Марлис Мелтън
Време за бягство (15)

Тринадесета глава

Хана пристигна в ранчото точно в седем вечерта — истински подвиг, осъзна тя и мислено се поздрави, защото навън вече бе тъмно като в рог, а по целия път дотук нямаше нито една улична лампа, с изключение на тази от верандата на Чейс.

Почука на вратата и се опита да изтрие усмивчицата от лицето си. Ала после върна мислите си година назад и се сети за самодоволно ухиления Чейс, когато тя самата минаваше през същата любовна мъка с Лутър. Щеше да му го върне тъпкано.

Той отвори вратата. Погледна физиономията й и свъси вежди предупредително.

— Дръж се прилично.

Още в антрето я посрещна прекрасният аромат на енчилада с пиле. Жената, която излезе от кухнята, не можеше да е Сара Гарет.

— Здравей — каза тя и свенливо се усмихна. — Спомням си те.

На Хана й отне няколко секунди да проумее, че всъщност, да, това наистина бе Сара Гарет. Същите очи и скули, но нищо повече.

— Мили боже! — възкликна тя. — Изглеждаш коренно променена! — От прилепналите по бедрата й дънки и елегантна блуза, та чак до русите връхчета на късата й модерна прическа. — Не се учудвам, че Чейс се е побъркал по теб.

— Готова ли е вечерята? — прекъсна я той с раздразнение.

— Само трябва да подредя масата — побърза да го увери Сара.

— Аз ще го направя — каза той и тревожното й изражение изчезна.

Няколко минути по-късно се настаниха около надрасканата кухненска маса заедно с Кендъл, тихо момче с буден поглед, бледо копие на една от снимките от уебстраницата на ФБР за издирвани деца.

Докато вечеряха, Хана не пропусна да забележи колко добре се чувстваха тримата един с друг. Чейс редовно допълваше чашата с мляко на Кендъл. Не пропусна да похвали Сара за вкусната вечеря. Тя, от своя страна, му подаде солта без той да я моли. Държаха се така, сякаш се познаваха от години.

И въпреки това, Чейс твърдо смяташе, че не заслужава Сара, че тя принадлежи на друг свят. Хана реши да го убеди в противното.

— Сара… Серенити — поправи се тя и се усмихна извинително, — прости ми, ако съм прекалено любопитна, но с какво смяташ да се занимаваш тук?

— Общо взето, с каквото и досега — отвърна тя. — Да преподавам английски език на чужденци. Попитах в местната библиотека и ми казаха, че нямат нищо против да използвам тяхната база за обучението.

— Това е чудесно. Значи си специализирала английски език в университета?

— Лингвистика — уточни Сара.

— Има магистърска степен — обади се Кендъл за пръв път тази вечер.

О, Боже! А тя се опитваше да ги сближи. Това обаче не я стресна и тя продължи да разпитва.

— Лингвистика — повтори замислено и погледна към Чейс. — Ти говориш няколко езика, нали така, Уести?

Сара изненадано го изгледа.

— Наистина ли? Какви?

В очите му блесна гневна искрица, веднага усети какво си е наумила Хана.

— Някоя и друга дума на малайски, колкото да не ме застрелят. Елементарен тайландски. Говорех и сръбски, но съм го позабравил.

— А на курсове беше ходил по…? — Хана се престори, че се опитва да се сети.

— Френски — довърши той.

— Говори френски като роден език — похвали го тя. — Трябва да го чуеш.

Сара се вторачи в Чейс със зяпнала уста.

— Прекарах една година във Франция по програма за обмен на студенти — сподели тя. — Pourquoi astu besoin d’apprendre le francais? — добави, питайки го защо е искал да учи френски.

— Защото не всички харесват американците — кратко отвърна той.

— Миналата година му се наложи да се преобрази във френски ботаник, докато успее да се сближи с един контрабандист на оръжие, пристрастен към отглеждане на цветя — разкри Хана и с удоволствие забеляза огромния интерес на Сара. — Да й разкажа ли? — попита и хвърли невинен поглед към Чейс.

Той се намръщи.

— Ботаник — възхитено повтори Сара и видимо потръпна при мисълта за опасностите, съпътстващи подобни мисии. — Нямах представа, че работата под прикритие изисква такава огромна подготовка.

— Това беше по-особена задача, в която се наложи и намесата на ЦРУ — обясни Хана. — Обикновено не е така.

— Аз знаех доста за цветята и без това — призна Чейс. — Е, разбира се, видовете в Югоизточна Азия не са същите като тези, които познавах от дете — вдигна рамене той. — Но не беше кой знае какъв проблем да науча каквото ми трябва.

— Обожавам градинарството — сподели Сара. — Мисля да засадя цветя в празните саксии на верандата, ако не възразяваш.

Чейс набоде с вилицата си късче пилешко.

— Защо да възразявам? — отвърна той.

Лицето на Сара грейна. Чейс вдигна поглед и го задържа върху нея.

Хана го наблюдаваше как се мъчи да се пребори с непознатото досега чувство и това й доставяше неописуемо удоволствие. Нямаше търпение да разкаже на съпруга си, че Уести, най-лошото момче от 12-ти отряд на тюлените, е хлътнал до уши.

Ала вечерта тепърва започваше. Оттеглиха се във всекидневната и Кендъл сложи във видеото някаква касета с филм за рисовете. Открил я в градската библиотека. Хана умишлено се настани на креслото и остави дивана за Чейс и Сара, която седна в единия му край, а той — в другия.

Ала всеки бегъл поглед, всеки нюанс от езика на телата им разкриваше напрегнатата им чувствителност един към друг.

Час по-късно Хана реши, че е време да си ходи, и се запъти към кухнята, за да отнесе чашата си. Чейс я последва.

— Нали не смяташ да си тръгваш? — попита той с нотка на отчаяние в гласа.

— Да, взе да става късно. Мисля пак да досадя на хората от Вътрешната данъчна служба, които рано-рано са си тръгнали от работа в петък. Още не съм получила справката за Уилард Смит, която им поисках.

— Защо не останеш още малко? — предложи той.

Тя сложи ръце на раменете му и забеляза, че Уести е доста по-нисък от Лутър.

— Ще се оправиш прекрасно и без мен, Уести — увери го тя. — Спри да се съпротивляваш — прошепна, — така само влошаваш положението.

Мускулите му, които потръпваха под пръстите й, обаче бяха точно толкова здрави, колкото и на Лутър.

Потупа го приятелски по рамото и се обърна. После пожела лека нощ на Сара и благодари на двама им с Кендъл за приятната вечер.

Чейс мълчаливо я изпрати до колата й.

— Ще се видим утре — каза Хана и се настани зад волана. Нямаше търпение да разбере как е завършила вечерта.

— Да караш бавно — отвърна той. — И си отваряй очите за елени.

Тя включи на задна и плавно обърна колата. Хвърли последен поглед в огледалото за обратно виждане — Чейс продължаваше да стои на алеята и изглеждаше напрегнат като заредено оръжие.

Хана тихичко се изкиска.

 

 

Сара оправи завивката на полузаспалия Кендъл, след като обсъдиха възможността да поиграе утре с новия си приятел Ерик. После излезе от стаята, уверена, че в Броукън Ароу момчето й щеше да се чувства прекрасно, дори след заминаването на Чейс.

Чу го да се къпе и влезе в спалнята си, за да се приготви за лягане. Нахлузи бледорозовата си нощница, подарък от Рейчъл, и се запъти към кухнята да си налее чаша студена вода. Точно в този момент Чейс се показа от банята с увита около бедрата си хавлия и връхлетя върху нея. Прилепналият по тялото й сатен и топлата му влажна кожа се докоснаха и двамата стреснато отскочиха назад.

— Извинявай — едновременно смотолевиха и погледите им се срещнаха.

Настъпи неловко мълчание. Натежала капка вода се търкулна по ключицата на Чейс и заедно с погледа на Сара, се плъзна надолу по здравите мускули на гърдите му към плочките на корема и попи в ръба на хавлията, покриваща жилавите му хълбоци. Главата й се замая от полуголото му великолепие. Тя протегна ръка и се подпря на стената, за да запази равновесие.

— Лека нощ — промълви Чейс, ала сякаш нямаше сили да й обърне гръб.

Сара си припомни целувката им, преди да замине за Тексас. Дни наред си повтаряше наум причините, поради които не биваше да го прави отново. Странно защо, ала точно в този момент не можеше да си спомни нито една от тях.

Пристъпи импулсивно напред, повдигна се на пръсти и го целуна по бузата.

— Лека нощ.

Неговата реакция бе доста по-необуздана. Със светкавично движение той прехвърли ръка около кръста й, придърпа я към себе си и впи устни в нейните.

Сара изстена от удоволствие и отвърна на целувката му, опиянена, с обвити около врата му ръце, заровила пръсти в къдравата му влажна коса.

Дълго потисканата страст помежду им най-после избухна и вече нямаше връщане назад. Чейс я подпря на стената, плъзна горещите си длани по тялото й и обхвана с шепи гърдите й.

— Кажи ми да спра — изстена той дрезгаво.

— Не спирай — отвърна тя и пое напиращия му език между устните си.

Чейс хвана задника й и я повдигна. Хавлията му се разтвори и Сара изстена от допира на туптящата му мъжественост.

Той хвърли поглед към стаята на Кендъл, понесе я на ръце към спалнята й и затвори с крак вратата след себе си.

Там, в хладината на сенките, я целува дълго и нежно — сякаш цяла вечност, докато сетивата й се замаяха, и внимателно я положи върху леглото.

— Веднага се връщам — каза той и се изправи. Уви кърпата около кръста си и изчезна надолу по коридора. Сара недоумяващо се загледа след него и се запита дали наистина е готова да послуша сърцето си вместо разума.

Но как би могла да спре точно сега, когато всяка клетка от тялото й, всеки нерв, всеки сантиметър от кожата й копнееше за допира му?

Макафри се появи на вратата, стиснал няколко лъскави опаковки в шепата си. Затвори вратата след себе си и ги хвърли на нощното шкафче. Едва тогава Сара проумя защо е излязъл.

— О! — възкликна тя и се зачуди как да му каже, че няма нужда да ползва презерватив.

Той не беше в настроение за разговори. Посегна към раменете й и нежно я повали върху окъпаното в лунна светлина легло. После се надвеси над нея и издърпа хавлията си настрани.

Мили боже!

Сърцето й щеше да изхвръкне от надигащото се в гърдите й очакване. Никога през живота си не беше виждала нещо по-еротично от начина, по който изглеждаше Чейс, подпрян на лакът до нея, с преливащ от желание поглед и възбуден докрай.

— Толкова си красива — дрезгаво прошепна той, сякаш прочел мислите й.

Притисна устни към туптящата на шията й вена, продължи надолу, обсипвайки с целувки нежната извивка на рамото й и неусетно свали презрамките. После бавно смъкна сатенената нощница и разголи гърдите й на лунната светлина.

Изстена и зарови глава в гънката между тях. Сара въздъхна, изви гръб и посрещна жадните му, горещи устни. Впи пръсти в къдриците му, наслаждавайки се на усещането от копринената им мекота.

Докато топлият му дъх пареше гърдите й, ръката му придърпа ръба на нощницата нагоре по бедрата. Загрубялата му длан я погали по корема и се плъзна между краката й, докосвайки топлата, влажна материя на бельото.

— Сара — прошепна той задавено.

Тя също не можеше да повярва, че тайните й фантазии се сбъдват и то много по-вълнуващо, отколкото във въображението й. Протегна ръка и погали широките му рамене, зарови пръсти между косъмчетата на гърдите му, после ги плъзна надолу по твърдите му като камък коремни мускули. Продължи още надолу и го пое в ръцете си… О, да, Чейс наистина нямаше нищо общо с Гарет.

После усети, че се отдръпва от нея, осъзна намерението му и тялото й потръпна в очакване. Горещият му език се плъзна по вътрешната страна на бедрото й и точно когато си мислеше, че умира, той спря и започна отново. Издърпа бикините надолу и разтвори краката й.

Сара усети, че потъва някъде и здраво се вкопчи в чаршафите. Дълбока, пламенна наслада се разливаше по всяка клетка от тялото й. Чейс повдигна с длан таза й и разтвори горещата й плът с единия си пръст, а после и с другия, без да спира нежните тласъци на езика си.

Тялото й изгаряше, кожата й блестеше от ситните капчици влага. Тя надигна глава и погледна надолу към гърдите си, облени от меката светлина на луната. Отвъд заоблените им очертания видя Чейс, който с блеснали в тъмнината очи я очакваше… О, Господи!… да затрепери от възбуда.

Сара изхълца блажено и достигна върха.

Чейс я притисна до себе си и бавно я върна на земята. Когато отвори очи, видя, че той се протяга към нощното шкафче за презерватив.

— Това няма да ти трябва — каза тя и едва разпозна дрезгавия си глас.

Той се поколеба.

— Искаш да спрем? — попита изненадано.

— О, Чейс! Не! Дори не ми е минало през ум! — Тя се подпря на лакът. — Просто… няма опасност да забременея. Повече не мога да имам деца.

Дори в сумрака забеляза загрижения му поглед.

— Усложнения?

— Много усложнения — призна тя. — Толкова много, че се наложи да направя пълномощно на Гарет да взема решения вместо мен, ако се наложи, тъй като бях приета в болница седмици преди термина на раждане. Нямах представа, че ще го използва по този начин.

Чейс се намръщи и търпеливо я изчака да продължи.

— Казал на лекаря, че искам да зашият тръбите ми, за да не ми се случи повторно — добави тя. — После ми каза, че никога не е искал деца.

Макафри не помръдна. Сара усети надигащия се в него гняв.

— Трябва да ти кажа нещо — процеди през зъби той след известно мълчание. — Ако този човек някога се приближи до теб, ще му откъсна шибаната глава, без да се замисля.

Тя изтръпна от заплашителната нотка в гласа му.

— Не говори така — прошепна, но не в защита на Гарет, а защото не искаше любимият й да направи нещо, което би могло да го вкара в затвора заради нея. — Той няма да ме намери тук — увери го Сара.

— Така е — мрачно се съгласи Чейс. Протегна ръка и нежно я погали по бузата. — Съжалявам — добави. — Не трябваше да го казвам.

— Всичко е наред. — Топлотата, която извираше от погледа му, й вдъхна кураж. За двама им имаше надежда дори и след четири години.

Наведе се и я целуна така, сякаш този път нямаше намерение да спира.

Тя усети безмълвното му, властно послание и потръпна от наслада. Искаше да се отпусне в ръцете му и да се почувства негова — изцяло и напълно. Изстена и покорно се притисна към силното му тяло, изпълнена с надежда, че близостта, която и двамата чувстваха в този момент, тайнствено и дълбоко щеше да ги свърже завинаги.

Придърпа я към себе си и проникна в нея. Сара усещаше напрежението му. Опитваше се да бъде нежен, да контролира желанието си, навлизайки в нея малко по малко, сякаш се страхуваше, че би могла да се счупи.

— Още! — замоли го тя, извивайки се нетърпеливо под него. Копнееше да я завладее, да я отнесе в друг свят, да я измъкне от миналото й и да я направи своя.

Ала той не бързаше. Наслаждаваше й се бавно, събуждайки сетивата й едно по едно, докато най-после й позволи да усети, че е напълно негова. Сара изстена от облекчение и даде воля на желанието си. Потисканите й с години чувства сякаш експлодираха в прегръдката на Чейс. Притискаше се в него, опитвайки се да го почувства още по-близо до себе си.

Сякаш най-после намери своя дом.

Той плъзна ръка между прилепналите им тела и я доведе до края миг преди себе си. Отпуснаха се задъхани един до друг, свързани по начин, необясним дори за самите тях.

* * *

Чейс се страхуваше да помръдне. Беше все още вътре в Сара, замаян от мощния като цунами оргазъм.

Вълната от разтърсващото природно бедствие бавно започна да се оттегля, оставяйки у него тревожно чувство на уязвимост. Не смееше да си поеме въздух. Струваше му се, че ако помръдне, нещо около сърцето му ще се размести — също като движенията на земните пластове — и ще предизвика катастрофа.

Усещаше дишането на Сара под себе си — леко влажна и невероятно мека.

— Господи — въздъхна тя.

— Добре ли си? — едва намери сили да я попита той.

— Дали съм добре? — засмя се тя. — О, да! Добре съм.

Той изръмжа. Все още се страхуваше да помръдне и продължаваше да я притиска до себе си.

Тя отметна косата от лицето му, доволно сгушена в прегръдката му.

— Трябва да ти кажа нещо — започна тя с неговите думи отпреди малко. — Не че изгарям от желание да го кажа, но ако нещо се случи с теб… много бих искала да го знаеш.

Той преглътна конвулсивно.

— Мисля, че те обичам — промълви Сара.

Чейс трепна неволно. В миналото, когато чуваше тези думи в леглото, внимателно се отдръпваше и видимо охладняваше. По този начин деликатно намекваше, че в сърцето му няма място за подобни чувства.

Ала този път усети как на същото това сърце сякаш му поникват криле и то напира да изхвръкне от гърдите му. Разтърси го чувство на болка и радост едновременно.

И без обяснима причина — освен може би тази, че лежеше в леглото на майка си, в главата му нахлу най-ранният му детски спомен.

Беше нощта, в която баща му почина. Майка му го държеше в прегръдките си и ридаеше. Помнеше как сълзите й капеха по ръцете му.

Години по-късно той беше този, който прегръщаше нея, докато Линк хвърляше пръст в пресния гроб на бебето.

Бяха си опора един на друг. До деня, в който не се наложи да я откарат в болницата, където малко по-късно почина.

В деня, когато прибраха тялото й у дома и я погребаха до бебето, Чейс с облекчение осъзна, че не чувства нищичко.

Беше изключил сърцето си, то вече нямаше да му е нужно.

Точно заради това стана толкова добър в това, което правеше. Убиваше, неподвластен на угризения и душевни терзания.

Как тогава простичкото — Мисля, че те обичам — успя да събуди цялата болка от смъртта на майка му.

За негов ужас, дълбоко погребаната в душата му мъка изригна с такава неподозирана, опустошителна сила, че го потопи в океан от отчаяние. От гърлото му се изтръгна звук, наподобяващ сподавено ридание, и той смутено зарови лице в гънката на шията на Сара.

— Всичко е наред — успокои го тя. — Тук съм.

Усилията му да обуздае чувствата си бяха напразни. Скръбта, погребана дълбоко в душата му преди толкова години, възкръсна изведнъж, отключена вероятно от смъртта на Джеси. Болката бе изпепеляваща.

Вкопчи се здраво в Сара, безмълвен, разтърсван от ридания.

Стоя притиснат до нея дълго, докато най-после страданията му поутихнаха и той започна да се съвзема. Обърна се на другата страна и притаи дъх. Завладя го смазващо чувство на унижение и той затвори очи.

Тя се завъртя с лице към него. Дори и без да я вижда, в сумрака на стаята, Чейс усещаше погледа й върху себе си.

Не му се говореше, не знаеше какво да й каже, затова се престори, че спи. За какъв ли го смяташе сега, зачуди се той. Дали страдаше, че не отвърна на признанието й и то увисна във въздуха? Или го смяташе за смахнат?

Любимата му се размърда и посегна да погали бузата му. Той едва доловимо потръпна. Прехвърли ръка през гърдите му и се сгуши в него.

Все още измъчван от унижение, реши, че едва ли ще успее да заспи тази нощ. Ала в същото време го завладя такова блажено спокойствие, последвано от вълна на доволство, че той потъна в дълбок сън.