Джанел Тейлър
Бъди моя завинаги (10)

Десета глава

Двата стола, на които седяха пред прозореца, и кръглата масичка между тях бяха уютно място за разговор.

Дан се опита да се успокои, но не успя. Сърцето му биеше лудо от безпокойство. Молеше се Рейчъл да не разбере, че говори за себе си. Ако искаше да спечели отново доверието й, нямаше друг избор, освен да разкрие жестоката истина.

— Трудно ми е да говоря, Рейчъл. С Мак бяхме много близки.

Рейчъл забеляза, че изпитва силна болка при тези думи. Опита се да му помогне да започне.

— На кого приличаше той? На вас или на Филип?

— На мен — отговори Дан. Отмести очи от нея и зарея поглед из стаята.

— Значи с него сте били по-близки, отколкото с Филип? — подканваше го тя да говори.

— Много по-близки.

— И какво се случи? — настояваше да разбере истината тя. — Хари намекна, че се е разиграла някаква любовна драма.

Дан се наведе напред, подпря лакти на бедрата си и сплете пръсти.

— Не точно. Всъщност съвсем не беше така, но на Маккандлисови така им се струваше. Получи се едно трагично недоразумение, което разби семейството им. Стивън, мистър Маккандлис, и Мак умряха, преди да се помирят. Всичко започна преди много години, когато Мак случайно се запозна с една алчна и продажна жена. Не беше нищо сериозно. Връзка за забавление, породена от физическо привличане. Надявам се, разбирате какво имам предвид. Жената обаче искаше да направи Мак свой съпруг.

— Напълно разбирам. Задоволявала е мъжката му природа и е разчитала на това, за да го примами да се ожени за нея.

— Точно така, Рейчъл. И тримата сбъркаха, ако питате мен.

— Всеки греши, когато е млад, Дан. Мъжете вършат такива грешки, без да се замислят за последствията. Често една жена приема интимната връзка с мъж, защото го обича и е убедена, че и той я обича, след като я желае. Надява се след време да се оженят, а в един момент се оказва, че той не изпитва такива чувства и няма намерение да създаде семейство. Понякога жената търси начин, да принуди мъжа да направи това. В същото време той само я използва и заблуждава, за да получава това, което иска. Жестоки и безразсъдни измами, за които се плаща висока цена. И така, каква е ролята на бащата и как се е стигнало до скандал? Как се отрази на Филип това?

— Предполагам, че всичко е започнало много преди скандала. Мак и баща му по начало не се разбираха. Между тях винаги стоеше недоволство и неприязън. Понякога замесваха в споровете си и Филип. Мак никога не успя да угоди на стария Маккандлис и един ден просто престана да се опитва. Мак беше моряк във фирмата на баща си, а Филип работеше в кантората. По време на един дълъг рейс тази жалка и коварна жена решила, че щом не може да хване младия Маккандлис за съпруг, тогава ще примами в капана баща му. Така или иначе, щяла да се вмъкне в заможното и уважавано семейство. Докато Мак отсъствал, тя започнала връзка със Стивън. Старецът обаче се влюбил и поискал да се оженят. Не знаел, че любимата му е любовница на сина му. Когато Мак се върна, тя направила последен опит да го спечели. Той не я обичаше, но нямал нищо против да се поразвлече и успокои с нея след една ужасна кавга с баща си. Както каза, тази грешка му струва скъпо. Стивън ги заварил заедно в леглото и помислил, че синът му си отмъщава като отнема годеницата му. При съществуващите отношения между тях, разбирам Стивън, който се е чувствал предаден. Бил е обиден и озлобен. Станал ужасен скандал. Стигнало се едва ли не до бой. След това Мак отново се върна в морето, но този път не с корабите на баща си. Подписа договор с фирмата, чийто кораб потъна заедно с целия екипаж. Стивън и Филип получиха съобщение за нещастието. Аз не бях там и дълго време не знаех за случилото се. Още не мога да повярвам, че това е станало.

— Значи хората по някакъв начин са разбрали за скандала и са плъзнали слухове?

— Може да са дочули за последния скандал. Стивън развали годежа си с тази продажна красавица. Чух, че напуснала града и никой не знаеше повече нищо за нея. Уверявам ви, Рейчъл, тя беше една безсърдечна интригантка, готова на всичко, за да получи това, което иска. Успя да заблуди и Мак. Той беше убеден, че тя очаква от връзката им същото, което и той — приятно време в леглото, без никакви ангажименти. Уверявам ви, не съм пристрастен в оценката си.

— Значи бащата и синът не са се сдобрили, преди да умрат?

— Не, но съм сигурен, че Мак щеше да потърси начин да се сдобрят.

— Вие го обичахте и му вярвахте, нали?

— Никога не съм имал по-близък приятел от него.

— Съжалявам, Дан. Станаха ми ясни някои неща.

— Какво? — попита той и срещна спокойния й поглед.

— За вас и Филип. Разбирам защо никой от вас не иска да говори за тази болезнена история. Много хора са били наранени и е ужасно, че са умрели, преди да се сдобрят. Имаше ли недоразумения между Филип и брат му, когато баща им несправедливо е обвинил Мак?

— Да. Филип най-напред се ядоса и огорчи. Не знаеше на кого да вярва. Обичаше и имаше доверие и на двамата. Опитах се да му обясня как стоят нещата от позицията на Мак, но той отказа да ме изслуша. Раната беше още съвсем прясна. Ако Филип подкрепеше Мак, щеше да загуби обичта на баща си и неговото наследство. Ако подкрепеше Стивън, щеше да загуби обичта и доверието на брат си. Филип така и не можа да направи своя избор, защото Мак се качи на този злощастен кораб. Не знам как щеше да постъпи Филип, ако Мак се беше върнал жив от това плаване. Ще ми се да вярвам, че щеше да приеме обясненията на Мак и да му помогне да убедят Стивън в истината. Може би Филип изпитва вина и пред двамата след смъртта им. За него вече е твърде късно да разреши този проблем.

Естествено Рейчъл помисли, че Дан има предвид обстоятелството, че Стивън и Мак са мъртви. Неизвестната истина беше, че един баща и двамата му сина бяха погребани всеки със своята горчива трагедия.

— Новината, че Филип има брат ви накара да се усъмните в мен, нали?

— Да — призна тя. — Какво ще стане, ако Хари провери кой сте и разбере, че сме го излъгали? Това може да навлече нови неприятности.

— Поех този риск, за да научим истината. Скоро ще бъде без значение дали Хари е разбрал, че с Филип сме приятели от детинство и че ние с вас не сме братовчеди. Проблемът ви с Хари трябва скоро да се разреши.

Дан коленичи пред нея и взе ръцете й в своите. Каза й:

— Аз съм ваш приятел, Рейчъл. Можете да ми вярвате. Още ли не сте се убедили в това?

Тя погледна към тавана. Искаше да откъсне очи от него, защото винаги я обезоръжаваше с погледа си.

— Аз искам да ви вярвам, Дан.

Той погали ръцете й, за да я накара да го погледне.

— А какво ви пречи? — попита той. — Какво съм казал или направил, за да се съмнявате в мен? Просто не ви разказах за неща, които считам, че не трябваше да споделям. А за лъжата, че сме братовчеди, идеята е ваша. Само малко я разкрасих, за да разсея съмненията на Хари. Ако бях казал истината, че сме приятели с Филип от деца, Хари щеше да се подразни от нашата близост и можеше да допусне, че Филип е изпратил своя стар приятел при него да го шпионира.

Тогава със сигурност щеше да провери и щеше да разбере кой съм.

— Прав сте, Дан. Но понякога ми е трудно да вярвам. Филип е един от малкото хора, на които имах пълно доверие, а сега разбирам, че на няколко пъти ме е лъгал.

— Това, че не е споделил с вас един болезнен епизод от своето минало, не е лъжа. Сигурен съм, че един ден ще ви каже истината.

Тя освободи ръцете си от неговите. Капитанът се изправи на крака.

— Но има още нещо, Дан. Това пътуване, тази тайна сделка… — тя също се изправи, но погледът й беше сведен към пода.

— Сигурен съм, че Филип има основателни причини за тях — каза той, въпреки че добре разбираше какво има предвид тя. Дан я хвана за брадичката, повдигна главата й и очите им отново се срещнаха. — Изнервящо е да си в неведение за нещо важно. Дори те обзема страх. Но нали аз съм тук, до вас.

Рейчъл имаше нужда от него и го желаеше толкова силно, че едва се сдържаше да не се хвърли в обятията му, да признае всичко и да му се отдаде. Вместо това каза:

— Предполагам, че мисля тези глупости, защото съм преуморена.

— Тогава отивайте в леглото и се наспете добре. Утре ще продължим разговора — наведе се напред и целуна нежно устните й. — Няма да позволя да ви сполети несправедливо зло, Рейчъл Маккандлис.

Дали ще мислиш така, когато научиш истината. Искаше й се да му изкрещи в лицето този въпрос. Но само каза:

— Благодаря, Дан. Не знам как щях да се справя без вашата помощ. Ще се видим сутринта.

Целуна я отново по челото така, както баща би целунал измореното си дете преди заспиване.

— Ако имате нужда от нещо, Рейчъл, аз съм отсреща.

Имаше нужда да я вземе в прегръдките си, да я целува, да я спаси от този страшен кошмар. Грозната истина щеше да унищожи красивата мечта. Изпрати го до вратата. Преди той да отвори, тя произнесе името му и Дан се обърна. Постави ръце върху загрубелите му от вятъра и слънцето страни, притегли главата му към себе си и го целуна кратко и нежно по устните. За миг очите им останаха впити едни в други.

— Благодаря ви, Дан. Лека нощ.

— Лека нощ, Рейчъл.

Тръгва и чу превъртането на ключа в бравата. Знаеше, че е оправил част от кашата, която бе забъркал, но не всичко. Малко по малко тя губеше сили и той се приближаваше все по-близо до своята цел. Но нещо вътре в него го спираше да стигне до края. Можеше да се окаже неправилно, дори жестоко да я прелъсти тази вечер. Преди години спеше с Хелън винаги, когато имаше нужда да задоволи своята страст, но с Рейчъл не беше така. Хелън бе нетърпелива, искаща, настоятелна, опитна. При Рейчъл бяха намесени силни чувства. Някакви противоречиви чувства, които той не разбираше. Бурни чувства, които не можеше да отрече или да не им се подчини. Въпреки яростната съпротива от негова страна, тя го плени. Беше изтъкала около него своите магически нишки. Беше обвила тялото и душата му в омайната си паяжина. По всичко личеше, че няма нищо против той да прекара една нощ в сладките й обятия. Дори щеше да го допусне няколко месеца в златната си клетка. Дали не беше способна да се врече да бъде вярна — на него или на някой друг мъж — завинаги? Скоро той трябваше разгадае тази мъчителна загадка. Не можеше да остави измамната любов и страст да надделеят над здравия разум.

 

 

Сутринта Рейчъл изми косата си и прекара следобеда в хотелската стая, за да я изчака да изсъхне. Почиваше си. Опита се да чете, но непрекъснато мисълта й се връщаше към Даниел Слейд, към бурното й минало, към неясното настояще и мъглявото бъдеще.

В осем без четвърт Дан почука на вратата, за да съпроводи Рейчъл до приема на Фабиерови. Рейчъл отвори със слънчева усмивка й добро настроение.

— Вие сте прелестна, мисис Маккандлис — каза той.

Дан беше със същия костюм, с който бе в Огаста. Това беше единственото официално облекло, което носеше със себе си. Рейчъл беше с рокля с голи рамене, от синьо-зелен атлаз, апликирана по краищата и къси буфан-ръкави с черна дантела и сини копринени цветя. Около деколтето, горната предна част и края на първия от трите волана на полата й минаваше черно бие. Платнената й чантичка, както и копринените пантофи, бяха в тон с роклята. Огърлицата и обеците й от черни перли бяха подарък от Филип. Тъмната й коса се спускаше на букли без никакви украшения по нея. Върху едното й рамо беше преметнат шал от черна дантела.

— Готова съм навреме, капитан Слейд.

— Как го правите?

— Кое?

— Да ставате все по-красива с всеки изминал ден.

Рейчъл се усмихна и отвърна закачливо:

— По същия начин, по който и вие ставате по-красив, любезни господине. Тръгваме ли? Нали не искаме да закъснеем?

Стигнаха дома на Фабиерови — огромна величествена къща в гръцки ренесанс, с десет дорийски колони. Изящни газени лампи осветяваха пътя на гостите.

Безупречно облечен прислужник ги посрещна и през фоайето ги въведе в салона. Спряха пред една арка с колони.

— Госпожо, господине, това място е предвидено за разговори — осведоми ги той. — Оттатък арката е балната зала. Там се танцува. Навсякъде са сервирани напитки. Тоалетните се намират вдясно от салона. Ако нещо ви липсва, обърнете се към прислугата. Домакините са в балната зала, ако желаете първо да ги поздравите. Ще се погрижа за шала ви, госпожо. Желая ви приятна вечер — взе шала, поклони се и ги остави в огромния официален салон, обзаведен с френска мебел.

Дамите бяха облекли най-изящните си тоалети и носеха най-скъпите си бижута. Мъжете бяха с официални костюми, както го изискваше тържественият повод.

— Боже мой! Това е…

— Поразяващо — Дан каза вместо нея и се засмя.

Тя също се засмя и се съгласи с него.

— Съвсем точно.

При тях дойде Хари.

— Първият танц е мой, Рейчъл — каза той. — Сигурен съм, че братовчед ви ще си намери дама. Залите са пълни с жени, които изгарят от нетърпение да ги забавляват и да бъдат понесени във вихъра на танца.

Рейчъл нямаше време да приеме или да откаже. Хари я сграбчи за ръката и я поведе към ярко осветената зала, в ъгъла, на която свиреше оркестър. Озова се в прегръдката на Харисън Клементс и докато танцуваха, чантичката й се полюляваше на копринения шнур, вързан около китката й.

Хари я огледа внимателно от главата до кръста.

— Очарователна сте тази вечер, Рейчъл. Никоя жена не би могла да бъде по-съблазнителна от вас.

Тя усети мирис на алкохол в дъха му, но знаеше, че не е пиян.

— Едно такова ласкателство, отправено от мъж, може да замае главата на една жена, Хари. Трябва да бъдете по-внимателен с разточителните комплименти, любезни господине.

Хари се отдръпна леко от нея и каза:

— Това е самата истина, прекрасна заядливке. Изглежда нашите половинки едновременно са усетили нужда от уединение и развлечения. Ще трябва двамата да си правим компания тази вечер. Дали ще ми е трудно с такова желано от всички и неочаквано щастие, каквото сте вие тази вечер?

Рейчъл отговори, както изискваше етикетът на идеалната южняшка кокетка. Усмихна се и каза:

— Как ли ще се чувствате?

— Великолепно. Чудя се дали Филип Маккандлис знае, че е такъв късметлия.

— Моля? — попита така, сякаш думите му я смутиха.

— Късметлия е, че има такова съкровище за съпруга — уточни той с едва забележима усмивка.

Тя пак му отвърна с протоколна усмивка и каза със загадъчен кадифен клас:

— Надявам се, че знае. Но и аз имам късмет с него. Филип е изключителен мъж. Той е идеалният съпруг.

— О, много лошо — каза той и се разсмя така, сякаш беше казал остроумна шега.

Рейчъл не харесваше поведението на Хари тази вечер. Тя всъщност въобще не харесваше Харисън Клементс. Не му вярваше и любовната игра, която той й предлагаше, не й беше приятна. Ако искаше да изпита морала й, предаността й към Филип и да разбере дали са верни слуховете за нея и харесва ли го тя, щеше да се разочарова. Независимо от това колко необходимо й беше да получи информация от него, тя никога не би се държала като развратница, за да я получи. Продължиха да танцуват, но известно време останаха мълчаливи. Тя копнееше сега да бъде в прегръдката на Дан. Видя го да танцува с една красива млада дама, облечена с ефирна рокля. Двамата се смееха и разговаряха, явно се забавляваха добре заедно. Заля я вълна на завист и ревност.

— Има ли някакъв проблем, Рейчъл? — попита Хари. — Изглеждате напрегната.

— Съжалявам, Хари. Мислех за Филип. Думите ви ми напомниха за него. Сега е сам на север, а аз тук се забавлявам.

— Не се безпокойте за Филип. Той винаги се грижи добре за себе си.

— Какво имате предвид? — попита тя с добре изиграна невинност.

— Ако там има хазартни заведения, той се забавлява добре.

Ето пак същото, ядоса се Рейчъл. Пак намек за склонността му към хазарта. Засмя се весело и каза:

— Филип Маккандлис да е сериозен комарджия? Вие се шегувате.

Хари се подразни от думите й и насмешливо каза:

— Не, не се шегувам. Може би имате предвид, че не сте била свидетелка на неговата пристрастеност и отдаване на този скъп спорт? Но, разбира се — добави той с присвити очи и крива усмивка, — той не би споделил с обичната си съпруга за тази своя слабост, нали?

— Сериозно ли говорите, Хари? Наистина ли Филип е пристрастен към хазарта?

— До такава степен, Рейчъл, че аз се безпокоя.

— Мили Боже. Не знаех. Това е ужасно, Хари. Трябва да разговарям с него за това, когато се върне. Може да загуби контрол над себе си, ако не внимава.

— Дано това не е станало вече — каза той в момента, когато музиката спря. — Ще донеса нещо за пиене да утоля жаждата си. Ще се видим скоро.

Рейчъл пристъпи встрани от дансинга. Наблюдаваше Хари, докато се отдалечава от нея. Той стъпваше малко сковано, сякаш е ядосан. Вярно беше, че преди Джордж да й спомене преди няколко дни, тя не знаеше за страстта на Филип към хазарта. Тормозеше се от мисълта за ли липсва онази голяма сума пари. Наистина Филип не би…

Дан се присъедини към нея.

— Какво имаше да ви казва?

Рейчъл не се поколеба да сподели особеното и нахално поведение на Хари.

— Намислил е нещо недобро, Рейчъл. Внимавайте с него — предупреди я Дан.

— Знам. Но защо? И защо тази вечер? Никога преди това не се е държал така.

На Дан не му убягна факта, че съпругата на Хари се оказа внезапно заминала, а самият той предприемаше любовно настъпление към Рейчъл. Припомни си съмненията за някой влюбен ревнивец или завистлив мъж, който толкова силно желае Рейчъл, че е готов да убие, за да я притежава.

— Откога се познавате с Хари? — пропита я той.

— След като се оженихме с Филип. Защо?

— Просто си мисля дали не ви е ухажвал, докато и Филип е правел същото. Може би точно това да е решил — да измъкне чрез флирта информация от вас.

— В такъв случай си губи времето и силите. Това няма да стане.

— Или може би се опитва да ви провокира, за да допуснете грешки.

— И това няма да стане. Този мъж не ми харесва.

— Това не си личи, когато сте с него. Сигурно имате натрупан опит в това отношение. Защо не потанцуваме, преди да ни ангажират други партньори?

— Мисля, че е време да открием домакините, за да ги поздравим и им благодарим за поканата — предложи тя.

И Дан, и Рейчъл останаха с впечатление, че Фабиерови са симпатични, но малко надменни хора. И двамата бяха доволни, че срещата приключи бързо, защото някакви познати повикаха домакините.

По време на танца Дан й каза:

— Той наблюдава всяка ваша стъпка.

— Кой? — попита тя. Беше разсеяна, защото се намираше в обятията на Дан. Едната й ръка бе отпусната върху силното му рамо, а другата — в неговата длан.

— Хари. Не отделя очи от вас. Не мога да го обвинявам. Вие сте най-прелестното същество тук.

— Филип никога не използва такива любящи думи. На кого сте ги казвали, капитан Слейд, за да ги научите.

Той се засмя.

— Не съм ги казвал, но често съм ги чувал.

— Разбирам — пророни тя недоверчиво.

— Не ми вярвате, нали? Вие мислите, че съм майстор, в прелъстяването на женски сърца.

— Такъв ли сте?

Преди да успее да й отговори, се появи Хари и покани Рейчъл за следващия танц, който продължи прекалено дълго, според нея. След това няколко мъже я помолиха да им окаже „честта“ да танцуват с нея. Минаха пет танца, преди Рейчъл да успее да си почине и да се върне при Дан. Едно красиво, около осемнадесетгодишно момиче съвсем открито флиртуваше с чаровния морски капитан.

— Братовчеде Дан, изморих се. Копнея за нещо освежително. Искате ли двамата да ме придружите, за да си взема нещо, което да утоли жаждата ми?

Дан представи двете жени, които се усмихнаха и размениха любезни думи.

— Искате ли да ви донеса нещо или предпочитате сама да си изберете?

Настроението на момичето видимо се развали при появата на Рейчъл.

— Може би по-късно.

Когато преминаха в съседната стая, където бяха сервирани напитките, Рейчъл прошепна:

— Тя не ме хареса.

— Коя?

— Вашето малко завоевание. Направо беше готова да се нахвърли върху вас, Дан.

— Бих предпочел да… Какво питие желаете, госпожо?

— Шампанско. Нека вдигнем друг тост. Предишният е вече остарял.

Дан поръча две чаши от бледорозовата течност.

— Ваш ред е.

— М-м, да видим… Какво ще кажете да пием за нашето вечно приятелство?

— Прекрасно, ако имате предвид това.

— Да, това.

Чукнаха чашите си и отпиха.

— Добре ли се забавлявате тази вечер?

— Да, освен когато се налага да търпя Хари.

— Говорим за вълка, и ето, че той идва да ви отвлече от мен. Ще ви спася — прошепна той, взе чашата й и бързо я остави на масата. Хари не успя да ги заговори, защото още същия миг те започнаха да танцуват.

— Видяхте ли, че бях прав като ви казах, че ще ви закрилям от всички злини?

Останалата част от вечерта премина в приятната компания на Дан, любезни срещи с други видни гости и не дотам приятни мигове с Хари.

В единадесет часа Дан й прошепна.

— Домакините са на вратата. Защо не благодарим, да се сбогуваме и да се измъкнем, докато Хари си пие поредното питие? Каретата ни чака отвън.

— Предложението ви е великолепно. Водете, господине. Вие се грижите за мен.

Осъществиха предложението на Дан и се върнаха в хотела. Пред стаята на Рейчъл си пожелаха лека нощ и се разделиха до следващата сутрин.

 

 

Рейчъл усети жажда след изпитото шампанско. Каната беше празна. Тя я взе и отиде до банята да я напълни с вода. Не заключи вратата на стаята си. Когато се върна, тръгна към масата в другия край. Направи само няколко крачки и някой затисна устата й с ръка. Стресна се и изтърва каната. Тя се счупи и водата се разля върху роклята й.

Един леден глас прошепна в ухото й.

— Не викайте и не се съпротивлявайте, сеньора Маккандлис, за да не прониже този нож сърцето ви.

Рейчъл усети острието в гърба си. Застина от страх.

— Това е само едно предупреждение за вашия съпруг. Кажете му да не играе двойна игра с мен, ако не иска да види красивата си съпруга мъртва. Щом прибра парите ми, длъжен е да изпълни поръчката. Разбрахте ли? Потвърдете с глава.

Рейчъл кимна. Трепереше. Безпокойството й растеше.

— Ще вържа превръзка през очите ви, за да не ме видите, когато ви освободя и си тръгна. Ако ме видите, сеньора, трябва да умрете. Comprende?

Рейчъл кимна отново. Стоеше мирно и тихо, докато нападателят върза черната лента през очите й. Мъжът я блъсна на земята и й нареди да не мърда пет минути. Чу вратата да се отваря и понечи да дръпне превръзката.

— Не, не, сеньора, не още — скара се мъжът с ледения глас.

Мина известно време. Не чуваше никакъв шум и не усещаше ничие присъствие. Страхуваше се да не наруши заповедите на своя мъчител в случай, че все още беше наблизо.

— Рейчъл, защо вратата ви… — Дан беше изумен при вида на отворената врата, докато не видя смайващата гледка. Втурна се към мястото, където Рейчъл лежеше с лице към пода, сред натрошено стъкло и локва вода. Помогна на разтреперената жена да седне и я попита какво се е случило.

Докато и махаше превръзката, тя разказа за ужасното произшествие. Уплашеният й поглед срещна разтревожените му очи.

— Какво означава всичко това, Дан?

— Не знам, Рейчъл, но обещавам, че няма да се повтори. Отсега нататък винаги, когато се връщаме в хотела, ще проверявам стаята ви. Когато сте сама, пускайте и допълнителното резе… Наранена ли сте?

Тя погледна ръцете си.

— Не мисля. Сигурно се е скрил зад онзи шкаф — предположи тя и посочи високата мебел до вратата. — Когато опря ножа в гърба ми, не знаех по какъв начин смята да предупреди Филип.

— Нека да видя дали гърбът ви не е ранен.

Тя се наведе напред и острият му поглед откри разрез в плата между апликациите на раменете й. Рана нямаше.

— Седнете на стола, Рейчъл, докато събера парчетата стъкло.

Тя го проследи с поглед, докато събира счупените парчета от каната. Килимът бе подгизнал от вода, но тази вечер нямаше да се занимава с това. Време беше да разкрие пред Дан някои неща, защото инцидентите зачестиха и станаха много опасни.

— Това не е първото предупреждение, което получавам.

Той я погледна.

— Сигурно имате предвид претърсването на стаята ви?

— Не. Това беше само един от всички случаи. Онази неделя, след като излязох от кантората на Милтън — там вие ме бяхте поканили на закуска на открито, на път за дома някой стреля по мен. Последвал ме е до Огаста, защото там претърси стаята ми. Първият път не беше разхвърлял така, както сега. Сигурно този път е бързал.

— Защо не сте ми казали за тези заплахи?

Рейчъл нарочно не отговори.

— Получих две бележки от него или от някой друг, докато бях в Огаста. Не знам дали имат връзка с останалото, защото бяха… любовни.

— Любовни? Какво имате предвид?

Без да спомене намеците за миналото й и ампулата с отрова, Рейчъл му предаде съдържанието на бележките.

— Приех, че са шега или опит за флирт.

— Защо не дадохте сигнала с цветята, за да откриете злосторника.

— Закичих косата си с цвете, но никой не се обади.

— Било е опасно да предприемате това сама. Трябвало е да ми кажете.

— Сега разбирам това. Повече няма да рискувам. Мисля, че двете неща нямат връзка. Струва ми се, че бележките са били лоша шега на някой в Огаста. Тук не съм получавала такива обяснения. Другите инциденти обаче са резултат от мистериозната сделка на Филип. Мисля, че върши нещо незаконно и се е свързал с някакви долни и опасни типове.

— Сигурно сте права. Най-доброто, което можем да направим, е да провокираме Хари за някаква информация и когато Филип се върне, да обсъдим всичко с него. Струва ми се, че трябва да върне получения аванс и да анулира сделката. Никаква сума пари не си струва този риск. Но не се безпокойте. Няма да позволя да ви се случи нещо лошо. Ще ви предам невредима в ръцете на Филип.

Рейчъл потръпна при тази ужасна мисъл. Реакцията й не убегна на Дан, но той й каза с нежен глас:

— Още треперите. Може би е време да тръгвам, за да си легнете. Заключете след мен.

Той тръгна към вратата. Тя извика след него:

— Дан?

Той се спря и се обърна с лице към нея.

— Да?

— Как ме открихте тази вечер?

— Излязох да се разходя и като се върнах видях, че вратата ви е открехната — беше направил това, за да се освободи от напрежението и неудовлетвореността, да превъзмогне напиращите страсти и изкушението, ръководен от здравия си разум.

— Благодаря ви, че проверихте стаята и събрахте стъклата.

Дан се сети за нещо, което от тревога бе забравил да я попита:

— Забелязахте ли нещо особено във вашия нападател? Ръст, глас, акцент или нещо друго?

— Беше висок горе-долу колкото вас. Говореше шепнешком, с испански акцент, струва ми се. Не сме срещали някой, на когото да ми заприлича. Ако в бъдеще срещнем, ще ви го покажа. Още веднъж ви благодаря и лека нощ.

— Лека нощ, Рейчъл. Ако имате нужда от мен за нещо…

Тя се усмихна.

— Знам. Вие сте наблизо.

 

 

Посетиха неделната служба в баптистката църква на Атина. След обяда в хотела пристигна Тед Джекобс да ги отведе на поредната разходка. Беше прекрасен ден с ясно слънчево небе. Тръгнаха по „Уест Броуд Стрийт“ към „Финли Стрийт“. В едната си ръка Рейчъл държеше слънчобран, а с другата се бе хванала за Дан, за да има опора по стръмния път. Скоро се увери, че Тед не е преувеличавал. Ботаническите градини все още бяха прекрасни, въпреки че отдавна не бяха се грижили за тях. Паркът беше планиран великолепно. Една от върбите бе израснала от калем от гробницата на Наполеон. Останалите дървета, храсти, треви и цветя — хиляди видове и подвидове — бяха пренесени от различни кътчета на света. Имаше едно тихо езеро и безброй алеи за разходка, всички проектирани с умение и съвършенство. Докато се разхождаха по все още проходимите и красиви кътчета, Тед им разказваше за миналото и настоящето на Атина. Когато енергичният студент изостана малко, Дан й прошепна:

— Нашата опашка не ни следва тук. Не съм го забелязал, откакто влязохме. Сигурно се крие на входа, защото е сигурен, че ще се върнем по същия път.

Това беше причината да не се лиши от удоволствието да държи ръката на Рейчъл. Сигурно и на нея й бе приятна близостта му, защото не направи опит да се освободи. Тя сякаш се беше успокоила след преживяната предната вечер тревога, но той все още се безпокоеше и ядосваше.

Тед им разказваше за своя дом, за различните техники при отглеждане на памук, за славното минало на стария Юг и за войната. Рейчъл наостри слух, когато той каза:

— Янките конфискуваха всички оръжия и патрони. Хората не можеха да ловуват дори дивеч за храна. Ето защо фирмата на мистър Клементс и на вашия съпруг стана толкова важна и преуспяваща — хората имаха нужда от оръжие за лов и самозащита.

— В мирно време няма особена нужда от оръжие и патрони. Това е прекрасно за Юга, но не е изгодно за нашата компания — изказа своето мнение Рейчъл.

— Все още има много работа, мисис Маккандлис. Потърсих работа там. Можеше да пренасям след училище оръжия до депото, но се оказа, че мистър Маккандлис разполага вече със собствен транспорт от каруци с кочияши. Когато посрещам пътници на гарата, виждам как каруците им непрекъснато отиват до склада на гарата. Сигурно ги експедират редовно, защото този склад не може да побира голям брой от дългите сандъци.

— Ще те препоръчам пред мистър Маккандлис, ако желаеш — предложи Рейчъл и Тед й благодари въодушевено.

Преди да стигнат последния завой на алеята и да видят, че преследвачът ги очаква там, Дан освободи ръката й. Рейчъл разбра защо го направи.

Върнаха се в хотела. Дан плати и даде бакшиш на студента. Казаха му, че ще го потърсят, ако отново имат нужда от него, и се сбогуваха.

Рейчъл и Дан се освежиха, преди да слязат на вечеря. Видяха, че преследвачът им се прибира да си почине през нощта и се оттеглиха в стаите си.

На другия ден обядваха в едно малко ресторантче. След това тръгнаха да се поразходят и спряха пред „Оръжейна Компания Клементс и Маккандлис“ на „Лимпкин Стрийт“. Влязоха в магазина, една част от който всъщност вече бе собственост на Рейчъл. Посрещна ги любезен продавач.

— Какво мога да ви предложа?

— Аз съм Рейчъл Маккандлис, съпругата на Филип, а това е моят братовчед, капитан Даниел Слейд. Гостуваме в града и решихме да минем и разгледаме магазина.

— Заповядайте. Ако желаете нещо, повикайте ме да ви обслужа.

— Благодаря, господине — каза тя на мъжа, който сякаш изведнъж се притесни от нещо.

Докато Рейчъл разглеждаше оръжията, патроните и останалите артикули, Дан видя как продавачът влезе в склада и каза нещо на едно младо момче, което излезе бързо през задната врата. Отиде при Рейчъл и сподели с нея, че продавачът сигурно иска да предупреди Хари за тяхното посещение.

След по-малко от двадесет минути Хари пристигна в магазина. Изглеждаше изненадан, че ги вижда.

— Рейчъл, Дан, толкова се радвам да ви видя днес. Пропуснах да се сбогувам с вас на бала онази вечер.

Рейчъл отговори с безупречното поведение на една дама:

— Когато се приготвихме да си тръгнем, не успяхме да ви открием и да ви пожелаем лека нощ, а най-вече да ви благодарим, че ни осигурихте поканата. Вечерта беше великолепна.

— Какви са плановете ви за днес?

— Нищо особено. Досега програмата ни беше претоварена, че решихме да си дадем малко почивка. Разхождахме се без някаква специална цел и видяхме магазина. Влязохме да купим подаръци за някои приятели. Управителят на имението ще се зарадва много на един от тези гравирани ножове. Имате повече артикули, отколкото предполагах. Както знаете, когато дойдохме миналата година преди Коледа, не успях да посетя магазина. Поразена съм от видяното и съм много доволна.

— Изберете всичко, което искате и го впишете на сметката на Филип.

— Това е приятна изненада. Пазаруваш, без да плащаш — пошегува се тя.

— Имах намерение да ви потърся по-рано, за да ви предложа да отидем заедно на опера тази вечер. Толкова съм зает, че не ми остана време да ви се обадя. Надявам се поканата ми да не е закъсняла. Имате ли други планове за тази вечер?

— Само да вечеряме в ресторанта. С удоволствие ще приемем поканата за опера с вас. Нали, Дан?

— Прекрасна идея, братовчедке Рейчъл.

— Отлично. Ще мина да ви взема с моята карета в седем и петнадесет. Представлението започва в осем. Ще имаме достатъчно време за път и да заемем местата си. Ще се видим по-късно — каза нещо на продавача и излезе.

Рейчъл направи няколко покупки, за да оправдае думите си пред Хари. И Дан направи същото — купи един от великолепните ножове за подарък на Люк Корнър.

 

 

Нямаше голяма възможност за разговори вечерта в опера „Дюпре“. Слушаха изпълнението на италианска гастролираща трупа. И Рейчъл, и Дан се почувстваха освежени от спектакъла.

Когато Хари спря каретата пред хотела и слязоха, Дан му каза:

— Преди да заминем, искам да направя една поръчка в компанията на Филип. По кое време е удобно да разговарям утре с вас и да подпишем договора?

— В един часа?

— Добре. Ще дойда в един.

Хари тръгна. Дан отбеляза пред Рейчъл, че този въпрос явно не го изненада, нито пък полюбопитства да научи за колко пушки става въпрос.

— Това е странно — отбеляза той. — Чудя се дали Джордж не се е обадил да го уведоми за намеренията ми. Възможно е и той да е потърсил Джордж, за да получи информация за нас.

— Как иначе би могъл да знае, че ще ме предложиш сделка? Това ме разочарова. Надявах се и вярвах, че мога да имам доверие на Джордж. На Тед също. Дано не греша в преценката си за тях.

— Мисля, че най-добре е на никого да не вярваме безрезервно, Рейчъл. Знам, че продавачът без повод от наша страна извика Хари. Все пак няма нищо странно в това съпругата на Филип да посети магазина. Трябва да сме много внимателни. Остават ни само още няколко дни тук.

 

 

Рейчъл и Дан седнаха пред бюрото на Хари, а собственикът на компанията се отпусна удобно в своя стол. Тя слушаше и следеше внимателно разговора на мъжете.

Дан обясни версията си за назряващия конфликт в Турция и около нея, и какво му е наложило да купува оръжие. Каза за поръчката на патрони, която бе направил при Джордж Ледърс в Огаста, чийто срок за доставка в Савана бе четиринадесети май.

— Приблизително за колко пушки ще ми стигнат сто хиляди долара? Искам да закупя около три хиляди. Разполагам с цялата сума в наличност, така че можете да получите парите предварително. Кога най-скоро могат да са готови? — Дан каза на Хари, че иска пушки с лост и пълнител на приклада и даде размера на патроните с гладка гилза, които вече бе поръчал.

Хари се изненада и остана доволен от предложената сделка.

— Това е голяма поръчка, Дан. В събота Джордж ми телеграфира и разбрах, че сте поръчали патрони при него и вероятно ще направите поръчка и при мен. Но не ми каза, че ще е толкова голяма. След като не споменахте нищо, реших, че сте променил намерението си ние да бъдем изпълнителите. Можете ли да прекарате оръжието през митницата в Савана?

— Вече имам разрешително — изцъка той. — Не очаквам проблеми. Освен това, към пушките искам мерници и ремъци.

Докато Хари пресмяташе върху лист на бюрото си, Рейчъл си мислеше, че навярно Джордж не е съобщил на Хари за тяхното посещение и изненадата на Хари е била искрена. Може би, след като се бе срещнал с тях, във вторник и петък, той е телеграфирал на Джордж, за да получи информация за посещението им в Огаста. По всяка вероятност Джордж не е споменал нищо особено. Иначе Хари нямаше да я ухажва в събота вечерта. Не породиха никакви съмнения с твърдението си, че са на почивка. Надяваше се, че е успяла да заблуди Хари за истинските мотиви на посещението й. Хари погледна Дан.

— За тази сума мога да ви продам две хиляди осемстотин и шестдесет пушки с допълнителното оборудване за тях. В Савана ще бъдат на двадесет и четвърти май. Това задоволява ли ви?

— Идеално. Направи ми голямо впечатление пушката, която ни показахте онзи ден. Сигурен съм, че войниците ще бъдат повече от доволни да имат този модел. Ще запазя една за себе си и ще раздам от тях на своя екипаж.

— Изборът ви е добър, Дан. На това оръжие може да се разчита.

— Изпълнението на голямата поръчка, която Филип осигури, няма ли да попречи? — попита Рейчъл. — Как ще успеете да произведете такова количество за толкова кратък срок?

— Направата на десет хиляди пушки не отнема цяла вечност, Рейчъл. Вече съм поръчал динамита. Скоро трябва да пристигне. Цялата поръчка ще бъде на пристанището в уговорения срок. Както и тази на Дан.

Рейчъл демонстрира изненада при последните разкрития.

— Динамит? От вас? Защо не чрез Джордж?

— Надяваме се Джордж да не разбере за тази част от общата ни сделка — продължи Хари. — Филип искаше да го поръчаме на друго място, защото там го предлагат по-евтино, отколкото в компанията в Огаста. По този начин печалбата на фирмата в Атина ще е по-висока. Разбира се, всичко зависи от това Филип да ми изпрати парите навреме. Или поне половината от аванса. Ако тази сделка за петстотин хиляди долара се провали, фирмата ще фалира. Това е огромно количество оръжие, което не може дълго да стои на склад.

— Петстотин хиляди долара? Това наистина е огромна сума, особено като се прибави към тази от сделката при Джордж. Мили Боже, покупка за един милион долара!

Хари присви леденостудените си очи.

— Филип не ви ли е казал? От казаното досега помислих, че знаете — той се намръщи, когато тя поклати отрицателно глава. — Не ви е казал подробностите, но мисля, че няма нищо лошо, ако аз направя това. Получаваме двеста хиляди долара за динамита, мерниците и ремъците. Когато Филип събере печалбите от тук и от фирмата в Огаста, ще получи чистата печалба за себе си от цялата сделка. Не след дълго ще разполагате с огромна сума пари. Радвам се, че е сключил този договор, но не мога да направя много за изпълнението му, преди да получа аванса. Независимо че Филип ми е съдружник, не мога да поема такъв риск. Трябваше да даде на вас и Дан да ми донесете парите или той лично да ги предаде, щом заминава извън града за толкова дълго време. Така поставя мен и компанията във финансово затруднение. Не обичам да работя по този начин, но Филип каза, че е сигурен, че няма да се случи нещо непредвидено.

— Защо не сте взел парите, когато го посетихте?

— Излезе с глупавото извинение, че иска да предаде авансовите суми на мен и Джордж идния понеделник — отвърна раздразнен Хари. — Надявам се да не се е случило нищо лошо и заминаването му да не е свързано с това да оправя някоя поразия. Трябва да ви кажа, че и Джордж се притеснява. И двамата сме заложили всичко на тази сделка.

— Страхувате се да не я откаже, след като веднъж вече е направил това? — запита Рейчъл.

— Да. Беше глупаво от негова страна. Не можеш да подпишеш договор, да вземеш петстотин хиляди долара в аванс и после да анулираш сделката. Така не се прави бизнес. Когато направи това в края на февруари, аз се разтревожих. Но след сериозния разговор, който проведох с него в Савана, той ни каза на двамата с Джордж да продължим работата по договора.

Рейчъл разбра, че двамата съдружници бяха подновили работата по договора в същия ден, в който Филип умря, и че и двамата ще се разорят, ако сделката не се осъществи. Всичко зависеше от тази сделка, която съпругът й искаше да прекрати.

— Аз не мога да предам оръжията, и Джордж не може да предаде патроните на четиринадесети май, ако преди това не сме получили аванса. Клиентът може да получи стоката, а след това да не плати търговското салдо. Дори не искам да мисля за тази възможност.

Рейчъл се опита да прикрие тревогата си.

— Сигурна съм, че това няма да се случи, Хари. Филип няма да позволи сделката да се провали. Кой е този богат и важен клиент?

— Не знам. Това също ме притеснява. Филип каза, че е поверително и че поема цялата отговорност за сделката. Той прие поръчката, той трябва да я достави с един от своите кораби и също той трябва да получи парите. Сигурна ли сте, че не знаете как мога да се свържа с него?

Рейчъл не можеше да повярва, че Хари наистина е толкова неосведомен за тази голяма и важна сделка.

— Съжалявам, Хари, но нямам връзка с него. Сигурна съм, че всичко ще бъде наред. Ако Филип не се върне до четиринадесети идния месец, без съмнение клиентът ще дойде у дома да провери какво става с поръчката му. Ако това се случи, ще ви се обадя незабавно и ще направя всичко, което е необходимо. На никого не му се иска да рискува нито с толкова голяма сделка, нито с компаниите. Ако Филип не се върне навреме, ще ви помогна с всичко, което мога.

— Защо да не се върне навреме? — попита Хари.

Рейчъл вдигна рамене.

— Буря в морето, внезапна болест или някакъв проблем на кораба може да го забави — на глас заразсъждава тя. — Надявам се да не се случи нито едно от тези неща, но все пак ще внимавам и ще ви уведомя, ако възникне някакъв проблем или се появи клиентът.

— Това все още не решава проблема с неплатения аванс, Рейчъл. Става въпрос за половин милион долара — отвърна раздразнено Хари. — Веднага щом ви се обади Филип, попитайте го къде са парите и наемете сигурен човек, който да ги предаде на мен и на Джордж.

— Може би Милтън може да ни даде името и адреса на клиента. След като Филип ще използва собствени кораби, сигурно е отбелязано някъде в регистрите.

— Не е. Вече телеграфирах на Милтън да го помоля за съдействие. Той отговори, че не знае нищо по този въпрос. Не ми харесва развитието на нещата. Не обичам да ме държат в неведение. Филип не трябваше да заминава точно сега. Нито да задържа аванса. Надявам се нищо да не се е случило с парите, защото не си представям как ще възстанови такава сума от собствения си джоб. Ще сме ви благодарни за всичко, което направите, Рейчъл, за успешното изпълнение на сделката. Първото, което може да направите, е да откриете къде са парите и да ни ги предадете по най-бързия начин. Ако сделката се провали, всички ще загубим. Не само голямата печалба, а и дяловете си в компаниите.

Рейчъл знаеше, че опасенията са верни. Думите на Хари звучаха така, сякаш се обръщаше направо към нея, а не й казваше нещо, което трябва да предаде на Филип. Беше проверила регистрите на компанията в Савана. Точно както беше казал Милтън, нямаше определен кораб нито за тази сделка, нито за тази дата. Не знаеше името на клиента. Не знаеше адреса му. Не знаеше къде са парите. Един милион долара, оцеляването на фирмите и може би нейният живот бяха в опасност.

— Имате ли нещо против да прегледам регистрите на компанията, докато съм тук? — попита тя. — Мога да дам сведения на Филип за неотложната нужда от този аванс.

— Той вече получи финансов отчет, Рейчъл. Добре знае състоянието на компанията. Освен това не мога да позволя на никого, дори и на съпругата му, да преглежда документацията без съгласието на Филип.

Въпреки че не беше доволна от отговора, тя се усмихна.

— Разбирам. Не се притеснявайте. Искам да посетя склада на гарата. Това е единственото място от компанията, където не съм била.

Хари поклати светлокосата си глава.

— Това ще бъде чиста загуба на време, Рейчъл. Това е просто една голяма, празна и прашна постройка.

— Прав сте. Не искам да се разочаровам, като видя, че няма нищо. Тръгваме за Савана в четвъртък рано сутринта. Може би няма да се срещнем повече до заминаването ни. Искам да ви благодаря за прекрасните вечери.

— Беше ми приятно. Просто предайте на Филип да ми телеграфира веднага.

— Ще му предам, Хари. Не се безпокойте. Сигурна съм, че това забавяне не е сериозно.

— Дано не е — отговори Хари, без да скрива раздразнението си.

 

 

— И така, какво смятате, Рейчъл? — попита я Дан.

— Не знам, Дан. Всички са се побъркали с тази мистериозна сделка.

— Филип ще ги успокои, когато се върне.

— Хари и Джордж имат основание да се притесняват. Аз също се тревожа. Нещо в тази сделка, парите и внезапната… обиколка на Филип са доста странни.

Дан не даде вид, че е забелязал, че тя едва не допусна грешка.

— Нали не смятате, че Филип е откраднал авансовата сума и е избягал с парите?

— Разбира се, че не мисля така. Никога не би ме изоставил.

За да я предразположи още повече, Дан каза с недоверие:

— И аз се надявам да не е така, Рейчъл. Като съпруга и наследница на Филип много хора ще търсят от вас обезщетение за парите и стоките си. Нали не мислите, че на Филип са му платили всичките един милион долара?

Тя се надяваше и се молеше да не е така.

— Наистина не знам, Дан. Колкото повече научавам и виждам, толкова повече се обърквам.

— Господи, Рейчъл. Не знаем какво биха могли да направят, ако някой им отмъкне парите. Парите имат силата да превръщат някои хора в убийци. Не забравяйте, че вече няколко пъти ви заплашваха.

— Мислите ли, че ако Филип не се върне, ще се окажа в още по-голяма беда?

Ако Рейчъл бъде добре наплашена, сигурно щеше да потърси помощта му. Затова той отговори:

— Ужасно е, но така мисля. Добре е да съм до вас и да ви закрилям, докато се разреши тази загадка. Трябва да остана в Савана до двадесет и четвърти май, когато пристигнат моите пушки. До тогава ще сме наясно дали ви заплашва опасност или не. Няма да отплавам, докато не се уверя, че наистина сте в безопасност.

— Благодаря ви, Дан. Нямам по-добър приятел от вас — подвоуми се за миг и каза умолително: — Мога ли да ви попитам още нещо?

Той кимна.

— Филип беше ли такъв страстен комарджия, както Джордж и Хари казват? Мислите ли, че може да е играл с чужди пари? Да е залагал толкова високо, че да е загубил целия аванс?

Дан внимателно обмисли отговора.

— Такъв, какъвто аз познавам Филип, не може да направи това. Но ние не сме били заедно от години, Рейчъл, така че не мога да дам категоричен отговор. Вие никога ли не сте забелязала в него нещо, което да ви усъмни, че е страстен комарджия?

— Не, никога — затвори очи и пророни: — Моля се горещо това да не е вярно.

Дан отправи същата молба, но нарочно използва само половината истина.

— Навярно Филип има основателни причини за своите действия. Може да не им е дал аванса, защото не може да им се довери напълно. Може би е предприел това пътуване именно, за да не се срещне с тях и по този начин да им предаде парите в последния момент. Ако през седемдесет и трета са го привлекли в компаниите си с лъжливи данни за тяхното състояние, а след това са обявили, че има спад в търсенето, за да заличат измамата си, твърде вероятно е Филип да държи да проведе сам сделката, за да е сигурен в печалбата и след това да продаде дяловете си, както ви е казал.

— Мислите ли, че е възможно, когато Филип е отменил сделката през февруари, това да е подразнило Хари или Джордж, или и двамата, или клиента. Може би те стоят зад инцидентите, за които ви споменах, и които може би са били нещо като предупреждение да поднови сделката. — Дан я погледна така, сякаш не разбира какво му говори. Тя поясни: — Нали си спомняте? Казах ви, че един кораб бе потопен, един склад опустошен и пребити двама моряци. Дори убиха един докер.

Той кимна и тя продължи:

— Корабната агенция трябваше да възстанови загубите на клиентите и на семействата на пострадалите. Това коства доста скъпо на Филип и на Милтън. Милтън доста се разстрои. Мислите ли, че Филип се е чувствал отговорен пред Милтън, ако е решил, че неговият клиент е виновен за инцидентите и е решил да използва аванса, за да покрие разходите по щетите?

Дан се смая от ума й и логичната й мисъл.

— Не знам още какво да мисля, Рейчъл. Нека да изчакаме да се върнем в Савана и Филип да ни даде отговорите. Ако ги търсим сами, може да тръгнем в неправилна посока и да си навлечем неприятности — Дан се протегна и едва успя да прикрие прозявката си. — Късно е. И двамата сме уморени. Ще се видим сутринта. Починете и поспете малко.

Дан трябваше да провери съмнението си по най-бързия начин. Колкото повече научаваше, толкова повече се объркваше. Имаше предчувствие, че мистериозната сделка има нещо общо със смъртта на брат му. Допускаше Рейчъл Маккандлис да е невинна.

 

 

На следващия ден — последния в Атина — до вечерта Рейчъл и Дан почти не се видяха. Той отиде до пощата срещу хотела, за да изпрати телеграми на Бърк и Люк, с които да ги извести, че пристигат в Савана в петък и очакват да ги посрещнат на гарата.

Рейчъл беше заета с опаковането на багажа и остана почти целия следобед в стаята си. През цялото време подрежда и сгъва дрехи. Тъкмо беше приключила с леката вечеря в стаята си, когато в седем часа някой почука на вратата. Рейчъл се молеше това да не е Хари. Изкушаваше се въобще да не отвори. Беше само по червената си копринена нощница и това също я спираше да отговори на почукването.

— Кой е?

— Дан. Рейчъл, веднага трябва да ви кажа нещо лично.

Погледна разголената си дреха и се подвоуми. Не беше разумно, но отговори:

— Един момент, Дан. Не съм облечена — наметна един пеньоар върху нощницата, пристегна здраво колана и отвори вратата. За да не я види някой случайно минаващ по коридора гост на хотела, тя застана зад вратата, докато той влизаше в стаята. Затвори след него и превъртя ключа.

— Какво има? Някаква неприятност?

Дан я гледаше заплеснат с широко отворени сини очи. Беше видял края на червената коприна около глезените й. Знаеше с какво е облечена под домашната роба. Спомняше си много добре как изглеждаше с нея.

Рейчъл поруменя и пророни:

— Казах ви, че не съм облечена подходящо, но думите ви прозвучаха така, сякаш имате да ми кажете нещо изключително важно.

— Снощи се вмъкнах в склада на гарата. Беше препълнен с правоъгълни кутии с размерите на пушки. Хари ни е излъгал.

— Защо сте поел такъв риск? Хари е опасен.

— Защото знаех, че ако лъже, ще освободи склада по най-бързия начин. Може би е убеден, че щом тръгваме утре сутринта, можем да решим все пак да хвърлим един поглед. Преди малко пак бях там и видях, че е изпратил хора да преместят сандъците в друга сграда. Ако не вършеше нещо тайно и нередно, нямаше да предприема такива действия.

— Какво да направим?

Дан използва най-подходящите думи, които му дойдоха наум, за да я накара да признае всичко:

— Сега не можем да направим нищо. Ще разкажем на Филип, когато се върне. Ще го оставим той да проучи въпроса и да разкрие измамата. Не се замесвайте повече с тази сделка, Рейчъл. Вече опитахте вкуса на опасностите, които тя носи. Филип не е трябвало да ви изпраща тук да събирате информация, и мисля, че това, за което ви е казал, че ви изпраща, е само предлог. Предполагал е, че с вашия остър ум сама ще откриете това, което го интересува. Честно казано, той ме разочарова и му се сърдя, че е допуснал да попаднете в такова опасно положение.

— Сигурна съм, че не е било нарочно, Дан. Филип никога не би ме изложил на опасност. Ще се върна в Савана и ще се опитам да разкрия тайната от там.

Рейчъл беше убедена, че Дан не е злонамерен към нея. Беше грижовен, внимателен, закриляше я. Чувстваше го като добър и близък приятел. Разбираха се добре. Тя се връщаше в Савана, за да се заеме с другия проблем. Този, който можеше да погуби зараждащата се близост с Даниел Слейд. Тя можеше да го загуби, преди да го е спечелила.

Дан не можеше да устои на нейната привлекателност. Притегли я в прегръдките си и допря устни в нейните. Тя не се отдръпна. Напротив, отвърна му със същото изпепеляващо желание. Устните му жадно се впиха в нейните. След това обсипа със страстни целувки лицето й.

Огнени тръпки пронизаха и разтърсиха цялото й тяло. Не беше изпитвала досега такова усещане. Сърцето й биеше лудо. Дишането й се учести и тя едва поемаше дъх между страстните целувки. Желанието я изгаряше и я призоваваше да му се отдаде.

Същото чувство изгаряше и Дан. Тялото му потръпна, запалено от огненото й желание.

Какво ще си помисли за мен, ако му се отдам сега, когато още мисли, че Филип е жив? — изведнъж Рейчъл си зададе този въпрос. — Когато чуе ужасните слухове за мен, няма ли да помисли, че съм се отдала, само за да го примамя да стане следващата ми „жертва“? Каза си, че трябва да изчака, докато той научи истината. Ако желанието му не бе искрено и той с презрение я отблъснеше, така щеше да бъде по-добре за нея. Нямаше да изпита разочарованието да загуби нещо, което е желала толкова силно и го е имала. Докато той галеше с устни и обсипваше с целувки нежната кожа зад ухото й, тя му прошепна останала почти без дъх.

— Не трябва, Дан, не още, не тази вечер.

Усети, че тялото й се отдръпна. Чу думите й. Погледна пламналото й лице и пълните й с мъка очи. После пое дълбоко въздух, за да се съвземе от замайването, в което бе изпаднал.

— Съжалявам, Рейчъл. Вие сте страшно изкушение, и не успях да се въздържа. Никога не съм срещал друга жена като вас. О, небеса! Как бих искал да си свободна!

Тя призна с глас, който издаваше напрежението й:

— И аз не съм срещала мъж като вас, Даниел Слейд. Никога не съм изпитвала такива чувства и това ме плаши.

— Дори и с Филип?

Тя сведе очи, като че ли се срамуваше да му признае истината.

— Не. Това ме притеснява. Трябва да превъзмогнем това взаимно привличане. Поне за сега.

— Опитваме се, Рейчъл, но то е по-силно от нас. И двамата го усетихме още първия път, когато се видяхме. И с всеки изминал ден то става все по-силно.

— Така е. Не трябваше да ви каня да ме придружите в това пътуване.

Повдигна с ръка брадичката й и очите им — чисти и откровени — се срещнаха.

— Това нямаше да промени чувствата ни. Вие имахте нужда от мен. Вие желаехте аз да тръгна с вас.

— Да. Но това не е редно. Не сега, не още. Скоро, когато нещата се променят, можем да проверим чувствата си и да решим какво да правим.

— Може да сме заедно единствен и последен път, Рейчъл. Аз никога не бих ви принудил или измамил, за да ми се отдадете.

Копнежът й за него беше толкова силен, че се изплаши от думите му.

— Твърде късно е за нас, Дан — съмняваше се, че Дан нямаше да й вярва повече, след като научи истината.

— Много е трудно да не ви искам, и е невъзможно да ви откажа.

— Дайте време и за двама ни. Нека се върнем в Савана и всичко да се оправи.

— Какво ще стане, ако нещата не се наредят така, както ние искаме? Трябва да вземем важно решение. Искам ви, дори и само веднъж, преди обстоятелствата да ни разделят.

Сърцето й биеше неудържимо от вътрешно напрежение. Тя недоумяваше. Какво решение?

— Знам, че не е правилно и е жестоко да желая съпругата на друг мъж, особено ако той е близък приятел. Но нашата връзка е истинска и в нея няма нищо нередно. Няма друг мъж и друга жена, които да са по-подходящи един за друг от нас двамата. Филип ще трябва да разбере и да се примири с тази действителност. Трябва да се примири с това, че ще ви загуби. Не сме искали да стане това, но то стана. Нали и вие изпитвате същите чувства към мен?

Според Рейчъл той говореше за нещо повече от една кратка връзка, за повече от удоволствието на откраднатите мигове. Имаше само една причина, заради която Филип трябваше да се примири, че ще я загуби. И с това Дан можеше да я спечели. Тя уверено отговори:

— Да, Дан. Имам нужда от вас. Но не искам да направя грешка и отново да страдам. След като всичко се разкрие, може би няма да ме желаете повече.

Нарочно не я разпита какво има предвид. Поне тази вечер.

— Никога няма да ви предам или изоставя, Рейчъл. Няма значение какво ще се случи. Ще приема толкова много или толкова малко от вас, колкото можете да ми дадете. И ще го задържа възможно най-дълго време. Считате ли, че това е егоистично от моя страна?

Тя се загуби във вихрените дълбини на морскосините му очи и отвърна:

— Не, Дан. Не е. Аз изпитвам същото.

Когато Дан впи устни в нейните, и двамата знаеха, че вече е късно да предотвратят това, което трябваше и което щеше да се случи между тях тази вечер.