Джанел Тейлър
Бъди моя завинаги (14)

Четиринадесета глава

— Успокой се, момиче. Прочетох във вестника за смъртта на Филип Маккандлис. Трябваше да дойда, за да разбера дали си добре. Имаш ли нужда от нещо?

Рейчъл впери поглед в четиридесет и едногодишния мъж, облечен безупречно и по последна мода.

— Интересува ли те?

— Не мислиш ли, че е крайно време да забравим дребните недоразумения между нас?

От възмущение широко отворените й очи се уголемиха още повече.

— Недоразумения? Ти, звяр такъв, ти ми налетя.

— Извинявам се, ако съм се държал прекалено свойски, опитвайки се да спечеля обичта ти. Ако не се беше изтръгнала така рязко от бащинската ми прегръдка, блузата ти нямаше да се скъса. Просто се опитвах да те успокоя и да те накарам да млъкнеш, преди другите да се чули писъците ти и да ги изтълкуват неправилно, както направи Уилям. Не съм искал да те плаша или да ти сторя зло, Рейчъл. Никога не бих го направил.

Младата жена гледаше право в лешниковите очи на мъжа, чиято непокорна кестенява коса обикновено изглеждаше като разрошена от вятъра, но днес беше грижливо сресана. Фините черти на лицето придаваха аристократичност на външността му, въпреки че нямаше благородническа кръв, нито пък благородни чувства.

— Ти си лъжец! Мразя те, Ърл Старджър.

Посетителят седна с уморен вид на дивана.

— Съжалявам, че изпитваш такива чувства към мен, момичето ми, защото грешиш. Майка ти плаче всяка седмица, откакто напусна къщата и ти се случиха толкова неприятности. Как можеш да си толкова жестока към нея? Ела да я видиш, Рейчъл. Кълна се, че няма да те прегръщам и дори няма да докосвам ръката ти, когато влизаме във вестибюла. Имаш честната ми дума.

Рейчъл стоеше все така изправена до вратата, вцепенена и с пламнали от силното възмущение бузи.

— Ти и чест! Ти подлъга мама да се омъжи за теб с красивите си лъжи и дяволския си чар. Ти не беше богат. Имаше пари само колкото да платиш дълговете и данъците ни.

— Никога не съм твърдял, че съм богат, момичето ми. Ако ме мразиш заради това, грешката не е моя. Аз успях да запазя плантацията за теб и семейството ти.

— Запазил си я за нас? Това се казва шега!

Гледаше мъжа, станал причина да напусне дома си, превърнал последните тридесет и един месеца, прекарани там, в истински ад за нея. Колкото и да се опитваше Ърл да прикрие излъчващите се от него злоба и похотливост, тя ги усещаше. Можеше да бъде очарователен и да заблуди всеки друг, но не и нея. Сега той контролираше изражението на лешниковите си очи, но тя беше виждала погледа му, изпълнен с див и ужасяващ я огън.

— Трябва да повярвам, че съвсем случайно си избрал красивата вдовица, собственичка на преуспяваща, макар и във временно затруднение плантация, за да вложиш в нея спестяванията си — кипна Рейчъл, — но веднага си се влюбил в нея и сте се оженили след два месеца. Ти дойде в дома ни с намерението да замаеш главата и да хванеш в мрежите си мама и никога няма да успееш да ме убедиш в противното. Ти си един алчен и нечестен янки! Дойде, за да забогатееш от „Уайт Клауд“, за да се възползваш от затрудненията ни. Практически двете с мама ни държеше като затворнички в плантацията, докато ти си играеше на богат и уважаван плантатор с твоите приятели, янките. Ти си причината брат ми Рандъл да умре, а Ричард и Розмари да избягат от къщи. Ако татко и Роберт бяха живи, щяха да те убият заради това, което ни стори.

Ърл въздъхна дълбоко, изглеждаше разстроен.

— Войната свърши, моето момиче. Няма вече Север и Юг, има само Съединени Щати. Освободи се от омразата и горчилката или те ще те унищожат. Майка ти ме обича и аз също я обичам.

— Обич? Знаеш ли ти какво е това любов?

Без да повишава глас, Ърл отвърна на удара й:

— А ти знаеш ли? Обичаше ли Уилям Барлоу, или Крейг Нюмън, или Филип Маккандлис, когато се омъжи за тях? Или дори по времето, когато ги погреба? Не, ти искаше единствено богатството и търсеше начин да избягаш. Не можеш да намериш щастието по този начин, момичето ми. Ела да ни видиш в къщи, освободи ума си от всичко това и ми дай възможност да ти докажа, че грешиш в мнението си за мен. Можеш да се върнеш у дома, когато пожелаеш.

— Не можеш да ме излъжеш, злобна змия такава. Някой ден и мама ще прозре грозната истина за теб. Това ще бъде краят на властта ти над нея. Дано само този ден дойде по-скоро, за да му се порадвам.

Ърл стана и тръгна към младата жена. Спря да се приближава, когато тя започна да отстъпва, като че ли готова да избяга от стаята.

— Тя не е моя пленничка, моето момиче. Ако не ме обичаше и не ми вярваше, щеше да се разведе с мен.

Рейчъл се изсмя озлобено.

— Мама никога не би предизвикала подобен скандал и ти го знаеш. Ще изтърпи всичко, но няма да се унижи, нито пък ще опетни името на семейството си, признавайки пред всички, че е постъпила много глупаво като се е омъжила за теб.

— Единствените скандали, които е трябвало да понесе семейството ни, се дължат на твоите грешки, Рейчъл. Не прави поредната. Промени живота си и освободи съзнанието си от черните сенки, които ти пречат да бъдеш щастлива.

Единствената черна сянка, който виждам, е в твоите очи, помисли си Рейчъл.

— С твоя помощ ли? — попита го саркастично тя.

— Ще направя каквото мога, за да поправя злото, което сама си си причинила. Може би не трябва да те обвинявам, защото по онова време си била доста объркана, след всичко, което войната причини на семейството и дома ти. Но оттогава измина доста време, пък и ти имаше достатъчно възможности да опознаеш живота, за да разбереш, че действията ми тогава бяха съвсем невинни, признак единствено на обич.

— Да не си луд? Злото, което съм си причинила? Не съм извършила нищо от това, за което ме обвиняват. В противен случай вече щях да съм в затвора или на бесилото. Освен това, ако бях способна да убия някого, първата ми и единствена жертва щеше да бъдеш ти.

— Как можеш да ме мразиш толкова, Рейчъл? Тази омраза е причина да вземаш погрешни решения. Дали ще можеш да се измъкнеш от неприятностите за трети, не, за четвърти път? Не е възможно да продължаваш да живееш по този начин и да оцелееш, момичето ми.

Рейчъл реши да приложи хитрост, с надеждата да научи нещо повече.

— Защо? Защото следващия път — защото не си успял да ме накараш да се върна в къщи в мръсните ти лапи — ще убиеш мен вместо съпруга ми? Или пък ще направиш така, че да се намерят сериозни доказателства, че аз съм виновна за убийството, за да ме осъдят?

— Рейчъл Ан Флеминг! — извика Ърл. — Чуваш ли се какви ги говориш? Дали наистина не си си изгубила ума? На Север има добри лекари, които биха могли да ти помогнат да се справиш с болестта си. Нека да се свържа с някой от тях, за да…

— Мошеник! Не съм нито луда, нито зла, нито проклета, нито глупачка, Ърл Старджър! Теб трябва да те прегледат и лекуват. Доста лоши са имената, давани на хора като теб — с низки страсти и порочни постъпки.

Ърл поклати глава.

— Ако не знаех колко си уплашена, щях наистина да се ядосам. И нямаше да ти предлагам помощта си. Но съм убеден, че си умствено болна и се нуждаеш от подкрепа, както впрочем и майка ти.

— Нито искам, нито имам нужда от помощта ти. Предпочитам да умра, но не и да падна толкова низко.

— Ако не промениш живота си, властите ще се погрижат за теб.

— Това поредната ти неуспешна заплаха ли е, жалки ми втори татко?

— Не те заплашвам нито днес, нито някога съм го правил, моето момиче. Ти извърташ всяка моя дума. Решила си на всяка цена да ме очерниш. Какво бих могъл да кажа или да направя, за да докажа, че не си права?

Играеш така, сякаш си пред публика, която те вижда за първи път, а не пред човек, който те познава много добре и няма да позволи да го заблудиш с дяволския си талант! — кипеше вътрешно Рейчъл.

— Преследваш ме от години, от мига, в който се запознахме.

— Откога обичта и съчувствието се наричат преследване?

— Не се опитвай да ме баламосваш с думите си, чудовище — произнесе с леден тон младата жена. — Ние с теб няма какво да си кажем и никога няма да има. Напусни дома ми и имението. И никога не се връщай.

— Какво да кажа на майка ти?

— Знае къде живея, ако се интересува от мен и поиска да ме види.

— Тя не може да пътува, Рейчъл. Болна е, много болна. Предполагам, че сърцето й е разбито заради теб и другите й деца, които я изоставиха и не се интересуват от нея.

Рейчъл се разтревожи.

— Била ли е на лекар? — попита тя. — Нещо лошо ли е? Или това е поредният ти хитър и жесток номер, с който искаш да ме заблудиш? Да ме примамиш да се върна в къщи?

— Заведох Катрин на лекар в Уейнисбъро на двадесет и шести миналия месец и отново миналия четвъртък. Той я прегледа и предписа две лекарства за укрепване. Ако до шести май не се почувства по-добре, ще я заведа отново. Мисля, че ако те види, това ще й помогне. Затова рискувах да се изложа на гнева и омразата ти днес. Щом отказваш да дойдеш да я видиш, поне й напиши няколко реда.

— Така че да можеш да откраднеш писмото ми, да го прочетеш и да използваш това, че си научил тайните ми?

— Рейчъл, Рейчъл, не бъди толкова глупава и безсърдечна. Дори ако това, което казваш, е вярно, каква опасност мога да бъда за теб в присъствието на майка ти и на слугите ти? Доведи и тях, за да те пазят от опасността, която виждаш в мое лице. Дявол да го вземе, носи и пистолет в джоба си, ако това ще ти помогне да се чувстваш по-спокойна! Единственото, което ме интересува, е здравето на майка ти.

Рейчъл не му вярваше, но усещаше, че става нещо сериозно.

— Ще помисля за двете ти предложения. А сега си тръгвай! — нареди тя.

Трябваше да провери и да разбере дали наистина Ърл е водил майка й на лекар на тези две дати. Ако го е направил наистина, Ърл не можеше да бъде наричан повече злодей. Ако ли не…

— Добре, моето момиче, щом това е твоето желание.

— Това е, засега. Довиждане, Ърл — пресече го враждебно тя.

— Довиждане, Рейчъл. Надявам се, че скоро ще се осъзнаеш.

В момента, в който мъжът стигна до вратата, Рейчъл каза:

— Да не забравя, престани да ми изпращаш тези ненормални послания, да ме преследваш, да претърсваш стаята ми в мое отсъствие и да стреляш по мен. Заплахите и нападенията ти не ме плашат.

Ърл я изгледа като че ли смаян от чутото, после въздъхна и поклати глава с обидено и съчувствено изражение.

— Ако някой те преследва, Рейчъл, това не съм аз. Наеми детектив, който да ме следи, така че да избиеш тази налудничава идея от главата си. Това е заблуда, моето момиче, въображение на един болен мозък. Потърси помощ, преди да е станало късно. Но ако всичко това, в което ме подозираш, наистина е вярно, незабавно си осигури телохранител, който да те пази.

Рейчъл се бе надявала да постави натясно Ърл, обвинявайки го неочаквано и изненадващо, но нищо не се бе получило. Всъщност, той май изпитваше симпатия към нея и като че ли наистина мислеше, че е луда.

 

 

Лулу Ма отново почука на вратата на спалнята на Рейчъл.

— Пак имате посещение, мис Рейчъл — съобщи на неспокойната си господарка икономиката. — Морският капитан.

Леденият поглед на младата вдовица разтревожи Лулу Ма. Изненада я и с поръчението, казано шепнешком, за да не я чуят долу:

— И този път не сервирай нищо, Лулу Ма, защото той няма да се бави. Ще гледам да се отърва от него колкото може по-бързо и, надявам се, този път завинаги. Бих предпочела да не се налага да чака толкова дълго, докато пристигне поръчката му от Огаста и Атина. Започва да се държи прекалено свойски и това не ми харесва. Уморена съм от мъже, които се опитват да ме прелъстят, за да ме използват. Днес няма да бъда добра и учтива, така че той сигурно ще престане да ме търси.

— Добре, мис Рейчъл, ще направя както казвате. Младата жена отново се огледа в огледалото. Бузите й още руменееха след разпрата с втория й баща, но се надяваше, че гневът от срещата с него щеше да й помогне да осъществи решението си.

Нищо неподозиращият мъж стана и се усмихна, но Рейчъл се намръщи в отговор. В погледа му се мярна объркване.

— Капитан Слейд, исках да ви изпратя съобщение, но днешния ден се оказа много изморителен — започна с официален тон тя. — Исках да ви уведомя да не идвате при мен днес, както и занапред. Размишлявах дълго върху нашата връзка и стигнах до извода, че тя няма бъдеще. Не е разумно да продължаваме да се виждаме.

Дан беше слисан и объркан. Тя изглеждаше и се държеше толкова студено, не беше нито ядосана, нито уплашена. Той се опита да поиска обяснение.

— Връзката ни вече е достатъчно силна и задълбочена, за да има място за недоверие. Да не би да се отдръпваш, защото се страхуваш от прекалено силните си чувства към мен? — изказа предположение той.

— Харесвам те като приятел, Дан, хубаво ми беше да се любя с теб, но прекалено сериозното ти и взискателно отношение към мен започва да не ми допада. Неотдавна погребах съпруга си, така че още не съм готова за нова любов и брак.

— Какво? — прошепна невярващо младият мъж.

Рейчъл беше репетирала тази трудна сцена много пъти в мислите си, така че вече знаеше без грешка ролята си.

— Благодарна съм ти за това, което стори за мен пред властите, но с всичко това вече е приключено. Трябва да продължа да живея и да уредя неотложните проблеми. Не мога да си позволя да се отвличам с безплодната си връзка с теб. Моля те да не се ядосваш и да не се опитваш да ми отмъщаваш, като отидеш в полицията и признаеш, че си излъгал. Това ще ти докара големи неприятности пред закона, а мен ще постави в ужасно положение. Ще ме принуди да кажа, че си се опитал да ме прелъстиш и понеже не си успял, си отмъщаваш, създавайки ми неприятности с промяната на показанията си. Ти подписа лъжливи показания — припомни му тя любезно. — Нека се разделим като приятели.

Дан разтърси глава, сякаш да се събуди от кошмарен сън.

— За какво всъщност говориш?

Рейчъл беше самата невинност.

— Опитвам се да те отблъсна възможно най-мило. Не те обичам и не те желая, капитан Слейд. Съжалявам, ако съм създала у теб погрешно впечатление, объркана от силното напрежение. Признавам, че сгреших, когато отстъпих пред теб и ти позволих да повярваш, че можем да имаме общо бъдеще. Всичко това се случи, защото бях прекалено разстроена и тъжна, за да мога да разсъждавам трезво. Двамата се забавлявахме добре. Харесахме се. Изживяхме заедно една изпълнена със страст нощ. Това е всичко. И за да успокоя съвестта ти, ще ти кажа, че не съм убила Филип или някой от другите си съпрузи, така че не съм те използвала като свидетел, от който имам нужда. Все пак, ти действително стана такъв тогава, когато положението беше най-отчаяно, затова съм ти благодарна. Ако си спомняш, никога не съм те молила да лъжеш или да ми помагаш. Идеята беше твоя.

— Какво се е случило, Рейчъл? Това, което казваш, е безумна, дяволска лъжа!

— Не, капитан Слейд, това е истина. Съжалявам, ако съм те наранила. Единственото, което мога да кажа в своя защита, е, че ти се появи в момент, когато бях изпаднала в слабост и аз се държах глупаво. Моля те, не ме търси повече. Беше една краткотрайна страст, но с това вече е приключено.

Смаян и до болка съкрушен, Дан я обвини:

— А, значи си намерила някой по-богат и по-уважаван мъж за твоя жертва номер четири?

Въпреки че думите му бяха несправедливи, те разкъсаха сърцето й.

— Не се дръж като юноша, загубил първата си любов. Няма никакъв номер четири. Както ти казах, нямам късмет със съпрузите.

— Не ти трябва богат съпруг, защото си намерила аванса, така ли?

Рейчъл се намръщи и дълбоко въздъхна, за да изрази отегчението си.

— Не, Дан, не съм. Всъщност няма да наследя кой знае какво от Филип. Не става дума за това. Мъжете ми носят само неприятности. Предполагам, че няма да имам друг мъж до края на живота си, освен може би само за някоя и друга страстна нощ.

Дан напразно се опитваше да открие истината в очите й, днес нямаше власт над тях.

— Моята Рейчъл Маккандлис не би могла да говори така.

— Няколко пъти вече те предупреждавах, че не познаваш истинската Рейчъл.

— Ако това, което виждам сега, е истинската Рейчъл, тогава ти си права.

— Моля те, Дан — продължи коварната си игра тя — не ме принуждавай да те наранявам. Да се разделим достойно. Получи от мен това, което никой друг мъж не е успявал. Не можеш ли да се задоволиш с този дар и със спомена за преживяното?

— Не, Рейчъл, не мога. Обичам те и те желая. По дяволите! — провикна се той, — ти също ме обичаш и желаеш. Защо постъпваш така с мен?

Рейчъл предположи, че думите му са опит да прикрие хитруването си.

— Опитвам се да те предпазя да не затънеш още по дълбоко в ямата, която сам си изкопал. Харесвам те, приятно ми е с теб, но това е всичко, кълна се. Моля не ми пречи да ти помогна да се измъкнеш оттам по най-безболезнения възможен начин.

Дан усещаше, че нещо не е наред, но не можеше да разбере какво. Нямаше смисъл да бъде по-настойчив сега, тя като че ли твърдо бе решила да сложи край любовната им връзка. Въпреки всичко, той чувстваше, че тя не е искрена. Не успяваше да скрие напълно любовта си към него и тревогата си. Преди обаче да я принуди да му каже истината, той трябваше да разбере причината за рязката промяна на чувствата й.

— Добре, Рейчъл, сега си тръгвам. Но те предупреждавам — няма да се отрека от нашата любов, докато не ми докажеш, че не съм прав. Когато дойдеш на себе си се избавиш от съмненията и страховете си, знаеш къде да ме намериш до двадесет и четвърти май. Ако тогава не бъдеш наясно с чувствата си и все още нямаш смелост, аз ще си отида, а заедно с мен ще си отиде единственият ти шанс за истинска любов и щастие. Ако ти потрябвам, за каквото и да било, аз съм на твое разположение.

Рейчъл не успя да скрие учудването си от думите държането му. Не й беше лесно да възвърне равновесието и хладнокръвието си.

— Благодаря ти, Дан.

— Благодаря ти, Дан! — повтори думите й младият мъж. — Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш, след случилото се между нас?

— Няма да повярваш, но наистина ми се иска да беше другояче.

За първи път този ден Дан почувства, че е искрена. Едва сега, след влизането й в стаята, очите й станаха като разтопен мед, а не смразяващи маслиненозелени.

— Аз също, Рейчъл, аз също.

Без дума повече, дори без да се сбогува, Дан напусна стаята, яхна коня си и го пришпори.

Рейчъл го проследи с поглед от прозореца на гостната. Сърцето й се свиваше от болка. Силите й се бяха стопили. Любовта й към него я караше да се възмущава от постъпката си, но разумът й я поздравяваше за майсторски свършената работа.

Обичам те, Даниел Слейд. Защо и ти се оказа същият, като останалите? Ако не беше такъв измамник, щях да бъда изцяло твоя, сега и завинаги.

— Отиде ли си? — попита икономката.

Рейчъл тежко въздъхна.

— Да, Лулу Ма, и то завинаги.

— Защо сте тъжна, мис Рейчъл?

— Оказа се по-тежко, отколкото си мислех, мила приятелко. Дан е влюбен в мен.

— И сега вие съжалявате?

— Да, съжалявам. Но няма да се огъна. Постъпих така, както смятам, че е най-добре за мен. Затова именно трябва да мисля сега — за себе си и за двамата си най-добри приятели, за теб и за Бърк. Вие сте моето семейство. Нямам нужда от нищо повече.

— Какво ви се иска, мис Рейчъл, за да се почувствате по-добре?

— Една хубава и топла баня, чаша шери и вкусна вечеря — отговори весело младата жена, въпреки че ни най-малко не се чувстваше така.

Трябваше добре да премисли, преди да седне и да напише писмо на майка си.

— Ето, сега сте вие, моята мис Рейчъл — по-силна, от който и да е мъж.

Господ да ми е на помощ, ако днес съм сторила ужасна грешка, помисли си с ужас Рейчъл, след като икономката й излезе, за да изпълни молбата й.

 

 

— Какво е направила? — едва не извика Люк Конър. — Добре ли чух?

— Да, приятелю. Сега трябва да разберем защо го направи.

— Наистина ли си убеден, че те обича?

— Изобщо не се съмнявам в любовта й, Люк.

— Тогава защо го е направила?

— Точно това имам намерение да разбера.

— Знаеш, че ще ти помогна с каквото мога. Но какво ще стане, ако представата ти за нея е погрешна? Ако с основание я наричат Черната Вдовица? Ако си й трябвал единствено като свидетел? А ако е открила парите?

Дан отвърна уверено.

— Няма начин да се е преструвала, Люк. Това, което трябва да направим, е да проучим какво е правила през дните след последната ни среща, стъпка по стъпка. Някъде по тази пътека трябва да се намира ключът към загадъчната промяна в поведението й.

— Не мислиш ли, че може би е открила кой си ти всъщност и е решила, че си я предал?

— Според мен, не е това причината. Филип беше прибрал всичките си писма, снимки и други лични вещи в един сандък и го беше оставил при семейния адвокат в Чарлстон. Наредих да го вземат и сега той е на кораба. Съмнявам се брат ми да е взел със себе си част от тези спомени. През всичките тези години неведнъж съм го измъквал от затруднено положение. Винаги е смятал, че аз съм по-силният, по-способният и по-смелият. Надявал се е, че все още съм жив в някое кътче на земята, че ще чуя зова му за помощ и по някакво чудо ще се появя и ще го измъкна от тази каша. Затова е оставил, това писмо при семейния адвокат. Затова е наел частен детектив да ме търси. Трябва да му е струвало доста пари, но въпреки това не се е отказал. Аз също няма да се откажа. Трябва да спася Рейчъл — точно това е искал и той от мен. Бил е наясно, че е хлътнал много дълбоко, за да го отърва и този път, но я е обичал достатъчно, за да пожелае да спася поне нея. Вероятно се е увлякъл в залаганията и се е надявал да се избави от паричните затруднения, в които е изпаднал чрез тази незаконна сделка. По-късно обаче е разбрал каква непростима глупост е направил и се е паникьосал, но е било вече късно. Вероятно е загубил получения аванс, залагайки с огромни суми.

— Не мислиш, че се е самоубил, нали? — попита с ужас Люк.

— Не. Мисля, че някой друг го е направил вместо него, някой, който е искал да го премахне от пътя си или от живота на Рейчъл.

— Да не би да е онази лисица Джоунс?

— Според мен, не. Когато я видях онзи ден, тя направи всичко възможно да очерни Рейчъл, но се съмнявам, че е способна да убие. Камелия е достатъчно хитра, за да рискува всичко заради едно отмъщение. Канех се да разкажа на Рейчъл за въдицата, която пуснах на тази хитруша, но така и не ми се удаде възможност.

Люк широко се усмихна и светлите му сини очи проблеснаха.

— Значи, казваш, да проследим какво е правила през последните три дни, за да разберем причината за днешното й странно поведение.

— Такъв е планът ми, приятелю. Мислил съм върху тези неща от всички гледни точки и се убедих, че истината е тази: обичам я, желая я и се нуждая от нея. Не вярвам, че Рейчъл Маккандлис е способна да извърши убийство. Сигурен съм, че е замесена в тази тайнствена сделка с оръжие не по нейно желание, а в резултат на забърканата от Филип каша. Нещо през последните дни явно е разклатило вярата й в мен, но аз ще направя всичко, за да си я върна. Причината е или тази, или страхът й да не изложи на опасност живота ми — нейната теория за лошия й късмет. Може наистина да съм заслепен от любов и желание, но докато не намеря неоспорими доказателства за вината й, няма да приема, че е престъпница. Тя е моя, Люк. Никога досега не съм обичал и желал толкова една жена. Няма да позволя нито на враговете й, нито на страховете й, нито на съдбата да ми я отнемат.

— Какво смяташ да правиш, след като я освободиш от миналото й?

Капитанът се усмихна.

— Ще се оженим и ще отплуваме заедно.

— Доколкото те познавам, нищо няма да може да те спре. Добре, тръгвам да правя проучвания във връзка с другите ти подозрения. Скоро ще имаме отговор и за тях.

 

 

В „Мос Хейвън“ Рейчъл беше толкова разстроена и ядосана, че не се интересуваше нито от тъмнината навън, нито от опасностите, нито от това, че някой скрит злосторник може да наблюдава действията й. Нещо повече, беше сложила заредения пистолет в джоба си и нямаше нищо против коварният й враг да се покаже и да си получи заслуженото. Постави на място надгробната плоча на Филип, преместена и захвърлена край главния вход предишната нощ. С крака се опита да натрупа пръст около дървения кръст, на който бе написано името му. След това нещастната вдовица впери поглед в гроба на третия си съпруг и изпита желание да си поплаче, за да се освободи поне малко от натрупаното напрежение. Не можеше обаче да си позволи тази слабост. Върна се в къщата и си легна. Имаше нужда от почивка, за да има сили да посрещне събитията, които щяха да я връхлетят през следващите дни.

 

 

Когато Рейчъл пристигна в Огаста в петък следобед, веднага се отправи към фирмата за амуниции на Джордж Ледърс, за да успее да го завари там, преди да си е тръгнал. Каза на кочияша да закара багажа й в хотел „Плантерс“ и да предупреди, че тя самата скоро ще го последва, за да наеме стая за през нощта. Плати му за помощта и той потегли.

Рейчъл влезе в кантората и завари сивокосия мъж да чете местния вестник, седнал зад бюрото си. Той веднага стана на крака, за да я посрещне, но изглеждаше притеснен и неуверен.

— След случилото се — започна Джордж, — не би трябвало да съм изненадан, че ви виждам днес тук, но въпреки това не съм очаквал посещението ви. От вестника научих кога точно е починал Филип. Това беше истински удар за мен, Рейчъл. Какво правехте тук, прекарвайки в развлечения времето си, докато Филип е бил вече мъртъв? Защо не ми казахте? Измамихте ме. Не разбирам защо.

Рейчъл знаеше, че напрежението й личи.

— Моля ви, Джордж, седнете — каза тя, — и чуйте обяснението ми. Трудно ми беше да се преструвам, че съм тук, за да си почина и да се поразвлека, тягостно беше да ви мамя, но имах основателна причина да постъпя така. Преди да умре Филип ми каза, че има основателни причини да се притеснява във връзка с голямата сделка. Затова и се отказал от нея. Но междувременно се случили неща, които го уплашили и той бил принуден отново да се захване с това.

И тя разказа за станалото през февруари.

— Филип никога не е получавал писмена заплаха, поне аз не знам, но беше сигурен, че клиентът или Хари, или и двамата, то следят.

Кафявите очи на Джордж се разшириха от учудване.

— Хари? Какво говорите?

Рейчъл пусна в действие плана си.

— Трябва да запазите в тайна всичко, което ще ви кажа. Ще го направите ли заради мен и Филип?

Джордж кимна.

Младата жена пое дълбоко дъх и започна:

— Хари настояваше Филип да не изпуска тази сделка. Тъй като и двете компании имаха остра нужда от средства, първоначално мъжът ми имаше намерение да подпише договора. Междувременно обаче явно се е случило нещо, което е породило съмнения у Филип относно законността на сделката. Може би е ставало дума за доставка на оръжие и амуниции на кубински въстаници.

Тук Рейчъл направи малко отклонение, за да разкаже това, което бе научила от Дан.

— Съпругът ми нямаше време да ми обясни всичко, преди да почине от холера. Предупреди ме, че Хари и въпросният клиент може да се окажат опасни и че не трябва да им се доверявам. Освен това ме посъветва да подпиша неговата част от договора. Знаеше, че умира, затова ми поръча да прегледам счетоводните книги на двете компании, преди да съобщя за смъртта му. Нямаше време да ми обяснява, защо е толкова важно да постъпя така. Мислех, че ще науча повече от вас и от Хари, ако скрия истината за известно време. Може и звучи глупаво, но имам подозрения, че Филип е бил убит.

Джордж изглеждаше смаян от чутото.

— Но вие самата казахте, че е умрял от холера.

— Да, всички признаци бяха на холера. И освен това така казах и пред властите. Не мислех, че е разумно и безопасно да споменавам за подозренията си — че Филип може би е убит и сделката е незаконна — защото това можеше да доведе до още по-големи неприятности. Освен това, тогава още не разполагах с никакви факти, а сега вече съм събрала няколко, но те не са неоспорими доказателства.

Джордж попила мустака си и запита:

— Значи Филип е подозирал, че Хари е опасен и може би ни мами?

— Да, предупреди ме да внимавам и на всяка цена, да не се спречквам с него.

Рейчъл повтори някои от предсмъртните слова на съпруга си и разказа за заплахите, които й бяха изпратили, за да помогне на Джордж да добие поне някаква представа за дилемата, пред която беше изправена.

— Сега нали разбирате защо бях толкова притеснена и уплашена, защо трябваше да представя идването си тук като развлечение и да ви мамя. Съжалявам за това Джордж, защото не мисля, че сте замесен в тази история. Мога да ви се доверя, но не мога да кажа същото за Хари, поне засега. Възнамерявам да го посетя утре да видя какво мога да науча. Няма да му разкрия всичко, което споделих с вас. Ако той се свърже с вас, моля ви да му кажете само това, за което ще се уговорим сега. Ще ми помогнете ли? Ако сделката е законна и това са били само бълнувания от високата температура на Филип, всичко ще се нареди. Но ако се е опитвал да ми каже истината, ще трябва доста да помислим как бихме могли да се оправим. И двамата не бихме рискували живота и репутацията си.

— Разбира се, не бихме могли да подпишем договора, ако не е законен — съгласи се Джордж. — Преди да се обвържем дотолкова финансово, Филип трябваше да ми каже истината.

— Филип се нуждаеше много от пари, Джордж — Рейчъл реши, че е по-добре да му разкрие тази част от истината, — а знаеше, че и вие с Хари сте затруднени. Държал е в тайна договора, защото е имал своите подозрения. Той поемаше цялата отговорност.

— Искате да кажете, че все пак е взел решение да сключи тази сделка?

— Да. Но при провал Филип щеше да поеме цялата отговорност. Той беше този, който е допуснал грешката, но се надяваше, че всичко ще приключи благополучно и бързо ще се забрави. Съжаляваше, че е забъркал и нас в тази каша. Настояваше аз да доведа до край работата, но успя да ми даде много малко информация и факти, за да мога да го направя. Освен това, честно казано, съпругът ми ме остави в ужасно финансово положение. И трите компании имат страшна нужда от средства. Надявам се да можем да изпълним този договор.

— Тежко ми е да чуя това. Разбира се, аз ще ви помогна, Рейчъл. Цялата тази история звучи доста предизвикателно — направо кара кръвта да се движи по-бързо по старите вени.

— Моля ви за една голяма услуга, Джордж. Трябва да изпратите ордера, за да се опитам чрез него да открия, дали бихме могли да продаваме според уговорката, или ще трябва да се откажем. Ако няма на какво да се опра, не мога да разчитам на отговор от клиента, когато дойде да провери защо закъснява поръчаната стока. Ако нещо се случи с нея, можете да вземете и моята част от компанията, за да компенсирате поне отчасти загубите си. Ще оформя писмено този документ, за да не се опасявате, че ще променя намеренията си.

— Много мило и благородно от ваша страна, Рейчъл, но вашият дял е много по-малък от вложеното от мен в сделката. Но аз ви вярвам и ще постъпя така, както желаете.

Младата жена въздъхна облекчено и се усмихна.

— Благодаря, Джордж, това наистина ще ми помогне. Да се молим сделката да се осъществи така, както е планирана. Голямата поръчка на капитан Слейд няма ли да закрепи за известно време финансовото ни положение?

— Страхувам се, че не. Парите отидоха за заплати на работниците, които не бях успял да изплатя досега, и за закупуване на суровини, с които да изпълня голямата сделка. Дори ще трябва да ползвам заем от банката. Вашият братовчед обаче не трябва да се страхува, ще изпълним поръчката му в срок.

— Това е друга тема, Джордж. Даниел Слейд не ми е братовчед. Той е стар, близък приятел на Филип. Израсли са заедно в Чарлстон. Пристигна същата сутрин, когато умря Филип. Всъщност, трябвало е да се видят по работа и двете му поръчки са съвсем законни. Съгласи се да се представи за мой братовчед и да ме придружава по време на пътуването, защото се налагаше да изясня много неща. Това е другото, за което не бих искала Хари да научи. Решихме, че е по-добре хората да продължават да ни смятат за роднини.

Джордж поклати съчувствено глава.

— Много неща е трябвало да преживеете и да преодолеете сама, Рейчъл. Искрено съжалявам. Филип беше чудесен човек и лоялен съдружник. Ще ми липсва. Имахте ли неприятности, когато съобщихте за смъртта му?

— Обичайното разследване, което все още не е приключило.

И Рейчъл разказа какво се бе случило.

— Сега разбирате ли защо съм толкова разтревожена и недоверчива? И това не е всичко. Докато бяхме в Атина, Хари беше организирал да ни следят денонощно. Дан успя да проследи нашия „придружител“, който отишъл право в кантората на Хари, за да му докладва. Няколко пъти улових Хари в лъжа, но не се издадох. Всичко това ме принуждава да не му вярвам. За да бъда справедлива обаче, може би поведението му има своето логично обяснение, но при тези обстоятелства не мога да рискувам и да разкрия пред него това, което знам.

— Неприятно ми е да го кажа, Рейчъл, но аз съм съгласен с вас — отвърна Джордж. — Хари винаги се е държал странно. Може би не съм справедлив, но мисля, че е способен на подобни некоректни постъпки. — Когато мина да ме види след последната си среща с Филип, той се държа рязко и студено, беше направо ядосан. Дори изрече заплахи по адрес на Филип. Но би било глупаво от негова страна да убива Филип преди сделката да е изпълнена. Казва, че не знае нищо — нито кой е клиентът, нито къде се намира.

— Но това лесно би могло да се разбере, когато клиентът пристигне за поръчката си. Може би Хари е мислел, че с мен ще се справи по-лесно, отколкото с Филип. Някой от двамата споменавал ли е някога, че е купил лиценз за производство на оръжие?

Рязката смяна на темата обърка Джордж.

— Не, защо?

Рейчъл сподели подозренията си и видя как очите на Джордж се разширяват от изненада. След това продължи:

— Ако Филип е знаел за това, то той не е казал нищо, нито е попречил. Предпочитам обаче да мисля, че Хари е единственият замесен в това престъпление. Изпращайки толкова далеч оръжията си, той знае, че възможността да бъде открит е нищожна. Това е още една причина Хари да настоява тази сделка да се осъществи — той не би могъл да продава патентовани оръжия в Съединените Щати. Вече се опита да ме изнуди, като заяви, че няма да достави оръжието, ако първо не получи аванса. Но той не може да продаде тези оръжия другаде и следователно компанията ще се разори. Все още не съм намерила парите. Филип ги е скрил добре.

— Каква мистерия — прошепна Джордж.

— Да, така е. И се оказва, че ние сме в самия център. Ще ви държа в течение за всичко с писма. Няма да научим кой знае колко повече преди края на май или началото на юни. Толкова време ще е нужно на клиента ни да се убеди, че нещо не е наред и да пристигне в Савана, за да разбере какво става.

— Не би трябвало сама да се срещаш с него, Рейчъл, може да е опасен.

— Дан ще бъде там — излъга тя, за да го успокои. — Той така или иначе трябва да изчака, докато получи оръжието си. Каза, че ще ми помага през това време.

— Това е добре. Даниел ми харесва.

— Той е добър и мил човек — не й беше лесно да го каже. — Също като вас, Джордж. Моля да ми простите за това, че ви измамих, но трябваше да ви опозная по-добре, преди да бъда сигурна, че мога да ви вярвам напълно.

— След всичко, което ми казахте, ви разбирам, Рейчъл. Вие сте умна, силна и смела жена.

Рейчъл му благодари с топла искрена усмивка.

— Благодаря, Джордж. И така, когато Хари започне да ви разпитва, а аз съм сигурна, че ще го направи, искам да му кажете, че съм ви излъгала и че съм се извинила за това. Опитвала съм се да открия подробности за тази сделка, преди да ви съобщя за смъртта на Филип, защото съм се опасявала, че ще скриете от мен част от печалбата. Кажете му, че вие сте убеден, че не ви се доверявам изцяло и че сте ядосан задето съм ви излъгала. Че проявявам жив интерес към голямата сделка, но не знам почти нищо за нея. Казала съм ви, че не знам къде са парите, но че вие не сте сигурен дали наистина е така. Обяснете му, че според думите ми, болестта на Филип се е развила много бързо, той е изгубил съзнание и не е успял да ми каже нищо, преди да умре. Кажете му, че съм се съгласила за сделката, но че искам продам дяловете си и от двете компании веднага след нейното изпълнение. Кажете, че сделката зависи от това дали ще успеем да уговорим нови условия с клиента, тъй като парите от аванса не са в мен.

— Това ще го настрои страшно много срещу вас и той, ще започне да ви подозира още повече.

— Точно това ми трябва, за да изкопча повече информация от него. Надявам се, че няма да започне да ме заплашва и отново да се опита да ме изнудва със спиране работата по сделката. От това ще разбера до каква степен този договор е важен за него и доколко отчаян и опасен може да бъде.

— Ще се безпокоя за вас, Рейчъл.

— Благодаря ви. Аз също ще се безпокоя за вас. Пазете се, Джордж. Няма да се учудя, ако Хари се опита да се отърве и от двама ни, за да задържи цялата печалба. Не вярвам наистина да е в такова неведение, както се представя. Хари е прекалено мнителен и алчен, за да вярва безрезервно на Филип. Само един почтен, заслужаващ доверие и лоялен приятел и съдружник като вас, Джордж, би могъл да остави съпруга ми да се заеме с тази сделка по начина, по който го е направил. Обещавам ви, че Хари няма да ограби нашите дялове от печалбата, ако въобще има такава.

— Все още се надявам да бъде така, Рейчъл, иначе сме загубени. Както вече ви казах, имам намерение да продам компанията и да се оттегля щом приключа напълно с работата си. А вие какво смятате да правите?

— Аз също мисля да продавам. Можете да започнете да разпродавате, когато решите. Ще се съглася с всяка цена и условия, които според вас са справедливи.

— Щастлив съм, че ми се доверихте, защото наистина можете да ми имате доверие, Рейчъл. Никога няма да ви предам и ще направя всичко възможно, за да ви помогна.

— Сутринта тръгвам за Атина да се срещна с Хари. Надявам се да си бъда в къщи към понеделник — вторник. След като и вие се срещнете с Хари, съобщете ми как е реагирал и какво е казал.

— Сигурна ли сте, че ще дойде да ме види?

— Абсолютно. Ще дойде да се увери, че и двамата сме се излъгали.

— Ако Хари наистина е виновен за тези инциденти и за убийството на Филип, надявам се да съберете достатъчно доказателства, за да бъде арестуван и наказан.

— Аз се надявам на същото, Джордж.

Рейчъл си даваше ясна сметка, че все още мами Джордж за някои неща, но просто не можеше да постъпи по друг начин. Не можеше да му довери всички подробности, все още не. Но тя чувстваше, че той е честен и искрен и това беше голямо облекчение за нея. След като го предупреди да внимава, младата жена се сбогува с него.

 

 

Когато Рейчъл пристигна в Атина в събота следобед, не й провървя както в Огаста. Харисън Клементс беше заминал някъде за уикенда и го очакваха да се върне късно вечерта в събота. Съпругата му била с него — поне така каза икономката. Рейчъл остави съобщение, че в понеделник рано сутринта ще бъде в кантората му, за да обсъдят важни въпроси. Предполагаше, че Хари също е прочел съобщението за смъртта на Филип и е притеснен от лъжата й.

 

 

Рейчъл се намръщи с досада, когато се върна от вечеря и забеляза поредната бележка върху възглавницата си. Имаше намерение да не поръча да сервират вечерята в стаята й и сега съжаляваше, че не го бе направила. Дръзкият преследвач отново вървеше по петите й! Беше й страшно неприятно да бъде преследвана по този начин. Не можеше да си обясни как този човек успяваше да влиза и излиза от стаята й, без да го забележи. А това не доказваше ли, че не познава злосторника? Отново с нейния почерк бяха отправени заплахи за живота на Дан, ако тя не престане да се среща с него. Но при това усърдно преследване тайнственият шпионин съвсем скоро щеше да разбере, че Дан вече е изключен от живота й. Рейчъл реши, че анонимните послания не са свързани с тайнствената сделка и затова е по-добре да не им обръща внимание. Докато непознатият сам не се разкриеше пред нея, тя нямаше възможност да го отблъсне с презрение, нито пък да разбере защо пише посланията си с нейния почерк.

 

 

В шест следобед в неделя някой почука на вратата на Рейчъл. В първия момент тя реши да не отваря, защото се страхуваше да не се скарат с Хари в хотела. Но след това се сети, че това най-вероятно е човек, изпратен от Хари със съобщение, че се е върнал в къщи, получил е бележката й и е готов да се срещнат сутринта.

Рейчъл отвори вратата. Очите й се разшириха от изненада и тя дълбоко си пое въздух.

— Какво правиш тук? — възкликна тя. — Как разбра къде да ме намериш? Какво искаш от мен, Даниел Слейд?

Дан я бутна навътре, влезе в стаята, затвори вратата и я заключи.

— Трябва да си поговорим сериозно. Да изясним нещата веднъж завинаги.

Рейчъл отстъпи няколко крачки, без да сваля погледа си от него. Упорити огънчета святкаха в тъмносините му очи, а гладко избръсната му брадичка бе издадена напред с непоколебима решителност. Младата жена не беше подготвена за подобна среща. И колкото повече го гледаше, толкова желанието й да го прогони отслабваше.

— За какво да говорим? Всичко, каквото трябваше да ти кажа, вече го казах. Свършено е, Дан, приеми този факт.

— Сега започва, Рейчъл Маккандлис, приеми този факт — поправи я той и хвана нежно, но в същото време здраво, ръката й.

Младата вдовица се опита да издърпа ръката си и да отмести очи от него, но не успя да стори нито едното, нито другото.

— Не се дръж като малко дете, не се инати, Дан — не се предаваше тя. — И не се озлобявай.

— Нямам такива намерения. Единственото, което искам, е да ми позволиш да те обичам и да ти помагам. Това са нещата, от които се нуждаеш и ти.

Тя впери очи в него.

Не си позволявай да бъдеш слаба, не позволявай да те измами.

— Грешиш. Аз…

— Трябва да ме изслушаш! Рискувах, за да те спася от затвора. Излъгах съдружниците ти, за да ти помогна да се добереш до някакви сведения. Двамата с Люк проучваме семейството и слугите ти, за да разберем да не би някой от тях да те мами. Търсим също някой отблъснат любовник, готов да убива, за да те има. Направихме издирвания, за да се уверим, че това не е и някоя ревнива отмъстителна съперница, която изгаря от желание да те накаже и дори да те унищожи. Знаем, че не си извършила тези престъпления. Тази седмица дори ухажвах онази отвратителна лисица Камелия Джоунс, за да разбера дали тя няма пръст в неприятностите ти. Правя всичко възможно, за да ти помогна, а ти ми обръщаш гръб и затваряш сърцето си за мен. Защо? Причината не е в това, че ме желаеш по-малко, отколкото аз тебе. Защо тогава? Какво се е случило, какво те накара да отблъснеш това, което и двамата знаем, че желаеш? Да не би вече да подозираш всички мъже? Нима една сериозна любовна връзка те плаши?

Рейчъл беше много изненадана и смаяна. Когато все пак дойде на себе си и успя да си поеме дъх, тя попита:

— Виждал си се с Камелия, само за да я шпионираш?

Дан разбра, че благодарение общите усилия и досетливост на двамата с Люк, е отгатнал правилно. В очите й обаче все още се прокрадваше недоверие.

— Да, и никак не ми беше лесно, но го направих заради теб. Тя те мрази и желае смъртта ти, но не мисля, че би убила съпрузите ти, за да си отмъсти. Обича най-вече себе си и значителното си богатство, за да рискува да го загуби. Същото се отнася и за другите, които проучихме. Не открихме причини, за да ги обвиним в извършването на тези престъпления. Поне не засега, но Люк все още работи върху този проблем в случай, че сме пропуснали някоя подробност.

Дан забеляза, че Рейчъл го слуша с изострено внимание.

— В миналото ти няма отхвърлен любим или любовник, поне ние не открихме — продължи той. — Винаги си се омъжвала за мъжете, с които си имала връзка. Не намерих и друга жена, освен арогантната Камелия, която има желание да си отмъсти. Не можахме да открием и членове на семейството, който да искат или да търсят възмездие, дори не и втория ти баща. Вярно е, че братът на Крейг не те е обичал и не ти е вярвал, но той отдавна живее на Север. Той би могъл да е отговорен за смъртта на Филип само ако е наел някой да извърши убийството, но пък няма никаква причина да е желал смъртта на Уилям и сина му. Ако това е някакъв заговор срещу теб, а аз съм убеден, че е точно така, то всичко трябва да е започнало още след първия ти брак. За известно време дори подозирах, че Лулу Ма си е падала по Уилям, но от всичко, което чувам, тя май не се интересува от мъжете. Освен това, тя не е била наблизо, когато са умрели първите трима. Бях склонен да приема, че злосторникът е вторият ти баща, но той има алиби и за двата въпросни дни.

Внезапно младият мъж смени темата на разговора.

— Знаеше ли, че майка ти е болна?

Рейчъл започваше да си дава сметка колко много бе направил за нея Дан.

— Да, но как си научил всичко това?

Даниел се усмихна широко, тъй като почувства, че тя отново му вярва.

— Двамата с Люк си имаме наша система. Можем да бъдем изключително хитри и находчиви, когато ситуацията го изисква. И случаят е точно такъв, Рейчъл. Ако не успея да разгадая тези убийства, ще те загубя. Предупреждавам те, хитрушо, че няма да се предам без бой.

Младата жена се опита да прикрие усмивката си.

— Как ме намери?

— Бърк ме харесва и ми вярва. Знае, че страдаш, и знае, че те обичам и съм готов на всичко, за да ти помогна.

Рейчъл го погледна разтревожено.

— Издал е къде съм заминала?

— Само на мен и то, защото имаше основателни причини. Можеш напълно да му вярваш.

Дан изгаряше от желание да й разкаже всичко, но засега не трябваше да рискува. Ако Рейчъл разбереше, че двамата с Филип бяха братя и че първоначално той е имал намерение да я хване в капан, това можеше да причини големи неприятности и отново да развали отношенията им.

Младият мъж обхвана с длани лицето й и каза умолително:

— Не можем ли да оставим времето да провери чувствата ни един към друг? Няма да искам от теб нищо повече от това, което сама пожелаеш да ми дадеш. Но трябва да ми дадеш, трябва да ни дадеш шанс. Толкова си подхождаме с теб. Нека се споразумеем и да дадем още една възможност на прекрасните чувства, които изпитваме един към друг? Ако кажеш „не“, трябва завинаги да си отида от живота ти. Не мога да рискувам да бъда така жестоко наранен.

Направи всичко възможно, за да ме убедиш, Дан.

— Казах ти вече, вероятно съм прокълната.

Той поклати глава.

— Не вярвам. Ти имаш сериозен неприятел, и то от години. Ще открием кой е той и защо го прави. И то ще бъде краят на проклятието, което те преследва.

Увещавай ме, Дан.

— Вероятно няма да мога да имам деца. Бременността и помятането сигурно са ме осакатили. Това е подаръкът ми от Крейг. Лекарите не ми дават особени надежди. Някой ден ти ще искаш да имаш наследник.

Думите й свариха Дан неподготвен. Да няма деца от тази толкова скъпа за него жена? Да няма никога собствено дете? Да няма син, който да наследи фамилно име? Но все пак, тя, каза „вероятно“. Кое беше по-важно? Да свърже живота си със своята любов и да няма деца или да има деца от жена, която не обича?

Сърцето на Рейчъл щеше да изскочи от гърдите й, докато наблюдаваше как Дан размисля над неприятна новина. Склони ме, Дан!

— Ти ще кажеш, че това е без значение и наистина може да е така в този период от живота ти, но в по-късен, нещата ще се променят. Ти ще бъдеш чудесен баща Дан, ти заслужаваш този дар. Ако станем любовници и за двамата ще бъде ужасно мъчително да се раздели някой ден, за да можеш да се ожениш и да имаш семейство. Колкото по-дълго живеем заедно, ще ставаме все по-близки и тогава ще ни бъде много трудно да прекъснем връзката си. Ако обаче ме желаеш само за известно време, това няма да намали чувствата ни. Бих се съгласила с това, но трябва да бъдем внимателни и предпазливи.

— Затова ли ме отхвърли? За да пощадиш чувства ми?

Кажи му истината, Рейчъл.

— Не. По-скоро — не съвсем. Всички тези неща ме притесняваха, но аз се стараех да не мисля непрекъснато за тях.

— Е, и? Какво се случи между понеделник и четвъртък?

— Камелия Джоунс. Видях ви заедно в сряда.

Дан разигра първо изненада, след това облекчение.

— Значи това било! Това ли е всичко?

Засмя се и я прегърна. Загледа се в очите й и заяви щастливо.

— Колко ми олекна! Помислила си, че я желая?

Остави всичко да излезе наяве.

— Да, и дори, че между вас има нещо повече.

— Какво, любов моя? Кажи ми, за да изясним напълно това недоразумение.

Не се дръж така, че да те помисли за някоя глупачка. Обясни му.

Рейчъл му разказа за съмненията и страховете си, след като ги видя заедно.

Дан я притисна в обятията си.

— Разбирам защо си могла да помислиш подобно нещо — каза нежно той, — но всичко това не е вярно, кълна се, Рейчъл, в името и честта си. Аз те обичам и те желая. Не познавах Камелия, докато не уредих тази среща, за да я проверя.

Повярвай му.

— Надявам се, че не постъпвам глупаво и безразсъдно, но ти вярвам.

След това младата жена обясни поведението си в четвъртък и го помоли за извинение. Дан каза точно това, което трябваше.

— Ако аз бях на твое място, щях да направя същите заключения и да постъпя по същия начин. Трябваше насила да те накарам да ме изслушаш, но тогава бях толкова изненадан, че не го направих. Много ми липсваше и се тревожех за теб. Въобще не ми хареса, че си тръгнала да пътуваш съвсем сама.

— Но пък не е било напразно — научих някои нови неща и пуснах в действие друга хитрост.

И Рейчъл разказа за срещата си с Джордж.

— Нали не мислиш, че съм сгрешила, като му се доверих и потърсих помощта му?

— Не. Мисля, че идеята е добра и планът ти е разумен.

После младата вдовица разказа какво е намислила да направи в понеделник сутринта на срещата си с Хари.

— Мислиш ли, че ще успея?

— Направо е страхотно.

Той вече не можеше да отдели погледа си от нейния.

— Има още нещо, Дан. Животът ти е в опасност.

— Ти не си прокълната, любов моя — възрази той, преди Рейчъл да успее да му обясни.

— Нямам предвид това.

И тя му разказа за анонимните бележки, които бе получила в сряда и вчера, в които заплашваха живота му.

— Не мога дори да ги използвам като доказателство, защото злодеят е използвал почерка ми. Вероятно знае, че сега си при мен.

Дан погали бузата й.

— Не се тревожи, любима, мога да защитавам и двама ни. Един ден всичко това ще свърши и ние ще можем да живеем заедно като мъж и жена.

— Защо да не бъдем заедно още тази нощ? — предложи смело тя.

— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие Рейчъл. Наистина.

Обичай ме, Дан, и никога не ме изоставяй, настояваше преливащото й от любов сърце. Бдителният й разум обаче не й позволи, да каже друго, освен:

— Обичай ме, Дан. Сега, моля те.

В мига, в който Дан я привлече в обятията си, на вратата се почука.

— Не се обаждай, любов моя, който и да е, скоро ще си тръгне.

Рейчъл погледна към часовника над камината и свъси вежди.

— Трябва да отворя. Бях поръчала да ми донесат вечерята в седем часа. Сигурна съм, че чукат за това — каза тя, тъй като чукането не преставаше и някой извика името й. — Скрий се под леглото, докато взема подноса.

Дан се подчини и Рейчъл отвори вратата пред младия прислужник, който държеше табла в ръце.

— Остави я на масата — упъти го тя, изгаряща от нетърпение по-скоро да го отпрати.

Огънят на желанието бе обхванал цялото й тяло и тя трябваше да направи нещо, за да го укроти.

Рейчъл благодари на младежа и му даде бакшиш.

Затвори и заключи вратата веднага след него. Дан изпълзя от скривалището си и погледна към храната, от която се носеше апетитна миризма.

Рейчъл се сгуши в обятията му, сля изгарящия си от желание поглед с неговия и прошепна:

— Единственото, за което имам вълчи апетит в момента, си ти, Даниел Слейд. Нахрани ме, преди да съм умряла от глад.

— Вечерята ти ще изстине. Сигурна ли си, че искаш аз да те нахраня?

— Има ли нужда да питаш? — отговори тя и страстно го целуна. Е? — промърмори тя, като с мъка отдели устните си от неговите.