Емилио Салгари, Джовани Бертинети
Призракът на Сандокан ^[0] (24)

ГЛАСЪТ НА СИВА

Грамадната статуя на Сива пресичаше града, теглена от двадесет зебу. Образът на жестокия кръвожаден бог, непрестанно жаден за нови жертви, бе следван от тълпа негови последователи, които искаха на всяка цена да присъствуват на жертвоприношението на окончателно определените двеста жертви.

Когато статуята дойде на площада, настана гробно мълчание.

Принц Ситасива и Дола излязоха от двореца тържествено, последвани от тълпа царедворци, танцьори пажове и свещеници на Сива.

Капаликанците носеха череп, издигнат високо пред шествието.

Когато всички приближиха до огромната статуя, зашепнаха молитви в негова чест.

Сетне отново всичко затихна.

Ситасива и Дола излязоха напред.

Царицата на „Капалика“, първата жрица на Сива, господарката на Гондвана, издигна ръце и извика:

— Сива! Ти си жаден за кръв! И ще имаш кръв! След малко, топла, тя ще бликне от двеста гърла и ще утоли жаждата ти!

— Ти искаш тази кръв, за да дадеш благоденствие на Гондвана, за да растат по-изобилно оризът и житото, за да бъдат по-обилни богатствата ни! — каза тържествено Ситасива.

След малко двеста жертви действително щяха да паднат в краката на статуята. Дола продължаваше да крещи:

— Ще натопя ръцете си в тази кръв, защото самата съм жадна за нея! Какво ще направиш ти, Сива, с нашето царство? Какво ще направиш с принц Ситасива? Какво ще направиш с твоята голяма жрица? Отговори ми!

Дола млъкна.

Лицето й изразяваше напрегнато очакване.

Чакаше отговора на Сива.

Принцът, придворните, министрите, жреците, „мъжете на черепа“, цялата огромна тълпа бяха потънали в мълчание, задържаха дишането си, едва-едва устремили погледи към грамадната статуя.

Изведнъж в гробната тишина звучен и много силен глас, излизащ сякаш от самата нейна уста, се чу над всички:

— Дола! Аз се отказвам от теб! Уморен съм от теб!

Бездънно учудване се изписа за миг по лицата на всички. Тълпата замръзна.

Сива беше проговорил!

Всички бяха чули гласа му! И този глас отричаше жрицата!

Дола стоеше сякаш вкаменена. Леден ужас премина от краката до главата й.

Да, и тя бе чула гласа на Сива. Но не беше възможно той да се откаже от нея!

Ето че тя извика със силно треперещ глас:

— Сива! Ти ми отговори?

— Да, магьоснице и крадла на новородени! — Гласът вся ужас в народа и в душата на принца отново. — Аз говоря, за да чуеш моето проклятие! Ти си извършила много престъпления и само преди няколко дни хвърли благородния Тигър на Малайзия, Сандокан, на своите червени кучета! Сега аз го възкресявам! Погледни го!

За миг висок, снажен, мъжествено красив човек изскочи иззад статуята и застана пред царицата на „Капалика“.

Самият Сандокан!

Дола гледаше призрака на оня, когото смяташе за изяден от кучетата.

— Но аз ще сторя и други чудеса, за да ти покажа, че съм те проклел и че искам да те убия! — продължи страшният глас. — Ето и Нандар, министъра, когото ти считаше за мъртъв. Ето и принц Амравати, когото затвори за цели седем години в подземието на храма!

Иззад статуята излезе Нандар, който придружаваше Амравати.

Принцът бе грижливо избръснат и облечен. Изглеждаше много подмладен, въпреки лудостта си.

Глух и страшен шепот премина мигновено през цялата тълпа.

Ситасива гледаше замаян и не можеше да повярва на очите си.

Министрите чувствуваха, че наближава решителна буря.

Съвсем бледа, Дола гледаше Нандар и Амравати.

— Но моите чудеса не свършват дотук! — продължи тайнственият глас все по-страшно и настойчиво. — Аз се обръщам към народа на Гондвана, на когото ти измени, към министрите, които излъга! Слушайте всички! Тази жена е вещица! Преди шестнадесет години в една съдбоносна нощ тя открадна новородената дъщеря на Амравати и я замени с един син на капаликанка. Ситасива е фалшив принц! Тази, която има правото да седи на трона на Гондвана, е принцеса Еллора! Дъщерята на клетия Амравати, когото новият узурпатор хвърли в тъмница, за да може да върши необезпокояван престъпните си оргии! Аз, Сива, заповядвам на всички мои верни последователи да отнемат трона от узурпатора!

Силни викове се разнесоха за миг над тълпата, която наблюдаваше с безкрайна възхита божествено красивата девойка, застанала пред статуята.

Ситасива се опита да избяга.

В това време тигърчетата се хвърлиха върху Дола, викайки:

— Долу магьосницата!

— Да живее принцеса Еллора!

Ревът на тълпата се вдигна високо към чистото небе.

Еллора бе провъзгласена за царица на Гондвана, Яниш, излязъл от вътрешността на статуята, където бе играл ролята на Сива, я хвана за ръка и я поведе към двореца.

Дола и Ситасива бяха убити от двестата жертви, хванати за голямото жертвоприношение.

Еллора разруши незабавно сектата на капаликанците.

Разумът на Амравати постепенно се възвърна. Необикновеното събитие, изглежда, му бе помогнало за това.