Джанел Тейлър
Бъди моя завинаги (12)

Дванадесета глава

Рейчъл се настани удобно и започна разказа си:

— Това не е кратка и простичка история. Ще ми бъде трудно да я разказвам, а и на теб няма да ти е лесно и приятно да я чуеш. Надявам се да проявиш разбиране, дори и да не можеш да ми простиш. Когато някой е поставен на тясно, както аз бях, той се страхува, отчаян е, не може да вярва на хората. Съвсем нормално е да си потаен и да се пазиш, когато животът и свободата ти са в опасност. Знам колко ужасно ще прозвучи това, което ще ти разкажа, но те моля да ме изслушаш внимателно и да се опиташ да не ме съдиш прибързано.

Дан кимна и се приготви да слуша.

— Трябва да започна от самото начало — от времето, когато ужасите на войната и загубата на татко промениха мама. Когато всичко се обърка, тя изведнъж започна ужасно да се страхува. Може би татко й беше давал сила и смелост и след тази трагедия, тя ги загуби. Майка ми е расла глезена и пазена — една изтънчена южняшка красавица с много привилегии и без никакви задължения. Сигурна съм, че й е било трудно да се нагърби с отговорността за плантацията и семейството. Всичко вървеше към провал. Тя не можеше да понесе бедността и унижението, които ни сполетяха. Смяташе, че има нужда от мъж, който да се грижи за нея. Южнячките са възпитани по този начин. Беше само на тридесет и седем години и беше много красива, когато Ърл Старджър, този опортюнист янки я убеди, че има пари и власт да закриля нея и децата й. Не мина много време и всичките й деца напуснаха дома. Тя ни обвини, че сме я накарали да страда и сме я предали след всички жертви, които била направила за своите „неблагодарни“ и „егоистични“ деца.

Дан долови болката и горчивината в думите й, но не каза нищо.

— Не беше така, но мама не можа да понесе истината. Виждала съм я само веднъж, откакто напуснах дома и това стана случайно. Държа се така, сякаш е абсолютно убедена, че аз съм била причината за ужасния скандал, с който честта на семейството е опозорена. Един ден няма да може да избяга повече от истината и аз направо я съжалявам, когато това стане. Причината да напусна родния си дом беше подлостта и злината на Ърл. Не можеше да държи далеч от мен мръсните си ръце. Единственият мъж, когото бих могла да убия, това е той — тя замълча, за да овладее гнева си. — Колкото повече растях и женствеността ми разцъфтяваше, толкова по-лошо и трудно ми беше с Ърл. Опитваше се да прикрива това, че ме опипва. Казваше, че това са игри, шеги, израз на обич, но не можеше да ме измами. Когато съберях достатъчно смелост и той ме ядосаше толкова силно, открито се съпротивлявах, но той се правеше на невинен и казваше, че съм имала порочно съзнание. След един инцидент дори ме предупреди, че нито един съдия или полицай в щата няма да изслуша безумните брътвежи на една отмъстителна южняшка кокетка срещу един предан и уважаван янки — втори баща. Сигурно си помисли, че съм се уплашила от него и заканите му, защото стана още по-нагъл.

Уилям Барлоу беше стар приятел на семейството и изкупуваше памука на плантацията. Беше истински джентълмен от Юга — мил и щедър. Бях на осемнадесет години. Уилям беше дошъл по работа в плантацията и изненада Ърл, който ме насилваше в един от навесите, където държахме памука. Уилям направо побесня. Той поначало не харесваше Ърл Старджър, но с това омразата и ненавистта му към него достигнаха върха си.

Рейчъл потръпна като си спомни онзи отвратителен ден.

— Уилям винаги е бил като чичо за мен и за останалите. Когато стана свидетел на развратните действия на Ърл и видя каква заплаха е той за мен, предложи ми да се омъжа за него, за да се спася от тази опасност. Не ме искаше за съпруга. Имаше физически недъг и не можеше да бъде истински съпруг на никоя жена. Каза, че когато срещна мъж, когото да заобичам и за когото да пожелая да се омъжа, ще мога да се разведа с него. През ноември седемдесет и втора година станах негова съпруга, но в действителност му бях като дъщеря. През следващия месец единственият му син стана жертва на злополука. Живеехме в голяма триетажна къща в града. Спалнята на момчето беше на последния етаж. Беше с балкон, от който момчето падна. Чух писък и аз бях тази, която го откри, след като падна. Повиках лекар, но беше твърде късно. Счупен врат. Лекарят каза, че е бил болен и вероятно от треската му се е виело свят. Сигурно е излязъл на балкона да се освежи и е паднал през перилата.

— Имаше ли някой друг в къщата? — попита Дан, за да й помогне да продължи разказа си.

— Не. Поне аз не знам да е имало. Уилям беше на работа, а Лулу Ма на пазар, така че с момчето бяхме сами. Когато Уилям умря два месеца по-късно, точно на моя рожден ден, властите решиха, че има нещо съмнително в това един здрав и богат мъж да умре след тримесечен семеен живот и да остави голямо наследство на жена си. Лекарят каза, че може да е получил сърдечен удар, но съдът не беше убеден в това. Не спяхме в обща спалня, така че го намерих чак на следващата сутрин след нощта, в която е починал — тя си припомни как Лулу Ма е била при болната си сестра от февруари до април, така че е била съвсем сама със съпруга си.

Рейчъл гледаше пред себе си и отново изживяваше ужасната гледка.

— Лицето му бе изкривено от непосилна болка. Лекарят заяви пред полицията, че не е усетил дъх на бадеми от устата на Уилям, което предполага, че не е бил отровен. Подозираха мен за смъртта му, но не успяха да намерят доказателства, за да предявят обвинение срещу мен за две убийства. Не мина много време и плъзнаха противните слухове, че съм Черната Вдовица. Повечето хора страняха от мен. Нямах понятие от бизнеса с памук. Тормозеха ме злите клюки. Лулу Ма остана при сестра си, докато тя оздравее, за да се грижи за нея и семейството й. Не бях я виждала, докато се върна в Савана в деня на смъртта на Уилям. Тази егоистична нейна сестра беше решила, че трябва да я задържи при себе си дотогава, докато й е необходима. Унищожавала е всичките ми писма до Лулу Ма, така че тя никога не разбра, че бях изпаднала в беда. Бях лишена от единствената си приятелка. Нямаше кой да ме успокои и посъветва. Останах съвсем сама. Когато се разрази Депресията през седемдесет и трета година, аз се изплаших, че ще загубя всичко, което Уилям бе спечелил с толкова труд. Ърл ме преследваше да се върна у дома, но аз знаех, че никога няма да го направя.

Рейчъл леко се раздвижи. Тогава видя, че Лулу Ма ги наблюдава през един прозорец. Знаеше, че икономката се безпокои за нея и без съмнение се чудеше какво става. Щеше да й обясни по-късно.

— Крейг Нюман се познаваше с Уилям от бизнеса. Занимаваше се с производство на платове. Много пъти го бях виждала. Беше двадесет и четиригодишен, възпитан, чаровен, би могло да се нарече, че дори е красив. Бях толкова уязвима и уплашена, че по най-глупавия начин позволих на Крейг да ме убеди да се омъжа за него два месеца по-късно. Не след дълго разбрах, че се е оженил за мен заради парите ми. Не е ли това истинска измама, но кой би й повярвал?

Дан не откъсваше очите си от нейните и забеляза, че през цялото време цветът им оставаше бистър, като мед. Ако предишните му наблюдения бяха верни, това означаваше, че досега е говорила само истината.

— Възникна сериозен проблем. Губернаторът Смит съобщи, че много от държавните бонове са фалшиви. Почти осем милиона долара бяха невалидни. Хората протестираха, но това не помогна. Повечето от инвестициите на Уилям бяха в държавни бонове, така че половината ми наследство от него изчезна. Крейг побесня от това. Когато умря, след като падна от стълбището, в завещанието си беше оставил всичко, включително и парите на Уилям, на брат си. Всичко беше законно. Бяхме женени само четири месеца, но те се оказаха достатъчен срок, за да разбера какъв коварен и злобен човек беше той. Не изпитвах никакво уважение и обич към него, когато умря. Разбира се, правосъдието прояви жив интерес към смъртта му и започнаха ново разследване срещу мен. Когато падна, бях в задния двор и работех в градината. Като се прибрах в къщата, намерих го мъртъв на площадката пред стълбището. Беше си счупил врата, също като сина на Уилям. В крайна сметка приеха това за нещастен случай, защото не намериха мотив аз да съм го блъснала. Още повече бил е пиян. Не им бях казала, че не знаех, че съм изключена от завещанието.

— Сама ли живееше с него? — наложи се отново да я попита Дан.

— През повечето време, да. Лулу Ма дойде да работи в къщи през май, но Крейг я уволни през юли без никакъв повод, от чиста злоба. Вършех цялата домакинска работа сама. Законът определи като странно обстоятелството, че в къщата не са били наети слуги, нито е имало хора, присъствали на събитието. Все едно съм била запланувала убийството му и съм взела всички мерки да няма свидетели. Сякаш не вярваха, че този, който е проявил ненавист, е бил Крейг. Лулу Ма каза пред съда, че говоря истината, така че не можаха да ме обвинят.

Рейчъл отмести очи от Дан, когато му обясни:

— Крейг Нюман беше лош човек, но не съм желала смъртта му. Лулу Ма добре знаеше в какво се превръща, когато се ядоса или разсърди. Беше ми дошла на гости в деня на смъртта му и видя в какво ужасно настроение беше изпаднал. Първото нещо, което сутринта направи, беше да се хване за бутилката. Това беше причината да отида да работя в градината. Исках да съм далече от него, докато се успокои. Когато изпаднеше в някой от отвратителните си пристъпи, започваше да буйства.

— Сигурно това, че си го мразела, не ти е помогнало? — попита Дан.

— Не. Беше трудно да разкрия чувствата си. Не посмях да разкажа в полицията за жестокостите му, за да не им дам повод да се усъмнят в мен — Рейчъл просто имаше нужда да сподели нещо важно. — Спах с Крейг само няколко пъти. Той е имал любовница и всички, с изключение на мен са знаели това. Никога не съм се любила с него, Дан. Не ми харесваше дори самата мисъл за това. Беше болезнено и грубо няколкото пъти, когато го направи. По-късно разбрах, че нарочно се е държал така, че всъщност не би трябвало да изпитвам болка и унижение.

Тя побърза да продължи разказа си, защото се срамуваше.

— Няма да навлизам в подробности, но нещата за мен станаха по-лоши от всякога. Клюките бяха злобни, шегите — жестоки. Дори в един вестник се появи някакъв разказ за Черна Вдовица, която се омъжва и след като получи това, което иска, убива. Ърл отново започна да ме преследва. Властите не ме изпускаха от поглед.

Тя му разказа за бременността си, за аборта и отвратителното отношение на брата на Крейг.

— Когато Пол разбра, че нося детето на брат му, за известно време ми осигури издръжка, но след като пометнах, стана по-лош и от Крейг. Пол ме обвини, че нарочно съм абортирала бебето и че съм нарочила него за следващата си жертва. Разправяше навсякъде такива лъжи, че хората ме намразиха повече от всякога.

Обясни на Дан как не можела да си намери работа и как Лулу Ма й помогнала. Каза му колко самотна, изплашена, унижена, отхвърлена от всички и в бедност живяла.

— Крейг транспортираше стоките си чрез компанията на Филип. Така се запознахме — продължи тя. — Станахме приятели. Филип забеляза ужасния начин, по който Крейг се отнасяше с мен и нарочно се преструваше, че му е приятел, за да бъде по-често около мен. Каза ти това по-късно. Но когато ми беше най-трудно — след смъртта на Крейг и аборта, той беше извън града. Когато се върна и разбра какво ми се е случило, беше направо вбесен. Взе ме на работа при себе си, а по-късно ми предложи брак. Не можех да се омъжа толкова скоро и да направя нова грешка. Знаех, че ще плъзнат слухове за мен и Филип. Той не заслужаваше да започнат да се отнасят и с него така, както с мен. Вече бях станала много предпазлива с мъжете. Не бях забравила всичките си нещастия. Но Филип беше толкова добър и убедителен, че аз се съгласих да се омъжа за него една година след смъртта на Крейг. Исках само да настъпи мир, спокойствие и почтеност в живота ми — тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои и продължи:

— Обичах и уважавах Филип, но не бях влюбена в него. Почти във всяко отношение ми беше като брат. Бяхме истински мъж и жена само няколко пъти. Той знаеше отношението ми към любенето и защо е такова. Не настояваше по този въпрос. Надяваше се, че след време ще започна да го обичам и ще стана истинска негова съпруга. Аз се надявах на същото, но това никога не стана. Знаех какво ще последва, когато почина така внезапно. Правосъдието отново щеше да ме разпитва и то много, по-настойчиво и жестоко от всеки друг път. Знаех, че ще се усъмнят, че съм го отровила, както при смъртта на Уилям. Ако действително е умрял от холера, трябваше да го погреба, но най-бързия начин и да дезинфектирам всичко и навсякъде. Ако причината за смъртта му е друга, аз наистина не знам кой го е убил. Той направо намекна малко преди да умре, че ще обвинят мен за смъртта му.

Тези думи събудиха в Дан голяма тревога и той наостри вниманието си.

— Наистина всички тези смъртни случаи са странни — съгласи се Рейчъл. — Но аз нямам вина. Винаги, когато попадна в капан и искам да се измъкна, избирам неправилния път и се оказвам в още по-затруднено положение. Не искам повече никога да ме обвиняват в престъпление. Когато реша тези проблеми, искам да замина далеч от тук и да започна от начало. Знам, че Филип и Уилям ме обичаха, а Крейг искаше само да ме използва. Филип ми възвърна смелостта, силата, гордостта. Много се изплаших обаче, когато и той ме напусна толкова неочаквано и мистериозно.

Погледна към Дан.

— Може би нося нещастие на мъжете. Може да съм обречена никога да нямам съпруг или… Знам, че този път няма да бързам и да рискувам живота на някой друг мъж, за да докажа, че не съм обладана от зли сили. Може да звучи налудничаво, но разполагам поне с три причини, които ме убеждават в това. Ърл Старджър иска да си отмъсти, че го унижих пред Уилям и отхвърлих долните му предложения. Иска да се върна в къщи, за да ме накаже и да ме опипва отново. Има и една жена — Камелия Джоунс. Беше хвърлила око първо на Крейг, после и на Филип. Мрази ме, че предпочетоха мен пред нея. Тя е тази, която раздухва клюките. Как бих искала нея да беше предпочел Крейг. Истинско зло се криеше под момчешкото му очарование. Но това не са единствените хора, които са ми причинили страдание. Наричат ме Черната Вдовица зад гърба ми, но понякога и в лицето. И то същите хора, които бяха мили и любезни с мен, когато до мен бяха съпрузите ми.

Тя замълча и Дан се съгласи с нея:

— Дори и симпатичните хора трудно се въздържат да не любопитстват и клюкарстват. Трябва да приемеш, че… не е обичайно да загубиш трима млади и здрави съпрузи за толкова кратко време и, както е в твоя случай, при загадъчни обстоятелства. Не може това да не породи любопитство и подозрения, още повече, когато е замесена млада и красива жена, която получава в наследство много пари. Предвид предишните ти неприятности, Рейчъл, не е било много разумно да погребеш тайно Филип.

— Нямах друг избор — каза тя. — Клюките и новото разследване не са единствените причини да го направя. Филип се намираше в сериозно затруднение. Може би се е надявал, че ти ще му помогнеш като пристигнеш. Може би точно това е имал предвид, когато, останал без сили, каза: „Той ще дойде скоро. Той ще ми помогне.“ Затова тръгнах така спешно за Атина да се срещна с Хари.

Понеже Дан й бе поднесъл версията си за договора с оръжие, той не можеше да й признае, че Филип не е знаел, че е жив и че е тръгнал да му помогне. Следователно не е имал него предвид.

— Каза, че се е намирал в опасно и затруднено положение. Кой го е притеснявал? С какво?

— Не искаше да ме тревожи и не ми е казал. След посещението на Хари Филип се напи. Беше истински пиян и говореше несвързани, безумни неща — повтори това, което беше казала и на следователите. — Когато отидох да го видя, помислих, че още не е изтрезнял. На масичката до него имаше няколко празни бутилки. Започна да говори несвързано. Не беше на себе си. Не спомена никакви имена, освен това на Хари. Когато умря, изпаднах в паника и не знаех какво да правя. Трябваше да науча нещо за предупрежденията, които ми отправи, преди да са ме подложили на дълго разследване и дори да ме вкарат в затвора. Не можех да си позволя, докато ме разпитват, да пропусна да узная необходимите ми факти. Когато ти се появи, не знаех кой и какъв си, дали си приятел или враг. Докато не се убедих, че си ми приятел, не можех да ти кажа истината. Това, което ти казах за причината да замина за Огаста и Атина, беше измислица, с която исках да те заблудя. Трябваше да изложа пред теб логичен мотив за това, което правя. Освен това не виждах друг начин, по който да измъкна сведения от партньорите му. Не бих могла да взема каквото и да било решение, без да знам какво става. Не съм предполагала, че между нас ще се породят чувства. Това беше съвсем неочаквано за мен. Исках да ти се доверя, но знаех, че това би усложнило нещата.

— И за мен всичко стана неочаквано — каза Дан. — Продължавай.

— Филип беше изплашен, Дан. Много изплашен и разтревожен. Не беше на себе си през последните месеци — разказа му тя за несвързаните предсмъртни думи на съпруга си. — Каза, че ще ме убият, ако не изпълня някаква поръчка или не върна парите. Не знаех нищо за сделката и сега не знам къде са скрити парите. Претърсих навсякъде, но нищо не намерих — нито пари, нито някакви следи към истината. Ето защо не ти предложих да отседнеш у дома, когато пристигна. Трябваше да претърся къщата и постройките в двора. Направих същото в кантората в града, но и там нищо не намерих. Къде би могъл да скрие толкова много пари? Ако е получил този аванс, за който споменаха Джордж и Хари, значи става въпрос за близо петстотин хиляди долара. Защо не ми каза къде са, след като ме предупреди, че ако не ги върна на собственика, ще ме убият иди ще ме обвинят в кражба. Знам, че Хари е замесен по някакъв начин в тази загадка.

Дан се замисли от какво голямо значение са тези пари за Рейчъл. Ако ги имаше, тя можеше да се измъкне от този опасен капан и да напусне щата. Дали знаеше за писмата на Филип? Не се ли е досетила кой е той? Не допуска ли, че Филип може да му е казал къде са скрити парите? Вече не подозираше единствено Рейчъл. И все пак, не трябваше още да й се доверява и да й разкрива кой е и защо прави всичко това.

— Повтори ми какво е казал Филип, преди да умре. Дума по дума. Може би ключът към загадката се крие в тези думи.

Рейчъл ги повтори и запита:

— Означават ли нещо за теб? Разбираш ли сега защо нямах доверие на един непознат, който ми говори за оръжейна сделка?

— Разбирам. — Господ да му е на помощ, ако тя беше такава превъзходна актриса и всичко това бяха лъжи, за да го примами да й помогне. Все пак, не му приличаше на такава.

— С моето минало реших, че е по-добре да претърся къщата, за да се уверя, че няма оставени нарочно някакви улики срещу мен — сподели Рейчъл. — Страхувах се, че ако Хари или неизвестният клиент са причинили по някакъв начин смъртта на Филип, може нарочно да са оставили някакви следи, които да ме уличат, че съм извършила престъпление. Ако Филип и аз бъдем премахнати, тогава Хари и Джордж ще имат по-голяма печалба от тази загадъчна сделка. Може би някой е отровил Филип. При холера има същите симптоми както при отравяне. Може би някой си е дал сметка, че след като Филип умре и аз наследя дяловете му от компаниите, като жена може да се уплаша и да ги продам на безценица. Чу, че Джордж и Хари казаха, че Филип е искал да развали договора. Той ми каза същото на смъртното си легло. Нещо е наложило да иска това. Исках да узная нещо и затова посетих компаниите и подпитвах съдружниците му. Всеки се опитваше да разбере колко и каква част от истината знаят другите. Толкова е опасна тази загадка, Дан. Не знам какво да мисля и на кого да вярвам.

Тя въздъхна.

— Утре отново ще претърся кантората му в Савана. Ключовете на Филип са в мен и Милтън никога не работи в неделя. Ако имам късмет, което не ми се случва често, ще намеря името и адреса на клиента, за да ми се изясни поне малко тази сделка. Може миналия път да съм пропуснала да забележа нещо. Разбираш ли, Дан? Трябваше първо да изясня някои факти и едва след това да съобщя за смъртта му.

Дан кимна.

— Как мислиш, че са разбрали в полицията за смъртта на Филип? Не е ли странно, че те посетиха още днес, сякаш знаят всяка твоя стъпка?

— И аз се питам същото. Това ме плаши. Знам, че прислужниците са ми верни. Имам им доверие. Може би Ърл ме е следил, видял е като го погребвам и ме е издал. Може недоволният клиент на Филип да ме шпионира. Да е убил Филип и да е писал в полицията. Или за да обвинят мен. Или за да ме оправдаят и да получа наследството, за да мога да довърша поръчката им. Или може би Хари е знаел, че Филип е мъртъв, досетил се е какво съм направила и е изпратил анонимно съобщение, за да ми създаде неприятности и да не му заставам на пътя. Съжалявам, но допускам и възможността да съм се излъгала в теб и ти да си извършил това.

Последното изречение не го изненада.

— Не знаех, че е мъртъв, така че не съм имал възможност да известя властите — заяви той. — Повярвай на това, Рейчъл. Що се отнася до Хари, той беше искрено изненадан, когато те видя там и когато разбра, че Филип е заминал за дълго, но някаква тайна работа. Беше разтревожен и ядосан.

— Знам, но не знам защо. Колкото повече неща научавам, толкова по-заплетена става загадката за мен.

Дан смени за малко темата.

— Искам да ти задам един въпрос, Рейчъл. Каза, че не си обичала Филип. Нали така?

Тя се надяваше, че той й задава този въпрос заради чувствата, които изпитва към нея.

— Така е. Не както една съпруга трябваше да го обича. Затова можах… да направя това с теб. Не беше прелюбодеяние, Дан. Той беше мъртъв, аз бях вдовица. Съжалявам, че ти не знаеше, защото нямаше да се измъчваш, че предаваш приятеля си.

Дан не знаеше да се радва ли, да съжалява ли или да я подозира за това, че не бе обичала брат му. Трябваше да разголи цялата истина, независимо колко противна и мръсна беше тя. Искаше да й вярва, но още не можеше да се освободи от подозрението.

— Не се тревожи, Рейчъл — успокои я той. — Няма да позволя на никой да ти стори зло. Филип ми беше приятел. Той би очаквал от мен да помогна на неговата вдовица и да я защитя. Съжалявам, че закъснях, за да го спася, въпреки че си позволих да му отнема нещо много скъпо. Ще разкрием заедно тази тайна и ще накажем виновниците.

Рейчъл беше очарована от Дан и неговите думи. Копнееше за неговата помощ и любов.

— Сигурен ли си? Може да стане страшно и опасно? Може и двамата да променим мнението си за Филип, ако е бил замесен в нещо незаконно? Ако е било така, това е станало или по принуда или по собствен избор. Той ме предупреди да не търся помощ от правосъдието. И без това нямаше да го направя, защото никога не биха ми повярвали. Видя как се държаха с мен преди малко. Щяха да помислят, че съм се побъркала или че се опитвам да ги заблудя, излагайки пред, тях предположението си, че Филип е убит от някой неприятел. И ако им споменех за тази мистериозна, а може би и незаконна сделка, щяха да си помислят, че и аз съм замесена в това престъпление, или че мотивът ми да убия поредния си съпруг, са били парите.

— Мисля, че си направила всичко по най-добрия и единствено възможен начин.

— Благодаря ти, Дан. Имах желание да ти разкажа повече за тези инциденти по време на пътуването.

След малко тя каза:

— Нали разбираш защо не можех да ти кажа всичко тогава? Още не знам дали двете бележки са дело на един и същи човек. Ужасявам се, като си помисля, че някой знае как да имитира почерка ми. Може да го използва и да напише някаква бележка, която да използват срещу мене.

— Или да изопачат самопризнанията ти — позволи си да каже Дан. — Стреляли са, но теб и са те заплашвали. Ако те бяха убили и оставили бележка с твоя почерк, всеки щеше да си помисли, че е самоубийство от угризения на съвестта.

— Дори недей да споменаваш нещо толкова ужасно — каза Рейчъл и неочаквано смени темата. — Нещо друго — когато бяхме в оръжейния завод в Атина, забелязах нещо, което съм сигурна, че е незаконно. Недоумявам как е възможно Филип да не е знаел за това — обясни му за патентите на оръжията, които видя да произвеждат в завода и защо не бе попитала нищо Хари по този повод. — Това не е всичко. Полицаите се заинтересуваха от присъствието ти тук и от това, че ме подкрепи. Не искам това, че ми помагаш, да заплашва живота ти. Може да си помислят, че си мой съучастник в убийството на Филип, за да бъдем след това заедно.

— Трябва да внимаваме как се държим един с друг пред хората. Ако изглеждаме интимни толкова скоро след смъртта му, това няма да е добре за никого от нас. Дръж винаги пистолета в себе си и бъди много внимателна. Залоствай вратите и прозорците и следи да не се навъртат наоколо непознати. Ако някой е убил Филип и някъде тук има скрити толкова много пари, може би се намираш в опасност.

— Но аз проверих цялата къща и постройките в двора.

— Може би са скрити в горичката, Рейчъл. Или под някое от тези дървета. Може никога да не се открият.

— Но те ще ги търсят от мен! Никой няма да повярва, че не са в мен.

— За сега, любима, всичко, което можем да направим, е утре да претърсим кантората. След това остава да чакаме да се появи мистериозният клиент и да си потърси поръчката.

— Но не намерих нищо в бюрото и сейфа на Филип — отчаяно каза тя. — Бюрото на Милтън беше заключено.

— Не се тревожи. Аз съм специалист по отварянето на всякакви ключалки — по-добре беше сега да признае за това свое умение, отколкото по-късно тя сама да го забележи и отново да започне да го подозира. — По този начин, се вмъкнах в кантората миналия път, когато беше там. Исках да те видя. Знаех, че ако почукам, няма да ми отвориш.

— Значи не съм забравила да заключа вратата? — тя го погледна притеснена.

— Не. Тогава мислех за теб две вечери, цялата събота и неделя сутринта. Когато те видях да влизаш в кантората, изпитах нужда да те видя на всяка цена.

— Дошъл си в града, за да сключиш сделка със скъп твой приятел от детството. Чуваш ужасните слухове за съпругата му. Разбираш, че ненадейно е заминал и то след уговорка да те чака. Аз те каня да ме придружиш по време на пътуването. Просто си решил, че трябва по-отблизо да ме опознаеш, нали?

— Казах си, че просто искам да се запозная със съпругата на моя добър стар приятел. Една жена, която излъчва тайнственост. А кое ме е подтикнало да искам това, разбрах по-късно — бях очарован от теб. Не съм предполагал, че ще изпитам такива чувства към теб, нито че двамата ще се любим така всеотдайно. Ако трябва да виниш някого, обвинявай себе си, че си неотразима.

Рейчъл му върна предизвикателната усмивка.

— Това е подло. Толкова ме изплаши този ден, когато влезе в кантората, докато аз ровех из книжата и претърсвах сейфа.

— Разбирам защо. Извинявай, любима.

Сините му очи я гледаха нежно и я зовяха. Сърцето й лудо заби.

— Нали разбираш защо ти казах, че след това, което ще ти разкажа, може и да промениш чувствата си към мен. Промени ли се нещо, Дан? Мразиш ли ме? Не ми ли вярваш вече?

— Не, Рейчъл. Когато трябва да избереш своя четвърти, последен съпруг, ще ми се закълнеш във вечна любов, нали?

Тя застина от изненада. Той… й предлагаше да се оженят. Как можеше един безгрижен авантюрист и ерген, заклет моряк при това да я обикне толкова бързо? Неговият стар верен приятел беше починал съвсем скоро, нея я подозираха като предполагаемата убийца на Филип, а Дан я ухажваше и й предлагаше брак на няколко стъпки от гроба на скъпия си приятел! Даниел Слейд не й бе направил впечатление на импулсивен човек. Може би това беше само начин да й покаже, че чувствата му са сериозни, но той да не очаква днес или някой друг път да получи положителен отговор. Сърцето й тръпнеше от очакване. Тялото й пламна. Тя каза развълнувано и с тревога в гласа:

— А ако нося нещастие, Дан? Няма да го понеса, ако умреш. Няма да мога да кажа „да“, докато не се убедя, че не съм прокълната от съдбата.

— Дай ми време и аз ще докажа, че не си нито убийца, нито си прокълната — каза той почти като заповед. — Залагам живота си, че ще направя това.

— Точно това правиш, имайки предвид моето минало. Не си навличай това, Дан. Толкова много неща предстоят да се изяснят. Трябва да се пазим от злонамерени приказки.

— Докато знам, че ме обичаш и желаеш и някой ден ще приемеш моето предложение, аз ще те чакам и ще ти помагам да разрешим загадката.

Тя изведнъж се почувства радостна и облекчена. Молеше се това да е истина.

— Желая те, капитан Даниел Слейд. Когато опасността отмине, ще бъдем любовници, докато се убедим, че искаме да бъдем заедно завинаги.

Дан се изправи на крака. Осъзна, че в тревожното и несигурно положение, в което се намираше, тя не можеше да мисли за любов.

— Време е да тръгвам. Ако остана още малко, ще ми се замае главата и ще те грабна в прегръдките си още тук и сега. Недей да забравяш, любима, че сигурно те наблюдават непрекъснато. Не предприемай рисковани и необмислени действия. Утре в десет ще те чакам пред вратата на кантората.

— Как бих искала да не трябва да си тръгваш — разчувства се тя. — Но е по-добре и за двама ни. Довиждане, Дан, до сутринта.

— Обичам те, мила. Пази се, докато ме няма — отиде при коня, яхна го и препусна към града, където го очакваше Люк.

Когато Рейчъл влезе в къщата, Лулу Ма веднага пристигна при нея, за да се увери, че всичко е наред.

— Мислех да ви донеса нещо да се освежите, но ми се стори, че не искате да ви безпокоят по време на разговора.

Рейчъл беше забелязала на няколко пъти икономката да наднича през един от прозорците. Усмихна се и каза:

— Добре съм. Нищо не могат да ми направят, защото не съм виновна. Но съм жадна и гладна. Господи, така се радвам, че вече свърши. Направо се ужасявах как ще им съобщя новината в понеделник.

— Той защо остана толкова дълго, мис Рейчъл? — попита икономката. — Кой е този мъж? Защо се нае да излъже, за да ви подкрепи?

— Той е стар приятел на Филип. Дошъл е да сключи сделка с него. Дойде с мен до Огаста и Атина, за да направи поръчки в двете компании. Нещата изглеждаха отчайващо зле за мен и той реши като последна услуга на Филип да ми помогне. Не ти казах, че ще ме придружи, защото не исках да се тревожиш. Знам, че щеше да се притесняваш, ако знаеше, че в това опасно положение пътувам заедно с един красив мъж.

Жената се навъси и я сгълча:

— Това не е във вашия стил, мис Рейчъл. Да лъжете Лулу Ма.

— Не съм те излъгала, скъпа приятелко — поправи я Рейчъл. — Просто не ти казах.

Лулу Ма се намръщи още повече и тонът й стана доста сериозен.

— От години тайните ви носят само неприятности. Какво ще стане, ако разберат, че е излъгал?

— Няма откъде да разберат, освен ако ти или Бърк не им кажете. Имам му доверие.

— Вие не познавате този човек! Той може да ви мами, за да изкопчи нещо от вас.

Рейчъл се смая от необичайното поведение на икономката.

— Ние сме приятели, Лулу Ма. Той ще ми помогне да се справя с някои проблеми в компаниите. Ще внимавам как се държа с него. Обещавам ти.

— Има ли за какво да внимавате?

За първи път Рейчъл се подразни от тона и свойското държане на жената. Въпреки това се постара да запази спокойствие и любезен тон, тъй като допускаше, че причината за това е, че Лулу Ма е объркана и се тревожи.

— Разбира се, от полицията може би известно време ще ме следят какво правя. Не искам неправилно да изтълкуват приятелството ни и да създадат неприятности на Дан. Искам да те попитам нещо. Виждала ли си някой да се навърта наоколо, докато ме нямаше? Не мога да си обясня как са научили в полицията за Филип?

— Не съм виждала никого. Знаете, че нито Лулу Ма, нито Бърк са казали нещо. Доста странни неща стават, ако питате мен.

— Съгласна съм, но нека не се тревожим излишно. След като вече смъртта на Филип не е тайна, мога да се заема с проблемите в компаниите.

— Тук ли ще останете?

— Още не съм решила. Не ми е останало време да мисля толкова занапред. Ще ти кажа, когато реша. Обещавам.

Рейчъл не можеше да сподели с икономката си за своята любов към морския капитан и за надеждите си да се омъжи някой ден за него.

— Каквото и да стане, Лулу Ма, аз ще се погрижа за теб така, както ти винаги си се грижила за мен. Никога повече няма да бъдеш бедна. Дори и да ме изпратят в затвора, първо ще се погрижа ти да си осигурена.

— Обичам ви, мис Рейчъл, като мое дете.

— Знам, Лулу Ма, и съм благодарна, че те имам.

— Когато казах, че не съм видяла никого, докато ви нямаше, нямах предвид, че нищо не се е случило. Не искам да ви плаша, но някой е претърсил къщата, докато аз бях на църква в неделя. Нищо не е откраднато, дори парите за пазаруване не бяха пипнати. Не е ли доста странно това?

— Слава Богу, че злодеят не е оставил нещо, с което да инсценира, че съм виновна! Трябва да си отваряме очите на четири да не направят още някоя поразия.

След като жената тръгна за кухнята, Рейчъл се прибра в стаята си. Разопакова картината, която беше купила от Атина. Свали тази, която висеше над леглото и постави новата на нейно място. Отстъпи крачка назад, полюбува й се и се опита да си представи Дан в тази обстановка. Той притежаваше всичко, което тя би искала от един мъж, от един съпруг. Не беше инат. Настояваше само, когато е необходимо. Проявяваше разбиране и умееше да прощава. Не мислеше постоянно за накърнената си мъжка чест. Беше грижовен, нежен и внимателен. И в същото време беше силен й уверен в себе си. Любовта, помисли тя, е славно нещо. Да се любиш с този, когото обичаш, е несравнимо щастие и блаженство. Каквото и да стане, няма да позволи на никой и по никакъв начин да направи нещо лошо на Дан заради нея. Дори нямаше да позволи това и на лошата съдба, от която може би беше прокълната.

 

 

Рейчъл отиде да види кой чука на главния вход. Лулу Ма вече се бе оттеглила в нейната стая за през нощта. От външната страна на вратата, върху рамката, се виждаше някаква бележка, прободена със забит в нея нож.

Освободи листа и прочете какво пише. Отправи поглед в тъмнината, но нито видя, нито чу нещо, което да й подскаже, че злодеят е още наблизо. Заключи вратата успокоена, че този път бе намерила само една заплашителна бележка.

 

 

Веднага щом заключиха зад себе си вратата на кантората, Дан притегли Рейчъл в прегръдките си и я целуна. Първата целувка беше бавна и сладостна. След нея последваха бързи горещи целувки. Устата му търсеше жадно ту нейната уста, ту обсипваше с целувки цялото й лице и пъргавите й нетърпеливи устни.

Рейчъл отговори на пламенните му целувки и се сгуши в прегръдката му. Отново пламъците на желанието затанцуваха по цялото й тяло и я пронизаха горещи тръпки. Толкова силно копнееше да го има, че се изкушаваше да се свлече безсрамно на пода и да се люби диво и сладостно с него.

Дан трябваше да се пребори със същото изкушение и да овладее чувствата, които тя разпали в него. Целувайки устните й, промълви:

— О, Господи, колко силно те желая, Рейчъл Маккандлис. Направо си ме омагьосала!

Тя се притисна в него и отговори:

— И аз те желая, Дан. Цялата тръпна от копнеж отново да те имам. Докато не се бях любила с теб, не знаех какво съм пропускала в живота. Сега мисля и мечтая за теб почти непрекъснато. Винаги ли ще бъде толкова неудържимо желанието ни?

— Да. Вярвам, че ще бъде така. Бих искал да те любя и сега, но е опасно, въпреки че Люк пази отвън.

Рейчъл вдигна поглед към искрящите му очи.

— Така ли?

— Помолих го да провери дали не са ни проследили. Ако някой наближи, той ще ни сигнализира с изсвирване. Ако ни заварят страстно прегърнати, няма да повярват на това, което после ще им кажем. Много е трудно, мила, но днес трябва да задържим поривите на желанието. Съвсем скоро ще можем да се любим винаги, когато пожелаем.

— Господи, това звучи прекрасно. Копнея за теб, Даниел Слейд.

— Както и аз за теб, моя сладка сирено — пошегува се той.

— Сърцето ми е така изпълнено с желание, че се страхувам да не се пръсне. Чувствам се като диво животно, което иска да ти разкъса дрехите и да те погълне целия. Не можеш да ме виниш, че съм развратна. Ти си виновен да съм такава.

— Не знаеш колко щастлив и горд се чувствам, че съм първия мъж, който е разпалил страстта в теб.

— Не се ли дразниш, че е имало други двама преди теб, единият от които е най-добрият ти приятел? — не се въздържа да попита тя.

— Бих искал наистина да съм първият и единственият. Но ако трябва да бъдем точни, това е точно така. На никой мъж, освен на мен не си отговаряла с такава страст.

— Ти си първият и ще останеш единственият мъж, на когото се отдавам.

— Това означава ли, че ще ми дадеш онова специално обещание, за което те помолих?

Обсипа с игриви целувки брадичката му, за да прикрие този път реакцията си към намека му за брак. Беше очаквала известно време да не повдига този вълнуващ въпрос. Отговори така, сякаш не го беше разбрала.

— Да. Ще се възнеса с теб в рая на твоите обятия, винаги когато ме пожелаеш. Но не искай от мен да стана твоя любовница, преди да сме разрешили загадката.

— Какво ще стане, ако не успеем да я разрешим или нещата станат толкова опасни, че да нямаш друг избор, освен да зарежеш всичко тук и да заминеш с обикновения морски капитан? Аз имам пари, любима, но не богатство, на което ти си свикнала. Освен моя кораб, нямам друг дом. Честно казано, нямам какво друго да ти предложа, освен себе си.

Тя го прегърна. Знаеше, че има нужда от подкрепа и му се закле, че това е всичко, което иска и от което се нуждае.

— Единственият път, когато се притеснявах за пари — обясни му тя, — беше, когато бях на прага на бедността и хората ми пречеха да си изкарвам прехраната с честен труд. Ако открия скритите пари, ще ги върна на собственика им и така ще сложа край на загадката. Клиентът може сам да завърши сделката с Джордж и Хари и да не ме занимават повече с това. Бях съпруга на Филип и съм негова единствена наследница. Правилно ли е да се откажа от всичко, което той е имал и е спечелил с труда си, след като нямам вина за нищо?

— Ако трябва да загубиш всичко, за да имаш само мен, Рейчъл, готова ли си да го направиш?

— Да не би да ме молиш да зарежа всичко и да избягам с теб? Дори това да означава за другите, че съм виновна за смъртта на Филип и съм откраднала парите? Дори това да разкрие нещо, което би опетнило името на Филип и аз да не бъда тук, за да го защитя? Просто да оставя Джордж, Милтън и този нещастник Хари да си присвоят дяловете на Филип? Това ли трябва да направя, за да докажа, че те обичам? Искаш, за да докажа, че богатството няма значение за мен, да го захвърля? Всъщност, имах намерение да оставя, плантацията по равно на Лулу Ма и Бърк, заради тяхната преданост и нашето приятелство.

Дан реши, че тя го изпитва дали не иска да се ожени за нея само заради богатството й, както Крейг Нюман.

— Вече обещала ли си им?

— За да ми помогнат да скрия престъплението си? Това ли имаш предвид?

— Как можеш да ми задаваш такъв въпрос?

— Така, както и ти ми задаваш подобни странни и обидни въпроси. Понякога сякаш се познаваме толкова добре, а друг път — сякаш сме съвсем непознати.

— Друго имах предвид. Ако тази сделка се окаже опасна, незаконна и не успеем да разкрием тайната около нея и ти си навлечеш само неприятности, докато се опитваш да намериш истината, готова ли си да избягаш с мен, за да не влезеш в затвора и за да бъдем заедно? Готова ли си да рискуваш това, което би могла да спечелиш, ако се бориш за него?

— Ако нещата се развият толкова зле и опасността стане по-голяма, да, ще дойда. Но ти трябва да разбереш моето положение. От дълго време живея в мъгла от съмнения, подозрения и клюки. Искам името ми да бъде отново чисто, да си възвърна честта и гордостта. Искам хората да разберат, че са грешили, когато са били несправедливи и жестоки с мен. Няма значение дали след това ще се върна някога отново тук. Ако не направя това, болката ще остане в мен. Просто не искам хората да продължат да си мислят, че са били прави да се отнасят така с мен. Не ме е грижа какво говорят за Крейг Нюман, но не искам да обиждат Уилям и Филип и да ги наричат глупаци, защото са се оженили за една престъпница като мен. Те бяха добри, Дан. Не искам да омърся паметта им.

Той се усмихна и я прегърна.

— Ти си чудесна жена. Дори не знаеш колко си силна и смела. Ще се справиш с всичко и аз винаги ще бъда до теб. Крайно време е истината за това, каква си ти, да излезе наяве. Обещавам да ти помогна, и всички ще я узнаят. Признавам, за миг едва не полудях. Винаги, когато си помисля, че нещо може да те отнеме от мен, обхваща ме ужас и страх.

— Теб?

— Защо не? Никога досега не съм изпадал в такова положение. Уча се от собствения си опит, точно като теб. Сега, когато намерих жената, която винаги съм искал да имам, не бих рискувал за нищо на света да я загубя.

Тя помилва гладко избръснатата му буза.

— Вече си спечелил сърцето, душата и тялото ми. Какво още искаш?

— Да си до мен всеки миг. Когато съм буден и когато спя.

— Няма ли да ти омръзне да бъда като верига около врата ти?

— Никога, любима моя. Още сега, тук, ще ти подаря нещо — вдигна лявата й ръка и посегна към безименния й пръст. Погледът му се спря на златната халка, която брат му й бе подарил. Действителността — смъртта на Филип и причината да започне тази любовна връзка — изплува и обсеби съзнанието му.

Рейчъл забеляза как усмивката помръква върху лицето на любимия мъж.

— Да я сваля ли или да изчакам известно време? Вдовица съм и сигурно всички вече знаят това.

Дан гледаше пръстена и си представяше как брат му го поставя на ръката й, изпълнен с любов и доверие към нея. Дали Филип не е мъртъв, защото се е опитвал да спечели повече пари, които да харчи щедро за тази красавица? Филип никога не е бил авантюрист, никога не е бил безразсъден смелчага. Брат му винаги се страхуваше от последствията от грешките и от унижението да признае, че е сгрешил. Не беше в стила на Филип да нарушава закона и да краде от клиентите си. Какво го бе променило? Или кой го бе променил? Рейчъл?

— Дан? Какво има? — попита тя загрижено и с тревога.

— Извинявай, Рейчъл. Мислех за Филип. Всичко стана толкова бързо. Мислех за теб, за нас. Смути ме мисълта, че е мъртъв, че завинаги го няма.

Ако на Рейчъл й бяха останали някакви съмнения относно Дан и неговите твърдения, те изчезнаха в мига, в който тя видя мъката и болката в тъжните му очи.

— Прав си, Дан. Мисля, че нарочно избягваме да говорим за смъртта му, за да не страдаме непрекъснато за него. Не можем да го върнем. Това, че чувствата ни са взаимни, не е предателство спрямо него. Всичко, което можем да направим за Филип, който беше добър приятел и на двама ни, е да опазим неопетнено името му. Ако има престъпление и той е допуснал някаква глупава безумна грешка, надявам се, че ще успеем да разрешим всичко, без да вдигаме шум и да петним паметта му. Обичах го и ми е мъчно за него.

Погледът на Дан потъна в очите й.

— Знам, че си го обичала, Рейчъл. Мисля, че ми е трудно да повярвам, че е умрял, защото дълго време не се бяхме срещали и не съм го видял мъртъв. Може би продължавам да се заблуждавам, че измислицата ти за пътуването му на север е вярна и очаквам, че ще се върне всеки момент. Тази халка ме върна към действителността.

Рейчъл разбра какво имаше предвид. Не му каза нищо, докато той мислеше за своята болка и загуба и се опитваше да прикрие чувството си за вина.

Не след дълго Дан се усмихна весело и предложи:

— Да се хващаме за работа, преди да е свършила службата и Милтън да е решил да мине насам. Ако действително са замесени в нещо с Хари, може би е нащрек.

— Преди да започнем, искам да ти покажа предупреждението, което получих снощи — Рейчъл извади бележката от чантичката си и му я прочете. — Пише: „Не играйте двойна игра с мен, сеньор Маккандлис, ако искате жена ви да остане жива. Ако мислите, че ще можете да я защитите от нас, попитайте я колко пъти сме я заплашвали и сме имали възможност да удържим на думата си и да я убием. Няма място, където можете да я скриете от нас, за да не я намерим и убием. Направете това, което се уговорихме и тя ще е в безопасност.“ Беше забодено на вратата с това — и тя му подаде ножа.

Дан разгледа оръжието.

— Такъв нож може да си купи всеки и отвсякъде. Не може да ни насочи, към някого. Не чу ли нещо, не видя ли нещо, когато взе бележката?

— Не, слава Богу. Но това говори за нещо важно: клиентът не знае, че Филип е мъртъв, следователно не може да го е убил той.

— Не позволявай това да те заблуди, Рейчъл, Това съобщение може да е изпратено до теб, а да е било адресирано до Филип нарочно, за да си помислиш точно това. Изпращат го в много подходящо време. Като че ли искат да предупредят наследника на Филип, преди да бъде обявена неговата смърт… Нека да обсъдим това по-късно. Трябва да си свършим работата тук преди края на службата и преди Болдуин да е излязъл на улицата.

Дан отключи бюрото на съдружника на Милтън, без да повреди ключалката. Рейчъл извади един регистър, разтвори го и започна да разглежда внимателно страниците му.

— Погледни тук, Дан — извика тя развълнувано. — Регистриран е товарен кораб за четиринадесети май, който трябва да отплава за Хаити. Това не е ли близо до Куба?

— На около четиридесет и осем мили. Ако застанеш на някой хълм, можеш да видиш острова отсреща с бинокъл. Кого познаваш там?

— Никого. Поне не знам да познавам някого там. Тези две двойки инициали не означават нищо за мен. К. Т. и Дж. К. — каза тя. — Това е почеркът на Милтън. Значи не е в пълно неведение, както твърди.

Разсъждаваше на глас, за да раздвижи проницателната мисъл на Дан.

— Хари каза, че Милтън твърдял, че не знае кой е клиентът. Може да е направил това от лоялност към Филип, ако той го е помолил да пази това в тайна. Чудя се дали са казали на Милтън, че Филип е мъртъв. От полицията казаха, че са търсили лекар, който евентуално е бил повикан да прегледа Филип. Значи са разпитвали други хора, преди да дойдат при мен. Трябва да знаят, че съм казала на Милтън, че Филип е заминал по работа на север. Може би дори знаят, че съм излъгала и другите му двама партньори. Сигурно не са ми казали, за да ме хванат натясно. Обзалагам се, че ги изненадах, като им казах истината. Не могат да докажат, че ти си излъгал, за да ми помогнеш. Притиснати са от трима свидетели в моя защита. Как бих искала да знам кой от тримата съдружници лъже. Тъй като са записани само инициалите, може би действително Филип единствен е знаел подробностите по тази сделка. Чудя се дали Милтън ще ми каже каквото знае, ако го попитам. След като Филип вече е мъртъв, аз съм фактически неговият съдружник, така че защо да крие нещо от мен? Ако Милтън е замесен в този безумен заговор, сигурно няма да ми каже нищо, за да няма проблеми.

Дан я слушаше внимателно.

— Кажи ми пак какво ти каза Филип за Куба?

— Не разбрах за какво ставаше дума.

— Тогава повтори всяка дума, която си чула, Рейчъл.

Изпълни молбата му, доколкото си спомняше.

— Твоят живот, всичко в опасност… Врагове, ще те намерят навсякъде… Няма да се спрат пред нищо… да получат това, което искат… пушки и патрони… продай, всичко, за да ги платиш… единственият начин да останеш жива… имат страхотна нужда от пушки… Война… Свобода… Ще дойде скоро и ще ми помогне… Не играй двойна игра с Хари… Трябва да изпълни поръчката… Всички тези предупреждения дойдоха… Опитаха да прекратят сделката… Убиват ме… намери скритите пари… Ще те обвинят… Не можеш да отидеш в полицията… Иди го намери в Куба… Той ще помогне… Той ще ги спре… Не губи надежда… Съжалявам, че те забърках в тази каша…

Дан се намръщи, опитвайки се да открие някакъв смисъл и факти в тези думи. Може би Филип беше има предвид него като първия човек, който ще помогне! За щастие брат му не го бе назовал по име в своя делириум. Или беше? Не, той не смяташе, че тя знае, че е брат на Филип.

— Разбирам защо тези думи са те притеснили, Рейчъл. Съдържат категорично предупреждение. Бих постъпил точно като теб, ако бях на твое място. Звучи така, като че ли Филип им е взел аванса и го е скрил. Това съвпада с намеците на двамата съдружници. Бих искал да знам кого в Куба е имал предвид. Не се сещам да има приятели или делови познати там. Ако някой нечестен и алчен приятел го е въвлякъл в тази сделка, нямаше да има подозрения. Станало е нещо, за да си промени мнението. Докато не разберем точния адрес, няма смисъл да умуваме. Хаити е голям остров, много хора живеят там. Не можем да тръгнем по улиците и да разпитваме кой е поръчал пушки и патрони за въстание.

— Какво имаш предвид?

— Кубинските бунтовници се борят за независимост срещу Испания от шестдесет и осма година — обясни й Дан. — Една оръжейна поръчка с такива размери и на такава цена може да бъде предназначена само за освободителна война. На това ме навеждат думите на Филип. Позицията на Америка е неутрална, въпреки че им симпатизираме. Едва не се намесихме в конфликта преди две години, когато Испания задържа „Виргиниус“ и екзекутира петдесет и трима моряка. Корабът превозваше пушки, беше кубинска собственост, но няколко души от екипажа бяха американци и корабът плаваше под американски флаг. Неприятностите бяха избягнати, когато крал Алфонсо XII изплати компенсации на пострадалите семейства — ако въобще човешкият живот може да се оцени с пари. От това, което съм чувал, там се извършват жестоки зверства и Америка не одобрява действията на Испания. А същите проблеми има и на други места — Пуерто Рико, Гуам, Филипините. От там минават важни морски пътища, които трябва да се охраняват. Лидерите на бунтовниците са Антонио Макео и Карлос Мануел де Геспеде. Виждаш, че инициалите им не съвпадат с тези от регистъра.

Рейчъл се обезпокои.

— Щом са заловили един кораб с оръжие и са избили екипажа, това означава, че тази търговия е нещо страшно и опасно. Щом правителството е неутрално, а ние доставяме оръжие, можем да имаме проблеми с властите. Аз не желая тези проблеми. Рисковано е да се продава, оръжие на бунтовниците. Сигурно сделката е незаконна.

— Но носи добри печалби. Много добри печалби, Рейчъл. Филип имаше ли нужда от пари?

— Не ми е казвал, че има. Освен ако не е загубил крупни суми от хазартните игри. Новината, че бил страстен комарджия, беше истински шок за мен, ако това въобще е вярно. И двамата мъже може би имат причина да лъжат.

На Дан му харесваше начина, по който Рейчъл се съмняваше в другите, а не във Филип и винаги, когато можеше, го защитаваше. Той каза:

— Надявам се, че не са прави.

— Сега, след като вече смъртта на съпруга ми е известена, мога да проверя завещанието му, банковата сметка и всички книжа. Утре ще се заема с това. Ще разговарям и с Милтън. Сигурна съм, че няма да ме хареса за партньор или поне да има съвместен бизнес с жена. Същото важи и за Хари и Джордж. Кажи ми, Дан, откъде знаеш толкова много за Куба?

Той се засмя и закачливо я упрекна:

— Отново започвате да ме подозирате, госпожо. Засрамете се. Аз съм морски капитан и пренасям товари по целия свят. Ако не знам къде са горещите точки, мога да загина аз, екипажът ми и да допусна корабът ми да потъне или да го конфискуват.

— Разбирам. И ти се засрами, защото мислиш, че нищо не разбирам — упрекна го тя. — Казах ти за инцидентите, които Филип сметна за предупреждения. От Хари разбрахме кога е отменил сделката. Времето съвпада и действително това може да са били предупреждения. Бяха жестоки престъпления и искам да науча истината за тях. Мислиш ли, че Филип е имал предвид, че го убива чувството му за вина или болестта?

— Или едно от двете, или двете, или никое от тях. Може би го е казал, замаян от треската.

— Но не е умрял от холера.

— Никога не съм виждал болен от холера. Как протича болестта?

Не й се искаше да му разказва как е умрял приятелят му.

— Повръщане, диария, болезнени спазми, бързо обезводняване на организма, студена и изсушена кожа, изпито лице, слаб пулс и неутолима жажда. Заразна е, много е болезнена и смъртта настъпва бързо. Обикновено се предава чрез заразена вода или храна. Затова Бърк мисли, че Филип се е заразил като е пил мръсна вода от реката. Сигурна съм, че не е така, защото никой друг не се е разболял.

— По какво прилича на отравяне?

— Симптомите са същите както при отравяне с арсеник.

— Какво имаше предвид като спомена мирис на бадеми, когато говори за смъртта на Уилям?

— Отравянето със стрихнин прилича на смърт при сърдечен удар, ако е било използвано точното количество. Жертвата понякога се хваща за гърдите и прави гримаса на агония, която застива върху лицето, ако смъртта настъпи бързо.

Дан с усилие се откъсна от мислите за последните дни на брат му, за неговата агония и самота. Сърцето му биеше силно от страх и ужас, докато слушаше разкритията на Рейчъл и виждаше дълбоките й познания в тази област. Дали това беше случайна грешка? Разбира се, че не.

— Говорим за смърт, но ми е интересно. Откъде си научила всичко това?