Агата Кристи
Сивия кон (35)

II

Позвъних на Лежьон.

— Мис Кориган е болна — казах.

— Какво?

— Чухте ме. Болна е. Извикала е лекаря си. Според него било грип. Възможно е. Но може и да не е. Питам се, какво можете да сторите вие! Единственото, което ми хрумва, е да повикате някакъв специалист.

— Специалист по какво?

— Психиатър — психоаналитик, психолог. Някакъв от тия психо и прочие. Човек, който разбира от внушение, хипнотизъм, промиване на мозъци и всякакви такива работи. Има ли хора, които се занимават с подобни неща?

— Има, разбира се. Да. Във вътрешното министерство имаме един-двама с тази специалност. Прав сте. Може да е грип, а може да е и някаква психологическа история, за която се знае малко. Господи, Истърбрук, може да излезе точно онова, което търсим!

Затръшнах слушалката. Вероятно щяхме да понаучим нещо за психологическите оръжия, но единственото, което ме вълнуваше в момента, беше Джинджър, смелата и уплашена Джинджър. Ни един от двама ни всъщност не вярваше, но така ли бе наистина? Не, разбира се, че не вярвахме. Подхванахме го като някаква игра — игра на стражари и апаши. А не излезе игра.

„Сивия кон“ се оказваше реалност.

Стиснах главата си с ръце и изохках.