Емилио Салгари, Джовани Бертинети
Призракът на Сандокан ^[0] (14)

В БОРБА С КРЪСТОСВАЧА

Като определи точното географско разположение на острова, Сандокан заповяда да се приготвят за път.

Свеж вятър се появи откъм запад, наду платната на „Соарес“ и той пое бързо.

Скоро Дяволските рифове изчезнаха от погледите на моряците. Еллора поздрави с ръка острова.

За миг пред очите и се изниза целият и живот: лов, риболов, работа на полето, уроци с Нандар! Тя поздрави за сетен път тази незначителна точка от Земята, която за нея бе представлявала целия свят.

Когато върхът на вулкана, който бе най-високата част на острова, изчезна на хоризонта, Еллора не можа да задържи сълзите си.

— Не плачи — каза старият Нандар, — ти оставяш купчина скали, за да отидеш в приказно красиво царство!

— Как ще го заемем? — попита девойката. — Принцът, който е заграбил моето царство, няма ли войници, приятели, които да го защищават?

— Да, има наемни войници, които се бият за него, но когато узнаят коя си ти, ще изоставят узурпатора! Моряците ми обясниха кои са Сандокан и Яниш: двама храбри мъже, които заедно със своите тигърчета са извършили подвизи, достойни за най-големите герои на Индия! — Те ми вдъхват голямо доверие, въпреки че са били пирати. Сандокан и Яниш се хвърлят с такава жар в борбата, че силата на техните тигърчета ще се удвои. Те ще се бият храбро за своята победа.

— И аз ще се бия заедно с тях! — извика Еллора. Корабът напредваше все по-бързо. Сандокан и

Яниш изучаваха своята карта на Индия, за да видят по коя река да се изкачат и да стигнат до Гондвана.

— Струва ми се, най-удобната плавателна река е Го-давери — каза Яниш.

— Ще навлезем по нея колкото можем — каза Сандокан, — после ще се постараем да си намерим слонове, за да преминем джунглите и планините до границата на царството.

— Това е добре, но какъв план ще имаме, за да успеем в делото си? — попита Яниш.

— Не мога да ти отговоря сега — каза Тигърът на Малайзия, — знаеш как работя. Отивам на самото полесражение и там оставям да ме води моята звезда! За да влезем в двореца, можем да прибегнем до някоя хитрост. После ще заловим или узурпатора, или Дола, а може и двамата. Понякога си много остроумен и измисляш разни работи.

— Ами ако не успеем с хитрост? — запита ексмахараджата на Асам.

— Тогава ще прибегнем до сила.

— Но ние сме само шестдесет души.

— В Индия не е трудно да събереш цяла войска от смели крадци, които ще се бият, ако им заплатим.

Докато двамата приятели се разговаряха така, от мостика се разнесе силен глас:

— Виждам някакъв кораб!

Сандокан взе далекогледа и го насочи към тънката ивица дим, която лъкатушеше на хоризонта.

След продължително внимателно наблюдение Тигъра на Малайзия се намръщи.

— Някоя лоша изненада ли? — попита Яниш.

— Така изглежда.

— Дай да видя и аз — Португалеца взе далекогледа. — Малък кръстосвач идва към нас.

— И като че ли ни наблюдава.

— Да почакаме малко, за да разберем намеренията му.

Корабът приближаваше бързо.

— Не трябва да чакаме да наближи съвсем — каза Пирата, — да бягаме. Ако започне да ни преследва, ще му дадем добър урок. Нашето оръдие работи както трябва! Един снаряд ще бъде достатъчен!

Яниш даде заповед на тигърчетата да бързат колкото се може повече. Кръстосвачът направи същото.

— Няма съмнение — каза Сандокан, — този малък, английски кръстосвач ни преследва!

— О, индийски богове! — извика Яниш. — Страхувам се, че скоро ще ни настигне! Тоя дявол напредва страшно бързо!

— Дава ни знаци и ни пита кои сме — забеляза Сандокан.

Тигъра на Малайзия наблюдаваше все така с далекогледа си.

— Да вдигнем ли холандско знаме? — попита Хирундо.

— Не … На тези знаци ще отговорим с изстрел! каза Сандокан.

— Още е много далече, за да му отговорим така.

— Ако се забавим, ще ни нападне!

— Заповядва ни да спрем — каза Яниш. Кръстосвачът бе само на неколкостотин метра. Сандокан извика ядосано:

— Какво виждаш? — попита Яниш.

— Подозрението ми се оправда! На мостика е Милнер!

— Човекът, когото спасихме и който изчезна така тайнствено?

— Същият!

— Значи е бил шпионин — Яниш насочи далекогледа към кръстосвача, който приближаваше все повече и повече.

— Този подлец е доплувал до някой английски кораб и е открил присъствието ми по тези места!

— Да, англичаните искат сега да си отмъстят за шегата, която им изигра!

— О, ако ми падне в ръцете, ще му извия така врата, че дълго ще ме помни — закани се Сандокан, — Огън! — ревна на тигърчетата, които чакаха готови до оръдието.

— Пушки в ръце! — извика Яниш.

— Една и за мен! — каза енергично Еллора. В очите й се четеше крайна решителност и желание за борба.

— Заведи Нандар в каютата, не го оставяй на мостика — каза Сандокан.

— Ще остана тук! — прошепна старецът.

— Не, татко, ела! — каза Еллора.

Тя заведе стареца в каютата и го помоли да не излиза, сетне се върна на мостика.

Свирепата битка бе започнала. Малкият кръстосвач и пиратският кораб бълваха огън. Тигърчетата пълнеха трескаво пушките.

Топовен изстрел пречупи главната мачта на кораба, но кръстосвачът заплати скъпо тази повреда: едната му страна бе веднага пробита.

Битката се разгаряше: куршумите свиреха като оси непрестанно. Неочаквано кръстосвачът бе принуден да намали бързината си. Още една мачта на „Соарес“ се пречупи, но облагодетелствуван от вятъра, той можа да задържи същата скорост.

Еллора бе обзета от чудно вълнение. Миризмата на барута, свиренето на куршумите и ехтенето на топовете я бяха преобразили.

Радостен вик се изтръгна от гърдите на Сандокан. Той бе видял шпионина да пада, пронизан от куршум.

В това време малкият кръстосвач започна да потъва, объркани, моряците започнаха да спускат спасителните лодки.

— Спрете огъня! — заповяда Сандокан. — Кръстосвачът ще потъне. Не е опасен вече.

— Защо не потопим онези лодки? — Самбор насочи пушката си към моряците, които търсеха спасение.

— Пиратите на Малайзия са благородни към неприятелите си — отговори Сандокан.

— Корабът на англичаните потъва и можем да се задоволим с тази победа, да продължим пътя си — добави Еллора и отиде да повика стария Нандар.

В това кратко време девойката бе показала, че притежава силен войнствен инстинкт.

Сандокан я погледна с възхищение:

— Еллора, ти си достойна да имаш царство! И ще го имаш! Защото ще знаеш как да си го върнеш!

Тя бе видяла няколко тигърчета, които пъшкаха ранени, и веднага се зае да им превързва раните.

— Нашето плаване започна добре — каза Яниш, — корабът ни не е много повреден, а имахме щастието да ударим навреме кръстосвача.

— Ако не беше оня страничен удар, той щеше да ни настигне — забеляза Сандокан, — той можеше да развие много по-голяма скорост от нас.

Еллора превърза раните на тигърчетата, които и благодариха сърдечно.

Между ранените беше и Хирундо, смелото тигърче, към което Сандокан хранеше голяма слабост. Ударен в ръката, той се усмихна, когато девойката приближи до него.

— Няма нищо … — каза той. — Не ме боли…

Еллора прегледа раната:

— Защо по време на битката заставаше винаги пред гърдите ми?

Хирундо не отвърна. Неговите големи черни очи, влажни от силната болка, гледаха страстно девойката.

— И може би са те ранили, когато ме пазеше? — прошепна тя.

С голямо старание започна да превързва ръката на младежа.

Сандокан и Яниш ги гледаха усмихнати.

— За какво мислиш? — запита ексмахараджата с глас, в който проличаваше лека завист.

— За същото, за което и ти — отвърна Пирата.

— Да чуя.

— Онези, двамата младежи, са и хубави, и смели.

— И се гледат така, като че ли…

— Като че ли какво?

— Да не предричаме бъдещето, скъпо братче — забеляза Яниш, — нека оставим Еллора да превърже Хирундо, а ние да се занимаем с нашите работи. Дадохме добър урок на англичаните, които сега знаят, че Сандокан е жив и че ще им достави доста главоболия!

— Да се надяваме — каза Сандокан, — но не бива да почиваме върху лаврите на тази малка победа. Англичаните няма да се откажат от намерението си да ме гонят. Ще трябва да си отваряме очите да не би да ни пресекат пътя към Индия!

— Няма да имат време — забеляза Португалеца, — преди корабокрушенците да срещнат някой кораб или да достигнат до някой пристан и да известят твоето „възкресение“, ние ще сме изминали доста път.

— Не трябва да забравяме, че корабът ни има нужда от поправка, а това ще ни принуди да загубим доста време . ..

— Няма значение. Вярвам в добрия край на плаването! Нашата щастлива звезда ни е закриляла винаги, а първото условие за успех е да имаме вяра в нея! Тази вяра ще ни вдъхне смелост да се впуснем в най-опасните набези! Ще достигнем Индия!

— А после?

— После ще отидем в царството Гондвана. Нашата щастлива звезда не е залязла още, скъпо братче. Ще видиш, че тя ще заблести много по-ярко, отколкото в миналото!