Джоан Джонстън
Пътят на ястреба (8)

Осма глава

Тейт беше бременна. Поне тя смяташе, че е така. Седеше пред кабинета на доктор Ковалски в очакване да я извикат. Щеше да разбере дали домашните тестове, които бе направила, са така точни, както твърдеше фирмата производителка. Съмненията се основаваха на осем дни закъснение на цикъла й, а това не се бе случвало с нея никога досега.

Сигурно бе станало при първия път, защото след това тя беше отишла при доктор Ковалски и си бе сложила диафрагма. Използваше я всеки път, когато се любеше с Адам през последните три седмици — освен когато се бе любила с него за първи път…

— Госпожа Уайтлоу! Вие сте следващата.

Тейт понечи да стане и едва тогава осъзна, че сестрата я бе нарекла „госпожа“. Освен това всички я познаваха като Тейт Уатли. Тогава коя бе тази мистериозна госпожа Уайтлоу?

Високата жена, която влезе в кабинета, бе в напреднала бременност. Това положение явно я правеше щастлива, защото цялата сияеше от радост и изглеждаше в цветущо здравословно състояние. Тя имаше къдрава руса коса, която се спускаше на вълни по раменете й. Лицето издаваше възрастта и характера й — имаше леки бръчици около очите с цвят на синчец, както и от двете страни на устата, разтеглена в момента в блажена усмивка.

На Тейт не й се вярваше, че това е съвпадение. Едва ли бе случайно жената да носи същото рядко срещано фамилно име. Джес бе напуснал къщата отдавна и от много време не бяха получавали вест от него. Тейт веднага започна да се досеща коя е бременната жена. Може би това беше съпругата на Джес. Може би всеки миг и той щеше да влезе тук и Тейт най-после ще го види!

Тейт проследи как жената влиза в кабинета. Тя нямаше много време за размишление, защото не след дълго извикаха и нея:

— Госпожица Уатли?

— О, аз съм. — Почти бе забравила измисленото си име, с което се бе представила.

— Пригответе в малката стаичка урина за изследване. После облечете тази роба. Тя се закопчава отпред. След минута лекарката ще дойде да ви прегледа.

Тейт бе правила само едно гинекологично изследване през живота си, когато й слагаха диафрагмата, а медицинският стол с тъмния блясък на стоманата, бе хладен и отблъскващ. Чакането сякаш продължи час, макар че не бе повече от петнадесет минути. Когато доктор Ковалски се появи в стаята, Тейт вече се бе превърнала в кълбо от нерви.

— Здравей Тейт. Доколкото разбирам, си бременна. — Дружелюбната усмивка на лекарката и нежният й поглед предразполагаха към спокойствие и Тейт се засмя.

— Май е така… — отговори тя.

След прегледа Тейт напусна кабинета с рецепта за витамини за бременни и нов час за посещение след шест седмици… Стоеше на паркинга и все още не бе на себе си след потвърждението, че ще има дете от Адам. Неочаквано съзря жената, която се бе представила за госпожа Уайтлоу. Тя с усилие опитваше да се настани в един пикап. Тейт се приближи бързо към нея.

— Имате ли нужда от помощ?

— Надявам се, че ще се справя — отвърна жената с приятелска усмивка. — Все пак благодаря.

Тейт затвори вратата на кабината, когато бременната жена се настани, след това се опря на вратата.

— Сестрата ви нарече госпожа Уайтлоу. Дали случайно не познавате Джес Уайтлоу?

Жената се усмихна отново.

— Той е мой съпруг.

Тейт замръзна и изстреля на един дъх:

— Нали не ме лъжете? Наистина ли? Джес е ваш съпруг? Вие се шегувате! Та това означава, че той ще става баща!

— Няма начин да не стане — засмя се жената. — Казвам се Хъни — представи се тя. — А вие?

— Аз се казвам Тейт. Това е невероятно! Не мога да повярвам. Чакайте, ще кажа на Фарън и Гард… — Изведнъж се съвзе. Не можеше да се свърже с Фарън или Гард и да им каже, че е намерила Джес, без да разкрие къде се намира тя самата. Но Джес не знаеше, че е избягала от дома. Тя все още можеше да се срещне с него и да сподели радостта му.

С произнасянето на името Тейт, а после и на имената на братята й изразът на Хъни стана замислен, а след това — твърде тревожен. Когато Хъни за пръв път разбра, че е бременна, бе настояла Джес да се свърже със семейството си. Той се колеба известно време, но накрая го стори. Обади се по телефона в „Хокс Уей“ и така разбра, че братята му са полудели от безпокойство. Тяхната малка сестра Тейт бе изчезнала и Фарън и Гард се страхуваха, че й се е случило най-лошото…

Ако Хъни не грешеше, пред нея бе по-малката сестра на мъжа й — тази, която бе изчезнала преди повече от два и половина месеца. Рецептата за витамини за бременни, която Тейт развяваше, подсказваше, че малката сестра на Джес е преживяла любовна авантюра, след като бе напуснала бащиния дом.

— Трябва да ви призная нещо — каза Тейт, като прекъсна мислите на Хъни. — Вашият съпруг е мой брат. Това означава, че ние с вас сме роднини. Никога не съм имала сестра. Това е прекрасно!

Хъни се усмихна отново.

— Може би ще дойдеш с мен, за да се видиш с Джес — предложи тя.

Тейт свъси вежди, опитвайки да си представи реакцията на брат си. Едва ли щеше да е във възторг, когато разбереше, че малката му сестричка е избягала от дома… Определено щеше да се чувства по-сигурно на собствена територия.

— Защо не дойдете с Джес на вечеря при мен? — предложи Тейт.

— При теб?!

Тейт се засмя и обясни:

— Е, жилището не е мое. Аз живея в „Лейзи Ес“ и работя като счетоводител за Адам Филипс.

— Ама че история! — промърмори Хъни.

— Да не би нещо да не е наред?

— Не, не, няма нищо. — Освен, че Адам Филипс беше мъжът, когото Хъни бе изоставила, за да се ожени за Джес Уайтлоу.

— Е как, мислите ли, че ще можете да дойдете?

Щом Тейт не можеше да разбере, че отваря кошер с пчели, Хъни не бе тази, която щеше да й го каже. Страхуваше се, че ако не приеме предложението на Тейт, момичето можеше някой ден само да срещне Джес. От това, което знаеше Хъни, а Тейт явно не бе наясно с положението, беше очевидно, че ще летят глави… Все пак би било интересно да види какво ще се случи.

— Разбира се, че ще дойдем — каза тя. — По кое време?

— Около седем. Тогава довиждане, Хъни. Радвам се, че се запознахме.

— И аз се радвам, че се срещнахме — промърмори Хъни след отдалечаващата се Тейт.

Тя проследи как младата жена се намести в стар шеви 51, същата кола, за която Фарън и Гард твърдяха, че сестра им е отмъкнала при бягството си от дома.

— Ама че история! — повтори Хъни. Предчувствията й за предстоящата вечер съвсем не бяха добри.

Междувременно Тейт летеше по шосето. Всичко се нареждаше превъзходно! Щеше да запознае Адам с брат си и неговата жена, а по-късно, когато останат сами, ще съобщи на работодателя си, че скоро ще става баща.

Ах, как ще бъде изненадан!

Тейт не искаше да вярва, че реакцията му може да бъде негативна. Нали не беше необходимо двама души да бъдат женени, за да се любят? А и толкова филмови артисти го правеха…

Доста преди седем часа Тейт чу шум пред вратата си. Това едва ли бяха гостите, които бе поканила. Май ставаше нещо непредвидено. Тя се затича към вратата и онемя, когато пред нея се изправи Джес.

— Ти!

— Значи това наистина си ти! — Тейт се хвърли в прегръдките на брат си. Той я повдигна и я завъртя, точно както правеше докато живееха заедно, когато тя бе на осем години.

Джес като че ли беше същият, а все пак бе някак различен. Неговите тъмни очи гледаха все така решително, а косата му, както обикновено, бе разрошена. Но лицето му беше по-изпито, а тялото вече беше тяло на зрял мъж, а не на двадесет и една годишно момче, което бе напуснало дома им, когато тя бе още малко момиченце.

— Изглеждаш чудесно, Тейт! — възкликна Джес.

— Ти също! — отговори тя със своята неотразима усмивка и погледна през рамото му, опитвайки да открие Хъни. — Къде е жена ти?

— Дойдох преди нея.

Всъщност се бе измъкнал зад гърба на Хъни и беше дошъл на бегом, за да спаси малката си сестра от негодника Адам Филипс. Джес никога не бе харесвал този тип, а сега имаше основание направо да го мрази. Да се чуди човек как Филипс се бе възползвал от малката му сестра!

— Фарън и Гард са разтревожени до смърт за тебе — скара й се Джес.

— Ти си се свързал с тях? Кога? Как?

— Хъни ме накара да ги потърся, когато разбра, че е бременна. Вярно ли е това, което ми каза Хъни? Че живееш тук с Адам Филипс? — попита Джес намръщено.

— Аз работя тук. — В гласа й звучеше гордост от нейния нов статус. — Счетоводителка съм на Адам.

— И какво още правиш за него?

— Не ми харесва тонът ти! — изрече на един дъх тя.

— Събери си нещата! — нареди Джес. — Тръгваш си оттук.

Ръцете й се озоваха на кръста.

— Напуснах „Хокс Уей“ заради този начин на отношение! Не мисля, че ще позволя и на теб да се отнасяш така към мен — заяви тя твърдо. — По една случайност работата ми харесва и нямам намерение да се отказвам от нея.

— Нямаш представа какво може да се случи на млада жена, която живее сама с мъж.

— О, така ли мислиш?

— Да не искаш да кажеш, че ти и Филипс…

— Моите отношения с Адам не те засягат!

Джес притвори очи и се замисли. Малката му сестра бе някак променена — имаше някакво вътрешно излъчване. Той мислено пресметна едно плюс едно — и получи в отговор три.

— Хъни спомена, че те е срещнала на паркинга пред клиниката на доктор Ковалски, но не ми каза какво си правила там. Какво правеше там, Тейт? Болна ли си?

Джес просто хвърля въдица, помисли Тейт. Той нищо не знаеше със сигурност. Но даже и най-големият неудачник от време на време улучва целта. Трябваше да отвлече вниманието му с нещо.

— Хъни наистина е красива жена, Джес. Как се запознахте?

— Не променяй темата, Тейт!

Джес я бе хванал за ръката и я държеше пред себе си като ученичка, когато Адам влезе.

— Стори ми се, че чувам гласове. — Адам погледна подозрително ръката на Джес и видимо се напрегна. Отдавна отлаганата среща с братята на Тейт най-после се състоя! — Здравей, Джес. Би ли ми казал какво става тук?

— Прибирам сестра си у дома! — отговори Джес.

Адам отправи въпросителен поглед към Тейт и се взря в кафявите й очи.

— Това ли искаш?

— Искам да остана тук!

— Нали я чу, Джес? — изрече Адам с леден глас. — Пусни я!

— Ти си мръсник! За нищо на света няма да оставя сестра си в твоите лапи!

Адам пристъпи напред, очите му горяха яростно, ръцете му бяха стиснати в юмруци.

— Спрете! И двамата! — Тейт се освободи от ръката на Джес с рязко движение и застана между тях.

— Махни се оттам, Тейт — каза Джес.

— Прави каквото ти казва! — заповяда и Адам.

Тейт опря по една ръка в гърдите на всеки, за да ги държи на разстояние един от друг.

— Казах да престанете!

— Прибирам те у дома, Тейт! — настоя Джес. Но неговите думи и отправеното предизвикателство бяха предназначени за Адам.

— Ако Тейт иска да остане, ще остане — отговори Адам, приемайки предизвикателството.

И двамата не обръщаха на Тейт никакво внимание. Те се интересуваха само от предстоящия двубой. Тя просто бе награда за победителя.

На вратата се почука силно, ала преди някой да успее да мръдне, тя се отвори и на прага застана Хъни.

— Благодаря на Бога, че пристигнах навреме! — рече тя и бързо влезе в стаята. Изправи се между двамата мъже, които се отдръпнаха от уважение към нейната бременност. — Как се държите с горкото дете? — Прегърна успокояващо Тейт. — Добре ли си, Тейт?

— Отлично — каза Тейт, — но тези двама идиоти смятат да се бият!

— Той си го заслужава! — озъби се Джес. — Що за животно, да прелъсти невинно дете!

— Джес! — извика Тейт, ужасена както от думата дете, така и от обвинението. Брат й можеше и да я помни като дете, но сега вече беше жена.

Лицето на Адам стана бяло като платно.

— Ти не си с всичкия си, Уайтлоу! — извика той презрително.

— Ще отречеш ли, че спиш с нея? — настоя Джес.

— Това не те засяга, по дяволите! — отсече Адам.

Хъни отстъпи крачка, хвана Тейт под ръка и я отведе настрани.

— Аз обичам Адам… — промълви Тейт. Това бе молба за мир, отправена към брат й.

— Обзалагам се обаче, че той никога не ти е казвал, че те обича! — отвърна Джес подигравателно. Сестра му сведе поглед и прехапа устни. — Така и мислех! — изрече той тържествуващо.

Тейт вдигна глава и очите й блеснаха предизвикателно.

— Аз няма да го оставя!

— Той просто те е прелъстил, за да ми отмъсти! — избухна Джес. — Зная, че не може да те обича, защото аз му отнех единствената жена, която той желае!

— Какво?! — Объркана, тя гледаше ту брат си, ту любимия мъж. Очите на Адам бяха изпълнени със съжаление и болка. Тейт се обърна към Хъни. Ръцете на бременната жена бяха обхванали корема — сякаш да защитят нероденото дете. Бузите й горяха. Тя бавно повдигна клепачи и Тейт успя да прочете чувство на вина в прекрасните й сини очи.

Не можеше да е истина! Адам не можеше да направи такова долно нещо — да я съблазни, за да отмъсти на брат й заради Хъни! Но никой от тримата не го отричаше…

— Адам? — Тя търсеше в очите му доказателство, че думите на брат й бяха лъжа.

Каменното му лице бе достатъчно изразително, макар че той не проронваше и дума.

— О, Господи! — изтръгна се от Тейт. — Това не може да се случи тъкмо на мен!

Джес се нахвърли с юмруци върху мъжа, който бе причинил толкова мъка на сестра му. Адам инстинктивно де отдръпна и ударът просвистя във въздуха. Преди Джес да замахне отново, Хъни се изправи пред него.

— Моля те не се бий, Джес…

Съпругът й отпусна ръце и я прегърна с една ръка, а другата протегна на Тейт.

— Идваш ли?

— Аз… Оставам. — Нямаше да напусне този дом, преди да говори с Адам насаме и да чуе неговата версия от тази невероятна история. След това щеше да реши дали да му каже, че очаква дете от него.

Хъни видя, че съпругът й е готов да спори още и каза:

— Тя вече не е дете, Джес, и сама трябва да вземе решение.

— По дяволите! Нейното решение е грешно! — озъби се той.

— Но е мое — промълви тихо, ала твърдо сестра му.

Хъни прегърна мъжа си през кръста.

— Хайде да си вървим у дома, Джес.

— Тръгвам си — изрече с едва сдържан гняв той, — но ще се върна с Фарън и Гард! — Блъсна вратата, пропусна жена си и излезе бързо.

Тейт почувства как стомахът я свива. Бе потресена от враждебните отношения между Адам и брат си. Освен това, ако дойдеха и тримата Уайтлоу, Адам едва ли щеше да им се противопостави. Братята й щяха да я отвлекат, преди тя да успее дори да признае, че е бременна.

— Можеш да ми кажеш сбогом — каза тя мрачно. — Когато Фарън и Гард разберат къде се намирам, ще дойдат тук незабавно.

— Никой, включително и твоите братя, не са в състояние да те накарат да напуснеш „Лейзи Ес“, ако ти не желаеш — заяви Адам решително.

— Това означава ли, че ти искаш да остана?

Адам кимна твърдо. Тя не искаше да задава въпроса, но трябваше да го направи.

— Вярно ли е това, което твърди брат ми? Обичал ли си Хъни?

Същото рязко кимване в отговор. Сърцето й се сви.

— Щеше ли да се ожениш за нея, ако не се бе появил Джес.

Адам нервно прокара пръсти през косата си.

— Не зная. Исках да се оженя за нея. Не съм толкова сигурен обаче дали тя го желаеше. Все пак й предложих, ала тя никога не каза „да“…

Това признание я утеши, макар и съвсем малко. Все пак беше ужасно, че Адам е бил толкова близо до женитбата със съпругата на брат й.

— Затова ли не можеш да ме обичаш? — запита Тейт. — Защото все още си влюбен в нея?

Измъченият му вид й подсказваше, че е твърде близо до истината. Но тя не се отчайваше — той трябваше да осъзнае, че никога няма да притежава Хъни Уайтлоу. Това й даваше надежда. Времето лекуваше разбитите сърца, сега то бе неин съюзник. Тя не повдигна въпроса за обвинението на Джес, че Адам се е любил с нея само за да отмъсти на брат й. Дълбоко в сърцето си знаеше, че не би я използвал по този отвратителен начин. Нищо, че досега не й беше казал, че я обича, тя беше сигурна — един ден той щеше да го стори.

— Прегърни ме — помоли Тейт.

Адам разтвори ръце и тя пристъпи напред. Притисна се в него и с ласки даде израз на любовта си. Но негово то тяло бе вдървено и не отговаряше на чувствата й.

— Адам, аз съм… — Думата „бременна“ някак не излизаше от устата й.

— Какво има? — Гласът му прозвуча грубо, а въпросът бе зададен така кратко и рязко — като кимването му, с което бе потвърдил любовта си към другата жена. Може би Тейт трябваше да изчака, преди да му признае, че носи неговото дете.

— Радвам се, че искаш да остана… — каза тя. Той я притисна още по-силно към мускулестото си тяло и това отне дъха й. Очите й се напълниха със сълзи. В този момент тя не искаше да бъде бременна.

На рамото й бе седнало дяволче, което нашепваше, че отсега нататък щастието й щеше да бъде помрачено от болезнената истина, че Адам обичаше съпругата на брат й…