Джанел Тейлър
Бъди моя завинаги (15)

Петнадесета глава

Не се наложи Даниел Слейд да бъде окуражаван. Беше повече от готов да се отдаде за втори път на сладострастната одисея с нея, отново да се самозабрави в обятията й и да утоли жаждата си за нея, от която изгаряше. Знаеше, че поне засега не е възможно да бъдат дълго заедно, но тази вечер двамата щяха да се свържат така силно, че нищо повече да не ги раздели.

Дан разкопча двете катарами на жакета й, издърпа го нагоре през раменете й и го метна на един стол. След това развърза връзките на елечето й в стил „Помпадур“. Прокара пръсти надолу по ръката й, докато събличаше фината й блуза. Разкопча полата й и изчака, докато Рейчъл се освободи от нея. Метна и тази дреха върху купчината, която бе започнала да се расте върху стола. Хвана краищата на долната й риза и я измъкна през главата й. Налетите й гърди привлякоха очите му, когато младата жена се обърна, за да го погледне. С мъка откъсна очите си от тях и с треперещи пръсти разкопча обшитите й със златист ширити дълги до коленете гащи.

Рейчъл се усмихна и му помогна. След това захвърли съблеченото бельо. Когато Дан коленичи, за да събуе чехлите и чорапите й, Рейчъл изобщо не се почувства притеснена или засрамена от факта, че стои съвършено гола пред мъжа, когото обичаше и желаеше. Напротив дори й се стори възбуждащо това, че той сам я разсъбличаше.

Когато изпълни до край задачата си, Дан се изправи. Очите му пробягваха с възхищение и видимо удоволствие по матовата й кожа.

— Прекрасна си, Рейчъл. Всяка частица от теб е истинско съвършенство. Тялото ти е великолепно.

Бременността на Рейчъл не бе продължила толкова дълго, че да остави следи по гърдите, корема, бедрата и ханша й. В известен смисъл дори се радваше, че се случило така, защото нищо не напомняше на Дан, че тя е носила в себе си детето на друг мъж. Не се радваше обаче, че не е износила докрай детето на Крейг, защото то щеше да бъде и нейното, може би единственото дете. Но тази вечер нямаше да мисли за това. Ако докторът беше сгрешил и тя отново забременееше, тогава Даниел Слейд щеше да се ожени незабавно за нея.

— Мой ред е — прошепна тя. Очите й бяха два кафяво златни кехлибара, готови да пламнат всеки миг при вида на голото му тяло.

Рейчъл се усмихна, когато Дан вдигна ръце с думите:

— Твой съм. Прави с мен каквото искаш.

Младата жена смъкна сакото от широките му рамене и го пусна отстрани, като се опитваше да сдържи веселия си смях. Изкусително бавно разкопча ризата му и откри мускулестите му гърди, покрити с черен мъх. Сложи ръце от двете страни на врата му и бавно и възбуждащо задвижи пръсти надолу към гърдите му, погали зърната им и ги постави върху тънкия му кръст. Коленичи, за да събуе ботушите му, след това се изправи, за да разкопчае панталоните. Отново се наведе, за да ги събуе. Дан вдигаше един след друг краката си, за да й помогне. Когато всичките му дрехи бяха съблечени, изгарящият й поглед ненаситно се заразхожда по голото му тяло — от гарвановочерната коса до босите стъпала. Искаше й се да бъде по-светло, но в стаята й не гореше лампа. Виждаше го само благодарение на процеждащите се през двата прозореца последни отблясъци дневна светлина. Никога преди не беше разглеждала така мъжкото тяло. Сега обаче, с мъжа, когото обичаше, това й доставяше удоволствие. Постави дланите си върху мускулестите му гърди и, без да откъсва очи от неговите, прошепна:

— Ето това е съвършенство, Даниел Слейд. Ти си прекрасен. Караш ме да се чувствам толкова смела и да забравям срама си. Ти прогони съмненията, страховете и задръжките ми. Направи от мен буйна и страстна жена. Когато съм с теб, не изпитвам свян, нямам задръжки.

— Не трябва ли да бъде точно така, когато двама души се обичат истински, Рейчъл? — попита той с дрезгав от сдържано желание глас.

— Не съм го подозирала, преди да те срещна, но сега вече знам, че е така.

Докато се целуваха, голите им тела се притискаха плътно едно до друго и това разпалваше още повече страстта им. Дан хапеше леко шията й, раменете, ухото. Тя въздъхна с наслада. Пръстите им пробягваха навсякъде по телата им, отбелязвайки разликите между двамата. Изгаряха от желание да слеят телата си и да задоволят глада си един за друг, но съзнателно бавеха жадувания миг.

Докато пръстите на Дан галеха гърба й, тези на Рейчъл милваха раменете и гърба му. Тя потрепери, когато той прокара ръка по дължината на гръбначния й стълб и дъхът й секна в мига, в който обхвана хълбоците й и я притисна още по-силно към себе си. Впи нокти в гърба му, наслаждавайки се от допира на железните му мускули. Започна да гали силните му ръце и да се опива от докосването на косъмчетата му по дланите си. Искаше й се да погали и опознае всеки сантиметър от тялото му.

Дан я вдигна на ръце и я постави върху леглото, без дори да отгърне покривката. Искаше му се светлината да е малко по-силна, за да могат очите му също да се насладят на чудесната й кожа. Но трябваше да се задоволи само с процеждащата се през прозорците лунна светлина. Тази нощ неговите ръце, устни и сетива щяха да заместят зрението му. Устата му се сля с нейната с такава страст, че и двамата останаха без дъх.

Рейчъл вдъхваше мъжкото ухание на тялото му, премесено с екзотичния мирис на одеколона му. Устата му имаше дъх на мента, изкусителна и предизвикателна. Езикът му танцуваше заедно с нейния безмълвен еротичен танц.

Устните на Дан се спуснаха по тънката й шия, надолу към гърдите й. Езикът му заигра с наедрелите й зърна. Кръжеше около тях отново и отново, и те ставаха още по-твърди. Ръката му с милувки се добра тъмнокафявия окосмен триъгълник. Космите бяха меки и пухкави, леко овлажнели — свидетелство за възбудата й. Пръстите му галеха неуморно тъмната коприна, зъбите му нежно си играеха със зърната на гърдите й.

Удоволствието, сладко и мъчително, завладяваше все по-силно Рейчъл. Зараждаше се някъде дълбоко в нея, ставаше все по-мощно и всеобхватно, докато накрая цялото й тяло затрепери от наслада. Тя се извиваше и стенеше, копнежът й за него ставаше все по-голям и настойчив. Всяка клетка от тялото й отговаряше на ласките му. Чувстваше се толкова щастлива, истински жива с него, че не можеше да си представи да го загуби. Колкото по-силно удоволствие изпитваше, толкова повече искаше, този път вече знаеше какво.

Дан беше развълнуван и окрилен от буйната страст, с която му отговаряше Рейчъл. Удоволствието му се увеличаваше от насладата, която усещаше, че й доставя. Той се настани върху нея, разтвори бедрата й и се подчини на безмълвната й молба да я вземе докрай.

Вълна от щастие заля Дан, когато Рейчъл обви с крака бедрата му и сля движенията си с неговите. Устните й се впиха в неговите, телата им сякаш се вляха едно друго. С цялото си поведение тя го насърчаваше. Ако до този момент тялом или духом Дан се бе съмнявал сега той бе абсолютно сигурен — Рейчъл беше жената създадена единствено за него. Беше се любил страстно и с други жени, но с Рейчъл всичко беше различно. Сърцето и душата му, цялото му същество, се изпълваха с неизпитвани досега, невероятни чувства.

Същите чувства изпълваха и нея. Последните й съмнения бяха изчезнали, победени от възторга и насладата, които изживяваше заедно с Даниел Слейд. Това не беше само сливане на изгладнелите им тела, това беше сливане на душите им. Всичките й сетива лудееха, пуснати на свобода. Беше се отдала изцяло. Този мъж бе всичко, от което се нуждаеше.

Бурните реакции и пълна освободеност на Рейчъл разгаряха още повече желанието на Дан. Страстта й го вдъхновяваше да й даде всичко от себе си. Само тя можеше да угаси огъня, който го изгаряше. Устните и ръцете му не и даваха нито миг покой и я изпращаха във висините на безпределната наслада. Тя стенеше трескаво, останала без дъх от стремежа си към него. Посрещаше пламенно всеки негов тласък. Отдаваше се така, че го принуждаваше забързано да се движи в нея. Какво сладко мъчение беше да се любят така!

— Обичам те, Дан — прошепна тя, без да си дава сметка за изречените думи.

Морският капитан чу думите й и сърцето му бясно заби от радост. Разбираше, че Рейчъл ги е казала несъзнателно. Усещаше единствено любов, страст и безкрайно удовлетворение. И двамата летяха върху крилете на блаженството.

Чак когато дойдоха на себе си, усетиха, че телата им са мокри от потта. Езиците им усещаха соления вкус на страстта, когато целуваха лицата и раменете си. Силно притиснати един към друг, те си почиваха след страстната възбуда, която бяха преживели.

— Казах, че съм готов да се бия за теб, Рейчъл — засмя се Дан, — но не съм предполагал, че една битка може да бъде толкова приятна и възторжена.

— Ако се биеш по този начин, дръзки ми пирате, с радост ще те предизвиквам всеки ден и всяка нощ.

— Рейчъл Маккандлис, колко ненаситна си станала.

Тя също се засмя.

— Не можеш да ме обвиняваш, господин пират. Вината за това е изцяло на учителя ми. Той е решил на всяка цена да ми предаде всичките си знания. Уви, страхувам се, че и ученичката изгаря от желание да получи тези знания.

— По-добре използвай максимално този час, моя прекрасна ученолюбива възпитанице, кой знае кога отново ще имаме възможност за това.

Рейчъл го целуна и прошепна, без да отделя устните си от неговите:

— Цялата съм слух, зрение и възприятие тази нощ, талантливи учителю!

— Дай ми малко отдих и след това ще те накарам да изгаряш от страст и желание, а после ще утоля жаждата ти.

— Досега винаги си изпълнявал обещанията, които си ми давал. Няма да позволя точно тази нощ да не удържиш на думите си. Да те нахраня ли с изстиналата си вечеря, за да получиш силата, от която се нуждаеш? Боя се, че не съм подходящо облечена, за да слезем долу и да хапнем нещо топло.

След като се целуваха и галиха още известно време, Дан стана от леглото. За да запази интимността на обстановката, той дръпна пердетата, преди да запали лампата. Завърза ризата около кръста си и огледа подноса с надеждата да открие нещо по-вкусничко.

Рейчъл наметна някакъв широк пеньоар, пристегна го с колан и отиде при Дан.

— Я да видим — прошепна тя, като не откъсваше поглед от храната. — Хляб, плодове, салата от ранни зеленчуци, десерт и сирене — това като че ли е най-доброто, което можем да изберем. Месото и зеленчуците вече са изстинали и мазнината се е втвърдила. Кафето също е студено, но можем да си разделим тази чаша вода. Аз ще ползвам лъжицата, а ти вземи вилицата.

— Мога да се облека, да сляза долу и да донеса нещо топло.

— Половината от това тук е напълно достатъчно за мен. Но ако ти искаш нещо друго, или тази храна е малко, за да се нахраниш, ще поръчаме още един поднос.

— И на мен това ми е достатъчно. Не бих искал после да действам с натежал стомах.

Пълният й с обожание поглед галеше непокорната му черна коса и блестящите му сини очи.

— Даниел Слейд, след като ме хвана в мрежите си, си станал съвсем безсрамен.

Усмихнаха се един на друг и избухнаха в смях.

Докато се хранеха от една чиния и използваха обща чаша, Дан съобщи:

— Крайно време е да се запознаеш с Люк Конър и екипажа ми, да дойдеш на кораба, за да видиш как живея. Това ще ти помогне да ме опознаеш по-добре. Ще се погрижа да ме посетиш веднага след като се върнем в Савана. Стига да не се страхуваш, че ще вдигна котва в момента, в който се качиш на кораба и ще те отвлека.

Рейчъл отвърна през смях:

— Няма да го направиш, защото не би искал всички да помислят, че бягам, защото съм виновна и уплашена. Не би допуснал властите да започнат да ме преследват.

Дан сдъвка и глътна залъка хляб със сирене и отговори:

— Но ти не си извършила никакво престъпление, любов моя.

— Властите все още не са се убедили в това, а и Хари може да ме обвини, че съм присвоила липсващите пари. Ще си помисли, че бягам с тях.

Рейчъл лапна няколко лъжици захаросани плодове.

— Как би могъл да се оплаче пред властите за загубени пари, получени от незаконна сделка? — Попита Дан.

— Не е незаконна, или поне той така казва. Джордж ми съобщи, че Филип бил получил разрешително за износ от митницата. Документите са при Хари. Щом митницата е дала разрешение, сделката трябва да е законна.

Рейчъл си взе от салатата.

— Може би да, а може би не. Не знаем какво е казал или направил Филип, за да получи нужните документи. Възможно е дори те да са подправени, както писмата, които получавам.

— Права си. И все пак, можеш да ме посетиш на „Мери Уинд“.

— Нима да е разумно, Дан. Нека не рискуваме да се, издадем.

— Доведи Лулу Ма със себе си.

— Това не променя особено нещата — тя ми е вярна помощница и приятелка.

— Тогава доведи Милтън Болдуин. Обясни му, че искаш да ме посетиш, за да видиш кораба ми, но че не желаеш това да породи разни клюки.

Рейчъл върна лъжицата си, пълна със салата, в чинията.

— Това наистина е възможно да стане по този начин пък и много ми се иска да видя твоя свят и да се запозная с приятелите ти. Може би и Милтън би искал да види един толкова красив и уреден кораб. Ще ти кажа щом реша какво да правя.

— Случило ли се е нещо друго след последната ни среща?

Рейчъл му разказа най-важните неща, включително посещението на втория си баща и за болестта на майка си, за които Дан вече знаеше.

— Написах писмо на мама, преди да отпътувам от къщи — призна тя. — Следващите ми действия зависят от отговора й.

— Нищо чудно, че си намерила необходимите гняв и сила, за да се опиташ да скъсаш с мен.

— Наистина съжалявам за това, Дан. Сгреших и постъпих необмислено. След всичко, което се случи миналата седмица, не мога да се начудя как запазих разсъдъка си.

Дан се спря да се храни, за да я попита:

— Какво се е случило, Рейчъл? Толкова ли тягостно протекоха срещите ти?

Не й се искаше да му разкрива тежкото си финансово положение, но Бърк може би вече му бе казал, че нещата са направо ужасни, а тя не можеше да допусне Дан да се усъмни, че има тайни от него. Все пак, тази нощ нямаше да му представи изцяло мрачна картина.

— Да, страхувам се, че да. Неотдавна Филип анулирал застраховката си. Новините от банката също бяха отчайващи. Като се прибави и тежкото финансово положение на трите компании, аз не разполагам с кой знае какви средства.

Филип я е оставил почти без пари? Какво може да е станало с богатството му? Хазарт? Скъпо струващото издирване на брат му? Неудачно инвестиране?

— Имаш ли нужда от пари? — попита Дан. — Мога да ти дам или да ти заема толкова, колкото са ти необходими, докато се решат проблемите ти.

Един морски капитан не би могъл да притежава сумата, необходима да реши проблемите й, но тя не би приела, дори ако той разполагаше с тези пари.

— Не, благодаря. Ще се оправя. Имам известна сума в къщи и очаквам печалбите от новата реколта. Казах и на тримата си съдружници, че съм съгласна да продават веднага след приключването на сделката и другите, вече поети ангажименти.

Да продаде семейния бизнес, макар че е свързан с този на Болдуин?

— А защо не запазиш корабната компания? Тя ще те издържа в случай, че реколтата пропадне — предложи той.

Рейчъл си взе още салата.

— Това не е разумно. И трите компании са в ужасно състояние. Наследявайки дяловете от предприятията на Филип, аз наследявам и неговата част от дълговете им. Предпочитам да се избавя от риска за едно бъдещо пълно разорение.

За да не придава особено значение на въпроса си, Дан попита, без да спира да яде от десерта:

— Как ще се издържаш?

Рейчъл не беше споменала, че смята да продаде бижутата си, за да свърже двата края до прибирането на новата реколта. Не можеше да разбере защо Дан не й предлагаше по-настойчиво помощта си, за да се измъкне от материалните затруднения. Може би беше решил, че една любовница би подхождала повече на авантюристичния живот, който води?

— Имам земя, която не е дадена под аренда. Мога да отглеждам животни или да произвеждам памук. Имам многогодишен опит и знания в тази област.

— Това би ли ти осигурило достатъчно средства, за да се издържаш?

— Ако не са достатъчни, по-късно ще помисля за нещо друго. Отсега няма смисъл да се притеснявам и да хабя силите си по този въпрос, след като имам много по-трудно разрешими проблеми пред себе си. Трябва да насоча цялото си внимание върху тях.

— Като например как да обясниш внезапното си заминаване пред властите?

— Не, това няма да ми се наложи. Поисках позволение, преди да напусна града. Казаха, че няма причина да не ми разрешат. Моят случай все още не е приключил, но засега разследванията им не са открили нищо подозрително за мен. Те няма и да намерят нищо, освен ако някой не изфабрикува фалшиви доказателства.

— Не ми харесват тези шеги и заплахи. Заключваш ли вратите и прозорците си? Носиш ли винаги пистолета със себе си?

— Изпълнявам съвсем точно заповедите ви, капитан Слейд.

— Положението изобщо не е забавно — смъмри нежно той.

— Зная, но или трябва да запазя чувството си за хумор или да плача. Неведнъж позволих на зли и жестоки хора да ме поставят при ужасни обстоятелства, и няма да позволя това да се случи пак. Вярвам, че има добри и мили хора. Трябва да бъда наистина сигурна, че злите няма да ми навлекат повече неприятности.

Това допадна на Дан.

— Преживяла си доста трудности, Рейчъл, но затова пък виж каква сила, гордост и смелост си спечелила.

Когато свършиха вечерята си, уточниха плановете си за следващия ден, след което се върнаха в леглото, да открият отново блаженството заедно.

 

 

Рейчъл вдигна ръка и почука на вратата на кантората на Харис Клементс. Искаше й се Дан да е с нея, но и двамата бяха единодушни, че ще е по-добре тя да отиде сама на срещата. Не се страхуваше, чувстваше се силна и решителна. Това донякъде се дължеше на любовта и вярата, които Дан изпитваше към нея. Заслуга имаше и желанието й да победи мъжа с лененоруси коси, който отвори вратата и се вторачи в нея.

Стоманеносивите очи на Хари като че ли се опитаха да я спрат на прага. Грубоватото му лице беше смръщено, квадратната му челюст беше здраво стисната. Стоеше напрегнат, сякаш се готвеше да се нахвърли върху нея. Поведението му ни най-малко не разколеба Рейчъл. Съзнаваше, че изглежда спокойна и самоуверена.

— Влизай и сядай — нареди той, — за да поговорим сериозно! Какво, по дяволите, става! — разкрещя се той, докато младата жена следваше командите му.

Рейчъл седна на един стол, прибра полите си и срещна яростния му поглед — всичко това с непроменено благоразположение и привидно самообладание.

Хари заобиколи бюрото и се отпусна в стола си.

— Филип е бил мъртъв, когато ти дойде тук и започна да се развяваш из града, като че ли всичко е нормално! — започна обвинителната си реч той. — Видях съобщението за смъртта му във вестника. За какво бяха всички тези дяволски преструвки.

Рейчъл отговори спокойно, без да откъсва поглед от лицето му:

— Успокойте се, Хари, иначе няма да можем да се изясним.

— Да се успокоя? — избухна той — Какво си намислила?

— Ще ви обясня, ако се успокоите и ме изслушате. Когато Филип усети, че умира, той ми поръча да проверя счетоводните книги на компаниите, преди да съобщя за кончината му. Вие обаче отказахте да ми ги покажете тогава. Сега обаче нямате извинение и трябва да ми ги дадете, нали сте мой съдружник. Защо не отговорихте на телеграмите ми?

Той я изгледа ядосано.

— Защото бяха пълни с глупости и лъжи!

— Не съм ви дала повод да се държите така нападателно и скандалджийски, Хари. Просто изпълнявах последната молба на Филип. Двамата не се познавахме добре и аз реших, че наистина тогава беше по-добре да не знаете, че съм станала новият ви съдружник. Но вие бяхте много зает и не ми отделихте нито време, нито внимание. Джордж беше по-любезен и благоразположен от вас. Въпреки всичко, и той ми е обиден, че тогава го измамих. Видях се вчера с него и се опитах да изгладя отношенията ни, но явно за това ще е нужно повече време.

— Очакваш, че ще повярваме на лъжата ти, че Филип е използвал последните си дихания, за да ти каже да ни проучиш, но че не е имал време да ти каже къде е скрил парите? Аз не съм глупак, Рейчъл, така че не се дръж с мен като с такъв! Не можеш да задържиш тези пари — те принадлежат на двете компании. И двамата с Джордж сме взели заем от банката, за да изпълним поръчката му, така че сумата трябва да ни бъде върната. Иначе сме разорени, и ти също. Това ли искаш да стане? Това ли е искал той?

Рейчъл изхлузи шнура на платнената си чантичка от китката на ръката си и я постави в скута си, докато отговаряше:

— Разбира се, че не. Но парите не са в мен. Бях го написала в „глупавата“ си телеграма.

— Ако двете компании фалират заради твоята алчност, ти също ще бъдеш засегната. Сега, когато си наш съдружник, половината от дълговете са твой. Дай парите и аз ще забравя и ще простя тази малка слабост.

— Много мило и великодушно от ваша страна, Хари, но това е невъзможно. Накрая Филип започна да бълнува и не успя да ми каже къде е скрил аванса. Спомена само, че нещо не било законно и че се опитвал да, го осуети.

Рейчъл забеляза как новият й съдружник се вслуша напрегнато в думите й, като че ли се опасяваше от това, което Филип й беше казал.

— Дали не е имал предвид онази голяма сделка, за която като че ли никой нищо не знае?

— Не говори глупости! Тя е напълно законна. Единственият документ, който имам, е разрешителното от митницата в Савана. Дойде по пощата, значи Филип е успял да уреди този въпрос, за което, впрочем, аз горещо настоявах на последната ни среща.

Младата жена се престори на изненадана.

— Казваш, че е законна? Значи митницата е дала разрешение стоката да излезе от пристанището? И в теб има редовен документ за това?

— Защо това те изненадва?

— Всичко изглежда толкова тайнствено, толкова загадъчно, че аз реших…

Тя умишлено не довърши, за да предизвика по-остра реакция.

— Затова реших, че е по-добре първо да се срещнем с клиента и чак тогава да приемем сделката, ако Филип не е говорил за нея, какво тогава е имал предвид?

— Как бих могъл да зная? Ти си била до него и пак не си разбрала. Сега, когато знаеш, че сделката е законна, не отказвай да ни дадеш платения аванс. И двамата страшно се нуждаем от тях и то още сега, не, още преди седмици.

Рейчъл се престори, че вярва на Хари и че не крие нищо от него. Трябваше да създаде у него убеждението, че тя също иска договорът да бъде изпълнен, но че е объркана и разстроена — също като него.

— Те не са в мен, Хари, независимо дали ми вярвате или не. Веднага ще ви ги дам, ако ги намеря. Както вие сам казахте, и тримата ще понесем последствията при неуспех. Претърсих цялата къща, склада, кантората на Филип в корабната компания, дори и сейфа му. Бях в банката, видях се с адвоката и застрахователния ни агент. Разпитах Милтън. Нищо. Не зная къде другаде може да ги скрие. Не откривам смисъла на всичко това. Предсмъртните думи на Филип ме накараха да се страхувам за живота си и да мисля, че клиентът е опасен. Получавам заплашителни писма от деня на смъртта му. Надявах се да получа отговор на тези въпроси от вас, при предишното си посещение, но и двамата с Джордж твърдяхте, че не знаете нищо. Може би думите му са били само бълнуване, породено от треската.

— Ако въпросният клиент загуби парите си и не получи стоката, той действително може да стане заплаха за теб. Как би се чувствала и как би реагирала, ако някой ти открадне парите?

— Филип не ги е откраднал! Скрил ги е някъде, за по-сигурно. Умря, преди да успее да ви ги предаде или да ми каже къде са.

— Нямаше причина да задържа парите.

— Защо го е направил, Хари? Двамата не си ли вярвахте един на друг?

— Аз му вярвах. Затова и позволих да не ме информира за действията си. Очевидно обаче, той не ми е вярвал или е използвал парите, за да задоволи слабост си към хазарта.

Рейчъл погледна ужасено.

— Дори не споменавайте това, Хари. Ако не открием тези пари в най-скоро време, очакват ни големи неприятности.

— Само теб, Рейчъл — поправи я той. — Ти си отговорна за липсващите пари. Те бяха у съпруга ти и сега ти заемаш неговото място.

— Не могат да търсят отговорност от мен за това. Нима съществува закон, според който съпругата автоматично поема отговорност за действията на мъжа си. Не знам къде другаде да търся, Хари. Готова съм да вслушам в съветите ви. Ако Филип е помолил някой друг да ги пази вместо него, вече няма никаква вероятност този друг, който вече е богат, да дойде и да ги върне.

Тя се престори на ужасена и изпълнена с желание бъде полезна.

— Филип ми каза да приема сделката, но не ми обясни как. Надявах се да получа повече информация от вас и от Джордж по време на последното ми посещение, но и двамата твърдяхте, че не знаете нищо. Дори нямам представа колко е голям договорът и останах като гръмната, когато разбрах за това. Трябва да намери начин да спасим сделката.

— Как да го направим, Рейчъл?

— Тъй като не познавате клиента, не можете да знаете дали той би проявил разбиране към нашия проблем, нито дали ще се съгласи отново да преговаряме. Милтън е записал Хаити като местоназначение на доставката, дата за отплуване на корабите е товара четиринадесет май и инициалите на две имена — С. Т. и Дж. С. Той твърди, че не знае нищо повече по тази загадъчна сделка. Това не ни помага особено, ако въобще би могло да ни бъде от полза. Ние не знаем къде точно в Хаити трябва да пристигнат корабите и с кого да се срещнем там. Остава само една възможност — клиентът да дойде и да се срещне с мен, след като не получи поръчката си. Възможно е обаче и друго. Лицата с тези инициали да пристигнат на четиринадесети май или преди това, за да придружават товара до местоназначението му. Ако стане така, бихме могли да спасим сделката.

Забеляза, че Хари я наблюдава вече по-различно, като че ли се питаше може ли да й вярва и дали пък предложението й си струва.

— Казахте ли това на Джордж?

Рейчъл се престори на смутена.

— Не, миналия път вие казахте, че той не знае абсолютно нищо, дори за динамита. Не исках да се ядоса и да откаже да изпълни своята част от сделката. Имаме нужда от амуниции за пушките.

Разказа набързо измислената от нея история, за която се бяха уговорили с Джордж да предаде на Хари, ако се наложи.

— Правилно ли съм постъпила?

Забеляза, че съдружникът й започва да омеква и това й вдъхна увереност.

— Постъпила сте умно, за доброто на всички ни. Да се надяваме, че ще се измъкнем от дупката.

За да провери как ще реагира на другото й подозрение, Рейчъл попита:

— Ако тази сделка се провали, бихме могли да потърсим друг купувач на оръжието. Какво ще кажете за вълненията с индианците на Запад? Армията сигурно се нуждае от амуниции и оръжие. Можем да им предложим сделка, макар и при по-малка печалба. Това все пак е за предпочитане, отколкото да понесем тази огромна загуба, а вероятно и пълно разорение. Или пък да опитаме да намерим пазар някъде в чужбина. Все някъде по света има размирици и там се нуждаят от оръжие. Бих могла да се посъветвам с Дан за това. Корабът му е все още в пристанището на Савана в очакване на двете поръчки. Той обикаля целия свят, макар че избягва горещите точки, за да предпази кораба и екипажа си.

Хари се облегна назад в стола.

— Идеите са много добри, Рейчъл, но аз вече съм мислил по тях и съм проверил всеки възможен клиент и конфликтна зона. Компании, много по-големи и по-значими от нашата, ги контролират.

— Всичките? — повтори с нещастен вид тя.

Хари кимна утвърдително.

— О, Господи, това е ужасно. Ако не намерим парите от аванса или друг клиент, единственото, което ни остава, е да се уверим, че сме спасили поне това, което е възможно, от сделката.

— Как бихме могли да понесем загуба от петстотин хиляди долара?

— Със сигурност печалбата е една трета от тази сума — отбеляза младата жена.

— И така да е, остават още триста тридесет и три хиляди и триста тридесет и три долара, които трябва да покрием. Аз не мога да направя това.

— Нито пък аз, Хари.

И Рейчъл, за да покаже колко е отчаяна и искрена, започна да излага пред него тежкото си финансово положение, за което Хари може би вече знаеше или от Филип, или от шпионина си.

— Аз съм останала почти без пари, така че искам тази сделка на всяка цена да се осъществи. Филип не ми остави дори застраховка — анулирал я преди два месеца. Даже ако продам своя дял от трите компании, печалбата няма да е достатъчна. Банковата сметка на Филип е почти на нула, в кутията с пари за домашни разходи дрънкат стотинки. Арендаторите няма да платят преди септември, и то само при положение, че не се случи нещо с реколтата. Единствените средства, на които мога да разчитам в момента, са от продажбата на бижутата ми. Не мога да продам „Мос Хейвън“ и да остана без покрив над главата си. Трябва да ми помогнете да спася тази сделка, Хари. Моля ви. Вие също се нуждаете от печалбата, за да спасите предприятието си.

— Единствената причина да не продавам още компанията е, че чакам първо да приключим с тази сделка. Човек вече не може да спечели пари от оръжие, Рейчъл. Филип също мислеше да се откаже от производството на оръжие след приключването на сделката. Имаше невероятен късмет, че откри този богат клиент. Вече съм започнал друг бизнес, но не мога да си позволя да изтегля средства от него, за да спася загиващата компания. Новото ми предприятие е в Атланта, където ще се преместим да живеем веднага щом уредя нещата тук. Всъщност, точно там бях този уикенд, за да уточня някои подробности.

Рейчъл умишлено придаде жаловито изражение на лицето си и попита уплашено:

— А аз какво ще правя?

— Не зная, Рейчъл, не мога да ви помогна. Съжалявам.

Предполагайки, че съдружникът й не храни топли, а може би и никакви, чувства към съпруга й, Рейчъл възкликна гневно:

— Дявол да го вземе този Филип, който ни набута в задънена улица! Бас държа, че причина за всичко това са неговите залагания! Как е могъл да бъде толкова глупав и слабохарактерен! Не съм предполагала, че е пристрастен комарджия, иначе щях да сложа край на това! Единствено това би могло да го доведе до тази финансова катастрофа, която ми остави в наследство. Казах на Милтън и на Джордж да продават и то възможно най-изгодно за нас. Казвам и на вас същото. Но преди това не бихте ли ми дал малко време, за да спасим самите себе си?

Хари я погледна изпитателно и отговори:

— Бих могъл. Поръчката е почти изпълнена. Може да е лудост, но аз ще я довърша с надеждата, че вие, Рейчъл, можете да ни спасите, ако използвате красотата, ума и чара си.

Рейчъл остана с впечатление, че той се надява тя да върне по-късно и парите, ако няма друг избор.

— Благодаря ви за доброто мнение и доверието — каза тя. — Кълна се, че ще направя всичко, което е по силите ми. Всичко, което трябва, за да разреша тази загадка и проблема си.

Знаеше, че Хари не е разбрал истинския смисъл на думите й, но така беше по-добре.

— Само да не се омъжите за богатия ни клиент, за да го привлечете на наша страна — пошегува се той.

— Може би вече е женен — отговори тя, като че ли вече е обмисляла и този въпрос.

— Ако не е, сигурен съм, че ще бъде очарован и завладян от вас. Ще направи всичко възможно, за да притежава такъв рядък скъпоценен камък като част от новата си сделка с нас.

— Още един път благодаря… Мога ли да ви попитам нещо, което не мога сама да си обясня? Защо позволихте на Филип сам да урежда тази толкова важна сделка, и то по такъв нелогичен начин? — добави тя, преди той да е успял да се възпротиви на въпроса й.

— Защото ми беше приятел и съдружник, защото му вярвах. Нямах никакви съмнения, когато ми каза, че има намерение да се заеме с една поръчка. Тогава нямах причини за това. Не зная доколко имате представа за тежките загуби, които Филип понесе по време на депресията през 1873 година. Може би тогава е започнал да залага и е хлътнал. А може пък това да е резултат от семейния скандал и смъртта на баща му и брат му. Когато намери този клиент и сключи тази загадъчна сделка, както я наричате, аз се съгласих да му помогна да възстанови крупните си загуби. Е, освен това очакваната голяма печалба беше доста апетитна, така че позволих да бъда въвличан все повече и повече.

Рейчъл и за миг не повярва на думите му.

— Никога не съм подозирала, че Филип има финансови проблеми.

— Обикновено мъжете не споделят тези неща с жените. Донякъде и аз мога да бъда упрекнат за финансовата му нестабилност. По времето, когато той вложи пари в моята компания, работите вървяха чудесно. Имах договори за производство на оръжия за Уинчестър, Ремингтън и някои други. Те обаче развиха бизнеса си и анулираха договорите. Просто ни зарязаха след години съвместна работа, през които изпълнявахме безупречно и винаги в срок поръчките. Те завзеха всички пазари, американски и чужди. Не им беше трудно да привлекат нашите клиенти с името и репутацията си. Малка компания като нашата не можеше да оцелее с останалите нищожни договори. И започна да запада с всеки изминал ден.

Рейчъл усети горчивината в думите му и реши, че именно тази е причината Хари, а може би и Филип, да използват незаконно патентите на тези производители за направата на оръжието за бунтовниците. Все пак, тя не сподели подозренията си, за да запази в тайна това, което знаеше.

— Положението би могло да стане наистина опасно, ако не спазим договора с този богат и вероятно влиятелен клиент, и ако му кажем, че съпругът ви е загубил парите му, без значение дали ги е скрил или заложил. Мислите ли, че ще повярва, че никой от нас не знае нищо за този аванс? Лично аз се съмнявам. Той страшно ще се ядоса. Измаменият клиент може да постъпи по най-неочакван начин, когато му се противоречи. Трябва непременно да намерите тези пари, Рейчъл, и да ги възстановите.

Рейчъл убедително закърши ръце и облиза устни, за да покаже колко е уплашена от думите му.

— Обясних ви вече, Хари, не мога. Аз самата съм на ръба на бедността. Сигурен ли сте, че клиентът е платил на Филип?

— Филип каза и на мен, и на Джордж, че му е платил.

— Тогава на кого би доверил да пази такава голяма сума? И защо?

— Нямам представа, Рейчъл. Но вие можете да прегледате счетоводната книга на компанията, за да се уверите, че аз не съм получил никакви пари. Документацията е на ваше разположение, още повече вие сте моят нов съдружник.

— Има още нещо, което не ми е ясно.

Младата жена забеляза, че думите й възбудиха интерес у Хари.

— В дневника на фирмата като местоназначение на товара е отбелязан Хаити, но в последните си мигове Филип спомена нещо за Куба, за война и свобода, за остра нужда от оръжие. Бях забравила за това, докато не видях написано името на Хаити. Дан ми каза, че там бунтовниците се борят срещу испанското владичество. Разказа ми за някакъв кораб, пренасящ оръжие под американски флаг, който бил потопен, а екипажът му обесен. Испания трябва да обезщети семействата на екзекутираните, за да избегне конфликт с нас. Официално страната ни е неутрална, но в действителност май не е съвсем така. Ако тази пратка е наистина за кубинските бунтовници, това би могло да обясни защо Филип я пазил в тайна.

— Може и да сте права. Звучи логично.

Рейчъл усещаше, че Хари знае всичко, което му разказва. Тя обаче разкриваше своята информираност в тази област умишлено, с надеждата, че той ще се изпусне. Затова коварно продължи да разсъждава на глас:

— Ако става дума за поверителна военна операция или помощ, това би могло да обясни как Филип е получил разрешителното от митницата. Цял живот е бил в корабния бизнес, притежава част от компании за производство на амуниции и оръжие, така че някой, който го е познавал, е решил, че Филип е най-подходящият избор и се е свързал с него. Може би не му е казал къде нито защо трябва да се изпрати оръжието. Или пък, ако му е казал, Филип е искал да помогне на каузата им или да си осигури голяма печалба. Всичко, което ми разказа за съпруга ми, обяснява защо се е съгласил — бил е отчаян. Но като че ли междувременно се е случило нещо, което го е разколебало. Затова е променил решението си и е спрял изпълнението на поръчката. Защо тогава не е върнал парите? Вие казахте, че той е споделил в деня на смъртта си, че парите все още са у него. По това време той за втори път променя решението си и подновява договора. Защо го е направил? Единствената причина, която би го принудила и която аз знам, са ужасните инциденти, станали през февруари.

Рейчъл му разказа за тях и заключи:

— Филип сигурно ги е взел за предупреждение да прекратява договора. Той дори спомена нещо по този въпрос, когато беше изпаднал в треска. Разбирам, бунтовниците спешно се нуждаят от изпълнението на поръчката… но чак пък да извършат такива ужасни неща, за да я получат?! А какво тогава биха сторили с него ако не им се подчиним или не им върнем парите? Дявол да го вземе Филип! Умря, преди да успее да ми каже всичко! Сведенията, с които разполагаме, не ни вършат особено добра работа.

— Какво каза той, преди да умре? Спомена ли някакви имена?

Рейчъл знаеше какво тревожи Хари. С най-невинния глас и изражение тя повтори само тази част от историята, която беше използвала вече, за да го заблуди.

— Вие бихте ли продължила изпълнението на сделката, ако е предназначена за бунтовници?

— Разбира се, стига да съм сигурна, че няма да имаме неприятности. Филип е получил разрешение от митницата, следователно всичко по всяка вероятност е законно. Но обезателно ще поискам клиентът ни да представи доказателства, че двамата с Филип са подписали документа и че парите действително са били изплатени на съпруга ми. Първо доказателствата, после преговорите.

— Но ако сделката е секретна, едва ли са оформили писмен договор или разписка за парите.

Рейчъл се намръщи, но не се предаде.

— Може и да сте прав, но аз все пак ще разпитам и за това. Когато научихте от Милтън местоназначението, не се ли усъмнихте, че може би действителната цел е Куба?

— Не отричам, че предположих именно това, но го отхвърлих като глупаво и неоснователно. Не знаех това, което ми казвате сега, за да се усъмня. Не желая никакви неприятности във връзка с тази сделка, Рейчъл. Иска ми се да не бях въвличан в нея, но съм, ние сме. Трябва да намерим начин и да завършим поръчката или да опитаме да се измъкнем по най-безопасния начин. Трябва да пазим живота, семействата, приятелите и собствеността си от евентуални опити за отмъщение. Нека се опитаме да приключим с тази неприятна работа колкото се може по-скоро, така че и двамата да се захванем с нещо друго.

— Какво ще направим, ако открием, че именно клиентът ни стои зад онези злополуки? Или пък, че Филип е върнал парите, но те отказват да го признаят и се опитват да ни принудят да изпълним поръчката им?

— Авансът беше все още у Филип в деня на смъртта му, или поне той така ми каза. Обеща да го донесе следващия понеделник. Когато вие дойдохте тук и казахте, че е заминал на север за няколко седмици, направо побеснях. Нали не мислите, че се самоубил, защото е проиграл парите?

Физиономията на Рейчъл стана тъжна, изпълнена със съмнение.

— Честно казано, не зная какво да мисля, Хари. Надявам се, че не го е направил. Както и да е, Филип ни остави в изключително забъркана и опасна ситуация.

— Ако онези злополуки в действителност са били предупреждения, това означава, че тези хора не се шегуват. Ако им изиграем някой номер, те направо ще ни убият. Никой не е извил ръката на Филип, за да подпише сделката, но те ще са готови да направят много по-страшни неща, за да ни принудят да завършим започнатото от него. Това ме притеснява.

— Мен също. Трябва да отговорим до две седмици и половина или в най-лошия случай, малко по-късно. Да се молим всичко да мине благополучно.

И Рейчъл тежко въздъхна.

— Тези обсъждания ме изтощиха и морално, и физически. Няма да имате нищо против, ако днес следобед си почина и утре заедно прегледаме счетоводната книга?

Така той щеше да има време да телеграфира на Джордж и да провери разказаната от нея история. С общи усилия щяха да го измамят по-успешно.

— Няма, разбира се. Какво ще кажете да вечеряме заедно тази вечер? Жена ми все още е в Атланта — търси подходяща къща и нови приятели. Надяваме се да се пренесем там до края на лятото. Съжалявам, че се ядосах в началото, но положението ми изглеждаше напълно объркано.

— Няма нищо, Хари, вината беше моя. Но ви излъгах, защото бях толкова безпомощна и отчаяна. Радвам се, че ми простихте. Поканата за вечеря е чудесна идея, но Дан е заедно с мен, така че ще трябва да дойда с него. Може би е в хотела или някъде из града. Трудно бих могла да го убедя, че вечерята е делова, след като срещата ни тази сутрин продължи толкова дълго.

Младата жена забеляза недоволството на събеседника си.

— Не очаквах, че ще бъде тук.

И Рейчъл се засмя.

— Намери ме снощи в хотела. Упрекна ме, че съм тръгнала сама. Не може да разбере, че за такова кратко пътуване не е необходимо да ме придружава мъж и да ме пази. Той и семейството му са доста старомодни, мислят, че една лейди не може да излиза навън без придружител.

— Това не е толкова лошо, когато става дума за привлекателна и съблазнителна жена като вас, особено след заплашителните писма, които казвате, че сте получили напоследък.

Рейчъл отново забеляза познатата похотлива светлинка в очите му, но въпреки това се усмихна.

— Благодаря, партньоре. Една молба, не бих искала да обсъждаме делови въпроси пред него тази вечер. Разбира се, ако нямате нищо против. Това са лични работи, които трябва да си останат между нас и не са за ушите на роднините ми. Къде предлагате да вечеряме?

Хари предложи време и място за срещата и младата жена се съгласи. Поговориха още няколко минути, уточниха по кое време тя да дойде в кантората на следващия ден, вторник, двадесет и седми април. След това Рейчъл си тръгна, усещайки почти болезнено забития в гърба й поглед на Хари!

 

 

В петък Рейчъл се облече, за да отиде в Савана. Трябваше да се срещне с бижутера, за да види какво би могла да получи от продажбата на няколко от най-скъпите си украшения. Докато се приготвяше, размишляваше върху събитията от последните няколко дни. Вечерята с Хари и Дан в понеделник вечерта беше минала без проблеми, също както и другата й среща с Хари на следващия ден. Доколкото можеше да прецени, нищо в счетоводната книга не беше преправяно, а съдружникът й беше съвсем прав да се оплаква от състоянието на компанията. Според телеграмата, която бе получила вчера от Джордж, Хари го бе посетил в сряда и Джордж бе удържал обещанието си пред Рейчъл да говори само това, което се бяха уговорили.

Двамата с Дан бяха успели да откраднат още една пълна със страст нощ в Огаста. При завръщането й вчера вече я чакаше писмо от майка й. За облекчение и радост на Рейчъл, Катрин Флеминг Старджър се чувстваше по-добре и искаше да посети дъщеря си през следващия уикенд. Единствената част от писмото, която я бе разочаровала, бе потвърденото от майка й посещение при лекаря, придружена от Ърл през въпросните два дни. Следователно съмненията към втория й баща отпадаха, тъй като той не би успял да бъде едновременно на двете места, а Ърл Старджър никога не би наел някой да свърши мръсната работа вместо него!

 

 

Когато към един часа по обяд Адам Мейгс й плати справедлива цена за бижутата, които му бе предложила, Рейчъл отново почувства облекчение. Оттук имаше намерение да отиде в кантората на Милтън, за да го уговори заедно да посетят кораба на Дан днес следобед, но неочаквано случилата се неприятност осуети намеренията й.