Агата Кристи
Сивия кон (22)

I

Разказва Марк Истърбрук

 

Първо Хърмия. Сега пък Кориган. Ясно, значи аз съм глупак!

Приемам празните приказки за чиста истина. Бил съм хипнотизиран от тази мошеничка Тирза Грей да налапам цял куп глупости. Излязох доверчиво, суеверно магаре!

Реших да забравя цялата тази проклета история. Пък и какво общо имах всъщност с нея?

Но сред повесмата на разочарованието дочух ехото от тревожния глас на мисис Дейн Калтроп:

„Това ТРЯБВА да се спре!“

Лесно е да се казват такива думи.

„Нямате ли някой приятел, да помогне!…“

Нуждаех се от Хърмия. Нуждаех се и от Кориган. Но и двамата ми отказаха. А нямах друг. Освен ако…

Седнах и започнах да обмислям.

Импулсивно пристъпих към телефона и позвъних на мисис Оливър.

— Ало. Тук е Марк Истърбрук.

— Да?

— Бихте ли ми казали името на онова момиче, което гостуваше по време на празненството?

— Мисля, че да. Чакай да видя… Да, разбира се, Джинджър. Така се казваше.

— Това го зная. Но другото й име.

— Какво друго име?

— Не вярвам да е без презиме.

— О, то се знае. Но нямам понятие. В днешно време никога не научаваш презимето. Там я видях за пръв път. — След кратка пауза мисис Оливър каза: — Най-добре звънни на Рода и я попитай.

Не одобрих това предложение. Кой знае защо, беше ме срам.

— О, не мога да направя това — отговорих.

— Че то е много просто — окуражи ме мисис Оливър. — Кажи просто, че си й загубил адреса, забравил си й името, а си обещал да й изпратиш една от твоите книги или названието на магазина, в който продават евтин хайвер, или трябва да върнеш кърпичката, която ти е заела, когато от носа ти е потекла кръв, или да й дадеш адреса на някой богат приятел, който има картина за реставриране. Нещо от това върши ли ти работа? Мога да ти измисля още сто повода, ако искаш.

— Нещо от това ще свърши работа — уверих я. Затворих, набрах отново и Рода се обади.

— Джинджър ли? — попита Рода. — О, да — живее на „Калгари плейс“. Четиридесет и пет. Почакай. Ще ти дам телефона й. — След малко гласът й изрече: — Каприкорн 35987. Записа ли го?

— Да, благодаря. Но не й знам името. Така и не го чух.

— Името й ли? А, презимето искаш да кажеш. Кориган. Викаме й Джинджър, а всъщност тя е Катрин Кориган. Какво каза?

— Нищо. Благодаря ти, Рода.

Съвпадението ме изненада. Кориган. Двама Коригановци. Дали не бе знамение?

Избрах „Каприкорн“ 35987.