Агата Кристи
Сивия кон (36)

I

Разказва Марк Истърбрук

 

Не вярвам да забравя последвалите няколко дни. Сега ми се струват като пощурял калейдоскоп, без последователност и без образ. Преместиха Джинджър от апартамента в една частна клиника. Позволяваха да я посещавам само в приемните часове.

Нейният лекар, както разбрах, не помръдвал от диагнозата си. Не разбирал за какво е цялата шумотевица. Настоявал на своето — бронхопневмония вследствие инфлуенца, усложнена от малко необичайни симптоми, но това, подчертавал, се случва. Всеки случай си е сам за себе си. А някои хора не реагират на антибиотици.

И, разбира се, беше напълно прав. Джинджър имаше бронхопневмония. В болестта й нямаше нищо загадъчно. Бронхопневмония в тежка форма. Срещнах се с психолога от вътрешното министерство. Беше дребен наперен човечец, непрестанно се вдигаше на пръсти, а очите му блестяха зад дебелите лещи.

Зададе ми безброй въпроси, половината според мен безсмислени, но сигурно е влагал някакъв смисъл, защото мъдро кимаше на отговорите ми. Беше напълно безпристрастен и вероятно беше прав. Произнасяше някакви фрази на своя професионален език. Опитал, доколкото разбрах, няколко метода на хипнотизъм над Джинджър, но не пожела да ми разкаже нещо повече. Вероятно защото не е имало какво да се каже.

Избягвах да виждам приятелите и познатите си, но самотата бе непоносима.

Накрая просто от отчаяние се отбих при Попи в нейната цветарница. Поканих я на вечеря. Тя прие с удоволствие.

Заведох я в ресторант „Фантазия“. Бъбрежът й ме успокои. Ала не я бях поканил само заради успокояващите й качества. След като я доведох до щастлив унес с прекрасна храна и напитки, започнах внимателно да подпитвам. Смятах, че може би Попи знае нещичко, без докрай да осъзнава какво точно знае. Запитах я спомня ли си приятелката ми Джинджър. Попи отвърна: „Разбира се“, разшири големите си сини очи и попита как е Джинджър.

— Много е болна — отговорих.

— Бедничката. — Разтревожи се, колкото бе по силите й, което не бе кой знае колко много.

— Забърка се в нещо — подхвърлих. — Мисля, че бе поискала съвет от теб за това. Във връзка със „Сивия кон“. Хвърли много пари.

— О! — възкликна Попи с блеснали очи. — Значи ти си бил!

В първия миг не разбрах. После изведнъж се сетих, че Попи ме вземаше за „мъжа“, чиято болна съпруга бе пречка за щастието на Джинджър. Толкова бе възбудена от разкритието за нашия любовен живот, че не се стресна от споменаването на „Сивия кон“.

Попита задъхано:

— И свърши ли се работата?

— Нещо се обърка — обясних, — „… ухапаният се съвзе, но кучето умря“, както казва Голдсмит.

— Какво куче? — обърка се Попи.

Осъзнах, че с Попи трябва да се разговаря с едносрични думи.

— Ами… работата, изглежда, рикошира в Джинджър. Ти чувала ли си да се е случвало и друг път?

Не беше чувала.

— Тези неща, които вършат в „Сивия кон“ в Мъч Дийпинг — известно ти е това, нали?

— Не знаех къде е. Някъде в провинцията.

— Не можах да разбера от Джинджър какво точно правят…

Изчаквах търпеливо.

— Някакви лъчи — измърмори Попи. — Нещо от тоя род. От космоса — дообясни ми тя. — Като руснаците!

Реших, че в момента Попи черпи от ограниченото си въображение.

— Нещо такова — кимнах. — Но, изглежда, е много опасно. Искам да кажа, щом Джинджър така се разболя.

— Нали всъщност жена ти е тази, която трябваше да се разболее и да умре?

— Да — отговорих, поемайки ролята, която Джинджър и Попи ми бяха отредили. — Ала изглежда, че се е объркало, прехвърлило се е върху Джинджър.

— Искаш да кажеш… — Попи напрегна целия си ум. — Както когато включиш ютията погрешно и те хване ток?

— Точно — кимнах. — Същото. Чувала ли си друг път да е ставало така?

— Е, не точно същото…

— Тогава какво?

— Имам предвид, когато не си платиш — после. Един мой познат отказа. — Гласът й премина в уплашен шепот. — Убиха го в подземната — падна от платформата пред един влак.

— Може да е било злополука.

— О, не — възмути се Попи. — Те бяха!

Налях й още шампанско. Осъзнавах, че тук пред мен се намира момичето, което би могло да помогне, стига да съумеех да измъкна от нея разхвърляните факти, реещи се из онова, което тя наричаше свой ум. Беше чула неща, бе възприела половината от тях и ги беше объркала в съзнанието си, но никой не се бе стеснявал да приказва пред нея, защото бе не някой друг, а „само Попи“.

Влудяващото бе, че не знаех какво точно да я питам. При първата погрешна стъпка щеше да се затвори като стресната мида и да млъкне.

— Жена ми — обясних — си е все тъй болна, но не е зазляла.

— Жалко — съчувствено изрече Попи, отпивайки от шампанското.

— Сега какво да правя?

Попи не знаеше.

— Разбираш ли, Джинджър бе тази, която… аз не съм уреждал нещата. Според теб към кого да се обърна?

— Има едно място в Бирмингам — неуверено подсказа Попи.

— То вече не играе. Сещаш ли се за някой друг, който да знае нещо за това?

— Може би Айлийн Брандън — но всъщност не, не вярвам.

Споменаването на тази напълно неизвестна Айлийн Брандън ме стъписа. Запитах коя е Айлийн Брандън.

— Тя е ужасна — възкликна Попи. — Непоносима! Къдри си косата на много ситно и никога не носи висок ток. Нетърпима е! — И додаде за пояснение: — Бяхме в един клас — но и тогава беше същата. Отличничка по география!

— А какво общо има тя със „Сивия кон“?

— Всъщност нищо. Но се усъмнила. И затова напуснала.

— Какво напуснала? — запитах я озадачен.

— Работата си в ИВК.

— А какво е това ИВК?

— Ама не зная точно. Така го наричат — ИВК. Нещо за Изследване вкусовете на клиентите. Дребна фирма.

— Значи Айлийн Брандън работеше за тях? Какво вършеше там?

— Обикаляше по домовете и задаваше въпроси — за паста за зъби, газови печки, какви тоалетни гъби употребяват… Много потискащо и ужасно скучно. Кой се интересува от това?

— Очевидно ИВК. — Усетих тръпки на възбуда.

Друга една жена, работеща за подобна фирма, бе посетена от отец Горман във фаталната нощ. И да, точно така — някой като нея бе позвънил в апартамента на Джинджър…

Това вече бе някаква следа.

— А тя защо напусна работата си? Само защото се е отегчавала ли?

— Не вярвам. Плащаха добре. Но започна да подозира, че зад всичко това се крие нещо друго.

— Сметнала е, че може би има някаква връзка със „Сивия кон“? Така ли?

— Не знам. Нещо подобно… Във всеки случай сега работи в едно кафене на „Тотнъм Корт роуд“.

— Дай ми адреса й.

— Тя изобщо не е твой тип.

— Няма да й правя сексуални предложения — сопнах се аз. — Интересуват ме подробности за ИВК. Ще ми се да купя акции в подобно предприятие.

— А, разбирам — отвърна Попи, доволна от моя отговор.

Нямах какво повече да измъкна от нея, затова допихме шампанското, изпратих я и й благодарих за приятната вечер.