Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- American Star, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Боряна Семкова-Вулова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 55гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джаки Колинс. Американска звезда
ИК „Хемус“, София, 1994
Редактор: Минка Златанова
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 954–428–073–1
История
- —Добавяне
Шестдесет и четвърта глава
— Какво стана? — Оливър стоеше на прага и се опитваше да прикрие гнева си.
Почувствах се зле и трябваше да изляза.
Той потрепна нетърпеливо с крак.
— Може ли да вляза?
Тя не беше в състояние да се занимава с него.
— Все още не ми е добре, Оливър.
Мина край нея и се отправи към дневната й.
— Защо не ми каза? Щях да те докарам, колата ми беше долу.
Лорън се помъкна след него.
— Имах нужда от чист въздух. Повървях пеша.
Оливър я изгледа, сякаш не вярваше на думите й.
— Ти ме остави там и се прибра вкъщи. Постави ме в глупашко положение, Лорън.
— Не, не съм. — Тя не искаше да признае, че може би е сгрешила. — Никой не разбра, че съм си тръгнала.
— Сигурен съм, че разбраха.
— Моля те, Оливър. Не съм в състояние да споря. Казах ти, не се чувствам добре.
— Имаш ли нужда от лекар?
— Не, ще се оправя. Това е просто от напрежението, в кухнята беше много горещо и аз просто… — Лорън въздъхна. — Оливър, не си ли имал някога усещането, че ще експлодираш?
— Не. — Гласът му издаваше раздразнение. — Ако съм имал, щях да ти кажа.
— Благодаря — апатично рече тя.
— Понякога, Лорън, не те разбирам.
Надали ще му е за последен път. Вероятно трябва да му разкрие всичко, преди да е станало твърде късно.
— Ти не знаеш много неща за мен. Може би се налага да размислим за женитбата.
Сега той наистина се вбеси.
— Не е необходимо да размислям, нито пък ти.
— Ако ти разкажа миналото си, може и да промениш решението си.
— О, сигурно ще ми кажеш, че имаш скрито минало, така ли?
— То не е точно като в „Малка къща в прерията“.
— Слушай, скъпа, всеки има тайни. Не е нужно да знам твоите. Обичам те и това ми стига.
Тя обаче беше решена да чуе дали той ги одобрява, или не.
— Когато родителите ми загинаха, аз се преместих да живея във Филаделфия при леля ми и вуйчо ми. Имах връзка с братовчед ми.
— Трябва ли да се притеснявам от това?
После пристигнах в Ню Йорк, срещнах един фотограф на име Джими и спах с него.
Оливър се намръщи. Това не му беше приятно.
— Лорън, колко годишна си?
— Двайсет и четири.
— Ти си на двайсет и четири години и си имала връзка с двама мъже. Би било ненормално, ако не си имала. — Тонът му се смекчи. — Знаеш ли, скъпа, не съм си въобразявал, че си девствена.
— Имаше и още един — с него бях като много млада.
— Кой беше той? — попита Оливър търпеливо.
— Съученик от гимназията.
— И какво?
— О, нищо… — Нямаше смисъл да му казва за Ник. — Моля те, Оливър, наистина трябва да остана сама. Ще поговорим утре. Отивай си вкъщи.
— Имах намерение да те изненадам. — Той не искаше да помръдне.
— Ще ме изненадаш утре.
Устата му се изпъна в тънка линия.
— Добре. — Очевидно не му беше никак приятно. — Почини си хубаво през нощта. — Той я целуна по бузата и си тръгна.
Щом Оливър си отиде, тя започна нервно да се разхожда из апартамента си. Боже! Толкова е объркана. Не знае нито какво да прави, нито какво да мисли. Никога не си е представяла, че ще се натъкне на Ник. Що се отнася до нея, той завинаги беше напуснал живота й. А ето че го срещна, бе дошъл на вечерята с тази Карлайл и всички чувства, които бе изпитвала към него, отново я завладяха. Беше го обичала толкова много, готова бе да даде живота си заради него.
Срещата с Ник я извади от равновесие. Споменът й бе толкова жив. А той изглеждаше така добре, така страхотно, така фантастично.
Ела на себе си. Ник Анджело е твоето минало.
Не трябва да е така.
Трябва.
Дали я видя? Дали я позна? Очите им за миг се срещнаха и, да — няма и съмнение, че той я позна.
Само ако можеше да каже на някого, но няма с кого да сподели. Кой би разбрал отношенията й с Ник? Всеки ще каже, че това е било юношеско увлечение, глупава, незначителна връзка. А не е така. Тя живееше за него, а той разби живота й.
Но защо изпада в такова състояние заради Ник Анджело? Той е един нехранимайко. Заряза я като всички други. Не направи изключение от шаблона.
Е, добре, тя ще му покаже. Ще се омъжи за Оливър Либерти, състоятелен човек. И когато стане госпожа Либерти, ще бъде вече недостъпна за него.
На следващата утрин Лорън се събуди с искреното желание това да е било сън. Взе душ, изми си зъбите, сложи си грим, облече се и отиде в офиса си. Щом влезе, Пиа мина направо на въпроса.
— Звъня Ник Анджело — съобщи тя. — Много искаше да те намери. Кой е той?
Сърцето й се обърна.
— Нищо съществено. Скъсай съобщението.
На бюрото й имаше дузина червени рози от Оливър и бележка, в която я канеше на обяд. Съзнаваше, че той е притеснен, трябваше да заминат за Бахамските острови след два дни, а поведението й очевидно го бе разстроило.
— Ъ, Пиа… направи ми една услуга. — Тя гледаше розите.
— Да?
— Ако се обади Ник Анджело, кажи му, че съм заминала. Всъщност можеш да му кажеш, че се омъжвам, и не му давай друга информация.
— Кой е той? — полюбопитства Пиа.
— О, просто един стар познат от гимназията.
— Има страхотен глас — рече Пиа. — Сексапилен.
— Да… — отвърна тя, искаше й се Пиа да смени темата.
Когато пристигна в ресторанта, Оливър я чакаше.
— По-добре ли се чувстваш днес? — попита той, грижовен както винаги.
— По-добре, благодаря ти. — Тя приседна до него.
— Хубаво, защото имам изненада.
— Лае ли и яде ли много?
— Не, мила, не е кученце. Знаеш отношението ми към кученцата. Не искам да пишкат по персийските ми килими.
— Тогава съм много разочарована, Оливър.
— Няма да си. Погледни. — Той извади голям плик и й го подаде.
— Какво е това?
— Отвори го и ще видиш.
Тя отвори плика и извади голям плакат. От него я гледаше собственият й образ. Над снимката с удебелени букви пишеше:
„НОВОТО МОМИЧЕ НА МАРЧЕЛА“!
— Какво е това? — недоумяваше Лорън.
— Виждаш какво е. Снимката ти от фотосеанса.
— Знам, но защо пише „Новото момиче на Марчела“?
— Защото, мила моя, това ще бъдеш точно ти.