Агата Кристи
Сивия кон (38)

I

Разказва Марк Истърбрук

 

— Навреме ли сме? Ще живее ли?

Кръстосвах неспокойно. Не можех да седя.

Лежьон се бе разположил на стола и ме наблюдаваше. Бе търпелив и притихнал.

— Бъдете уверен — прави се всичко възможно.

Все същият отговор. Но той не ме успокояваше.

— Знаят ли как да се справят с талиево отравяне?

— Подобни случаи са редки. Но ще опитат всичко по силите си. Ако ме питате, убеден съм, че тя ще се измъкне.

Погледнах го. Как да повярвам, че вярва онова, което казва? Не се ли опитва само да ме утеши?

— Във всички случаи, увериха ли се, че наистина е талий?

— Да, успяха да го докажат.

— Значи това била простата истина зад шмекериите на „Сивия кон“. Отрова. Никакви магии, никакъв хипнотизъм, никакви смъртоносни лъчи. Чисто отравяне! И тя ми го каза в очите, проклетницата. Направо в очите! И вероятно през цялото време тайно се е подхилвала.

— За кого говорите?

— За Тирза Грей. Още първия следобед, когато отидох у тях на чай. Започна да разправя за Борджиите и за тяхната система от „редки и неуловими отрови“; отровни ръкавици и тем подобни. „Най-обикновен бял арсеник — каза — и нищо друго.“ Било е толкова просто. Всички тия врели-некипели! А трансът, белите петли, мангалът, пентаграмите, онова вуду, обърнатото разпятие — то е за суеверните. А пък прочутата „кутия“, тя пък е друга небивалица, за ония с модерно мислене. Днес ние не вярваме в духове, вещици и магии, но сме безкрайно доверчиви, опре ли до „лъчи“, „вълни“ и психологически явления. Тази кутия, уверен съм, не е нищо друго, освен сбирщина от електрически фокуси, цветни крушки и бръмчила. Защото денонощно сме под стреса на радиоактивни отпадъци, стронций 90 и всякакви подобни, подвластни сме на внушения по научна линия. Целият мизансцен в „Сивия кон“ е бил глупост! „Сивия кон“ е бил само уловка — ни повече, ни по-малко. Вниманието да се привлече към това, та да не заподозрем какво се извършва в другата посока. И прекрасното е, че за тях е било напълно безопасно. Тирза Грей се хвали гръмогласно с окултните сили, които притежава или умее да управлява. Нито могат да я извикат на съд, нито пък могат да я съдят заради това. Кутията й би могла да бъде проверена и да се докаже, че е съвсем безвредна. Всеки съд ще определи цялата история за глупава и несъстоятелна! И, разбира се, всъщност е точно така.

— Смятате ли, че и трите са в заговора? — запита Лежьон.

— Не ми се вярва. Според мен Бела искрено вярва в магии. Вярва в собствените си способности и се самооблащава. Сибил също. Тя наистина притежава дарба на медиум. Изпада в транс и не знае какво става. И вярва всяка дума, изречена от Тирза.

— Следователно ръководителят е Тирза?

Изрекох бавно:

— Що се отнася до „Сивия кон“, да. Но тя не е истинският „мозък“ на спектакъла. Истинският мозък действува зад кулисите. Той планира, той организира. Съчетанието е безпогрешно. Всеки си има своята работа и никой няма нищо общо с никого от другите. Брадли се занимава с финансовата и юридическата страна. Но освен това той няма представа какво се върши по-нататък. Естествено, заплащат му чудесно, същото е и с Тирза Грей.

— Май сте си подредили всичко така, както ви се иска — сухо отбеляза Лежьон.

— Не съм. Все още не съм. Но ние знаем основния и най-необходим факт. То е същото, каквото е било от векове насам. Примитивно и просто. Нищо друго, освен чиста отрова. Милото старо смъртоносно биле!

— А какво ви наведе на талиума?

— Няколко неща, които внезапно съвпаднаха. Всичко започна от онова, което видях една вечер в Челси. Някакво момиче, чиито коси бяха изскубнати из корен от друго момиче. Пострадавшата каза: „Изобщо не ме заболя.“ Не е било проява на храброст, както си бях помислил, а просто факт. Не я е заболяло.

Когато бях в Америка, попадна ми някаква статия за талиево отравяне. Няколко души работници в един завод починали един след друг. Всеки смъртен случай бе отдаван на различна причина. Сред тях, доколкото си спомням, имаше паратифоид, апоплексия, неврит, мозъчна парализа, епилепсия, гастроентерит и прочие. После някаква жена, която бе отровила седем души. Диагнозите включваха мозъчен тумор, енцефалит и пневмония. Както разбирам, симптомите са най-разнообразни. Може да се проявят с диария и повръщане, може да има момент на интоксикация, но може да започнат и с болки в крайниците и да се диагностицират като полиневрит или ревматична треска, или пък полио — един от пациентите бе сложен на изкуствен бял дроб. Понякога се появява и пигментация на кожата.

— Звучите като медицинска енциклопедия.

— Естествено. Всичко съм проверил там. Ала рано или късно се появява един и същи симптом — косата опадва. Навремето талиумът се е използувал за обезкосмяване — най-често при деца с кел. Впоследствие откриват, че е опасен. Понякога се дава и вътрешно, ала се дозира внимателно, според теглото на пациента. В днешно време се използува предимно като отрова за плъхове. Той е без вкус, лесно разтворим и се купува без рецепта. Едно е важното — да не се заподозре отравяне.

Лежьон кимна.

— Точно така. Оттам и настояването на „Сивия кон“ убиецът да стои далеч от набелязаната жертва. Тогава не възниква подозрение. И защо да възникне? Няма заинтересован, който да е имал достъп нито до храната, нито до напитките. Той или тя никога не са купували талий или друга някаква отрова. В това се крие хитростта на целия замисъл. Истинската работа я свършва човек, който няма абсолютно никаква връзка с жертвата. Според мен човек, който се появява веднъж и никога повече. Той замълча.

— А някаква идея относно това?

— Само една. Общият фактор, изглежда, е, че при всеки подобен случай се появява приятна и безобидна наглед жена с въпросник от фирма за проучване на предпочитани домакински стоки.

— Смятате, че тази жена поставя отровата? Във форма на мостра? Нещо такова ли?

— Не вярвам да е чак толкова просто — отвърнах замислено. — Според мен жените са истински. Но някак се вплитат в процеса. Мисля, че бихме могли да открием нещичко, ако разговаряме с жена на име Айлийн Брандън, която работи в едно кафене до „Тотнъм Корт роуд“.