Агата Кристи
Сивия кон (42)

Глава двадесет и пета

Разказва Марк Истърбрук

 

В селцето Мъч Дийпинг всичко бе освежаващо нормално.

Рода си лекуваше кучетата. Този път май че ги цереше от глисти. Вдигна глава, като се приближих, и запита искам ли да й помогна. Отказах и попитах къде е Джинджър.

— Отиде до „Сивия кон“.

— Какво!

— Каза, че трябвало да свърши нещо там.

— Но къщата е празна!

— Знам.

— Ще се преумори. Още не е закрепнала…

— Престани да се тюхкаш, Марк. Нищо й няма на Джинджър. Видя ли новата книга на мисис Оливър? Нарича се „Белият папагал“. Ей там е — на масата.

— Бог да я благослови мисис Оливър. Както и Едит Бинс.

— Коя пък е тази Едит Бинс?

— Жената, която разпозна една снимка. Вярна помощничка на покойната ми кръстница.

— Думичка не разбрах. Какво ти става?

Не отговорих и поех към „Сивия кон“.

Малко преди да стигна, срещнах мисис Дейн Калтроп. Поздрави ме възторжено.

— През цялото време осъзнавах, че се държа като глупачка — каза. — Но не разбирах защо. Да се хвана на уловките им!

Посочи с ръка към странноприемницата, празна и притихнала под късното есенно слънце.

— Злината никога не се е криела там — не в смисъла, в който си мислехме. Не е имало нито фантастични сделки с дявола, нито черен и зловещ блясък. А само дребни фокуси, извършвани за пари — и безразличие към човешкия живот. Това е вече истинска злина! Нищо величаво и значимо — било е дребнаво и отблъскващо.

— Май сте на едно мнение с инспектор Лежьон.

— Този човек ми харесва — заяви мисис Калтроп. — Хайде да отидем в „Сивия кон“ и да намерим Джинджър.

— Тя какво прави там?

— Почиства нещо.

Влязохме през ниската врата. Лъхаше силно на терпентин. Намерихме Джинджър сред парцали и бутилки. Вдигна глава, като влязохме. Все още беше бледа и слаба, на главата с кърпа, за да скрие едва наболата коса, тя бе като привидение на предишната Джинджър.

— Вече е добре — каза мисис Калтроп, прочела, както винаги, мисълта ми.

— Погледнете! — тържествуващо викна Джинджър.

И посочи старата табела, над която работеше.

Почистена от пластовете на времето, табелата разкриваше ясно фигурата на конник, възседнал кон; ухилен скелет с блещукащи кости.

Зад мен прозвуча дълбокият носов глас на мисис Дейн Калтроп:

— Откровение на Йоана, глава пета, стихове седми и осми. И видях, и ето сив кон и върху него ездач, чието име беше смърт… и ада следваше подире му…

Замълчахме, но след миг мисис Калтроп бодро изрече:

— Станалото — станало! — Прозвуча като човек, който мята ненужна хартия в кошчето за отпадъци.

— А сега тръгвам — каза. — Отивам на родителска среща.

Поспря се на вратата, кимна към Джинджър и внезапно изтърси:

— От теб ще стане добра майка.

Необяснимо защо, Джинджър се изчерви…

— Джинджър — обадих се, — ще станеш ли?

— Какво да стана? Добра майка ли?

— Знаеш какво имам предвид.

— Може би… Но предпочитам конкретно предложение.

Направих й конкретно предложение…

След известна пауза Джинджър строго запита:

— Ти сигурен ли си, че не предпочиташ да се ожениш за тази твоя Хърмия?

— Боже мой! — възкликнах. — Съвсем бях забравил. — Измъкнах писмото от джоба си. — Преди три дни го получих, предлага ми да отидем на театър в „Олд Вик“, да сме гледали Шекспировите „Безплодни усилия на любовта“.

Джинджър грабна писмото от ръката ми и го скъса.

— Отсега нататък — твърдо заяви тя, — ако ще ходиш на театър, то ще е само с мен!