Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (40)

Глава 39

Фонтаните от лава танцуваха като огнени езици на фона на тъмното небе. Когато лавата избиеше на повърхността и се срещнеше с тъмната скала, температурата й рязко намаляваше и тя образуваше нещо като временен капак, който запушваше пътя на прииждащите огнени реки. Но вулканът продължаваше да изригва още и още разтопена скална маса и тъмният капак на всеки поток се разчупваше много пъти и на много места. Горящата скална маса вътре образуваше различни цветни форми, които улавяха и отразяваха светлината. Гледката беше едновременно дива, страшна и красива и подсказваше какво е било в началото, когато се е създавала земята.

Мълчаливо, във възторг и благоговение, Никол гледаше от безопасното си място в хеликоптера. Чувстваше се в безопасност не само заради разстоянието, което я делеше от кратера на вулкана, но и защото ръцете на Чейс я обгръщаха и той тихо шепнеше в ухото й, казваше й какво точно се случва в планината под краката им.

— На средата на склона има нов, по-малък кратер. Един от потоците лава вече е стигнал до морето. — Той докосна с устни косата на Никол и вдъхна аромата на шампоана й, който имаше мирис на джинджифил. Все още беше под влияние на страха, който беше изпитал, когато я беше видял да лежи по очи върху застиналата лава. — Островът ще бъде малко по-голям, когато утрото настъпи.

Фонтаните избликнаха по-нависоко за миг, запулсираха с ритъм, незнаен и несвойствен за човека.

Никол трепереше. Той я притисна още по-силно до гърдите си.

— Не се страхувай. Всички до един са спасени от района на изригването. Никой не е бил дори леко наранен. Лайза също е добре. Тича наоколо като малка газела. — Той се засмя тихо. — Всички други на острова се опитват да намерят най-добрите места, откъдето да наблюдават изригването.

— То е толкова могъщо. Толкова красиво. Неземно.

— Началото на всичко. — Той я целуна леко по косата и позволи на аромата на тялото й да му въздейства — нещо толкова първично, колкото и изригването на вулкана. Тя беше жива. Ненаранена. В прегръдките му. — Без вулканите, тук въобще нямаше да има суша, дървета, папрати, цветя, нищо, освен безкрайно море. Раят е роден от огъня и само огънят го поддържа жив.

Тя отново потрепери и се облегна на него. Харесваше й да седи сгушена между дългите му крака, с подпрян на широките му гърди гръб, да чувства как ръцете му я обгръщат, а дъхът му гали неуловимо тила й. Струваше й се, че нищо от случилото се през последните три седмици не е истина, че той въобще не е заминавал за континента, че въобще не е умирала от безпокойство и тревога.

Откакто я беше взел в прегръдките си и я беше внесъл в хеликоптера, той не беше продумал нищо за пътуването си до континента. Тя се страхуваше да му задава въпроси: дали ще пътува отново, дали се радва да я види, дали иска да остане при него тази вечер.

Той също нищо не беше попитал. Просто я прегръщаше, а по-късно гледаше с радост как тя се присъединява към децата. И запита всички дали искат да отидат с него в планината след вечеря. Искаше да видят колко красив може да бъде вулканът. Когато децата най-после се умориха от спектакъла, Дейн и Жан ги поведоха обратно надолу по планината и оставиха Чейс и Никол сами на мястото на пикника.

— Чейс? — запита плахо и несигурно Никол. Ръцете му я обгърнаха дори по-здраво отпреди. Не искаше да чуе следващите й думи, колебливите й благодарности затова, че я е спасил, и молбата й отново да я остави да лети свободно. Защото не можеше да я остави да си иде. Готов беше да вземе онова, което тя можеше да даде, и нямаше да иска нищо повече.

— Всичко е наред — каза й. — В безопасност си.

Повдигна косата на Никол и я остави да падне върху раменете и гърба му като пелерина. Червено-златистите багри на Килауеа проблясваха с цветовете на нейните коси, които сякаш отразяваха танца на съзиданието.

Устата му намери нежната кожа в основата на тила й. Той я целуна бавно и леко, наслаждавайки се на меката плът с езика и зъбите си. Долови как тя затаи дъх и почувства леките тръпки, с които тялото й му отговори. Когато дланите му намериха закръглените й гърди, тя въздъхна и остави главата си да падне на рамото му.

— Да, пеперудке — думите му бяха като дъх, който гали ухото й, — ела при мен. Пий от моя нектар.

Под дрехата кожата й щипеше така, сякаш беше докосната от огъня. Ръцете му я галеха с любов и се спуснаха от раменете към бедрата й. Той се притисна в нея, за да усети тя по-цялостно неговата горещина, хвана я нежно в капана на бедрата си.

Нейните длани го милваха с копнеж и глад. Тя се наслаждаваше на мъжката плът, която сякаш я обграждаше отвсякъде, на твърдите мускули, на силата на бедрата му. Повдигна глава, защото искаше да се наслади на топлината и влагата на устата му.

Той беше затворил очи, за да не попада в тях светлината на залеза и тази на все още горящите огньове. Изражението му беше сурово, мъжествено. Той се наслаждаваше на всяка ласка, дори и на най-леката, на всяко съединяване на ръцете им. Всяко късче от жената, притисната в него, му носеше радост и му беше скъпо.

Когато устните им се съединиха, ръцете му се плъзнаха под дрехата й, погалиха бедрата й, а после намериха мекото и влажно местенце помежду им. Тя изпусна въздишка на изненада, когато огънят я обхвана цялата. Бедрата й започнаха да се движат бавно, бавно, с което му казваха колко много се радва на интимната ласка.

Той плъзна длани нагоре, потърси изкусителните върхове на гърдите й, намери ги и започна да ги гали и дърпа, докато тя не извика и не изви тяло в дъга.

Завладя го силна нужда да проникне в нея. Желанието му беше толкова дълбоко, че означаваше и болка, и радост. Ръцете му бързо съблякоха дрехата й и тя остана напълно гола, ако не се брои триъгълникът дантела.

Миг по-късно Никол остана и без него, а пръстите на Чейс отново си играеха със зърната й. Тя искаше да се извърти и да улови горещата му гладна уста, която беше заровена в основата на шията й, но усещането от дланите му, милващи гърдите й, беше прекалено сладостно. Той я държеше в плен, но сладък плен.

Пръстите му изглеждаха мургави върху бледата й кожа. Бяха твърди и възбуждащи. Когато дланите му се спуснаха надолу и влязоха между бедрата й, тя се отказа от всяка мисъл да се обърне към него. Извика тихо от удоволствие, а викът беше всъщност неговото име.

Когато го чу, той се усмихна, но усмивката му остана скрита, защото лицето му беше заровено в косите й. Зъбите му отново намериха основата на тила й — в мига, когато пръстите му погалиха хлъзгавия център на нейното желание.

Цялото тяло на Никол гореше в отговор — такъв, какъвто само Чейс можеше да извика у нея. Ноктите й издраха по цялата му дължина голото му бедро, но после пътят им беше препречен от ръба на късите му панталони. Искаше да го докосне, да почувства твърдината му и пулсациите му в мига, когато го задоволи. Чувстваше го притиснат в задните си части. Обърна се към него точно когато първите вълни на удоволствието я заляха и тя започна да се топи в ръцете му.

А той почувства горещината, разливаща се в утробата й, която започваше да пулсира при неговото докосване, и нададе дрезгав триумфиращ вик.

— Прекарах три седмици в търсене на начини да те накарам отново да долетиш при мен.

— А е трябвало само да… — Думите й бяха прекъснати заради все по-засилващото се удоволствие.

Той заби зъби в тила й не дотам нежно, а пръстите му влязоха още по-надълбоко. Беше доволен от дивия й отговор. Тя напрегна тяло и на него му се прииска да влезе в нея, бавно и дълбоко, после все по-бързо, докато удоволствието ги погълне и двамата.

— Мислех да помоля Лайза — каза той — да ти каже колко много те обича и каква огромна нужда има от теб. Но Лайза ще порасне още преди да се усетим, а аз винаги ще те обичам и ще имам нужда от теб.

— Чейс, аз… — Думите й отново останаха неизречени, защото пръстите му я галеха сръчно и я водеха към огненото освобождение.

— Ще взема само онова, което ми дадеш — каза той и я притисна силно към жадното си за ласки тяло, галеше я неудържимо и се радваше на отговора й. — Само не отлитай далеч от мен. Остани и пий от мен. Позволи ми да пия от теб. Не ме моли да те пусна. Не мога.

Тя извика високо и се опита да задържи още малко удоволствието, което я разтапяше. Тръпнеща, тя покри дланите му със своите, за да го накара да спре за малко с ласките.

— Никол — прошепна той дрезгаво, — нима не го искаш?

Тя бавно се обърна в ръцете му, погали втвърдения му член с длан, после с цяло тяло. Косата й покри и двамата, обви ги в огнени езици.

— Никол?

Тя разкопча ризата му, хвърли я на земята и въздъхна доволно, когато погали горещата му кожа. Той не можа да сдържи тръпката на удоволствие и облекчение. Зъбите й погалиха леко зърната му, езикът й ги обиколи няколко пъти, а в това време ръцете й го разсъблякоха напълно. Дланите й го загалиха жадно, спуснаха се към члена, обхванаха го като се наслаждаваха на всеки сантиметър от дължината му, а той се усмихваше и движеше бедра при всяко нейно докосване.

— Обичам всичко у теб — каза тя и сведе глава към него. — Обичам горещината на тялото ти. Обичам това, как ми говориш за земята, обичам усмивката ти, когато Лайза заспи в ръцете ти. Обичам те. — Гласът й трепереше от чувствата, които я изпълваха и караха тялото й да се топи в неговото. — Бъди част от мен. Сега. Винаги.

И когато той прие подаръка на тялото й, изрече думите, които го изгаряха, както и страстта му към нея.

— И аз те обичам, Никол. Бих умрял за теб. — Той завладя устата й във всепоглъщаща целувка и потъна дълбоко в нея, стана част от нея.

Сега те бяха едно завършено цяло.

Около тях фонтаните разтопена лава танцуваха и пулсираха. Огньовете на Едем горяха буйно и се вихреха в процеса на съзиданието.