След това Ърл промени темата.

— Отиде ли да видиш Катрин, докато ме нямаше?

— Не, поканих я в „Мос Хейвън“ и тя ми гостува няколко дни. Прекарахме чудесно заедно и вече се чувства по-добре. Защо не си й казал, че си ме посещавал два пъти? И защо майка ми не знаеше за смъртта на Филип.

— Мислех, че ти трябва да й кажеш лошите новини, когато се видите. Тя и без това се тревожи за теб, а както беше и болна, не можех да позволя да се притеснява допълнително. Мислех да ти кажа, че тя не знае за това, но забравих да го направя при последната ни кавга. Имаше ли някакви проблеми във връзка със смъртта на Филип, докато ме нямаше?

— Не, но случаят още, не е приключен. Кога пристигна в Савана?

— Във вторник вечерта. Вчера трябваше да свърша някоя и друга работа в града. Оттук потеглям направо за вкъщи. Видяла ли си днешния вестник?

— Защо?

— Има статия за някакви неприятности, станали вчера в Атина, във вашата компания. Чух също и за това, което се е случило миналата седмица с фирмата ви в Огаста. Какво става, Рейчъл? Имаш ли нужда от помощ или защита? Мога да ти наема телохранител да те пази.

— Защо питаш за тези неща?

— Преди да си тръгна оттук преди няколко седмици, ти спомена, че си получила заплашителни писма. Тогава не мислех, че това е нещо сериозно, но нападенията срещу твоите компании ме карат да променя мнението си. Нещо не е наред, моето момиче. Кажи ми, ако се нуждаеш от помощ или от още пари. Тези са всичките, които имам днес в себе си, но мога да ти изпратя. Няма защо да се чувстваш задължена към мен за това. Искам само да те предпазя от нови неприятности и опасности. Не мисля, че Катрин би могла да понесе загубата на още едно от децата си.

Рейчъл помисли, че не трябва да се размеква и заблуждава от привидната искреност на втория си баща. Въпреки това, за да избегне някоя неприятна сцена, тя каза:

— Благодаря за съчувствието и за предложението ти, Ърл, но аз ще се справя. Моля те, пази, доколкото е възможно, тези новини в тайна от мама. Полицията скоро ще открие извършителите на тези престъпления. Освен това, аз съм в пълна безопасност — един стар приятел на Филип, капитан Даниел Слейд, е в града по работа.

Наблюдаваше го дали няма да реагира по-особено при споменаването на името на Дан, но не забеляза нищо.

— Двама моряци от екипажа му ме пазят непрекъснато. Който и да е бил този, който ме е заплашвал и си е правил злонамерени шегички, вече не може да ме доближи. Иска ми се обаче той или те да се опитат, за да бъдат хванати, разобличени и наказани. Казах за това, в полицията, но те не могат да направят нищо.

— По-спокоен съм, като знам, че си в безопасност. Бъди предпазлива, а аз ще кажа на Катрин, че си добре. Довиждане, Рейчъл! Обади се, ако се нуждаеш от нещо.

— Довиждане, Ърл, и благодаря.

Докато младата жена проследи с облекчение тръгването на втория си баща, Лулу Ма се обади зад гърба й:

— За първи път не се разделяте като най-зли врагове. Какво искаше той?

Рейчъл й предаде с няколко думи разговора с Ърл и след това подаде парите на икономката.

— Сложи ги в кутията за домашни разходи. Ще ни потрябват другата седмица за сметките.

— Приела си пари от него? Не мога да повярвам. Та ти го мразиш.

Младата вдовица въздъхна тежко.

— Нямам избор. Ще му ги върна по-късно, въпреки че аз имам по-големи права над печалбите от „Уайт Клауд“ от този янки.

— Сдобрихте ли се?

— Не, за Бога. Но нямах настроение да се карам с него. Той няма да се промени, но тъй като не ме дразнеше както обикновено, реших, че няма вреда, ако се държа по-мило.

 

 

Следващият ден беше пълен с поредица от изненади. Рейчъл отиде да отвори входната врата, за да види пред себе си непознат мъж, който се представи като застрахователен агент от Мейкън.

— Дойдох да ви донеса това, госпожо.

И той й подаде пакет с пари.

— По желание на господин Маккандлис, ако се случеше нещо с него, аз имам задължението да ви предам тези сто хиляди долара в брой. Извинявам се, че посещението ми се забави толкова, но аз едва сега научих за смъртта му. Ако се разпишете на тази бланка, парите от застраховката са ваши и след като съм изпълнил ангажимента, мога да хвана последния влак за вкъщи.

— Не разбирам. Не знаех, че съпругът ми е имал застраховка при вас.

— Направи я през февруари и плати стойността й до юли включително. Господин Джордж Ледърс също имаше застраховка при нас. Когато във вторник се видях със съпругата му, тя ми каза, че господин Маккандлис е починал през март. Инструкциите на съпруга ви бяха в случай на смърт да ви донеса в брой стойността на застраховката.

— Това наистина е съвсем неочаквано, господине, но е нещо, от което страшно се нуждая. Благодаря ви.

След като прочете и подписа разписката, застрахователният агент си тръгна. Рейчъл гледаше, без да вярва на очите си, банкнотите и й се искаше това да бяха липсващите един милион долара. Имаше нужда от тези пари, за да покрие и други разходи, но в момента най-важното беше да купи пушки, за да спаси своя живот и живота на други хора. Набързо се преоблече и, придружена с един от моряците на Дан, се запъти към града, за да се види с него.

— Сигурна ли си, че искаш да вложиш всичките пари за още оръжие? — попита той.

— Както и ти каза, когато ставаше въпрос за твоите пари, животът на двама ни е по-важен. Ще телеграфирам на Хари, че съм изпратила парите. Той има готови пушки, които чакат, така че може да ги изпрати веднага, преди следващата ни среща с бунтовниците.

— Аз сам ще му занеса парите, за да сме сигурни, че ще ги получи и ще изпълни поръчката. Ако хвана влака и не спирам никъде, утре ще бъда там.

Дан изпрати Люк Конър до централната гара, за да провери разписанието. Докато бяха сами, Рейчъл разказа на любимия си за писмото от Хари, което беше получила тази седмица и за посещението на Ърл Старджър — този път по-приятно от обикновено. Обсъдиха и това, което Дан трябваше да каже на Хари.

Когато Люк се върна, той съобщи на приятеля си, че има два часа да си стегне багажа и да се качи на влака, след това му подаде билета, който бе купил.

— Добре, така ще имаме време да посетим твоя адвокат, Рейчъл, за да разберем какво е законното положение във връзка с компанията в Огаста. Мисля, че дори компанията да е неплатежоспособна, при положение че счетоводните книги са унищожени и Джордж е мъртъв, ти не си отговорна за дълговете й. Ще видиш. Надявам се да се отървеш поне от една от грижите си. На твое място щях да гледам да се отърва от дела си и в Атина възможно най-скоро, преди и там да се е случило нещо. Знам, че така ще ти остане само плантацията, но не се притеснявай — аз ще се грижа за теб. Освен това, възможно е да си върнеш корабната компания, ако всичко в нашите разследвания върви така, както предполагам. Ще се заемем с това веднага, след като разрешим най-важния проблем в момента. Люк, искам да не се отделяш от Рейчъл, докато ме няма, в случай че тези безмилостни кубинци решат отново да се приближат до нея.

 

 

След като изпратиха Дан до влака, Люк и Рейчъл се отправиха към плантацията с файтона й. По пътя той каза:

— Щастлив съм, че най-после се запознах с жената, която ще промени живота ми.

— Какво имате предвид? — попита тя тъмнокосия мъж, който — точно както го бе описал Дан — изглеждаше винаги така, сякаш всеки момент ще се усмихне широко.

Люк Конър се засмя и синият му поглед омекна.

— Откраднала сте сърцето на най-добрия ми приятел и той е решил да се задоми.

Младата жена не знаеше какво да отговори, затова повтори последните му думи:

— Да се задоми?

— Вече ви е предложил ръката си, нали?

— Да, но аз не я приех. Още е много рано.

Помощник-капитанът не откъсваше очи от нея и се наслаждаваше на изключителната й красота.

— Ще приемете. Дан никога не се примирява с „не“, когато иска нещо. Аз ще стана капитан на „Мери Уинд“, а вие ще си стоите в къщи и ще създавате семейство.

— Семейство? Дан иска ли деца?

— Кой мъж не иска? Вие двамата ще имате красиви бебета.

Рейчъл разбра, че е време да припомни на Дан, че има голяма вероятност да не може да му роди деца. Ако намеренията му не бяха наистина сериозни, той нямаше да говори за нея и за съвместното им бъдеще пред най-добрия си приятел.

— Да не съм сбъркал нещо или пък казах нещо неприятно, Рейчъл?

Младата жена се усмихна на спътника си и отвърна:

— Разбира се, че не. Просто думите ви ме завариха неподготвена. Когато някой непознат ухажва една жена, тя не би могла да знае доколко сериозен и честен е той с нея. Мисля, че разговорът ни доказва, че Дан е и двете.

— Даниел Слейд е най-чистосърдечният и заслужаващ доверие човек, когото познавам. Надявам се само, че вие изпитвате същите чувства към него, които изпитва той. Не бих искал нещо да му причини болка. Той е моят най-добър приятел, моят капитан и ми е като брат. Вие го обичате и искате да се омъжите за него, нали?

Рейчъл погледна сърдечния и красив мъж. Вярно, беше по-дързък и по-любопитен, отколкото приличието позволяваше, но явно го правеше от любов и загриженост за приятеля си.

— Не би трябвало да мисля за това, Люк. Филип беше мой съпруг и добър приятел на Дан. Мъртъв е само от два месеца и точно толкова време познавам Дан. Не искам да избързвам и да предизвикам нови клюки затова, че съм се омъжила преди тялото на Филип да е изстинало. По-добре посъветвайте приятеля си да поукроти порива си и да ме опознае по-добре, преди да вземе такова важно решение за бъдещето си. Знаете, че разследването на моя случай още не е приключило. Ако разберат, че двамата с Дан сме толкова близки, представителите на закона ще започнат да подозират, че сме виновни за смъртта на Филип, за да се отървем от него. Това може би ви звучи невероятно и налудничаво, но не и когато става въпрос за нещо, свързано с мен. Не искам той да пострада в никакъв случай.

— Разбирам ви, Рейчъл, но Дан ще се погрижи за всичко.

— Вие сте му помогнал, за да ме проучите, а сега се запознахме. Мислите ли, че съм способна да бъда Черната Вдовица? Мислите ли, че съм виновна?

Люк я прониза със светлосините си очи.

— Не, Рейчъл, не мисля.

— Дори и в началото ли?

— Имах известни съмнения, но никога не съм бил убеден — призна той.

— Ценя честността ви, Люк.

— Успокойте се и оставете за известно време грижите на нас. Единият от проблемите вече е уреден — онзи адвокат ще ви измъкне от неприятностите и дълговете в Огаста.

 

 

Когато пристигнаха, Карлос Торес и Хоакин Чавоус ги чакаха пред обора.

— Друго завоевание ли ще ви пази този път, сеньора Ракел?

Младата жена впери поглед в нахалника.

— Това е помощник-капитанът и най-добрият приятел на капитан Слейд, Люк Конър. Не трябваше да убивате Джордж Ледърс и да разрушавате компанията ни в Огаста, за да ни заплашите. Казах ви, че Джордж е изпратил своята част от договора, амунициите на сигурно място на кораба на Дан. Този, който задържа нещата, е Харисън Клементс от Атина, но ако отново се опитате да му сторите нещо зло, както сте направили в сряда, няма да можем да изпълним уговорката. Трима мъже са мъртви, по-точно убити. Една от компаниите е вдигната във въздуха. Наранете друг човек или подпалете още нещо — и аз отивам да се оплача в полицията. Ясно ли е?

— Не зная кой и защо ви заплашва, сеньора Ракел, но това не сме ние. Би било глупаво от наша страна да причиняваме вреда на хора и фабрики, от които се нуждаем за изпълнението на поръчката си. Да не би това да е поредната ви хитрост или опит да не изпълните обещанието си? Понеделник е последният ви ден, за да изпълните цялата сделка. В противен случай ще има нови инциденти и този път ние ще стоим зад тях.

— Дан сега е в Атина, за да докара част от поръчката. На кораба му са натоварени две хиляди деветстотин и шестдесет пушки. Други три хиляди и четиридесет пристигат в понеделник. Това прави шест хиляди пушки и цялата поръчка от амуниции. Трябва ми още време, за да набавя останалите четири хиляди. По-точно, трябва да намеря сто двадесет и седем хиляди долара, за да заплатя изработването им.

— Шест хиляди не са достатъчни, сеньора Ракел. Платили сме за десет. Намерете pronto останалите. Отпускам ви време до вторник, no mas, не повече — заяви хладно той.

 

 

В понеделник Люк придружи Рейчъл до града, за да се срещне с Дан. Влакът пристигна навреме и те се поздравиха един друг с усмивки.

— Как вървяха нещата докато отсъствах? — попита Дан, забелязвайки пълното разбирателство между своята любима и помощника си.

Младата жена погледна към Люк и се усмихна.

— Ще повярваш ли, че приятелят ти успя да спечели Лулу Ма и тя не се мръщи като го види. Явно много го е харесала, нали е стара мома. Ако беше по-възрастен, без съмнение щеше да започне да го преследва.

— Как успя да сториш това чудо, приятелю? Тя не може да ме понася.

Люк направи гримаса към Дан и сви дяволито рамене.

— Никой не може да ми устои.

— Така е, защото ти представляваш заплаха за нея, Дан — намеси се Рейчъл. — Страхува се, че ще изчезнеш някъде из моретата с господарката й и тя ще загуби хубавата си работа.

— Точно това е и намерението ми, стига само и ти да си съгласна.

— Люк играе майсторски шах. Прекарахме много добре, докато се опознавахме. За моряци и двамата яздите прекрасно.

— Старата хитрост за смяна на темата, Люк, виждаш ли с каква бързина и лекота Рейчъл си служи с нея — пошегува се Дан.

— Никога не съм била непочтена с теб, Даниел Слейд, не и за това.

— Да бъдеш непочтен и да бъдеш прям са две различни неща, любов моя.

— Може ли да обсъждаме въпроса по друго време и друго място, сър?

— Виждаш ли, Люк, аз съм изцяло неин, а тя не иска да го признае.

— Слушайте, вие, морски дяволи — сложи край на закачките Рейчъл. — Предстои ни сериозна работа. Какво стана? Очакването просто ме убива — каза тя.

— Докарах три хиляди и четиридесет пушки. Хари прибави безплатно тридесет, както беше обещал.

— Колко великодушно от негова страна — каза саркастично Рейчъл. — Изобщо не съм го изплашила.

— Направих всичко възможно, за да го убедя да изпрати останалите четири хиляди и динамита — започна разказа си младият мъж, — но той не искаше и да чуе. Подчертах, че амунициите от Джордж са вече на кораба ми и че няма да се налага да плащаме за тях, но това не промени нещата. Казах му, че си готова да се откажеш от твоя дял от печалбата и че сме платили от джоба си за пет хиляди деветстотин и седемдесет пушки. Предадох му дори и това, което ти ми каза, че ще се откажеш от твоята част от компанията, ако той изпрати поне половината от останалото оръжие. Отговорът му отново беше отрицателен. Каза, че не може да хвърли ей така, на вятъра, сто двадесет и седем хиляди долара.

— Но ние вече изхарчихме двеста и седем хиляди петстотин, за да спасим кожите си.

— Той го знае, любов моя, но това не променя решението му. Каза, че бунтовниците трябва да се задоволят с амунициите и шестте хиляди пушки. Убеден е, че вече сме направили всичко възможно, за да оправим кашата, забъркана от Филип.

— Ние? — повтори възмутено тя. — На него това не му струва нито долар.

— Казва, че няма никаква печалба от сделката. Дори и двамата да пожертвате печалбата си, пак ще ви трябват общо триста тридесет и четири хиляди долара, за да се изпълни поръчката. Съгласил се е да се откаже от печалбата, но не и да плаща за оръжието от собствената си сметка, тъй като тази на компанията е на нула.

— Той носи същата отговорност като мен. Може би дори по-голяма.

— За Хари обаче нещата стоят другояче, защото парите е взел Филип, а ти си негова съпруга.

— Постъпва така, защото подозира, че парите са в мен и че скоро ще се предам!

— Точно така — съгласи се Дан, — и защото е разгневен от неприятностите, случили се през миналата седмица. Поставил е охрана в компанията и в дома си. Изнервен е, но няма да отстъпи. Обявил е, че продава фирмата. Каза, че ти си била съгласна. Останалата част от пушките са готови и за тях той очаква да изпратиш сто двадесет и седем хиляди долара. Повече от това, да се откаже от печалбата, той не бил в състояние да направи.

— Е, на кубинците не им остава друго, освен да разпределят помежду ни отговорността. Не мога да намеря повече пари. Направих повече, отколкото е частта ми.

— Защо не кажем на Торес и на Чавоус, че сме изпълнили поръчката и че сме готови да отплаваме — предложи Дан.

— А какво ще стане, когато хвърлим котва и те открият колко пушки липсват? — възпротиви се Рейчъл. — Да не би да възнамеряваш да разтоварим стоката и да отплаваме, преди да са разбрали? Ще бъдат страшно ядосани, че сме ги измамили и ще изпратят обратно Торес и Чавоус за липсващите пушки или за главите ни.

— Те са само пратеници и придружители, любов моя. Те нямат власт да взимат решения и да правят промени. Трябва да се видим с техния предводител и да обясним положението. След като научи цялата история, той ще трябва да присъедини усилията си към нашите, за да разрешим заедно проблема.

— Прав си, Дан. Освен това, трябва да открием за кого Филип говореше като за „последната ни надежда“. Там изглежда има някой, който би могъл да ни помогне.

Младият мъж реши, че е по-добре да остави Рейчъл да си мисли, че ще я вземе със себе си по време на този рискован рейс. Щеше да намери начин да я свали на брега в последния момент, заедно с двама от моряци си да я пазят.

— Нека първо натоварим сандъците на кораба. После ще поговорим по-подробно. Люк, утре всичко трябва да бъде готово и в четвъртък призори да отплавам? Рейчъл, ти ще си приготвиш багажа утре. Когато се видим с онези бунтовници, ще пуснем в действие плана си… Умирам от глад. Кой е „за“ вкусна вечеря?

— Ето ги момчетата с фургоните — възкликна помощник-капитанът. — Аз ще се погрижа за оръжието, ако всичко върви както трябва, тази вечер целият товар ще бъде на борда, капитане. Ще се видим утре на закуска в хотела.

— Това е чудесно, Люк. Благодаря — отвърна усмихнат Дан и намигна. — Е, Рейчъл, искаш ли да се видим за вечеря в, да речем, „Пиратския ресторант“?

Младата жена се досети, че Люк Конър им дава възможност да останат насаме не само, за да вечерят и да поговорят. Трябваше ли да рискува и да прекара нощта в хотелската стая с Дан? Какво би станало, ако някой ги проследеше?