Джаки Колинс
Американска звезда (51)

Петдесета глава

Когато се върна в Ню Йорк, Лорън отказа да разказва за пътуването си до Лос Анжелос.

— Какво е станало? — тревожно я попита Пиа.

— Нищо — отвърна Лорън лаконично. — Абсолютно нищо.

— Нищо ли няма да ми кажеш? — недоволстваше Пиа. — И защо ме предупреди, че ако се обади Нейчър, не искаш да говориш с нея? Нещо трябва да се е случило.

Единственото желание на Лорън бе да забрави за Лос Анжелос и с това намерение тя се хвърли да работи.

В свободното си време — което беше малко — започна да посещава школа по самоотбрана, да учи френски и да ходи на курс по готварство. Всичко това не й оставяше време за светски живот и ако някой се опиташе да й определи среща, чуваше само едно безучастно: „Не, благодаря.“

Малко след като се върна, тя присъства на сватбата на Пиа и Хауард, която се състоя в градината на къщата на чичо му Оливър в Хамптънс. Оливър Либерти бе единият от основателите на „Либерти и Чарлс“. Беше мъж с изискан вид към шейсетте, с чувство за сдържан хумор — пълна противоположност на жена си. Опал, глуповата блондинка, за която се бе оженил вследствие разочарованието от скъпия развод с първата си съпруга след трийсет и една годишен брак.

Сватбата бе хубава. Лорън седеше отзад и си мислеше колко различни можеха да бъдат нещата с Джими. Дори допусна мислите й да я върнат към Ник. Толкова много години бяха минали… но само като се сетеше за него, я заболяваше и тя тутакси се опитваше да прогони спомена.

След обяда Оливър Либерти дойде и седна при нея.

— Чувам, че с Пиа развивате не лош бизнес. — Той следеше с едно око безвкусната си жена, която подскачаше по дансинга в твърде тясна червена рокля.

— Справяме се добре — отвърна тя с усмивка. — Сигурна съм, че нямате търпение да насочите всички ваши клиенти към нас.

Той кимна.

— Винаги да се мисли в перспектива. Ето това обичам — умната жена.

Щом това обичаше, защо се бе оженил за блондинката, която според Пиа имала коефициент на интелигентност нула?

— И така… ще ни изпращате ли вашите клиенти?

Той се усмихна.

— Сигурен съм, Лорън, че винаги получавате онова, което искате.

Малко след като Пиа се изнесе, започнаха телефонните обаждания. Първото беше в два часа след полунощ. Лорън откри пипнешком слушалката в просъница и измърмори уморено:

— Ало.

— Искам да поговоря с теб — обади се познат глас.

Веднага разбра, че е Емерсън Бърн. За миг затаи дъх и после затвори.

Той позвъни отново след няколко секунди.

— Не ми затваряй — сгълча я Емерсън. — Не е хубаво.

— Какво искаш? — попита тя, слисана от нахалството му.

— Да уточним кога да се видим — обясни той самоуверено.

— Да не си полудял? — Лорън с мъка се изправи до седнало положение.

— Смятам, че това е една нормална покана.

— Забрави ли какво се случи в Лос Анжелос?

— Нищо не се е случило.

— Да, защото Нейчър се появи.

— За какво толкова се сърдиш? Е, нахвърлих ти се, голяма работа. Повечето момичета биха дали мило и драго, само и само да им се нахвърля.

— Не ти вярвам. Ти се опита да ме изнасилиш и единствената причина, поради която не го направи, беше, че жена ти се върна вкъщи. Жена ти — помниш ли я? Тя беше най-добрата ми приятелка. Сега вече не ми говори, заради теб. Ти си отвратителен човек, знаеш ли? — Тя затръшна телефона.

Почти веднага той отново започна да звъни.

Лорън вдигна слушалката и я пъхна под възглавницата си.

На другия ден в апартамента й пристигнаха три дузини червени рози, с картичка. На картичката пишеше:

Съжалявам!

Е.

Тя остави цветята в близката болница.

Няколко дни по-късно, когато обядваше със Сам, Лорън я подпита за Нейчър.

— Вие двете скарали ли сте се? — поинтересува се Сам и вдигна елегантно вежда, като продължи да се занимава със салатата си от домати и маруля.

— Ти познаваш Нейчър по-добре от всеки друг — отвърна Лорън неопределено и отпи вода от чашата си.

— Вярно е. — Сам въздъхна отегчено. — Това момиче може да бъде абсолютно непоносимо. Не разбирам какво намира в тази крастава рок звезда, той има вид на човек, който трябва да бъде изкъпан — всъщност дори няколко пъти. Тези кожени панталони прилепват към тялото му като пластир, точно пластир е думата.

— Все още ли са заедно?

— Толкова близки, колкото могат да бъдат двама егоцентрици — отвърна иронично Сам. — Знаеш ли, че тя злослови по твой адрес из целия град?

Лорън въздъхна — само това й липсваше.

— Така ли?

— Не бих се притеснявала на твое място, никой не я възприема сериозно.

Емерсън й се обади отново през следващата седмица.

— Размисли ли? — попита той така, сякаш си бъбреха всеки ден.

— За какво?

— Да се видим.

Този човек бе свръх егоцентрик.

— Имам спешно съобщение — отвърна тя рязко. — Най-накрая си срещнал една личност, която не иска да излезе с теб.

Той обаче не се предаваше лесно.

— Ако се притесняваш за Нейчър, тя е в Лос Анжелос.

— Мислех, че тя е с теб по време на всяко твое пътуване, за да ти държи ръката.

— Не, не мога да допусна да ме следи, нали? Не е хубаво за репутацията ми. Хайде, ще отидем в няколко клуба, ще си прекараме чудесно.

— Знаеш ли какво, Емерсън?

— Какво, бебче?

— Престани да ми се обаждаш.

Изглеждаше невъзможно Емерсън Бърн да е решил да я сваля упорито. Да не би той наистина да мислеше, че полуизнасилването може да бъде прелюдия към романтична връзка?

 

 

Три месеца след като се омъжи, Пиа съобщи, че е бременна.

— Двамата с Хауард разговаряхме и решихме ти да си кръстницата.

— За мен е чест — отвърна Лорън и си помисли колко е щастлива Пиа, че е омъжена за човек, който я обича, и е бременна.

„Всеотдайна помощ“ се развиваше добре, затова те най-сетне наеха офис. Пиа реши да работи до осмия месец.

— Не съм домашар — обясни тя. Вече имаха шестима служители и Лорън можеше да си позволи лукса да си избира с коя работа иска лично тя да се заеме. Тъй като ходеше на курсове по готварство, малките обеди и вечери бяха стихията й. С удоволствие организираше и предлагаше невероятни менюта, затова повечето вечери беше заета — нещо, което беше добре дошло за нея.

Понякога, късно през нощта, когато си лягаше, я обземаше непоносимо чувство на самота. Но тя бе решила, че е по-добре да е сама, отколкото сърцето й да е съкрушено.

Сега, когато Пиа се беше изнесла от апартамента, Лорън реши да промени обстановката. Не беше най-луксозното място на света, но беше удобно и уютно и тя се чувстваше добре там. През почивните дни най-много обичаше да се разхожда по Осмо Авеню, да разглежда антикварните магазинчета и да открива специални неща.

Една събота следобед, когато вървеше от Парк Авеню към Медисън Авеню, забеляза дълга бяла лимузина да се движи бавно до бордюра успоредно с нея.

Лорън ускори крачка, но и лимузината увеличи скоростта, а когато тя спря на ъгъла на улицата, вратата на колата се отвори и от нея изскочи Емерсън Бърн. Сграбчи я за ръката и я завъртя с лице към себе си.

— Ти ме избягваш — обвини я той.

Толкова ли беше тъп, та наистина си мислеше, че тя отново ще говори с него?

— И какво сега? — попита Лорън и се опита да отскубне ръката си.

Той я стисна по-силно.

— Ела в колата и ще ти кажа.

— Няма да стане.

— Ще стане, скъпа — каза високо, — и това е.

Две момичета го забелязаха и застинаха, сякаш бяха видели Исус Христос.

От колата излезе телохранителят на Емерсън.

— Време е да тръгваме, Ем. — Очите му внимателно оглеждаха улицата.

Емерсън не му обърна внимание. Момичетата се хванаха за ръце и се приготвиха да връхлетят.

— Не си справедлива с мен — недоволстваше Емерсън и я стискаше все по-здраво. — Искам да ти обясня. Бях пиян. Имах проблем.

— Виж сега… — започна тя.

Двете момичета побягнаха бързо към него с решителен израз в очите. Телохранителят ги видя да се задават. Видя ги и Емерсън.

— О, по дяволите! — възкликна той. — Предчувствам неприятности.

Лорън усети удар в талията и бе грубо изблъскана настрана от едното от момичетата, което успя да се добере до Емерсън.

— Луда съм по всичко, което правиш! — крещеше истерично то и го дърпаше за якето. — Обичам те! Наистина те обичам!

Преди Лорън да реши какво да прави, телохранителят набута Емерсън в лимузината, а заедно с него успя да напъха и нея. Колата потегли на мига.

— Е, това уреди нещата — въздъхна Емерсън. — Хваната си натясно, скъпа, и не можеш да сториш нищо.