Агата Кристи
Сивия кон (18)

Глава осма

Криминалният инспектор Лежьон чу някой в коридора да подсвирква известната песничка „Отец О’Флин“ и вдигна глава, когато влезе доктор Кориган.

— Съжалявам, че ще те разочаровам — каза Кориган, — но шофьорът на този ягуар изобщо няма алкохол в кръвта… Каквото П. С. Елеси е подушил, е било или чисто негово въображение, или лош дъх.

Ала в този момент Лежьон не се интересуваше от баналните нарушения на шофьорите.

— Я ела да погледнеш това — повика го той.

Кориган пое писмото. Почеркът беше дребен и равен. Идваше от „Еверест“, Глендоуър Клоуз, Борнмът.

Драги инспектор Лежьон,

Навярно помните, че ме бяхте помолили да ви съобщя, ако се случи да видя мъжа, който преследваше отец Горман през нощта на неговото убийство. Внимателно наблюдавах квартала около моята аптека, но ни веднъж не го съзрях.

Вчера обаче участвувах в едно селско църковно празненство на двайсетина мили оттук. Привлече ме рекламата — мисис Оливър, прочутата авторка на детективски романи, щеше да подписва свои книги. Голям любител съм на подобно четиво и реших да видя тази дама.

Но онова, което за огромна моя изненада видях, беше мъжът, който ви бях описал — оня, който мина край аптеката ми в нощта на убийството. Оттогава насам той, изглежда, е претърпял някакво премеждие, защото се придвижваше с инвалидна количка. Поразпитах внимателно и се оказа, че е местен жител, на име Венъбълс. Обитава имението Прайърс Корт, в Мъч Дийпинг. Казват, че бил богат човек.

С надежда, че тези сведения ще ви послужат,

Искрено ваш:

Захария Осбърн

— Е? — запита Лежьон.

— Звучи неубедително — попари го Кориган.

— На пръв поглед може би. Ала не съм сигурен…

— Този Осбърн за нищо на света не би могъл да види ясно ничие лице в такава мъглива нощ. Това вероятно е някаква случайна прилика. Знаеш ги хората. Звънят ти от цялата страна, за да съобщят, че са видели загубено лице — и в девет пъти от десетте то по нищо не прилича дори на отпечатаната снимка!

— Осбърн не е от тях — възрази Лежьон.

— Какъв човек е той?

— Почтен жизнерадостен аптекар, старомоден, особняк, обича да наблюдава хората. Една от мечтите на живота му е да изпъкне, като разпознае някой отровител на жени, който си е купил арсеника от неговата аптека.

Кориган се разсмя.

— В нашия случай това е ярък пример на самоизмама.

— Може би.

Кориган го изгледа учудено.

— Значи според теб все пак може да е вярно? Какво ще предприемеш?

— Във всеки случай никому няма да навреди, ако поразпитаме тайничко за този мистър Венъбълс от — той погледна в писмото, — от Прайърс Корт, Мъч Дийпинг.