Джанел Тейлър
Бъди моя завинаги (18)

Осемнадесета глава

Единият от мъжете я оглеждаше от глава до пети, но с поглед, изпълнен с възхищение, а не с похотливост. Беше висок, с приятно изражение на красивото лице, но тя се чувстваше напрегната и уплашена. Спомни си, този, който я беше нападнал с нож, имаше испански акцент и употребяваше испански думи. Слушаше го с все по-нарастващ ужас.

— Буенас тардес, сеньорита (Добър вечер, госпожице). Не исках да ви уплаша. Дойдохме да се видим със сеньор Маккандлис — каза той на правилен английски, след което се усмихна.

Рейчъл се опитваше да се овладее. Поне гласът му не напомняше този на нападателя й.

— Не е тук — отговори тя, поглеждайки към втория мъж, който изглеждаше враждебен и заплашителен.

Само след миг той вече не й се нравеше и тя с нетърпение чакаше да чуе гласа му.

— Къде можем да го намерим, сеньорита? — попита първият, привличайки вниманието й към себе си. — Сеньор Маккандлис ни помоли да се срещнем днес, тук. Няма причина да се страхувате от нас. Ние сме амигос. Приятели — обясни й той.

Младата жена разбра, че безпокойството й е било изписано върху лицето. Затова положи усилие да се успокои и да избистри ума си, за да се справи с положението, още повече, че не трябваше да показва пред неприятели страха си, защото те биха могли да се възползват от това.

— Колебаете се и дори като че ли се страхувате, сеньорита. Защо?

— Филип Маккандлис е мъртъв. Не ви ли го каза някой в града, когато сте питали как да откриете дома му?

Забеляза, че думите й ги изненадаха и объркаха. Не можа да се въздържи и да не въздъхне облекчено от факта, че те не знаеха за смъртта на Филип, следователно, не бяха отговорни за нея. Поне що се отнася до това, положението беше добро.

— Нямаше нужда да бъдем упътвани как да стигнем до неговата плантация, сеньорита. Кога се случи това? Как? Кой движи… делата му?

Рейчъл отново се разтревожи.

— Били сте тук и преди? Кога?

— Преди седем семанас… седмици. Коя сте вие, сеньорита?

Не знаеше, дали да му вярва.

— Филип умря преди седем седмици, в петък, на двадесет и шести март. Кога се видяхте с него?

— Посетихме го във вторник същата седмица. Докато повтаряше зададените по-рано от него въпроси, приветливостта и добродушният му тон изчезнаха.

Рейчъл реши да се прави на абсолютно несведуща по въпроса с надеждата да си изясни по този начин някои неща.

— Умря от холера. Аз съм госпожа Маккандлис, неговата вдовица. Мога ли да ви помогна с нещо? Какво искахте от съпруга ми?

— Нашата поръчка, сеньора Маккандлис.

Тя се престори, че не разбира за какво става дума, но нещо й подсказваше, че събеседникът й знае от самото начало с кого разговаря.

— Моля? — рече подканващо тя.

— Вие ли сте неговата ередера, неговата наследница?

Тя се престори на още по-объркана.

— Да, разбира се. Защо?

— Вие ли притежавате трите му компании?

— Наследих по половина от всяка от тях. Филип имаше съдружници във всичките си компании. Защо ми задавате такива лични въпроси? Не съм длъжна да ви отговарям.

— Вие ли управлявате дяловете, които са принадлежали преди на сеньор Маккандлис?

Младата жена го изгледа, за да подчертае думите си.

— Да — отговори най-после тя, — но няма да ви кажа нищо повече, докато не ми обясните защо е всичка това. Кой сте вие?

— Карлос Торес. А това е ми амиго (моят приятел), Хоакин Чавоус.

Рейчъл погледна първо към красивия мъж, след това към този с враждебното изражение от дясната му страна.

— Не си спомням да съм срещала имената ви в никоя от счетоводните книги на съпруга си, нито съм ги чувала от него самия. Не знам нищо и за предишното ви посещение в дома ни, а това ми се струва странно.

— Сеньора Маккандлис беше в града този ден. Съпругът ви не би ви казал за нас или посещението ни — нашата сделка трябваше да се пази в тайна.

— Това нещо лично ли е?

— Това е нещо много сериозно! — процеди през зъби вторият посетител. — Ние не сме глупаци!

Рейчъл подскочи с широко отворени от уплаха очи. Не можеше да откъсне поглед от него, но същевременно си даде сметка, че гласът му оневиняваше и него. Той също не беше тайнственият нападател с ножа.

— Успокой се, амиго (приятел) — прекъсна невъздържания си спътник Карлос. — Простете държането на Хоакин, но работата наистина е страшно важна, а новините никак не са добри.

— Не ми харесва грубостта му, мистър Торес, тъй като няма причина да бъде груб. Ако ми обясните каква точно е била сделката ви с Филип, вероятно бих могла да ви помогна или поне да ви изпратя при този, който ще стори това. Но ако мистър Чавоус продължава да се държи така враждебно, ще трябва незабавно да напуснете дома ми.

Рейчъл знаеше, че не трябва да преиграва и да показва абсолютно неведение, тъй като ставаше дума за много пари и те нямаше да изоставят току-така тази работа, особено Чавоус. По-добре беше да се направи, че се досеща за някои неща и заедно да се решат да решат проблема.

— Платихме на сеньор Маккандлис много пари за пушки и куршуми. Според уговорката корабите със стоката трябваше да отплуват от Савана маняна (утре). Можете ли да ни помогнете.

Изражението на Рейчъл говореше, че може би знае нещо по въпроса.

— Да не би да говорите за една много голяма поверителна поръчка за доставка на десет хиляди пушки, много кутии с патрони и други амуниции?

— Си (да), сеньора Маккандлис. Знаете ли за нашата сделка.

— Малко, и то — страхувам се, не особено обнадеждаващо.

— Какво искате да кажете? — попита Карлос, присвивайки тъмните си очи.

— Откакто Филип почина, се опитвам да сглобя отделните части на тази загадка, която той остави след себе си, но информацията ми беше оскъдна и объркваща. От това, което успях да науча от съдружниците му и от предсмъртните бълнувания на съпруга си, разбрах, че след като сте дали предплата от петстотин хиляди долара на Филип, той е скрил някъде тези пари за по-сигурно. Поне съдружниците му казаха, че не са получавали никакви пари. Разбирате ли, Филип е пазел в тайна от всички ни тази сделка. Не знам дали е действал така по ваше настояване, но ние нямаме никаква информация. Няма представа кой е клиентът, къде трябва да се транспортира стоката и какви са условията на сделката?

Младата жена забеляза, че Карлос я наблюдаваше със странно изражение и това я притесни още повече. Въпреки това той не я прекъсна.

— В предсмъртната си агония Филип спомена нещо за пари и за пушки, но той вече не беше на себе си, пък и всичко звучеше толкова объркано. Тогава за първи път чух нещо за тайната ви сделка, но това не беше кой знае колко. Видях се със съдружниците му — тук, в Огаста и Атина — но те претендираха, че не знаят повече от мен. Единственото, което им беше известно, беше количеството амуниции, барут и пушки, което бяхте поръчали, и че утре корабите трябваше да бъдат готови да отплават за Хаити. Филип беше записал само две двойки инициали: К. Т. и Х. Ч., следователно това спокойно бихте могли да бъдете вие. Съдружниците му ми казаха, че бил получил аванс от петстотин хиляди долара, но че не им дал никакви пари в предплата. Търсих навсякъде, но не можах да открия къде ги е скрил. Вярно ли е това? Давали ли сте му наистина толкова голям аванс?

— Лъжеш! — извика Хоакин с изкривени от злоба черти на лицето.

Рейчъл погледна войнствено настроения си събеседник.

— Не зная чия е била идеята сделката ви да се пази в тайна, но така или иначе, съпругът ми умря, без да успее да ни уведоми — мен или партньорите си. Нямам основания да мисля, че те ме лъжат. Всъщност, всичките са много притеснени от създалата се ситуация и от опасността да загубят такъв важен клиент. Опитах се да разкрия тази загадка, но как бих могла да го сторя с толкова неизвестни? Нямаше какво друго да сторя, освен да изчакам, докато въпросният клиент ме потърси, за да разбере защо закъснява доставката на стоката и да разрешим заедно проблема. Нямах представа, че възнамерявате да отплавате заедно със стоката. Говорим за една и съща сделка, нали?

— Да. Но за какво… усложнение става въпрос?

Гласът на Карлос звучеше недоверчиво. В същото време той държеше здраво ръката на Хоакин, за да попречи на бурната му реакция от неприятната вест.

Рейчъл го изгледа така, сякаш не бе успяла да разбере смисъла на тази английска дума.

— Разбира се, за всички нас. Вие искате оръжието, а ние се нуждаем от печалбата. Компаниите не могат да изпълнят поръчката, без да им бъде платено, а предплатата не може да се намери никъде.

— Предплата? — повтори Карлос. Погледът му я пронизваше.

— Дали сте му предплата за половината от цялата сума, нали? В бълнуванията си Филип спомена, че я е получил от вас и я скрил. Съдружниците му също казаха, че е взел аванс, но не им е дал нищо от него. Казах ви, че търсих парите многократно, но така и нищо не намерих.

— Не, сеньора Рейчъл, не сме му давали аванс.

Той спря за миг, тъй като тя въздъхна шумно и се усмихна с облекчение. Карлос обаче сложи край на радостта й, като добави:

— Платихме му тодо, всичко, уно милион де доларес.

— Моля ви, кажете ми, че това не значи „един милион долара“ — възкликна тя.

— Един милион американски долари. Искаме да получим незабавно оръжието си.

Младата жена пребледня и потрепери.

— Един милион… Филип е получил един милион долара от вас, а не петстотин хиляди?

Обхващаше я паника.

— Si, сеньора Ракел. Платихме, и сега очакваме да получим нашите пушки и патрони. Много е опасно да задържате нашите динеро, нашите пари, и да отказвате да ни предадете стоката.

Рейчъл отбеляза три неща: сега Карлос използваше малкото й име, но тя не беше му го казвала, видът му беше враждебен, когато я заплашваше и най-накрая — нито веднъж не беше споменал, че иска да му върне парите, ако не може да изпълни договора.

— Парите ви не са в мен, господине — каза младата вдовица, — а съдружниците на Филип няма да изпълнят поръчката, без да им се заплати. Съжалявам, че съпругът ми е запазил в тайна сделката и че е скрил парите ви, но нито аз, нито партньорите ми имаме вина за това. Всъщност аз току-що научих за това от вас. Но няма как да разбера дали казвате истината. Всички ние бяхме в неведение, затова сега сме изпаднали в такова неизгодно положение. Истинско нещастие е, че сумата, която сте платили, липсва, но не може да очаквате да ви доставим стока, за чието производство нямаме средства. Всъщност амунициите ще пристигнат скоро. Но Харисън Клементс няма да изпрати оръжието, докато не му бъде платено.

Погледът на Карлос беше враждебен, когато каза:

— Платено му е.

— Искате да кажете, че сте дали парите на него и на Филип? Но той ми каза…

— Платихме на сеньор Маккандлис, а те са съдружници. Сеньор Клементс участва в сделката, даде думата си. Би било неразумно от негова страна да не оправдае доверието ни. Трябва да го убедите да ви… сътрудничи.

— Опитах на няколко пъти. Опитах да го накарам да приеме по-малка печалба, ако вие приемете по-малко количество оръжие и амуниции от предварително договорените. За да спасим тази сделка, всички ние ще трябва да проявим разбиране и да си сътрудничим. Засега той отказва да направи каквато и да е отстъпка.

— Това си е ваш проблем.

— Защо да е мой? Доскоро и не подозирах за тази сделка и научих случайно за нея. Ако Филип беше загубил съзнание по-бързо, и досега нямаше да знам абсолютно нищо.

— Вие сте съпругата и наследницата на сеньор Маккандлис. Знаем какви слухове се носят за вас, сеньора. Не се опитвайте да ни измамите и да откраднете парите ни. Това би била глупава постъпка, която ще ви струва живота. Ние сме по-силната страна. Същото се отнася и за съдружниците ви. Всички участваме в тази сделка, вярно. Но вие носите отговорност и трябва да изпълните задълженията си. Ако искате да живеете, сеньора Ракел, и да запазите близките и собствеността си, не ни предавайте. Предупредете съдружниците си, че постъпват неразумно. Давам ви, на вас и на тях, уна семана (една седмица) отсрочка до следващия петък, за да натоварите стоката на корабите. Следващия път трябва да науча по-добри новини или всички вие, включително и тези, които обичате, ще пострадат за предателството ви.

Рейчъл беше ужасена от заплахите му, но попита:

— Защо ме заплашвате? По същия начин ли постъпихте през февруари, когато съпругът ми се е опитал да откаже поръчката ви? Хари ми каза, че Филип възнамерявал да анулира договора, но променил намерението си в деня, в който се разболя и умря. Значи вие извършихте онези ужасни престъпления, за да го уплашите и да накарате отново да промени намерението си?

И Рейчъл разказа за злополуките, причинили смърт и разрушение, преди да продължи предизвикателно:

— Нима се нуждаете толкова от оръжието, че сте готови да вършите и такива неща, за да го получите? Затова ли Филип се е опитал да се откаже, защото е разбрал що за хора сте?

Карлос я изгледа странно и отвърна:

— Не зная за какво говорите. Идвали сме само три пъти: да сключим сделката, да платим предплатата и след това — да платим остатъка от сумата. Идвахме, свършвахме си работата и веднага си заминавахме. Не сме заплашвали, нито пък сме причинявали зло на никого тук.

Интуицията подсказа на младата жена, че събеседникът й казваше истината.

— Ако вие не сте се опитвали да сплашите съпруга ми, за да го заставите да работи с вас, кой тогава е направил това?

Може би Хари? — размишляваше тя. — Не мога да отговоря, защото не знам. Рейчъл събра цялата си дързост, за да попита:

— А можете ли да ми докажете, че сте платили на Филип? Имате ли договор или поне разписка с подписа, му?

— Имате думата ми. Трябва да приемете нея за доказателство.

— Значи аз трябва да повярвам на думата ви, но вие на моята — не, така ли?

— Si, защото на риск не са изложени вашите пари.

— Вие, а не някой друг, донесохте парите и сключихте договора, така ли?

— Si. Но не направихме писмен договор, да не би да го намерят испанските шпиони. Вярвахме на съпруга ви. Той не би посмял да ни изиграе номер. Същото важи и за вас.

Рейчъл реши да изпита докъде е решен да стигне в заплахите си.

— Какво ще стане, ако съобщя на властите за това недоразумение и за заплахите ви? Какво ще стане, ако ви арестуват?

— Ние имаме muchos amigos^[1], сеньора Ракел. Това би било много estupido^[2] от ваша страна и ще ви струва скъпо, на вас и на останалите. Други ще заемат местата ни, ако бъдем убити. Те също няма да ви повярват.

— Но аз казвам истината!

— Така ли, сеньора Ракел! Това е изкушението човек да ги запази за себе си, е голямо. Не трябва да му се поддавате, в противен случай няма да живеете дълго и няма да можете да ги изхарчите.

— Това мислят и съдружниците на мъжа ми, затова и отказват да ми помогнат да осъществим сделката. Кълна ви се, както се заклех и пред тях, парите не са в мен, нито зная къде са. Ако искате, проверете сами.

— No importa^[3], сделката остава в сила и трябва да бъде изпълнена, иначе…

Не беше нужно да довършва или да превежда изречението си, за да го разбере събеседничката му. Все пак тя реши да направи още един опит.

— А какво ще стане, ако изчезна, така че да не можете да ми сторите зло?

— Би ли могло всичко, което притежавате и обичате, също да изчезне, за да се спаси от нас? Мислите ли, че близките и приятелите ви ще бъдат в безопасност, ако ни предадете? Знаем достатъчно за вас и за другите. Разучихме всичко, преди да сключим договора със съпруга ви. Майка ви се казва Катрин Старджър и домът й е в „Уайт Клауд“. Не ви интересува дали ще убием втория ви баща. Прислужниците ви са Лулу Ма и Бърк. Много други живеят и работят в плантацията ви. Съпругът ви нямаше роднини, но той беше омбре (мъж) и се интересуваше и за другите. Много хора работят за компаниите ви. Знаем достатъчно и за съдружниците ви. Ако избягате с парите ни, няма да ви гоним, за да ви накажем — обещавам ви, че ще пострадат други заради вашето предателство. Това ли искате, други да заплатят за алчността ви?

— Не, моля ви, не наказвайте други заради това, което си мислите за мен. Парите ви не са в мен и не зная, как бих могла да ги събера, за да покрия разходите по сделката, но ще опитам.

И Рейчъл разказа всичко, което знаеше и което партньорите й претендираха, че знаят, за тази мистерия, но това изглежда нямаше никакъв ефект върху двамата кубинци.

— За да разреша загадката, трябва да зная повече. Кой е купувачът, човекът, който ви е изпратил да сключите тази сделка? Мога ли да поговоря с него, за да се опитам да намеря някакво разрешение на проблема?

— Не. Условията остават същите, никакви промени или откази.

— Кога е договорено това? Какви са причините? Как е било направено? Ако искате да разреша загадката, трябва да ми дадете повече сведения.

— Както желаете, сеньора Ракел. Срещнахме се през януари и се договорихме. Платихме аванса. Поръчката трябваше да отплава manana^[4]. През февруари сеньор Маккандлис настоя да получи цялата сума. Донесохме я преди седем седмици. Опасността от потушаване въстанието нараства с всеки изминал ден. Нуждаем се pronto^[5] от това оръжие. Трябва да придружим корабите до… мястото на срещата.

— Къде? Защо Филип е записал Хаити, когато местоназначението всъщност е Куба?

— Тази информация не ви е нужна. Това нито променя, нито утежнява проблема ви. Не бихте могли да разкриете на шпионите това, което не знаете, ако ви заловят и започнат да ви разпитват. Ние водим война. Борците за свобода защищават живота и каузата си, както и своите amigos. Не се опитвайте никога да мамите и предавате отчаяни hombres^[6], сеньора Ракел.

Младата жена не се опита да опровергае думите му, но те се запечатаха в мозъка й.

— Как така избрахте Филип? Може би именно човекът, който ви е свързал с него, пази парите? Кажете ми името му, възможно е да си върна сумата и бързо и безопасно да уредя изпълнението на сделката.

— Парите не са в Рикардо. Той сега е в Сантяго де Куба. Нашият amigo ни уведоми за оръжейните компании тук. Научихме, че съпругът ви разполага с всичко, което ни е нужно — фирми за оръжие, амуниции и корабни превози. Той беше най-доброто, което можехме да изберем. Поговорихме и сключихме сделката. Ние изпълнихме обещанието си. Каквото и да ви струва това, вие трябва да изпълните вашето. Както бащата е отговорен за постъпките на своето дете, така вие и останалите сте отговорни за действията на сеньор Маккандлис.

Безполезно беше да спори повече.

— Можете ли да ми дадете малко повече време, за да убедя съдружниците му и после да превозим оръжието от другите два града в Савана? — попита Рейчъл. — Не се опитвам да ви мамя, просто не мога да се справя сама с изпълнението на поръчката ви, още по-малко в кратък срок. Трябва да намерим парите, нужни за стоката и превоза й. Ние не сме богати, мистър Торес, а това са много пари.

Карлос се загледа в очите й известно време, след което заговори с приятеля си на испански, но избухливият Хоакин като че ли изобщо не беше съгласен с него. Най-накрая й каза.

— Una semana, една седмица, сеньора Ракел. Ако не се справите или ако се обърнете към властите, ще бъдем принудени… да убедим на практика приятелите ви и вас самата, колко неразумно и опасно е това. Comprende?

— Разбирам. Ще се опитам да направя всичко възможно, за да…

— Не се опитвайте, сеньора Ракел, направете го. Животът на много хора зависи от вас, както тук, така и в моята страна. Нашите управници ни научиха да бъдем жестоки. Няма да се поколебаем да използваме това, което сме научили, за да извоюваме свободата си.

— Съжалявам, че страната ви трябва да понася такива страдания, но аз нямам вина за тях. Знам какво е войната, какво значи да загубиш тези, които обичаш — изпитах го преди няколко години. Знам за борбата, която водите от шестдесет и осма година насам и независимо дали ми вярвате или не, надявам се, че ще победите. Бих искала да не се налагаше моята страна да остане неутрална… Мога ли да ви задам още няколко въпроса?

— Si — отговори с усмивка Карлос.

— Законна ли е тази сделка? Ако намерим начин да изпълним нашата част от задълженията, няма ли опасност да си навлечем сериозни неприятности с тукашните власти за това, че сме ви продавали оръжие?

— Няма защо да се притеснявате за това. Няма американски закон, който да забранява тази сделка. Съпругът ви получи нужното разрешително за превозването на оръжието.

— Съдружникът му ми каза, че има разрешително от митницата, но трябваше да бъда абсолютно сигурна, че всичко е напълно законно. В противен случай, колкото и да ме заплашвахте, нямаше да направя никакъв опит да ви помогна да получите оръжието си. Имам си достатъчно лични неприятности, за да добавям още е към тях.

— Всичко е законно. Но трябва да се направи възможно най… поверително. Comprende?

— Да. Един приятел ми обясни, че се борите за независимост. Разказа ми също за потопения от Испания кораб и за убитите американски моряци. Можете ли ни уверите, че това няма да се случи отново? Не искам да рискувам живота на моряците от екипажите си.

— Няма опасност, имате думата ми. Отговорете на един въпрос, сеньора Ракел: какви други неприятности имате и могат ли те да се отразят на сделката ни?

Младата жена предполагаше, че вече са чули клюките, които се носеха из града, така че по-добре беше им каже истината.

— Казахте, че сте чули слуховете по мой адрес.

Карлос кимна и тя продължи.

— Те не са верни. Но местните власти отново започнаха разследване и ме поставиха под наблюдение. Не са убедени, че Филип е умрял от холера, предполагат, съм го убила. Не могат да го докажат, защото нямам вина за смъртта му. Това отчасти е причината, поради която не можех да тръгна и да задавам въпроси за тази тайнствена сделка на Филип и за много липсващи пари. Така бих им дала основателен мотив да ме подозрат. Компренде?

— Si, сеньора, но за нас е без значение дали сте виновна или не, интересува ни единствено оръжието.

— За мен обаче това има значение. Не съм го убила и парите ви не са в мен. Ако, както се оказа след смъртта на Филип, бизнесът му не беше пред фалит, щях да дам нужните пари, за да могат съдружниците му да довършат тази сделка. Точно сега трябва да се справя с два сериозни проблема, като желая да се измъкна благополучно и от двата. Съпругът ми не ми остави почти никакви пари, така че не мога да върна вашата сума. Не искам обаче заради това да ме подозирате несправедливо, че парите ви са в мен. Отчаяната му нужда от средства е била сигурно причината, заставила го да приеме и да сключи този договор с вас. Разбрах, че бил пред финансова катастрофа едва когато се опитах да се заема с делата му след неговата кончина и това беше жесток удар за мен. Вече се срещах със съдружниците му по повод тази мистерия и липсващите пари. Знам, че ако не ви помогна, ще ме убиете и ще унищожите малкото, което ми е останало. Трябва да съм кръгла глупачка или откачена, за да желая толкова силно парите ви, че да ги открадна. Аз обаче нито съм луда, нито съм идиотка.

— Това е bueno^[7], сеньора Ракел, защото би ми било много неприятно да изгоря толкова хубава casa^[8] като тази и да убия такава красива жена като вас.

— И ще го сторите, дори ако съм невинна за това, в което ме обвинявате?

Карлос впи умишлено ледения си поглед в умоляващите й очи.

— Si, но това ще ми причини мъка.

Той се усмихна и добави:

— Не ме карайте да страдам заради вашата глупост и алчност.

Рейчъл го изгледа, стисна здраво зъби, после каза:

— Не вярвате на нито една моя дума, нали?

— Без значение е дали вярвам или не. Имам заповед да се върна с оръжието. Ако не мога да я изпълня, виновниците за това трябва да умрат. Ще изпълня дълга си.

Младата жена не се съмняваше, че ще постъпи точно така, както казваше.

— Не е честно да ни държите отговорни за един милион долара, които дори не сме видели. Не можем да се справим с такава голяма загуба. Надявате се да платим за оръжието ви от джобовете си, а те са почти празни, и при това — без да имаме никакво доказателство, че сте платили на Филип. Защо не ни помогнете да разрешим този въпрос така, че никой да не пострада?

— Това не е наш проблем, сеньора Ракел, но ние ще го разрешим.

Младата вдовица отвърна нападателно:

— Не се и съмнявам в това. Как мога да се свържа с вас, когато се наложи да ви съобщя нещо?

Карлос се усмихна криво.

— Ще дойдем идния петък. Ако се опитате да ни измамите или да ни убиете, нашите amigos, които ще заемат местата ни, няма да бъдат толкова любезни и великодушни, колкото е Карлос Торес днес. Дано следващия път, когато спра погледа си на това красиво лице… — и той се опита да погали пламналото й от гняв лице.

Рейчъл пресече ласкателните му думи, отблъсна ръката му и го погледна право в очите.

— Да не си посмял да ме докоснеш! — каза задъхано тя.

— А, ето една огнена, умна и смеела жена. Би било чудесно да имаме такава compatriota^[9], нали, Хоакин?

Заядливият му приятел промърмори нещо и се намръщи.

Карлос довърши прекъснатите си преди малко думи:

— Дано следващия път, когато спра погледа си на това красиво лице, сеньора Ракел, да имате по-добри вести за нас.

— Младата жена го погледна още по-решително и ледено.

— Надявам се новините да бъдат добри и за двама ни. Искам този неприятен въпрос да се уреди по-бързо и окончателно.

Карлос възкликна с одобрение и възхищение:

— Вие сте умна, така че не се съмнявам в успеха ви. Adios, огън на сърцето ми.

Рейчъл проследи с поглед двамата кубински бунтовници, които се метнаха на конете си и се отдалечиха. Изглеждаха сякаш родени и отгледани върху седлата. Тя се облегна на вратата на верандата, затвори очи и въздъхна тежко, за да намали напрежението си. Малко по-късно се почувства напълно изцедена, без капчица сила. Не можеше да повярва, че бе преживяла тази ужасна сцена. Не се съмняваше, че тези мъже могат да я убият. Ако поне Дан беше тук…

А защо не е? — попита разтревоженият й мозък.

 

 

Беше я оставил напълно беззащитна в такъв тежък момент, а и не се бе върнал предишния ден, както бе обещал. Това я бе принудило сама да се изправи лице срещу лице с двама опасни врагове.

Старите й страхове и съмнения за неговата истинска самоличност отново започнаха да я измъчват. Днешното му отсъствие идваше точно навреме, за да даде възможност на двамата бунтовници да я наплашат. Да не би Дан да бе един от тях? Неизвестният клиент? Дали помощта му и романтичните им отношения не бяха само хитър капан, използван, за да разкрие това, което той мислеше, че е истината за нея? Или пък опит да я сплаши така, че да даде парите, които твърдеше, че не притежава? Дали не се лъжеше в преценката си за своя любим?

Не, Рейчъл, този път преценката ти е правилна — зауспокоява се тя. — Той наистина те обича и те желае. Някаква причина, може би лошото време, трябва да го е забавила. Той ще се върне скоро и ще ти обясни. Не превръщай една обикновена грешка в престъпление! Вярвай му. Той е единственият, който може да ти помогне и ще ти помогне.

Но как би могъл един мъж, даже ако той е силен, умен и смел като Даниел Слейд, да се справи с двамата опасни бунтовници и другите кубинци, които биха ги заместили? Опитвайки се да я спаси, той самият можеше да бъде убит, както я беше заплашил Карлос, както я предупреждаваха неотдавна получените писма. На всичкото отгоре не може да се обърне за помощ към властите. Нямаше да разберат, нито да й повярват или да й помогнат. Само щяха да решат, че имат допълнителна причина да я обвиняват: кражба, измама, незаконна търговия с оръжие й кой знае какво още. Нямаше избор, трябваше да намери начин да изпълни поетото към бунтовниците задължение, за да спаси не един живот.

 

 

В петък по обяд Рейчъл седеше в кантората на Милтън. Във въздуха се усещаше силно напрежение. Не беше казала на верните си служители за посещението на кубинците и все още не се бе видяла с Даниел Слейд. Беше обаче с твърдо намерение да реши проблемите си така, че да не изложи на опасност тези, които обича.

— Не те разбирам, Рейчъл. Какво съм сторил, за да ме намразиш и да искаш да си отмъстиш? Не съм виновен за незавидното положение, в което се намираш, защо се държиш така, сякаш искаш да ме накажеш? Мислех, че сме се разбрали да уредим този въпрос като приятели, но явно съм се лъгал. Би ли обяснила, ако обичаш, защо постъпваш по този начин?

Младата жена забеляза враждебния му тон и злите му зелени очи, но този път не се страхуваше от него.

— Не те мразя, Милтън, нито пък ти отмъщавам или проявявам глупав инат. Онзи ден, след като ме шокира с новината си, ти ми каза, че съжаляваш за това, че трябва да вземеш дела ми от компанията, но нямаш избор. Е, аз също нямам друг избор, освен да се защитавам. Помоли ме да проявя разбиране за положението, в което се намираш. Сега ти на свой ред ми дължиш същото. Нямам друго доказателство, освен думите ти, че документът и заемът са действителни. Както каза, става въпрос за много пари — мои, както и твои. Не виждам смисъла във всичко това, особено в датата за разплащане. Нито пък в нетърпението ти да ме отстраниш от фирмата. Даде съгласието си за една седмица отсрочка, след което още на следващия ден съобщи чрез вестника, че ставаш едноличен собственик. Как успя да публикуваш тази новина толкова бързо? Това би могло да стане само рано сутринта, преди срещата ти с мен. През цялото време, когато сме разговаряли, ти не си имал никакво намерение да удържиш на думата си.

Милтън се съгласи, намръщил лице.

— Имаш право, дадох обявата, преди да се срещнем. Иначе трябваше да чакам следващия брой. Реших, няма защо да губя време, тъй като според мен не можехме да вземем друго решение. Когато обаче срещата ни се разви по-различно от очакванията ми, вече беше късно да се откажа от публикуването на съобщението.

— Защо не ме предупреди? Мислеше, че няма да го прочета ли? И защо ми написа такова враждебно и почти заповедническо писмо вчера?

— Защото ти не удържа обещанието си да дойдеш и подпишеш документите. Бях ядосан и притеснен…

— По-точно — прекъсна го Рейчъл, — ти се страхуваше, че днес може да ми платят за изпълнението на договора и че в такъв случай ще откупя частта си от компанията. Имаш ли начин да докажеш, че споразумението е автентично?

— Всеки съд би признал, че подписът е на Филип и че условията са напълно валидни.

— Така ли, Милтън? Абсолютно сигурен ли си?

Стори й се, че той започва да показва признаци на безпокойство, когато тя така уверено оспори думите му.

— Да не би Франк Хенли да ти е казал противното?

— Още не съм ходила при него. Исках първо да поговоря с теб. Никой от нас не иска неприятности или скандал точно сега.

— Това е вярно. Как според теб е справедливо да постъпим?

Младата жена забеляза саркастичния му тон, но не му обърна внимание.

— Вече се срещнах със загадъчния клиент, но остатъкът от сумата няма да ни бъде платен преди доставката на стоката — излъга тя. — Хари обаче иска веднага да получи своята част. Веднага, след като успея да го убедя да ни съдейства, товарът може да бъде изпратен и тогава ще ни платят. След което и на теб ще ти бъде платено.

Събеседникът й попита с широко отворени от учудване очи:

— Искаш да кажеш, че все още държиш да бъдем съдружници?

— Не се ужасявай толкова. Напълно ме удовлетворява да бъда таен съдружник, за да запазим клиентите и бизнеса си.

— Мен обаче това не ме удовлетворява, Рейчъл. Това окончателно ще съсипе фирмата.

— Забрави ли кой притежаваше по-голямата компания, преди да се слеете? Или кой привличаше повечето от клиентите?

— Филип никога не е работил повече от мен! Дори по-малко!

Младата вдовица се почувства засегната от недоброто му отношение към починалия й съпруг.

— Ти загуби още един клиент, Милтън. Можеш да отмениш потеглянето на кораба за Хаити днес. Изпълнението на договора ще се проточи. Освен това клиентът ми поиска капитанът на „Мери Уинд“ Даниел Слейд да достави стоката, когато поръчката бъде готова. Той им е предложил да транспортира оръжието по-бързо и на по-ниска цена.

Милтън подскочи възмутен.

— Не можеш да постъпиш така с мен! — извика той. — Нуждая се от тази сделка. Двамата с Филип имахме договор.

Младата жена отговори спокойно:

— Покажи ми договора, който си подписал с моя клиент, и ще му кажа, че трябва да го изпълни.

Милтън отново седна на мястото си.

— Нямам такъв договор и ти го знаеш!

— Нима? Изглежда, че доста неща не сте ми казали — ти, Хари, Джордж и дори Филип. Уморена съм от всички тези тайни, които ме съсипаха душевно и финансово. От сега нататък обявявам война на всичко или всеки, който се опита да ми навреди. Ако си толкова сигурен, че можеш да спечелиш спора помежду ни, нека се явим пред съда, за да докажеш там правотата си.

Видя как Милтън пребледня и потрепери.

— Боже мой, ти наистина говориш сериозно! Ще се бориш за това, независимо дали си права или не!?

— Дяволски прав си, точно така ще направя — отговори решително Рейчъл, за да го убеди, че нищо не може да я накара да се откаже. — Опитай се да ме поставиш и друга клопка, и аз ще ти покажа отново ноктите си!

Събеседникът й я погледна недоверчиво и притеснено. Стана и се заразхожда из стаята, размишлявайки по въпроса. Най-после се обърна към нея и рече:

— За да спася фирмата и да избегна неприятен скандал, ще ти дам още една отсрочка, ако се съгласиш междувременно да пазиш в тайна съдружието ни. Но само до приключването на мистериозната ти сделка, независимо от резултатите от нея. Повече от това не мога да направя. Съгласна ли си?

Сега беше неин ред да го погледне. Той беше отстъпил. Може би все пак Дан беше прав, че съдружникът й искаше да я измами. А може би Милтън се беше изплашил от предизвикателството й?

— Приемам — отговори тя, за да спечели поне време, докато успеят да го изобличат, сигурно Дан знаеше как да стане това. — Ако поне за известно време забравиш за този дълг, няма да намесвам съда или господин Хенли в спора ни.

— Трябва ли този път да искам да подпишеш пред свидетели обещанието си?

Рейчъл не му позволи да продължи със сарказма си.

— Както желаеш. Може би идеята е добра, защото така няма опасност отново да промениш предварително уговорената дата на отсрочката.

— Само се пошегувах.

Личеше, че се смее насила.

— Надявам се.

— Кой е този тайнствен клиент?

Младата жена стана и оправи полата си.

— Не мога да ти кажа.

— Защо? Още една от тези тайни, които каза, че мразиш, така ли?

— Не, клиентът настоява за това. Съжалявам.

— Ясно. За мен е без значение кой е клиентът. Уреди бързо този въпрос, Рейчъл.

— Можеш да си сигурен, че така и ще направя. Довиждане, Милтън. Скоро ще получиш вести от мен.

— Надявам се, Рейчъл, и се надявам да бъдат добри… О, да, рано тази сутрин по влака пристигна стока, изпратена от Джордж Ледърс. Стовариха я в склада ни в южната част на града.

— Благодаря. Скоро ще се погрижа за нея. На твое място, Милтън, бих поставила пазач. Не би искал да й се случи нещо, докато ти отговаряш за нея, нали? Спомни си за инцидентите преди няколко месеца. Клиентът ми няма да е доволен, ако нещо се случи с амунициите. Не изглежда човек, комуто можеш да противоречиш или да разочароваш.

— Незабавно ще се погрижа за това.

— Решението ти е разумно. Още едно опустошение няма да се хареса на клиента ни.

— Обещавам ти, че стоката ще бъде в безопасност.

— Разчитам на честната ти дума. Приятен ден, Милтън.

След като излезе, Рейчъл се поздрави за успеха, който беше постигнала благодарение умния съвет на Дан. Първата й работа сега бе да изпрати телеграми на Хари и Джордж, за да ги запознае с последните новини. След това трябваше да отиде до пристанището, за да разбере какво става с кораба на Дан. Съжаляваше, че не се бе сетила за това по-рано, защото изгаряше от нетърпение да го види. Но ако корабът беше пристигнал, а капитан Слейд все още не я бе посетил, трябваше да открие причината за това.

 

 

Рейчъл се взря в красивия кораб, пуснал котва в пристанището, почти напълно закрит от другите плавателни съдове. Питаше се дали това място умишлено не бе избрано — отдалечено и скрито. Изкушаваше се да се качи на борда на „Мери Уинд“, за да разбере лично от капитан Даниел Слейд причината за особеното му поведение. Все пак реши, че е по-добре да се върне в къщи и там да дочака посещението и обясненията, които й дължеше, каквито и да бяха те, и когато и да дойдеше.