Емилио Салгари, Джовани Бертинети
Призракът на Сандокан ^[0] (5)

ТАЙНСТВЕНОТО ИЗЧЕЗВАНЕ

При изгревслънце Сандокан се покачи на мостика. Денят започваше с хубаво слънце: морето бе огледално спокойно. Свеж ветрец подухваше откъм запад и изпълваше платната на „Соарес“, който продължаваше да напредва предпазливо.

Пиратът взе далекогледа.

В безкрайната самота на океана откри тъмно, едва забележимо петно.

— Малък остров! — измърмори и даде нареждане корабът да напредва още по-предпазливо.

Морето започна да става опасно: виждаха се подводни скали.

След малко на мостика се покачи и Яниш. Сандокан му показа тъмното петно. .

— Струва ми се, това са Рифовете на дявола.

— Така изглежда … На картата ги няма. Оттук минават много малко кораби. И за това са причина може би легендите за корабокрушенията, които стават насам.

— Какво ли прави нашият пасажер, когото спасихме? — попита Португалеца.

— Голям сънливец трябва да е — забеляза Сандокан, — но ще пратя да го събудят. Мутри, иди да почукаш на вратата на господин Милнер.

Мутри слезе при каютата, след малко се върна и съобщи новината, която изненада доста двете „братчета“.

— Тигре, господин Милнер не е в каютата си.

— А къде е? — запита Сандокан.

— Не знам…

— Потърси го. Мутри се отдалечи, а двамата приятели започнаха да разглеждат с далекогледа острова. Мутри се върна бързо:

— Тигре, Милнер е избягал! Сандокан и Яниш се обърнаха за миг.

— Избягал? Ти си луд, Мутри! — извика Пирата.

— Избягал е, Тигре! — повтори Мутри.

— Невъзможно! Освен ако не е самият дявол, към когото плаваме.

— Как е избягал? — попита Португалеца.

— С лодката, господин Яниш! И тя е изчезнала!

— Виждаш ли, братче? — извика Португалеца. — Започва да става интересно.

— Кой беше дежурен тази нощ? — запита Сандокан.

— Хирундо, Добро и Сабор — отвърна Мутри.

— Извикай ги.

Мутри изпълни веднага заповедта. След малко тримата малайзийци бяха на мостика срещу Сандокан.

— Човекът, когото спасихме вчера, е избягал тази нощ — каза Тигъра, — моите поздравления!

Хирундо, Добро и Сабор се спогледаха изненадани.

— Избягал? — Хирундо пребледня.

— Тигре, сега си обяснявам…

— Казвай! — заповяда Сандокан. Гласът му стана съвсем суров.

Хирундо погледна към Добро.

— Тигре… когато Добро дойде да ме смени, аз…

— Какво?

— Бях заспал — призна си Хирундо, обхванат от ужас при строгия поглед на Пирата.

— Спеше ли Хирундо? — запита Сандокан, обърнат към Добро.

— Да, Тигре. Аз го събудих — отвърна Добро.

— Сега разбирам защо съм заспал — каза Хирундо, — Милнер дойде до мен и ми каза, че страдал от безсъние. Мислеше, че свежият въздух ще му подействува добре. Заговорихме се. Той започна да ми разправя за Рифовете на дявола и за други неща… По едно време ми предложи малко бетел, който държеше в кутийка. „Чудно ми е как водата не го е намокрила“ — каза той и лапна едно парченце… Побъбрихме още малко… после не си спомням вече нищо до момента, когато Добро дойде да ме събуди. Заспах от онова проклето парченце бетел!

— Разбира се — каза Сандокан, но вече не така строго, — както се разбира, Милнер е избягал по време на твоя сън. Той е отвързал лодката и се е спуснал с нея във водата. Но къде, по дяволите, е отишъл?

— Не се ли виждаше някакъв кораб? — запита Португалеца.

— Не — отвърна Хирундо, — поне докато бях буден, не се виждаше нищо.

— Не е възможно да се е доверил само на лодката, ако в морето не се е виждал кораб … — забеляза Сандокан, сви вежди и се помъчи да си припомни къде на друго място се бе срещал с този човек. — Намеренията му не изглеждат съвсем невинни, освен ако не е някой луд. . .

— Не е луд, мило братче — забеляза Португалеца, — и на мен не ми хареса лицето му. Трябваше да го държим като пленник.

— Мислиш, че е бил шпионин? — попита Сандокан.

— Той се изненада извънредно много, че си жив — отвърна Португалеца, — сега си спомням: снощи, щом те видя, трепна. Помислихме, че е от студ, а то е било от изненада. Изглежда, те е видял, когато си умирал, затова се изненада толкова, като те видя и жив, и здрав.

Сандокан се хвана за челото и извика радостно.

— Спомняш ли си кой е той? — попита ексмахараджата на Асам.

— Да, Яниш.

— Кой, братче?

— Секретарят на Джеймс Брук. Сега си го спомням много добре! Когато паднах „мъртъв“, той ми се притече пръв на помощ. Да, да, като ме видя снощи, първо се е изненадал, после се е уплашил от мен, като е помислил, че и аз ще го позная, и за да не му изиграя лош номер, е предпочел да избяга.

— Тази вечер си благосклонен да вярваш в добродетелите на другите — каза Португалеца.

— Какво искаш да кажеш с това? — попита строго Сандокан.

— Искам да ти кажа една много логична мисъл, братче. Онзи разбойник, който се нарича Милнер, е избягал не от страх, ами за да занесе на англичаните новината за твоето възкресение.

— Така ли мислиш?

— Сигурен съм в това. .

— Тогава защо не го оставищ да се удави?

— Да бяхме го обесили на някоя мачта! — прибави Португалеца. — Всичко пропадна поради твоята къса памет! Ако си беше припомнил веднага кой е фалшивият господин Милнер, сега той щеше да се намира в корема на някоя акула. А ето че го оставихме да ни изиграе мръсен номер.

— Да предположим, че тази нощ е бил прибран на някой английски кораб. Не вярвам корабът да промени пътя си, за да гони възкръсналия Тигър. Ако все пак стори това, не може да не го видим… Нека да дойдат! Сандокан ще им покаже какво е научил от оня свят! Да не мислим повече за шпионина на Джеймс Брук!

— Имаш право — заключи Португалеца. — да помислим по-добре за нашата Еллора, от която не сме много далече.

Островът се виждаше съвсем ясно. Неочаквано силен удар разтърси кораба.

— Какво става? — извика Португалеца.

— Много просто — отвърна Пирата, — корабът ни заседна. Дяволът ни настани за по-удобно върху някоя скала. Но Сандокан не се страхува от дявола! На помпите, момчета!